Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 03.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 12161 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „ОЗК З.“ АД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20208600400800
срещу постановление от 24.09.2020 г. на съдебен изпълнител В.М., рег. № 860 КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, с
което са определени като дължими от него такива в размер на 650 лева за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, като твърди така определеното
възнаграждение да е прекомерно и да не е съобразено с усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права. Твърди, че от страна на взискателя не са
извършени действия за с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е
подадена молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на
изпълнителния способ. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като
дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат
изменени на 200,00 лева. Оспорва и размера на определената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като твърди, че същата
неправилно е начислена и върху размера на дължимото адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, евентуално моли същата да бъде намалена съобразно
намаления размер на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Взискателят В.С.Ш., представляван от адв. Е.В.,
оспорва жалбата. Твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, съобразено е с разпоредбата на чл. 10, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е както за образуване на
изпълнителното дело, така и за представителство по него и извършване на
всякакви производствени действия. Счита, че пропорционална такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ се начислява върху всички суми, които се събират принудително.
В мотиви на ЧСИ В.М. сочи, че разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя не надвишават размера на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и това за процесуално
представителство, защита и съдействие при извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземанията.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с
което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението
за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по
съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в
срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. № 20208600400800 на ЧСИ В.М., рег. № 860 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 10.09.2020 г. на взискателя В.Ш., чрез
адв. Е.В. срещу длъжника „ОЗК З.“ АД за събиране на част от сумите по
изпълнителен лист от 13.07.2020 г., издаден по гр.д. № 16504/2017 г. на СРС, 174-ти
състав за сумата от 11 864,00 лева – главница, законна лихва за забава в размер
на 140,30 лева и разноските в изпълнителното производство, като в молбата е
направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, възбрана
на недвижимите му имоти и опис на движимите вещи. Към молбата е представен
Договор за правни услуги с предмет за образуване на изпълнително дело
срещу „ОЗК З.“ АД и представителство по изпълнителното дело за сумата в
размер на 650,00 лева.
С разпореждане от 10.09.2020 г. на ЧСИ са приети разноски
в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 650,00
лева и на същата дата е отправена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
в т.ч. и за тези разноски, както и такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ. На 28.09.2020
г. длъжникът по изпълнението е подал възражение срещу постановлението в частта
на разноските, като в същото е посочил, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи,
тъй като от взискателя по изпълнителното дело не са множество действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на
изпълнителното дело с посочен в нея изпълнителен спосо
и се иска намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размер от
200,00 лева по чл. 10, т.1 от Наредбата. Изложени са доводи, че
пропорционалната такса не се изчислява върху размера на дължимото адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство, евентуално с оглед изменението
на размера на дължимото възнаграждение и направено искане да бъде съответно
намален размерът и на дължимата пропорционална такса по чл.26 от ТТР на ЗЧСИ.
Със съобщение, връчено на длъжника на 28.09.2020 г. той е
уведомен, че ЧСИ отказва да измени размера на адвокатското възнаграждение и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. На 29.09.2020 г. е изпратил запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, като сумата,
подлежаща на принудително изпълнение е преведена от банката на 07.10.2020 г.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му, в
която формално са изброени почти всички видове изпълнителни способи.
Предвид
размера на вземанията и обстоятелството, че длъжникът е застрахователно дружество,
чиято дейност е под лицензионен режим и нормативно установени изисквания за
финансова стабилност, дружеството разполага с необходимия финансов ресурс, за
да изпълни парично задължение при осъществяване на най-подходящия способ –
запор на вземания от банки, чрез използване на който се е стигнало до пълно
погасяване на вземанията по изпълнителното дело
преди изтичане срока за обжалване на обжалвания в настоящето
производство акт на частния съдебен изпълнител.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване на изпълнителното
дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за
действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на
200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата. Делото по изложените
по-горе мотиви делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
От смисловото тълкуване на
разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, че пропорционалната такса се изчислява върху
събраната сума, както и от това на чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, който предвижда, че
пропорционалните такси се събират върху материалния интерес следва, че
използването на тези по-широки понятия предполага включването на всички
вземания на взискателя, които са събрани в изпълнителното дело, а не само тези,
за които е представен изпълнителен лист.
С оглед на горното следва да бъде изменен размерът и на
таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя
се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от
него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в
размер на лв. / 11 846 лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист,
204,32 лева – законна лихва и 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение/.
С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза на 955,02
лв.
Следователно постановление от 24.09.2020 г. на съдебен изпълнител В.М.,
рег. № 860 КЧСИ, следва да бъде отменено, като
разноските за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лв., а таксата
т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 955,02 лева.
С оглед основателността на подадената жалба и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство, такива се следват на жалбоподателя съобразно
списъка на разноски - в размер на общо 265.00 лв., от които 25 лв. – държавна
такса за подаване на частната жалба и 240 ,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника по частна жалба за
прекомерност на уговореното между частния жалбоподател и Адвокатско дружество „Г.и
партньори“ адвокатско възнаграждение за представителство в настоящето
производство следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото е уговорено
в размер равен на минимума, предвиден в чл. 11, вр. с § 2а от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода от правния спор на
ответника по жалба не се следват разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 24.09.2020 г. на
съдебен изпълнител В.М., рег. № 860 КЧСИ по изп.д 20208600400800, с което
е оставено без уважение възражението на „ОЗК З.” АД за изменение възложените за заплащане от длъжника
разноски по изпълнението, посочени в покана за доброволно изпълнение, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 955,02
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН: **********, да заплати на „ОЗК З.” АД, с ЕИК:*********, сума в размер на 265,00 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в
това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на
задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения.
Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46
от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“,
улеснява разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана
от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението
не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно тълкуване. Не
би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното си
възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито
съда биха допуснали.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата
на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски в това производство
следва да се остави без уважение.
Съдия: