Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.08.2021 година град С.З. В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 30.06.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 177 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 226 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Посочено е в исковата молба, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път ІІ-57, км.
11+200, в землището на Община р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление
на моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг.
№ СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН ********** е причинила по непредпазливост
смъртта на И.Г.Е., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З.- дядо на ищцата Ж.З.И..
Изложено е, че за станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани
ДП № 184/2016г. по описа на РУП - р. и пр.пр. № 2090/2016г.
по описа на ОП - С.З.. В последствие досъдебното производство се разследва от
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З.като ДП № 301 /2016г. по описа на ОД
на МВР С.З.. Сочи се, че с внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач И.Б.
е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда № 13 от 09.04.2019г.
съдът признал подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път
ІІ-57, на моста над АМ „Т.“, км 11+200, в землището на с. С., общ. р., обл. С.З., при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“ с peг. № СТ
0598ВН, е нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно
движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на пътно
превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по
непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на
повече от едно лице, както следва: причинила е смъртта на И.Г.Е., роден на ***г.
и на И.Г.И., роден на ***г. и е причинила многостепенна средна телесна повреда
на А.Ч. Т., роден на ***г„ изразяваща се в черепномозъчна
травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на
***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК и е
осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 24.04.2019г.
Посочено е, че ПТП е станало на 11.06.2016г. около 14:40
часа, на път II-57, км. 11 +200, в землището на Община р., на надлеза над АМ „Т.“
до с. С.. Дядото на ищцата - И.Г.Е., управлявал л.а. „Опел Астра“
с peг. № СТ 2083 СМ в посока от с. С. към гр. С.З..
След преминаване през моста над магистралата, л.а. „Опел Астра“
с peг. № СТ 2083 СМ е бил ударен от движещия се в
неговата лента за движение л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. №
СТ 0598 ВН, управляван от И.Б.. В резултат на удара И.Г.Е. е бил притиснат от
изпъкналите части и уредите за управление на купето на лекия автомобил и е
починал на място. За да бъде изваден от автомобила, е била необходима намесата
на служители от „Гражданска защита“. Заявено е, че в изготвената по досъдебното
производство СМЕ е посочено, че при огледа и аутопсията върху трупа на И.Г.Е.
се е установило: Мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на
малкия мозък. Гръдна травма - счупване на ребра по двете гръдни половини с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията,
контузия на белия дроб, контузия на сърцето, разкъсване на гръдната аорта, Хемоторакс /свободно изляла се кръв в гръдната кухина/ -
1800 мл. Кръв в сърдечната торбичка. Кръв в коремната кухина. Разкъсване
капсулата на черния дроб. Анемия на вътрешните органи. Счупване на дясната бедрена
кост и костите на лявата подбедрица в горния край с кръвонасядане на меките тъкани около тях. Кръвонасядания и охлузвания по челото и дясната вежда,
дясната повърхност на лицето и брадичката. Кръвонасядания
и охлузвания по предната повърхност на гръдния кош. Порезни рани и охлузвания
по десния горен крайник. Разкъсно-контузна рана,
охлузвания и кръвонасядане по лявата предмишница и левия лакът. Охлузвания по двата долни
крайника. Посочва се, че от заключението е видно, че смъртта на И.Г.Е. е в
резултат на тежка гръдна травма, несъвместима с живота.
Твърди се, че установените и описани травматични
увреждания са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и предмети с остри
ръбове и всички те отговарят да са получени при станало ПТП от удари в
изпъкналите части и уредите за управление в купето на катастрофирал автомобил.
Сочи се, че от приложената справка за родствени връзки с
№ УРИ 349р-843/11.01.2019г., изготвена от ОДМВР С.З.за нуждите на ДП №
301/2016г, по описа на ОД на МВР С.З., е видно, че Ж.З.И. е внучка на починалия
И.Г.Е..
Изложено е, че от приложените Съобщение за смърт № 173 от
12.06.2016г. издадено от УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З.и препис-извлечение от акт за
смърт, издаден на 17.06.2016г. въз основа на Акт за смърт № 1008 от
12.06.2016г., съставен в гр. С.З.е видно, че смъртта на И.Г.Е. е настъпила на
11.06.2016г.
В резултат на противоправното
си деяние, водачът И.Б. причинява на ищцата вреда - изгубила е своя дядо. Наведени
са твърдения, че двамата са били изключително близки. Между същите са
съществували чувства на обич и привързаност, дядото се е грижил за своята
внучка като за своя дъщеря. Ж.И. е изпитвала любов и уважение към своя дядо,
който бащински се е грижил за нея и е помагал в отглеждането и възпитанието й,
тъй като са живеели в едно домакинство. Отношенията им с починалия са били
изключително близки, били са много привързани един към друг. Твърди се, че скръбта
на Ж. И. е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата много трудно
преживявала загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент
ищцата всекидневно е общувала с дядо си и е разчитала на неговата подкрепа в различни
житейски ситуации. Връзката между ищцата и И.Г.Е. била изключително силна и
внезапната смърт на последния се е отразила изключително негативно на психиката
на ищцата. Твърди се, че същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата
на толкова близък за нея човек. Посочено е, че това е нормалното, житейски
оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищцата е била много
близка със своя дядо, съществувала е особена връзка на привързаност в
семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените
причини, се посочва, че е напълно разбираемо, че Ж.И. все още страда от
загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Заявено е, че от Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е
видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния
водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.“ АД по
застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна
от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
Посочено е, че според постановките на Тълкувателно решение
№ 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Твърди се, че тъй като ищцата не е получавала каквото и
да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за нея е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Тъй като с действията си виновния водач И.Б. е причинила
на ищцата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и
управляваният от нея лек автомобил е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, се сочи, че за нея е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск пряко към застрахователя,
отговорен за вредите, причинени от застрахования.
Изложени са аргументи, че съгласно разпоредбата на §22 от
Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни
норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр.,
съдържа и процесуално правни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Посочва се, че текстът е общо формулиран и не липсва посочване на
конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради
това, според ищцата, следва да се приеме, че има действие и по отношение на
прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Изключението, визирано в § 22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят
друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществуват. Намира, че от гореизложеното категорично може да се направи
изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди
ответника „З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. *** да заплати на Ж.З.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството й на внучка на И.Г.Е. с ЕГН **********, б.ж. на
гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното
изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за
един адвокат.
Посочена е банкова сметка.
***говор
на исковата молба, с който счита, че исковете са допустими, макар и
неоснователни и няма процесуална пречка да бъдат допуснати до разглеждане от
съда.
Оспорва изцяло претенциите на ищеца, както по
основание, така и по размер, както и представените в исковата молба твърдения.
Моли, да се отхвърлят същите изцяло, като на основание чл.78 ГПК, моли да му се
присъдят разноските в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност
и в случай, че исковете се намерят за основателни, то ответникът моли да се
намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска
е прекомерно завишен.
Твърди, че И.Б. не носи изключителната вина за
настъпилите вреди вследствие на ПТП от 11.06.2016 г. В този смисъл прави
изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.Г.Е..
Счита, че същият е нарушил императивните правни норми на ЗДвП и това му
поведение се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с
настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици, поради което и разкрива
белезите на съпричиняване по см. на чл.51 ЗЗД. Намира, че при определяне
справедливия размер на дължимото от страна на ответното дружество
застрахователно обезщетение, така описаното поведение на И.Г.Е., представляващо
по своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде отчетено
и размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.
Оспорва наличието на дълбока емоционална връзка между
ищцата и починалия И.Г.Е..
Твърди, че исковата претенция е прекомерно завишена и
не отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. На следващо
място сочи, че исковата претенция не е съобразена и с разпоредбата на § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, вр. с чл.
493а, ал. 4 от КЗ.
Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС
марка „БМВ модел „318“ с peг. № СТ 0598 ВН.
Оспорва представения в исковата молба механизъм на
ПТП. Твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Намира фактическите
твърдения на ищцата за несъответстващи на действителното положение при
реализираното пътнотранспортно произшествие. Счита, че са налице обстоятелства,
които изключват абсолютната вина на водачката Б. за настъпилото ПТП и
последствията от него. Сочи, че видно от представения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица „Опел Астра“ с peг. № СТ 2083 СМ е навлязъл в насрещната лента за движение
и е настъпил удар с насрещно движещия се лек автомобил БМВ 318 с peг. № СТ 0598 ВН. Отбелязва, че съставеният протокол е
официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила.
Твърди, че И.Е. е извършил нарушение на чл. 20, ал.1 и
ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като неправомерно е
навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал процесното ПТП. Твърди,
че И.Е. не се е съобразил с пътните условия и не е контролирал с дължимата
грижа и внимание управляваният от него автомобил, че е нарушил също чл. 20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена
скорост. Посочено е, че съгласно цитирана разпоредба водачите на ППС са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая,
ответникът сочи, че И.Е. не е обезпечил такова поведение.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите фатални последици за И.Г.Е. е личното му пътно поведение. Посочва
се, че И.Г.Е. е бил без поставен предпазен колан, което от своя страна е
нарушение на императивни правни норми на ЗДвП и Правилника за неговото
приложение. Според ответника, неизпълнението на задължението на чл. 137а от ЗДвП, е довело до настъпването на неблагоприятните последици и е в пряка
причинно - следствена връзка с фаталните увреждания, които е получил И.Г.Е..
Счита, че претендираният от
ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен. Изложени са аргументи, че съгласно съдебната практика
понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. Сочи се, че от значение са и редица други обстоятелства,
които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за
неимуществени вреди.
В тази връзка, ответникът счита, че исканият размер на
обезщетението от ищеца е прекалено завишен. Аргументира се, че съгласно
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.
290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД -
решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о., решение № 154/30.10.2012 г.
по т. д. № 807/2011 г. на II т. о. и др. В т. ІІ на Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Намира, че във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта
на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси
обезщетение.
Твърди, че исковете се явяват прекомерно завишени и не
са съобразени с разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр.
101/2018г/, съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, се определя в размер до 5000 лв., такава е
и практиката на съдилищата - Решение № 47 от 19.12.2018 г. на ОС - Сливен по т.
д. № 72/2018 г.; Решение № 360 от 25.04.2019 г. на ОС - Варна по т. д. №
1572/2018 г.; Решение № 7898 от 14.12.2018 г. на СГС по гр. д. № 12499/2017 г.
Оспорва твърдението за психически увреждания, дискомфорт, страдания и мъка, причинени на ищцата
вследствие на загубата на дядо й. Счита, че няма никакви преки доказателства за
тези твърдения. Твърди, че няма доказателства за наличието на силна емоционална
връзка между ищцата и починалия И.Г.Е., която да е довела до отключването на
някакво психическо заболяване. Ответникът сочи, че няма данни реално ищцата да
е потърсила помощ от психиатър/психолог, няма данни да са и предписвани и да е
приемала лекарства за някакви психически заболявания.
Оспорва ищцата да е изпитвала психологични травми в
по-голяма степен от обичайните за подобен род събития. Според ответника,
младата й възраст предполага по-бързото й и напълно възстановяване, от което да
не останат последствия.
Оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва по аргументи за неоснователност на главния иск, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират.
По изложените съображения, моли да се отхвърли предявени
иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че се намери за основателен, то
ответникът моли да не се уважава в пълния му претендиран
размер, като се съобрази размера на обезщетението с направените възражения за
прекомерност на същото и наличието на съпричиняване при настъпването на ПТП от
11.06.2016 г.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по
направените от ответника възражения.
По направеното от ответника оспорване на механизма на
ПТП, е заявено, че действително, в приложения като доказателство към исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е описано, че л.а. „Опел“ е
навлязъл в насрещната лента за движение. Но, според ищеца, Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица е съставен от контролните органи, които не са
свидетели-очевидци на инцидента, а са ползвали сведенията, дадени на място
единствено от водача И.Б., като вследствие на това, в него е записано, че
процесният инцидент е причинен от водача на л.а. „Опел“ - И.Г.Е.. Сочи се, че
достоверността на обясненията на водача Б. и описаните обстоятелства в
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица са изцяло опровергани от
проведеното впоследствие разследване по образуваното ДП №301/2016г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., по което е установена друга
фактическа обстановка. Сочи се, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП
се базира на влязлата в законна сила Присъда по наказателното дело, в мотивите
на която, наказателният съд е достигнал до съответните изводи за противправното поведение и виновността на водача Б., като
подробно е разгледал и обсъдил изготвената в хода на ДП комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и останалите
събрани по делото доказателства. Изложено е, че именно от събраните
доказателства в хода на досъдебното производство става ясно, че л.а. „БМВ“ е
този, който е навлязъл в насрещната лента за движение, а не МПС, управлявано от
пострадалия И.Е.. Следователно, именно водачът на л.а. „БМВ“ - И.Б., е изцяло
отговорна за настъпИ. инцидент, тъй като не се е
съобразила с пътните условия, не е контролирала управляваното от нея МПС,
поради движение на автомобила с несъобразена скорост. Скоростта на движение на
пострадалия водач И.Е. не е в причинно следствена връзка с настъпИ.т
инцидент, тъй като същият е управлявал своя автомобил в собствената си пътна
лента и до момента не са събрани данни за негово неправомерно поведение, което
да е в причинна връзка с настъпване на пътният инцидент. По отношение на
твърдението, че И.Е. е бил без поставен предпазен колан, от изготвения по
досъдебното производство Протокол за оглед и фотоалбум, който е представен като
доказателство, се сочи, че е видно, че шофьорът на л.а. „Опел“ е намерен от
контролните органи мъртъв, с поставен предпазен колан. Следователно,
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но въпреки това получените
увреждания са били от такъв характер, че са причинили смъртта му.
По направеното от ответника оспорване на претендирания с исковата молба размер на обезщетението, се
сочи, че размерът на исковата претенция не е съобразена с нормативно
определения в §96 от ПЗР на ЗИД КЗ (обн. ДВ бр.
101/2018г.) максимален размер от 5000лв.
Счита, че аргументите на ответното застрахователно
дружество са неоснователни. Отбелязано е, че действително, разпоредбата на § 96
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр. 101/2018 г.) предвижда, че до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 (разширения кръг
лица) се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на
разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г. Намира, че
посочената разпоредба на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обаче, е неприложима по
настоящото дело, макар исковата молба да е заведена на 08.06.2020г., тъй като
тя има отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното поле на
новия Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016
година. Посочва, че видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и
справката от ел.сайт на Гаранционен фонд, застраховката „Гражданска
отговорност“ за л.а. „БМВ 318Д“ с рег.№ СТ0598ВН, с който е причинено ПТП на
11.06.2016г. е сключена на 17.08.2015 г. със срок на валидност от 17.08.2015 г.
до 17.08.2016 г. По силата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 година), за застрахователните договори, сключени
преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и процесния, се прилага част
четвърта от отменения КЗ (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година), освен ако страните
договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. Ето защо, според ищеца, при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими
единствено нормите на част четвърта от КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди под този, посочен в чл. 266, т.1, б. „б“
на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв.
