Решение по дело №2683/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. С., [ЕГН], чрез адв.И. Н. – БАК, против Решение № 1511/26.10.2023г. по АНД № 2632/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6690986, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, на С., е наложена глоба, в размер на 800 лв.

Касаторът поддържа, че Районен съд - Варна изобщо не е коментирал конкретния му аргументиран довод досежно приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, която се отнася за нарушение, което е извършено повторно. Сочи, че по делото липсват доказателства в тази посока - в обжалвания фиш е цитиран влязъл в сила Електронен фиш № К/4887758, докато в справката от КАТ по делото няма такава информация, нито пък са налични други доказателства за твърдяната повторност. Подчертава, че Районен съд - Варна не е отчел, че протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не отговаря на изискванията, които са заложени в образеца. Не е посочена дата на проверка от отговорното длъжностно лице, липсва и подпис. Наред с това, не е посочено изрично и въз основа на каква заповед съответното длъжностно лице е имало правомощия да приема протокола. снимката е неясна и не дава възможност да се определи мястото, където е било поставено устройството, т.е. разположението на МПС-то, още повече, че това място не е конкретизирано на самата снимка с посочване на улица, местност и т. н. Заснетият апарат на табло на МПС е с неясно изображение и противно на приетото, това писмено доказателство не следва да се цени, тъй като на него не се вижда нито марка, нито модел на устройството, нито пък дали то е било поставено в конкретното МПС. Иска се отмяна на обжалваното решение, и на потвърдения с него ЕФ, както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. С писмена молба, депозирана чрез процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.-А., оспорва касационната жалба. Счита, че ВРС е обсъдил всички относими доказателства. Сочи, че техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост, е индивидуализирано в пълна степен, като подчертава, че нарушението е установено с одобрен тип техническо средство. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред районния съд по АНД № 2632/2023г. на РС – Варна е образувано след връщане делото на РС – Варна с Решение № 835 от 16.06.2023г. на Адм. съд – Варна по КАНД № 1032/2023г. за повторно разглеждане на жалбата от В. Г. С. срещу Електронен фиш Серия К № 6690986, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, на С., е наложена глоба, в размер на 800 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 01.11.2022г., в 10:44 часа, в гр. Варна, по „А. мост - ЮПВ“, в посока бул. „Христо Ботев“, лек автомобил „С. Ф." с рег. № [рег. номер] се движел със скорост от 82 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 85 км/час), при въведено ограничение на скоростта от 50 км/час. Скоростта, с която се движел автомобилът, била установена и заснета с автоматизирано техническо средство ARH CAM №120сс8е. С. В. Г. С. бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6690986, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „глоба" в размер на 800 лева. ВРС приел, че от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с № 442р-30181/02.11.2022г., се установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от позиционираното техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства - 50 км/час. От протокола за проверка 60-СГ-ИСИС/09.11.2021 г. на БИМ се установява също така, че АТСС ARH CAM S1-120cс8е е преминал метрологична проверка. Посредством снимка от датата на нарушението се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение. Съдът посочил, че този снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. От датата и часа на снимката се установява, че управлението попада в часовия диапазон от 08:30 до 11:30 ч., в който техническо средство е било позиционирано гр. Варна, „А. мост- ЮПВ“, в посока [улица].

За да потвърди електронния фиш, първостепенният съд е приел, че Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /ОД МВР Варна/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът/ползвателят на същото. Описано е самото нарушение, което съответства на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 800 лева, като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Поради това съдът приел, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Приложеният по преписката Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 442р-30181/02.11.2022г. съдържа всички реквизити за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 01.11.2022г., името и подписа на лицето, позиционирало техническото средство, респ. лицето, което е приело и проверило въпросния Протокол. В Протокола са посочени мястото на контрол, ограничение на скоростта - 50 км/час, началото и края на работа, както и общият брой на констатираните нарушения. Протоколът е придружен със снимка на уреда.

Съдът приел, че измерената скорост на движение на автомобила е 85 км/ч., като е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 82 км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 32 км/час. Обсъдил е релевантните санкционни разпоредби, включително за наказуемост при повторност, като е приел, че правилно на С. е наложена глоба в размер на 800 лв. Размерът на административното наказание за този вид нарушение е фиксиран и административно - наказващият орган изцяло се е съобразил с него, поради което съдът намерил, че е правилно определен и индивидуализиран в конкретния случай. В заключение ВРС е обосновал, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В хода на производството пред настоящата инстанция са приобщени писмени доказателства - ЕФ Серия К № 4887758 и приложената към него справка от АИС АНД.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд – за правилно и законосъобразно като краен резултат. Предвид разглеждането на делото за втори път от касационната инстанция, изложените от първостепенния съд мотиви следва да бъдат детайлизирани и доразвити, с оглед наведените възражения и приобщеното от настоящата инстанция писмено доказателство.

Неоснователно се явява възражението на касатора досежно приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, отнасяща се за нарушение, което е извършено повторно. Законовите основания за налагането на санкцията при повторност са посочени и обсъдени от първостепенния съд. Действително, последният не е изпълнил задължителните указания на предходния касационен състав относно липсата на доказателства за повторност. Такива, обаче, са приобщени в хода на настоящото разглеждане на делото. Видно от приетия в о.с.з. ЕФ Серия К № 4887758 и приложената към него справка от АИС АНД, В. Г. С. е санкциониран на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за извършено на 22.05.2021г. нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като електронният фиш е влязъл в сила на 05.11.2021г. и е бил платен. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. През призмата на цитираната разпоредба, и с оглед горепосочените доказателства, очевидно процесното нарушение от 01.11.2022г. се явява извършено в условията на повторност по смисъла на ЗДвП. От установените по делото факти става ясно, че автомобилът на С. се е движил в населено място със скорост, която превишава максимално допустимата с 32 км/ч. Това обосновава извода, че санкционна норма следва да бъде именно посочената в електронния фиш разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Съгласно същата, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва за превишаване от 31 до 40 км/ч с глоба от 400 лв. Според ал.4 на същия член, посочен във връзка с разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, т.е. в случая - 800 лева.

Не могат да бъдат споделени и възраженията на касатора досежно съставения протокол – Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът е изцяло съответен като реквизити на цитираното приложение и същият е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, режима на измерване, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения, мястото на което е поставено мобилното АТСС, началото и края на работата му и общия брой нарушения за периода. На кадрите от снимковия материал, се вижда ясно номерът на автомобила, описан в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на касатора в посока към [улица]. Съгласно презумпцията на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Действително, в съставения протокол липсват дата и подпис на лицето, извършващо проверка на същия. Непопълването на посочените реквизити, и евентуално – неизвършването на въпросната проверка, сами по себе си, не рефлектират върху законосъобразността на ЕФ, тъй като релевантните за съставомерността на деянието обстоятелства са надлежно отразени в протокола и кореспондират с другите доказателства. Липсата на последваща проверка на протокола не рефлектират върху доказателствената му стойност в степен, че да обосновава извод за недоказаност на извършеното нарушение.

Неясни и изцяло несъответни на разпоредбата на чл.13 от горецитираната наредба са възраженията на касатора във връзка с “приемането” на протокола, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Неотносимо към настоящия спор е възражението на касатора, че “заснетият апарат на табло на МПС е с неясно изображение и противно на приетото, това писмено доказателство не следва да се цени”. В настоящия казус е налице преносимо техническо средство тип ARH CAM S1, разположено извън МПС, встрани на пътното платно, като от приложената снимка ясно се вижда мястото, където е било разположено спрямо приближаващия трафик.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че нарушението, свързано с неспазване на ограничение на скоростта и авторството на нарушителя са безспорно установени, а релевираните от касатора възражения са неоснователни. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1511/26.10.2023г. по АНД № 2632/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 6690986.

ОСЪЖДА В. Г. С., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно.