№ 20841
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110164753 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 14.02.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 64753 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „.....” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г.... за издаване на заповед за
1
незабавно изпълнение на парично задължение против М. Л. Я., с ЕГН **********, от ...., за
сумата от 1 075,73 лв. - главница по договор за потребителски кредит № OL00039406 от
31.05.2021 г., сумата от 149,30 лв. - договорна лихва за периода от 31.05.2021 г. до
30.10.2022 г., сумата от 780,48 лв. - неустойка, сумата от 334,49 лв. – просрочена такса
експресно разглеждане, сумата от 105 лв. – разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 14.02.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата от 1 075,73 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № OL00039406 от 31.05.2021 г., сумата от 149,30 лв. - договорна
лихва за периода от 31.05.2021 г. до 30.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и за
направените по делото разноски в размер на 24,50 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
780,48 лв. - неустойка, сумата от 334,49 лв. – просрочена такса експресно разглеждане,
сумата от 105 лв. – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно
събиране на вземането по чл. 13 от договора, съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 31.05.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неустойка, просрочена такса експресно разглеждане и
разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на
вземането по чл. 13 от договор обосновават вероятна основателност на неравноправна
клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за
2
посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „.....” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г.... против М. Л.
Я., с ЕГН **********, от ...., за сумата от 780,48 лв. /седемстотин и осемдесет лева и
четиридесет и осем стотинки/ - неустойка, сумата от 334,49 лв. /триста тридесет и четири
лева и четиридесет и девет стотинки/ – просрочена такса експресно разглеждане, сумата от
105 лв. /сто и пет лева/ – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и
съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3