Счита, че дори да се приеме, че разпоредбата на §96,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие
на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, намира, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума
от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката „Гражданска отговорност“, чийто чл.9, ал.1
предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5
000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Посочените
в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в
националното ни право - чл. 266 от КЗ (отм.) и чл. 492 от сега действащия
Кодекс за застраховането.
Изложено е, че застрахователна сума по смисъла на §1,
т.5 от ДР на КЗ (отм.) е договорената или определената с нормативен акт и
посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница
на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или
третото увредено лице. Сочи, че тази дефиниция е възпроизведена в чл.346 от
действащия Кодекс за застраховането. Въвеждането на застрахователна сума като
предел на отговорността на застрахователя в действащия закон и уреждането на
нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на
Европейския съюз означава, че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде
ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет
в Директива 2009/103/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди
по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо
обезщетение. Следователно, според ищеца, недопустимо е размерът на
обезщетението за телесни увреждания, чийто възможен предел е застрахователната
сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт
на вътрешното право. Посочва, че по аргумент на по-силното основание, това се отнася
и при обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадало
лице, при застрахователно събитие с причиняване на смърт на лицето. Счита, че е
налице противоречие на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр-101 от 2018г.) с
разпоредбата на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО. Изложено е, че въпреки че
директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на
държава-членка на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват
непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита
на свои права, свободи и законни интереси. Освен това, се сочи, че съгласно
Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Augstakas
tiesas Senats (Латвия,) с
акт от 16 май 2012г., постъпил в Съда на 1 юни 2012г., чл.3, параграф 1 от
Директива 72/166 и чл.1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл,1, параграф
2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички
съдилища и учреждения в държавите-членки, в това
число и Република България, съгласно чл.633 от ГПК. Така, предвид изложеното,
според ищеца, може да се достигне до извода, че разпоредбата на §96, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101 от 2018г.) въвежда недопустимо подлимитиране
на отговорността на застрахователя.
Посочено е, че при констатиране на противоречие между
европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята
компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да
изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред.
В този смисъл е посочена константна и непротиворечива
съдебна практика по приложението на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101
от 2018г.), а именно влезлите в сила: Решение № 54 от 27.02.2019г., постановено
по в.търг.д. № 24/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна, Решение №78 от
26.03.2019г., постановено по в. търг. д. № 62/2019г. по описа на Апелативен съд
- Варна, Решение №194 от 14.06.2019г., постановено по в. търг. д. №231/2019г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив, Решение № 114 от 09.05.2019 г.,
постановено по в.търг.д. № 169/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна и др.
Посочва, че ответникът оспорва наличието на психически
увреждания, дискомфорт, страдания и мъка, причинени
на ищцата вследствие на загубата на дядо й. Ищцата твърди, че отношенията й с
нейния дядо са били изключително близки и връзката помежду им е била
изключително силна. Поради това и преживените от ищцата душевни болки и
страдания, причинени от внезапната смърт на нейния дядо, са били с изключителен
интензитет. Именно за доказване на тези обстоятелства е направено искането за
допускане на гласни доказателства - разпит на двама свидетели при режим на
довеждане, които ще установяват различни обстоятелства за различен период от
време.
Посочено е, че в отговора на исковата молба
застрахователят е оспорил и акцесорната претенция за
лихва по аргументи за неоснователност на главния иск, както и размера на
претендиралите лихви и началния момент, от който същите се претендират.
Изложени са аргументи, че съгласно чл.84, ал.3, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, законната лихва върху претендираното
обезщетение от непозволено увреждане се дължи от датата на непозволеното
увреждане - в случая - от 11.06.2016г. Доколкото отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално свързана
с тази на делинквента и тъй като производството е по
реда на КЗ (отм.), счита, че съдът следва да се съобрази с константната съдебна
практика, прилагана към датата на инцидента, а не променената уредба в КЗ (в
сила от 01.01.2016г.).
Депозиран е по делото допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа
всички направени с отговора на исковата молба твърдения, възражения, оспорвания
и доказателствени искания.
Моли, да се приеме за безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а.
БМВ 318 с peг. № СТ 0598 ВН по силата на
Застрахователна полица № BG/30/116001574044/07.06.2016 г., сключена със „З.” АД
към датата на процесното ПТП.
Прави възражение за недопустимост на исковата молба
предвид разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, тъй като ищцата не е заявила по реда
на чл. 498, ал.1 КЗ извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя.
Не споделя изложените в допълнителната искова молба
доводи за приложимост на отменения КЗ, като подробни съображения за това сочи,
че изложил в депозирания отговор.
Твърди, че категорично в случая се касае за процедура,
уредена с новия КЗ, при действието на който именно е депозирана съдебната
претенция. Счита, че за да бъде допустимо съдебното производство, преди това
пред застрахователя е трябвало да бъде предявена извънсъдебна претенция, още
повече, че правото на далечния кръг роднини да претендират обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на близък е признато с последващи
изменения на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
Поддържа изцяло и твърдението си за неоснователност на
исковата молба по съображения за липса на претърпени от ищцата Ж.З.И. вреди -
болки и страдания от загубата на своя дядо И.Г.Е. при процесното ПТП. Посочва,
че етапът на производството изисква изчерпване на всички възможни твърдения,
възражения и оспорвания. Отбелязва, че след събиране на относимите
и допустими доказателства в хода по същество, съдът ще прецени кои от тях се
явяват основателни и доказани и кои не се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал. Намира, че само на база изложени в исковата молба
твърдения категорично не може да се достигне до какъвто и да било извод. Сочи,
че това са твърдения за факти, които, както е посочил, подлежат на доказване. Счита,
че не може да се твърди изобщо, още по-малко е процесуално допустимо да се
приемат за установени твърдения само поради факта, че същите са изложени
особено убедително в исковата молба.
Поддържа изцяло и наведеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на загиналия дядо на ищцата, изразяващо се в
нарушение на изискванията на чл. 20 ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 137а от
Закона за движение по пътищата.
Отбелязва, че влязлата в сила присъда категорично не
обвързва гражданския съд досежно поведението на
останалите участници в ПТП. Посочва, че тя е задължителна по отношение на това
има ли извършено деяние, от кого и при каква форма на вината. Счита, че наличието
на принос от някои от останалите участници в ПТП не е пречка да се твърди и
установява в гражданския процес и това е безспорно и категорично.
Поддържа и възражението си за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от внучка
за дядо поради противоречие на лимита на обезщетението за неимуществени вреди
при по-широкия кръг роднини, регламентиран в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ,
ДВ, бр. 101/07.12.2018 г., в сила от 07.12.2018 г. Посочва, че съгласно
цитираната разпоредба до влизането в сила на наредба за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал.2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 КЗ, сред които несъмнено попада и ищцата, се
определя в размер до 5 000 лв.
Не споделя твърдението, че тази разпоредба от КЗ не се
прилага по отношение на процесното ПТП, тъй като новият КЗ се прилагал за ПТП,
възникнали след 01.01.2016 г. Посочва, че процесното
ПТП е възникнало имено при действието на новия КЗ - 11.06.2016 г. и
следователно по отношение на него са приложими всички процедури и лимити,
предвидени в новия КЗ.
Ответникът счита, че неправилно се тълкуват и приложимите
европейски директиви. Същите предвиждат уеднаквен лимит на отговорност във
всички държави — членки по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ (ЗЗГОА), който да обезпечава възможността в
рамките на действието на застрахователния договор да бъде гарантирана
възможността за обезщетяване на всички лица, които биха били пострадали при ПТП
при управление на застрахованото МПС в рамките на валидност на застрахователния
договор. Посочва, че лимитите на отговорност са нещо различно от конкретния
размер на застрахователното обезщетение. Нещо повече, според ответника, при
сключване на процесния застрахователния договор преди разширяване на кръга от правоимащите застрахователят не е могъл да провизира този факт (разширения кръг правоимащи),
да направи адекватна оценка на риска, респ. да съобрази размера на премията с
това. Намира, че въвеждането на лимит на обезщетението за разширения кръг
роднини в параграф 96 във вр. с чл. 493а, ал.4 КЗ не
означава лимитиране на отговорността по ЗЗГОА, което е максималната сума, до
която може да отговаря застрахователя във връзка с всички застрахователни
събития, които могат да възникнат по време на действие на застраховката. Сочи,
че лимитът по параграф 96 във вр. с чл. 493а, ал.4 КЗ
е максималната горна граница на конкретното обезщетение за всеки по-далечен
роднина при смърт на загинало лице, доколкото е възможно този по-широк кръг
роднини да обхваща значителен брой лица, които да са били в особено близки и
емоционални връзки със загиналия и които да имат право да претендират и да
получат застрахователно обезщетение за вредите, които търпят от смъртта му.
Поддържа изцяло и възражението си и срещу претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на непозволеното увреждане.
Ответникът посочва, че не може да се сподели изложеното в
допълнителната искова молба, че преживените от ищцата душевни болки и
страдания, причинени от внезапната смърт на нейния дядо са били с изключителен интензитет.
Счита, че след като е налице отклонение от нормалното психическо и емоционално
състояние на едно лице, което се твърди да се намира в причинна връзка с
настъпилото ПТП и смъртта на дядото на ищцата, то това означава, че ако лицето
е добросъвестно и желае да преодолее това негативно състояние, следва да
потърси специализирана помощ - психолог, психиатър, личен лекар и т.н., които
да го диагностицират и назначат лечение за редуциране
на негативните изживявания до пълното им изчезване. Ето защо, се сочи, че дори
и да се касае за нарушения в психичното и емоционално състояние на индивида,
които не могат да бъдат характеризирани като психично заболяване, е налице
травма, която чрез адекватна специализирана намеса - лекарска или на психолог,
може да бъде преодоляна, което, от своя страна, означава, че преди завеждане на
исковата молба трябва да има обективни доказателства за подобни страдания и
тяхното лечение, като например, и не само - документи от посещение при личен
лекар, психолог, психотерапевт или психиатър, рецепти за назначени медикаменти,
касови бонове и/или фактури от заплатен такъв преглед и т. н.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно
е установено, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в
землището на Община р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на
моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. №
СТ 0598 ВН, водачът И.Б., с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост смъртта
на И.Г.Е. с ЕГН **********.
От направена
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в „З.” АД по застрахователна полица №
BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г.
За настъпилото на 11.06.2016г. ПТП са
образувани ДП № 184/2016г. по описа на РУП - р. и пр.пр.
№ 2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие е образувано НОХД №
62/2019г. по описа на ОС С.З..
С Присъда № 13 от 09.04.2019г. съдът признал подсъдимата И.Б.
за виновна в това, че на 11.06.2016 г., на път ІІ-57, на моста над АМ „Т.“, км
11+200, в землището на с. С., общ. р., обл. С.З., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ модел „320“
с peг. № СТ 0598ВН, е нарушила правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП
- на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две
пътни ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана
да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на
повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както следва:
причинила е смъртта на И.Г.Е., роден на ***г. и на И.Г.И., роден на ***г. и е
причинила многостепенна средна телесна повреда на А.Ч. Т., роден на ***г„
изразяваща се в черепномозъчна травма и в гръдна
травма, всяка от които осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник, и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на
***г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, предл.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК и е
осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в сила на 24.04.2019г.
От
приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р-843/11.01.2019г.,
изготвена от ОДМВР С.З.за нуждите на ДП № 301/2016г, по описа на ОД на МВР С.З.,
е видно, че ищцата Ж.З.И. е внучка на починалия И.Г.Е..
От
заключението на комплексната съдебна автотехническата
и медицинска експертиза се установява следното:
Местопроизшествието
се намира на главен път II-57 км 11+200 между с. С., общ. р. и с. Могила, общ. С.З..
В
протокола за оглед е записано: „Пътната настилката е дребнозърнест, гладък
асфалт без неравности по пътя и нормална запрашеност. Има надлъжен наклон 1 см
на дължина 22,5 см. към запад посока гр. Ст. Загора. Налице е лек десен завой с
хорда 20 м. и стрела 15 см. Пътното платно е двупосочно с непрекъсната
разделителна линия, двустранно ограничено с мантинели.
Широчината на пътното платно е 7,60 м, като широчината на двете пътни ленти е
по 3,80 м.“
ПТП
- то е настъпило в светлата част на денонощието. Времето е било слънчево и
ясно. Пътната настилка била суха. В свидетелските показания има данни, че
интензивността на движението е малка.
Непосредствено
преди ПТП - то, водачът на л. а. БМВ се е движил в условия на изкачване на
моста, над автомагистрала „Т.”, а водачът на Опел вече е започнал спускане.
Видимостта
и на двамата водачи е била ограничена от вертикалния наклон на пътя и от завоя,
в близост до мястото на удара, където се е движил л.а. БМВ.
Мястото
на удара се намира:
-по
ширина на пътното платно - на около 31,5 м източно от МЛ.
-по
дължина на пътното платно - на около от
0,35 м до 1,1 м северно от осевата линия.
Видът
на удара е челен кос, между предните леви челни части на л.а. Опел и л.а. БМВ.
Мястото
на удара е изцяло в лентата за движение на лек автомобил Опел.
За
л.а. БМВ първоначалният удар е в предна лява част. За л.а. Опел първоначалният
удар също е в предна лява част.
Водачът
на л. а. БМВ - И.Б. е предприела иницииращата маневра по навлизане в насрещната
пътна лента- лентата за движение на л.а Опел.
Л.
а. БМВ се е движил в посока изток, към с. С.. Видно от приложената към
заключението мащабна скица, непосредствено преди удара и към момента на удара,
той е бил разположен с по-голямата си надлъжна част в насрещната пътна лента.
Л.
а. Опел се е движил в посока запад, към гр. Ст. Загора. Непосредствено преди
удара и към момента на удара, той е бил разположен изцяло в своята пътна лента.
След
удара, л. а. Опел се е върнал назад поради по-малкото си количество движение и
се е завъртял обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре.
След
удара, л. а. БМВ е продължил движението си напред и се е завъртял обратно на
часовниковата стрелка, гледано отгоре. След удара двата автомобила контактуват
с предните си части, а задната част на л. а. БМВ контактува с мантинелата, разположена южно на южната пътна лента - фото
№ 3 от фотоалбума към ДП.
Скоростта
на автомобил Опел към момента на удара е около 25,59 м/сек = 92,1 км/ч, а на
БМВ - V2=30,13 м/сек =108,5 км/ч.
Скоростта
на автомобил Опел преди ПТП е около VI =25,59 м/сек = 92,1 км/ч, а на БМВ - V2=30,13
м/сек. 108,5 км/ч.
Ограничението
на скоростта за движение и за двата автомобила, съгласно знаковата сигнализация
в района е 60 км/ч.
В
протокола за оглед на ПТП е записано: „Задействани 2-те предни въздушни
възглавници.”
На
снимковия материал във фотоалбума, приложен в ДП № 12283М- 301 /2016г на фото
№6, фото .№7 и фото №17 се вижда, че са задействани въздушните възглавници в л.а.
Опел Астра - за водача и за пътника отпред вдясно до
водача.
Въздушните
възглавници в л.а. Опел Астра са задействани.
Двата
автомобила са били на разстояние около 96 м един от друг, когато са имали
техническата възможност да се възприемат.
Разстоянието
на видимост е по-малко от минималното разстояние, необходимо да се предотврати
челно сблъскване.
Опасната
зона за спиране и на двата автомобила при наличната им скорост на движение е
по-голяма от разстоянията им до мястото на удара, когато е било възможно да
възприемат насрещно движещия се автомобил.
Двамата
водачи са попадали в опасната зона за спиране на другия лек автомобил при
наличната им скорост за движение.
Общото
необходимо време за спиране на Опел е по-голямо от времето за движение на БМВ
от момента, в който е бил видим за водача на Опел.
Това
означава, че водачът на Опел не е имал техническа възможност да предотврати
ПТП.
Произшествието
не би възникнало, ако л.а. БМВ е запазил траекторията на движение в своята
пътна лента.
Водачът
на л.а. БМВ е имал техническа възможност да предотврати ПТП като не навлиза в
пътната лента за насрещно движещите се ППС, в която се движи л.а. Опел.
Техническите
причини, довели до възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а.
БМВ, който не се е съобразил при избора на скорост с пътните знаци, с релефа на
местността и с конкретните условия на видимост, при което не е запазил
разположението на автомобила си в своята пътна лента и е навлязъл в лентата за
насрещно движение.
И.Е.
е водач на л.а. Опел Астра, бил е разположен на
предна лява седалка- шофьорското място.
Автомобил
Опел Астра с рег. № СТ 2083 СМ е бил фабрично
оборудван с триточкови предпазни колани за всички седалки.
В
материалите по делото има данни за използван от И.Е. предпазен колан в
протокола за оглед.
Травматичните
увреждания на И.Е. не са в резултат на свободно движение на тялото му, а
най-вече са от притискане между облегалката на шофьорската седалка и волана,
който в резултат на пластичните деформации на автомобила е силно преместен
назад към водача. Няма изпадане на тялото от автомобила.
Смъртта
на И.Е. е настъпила в автомобила.
Тежестта
на травмите е без зависимост от предпазен колан и сработилата въздушна
възглавница. Травмите са настъпили с ползван предпазен колан. Двамата водачи не
са употребили алкохол и наркотични вещества.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката М.П.Е., баба на
ищцата, се установява, че внучката й от шест годишна възраст живее при тях.
Преди това живеели при баща й, но ищцата не била призната. Свидетелката заяви,
че ищцата е дете на дъщеря й З., която също живее при нея. Свидетелката посочва,
че майката на ищцата работела в Г., пращала пари, а тя и съпругът й гледали Ж.
и И., който е брат на ищцата, но от първия мъж на майка й. Свидетелката
посочва, че майката на Ж. работела около 12-13 години в Г.. Дядото работел към
ТЕЦ-а като заварчик и също осигурявал основно издръжката на внучка си. Децата
пораснали при свидетелката и съпруга й, те се грижили за тях. Съпругът на св. Е.
ги водел на училище, връщал ги. Ходили на родителски срещи. Свидетелката посочва,
че ищцата в деня на инцидента завършила средно образование в Професионална
гимназия по облекло и хранене. Отишли в Универсалния магазин да й купуват рокля
и научили, че е станало ПТП. Според свидетелката внучката й го преживяла много
тежко. През цялото време плакала, че дядо й не може да присъства на бала, да
види, че е завършила. Свидетелката посочва, че и към настоящия момент, ищцата
живее при нея. Същата много често говорела за дядо си, плачела много често.
Свидетелката допълва, че ПТП-то станало преди пет години. Ищцата Ж.И. била на
14 години. Било й тежко. След ПТП-то два месеца й лели куршум. Била стресирана.
Страдала също и за братовчедчето си. В къщата била в
една стая с баба си и дядо си, след това се отделили с батко си. Свидетелката
заяви, че не са ходили на психолог, а ходили по баби да й баят. Ищцата била
взимала само Валериан. Не е търсила закрила от социалните. Не е била обект на
домашно насилие.
От
показанията на свидетелката З. А.Е., майка на ищцата стана ясно, че същата има
две деца. Син на 27г. и дъщеря Ж., която е на 19г. Свидетелката посочва, че
живеят заедно в едно и също домакинство с майка си и приживе с покойният й баща
в гр.С.З., ул. „Витоша“ № 20. С бащата на Ж. живели заедно на семейни начала
5-6 години, като ищцата не е била призната. Свидетелката заявява, че след
раздялата с бащата на ищцата заживяла с децата в дома на майка си и баща си. Свидетелката
заминала да работи в Г. за 13 години, за да издържа децата си. Заявява, че без
помощта на родителите си не би се справила с отглеждането и възпитаването на
децата си. Оставила децата тук при родителите си, защото те били много
привързани помежду си. Ж. била на 6 години, когато свидетелката заминала. Дядото
и бабата гледали децата. Св. Еминова споделя, че дядото на ищцата й бил повече
и от баща. Същото се отнасяло и за баба й. Посочва, че на И.Е. никога не му
тежали грижите за децата. Бил щастлив, че ги гледа, радвал се на успехите им.
