№ 50
гр. Ловеч , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Светла Иванова Иванова (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
административно наказателно дело № 20214300600275 по описа за 2021
година
за да се произнесе, съобрази:
С Решение № 260005/18.02.2021 г. по АНД №1/2020 г., РС- Луковит е признал ЕД. ИЛ.
ЕМ., ЕГН **********, роден на ***** в гр. ******, живущ в гр. ******, ул.
„************** и шофьор в същата фирма, неосъждан, за виновен в това, че на 23.12.2018
г., около 13.00 ч., пред дом № 37 на ул. „Съединение" в гр. ******, при управлението на
собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „A3“, с peг. № *****, нарушил правилата
за движение назад (чл. 40 ал. 2 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на М.В.Д. от с.гр., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горните
крайници вследствие на причинените при сблъсъка травматично счупване на втора
метакарпална кост на лява ръка и травматично счупване на главичката на дясна лъчева кост
без разместване с последвало консервативно лечение - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“,
пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание глоба в размер на 1000. 00 (хиляда) лева.
Съдът на основание чл. 343 г НК е лишил ЕД. ИЛ. ЕМ., с ЕГН **********, от право да
управлява МПС за срок от 1(един) месец.
1
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. Р. М. М., процесуален
представител на ЕД. ИЛ. ЕМ., с която моли да се постанови Решение, с което да оправдае
изцяло ЕД. ИЛ. ЕМ. по така повдигнатото му обвинение.
Счита, че ЕД. ИЛ. ЕМ. е признат за виновен без да са налице предпоставките по чл. 303, ал.
2 от НПК, като първата инстанция не е съобразила поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност данните по делото, тъй като ако е сторила това, е щяла да стигне до
единствено правилния извод, че не са налице достатъчно данни, съобразно които
обвиняемия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Сочи, че с решението си PC Луковит е приел неправилна и противоречива на обективната
истина фактическа обстановка.
В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч моли да се постанови решение, с което да
се потвърди решението на първата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и се представлява от адв.
М., който поддържа въззивната жалба. Допълнително посочва, че пострадалата внезапно е
излязла на пътното платно и не се е съобразила по никакъв начин с движещия се автомобил.
Налага довод, че тя не е била видима за въззивника и водача е бил в обективна
невъзможност да възприеме внезапно появилата се на пътното платно пострадала. Сочи, че
причина за ПТП е било поведението на пострадалата.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалби, становищата на
страните, събраните доказателства и като извърши служебна проверка на присъдата, намира
за установено следното :
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционния съд е допуснал съществено
отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, което е
основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.
ЕД. ИЛ. ЕМ. е предаден на съд да това, че на 23.12.2018 г., около 13.00 ч., пред дом № 37 на
ул. „Съединение" в гр. ******, при управлението на собствения си лек автомобил марка
„Ауди“, модел „A3“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 40,
ал. 2 ЗДвП : „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности/ и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М.В.Д. от с.гр., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
горните крайници вследствие на причинените при сблъсъка травматично счупване на втора
метакарпална кост на лява ръка и травматично счупване на главичката на дясна лъчева кост
без разместване с последвало консервативно лечение - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“,
пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
2
С атакуваното решение РС- Луковит е признал ЕД. ИЛ. ЕМ. за виновен в това, че на
23.12.2018 г., около 13.00 ч., пред дом № 37 на ул. „Съединение" в гр. ******, при
управлението на собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „A3“, с peг. № *****,
нарушил правилата за движение назад (чл. 40 ал. 2 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на М.В.Д. от с.гр., изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на горните крайници вследствие на причинените при сблъсъка травматично
счупване на втора метакарпална кост на лява ръка и травматично счупване на главичката на
дясна лъчева кост без разместване с последвало консервативно лечение - престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК във връзка с чл. 40, ал.
2 от ЗДвП. В мотивите към решението е посочено, че „Според приетия от съда за доказан
механизъм на настъпване на ПТП, Е.Е. е нарушил задължението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП по
време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“.
Нормата на чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро препраща към чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК, която е
бланкетна. Прокурорът в предложението е посочил правилото за движение по ЗДвП, което е
счел, че е нарушено, като е изписано и нейното съдържание. В атакуваното решение е
посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, но не и нейното съдържание, т. е липсва
текстовото й изписване. От една страна е налице противоречие между диспозитив и мотиви
на решението, което винаги представлява процесуално нарушение от категорията
съществените. Съдебният акт представлява единство от диспозитив и мотиви и
констатирано противоречие между тях винаги представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като липсва годен съдебен акт и не може да бъде установена действителната
воля на съда, което абсолютно основание за неговата отмяна. От друга страна, изписването
на съдържанието на нормата от ЗДвП, която съдът е счел, че виновно е нарушена при
престъпления по транспорта, е елемент от състава на престъплението по чл. чл. 343, ал.1, б.
„б“, пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК и при така допуснатото от първата
инстанция нарушение, съдът не може да обсъди направеното пред нас възражение, че
основна причина за ПТП има поведението на пострадалата и въззивника не следва да носи
наказателна отговорност.
В тази връзка е Тълкувателно решение №2/22.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСНК
„Нормата на чл. 343 от НК е препращаща към тази на чл. 342 от НК, която от своя страна е
бланкетна. След запълването й със съответно съдържание, се създава забрана за управление
или експлоатация на транспортни средства и съоръжения в нарушение на правилата за
движение и експлоатация или изискванията за добро качество на ремонт. Запълването на
бланкета на наказателноправната норма с норми от друг нормативен акт не променя
същността й като правило за поведение. Това е само законодателна техника, чрез която се
постигат икономия и възможност за по-гъвкаво регулиране на обществените отношения. Без
такава техника динамичното развитие на обществените отношения би наложило чести
промени в по-висшия по степен нормативен акт, какъвто е наказателният кодекс. В този
3
смисъл, запълненото с цялостно съдържание правило за поведение представлява правна
норма, която се съдържа в особената част на НК. Нейното приложение не следва да се
отличава по никакъв начин от нормите с описателни диспозиции, при които отделните
елементи от състава на престъплението са описани изчерпателно в НК, или от
препращащите такива. Това означава, че въведените в НПК процесуални средства за
постигане на правилно приложение на материалния закон, са валидни в пълна степен и за чл.
343 от НК. Обвинението от своя страна е единство от факти и право. Отнесено към нормата
на чл. 343 НК, изискването за установяване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на
всеки елемент от състава на престъплението, както и посочването им в обвинителния акт,
мотивите към присъдата или решението, касае и фактическите обстоятелства, обосноваващи
наличието на нарушение на правила за движение по пътищата, съдържащи се основно в
ЗДвП и Правилника за приложението му. По отношение на правото, обвинението трябва да
очертава връзката между нормата на особената част от НК и запълващата правна норма от
друг акт, която следва да бъде индивидуализирана чрез наименованието на съответния акт
на специалното законодателство и цифровото и словесно изражение на самата негова
разпоредба“.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени Решение № 260005/18.02.2021 г. по
АНД №1/2020 г., РС- Луковит и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
съда, поради допуснато от съда съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 НПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005/18.02.2021 г. по АНД №1/2020 г., РС- Луковит и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато от съда съществено
отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4