МОТИВИ към Решение № 558/21.11.2019г. по анд № 727/ 2019г. по описа на
РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, с което се сочи,
че ДП е водено срещу М.О.М., ЕГН **********,
за това, че на 28.06.2016 година и на 19.08.2016 г. в гр. Разград, в условията
на продължавано престъпление е съставил неистински частни документи: договор за
мобилни услуги с № ********* от дата 28.06.2016 г. /ведно с Приложение – ценова
листа за абонаментни планове и Декларация-съгласие от същата дата/ между
„Теленор България“ ЕАД гр. София и Н. Х. А. с ЕГН ********** и договор за
мобилни услуги с № ********* от дата 19.08.2016 г. /ведно с Приложение – ценова
листа за абонаментни планове и Декларация-съгласие от същата дата/ между „Теленор България“ ЕАД
гр. София и Н. Х. А. с ЕГН **********, на които е придаден вид, че подписите в
графи „място на полагане на подписа на потребителя/абоната“ са положени от Н.
Х. А. и ги употребил пред В.А.В. – продавач-консултант на „Авенир Телеком“ ЕООД
гр. София, представляващ „Теленор България“ ЕАД, за да докаже, че съществува
правно отношение между „Теленор България“ ЕАД и Н. Х. А. – престъпление по чл.
309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
РРП предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК.
В с.з. обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник, не оспорва от фактическа страна описаното в
Постановлението, признава се за виновен по обвинението, моли за минимално
наказание.
Защитникът на обвиняемия счита, че действително е налице
извършено противоправно деяние по посочения в Постановлението престъпен състав
от НК. Намира, обаче, че деянието е с изключително ниска степен на обществена
опасност до степен на малозначителност. Аргумент за това защитата черпи от
приетото заключение на вещите лица по назначената и извършена в хода на ДП
комплексна СППЕ и установеното психично състояние на обвиняемия. Моли съда да
приеме, че са налице предпоставките на чл. 9, ал.2 от НК и да оправдае
обвиняемия на това основание.
За РП Разград в
с.з. учавства представител – Прокурор Тупев,
който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на
наказанието да вземе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, имайки предвид психичното му състояние, поради което предлага да
му бъде наложено наказание „ Глоба” в
размер ориентиран към минималния по чл.78а от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Н. Х. А. бил роден на ***г. в гр. Разград. Той живеел в гр. Р** заедно със
съпругата си – Ф. Я. А. и внукът си - обв. М.О.М..
През 2013г.
здравословното състояние на Н. Х. А. се влошило. Често бил „на легло” и
посещавал болници. През 2015г. се появили проблеми с паметта му. Страдал от
болестта „Алцхаймер”. Поради тези здравословни проблеми Н. Х. А. си стоял
предимно вкъщи, а когато излизал навън, това ставало винаги в присъствието на
неговата съпруга , която го придружавала. Той никога не ползвал мобилен
телефон, съответно никога не е сключвал договори за мобилни услуги с нито един
мобилен оператор. Съпругата му била скрила личната му карта с № ** в една стара
дреха в техния дом за да не я намери.
Обв. М.О.М.
решил да използва гореспоменатата лична карта на дядо си с цел сключване на
договори за мобилни услуги от негово име. По този начин обв. М. нямал намерение
да се задължава по тези договори.
Той намерил на неустановена
дата горепосочената лична карта в техния дом и със същата се явил на 28.06.2016г.
в гр. Разград , ул. „Дунав” № 40, в магазин „Билла” където се помещавал магазин
„Интернити” /„Авенир Телеком” - ЕООД - гр. София било
изградило собствена магазинна мрежа „Интърнити”/. По силата на договор за
основно търговско представителство, мобилния оператор „Теленор България” – ЕАД -
гр. София бил възложил на „Авенир Телеком” – ЕООД - гр. София да предлага на
крайни потребители - физически лица всички предлагани телекомуникационни услуги
от Оператора. Обвиняемият носел личната карта на дядо си . Посредством нея
искал да сключи договор за мобилни услуги с „Теленор България” – ЕАД - гр.
София, като използва неговите лични данни. Самият той нямал намерение да се
задължава по договора, а само да черпи правата , които му били предоставени в
договора за мобилни услуги.
В магазина обв.
М. се срещнал със св. В.А.В.-продавач консултант към онзи момент в магазин
„Интернити”. Обв. М. си избрал договор за мобилни услуги, а после пристъпил към
намисленото от него. Представил на св. В. горепосочената лична карта № ***. Въз
основа на представената лична карта от своя страна св. В.В. съставил договор за
мобилни услуги с № ********* от дата 28.06.2016г., /ведно с Приложение-ценова
листа за абонаментни планове и Декларация - Съгласие от същата дата/ между
„Теленор България“ ЕАД гр. София и Н. Х. А. / в посочените документи - договор
за мобилни услуги и декларация-съгласие била допусната грешка, тъй като
презимето и фамилията на Н. Х. А. били разменени /. Св. В.В. се подписал в тези
документи като представител на Оператора и попълнил навсякъде ръкописният текст,
вкл. и имената на потребителя. Процесният договор за мобилни услуги
представлявал „прехвърляне” от предплатена карта към абонаментна програма със
СИМ - карта № **Стандартният месечен абонамент бил в размер на 29,99 лева за
срок от 24 месеца. После от името на Н. Х. А. подписите положени в
гореизброените документи, били положени от обв. М.. Обв. М. дал на св. В.
подписаните документи. От своя страна св. В. сканирал комплекта документи - договор
за мобилни услуги с № ********* от дата 28.06.2016г., /ведно с Приложение - ценова
листа за абонаментни планове и Декларация-Съгласие от същата дата и ги „качил”
в електронната програма „Документна система” на „Теленор България” – ЕАД - гр.
София, като по този начин тези документи били изпратени директно към Оператора,
а оригиналните екземпляри били изпратени
по - късно за проверка към централния офис на „Авенир Телеком” – ЕООД - гр.
София и след проверката били препращани към „Теленор България” – ЕАД - гр.
София. По този начин гореописаният договор бил активиран.
По идентичен
с описания начин обв. М. се явил на 19.08.2016г. в гр. Разград, ул. „Дунав” №
40, в магазин „Билла” където се помещавал магазин „Интернити”. Отново носел със
себе си личната карта на дядо си. Посредством нея искал да сключи договор за
мобилни услуги с „Теленор България” – ЕАД - гр. София, като използва неговите
лични данни. Самият той нямал намерение да се задължава по договора, а само да
черпи правата , които му били предоставени в договора за мобилни услуги. В
гореспоменатия магазин на инкриминираната дата обв. М. се срещнал отново със
св. В.А.В. - продавач консултант към онзи момент в магазин „Интернити”. Обв. М.
си избрал договор за мобилни услуги, а после пристъпил към намисленото от него.
Представил на св. В. горепосочената лична карта № ***. Въз основа на представената
лична карта от своя страна св. В.В. съставил договор за мобилни услуги с №
********* от дата 19.08.2016г., /ведно с Приложение - ценова листа за
абонаментни планове и Декларация - Съгласие от същата дата/ между „Теленор
България“ ЕАД гр. София и Н. Х. А. /в посочените документи - договор за мобилни
услуги и декларация - съгласие била допусната грешка, тъй като презимето и
фамилията на Н. Х. А. били разменени /. Св. В.В. се подписал в тези документи
като представител на Оператора и попълнил навсякъде ръкописният текст, вкл. и
имената на потребителя. Процесният договор за мобилни услуги представлявал нов
договор за мобилна услуга, по който била предоставена за ползване СИМ-карта № ***
със стандартен месечен абонамент 11,99 лева. Към този договор бил закупен и платен
„в брой” мобилен телефон, марка „LENOVO”,
модел „Vibe Pirn Dual Black” c ИМЕИ 861116030977757. После от името на Н. Х. А. подписите
положени в гореизброените документи, били положени от обв. М.. Последният дал
на св. В. подписаните документи. От своя страна св. В. сканирал комплекта
документи - договор за мобилни услуги с № ********* от дата 19.08.2016г.,
/ведно с Приложение - ценова листа за
абонаментни планове и Декларация - Съгласие от същата дата / и ги „качил” в
електронната програма „Документна система” на „Теленор България” – ЕАД - гр.
София, като по този начин тези документи били изпращани директно към Оператора,
а оригиналните екземпляри били изпратени по-късно за проверка към централния
офис на „Авенир Телеком” – ЕООД - гр. София и след проверката били препращани
към „Теленор България” – ЕАД - гр. София. По този начин гореописаният договор
бил активиран.
На
01.03.2017г. Н. Х. А. починал.
„Теленор България” – ЕАД - гр.
