№ 8439
гр. С, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110166434 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Н. С. З. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. Л 7, бл.711, вх.А, ет.1, ап.4, с която по реда на чл.422, ал.1
ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземания за сума в размер на 825,91
лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Л, бл.711, вх.А, ет.1,
ап.4, аб.№ 245495, ведно със законна лихва от 21.03.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.03.2022 г. в размер на 161,58 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 11,05 лева за периода от 01.02.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 21.03.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 01.03.2022 г. в размер на 2,40
лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14662/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответника да е клиент на топлинна енергия. Поддържа, че съгласно
общите условия е доставил за процесния период топлинна енергия, дължимата цена за която
не е била заплатена от ответника. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на
публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Претендира, че
1
ответника дължи и стойността на услугата дялово разпределение ведно с обезщетение за
забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
поддържа, че не е налице облигационно правоотношение с ищеца. Сочи, че нейният баща е
живял в имота = по силата на настанителна заповед, но го е напуснал през 1987 г. и не й е
известно кой е собственик и ползвател на този имот. Прави евентуално възражение за
погасяване по давност на вземанията.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не взема становище по
исковете, представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, приложима в рамките на процесния
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответницата е клиент на топлинна енергия. В негова
доказателствена тежест /за което указания изрично са му дадени със съобщения му проект за
доклад по делото/ е да установи, че в рамките на процесния период между него и
ответницата е съществувало облигационно отношение. В производството ищецът не
ангажира надлежни доказателства, с които да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелства, водещи до възникване на валидно възникнало облигационно отношение с
ответницата, а именно – същата да е собственик на топлоснабдения имот, респ. вещен
ползвател или да е сключила договор за доставка на топлинна енергия за този имот с ищеца.
В рамките на производството безспорно между страните и като такова с протоколно
определение от 20.02.2024 г. е отделено обстоятелството, че имотът – ап. 4, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. Л, бл.711, вх.А, ет.1 с аб.№ 245495, е собственост на СО. Не се установява
на ищцата или на лице, чийто правоприемник е тя, да е било учредено вещно право на
собственост за процесния период.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
2
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В случая не са налице доказателства, които да установяват
сключване на такъв договор за доставка на топлинна енергия за този имот между ищеца и
ответницата, поради което и задълженията за цената на ТЕ са в тежест на собственика на
имота – СО. С отговора на исковата молба ответницата признава, че в минал момент, години
преди началото на процесния период, нейният баща СГЗ е ползвал имота съгласно
настанителна заповед, но твърди, че го е напуснал. Ползването на имота от наследодател на
ответницата в минал период не е от естество да създаде договорна връзка и произтичащите
от нея задължения, тъй като не установява валидно изразена воля в този смисъл на
ответницата, респ. нейният наследодател.
Следователно събраните доказателства не установяват обстоятелства, от които би
могло да се приеме за доказано твърдението на ищеца за възникване на облигационна връзка
с ответницата, по силата на която за последната да е възникнало задължение за заплащане на
топлинна енергия, доставена до посочения имот.
Предвид изложеното съдът намира, че не е установено в полза на ищеца да са
възникнали процесните вземания именно от ответница, поради което и претенциите му за
заплащане на доставяна до имота топлинна енергия и предоставяна услуга дялово
разпределение се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
С оглед неоснователност на главните искове поради недоказаност на облигационна
връзка между страните, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна
лихва.
По разноските
При този изход на спора, ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на
сторените и доказани разноски в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т С“ ЕАД с ЕИК ****
срещу Н. С. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л 7, бл.711, вх.А, ет.1, ап.4 искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимост на сума в размер на 825,91 лева - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. Л, бл.711, вх.А, ет.1, ап.4, аб.№ 245495, ведно със законна лихва от
21.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
01.03.2022 г. в размер на 161,58 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 11,05 лева за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
3
за периода от 21.03.2022г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от
31.03.2019г. до 01.03.2022 г. в размер на 2,40 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14662/2022
г. по описа на СРС..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД с ЕИК **** да заплати на Н. С.
З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л 7, бл.711, вх.А, ет.1, ап.4 сумата от 400 лева –
разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4