РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бяла , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Н. ИВ., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г.“ № ., вх.., ет..,
ап.. чрез адв. Н.В. и съдебен адрес гр.Т., ул.“Д.“ №., ет.., ап.против Наказателно
постановление № 38-0000940 от 09.04.2021г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с
което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „Глоба” по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в размер на 2 000 лева, за извършено
нарушение на чл.10, ал.2 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. издадена от министъра на
транспорта.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в противоречие с
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
иска неговата отмяна, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител,
изразява се становище за неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.02.2021г. св. И. изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си
И. Д.И., като осъществявали контрол по извършване на обществен превоз на товари. За
целта се били позиционирали в гр.Бяла на изхода за гр.Попово, на отбивката пред Районна
пътна служба. Около 15.20ч. спрели за проверка състав от ППС състоящ се от влекач марка
„М.с“ с рег.№ ......... от категория N3, с прикачено полуремарке с рег.№................... от
категория О4, от която установили, че същият се управлява от жалбоподателя И.. Същият
1
извършвал обществен превоз на товари, което било установено от пътен лист № .................г.
с маршрут гр.Попово – гр.Полски Тръмбеш, в момента на проверката без товар. Влекачът
бил оборудван с дигитален тахограф с сер.№ ...................... на който бил извършена
проверка, като била снета информацията от картата на водача с № ................. за текущия ден
и предходните 28 дни. От проверката и според представено от водача удостоверение за
дейности за периода от 19.51ч. на 22.01.2021г. до 07.17ч.на 25.01.2021г. се установило, че
липсва подпис на представител на предприятието, който да е издал удостоверението за
дейности. За това нарушение му бил съставен АУАН, който той подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление,
връчено лично на жалбоподателя на 16.04.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – Приложение,
Удостоверение за дейности от 25.01.2021г.; НП № 38-0000940/09.04.2021г.; АУАН Серия А-
2020 № 286554 от 17.02.2021г.; пътен лист № 12220/17.02.2021г.; разпечатка от дигитален
тахограф от 17.02.2021х.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020г., както и от показанията на
разпитания по делото свидетел И..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.91 вр. с чл.92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно
чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, каквото се явява и Директор на РД
„Автомобилна администрация“, определен от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-
30 от 24.01.2020г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
В проведения разпит на актосъставителя се установи, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за това, че в представеното от него удостоверение за дейности
за периода от 19.51ч. на 22.01.2021г. до 07.17ч. на 25.01.2021г. липсва подпис на
представител на предприятието. Същият посочва също така, че поставения печат не е
достатъчен, тъй като не е задължителен елемент. Съгласно съставения АУАН, нарушението
вменено на жалбоподателя е квалифицирано като такова по чл.10, ал.2 от Наредба № Н-
3/07.04.2009г. издадена от министъра на транспорта, която разпоредби има следното
съдържание „Удостоверението по ал. 1 се попълва на машина на един от езиците на
Общността и се подписва от представител на предприятието и от водача преди началото на
пътуването. В случай на самостоятелно заети водачи водачът полага два подписа - като
представител на предприятието и като водач.“. Видно от текста на нормата, тя не вменява
конкретно задължение за водача на моторното превозно средство, чието неизпълнение да
води след себе си санкция. Задължението за водача е по чл.10, ал.1 от наредбата, чийто текст
гласи: „Водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави
необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки,
както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в
отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство,
попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа,
а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на
контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април
2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с
дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.).“. Следователно, ако в хода на
2
извършвана проверка, водачът не представи удостоверение по образец, то той извършва
нарушение на тази норма. Самият актосъставител заяви в съдебното заседание, че АУАН е
съставен за това, че липсва подпис на представеното удостоверение, а не че представеното е
нередовно и поради това се приема, че липсва такова. Поради тази причина, настоящият
съдебен състав намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя,
тъй като в посочената за нарушена норма не се съдържа правило за поведение с адресат
водач на превозно средство, което да е било нарушено виновно от негова страна.
Всъщност в тази връзка следва да се посочи, че неясна остава волята и на АНО, тъй
като в обстоятелствената част на обжалваното НП също се сочи, че извършеното нарушение
е такова по чл.10, ал.2 от наредбата, за това че в удостоверението липсва подпис на
представител на предприятието, а жалбоподателят е санкциониран по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр
– без редовно издадено удостоверение за дейности. Тоест, АНО също приема, че
нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че в представеното удостоверение липсва
подпис на представител на предприятието, но му налага наказание за това, че е извършвал
превоза без редовно издадено удостоверение. Както се посочи, такова задължение за водача
е регламентирано в чл.10, ал.1 от наредбата, като АНО е следвало да упражни
правомощията си и в случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа
наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените
обективни и субективни признаци на деянието. Като не е сторил това АНО е издал един
незаконосъобразен акт, като е наложил наказание за нарушение, което не е било вменено на
жалбоподателя. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
По отношение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
същото е направено в случай, че надвишава размера посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай
претендираното възнаграждение е в размер на 370лв., което е в минимален размер, поради
което и възражението за прекомерност не следва да бъде обсъждано.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000940 от 09.04.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на ИВ. Н. ИВ., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г.“ № .,
вх.., ет.. ап.. е наложено административно наказание „Глоба” по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в
размер на 2 000 лева, за извършено нарушение на чл.10, ал.2 от Наредба № Н-3/07.04.2009г.
издадена от министъра на транспорта.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в
гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5 да заплати на ИВ. Н. ИВ., ЕГН ********** от гр.Попово,
ул.“Гагарин“ № 1А, вх.1, ет.5, ап.13 сумата от 370лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
3
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
4