София изпратил до Н. Х. А. покана за доброволно изпълнение, в която се
посочвало, че към 05.11.2018г. Н. Х. А. „имал”
просрочено задължение към „Теленор България” – ЕАД - гр. София в размер на 1
079,60 лева за ползвани мобилни услуги. Това учудило дъщеря му – Н. Н. А., тъй
като баща й бил починал , а освен това тя знаела , че той никога не ползвал
мобилни услуги с нито един мобилен оператор в Р България. Тя се досетила, че
някой е злоупотребил с неговите лични данни поради което на 12.12.2018г. подала
жалба до Началника на РУМВР-Разград.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП
графологическа експертиза се установява, че ръкописният текст в оригинали на
договори за мобилни услуги и придружаващите ги документи с номера както следва
№ ********* от дата 28.06.2016г., ценова листа към него, декларация - съгласие
от същата дата, № ********* от дата
19.08.2016г., ценова листа към него, декларация - съгласие от същата дата са
били изпълнени от св. В.А.В.. Подписите положени в графа „подпис на
представителя на оператора” в договори за мобилни услуги № ********* от дата
28.06.2016г. и № ********* от дата 19.08.2016г. са били изпълнени от св. В.А.В..
Подписите положени в графа „подпис на потребителя” в договори за мобилни услуги
с номера както следва № ********* от дата 28.06.2016г., ценова листа към него,
декларация -съгласие от същата дата, № ********* от дата 19.08.2016г., ценова
листа към него, декларация - съгласие от същата дата са били изпълнени от обв. М.О.М..
От заключението на вещите лице по назначената и
извършена в хода на ДП КСППЕ на обв. М. се установява, че Осв. М.О.М. на 38
годишна възраст е освидетелстван от ТЕЛК, последно ЕР №1826 от 29.08.2017г. с
84 % трайно намалена работоспособност и Водеща дианоза: Разстройства на
личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на
главния мозък. Общо заболяване: Органично разстройство на личността при лице с
умствена изостаналост. Симптоматична епилепсия - редки големи припадъци. Води се в регистрирте на ДПО -
Разград от 13.02.1986г г.; От малък имал епилептични припадъци, лекуван за
епилепсия, с диагноза Органично разстройство на личността при лице с умствена
изостаналост.
Налице са данни за употреба на алкохол и ПАВ— марихуана, чай, амфетамини,
които употребявал сравнително редовно, на всеки 2- 3 седмици, или веднъж
месечно.. Чувствал се добре след употребата им, „ по-силен”.Преди 3-4 години
приемал наркотици „по- редовно”.
Психологичното изследване (подробно описано по-горе) регистрира прояви на
интелектуална непълноценност при осв.; налице са белези на личностова
дисхармония с импулсивност, дезинтересираност, безучастност, повишена
тревожност, скованост, неувереност в следствие на което се появяват трудности
при създаване на социални контакти; с прояви на враждебност, напрегнатост и
емоционална лабилност.
Анализът на
медицинската документация, психиатричното интервю, както и проведеното
психологическо изследване сочат, че М.О.М. страда от Разстройства на личността
и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък.
Органично разстройство на личността. Симптоматична епилепсия - редки големи
припадъци. Установи се снижение на интелектуално-мнестичните функции у
импулсивна, емоционално лабилна личност, с граничен /нисък/, но нормален
интелект. Припадъчното заболяване е довело до изразена характерова дисхармоничност /характеропатия/.
Няма данни М.О.
да е възприемал илюзорно и халюцинаторно обективната действителност. В
действията му има умисъл, смислова връзка, няма данни за налудни преживявания.
Няма данни осв. да е бил в помрачено състояние на съзнанието, както и при него
да е налице напреднала и дълбока епилептична промяна на личността.
Интелектуалният му дефицит и личностовите му особености илюстрират затруднения
в контрола на нагонните импулси, което се манифестира чрез неговото поведение,
но в количествен аспект, а не в качествено нарушение поради „дълбока умствена
непълноценност или душевна болест”.
Психичното
състояние позволява на М. М. да участва във фазите на наказателното
производство и да носи наказателна отговорност за деянията си.
Цитираните
заболявания у М. не му пречат правилно да възприема фактите от обективната
действителност, както и да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както към момента на извършване на деянието така и към
настоящия момент.
Регистрираната
характеропатия е действала като улесняващ поведението му фактор, в смисъл на по
- слаби задръжки и недооценъчност и трябва да се има предвид при определяне на
наказанието му.
Обв. М.О.М. е неосъждан.
Съдът възприе описаната фактическа обстановка на
база показанията на свидетелите Ф. Я. А., В. Й., Н. Н. А., В.А.В.; заключенията на вещите лица по графологическата експертиза, комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза; справки от „Авенир
Телеком-ЕООД-гр. София” , акт за смърт, справка - съдимост, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, ДМУ и придружаващите ги
документи от „Теленор България”-ЕАД-гр. София. Всички те по категоричен начин
установяват действията на обвиняемия по осъществяване на престъплението. Съдът
намира възражението на защитата, че деянието е извършено в съучастие между обв.
М. и св. В. В. за неоснователно, доколкото с процесният обвинителен акт
обвинение е повдигнато единствено на обвиняемия. Произнасяйки се и по
евентуално участие в престъпното деяние и на св. В. В. съдът би излязъл от
рамките на доказване на предмета по делото, посочени в чл. 102 от НПК.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На посочените дати в гр.
Разград, обвиняемият е осъществил и двата, последователни и функционално
свързани акта на изпълнителното деяние на соченото от теорията като типично
двуактно престъпление - материалната подправка на частен документ по чл. 309,
ал. 1 НК. Първият акт — самата подправка, в случая се изразява в самото
съставяне на документа от обвиняемия, доколкото същият е положил подписи графа
„подпис на потребителя” в договори за мобилни услуги с номера както следва №
********* от дата 28.06.2016г., ценова листа към него, декларация - съгласие от
същата дата, № ********* от дата 19.08.2016г., ценова листа към него,
декларация - съгласие от същата дата, а съгласно теорията и съдебната практика
автор на документа е лицето, което го е подписало. Обвиняемият е осъществил и
вторият акт от изпълнителното деяние, защото е ползвал, употребил процесните
договори пред съответното длъжностно лице на мобилния оператор, с което и
престъплението е довършено. В случая е налице и последователността и
функционалната обвързаност на двата акта, защото със съставянето и употребата
на договорите за мобилни услуги, обвиняемият
целял и искал да докаже, че съществува правно отношение, а именно, че дядо
му Н. Х. А. е
заявил воля и е встъпил в правно отношение с мобилния оператор по договори за
услуги.
Процесните частни документи са неистински, защото им е придаден вид, че в
частта графа „подпис на потребителя” представлява конкретно и изрично писмено
волеизявление на ползвател на мобилни услуги, което в действителност не е било
така. Съгласно легалната дефиниция за този вид документи съдържаща се в
разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК неистински документ е този, на който е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило, какъвто е настоящия случай.
Налице са две деяния, които са извършени през непродължителен период от
време, при еднородност на вината и всяко следващо е продължение на предходното,
поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 26, ал.1 от НК.
От субективна страна обвиняемият е осъществил престъплението при форма на
вината пряк умисъл. Същият, въпреки заболяването си е съзнавал, всички
гореизброени обективни признаци от състава на престъплението, най – малкото че
сключва договорите от името на дядо си – Н. Х. А., който обаче няма никакво знание за това. Разбира се, законодателят не предвижда наказателноотговорното лице да
може да борави с правните понятия "неистински”, „частен” и „документ"
в степен, в която е необходимо да се познават те от юриста, прилагащ правото -
законът изисква деецът да съзнава фактите, които лежат в основата на правните
признаци. В този смисъл обвиняемият е съзнавал, че създава и ползва документи
за мобилни услуги, в който обективира чуждо волеизявление, а в действителност
това не отговаря на обективната истина.
Съдът не възприема становището на защитата за маловажност на случая с оглед
заключението на вещите лица по извършената в хода на ДП КСППЕ, които са
категорични, че обв. М. притежава годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Отделно от това, въпреки и
несъставомерни, причинените от деянието имуществени вреди, макар и на член на
неговото семейство не са пренебрежимо незначителни.
С оглед предвиденото в този текст
наказание и необремененото съдебно минало на обвиняемия и възможностите за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са
налице условията по чл.78а от НК и обв. М.О.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната му такава,
а именно- глоба. Съдът като съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства -
чисто съдебно минало, психическото му здраве, което следва да се счита за
улесняващ фактор при извършване на деянието, определи глобата в минималния й
размер - 1000,00лв.
Съдът
осъди обвиняемият М.О.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на
ОДМВР Разград сумата 667,41 лева,
представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд
гр. Разград сумата 200.00лева, представляваща разноски в съдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: