№ 11225
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110131252 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което следва да бъдат приети.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 39956/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба, насрещната искова молба и отговора на
насрещната искова молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 39956/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 02.06.2022 г., от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът „фирма“ ООД, ЕИК ххх /с предишно наименование
„Инфинити криейтив“ ООД/, дължи на „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/ сумата от 331,99 лв., представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор М3503705 за периода от 23.2.2019г. до 22.8.2019 г., ведно
със законна лихва от 26.8.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 327 лв.,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения и за предоставено, но
1
невърнато след прекратяване на договор М3503705 оборудване, ведно със законна лихва от
26.8.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 39956/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в. Ищецът
претендира и сторените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника посочения договор, по
силата на който му е предоставил електронни съобщителни услуги, но ответникът не
изпълнил задълженията си за плащане на тяхната цена за процесния период, поради което
договорът е прекратен предсрочно едностранно от ищеца по вина на ответника. По
сключения договор и във връзка с предоставените услуги ищецът твърди, че е предоставил
на ответника за временно ползване оборудване, което след прекратяване на договора
ответникът не върнал на ищеца, поради което дължи неустойка във фиксиран размер. По
подробно изложените съображения моли за уважаване на исковете, както и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който взема становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните след 23.01.2019 г., като твърди да е изпратил до ищеца
заявление за прекратяване на използваните услуги. Твърди, че по силата на уговорка със
служител на ищеца не е предал предоставеното оборудване, тъй като следвало същото да
остави в наетия от него имот за ползване от последващ наемател. Оспорва размера на
претендираната неустойка по съображения, че размерът следва да отговаря на стойността
на оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора. Моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно
наличието на валидно възникнало облигационно между страните по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и приложения към него; ищецът да е
предоставил на ответника далекосъобщителни услуги съобразно уговореното в договора и
приложенията на претендираната стойност. По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че има уговорена валидна неустоечна клауза и настъпване на основанията за
начисляване на неустойката, както и размера на същата.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е заплатил
претендираните суми.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
2
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3