№ 9464
гр. София, 30.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.И.
като разгледа докладваното от М.И. Частно гражданско дело №
20211110170843 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на "А.К.П.З." за издаване на заповед за изпълнение
срещу Александър Р., и за вземане в размер на 436,37 лв., представляващо възнаграждение
по гаранционна сделка и за сумата от 45 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се основа на клауза, която е
нищожна поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави Налице е
заобикаляне на чл.33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения-по
договора за кредит, представлява заобикаляне на ограниченията на императивната норма на
чл.33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
По този начин се постига незаконен резултат, което представлява заобикаляне на закона.
Клаузата е нищожна и като противоречаща на добрите нрави - поставените прекомерни
изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му
за връщане на главницата по договора за кредит сочат на единствената цел, противоречаща
на добрите нрави[1]задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде
изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение длъжникът да дължи и
възнаграждението по договора за поръчителство.
1
Клаузата за дължимостта на разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга
също е нищожна. Тази претенция се основава на нищожна договорна клауза, според която
длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от
претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
10.12.2021 г. на "А.К.П.З." срещу Александър Р. в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане в размер на 436,37
лв., представляващо възнаграждение по гаранционна сделка и за сумата от 45 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2