Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.06.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ….…..…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№13893 по описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №188846 от 09.08.2019г., постановено по гр.дело №65987/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 159-ти
състав, са отхвърлени предявените от
ЗД "Е."
АД срещу З. "Л.И."
АД при условията на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.411, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за сумата
от 6833.17 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 03.10.2017г. в град Пловдив на бул."Дунав" и бул."Васил Априлов" в
резултат на виновно противоправно поведение на лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, както и за сумата от 433 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 25.02.2018г.- 11.10.2018г.. С решението е осъдено
ЗД "Е."
АД да заплати
на З. "Л.И." АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 280 лв., направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗД "Е." АД, чрез адв.Ст.Б., с която се
обжалва изцяло решение №188846 от 09.08.2019г., постановено по гр.дело №65987/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 159-ти състав,
като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт като постановен в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства. Излага се, че неправилно СРС е приел, че липсва основание в закона за ангажиране
отговорността на ответното дружество като застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на
причинителя на вредата – водача и собственик на лек автомобил "Рено
Клио", с ДК №*******, който с поведението си е станал причина за
настъпилото ПТП, при което са били причинени имуществени вреди на лек автомобил
марка "Ауди А8", с ДК №*******, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при дружеството-ищец. Твърди
се, че от приетите по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са
доказани всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска с правно
основание чл.411, ал.1, изр.2 от КЗ. Поддържа се, че е доказано виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил "Рено Клио", с ДК №*******, който е нарушил
разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.24, ал.1, чл.30 и чл.31 от ЗДвП, в резултат на което е причинил настъпването на процесното ПТП.
Алтернативно се излага, че в случай, че съдът приеме, че причина за настъпилото
ПТП е техническа неизправност на лек автомобил "Рено Клио", с ДК №*******,
то това обстоятелство не е основание за освобождаване от отговорност на
ответника да заплати застрахователно обезщетение по аргумент на чл.493, ал.1,
т.5 и т.7 от КЗ. Поддържа се още, че в хода на производството пред първата
инстанция е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца причинната
връзка между механизма на настъпилото ПТП и настъпилите вреди по застрахования
при ищеца по имуществена застраховка „Каско” лек автомобил. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови
друго, с което да уважи предявените при условията на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.411, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - З. "Л.И." АД, чрез юрисконсулт Л.С., депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи,
че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че след като по делото не е доказано виновно и
противоправно поведение на водача
на лек автомобил "Рено Клио", с ДК №*******, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество, не са налице основанията в закона за
ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.411, ал.1 от КЗ. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от ЗД "Е." АД срещу З. "Л.И." АД при условията
на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.411, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената
въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло
постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявени от ЗД "Е." АД срещу З. "Л.И." АД при
условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.411, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните, а и от доказателствата по
делото се установява, че на 03.10.2017г.
в град Пловдив, на кръстовището на бул."Дунав" и бул."Васил Априлов", е
настъпило ПТП между водач на лек
автомобил марка "Ауди А8", с ДК №*******, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при дружеството-ищец, и водач на лек автомобил "Рено Клио", с ДК №*******,
застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, както и че ищецът - ЗД "Е." АД е изплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на причинените от процесното ПТП имуществените вреди по увредения лек автомобил марка "Ауди
А8", с ДК №*******, в
размер на 6833.17 лв..
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното съдебно
решение, с което са отхвърлени изцяло предявените при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл.411, ал.1, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД, първостепенният
съд е приел следното: Относно иска с правно основание чл.411, ал.1, изр.2 КЗ първоинстанционният
съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по
безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво
съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи регресната
отговорност на ответното дружество. Посочено е, че в хода на производството не е доказано,
че процесното ПТП е настъпило по описания от ищеца механизъм, поради което не може да се
приеме, че застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на
застрахован при ответника водач на МПС. Посочено
е, че неоснователността на предявения главен иск обуславя неоснователност и на
предявената акцесорна претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Крайните изводи на СРС за неоснователност на предявените искове са обосновани
при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване
и прилагане на материалния закон - КЗ.
Доводите, изложени във въззивната жалба, са изцяло основателни, като
съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411, ал.1,
изр.2 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования
срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се
обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните
елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП
автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател
на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на
непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с
деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка
"Гражданска отговорност".
В процесния случай единственият спорен между страните
въпрос е относно обстоятелството дали застрахователното
събитие е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на
сочения като делинквент застрахован при ответника водач на МПС. От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, и с оглед направените от експерта уточнения в съдебно заседание, се
установява по несъмнен начин, че най-вероятната причина за настъпилото ПТП е авария във вторичния вал на скоростната кутия на лек автомобил "Рено Клио", с
ДК №*******, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, която се е проявила при потеглянето
му от кръстовището на кръстовището на бул."Дунав" и бул."Васил Априлов", при което водачът не е имал техническа възможност да предприеме
каквато и да било друга маневра. Експертът
е уточнил, че при блокиране на скоростната кутия на
автомобила, водещите колела блокират и вследствие на инерционната сила автомобилът продължава
движението си по посока на вектора на скоростта, като след изразходване на пълната кинетична енергия се установява в
покой.
Водачът на авариралия автомобил не е могъл да предвиди такава авария, тъй като
липсат предварителни данни за счупване на
скоростната кутия и е налице внезапна авария. Следователно се налага извода, че поведението на
сочения като делинквент застрахован при ответника водач на МПС е било изцяло
правомерно и процесното ПТП е настъпило в резултат на внезапно
възникнала техническа авария в лек
автомобил "Рено Клио", с ДК №*******, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество, за която няма
данни да е могла да бъде предвидена и предотвратена. На следващо място настоящият състав счита, че по делото е останало
недоказано твърдението на ответника, че водачът на лек автомобил марка "Ауди А8", с ДК №*******,
застрахован по имуществена застраховка "Каско" при дружеството-ищец, е можел да
предотврати възникването на процесното ПТП, ако е бил спазил разпоредбите на
чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП. Експертът в съдебно заседание изрично е посочил, че поради факта, че по
делото не се съдържат данни за разстоянието между двата автомобила не може да
се установи дали водача на лек
автомобил марка "Ауди А8", с ДК №*******, е можел да предотврати
удара чрез аварийно спиране. Отделно от констатацията на експерта, съдът
намира, че от показанията на разпитания свидетел – Г.Т., водач на лек автомобил марка "Ауди А8",
с ДК №*******, се установява, че същият е предприел аварийно спиране, но поради
рязкото спиране на лек автомобил "Рено Клио", с ДК №*******, ударът е
бил непредотвратим, и с оглед факта, че в съседните ленти за движение е имало
други МПС. Показанията на разпитания свидетел – Г.Т., съдът намира, че следва
да кредитира като дадени в резултат на негови лични и непосредствени
впечатления, не са противоречиви, кореспондират на останалите събрани по делото
доказателства.
При така изложените аргументи въззивният съд намира, че
от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се налага извода, че
причината за настъпилото процесно ПТП не е
противоправното и виновно поведение
на водача на лек автомобил "Рено Клио", с ДК
№*******, а е възникнала внезапна техническа неизправност на лек автомобил "Рено Клио",
с ДК №*******, за която няма данни да е могла да бъде предвидена и
предотвратена. Така доказания по делото факт относно механизма на настъпилото ПТП не дава основание
за освобождаване на ответника от регресна отговорност да заплати на ищеца
претендираното от него застрахователно обезщетение. В решение №15 от 01.06.2012г. по т.д.№279/2011г., І Т.О., Т.К., ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че рискът по застраховка
"Гражданска отговорност" може да бъде свързан не само с личното
виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от
застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на
определена работа, или в качеството си на собственик на вещ,
отговарящ за вредите, причинени от нея на трети лица - чл.46, ал.2, чл.49 и чл.50 ЗЗД. Аргументи за
този извод се съдържат в разпоредбите на КЗ, включващи като обект
на застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с
притежанието и използване на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно
българското законодателство. Социално оправдано е застрахователният риск да
включва и непозволено увреждане в определени случаи, възникнали без вина на
отговорното лице - чл.49 и чл.50 ЗЗД, за да няма
опасност от накърняване на възпитателната и превантивна функция на
застрахователната отговорност. Ето защо въззивният съд
приема, че
обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за
причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на
застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 ЗЗД/, но и тези,
които са причинени от самата вещ, от нейното
състояние, характер /чл.50 ЗЗД/. В процесния случай по делото е доказано, че при управление на лек
автомобил "Рено Клио", с ДК №*******, не
са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а настъпилото ПТП и причинените в резултат на него
имуществени вреди на увредения лек автомобил,
произтичат от неизправното техническо
състояние на вещта - лек автомобил "Рено Клио", с ДК №*******,
поради което следва да се приеме, че увреденият има срещу нейния собственик
вземане по чл.50 ЗЗД. В конкретната
хипотеза няма спор между страните, че дружеството-ищец като застраховател е встъпил в правата на увредения по силата на
факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу деликвента.
Относно наличието на останалите предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ
между страните няма спор.
Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите
върху увредения лек автомобил марка "Ауди А8",
с ДК №*******, в резултат на настъпило ПТП на 03.10.2017г. в гр.Пловдив,
настоящият състав намира, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се
определи по средни пазарни цени за
увредените части, която съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза възлиза на сумата от 7085.15 лв.. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес предявеният иск с правно основание чл.411, ал.1, изр.2 КЗ се явява доказан и основателен за сумата, за който е
предявен – 6833.17 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018г.
/дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, и
като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД съдът приема следното:
Съгласно чл.412 от КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска
отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага доказателствата, с които разполага. С писмо рег.№РК-014-2021/23.01.2018г.,
получено от ответното дружество - З. "Л.И." АД на 24.01.2018г., на основание чл.412, ал.1 от КЗ ищецът
- ЗД
"Е."
АД е
предявил регресна претенция
пред ответното дружество, но плащане не постъпило. Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 от КЗ с
изтичане на 30 дневния срок от представянето на всички доказателства,
ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно обезщетение по
процесната щета,
поради което дължи и лихва за забава върху главницата в размер на 433.00 лв., за периода от
25.02.2018г. до 12.10.2018г.. Следователно предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата, за която е предявен и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед изложеното и поради несъвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, първоинстанционното решение в т.ч. и в частта на разноските следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло уважени предявени от ЗД "Е." АД срещу З. "Л.И." АД при
условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.411, ал.1, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззивника-ищец за присъждане на разноски, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъди сумата от 1218.00 лв., представляваща
направени разноски пред СРС, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, както и
сумата от 856.00 лв., направени разноски пред СГС, съгласно приложен списък по
чл.80 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №188846 от 09.08.2019г., постановено по гр.дело №65987/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 159-ти
състав;
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. "Л.И." АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на ЗД "Е." АД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******; на основание чл.411, ал.1, изр.2 КЗ сумата
от 6833.17 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 03.10.2017г. в град Пловдив, ведно със законната лихва,
считано от 12.10.2018г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане; както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 433
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 25.02.2018г. - 11.10.2018г.; както и на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1218.00 лв., представляваща направени разноски пред
СРС и сумата от 856.00 лв., направени разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./