№ 1107
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513823 по описа за 2021 година
С решение № 20163136 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. 59574/16 г., СРС
-68 състав ОСЪЖДА „ К.К.Х.Б.К.Б.” АД, ЕИК: *******, гр.София, район „Витоша” , ул.
********* № 8, със съдебен адрес : гр. София, бул. „*******, чрез адв. П.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Й.А., ЕЕН:**********, гр. Костинброд, ул. „*******, със съдебен адрес : гр. София, кв.
*******” , бул. ******* бл. *******, чрез адв. Я. А., на основание чл.200,ал1 КТ във
връзка с чл.51,ал.З ЗЗД сумата от 30 000лв (тридесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за причинените на ищеца от влошаването през периода от 23.09.2014г. до
10.10.2016г. на здравословното му състояние неимуществени вреди, изразяващи се в
претъпените от него физически болки и страдания от уврежданията му,получени при
осъществената на 29.05.2012г. трудова заедно със законната лихва върху посочената сума ,
считано от 10.10.2016 г. окончателното им изплащане.ОТХВЪРЛЯ в останалата му част
като неоснователен иска по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 46 000 лв (четиридесет и шест хиляди лева).
ОСЪЖДА „К.К.Х.Б.К.Б.” АД, ЕИК: *******, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. А., със
съдебен адрес: гр. София, кв. *******” , бул. ******* бл. *******, сумата от 1 245,65 лв .
представляваща част от адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2
ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съответствие с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в
качеството й на пълномощник на ищеца Л.Й.А. по настоящото гр.д. № 59674/2016г. по
описа на СРС, 68 състав, пропорционална на уважената част от иска.
1
ОСЪЖДА Л.Й.А., ЕГН:**********, гр. Костинброд, ул. „*******, със съдебен адрес :
гр. София, кв. *******” , бул. ******* бл. *******, чрез адв. Я. А., ДА ЗАПЛАТИ на
„К.К.Х.Б.К.Б.” АД, ЕИК: *******, гр.София, район „Витоша” , ул. ********* № 8, със
съдебен адрес : гр. София, бул. „*******, чрез адв. П.Д., на основание чл.78,ал.З ГПК
сумата от 1 094,61 лв., представляваща част от направените от ответната страна разноски по
настоящото дело - платените адвокатско възнаграждение и депозити за повторната
съдебно медицинска експертиза, пропорционална на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА,, К.К.Х.Б.К.Б.” АД, ЕИК: *******, гр.София, район „Витоша” , ул.
********* № 8, със съдебен адрес : гр. София, бул. „*******, чрез адв. П.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.78,ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 1 200 лв (хиляда и двеста лева) ,
представляваща дължимата държавна такса за уважената част от исковете , както и сумата
от 117,39 лв (сто и седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки),представляваща част от
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по основната съдебно-
медицинска експертиза по делото, пропорционална на уважената част от иска.
С въззивна жалба от ответника се обжалва решението в осъдителната част като се
твърди,че същото е неправилно,незаконосъобразно ,при допуснати съществени процесуални
нарушения,както и необосновано.Неправилно съдът приел,че на обезщетение от ексцес от
настъпилата през 2012 г.трудова злополука подлежат не само установените с ЕР на ТЕЛК от
25.06.2020 г. и СМЕ на д.р Г. от 2021 г.прояви на влошаване на здравословното състояние
на ищеца ,които са в причинна връзка с трудовата злополука ,но и допълнителни
заболявания,които са от общ характер и не са с установена причинна връзка с трудовата
злополука.Съдът се основал на медицински документи,предходни ЕР на ТЕЛК и
епикризи,които не установяват причинност на ексцеса.Определеният размер на
обезщетението бил необосновано висок.Твърди,че отговорността на работодателя следва да
бъде намалена,поради допусната груба небрежност на работника по смисъла на чл.201 ал.2
КТ,което възражение неправилно било отхвърлено от съда.
Моли да се отмени решението като се отхвърли изцяло предявения иск.Претендира
разноски.
По въззивната жалба е подаден отговор,с който се твърди,че решението в
обжалваните части е правилно,а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота :
В резултат от увреждания на ищеца, получени при трудова злополука на 29.05.2012г.е
налице ЕКСЦЕС на неимуществените вреди ,които са му причинени.
Чрез представените медицински документи и чрез приетите две заключения по
съдебно-медицинските експертизи са доказани травматичните увреждания на ищеца-
2
политравма на гръдно-коремната област , счупване на ребра от V до X вляво и X и XI
вдясно , травматичен шок и разкъсно-контузна рана в яблачната кост на лицето,
осъществени в резултат от трудовата злополука на 29.05.2012г., както и усложненията на
психическото и физическото му състояние , настъпили през процесния период от
23.09.2014г. до 10.10.2016г. като резултат от първоначалните увреждания , изразяващи се в
деформация на гръден кош, съпроводена със затруднения на дишането, неправилно
зарастване на разместени счупвания на ребрата, притискане на сърцето, промяна на
стойката, лесна уморяемост , задух , болки в гръбначния стълб и гръдната кост (според
заключението по повторната СМЕ, прието в заседанието на 25.06.2021г.). Доказана е
причинната връзка между усложненията на здравословното състояние на ищеца и
изброените неблагоприятни последици от него през процесния периода от 23.09.2014г. до
10.10.2016г. Общите заболявания на ищеца са преобладавали при определянето на трайно
намалената му трудоспособност през юни 2020г. (последното решение на
ТЕЛК).Констатираните през процесния период от 23.09.2014г. до 10.10.2016г. оплаквания на
ищеца , свързани с увредата на гръбначния стълб и последиците от нея са били в причинна
връзка с травмите, получени от него при трудовата злополука от 2012г. Причинната връзка
между оплакванията на ищеца , установени през 2014г. и през 201б г. , касаещи болките в
гръбначния стълб ,от една страна , и травмите от трудовата злополука от 2012г., от друга
страна , е изрично посочена в медицинските епикризи и останалите медицински документи ,
издавани през 2014г., 2015г. и 2016г. , които не са отменени. Тази причинна връзка е
обозначена в медицинските епикризи като : „ състояние след травма на гръден кош и
фрактури на множество ребра ” и „ състояние след политравма ”, които не са отменени с
последващи решения на ТЕЛК.
Чл.52 ЗЗД предоставя правната възможност на съда да определи обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост.В случая следва да бъде определена заместващата
парична престация дължима от работодателя на работника като обезщетение за претърпени
болки и страдания по повод настъпилия ексцес в резултат на претърпяната трудова
злополука.За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди 30000 лв. СРС е
постановил,че здравословното състояние на ищеца през процесния период от 23.09.2014г. до
10.10.2016г., изразяващо се в деформация на гръден кош, съпроводена със затруднения на
дишането, неправилно зарастване на разместени счупвания на ребрата, притискане на сърцето,
промяна на стойката, лесна уморяемост, задух, болки в гръбначния стълб и гръдната кост , се е
влошило . Събраните по делото доказателства установяват съществуването на
претендираните вреди, техния вид, както и степента на неимуществените вреди. Размерът на
обезщетението не е необосновано висок.Предвид установената съдебна практика по сходни
случаи за такива вреди обезщетението не е прекомерно.Размерът е съобразен с принципа за
справедливост,социалните и икономически фактори в страната.
В конкретния случай не е налице съпричиняване по смисъла на чл.201,ал.2 КТ от
страна на ищеца за настъпване на усложненията в здравословното му състояние през
процесния период от 23.09.2014г. до 10.10.2016г. Доводите на ответника касаят действията
3
и бездействия на ищеца по време на трудовата злополука на 29.05.2012г. , неотносими към
предмета на разглеждания иск , който е за вредите , настъпили не непосредствено от
трудовата злолопука , а по-късно : през периода от 23.09.2014г. до 10.10.2016г.По делото
няма доказателства ищецът да е допринесъл за влошаване на здравословното си
състояние , касаещо увредата на грабначния стълб през периода от 23.09.2014г. до
10.10.2016г. Поради тази причина няма основание за намаляване на определеното
обезщетение по чл.200 КТ.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На въззиваемата страна съдът определя разноски за адвокат на основание чл.38,ал.2 ЗА
в съответствие с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в размер на 1430 лв.,които следва
да бъдат присъдени.
Воден от горното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 20163136 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д.
59574/16 г., СРС -68 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „К.К.Х.Б.К.Б.” АД, ЕИК: *******, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. А., със
съдебен адрес: гр. София, кв. *******” , бул. ******* бл. *******, сумата от 1 430 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство във въззивното производство, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във
връзка с чл.78,ал.3 ГПК в съответствие с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 /2004г.за МРАВ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4