№ 6
гр. Ямбол, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. И.
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Николай Енч. И. Въззивно гражданско дело №
20212300500338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЕТ"К.Ф." гр. Ямбол, с ЕИК *********,
представляван от К. К. Ф., чрез пълномощник адв. Ж.Д.Т.-А. към АК - Ямбол против
Решение №187/23.07.2021 г. постановено по гр. д. №846/2021 г. по описа на ЯРС, в частта
му, в която е прието за установено, че ЕТ„К.Ф." гр.Ямбол, ул. „Хан Тервел" № 47А,
представляван от К. К. Ф., ЕИК *********, дължи на „ЕСИТ"ООД гр.Бургас, с ЕИК-
*********, сумата 708 лв., представляваща неплатена цена за извършена услуга- оглед на
везна и поправка на монтажен възел, съгласно сервизен протокол № **********/25.09.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 20.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение №
260445/23.11.2020г. по ч.гр.д. №3080/2020 г. на ЯРС.
Във въззивната жалбата се сочи, че решението е в обжалваната му част е
незаконосъобразно. Твърди се, че ищецът изменил и обстоятелствената част на иска и
петитума на иска, което довело до недопустимо предявяване на нов иск. В ИМ липсвало
изложение на обстоятелствата, на които основава исковата си претенция. Ищецът желаел от
съда да се приеме за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 708 лв., без да
ставало ясно самата претенция за какво се дължи: по фактура, по договор, по сервизен
протокол. Съдът се бил произнесъл с решение по нередовна искова молба, като това довело
и до съществено нарушение правото на защита на ответника и на основен принцип в
гражданския процес за равенство на страните. Твърди се също, че представената по делото
фактура не била подписана нито от съставителя, нито от получателя. Наред с това нямало
доказателства, така издадената фактура да е достигнала до знанието на ответника.
Направени са възражения и срещу извода на първоинстнционния съд за установеност на
задължението по фактурата по размер. Предвид изложеното и по съображения в жалбата, се
претендира отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част, и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и
направените по делото разноски.
В писмен отговор „ЕСИТ"ООД гр.Бургас оспорва въззивната жалба. Сочи се, че
правилно първоинстанционният съд установил, че по делото е бил сключен договор за
1
услуга и не било спорно, че ответникът не е платил за извършената от служители на ищеца
проверка на уреда и ремонта на единия монтажен възел. Не се установило в
първоинстанционното производство ЕТ„К.Ф." да е възлагал на ищцовото дружество
извършването на цялостен ремонт на процесната везна. Претендира се по подробни
съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски
пред въззивната инстанция.
Подадена е и частна жалба от „ЕСИТ"ООД гр.Бургас, с ЕИК-*********, чрез
пълномощник адв. И.Г. И. от АК - Бургас против Определение №1307/19.10.2021 г.,
постановено по гр.д. №846/2021 г. по реда на на чл.248 от ГПК, с което е оставено без
уважение искането му за изменение на Решение №187/23.07.2021 г. в частта относно
разноските. Претендира отмяна на атакуваното определение и присъждане на всички
разноски в заповедното производство.
В о.с.з. въззивната жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна „ЕСИТ"ООД гр.Бургас оспорва въззивната жалбата и
претендира нейното отхвърляне. Поддържа подадената от нея ЧЖ.
Жалбите са допустими, като подадени в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същите са редовни от външна
страна, поради което може да се разгледат по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Видно от ч.гр.д. №3080/2020 г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със заявител „ЕСИТ"ООД
гр.Бургас против длъжник ЕТ"К.Ф." гр. Ямбол, с ЕИК *********, представляван от К. К. Ф.,
за сумата от 708 лв.- главница, представляваща неплатена цена за извършена услуга- оглед
на везна и поправка на монтажен възел, съгласно сервизен протокол
№**********/25.09.2019 г. и издадена фактура №**********/26.09.2019 г. и сумата от
82,01лв.– лихва за забава за периода от 26.09.2019 г. до 15.11.2020 г. Въз основа на
заявлението ЯРС е издал Заповед №260445/23.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил ЕТ"К.Ф." гр. Ямбол да заплати на заявителя
горепосочените суми, както и разноски в заповедното производство в размер на 65,82 лв. В
срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед. В
срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си,
който е предмет на настоящото дело.
Във връзка с установяване на твърденията си за наличие през 2019 г. на търговски
отношения по повод неизправност на описания в исковата молба уред на ЕТ, както и че на
25.09.2019 г. служители на ищеца са извършили оглед на везната в обекта на ответника и са
установили необходимост от поправка на монтажните възли, за да може датчиците й да
отчитат правилно, пред ЯРС ищецът е представил Сервизен протокол
№**********/25.09.2019 г., в който е посочено, че „планките на монтажните възли на
всички датчици са подпряли едни в други и датчиците не отчитат правилно". Отразено е
свалянето и преправянето на единия възел от двамата работници и препоръката: „клиентът
да освободи останалите датчици преди да се направи калибровка с еталонно тегло". В
протокола е посочено и количество труд в човекочаса - 8, както и транспорт сервизен
автомобил - 90 км. Протокола е подписан от представители и на двете страни по делото.
Представена е и фактура №**********/26.09.2019 г., неподписана от ответника, за
„извършена диагностика и проверка на съд за грозде" на стойност 590 лв. без ДДС, респ. 708
лв. с ДДС.
Пред ЯРС е била назначена и изслушана СТЕ, неоспорена от страните. В
заключението си ВЛ-це е посочило, че техниците на ищеца са достигнали до правилен
извод, че проблемът на уреда е механичен и трябва да бъде извършен предприетия от тях
механичен ремонт, след което да се тества електрониката на везната, която според експерта
няма причина да дава дефект. Проблемът на монтажните възли бил, че 4 планки, влизащи
във външните планки, които са с форма на правоъгълник и са в 4-те основи, носещи целия
съд, нямали свободен ход на придвижване, за да може съдът да притисне тензодатчиците
едновременно и те да дадат показания. Според ВЛ-це, проблемът се дължал на монтажен
недостатък, подлежащ на отстраняване от доставчика на уреда. Нямало грешка в опита на
работниците на ищеца да отремонтират възела, но той не е довел до отстраняване на
2
недостатъка на монтажа.
Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:
Св. Д.- общ работник при ответника, заявил, че работниците на ищеца започнали
работа след пристигането си към 9,30 ч. и работили до към 16 ч. Предоставил им мотокар за
повдигане на везната. След приключване на работата свидетелят подписал представения по
делото Сервизен протокол № **********/25.09.2019 г., тъй като в обекта не е имало друг
представител на търговеца. Д. посочил, че е оставил протокола на бюрото на ръководителя
си, след което е разговарял с него, че кантарът не е оправен.
Св. Ч.- работещ като организатор сервиз в ищцовото дружество, е посочил, че
едноличният търговец е заявил по телефона неизправност на везната - „не работи".
Оборудването на везната, като механика било изработено от фирма „ПИМ" ЕООД-Хасково,
което дружество купувало от ищеца тензометрично оборудване и предоставяло на
клиентите си готов, сглобен съд. Свидетелят е заявил, че служителите на дружеството ищец
извършили ремонт на единия монтажен възел на везната, след което пречките за работата на
уреда не били отстранени. Останалите монтажни възли не били ремонтирали, доколкото
съдът за грозде не бил монтиран от ищеца, който поддържал електрониката на везната, и на
когото изрично не му било възложено довършване на ремонта. Свидетелят е заявил още, че
ЕТ обещал заплащане на стойността на ремонта и в двата проведени с него разговори - по
телефона и на място в обекта, но не платил.
Въз основа на тези доказателства районният съд е постановил атакуваното решение
като е уважил иска за установяване на вземането относно главницата и е отхвърлил иска за
лихва за забава, като в отхвърлителната част липсва обжалване.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което въззивната жалба следва да бъде
разгледана по същество.
Въззивната жалба се преценя като неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционния съд, е разгледал предявеният от „ЕСИТ"ООД гр.Бургас
установителен иск за вземане вследствие възражение по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като по отношение на главницата, правилно го е квалифицирал, като такъв с
пр. осн. чл.422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл.9 и чл. 266 ал.1 от ЗЗД. Касае се за
установителна претенция за задължения на ответника спрямо ищеца след като последния се
е снабдил със заповед по чл.410 от ГПК и основанието на тази претенция е същото като
основанието на заявлението за издаване на заповед. Не съставлява процесуално нарушение
на съда и не води до невъзможност да бъде упражнено правото на защита на ответника в
този смисъл описанието в обстоятелствената част на ИМ касаещо главното вземане, а
последното безспорно произтича от неизпълнение на неформален, двустранен и възмезден
договор за услуга-ненаименован договор, разновидност на договора за изработка /във връзка
с изпълнението на който са издадени и горепосочените Сервизен протокол
№**********/25.09.2019 г. и фактура №**********/26.09.2019 г., описани и в заявлението
по чл.410 ГПК/. Поради тези наведени и в исковата молба твърдения първоинстанционния
съд е изследвал въпроса относно неизпълнението на този договор от ответника, т.е. няма
произнасяне по нередовна ИМ или непредявен иск. За да достигне до крайния резултат и
уважи предявения иск, правилно районния съд се е позовал на всички събрани по делото
доказателства: писмени и гласни, в т.ч. и заключението на СТЕ, относно извършените от
служители на ищеца дейности, във връзка с изпълнението на възложената му от ответния ЕТ
задача. Установил е, че ищецът е бил оторизиран да обслужва сервизно електронната везна,
и че не той е монтирал уреда в обекта на ответника. Правилен е извода, че при
уведомяването от ответника, че „везната не работи", за ищеца е възникнало задължение да
извърши проверка за причината за неизправност и да отстрани евентуални дефекти в
електрониката. От заключението на техническата експертиза се установява, че причината за
неизправност е неправилен монтаж на уреда в обекта, а не неизправност на електронната
везна. С оглед извършените от ищеца дейности е бил подписан сервизен протокол,
удостоверяващ извършените действия по оглед на уреда и частичен ремонт.
Протокола за ответника е бил подписан от св. Д., тъй като не е имало друг
служител на ответника в обекта. След подписването свидетеля е заявил, че е оставил
документа на бюрото на търговеца, и го е уведомил, че неизправността на везната не е
отстранена. Т.е. безспорно е, че въззивникът е узнал за протокола, удостоверяващ частичен
3
ремонт и конкретна препоръка за допълнителен такъв. Както правилно е посочил,
първоинстанционния съд, съгласно чл.301 от ТЗ, при действие от името на търговец без
представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В случая по делото няма данни ЕТ да се е
противопоставил на действията на своя работник по подписване на протокола, нито на
извършения частичен ремонт. Въззивникът обаче, въпреки това не е платил за проверката на
уреда и ремонта на единия монтажен възел. Не се установи ЕТ да е възложил на ищеца
извършването на препоръчания от него в документа допълнителен ремонт, на останалите
монтажни възли, т.е. неоснователно е възражението, че на ищеца е бил възложен цялостен
ремонт, и че само при неговото извършване се дължи възнаграждение на изпълнителя.
Съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да плати възнаграждението за приетата
работа. Сервизния протокол, подписан и от двете страни, установява приемането на
работата, т.е. получаване на изработеното и признание, че то съответства на поръчаното
Доколкото не е последвало изрично възражение по чл.264 ал.2 от ЗЗД, правилен е изводът
на първоинстанционният съд, че следва да се счита, че ЕТ е приел работата, която може да
му бъде полезна. Респ. следва извод, че се дължи възнаграждение за извършената и приета
работа.
При разглеждане на делото пред първата инстанция, ответникът не е направил
възражение и оспорване, нито в писмения отговор на ИМ, нито в о.с.з. по отношение на
размера на иска за главница. Пред първата инстанция, стойността на фактурираната услуга
не е била оспорена по размер, като липсва и възражение, че извършените от ищцовото
дружество ремонтни работи са на стойност различна от твърдяната и посочена във фактура
№**********/26.09.2019 г. Напротив от показанията на св.Ч., се установява, че при
разговори с едноличния търговец за размера на възнаграждението, последния обещал
плащане. Тези показанията не са били оспорени от ответника и правилно са били
кредитирани от първоинстнционния съд.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение в обжалваната му част,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно
споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
По отношение на депозираната от „ЕСИТ"ООД гр.Бургас, с ЕИК-*********, чрез
пълномощник адв. И.Г. И. от АК - Бургас частна жалба против Определение
№1307/19.10.2021 г., постановено по гр.д. №846/2021 г. по реда на на чл.248 от ГПК, с което
е оставено без уважение искането му за изменение на Решение №187/23.07.2021 г. в частта
относно разноските. Частната жалба се преценя като неоснователна. Правилно за
заповедното производство, ЯРС е присъдил само направените разноски за ДТ, съразмерни на
сумата 708 лв.-главница /за която искът е бил уважен/, тъй като видно от представените
пред заповедния съд доказателства- Договор за правна помощ от 12.11.2020 г., уговореното
адвокатско възнаграждение и разноски е следвало да бъдат платени по банков път /съгл. т.8/,
но по ч.гр.д. № 3080/2020 г. на ЯРС, не са били представени доказателства за заплащането
на такива по уговорения начин. Съгласно Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, в т.1, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая такива банкови
документи, удостоверяващи платени разноски за адвокат за защита по ч.гр.д. № 3080/2020 г.
на ЯРС, са били представени от „ЕСИТ"ООД гр.Бургас едва с молбата-уточнение, че се
прави искане по чл. 248 ГПК, т.е. след приключване на съдебното дирене по исковото
производство и след постановяване на решението от първоинстанционния съд. Съгл. т.11 от
горепосоченото ТР на ВКС, събирането на доказателствата в исковия процес приключва с
постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход
по същество на спора. Следователно, след този момент, заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Тази забрана обезпечава
приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно
право на защита и състезателност, установени с чл.8 и чл.9 ГПК. Т.е. както правилно е приел
и първоинстанционния съд, е недопустимо съдът да приема представени едва с молбата-
уточнение, касаеща искане по чл.248 ГПК, доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение, извън посочения в тълкувателното решение срок.
Ето защо Определение №1307/19.10.2021 г., постановено по гр.д. №846/2021 г. по
4
описа на ЯРС, с което е оставено без уважение искането на „ЕСИТ" ООД - гр.Бургас за
изменение на Решение №187/23.07.2021 г. по гр.д. №846/2021 г. в частта за разноските, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 373 лв.,
с оглед направеното уточнение в о.с.з., че касаят защита във въззивното производство,
образувано по жалбата на ЕТ.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №187/23.07.2021 г. постановено по гр.д. №846/2021 г.
по описа на ЯРС, в частта му, в която е прието за установено, че ЕТ„К.Ф." гр.Ямбол, ул.
„Хан Тервел" № 47А, представляван от К. К. Ф., ЕИК *********, дължи на „ЕСИТ"ООД
гр.Бургас, с ЕИК-*********, сумата 708 лв., представляваща неплатена цена за извършена
услуга- оглед на везна и поправка на монтажен възел, съгласно сервизен протокол
№**********/25.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
- 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение №260445/23.11.2020г. по ч.гр.д. №3080/2020 г. на ЯРС.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1307/19.10.2021 г., постановено по гр.д.
№846/2021 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ЕТ"К.Ф." гр. Ямбол, с ЕИК *********, представляван от К. К. Ф. да
заплати на „ЕСИТ"ООД гр.Бургас, с ЕИК-********* сумата 373 лв.- разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5