Децата били много привързани към дядо си. Според свидетелката ищцата много
тежко преживяла случилото се. Като й правили абитуриентски бал се разплакала,
много й липсвал дядо й, постоянно се сещала за него. Свидетелката твърди, че
дъщеря й била на 14-15г., когато станало ПТП-то, а след това й лели куршум.
Според свидетелката, дъщеря й няма да преживее тази болка.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Към датата на ПТП – то
11.06.2016г. л.а. марка „БМВ 318 Д“ с peг. № СТ 0598
ВН е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите със „З.“ АД валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. Поради това
ответното дружество отговаря за причинените от застрахования вреди съгласно
чл.223 КЗ(отм.).
По делото
безспорно също така се установява, че смъртта на И.Г.Е. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – И.Б., което е установено с влязла
в сила Присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019 г. по описа на Окръжен съд- С.З.,
която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ
/отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди
е доказан по основание.
Относно размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Основен спорен момент по делото е дали ищцата има
качеството на пострадала от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази
насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва,
че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод,
че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В
настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема
изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че
между починалия И. и неговата внучка е създадена трайна и дълбока емоционална
връзка от ранна детска възраст. Действително в българския бит бабата и дядото
често присъстват в живота на внуците си. В случая обаче обичайните отношения са
надградени. Това до голяма степен е било предизвикано от трайното отсъствие на майката
на ищцата, която е работила в чужбина след като се е разделила с бащата на Ж.. По
делото е категорично установено, че ролята на дядото за неговата внучка Ж. е
била много по-значима от обичайните такива роднински отношения, тъй като същият
е играел ролята на мъжа в семейството и е бил като баща за ищцата, предвид на
факта, че бащата на Ж. не я е припознал. За ищцата дядото е участвал активно
при отглеждането й, осигурявайки условия за цялостното й развитие във
възпитателен, образователен и социален план. Грижата и помощта от страна на дядото
спрямо Ж. е била осъществявана постоянно, с желание и любов, което е
рефлектирало върху чувствата и емоциите на ищцата. Видно от свидетелските
показания дядото И. е водел Ж. на училище, присъствал и на родителски срещи в
училището. Малко след ПТП – то, ищцата е била абитуриентка и не можела да
преживее, че дядо й не може да присъства и да я види, като и към настоящия
момент загубата на дядото не е преживяна. Поради това следва да се приеме, че
ищцата е възприемала дядо си като постоянно присъствие и особено важна фигура в
нейния живот, към когото е изпитвала дълбоки и трайни чувства на обич и
привързаност извън обичайните.
С
оглед изложеното съдът намира, че между починалия И.Г.Е. и неговата внучка Ж. е изградената
силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и
страдания на ищцата от смъртта на нейния дядо следва да се определят като
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени в мотивите към т. 1
от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
за които е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът
приема, че при така събраните доказателства ищцата е провела пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди би била справедлива сума в размер на 35 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да
е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според
вещите лица са налице неоспорими данни за
използван предпазен колан от водача Емилов, което се установява, както от
протокола за оглед на местопроизшествието, където е записано, че водачът Емилов
е с поставен обезопасителен колан, така и се вижда и на приложения снимков
материал към досъдебното производство. Към момента на настъпване на ПТП-то
тялото на И.Е. не е имало свободно движение в купето на автомобила, тъй като е
бил с поставен предпазен колан и тялото е било фиксирано към шофьорската
седалка. Поради
това съдът приема, че възражението е неоснователно.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ
и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в
размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС,
доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" да
покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното
законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5. Няма основания да се отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, тъй
като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване
по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Република България (чл. 633 ГПК),
то няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под
действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия
случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно
общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на
увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на
чл.
223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ /отм./. В този смисъл практиката
на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по
т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г. по т.д. №475/08 г. на ВКС -ТК,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че
обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ по застраховка “Гражданска отговорност”.
В случая моторното превозно
средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ
(отм.), от което следва, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ,
поради което законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде присъдено от дата на деликта – 11.06.2016 г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „З.“ АД
следва да заплати на Ж.З.И. сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на внучка на И.Г.Е. с
ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в резултат на ПТП от 11.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на
увреждането до окончателното изплащате на сумата по клиентска банкова сметка
по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***, BIC: ***,с
титуляр адв. Ж.С.З..
По отговорността за
разноските:
Ответното дружество е
направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено
от ищците. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 10 000 лв. до 100 000
лв. – 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай минималния
размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. при цената на предявения иск в размер на 35 000
лв. възлиза на 1 580 лв. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, намира, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК и адвокатското възнаграждение за защита
на ищцата не следва да бъде намалено.
Ответното дружество следва да
заплати на Ж.З.И. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.“ АД следва да заплати по сметка
на Окръжен съд – С.З.държавна такса в размер на 1 400 лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **** да
заплати на Ж.З.И. с ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. С.З., ул. ***, сумата
от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в
качеството й на внучка на И.Г.Е. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., починал в
резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.06.2016г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение по клиентска
банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата в „Р." ЕАД, с IBAN: ***,
BIC: ***, с
титуляр адвокат Ж.С.З..
ОСЪЖДА „З.“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** да заплати по
сметка на Окръжен съд – С.З.държавна
такса в размер на 1 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: