Решение по дело №11823/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6310
Дата: 7 декември 2023 г. (в сила от 7 декември 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100511823
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6310
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100511823 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11823/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София срещу решение №12364 от 12.07.2023 г по гр.д.№11115/2022 г
на СРС , 164 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на „М.А.“ ЕООД
ЕИК ******* гр.София на основание чл.49 ЗЗД сумата от 2722,39 лева – цедирано на „М.А.“
ЕООД от Д.Д.Й. обезщетение за имуществени вреди за ремонт на увреден л.а.Мерцедес GL
550 с рег.№******* от ПТП на 04.09.2020 г на път III-7909 кв.Горно Езерово –с.Братово
поради дупка/неравност на пътното платно ; ведно със законната лихва от 02.03.2022 г до
окончателното заплащане на главницата ; и сумата от 799,22 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ищецът не доказал
механизма на ПТП , а свидетелските показания и САТЕ не трябва да се кредитират . В
случая на място са били поставени пътни знаци А12 „Неравности на платното за движение“
и Ж19 за препоръчителна скорост от 50 км/ч , за което вещото лице не е събрало данни .
Водачът на МПС се е движел с несъобразена скорост за пътната обстановка , а е можел да
избегне ПТП . СРС не е изложил убедителни мотиви .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Контролните органи не са констатирали на място пътни знаци
, което евентуално не са спазени от водача на МПС . Пътят не е поддържан от ответника в
безопасно състояние като на място е имало не просто дупка , а разлом на пътя по дължината
1
му . Възражението на ответника не е доказано , като не е установено , че дори при ниска
скорост вредата нямаше пак да настъпи . Мястото на ПТП е извън населеното място , а и
споразумение със съответната община е без значение .Стойността на вредата дори е
изчислена за по-малка джанта от действително увредената .
Третите лица помагачи на въззивника-ответник , а именно , “П.Б.“ЕООД ЕИК ******* ,
„СЕТ К.“ ЕАД ЕИК ******* , „Б.“ АД ЕИК ******* , „И.Е.“ ЕД ЕИК ******* и „Щ.“ ЕАД
ЕИК ******* не вземат становище по жалбата .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 18.07.2023 г и е
обжалвано в срок на 01.08.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска със законните последици първоинстанционният съд е приел следното .
Водачът на МПС е подал сигнал до тел.112 и мястото на ПТП е посетено от екип на
ОДМВР-Бургас като от служителите на МВР е изготвен снимков материал , без да е
съставен констативен протокол .
Път III-7909 кв.Горно Езерово –с.Братово е част от републиканската пътна мрежа , която се
управлява от ответника . На мястото на ПТП според св.Д.Й. и приложения снимков
материал настилката на пътното платно е била компрометирана , с голяма пукнатина /разлом
/ по протежение на пътя.
Според СРС по делото няма категорични данни , че на мястото на ПТП към 04.09.2020 г е
имало поставен предупредителен знак А12 „Неравности на платното за движение“ и Ж19 за
препоръчителна скорост от 50 км/ч . С подобни твърдения ответникът признава лошото
състояние на пътя и липсата на своевременен ремонт/поддържане на същият . Ответникът
нови гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД , защото е проявил бездействие
да изпълни задълженията си по чл.30 ал.1 ЗП и чл.3,167 ЗДвП. САТЕ доказва и механизма
на ПТП , и стойността на имуществените вреди до размера от 2722,39 лева . Обезщетението
за имуществени вреди е цедирано на „М.А.“ ЕООД от Д.Д.Й. като собственик на
л.а.Мерцедес GL 550 с рег.№*******.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Ищецът е доказал механизма на ПТП със свидетелските показания на св.Д.Й. , САТЕ и
2
приложения снимков материал изготвен от служители на ОДМВР-Бургас . Обратно ,
въззивникът-ответник не е доказал , че към датата на ПТП 04.09.2020 г на място са били
поставени знаци А12 „Неравности на платното за движение“ и Ж19 за препоръчителна
скорост от 50 км/ч. Представен е констативен протокол от 30.04.2020 г от ответника , но
съшият доказва само , че е взето решение на място да се поставят знаци и че такива
действително са били поставени на същата дата . Вещото лице по САТЕ няма как при
изготвяне на експертизата през 2023 г да удостовери дали към 04.09.2020 г на място е имало
твърдените като поставени пътни знаци . Показанията на св.Йорданов са , че на място не е
имало поставени пътни знаци за ограничение на скоростта или предупреждаващи за
неравности .
Правилно СРС посочва , че констативният протокол от 30.04.2020 г е доказателство , че
ответникът е знаел за лошото състояние на пътя , но вместо да предприеме авариен ремонт е
стартирал процедура по поставяне на знак за наличие на неравности на пътя . Очевидно и
пет месеца по-късно пътят е продължил да бъде в аварийно състояние , като не са положени
дори минимални усилия за обезопасяването му .
Също законосъобразно СРС е приел за недоказани възраженията на ответника , че ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача на МПС , респ.че е налице съпричиняване в размер на
„поне 90 %“. В наличните доказателства няма данни конкретното ПТП да е могло да бъде
избегнато от водача при полагане на дължимата грижа и управление със съобразена скорост
, а възражението за съпричиняване е изцяло в доказателствена тежест на въззивника .
Коментираната от вещото лице по САТЕ възможност да не настъпят увреждания ако МПС е
управлявано с 20-30 км/ч не представлява доказване на принос на водача на МПС . Не се
твърди дори от ответника водачът да е бил длъжен да управлява автомобила с толкова
ниска скорост , която освен това е абсолютно неадекватна за движение извън населено
място при разрешена скорост от 90 км/ч . Според логиката на ответника , същият има право
въобще да не поддържа републиканската пътна мрежа , а водачите на МПС трябва
непрекъснато „да съобразяват“ наличието на пътища в аварийно състояние като управляват
МПС с нереално ниски скорости , за да избегнат увреждането им .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с оглед материален интерес по иска под 20 000 лева по
търговско дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12364 от 12.07.2023 г по гр.д.№11115/2022 г на СРС , 164
състав , в частта , с която Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София е осъдена да заплати
на „М.А.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София на основание чл.49 ЗЗД сумата от 2722,39 лева –
цедирано на „М.А.“ ЕООД от Д.Д.Й. обезщетение за имуществени вреди – стойност на
ремонт на получени повреди по л.а.Мерцедес GL 550 с рег.№******* от ПТП на 04.09.2020
3
г на път III-7909 кв.Горно Езерово –с.Братово поради дупка/неравност на пътното платно ;
ведно със законната лихва от 02.03.2022 г до окончателното заплащане на главницата ; и
сумата от 799,22 лева разноски пред СРС .
Решението е постановено при участието на “П.Б.“ЕООД ЕИК ******* , „СЕТ К.“ ЕАД ЕИК
******* , „Б.“ АД ЕИК ******* , „И.Е.“ ЕД ЕИК ******* и „Щ.“ ЕАД ЕИК ******* като
трети лица помагачи на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4