Решение по дело №3184/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 700                                                          24.02.2020 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На двадесет и четвърти февруари                   през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 184 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е  по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, за приемане за установено по отношение на ответника К.С.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата 156.75 лв., представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Бургас, кв.“Меден рудник“, бл.217, ет.4, ап.19, ИТН: 4017362, за периода от 16.04.2018г. до 15.07.2018г.; сумата 10.07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 07. 06.2018г. до 06.02.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й изплащане, плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 639 от 08.02.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 1208 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Ищецът конкретизира, че представляваното от него дружество, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

            В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставило на обекта на ответника, за който открит клиентски номер **********, в качеството му на собственик на имота, за периода 16.04.2018 година - 15.07.2018 година електроенергия на обща стойност 156,75 лева, която до този момент не е заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 10,07 лева за периода 07.06.2018 година - 06.02.2019 година. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

            Предвид изложените факти и по посочените правни доводи ищецът предявява посочените искове.

            Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

            В прекрузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител на ответника – адвокат Ж. М., дава писмен отговор на предявения иск. В него, от името на ответната страна, е направено възражение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като не са представени доказателства за реална доставка на ел. енергия до имота. В писмения отговор е направено възражение за неравноправни клаузи по смисъла на чл.146 от ЗЗП в общите условия на дружеството.

            По изложените съображения от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявените искове.

            По повод материално правната квалификация на исковете:

            Исковете са с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът следва да докаже, че по силата на общите условия ищцовото дружество е поело задължение да доставя електрическа енергия  до обект на ответника, както и, че ответникът е собственик на недвижимия имот до който е доставяна електрическата енергия. Ищецът следва да установи и, че е изправна страна по договора като е доставил ел. енергия до обекта на ответника в посочените в исковата молба обем и за посочения период.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закона, се установява следната фактическа обстановка и се налагат следните правни изводи:

            По възражението за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на ответното дружество настоящият състав приема следното:

            Възражението с материално правно основание чл. 143 вр. чл. 146 от ЗЗП за наличие на неравноправни  клаузи не е конкретизирано с посочване на кои точно текстове от общите условия на дружеството процесуалният представител на ответника твърди, че не отговарят на изискванията на закона за валидност. Изложеното е необходимо доколкото следва да бъде направена преценка към относимостта й към предмета на спора и за това дали е приложена неравноправна клауза в конкретния случай. Последният извод следва от нормата на чл.143, ал.5 от ЗЗП, съгласно която наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

            Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

            Съгласно чл.7, т.1 от Общите условия дружеството се задължава да снабдява с електрическа енергия  при условия на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД.

            В чл.18 от Общите условия на който също се позовава  ищеца е посочено, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия  и дължимата сума за извършен пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. В ал.2 е посочено, че периодът на плащане по всички фактури е 10 дни, с изключени на издадените по чл.17, ал.4.

            Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

            Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            В случая не се установява, че цитираните по – горе текстове от общите условия могат да бъдат квалифицирани като неравноправни.

            По фактите по спора:

            По делото са изслушани заключения на съдебно – икономическа експертиза и съдебно – техническа експертиза, вещите лица по които са дали заключения,  които настоящият състав приема за обосновани, а и те не са оспорени от страните.

            Заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза установява, че за процесния обект е монтирано СТИ с дистанционно отчитане.  Електромерът има всички изискуеми знаци и маркировки. Следващата дата на проверка на електромера е 2020 година. Заключен  е със секретен ключ  на дружеството, което е ищец и при проверката се оказало, че няма консумация. Следва и извод за това,  че за процесния период отчетената ел. енергия съответства на количеството ел. енергия за която са издадени фактурите. Уточнено е от вещото лице, че електромера се отчита дистанционно, без намеса на отчетник. Данните за консумацията се събират в автоматизирана система и се отразяват в дружеството на всеки 15 минути.

            Заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза е, че фактурите, които са издадени за посочения в исковата молба период /16.04.2018 година – 15.07.2018 година/ са осчетоводени в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Констатацията на експерта е и за това, че няма данни за извършени плащания. Документите съдържат всички изискуеми задължителни реквизити, посочени в ЗСч, ЗДДС и СС. Вещото лице не е констатирало нередности или различия във фактурирането на цените на предоставените услуги относно доставката на електрическа енергия от доставчика на крайния снабдител.

             От приетата по делото писмена справка от Агенция по вписванията не може да бъда направен извод, че ответната страна е собственик на имота, индивидуализиран в исковата молба, тъй като не е посочен пълен административен адрес. Но предвид нея и съдържанието на издадените фактури, в които е посочено мястото на потребление, както и предвид справката извлечение от счетоводството на дружеството, настоящият състав приема, че ответната страна е битов клиент на ел. енергия по смисъла на закона.

            По отношение на основателността на иска и по повод направените оспорвания следва да бъде посочено, че от фактурите и заключенията на вещите лица, обсъдени по – горе, настоящият състав приема за доказано изпълнение на задължението на дружеството за доставка на ел. енергия до обекта на ответната страна в посочените в исковата молба обем и за посочения период. От името на потребителя не се установява плащане на задълженията.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца посочената в исковата молба главница.

            Основателността на главния иск обуславя основателност и на претенцията за заплащане на лихви с материално правно основание чл. 86 от ЗЗД, тъй като е установено неизпълнение на задължението за заплащане на цена в сроковете, посочени в общите условия. Размерът на задължението е определен от вещото лице и съвпада със стойността, посочена в исковата молба от 10,07 лева.

            В тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото по правилото на чл. 78 от ГПК. От името на ищеца е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което по правилото на Наредбата за изплащане на правната помощ следва да бъде определено в размер от 100 лева, предвид цената на иска. Ответникът следва да плати и сумата 300 лева, представляваща възнаграждение, внесено от ищеца, за назначаване на особен представител, както и възнагражденията за вещите лица, които са в размер от по 200 лева и 180 лева. Той дължи и сумата 75 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса. Общо задължението е в размер от 855 лева.

            Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, определени в заповедното производство са в размер от  75 лева и  следва да бъдат присъдени.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, сумата 156.75 лв. /сто петдесет и шест лева, седемдесет и пет стотинки/, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Б…, ИТН: 4017362, за периода от 16.04.2018г. до 15.07.2018г., сумата 10.07 лв. /десет лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 07. 06.2018г. до 06.02.2019г., ведно със  законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й изплащане, плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 639 от 08.02.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 1208 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            ОСЪЖДА К.С.Г., с ЕГН: **********, адрес: ***,  да плати  на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, сумата от 855 лева /осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в настоящото производство и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.