Р Е Ш Е Н И Е
№ 318/19.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1461 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и е образувано по жалбата на „Мел Ойл“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. ***“ № **, представлявано от М.Г.Ц., подадена
чрез адв. Т. против Заповед № ФК-760-0023997/06.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК – 139/27.11.2019
г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“.
В жалбата се твърди, че
обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение
на материалния закон. Изложени са подробни съображения в тази насока. Моли се да
бъде отменена изцяло. Представени са писмени доказателства.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., който по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед
като неправилна и незаконосъобразна. Представя писмена защита. Претендира
направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 120).
Ответникът по оспорването
– Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юриск. Т., който счита жалбата за неоснователна. Моли
да се потвърди издадената заповед за налагане на ПАМ като правилна и
законосъобразна, по изложени подробни съображения, както претендира юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък.
Административен съд –
Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 28.10.2019 г. в 09.50 часа от служители в при ЦУ на
НАП, в бензиностанция, находяща се в гр. Пловдив, ул. „*** *“ № 132, стопанисвана
от „Мел Ойл“ ЕООД гр. Пазарджик е прието за установено, че жалбоподателят, в качеството
му на лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, е извършил
нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 5, изр. 3 от Наредба № Н-18 на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. т. 3 и 5 от ЗДДС, като не предава данни от всяка издадена
касова бележка автоматично чрез фискалното устройство по установената дистанционна
връзка към НАП, съгласно приложение № 17, за период от 01.10.2019 г. – 10.10.2019
г. включително.
Установено е, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от
16.07.2018 г., като в обекта е регистрирана и работеща от 11.10.2019 г. ЕСФП модел
„Редлори“ с рег. № 4350078 с ИН ФУ RL000006 и ИН на ФП 73000006 и не се използва програмен продукт
(софтуер) за отчитане на продажбите. В рамките на проверката е прието за установено,
че в търговския обект са извършвани продажби в периода 01.10.2019 г. – 10.10.2019
г., за което са издадени общо 11 броя дневни финансови отчети със запис във фискална
памет "Z" с номера от № 320 до 330. Същевременно, за същия период не са
изпращани данни от всяка издадена фискална касова бележка автоматично, чрез ФУ по
установената дистанционна връзка към НАП, в съответствие с нормативните разпоредби.
За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл. 110, ал.
4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е съставен Протокол за извършена
проверка (ПИП) серия АА, № 0023997/28.10.2019 г. (лист 27).
Въз основа на данните и събраните в рамките на проверката доказателства, е прието
за установено, че наличното в стопанисвания от жалбоподателя обект ФУ не е предавало
необходимите данни от издадените фискални касови бележки за целия период от
01.10.2019 г. до 10.10.2019 г. към НАП по установената дистанционна връзка. Такива
данни не са предавани още от момента на възникване на това задължение на жалбоподателя,
съгласно § 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18
(обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.). Жалбоподателят предприема
действия за продължаване на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен тип до
30.09.2019 г. чрез подаване по електронен път към НАП на данни за сключен договор
от производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019 г., както
и изготвяне на график за въвеждането в експлоатация. След изтичане на законоустановения
срок, за периода от 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г. включително е използвана ЕСФП,
неотговаряща на изискванията на Наредба № Н-18.
В резултат на това е издадена и оспорената заповед на основание чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект за срок от
7 (седем) дни. С решение № ГДФК-139/27.11.2019 г. (лист 54) директорът на
дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК е отхвърлил като неоснователна подадената
жалба срещу издадената заповед. Решението е редовно съобщено на жалбоподателя
на 05.12.2019 г. (лист 58), който в законоустановения 14 – дневен срок е
упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
По делото е разпитан като свидетел Н.П.Н., служител в ЦУ на НАП, ГД
„Фискален контрол“, чийто показания съдът възприема като последователни, достоверни,
непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените
му въпроси свидетелят заявява пред съда, че в процесната бензиностанция е
извършена проверка за внедряването на ЕСФП, които не са въведени в срок. След
извършена справка в информационните системи на НАП е установено, че в периода
от 01.10.2019 г. – 10.10.2019 г. се е използвала старата система, която не
предава данни за всяка извършена продажба или всяка бележка на всеки 5 минути,
а е изпращала само обобщен Z – отчет в края на деня. Свидетелят е категоричен, че към момента на
проверката 28.10.2019 г. е била въведена нова система, която е функционирала
съгласно изискванията.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от
лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно
чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност. Процесната заповед отговаря
на изискванията за форма.
С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно
чл. 186, ал. 3 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност
по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП (лист 61), с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“ от ЗДДС
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“ ЗДДС. В достатъчна
степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В
обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа
на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка, с
отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за
търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска
продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване
на търговския обект и забраната за достъп до него.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство
нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Основните възражения в жалбата се концентрират около обстоятелството, че оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена преди издаването на наказателно постановление
(НП), с което да бъде определена съответната имуществена санкция за извършеното
от жалбоподателя нарушение. Не е спорно обстоятелството, че за периода от
01.10.2019 г. – 10.10.2019 г. от въведената в експлоатация в обекта ЕСФП са генерирани
Z отчети и оборотът е регистриран по надлежния ред. Дружеството своевременно е предприело
действия по сключване на договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП,
изготвен е график за въвеждането му в експлоатация, като са подадени данни към НАП.
Фактът, че новата ЕСФП не е въведена в експлоатация до 30.09.2019 г. не е последица
единствено от действия на жалбоподателя, тъй като забавянето се дължи на действия
на "сервизната фирма". Акцентира се и на обстоятелството, че срокът, за
който се налага процесната ПАМ, не е съобразен с тежестта на нарушението и степента
на неговата обществена опасност.
Според чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18, ФУ трябва да отговарят на функционалните
изисквания съгласно Приложение № 1. Според нормите на Раздел ІІІ б., точка 1.
"Дистанционна връзка", б. "е", ФУ подават по установената дистанционна
връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички
фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН,
в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само
на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването
на фискалните бонове. Съгласно разпоредбата на § 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба №Н-18 (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от
02.07.2019 г.) крайният срок за изпълнение на това задължение е 30.09.2019 г., в
случай, че от проверяваното лице е предприело действия за продължаване на срока
на въвеждане на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019 г. тип.
В случая, от страна на жалбоподателя се твърди, че неизпълнението на това му
задължение за периода 01.10.2019 г. – 10.10.2019 г., е резултат от несвоевременни
действия на сервизната фирма. С оглед на тези твърдения, съдът намира, че
действително причините за неизпълнение на посочените разпоредби са следствие забавянето
от страна на сервизната фирма. По делото са представени доказателства за сключен
договор със сервизна фирма, както и данни за неспазване на графика за въвеждане
в експлоатация на ЕСФП (лист 38-44), видно от които датата на внедряване на
ЕСФП, съгласно сключения договор е 02.09.2019 – 03.09.2019 г. Тоест графикът за
внедряване на новата система не е спазен и то не по вина на дружеството
жалбоподател.
Освен това съдът намира за основателни твърденията, че извършените продажби
не са укрити, а данни за тях са постъпили по установената с НАП дистанционна връзка.
Не е спорно по делото обстоятелството, че в обекта за извършените продажби са
издавани фискални бонове от въведената стара система, чиито данни са генерирани
още същия ден и са изпращани с дистанционна връзка в НАП. Това е видно от приетата
по делото нарочна справка (листи 113-117), както и се установява от показанията
на разпитания по делото свидетел – служител на НАП, извършил проверката, който
заяви, че информация в НАП е постъпвала, но от старата система, а не на всеки 5
минути от въведената нова система. С оглед на това съдът намира, че въпреки
невъведената в срок нова система на регистриране и отчитане на продажбите, то
информация за извършваната дейност и осъществения оборот е била налична и
своевременно изпращана в НАП, каквото е изискването на закона.
Независимо от изложеното до тук, съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка, следва да бъде отменена и поради следното: Съобразно трайно установените
в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както
и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие
на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във
всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна
административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта,
не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по специално
в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване
на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено гориво,
доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е предприел
своевременно мерки за внедряване на нова ЕСФП.
При упражняване на правомощията си, административният орган действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието
на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.
Определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в рамките на законоустановения максимален
срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи
преценката за съответствие с целта на закона, които обаче са много общи. Не са уточнени
обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от
запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Посочените
в мотивите цели "превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като
такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би
било наложено в едно административнонаказателно производство, но не и на мерките
за административна принуда. Не на последно място следва да се отбележи, че дори
когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта
на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не
би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава
в значителна степен правата на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в общ размер на 250 лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и
200 лева за адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ФК-760-0023997/06.11.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК – 139/27.11.2019 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ Главна
дирекция „Фискален контрол“.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Мел Ойл“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „****“ № **, представлявано
от М.Г.Ц., направените
по делото разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.