М О Т И В И
към присъда №31 от 12.01.2011г.
по НОХД № 2684 по описа на БРС
за 2010 г.
Производството по делото е образувано по повод на
обвинителен акт на Районна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимите А.Б.М. и Д.Т.П..
С протоколно определение
от 18.10.2010 г., постановено по НОХД №2684/2010 г. по описа на РС-гр.Бургас,
съдът е одобрил постигнато между РП-гр.Бургас, адв.Ц. от БАК като служебен
защитник на подсъдимия Д.Т.П. и подсъдимия Д.Т.П. споразумение, с което
подсъдимия П. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно че на 30.01.2004г. в местността „Курията” в землището на гр.Камено, обл.Бургас,
след предварителен сговор и в съучастие като извършител с А.Б.М., ЕГН **********,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - изкъртване
на метална решетка на прозорец на сградата, отнел чужди движими вещи: 43 кг.
меден ел.проводник марка „ПВВМ" /венилов/ с две тоководещи жила, със
сечение 2x2,5 мм., представляващ 774м. на обща стойност, 356,04 /триста
петдесет и шест лева и четири стотинки/ лева от владението на ЗКПУ
„Обединение”-гр.Камено, с председател Д.Д.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Срещу подсъдимия А.Б.М.
е повдигнато обвинение, за това че на 30.01.2004г.
в местността „Курията” в землището на гр. Камено, обл. Бургас, при условията на
опасен рецидив, след предварителен сговор и в съучастие като извършител с Д.Т.П.,
ЕГН **********, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот
-изкъртване на метална решетка на прозорец на сградата, отнел чужди движими
вещи: 43 кг. меден ел.проводник марка „ПВВМ” /венилов/ с две тоководещи жила,
със сечение 2x2,5 мм., представляващ 774м., на обща стойност 356,04 /триста
петдесет и шест лева и четири стотинки/ лева от владението на ЗКПУ
„Обединение”-гр.Камено, с председател Д.Д.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1,т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” и „б” от НК.
Подсъдимият А.Б.М. не е
намерен на нито един от посочените по делото адреси, като за промяната на
местонахождението си не е уведомил съда или органите на досъдебното
производство. Видно от писмо, рег.№5329 от 22.11.2010 г. на Началника на РУП-гр.Камено,
подсъдимия А.Б.М. е обявен за ОДИ с телеграма №43648 от 07.10.2010 г. на ГДКП-София и въпреки щателното му издирване на
територията на региона и страната не е установен, Съдът съобрази, че са налице
предпоставките
на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК, и разгледа делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание представителят на БРП
поддържа обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1,т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”
и „б” от НК срещу подсъдимия М. и пледира същия да бъде осъден, като
му се наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от ПЕТ години, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Служебният защитник на подсъдимия М.– адв.Ц. от БАК пледира за налагане
на наказание с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът счита за установено от
правна и фактическа страна следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият А.Б.М.
е с ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, ромски произход, неженен,
начално образование, безработен, осъждан, с неизвестен адрес.
На 30.01.2004г. сутринта свидетелят П. отишъл до
дома на баджанака си подсъдимия А.М. и му предложил да отидат да потърсят
желязо. Свидетелят П. взел със себе си и доведения си син свидетеля Й.Ю.Щ..***,
минали покрай сметището, откъдето взели празни чували и стигнали до
селскостопанските постройки - т.н. летен лагер за животни, собственост на ЗКПУ
„Обединение”-гр.Камено /ъглите/, намиращи се в местността „Курията”. Видели, че
трите постройки са необитаеми и решили да откраднат желязо от там. Отишли до
стопанска постройка, разположена в близост до гората, като свидетелят Й.Щ.
останал отвън до оградата да наблюдава. Входната врата на постройката била
заключена и свидетелят П. и подсъдимият М. отишли до един от прозорците и изкъртили
металната решетка, поставена там. През прозореца свидетелят П. и подсъдимият М.
влезли в постройката и намерили парчета
кабел, нарязани на около 1 метър дължина. Кабелът бил с облицовка. Двамата
решили да вземат кабела, като го поставили в два чувала от захар. Изкарали чувалите
постройката, но тъй като били тежки ги скрили на обрасло с бурени място и заедно
със свидетеля Щ. си тръгнали, като отишли да търсят каруца, за да пренесат чувалите.
Подсъдимият М. малко по-късно намерил ръчна количка и се върнал на мястото,
където преди това били скрили чувалите, пълни с кабел. Натоварил двата чувала
на количката и тръгнал в посока към дома си. Свидетелят Т.Д.Т. и свидетелят Г.П.
- полицейски служители на РУП-гр.Камено, които междувременно били получили
анонимен сигнал, че няколко лица разрушават и извършват кражба от постройките
на ЗКПУ „Обединение”-гр.Камено видяли подсъдимият М. да излиза на пътя. Последният
също възприел полицейския автомобил с полицейските служители, оставил количката
с чувалите и побягнал. Свидетелят Т. го настигнал и го задържал.
С протокол за доброволно предаване от 30.01.2004г. подсъдимият
М. предал на свидетеля Й.Й. *** 2 броя чували с меден проводник, облицован с
тегло 43 кг. /л.77 от ДП/. В протокола подсъдимият М. е дал пояснение относно
предадените вещи, като сочи, че същите е взел от сграда, в която се отглеждат
животни в местността „Курията”. Същите били върнати на свидетеля Н.Г.П. - гл.
инженер в ЗКПУ „Обединение” гр.Камено с разписка /л.29 от ДП /.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя и от изготвената
по делото съдебно-оценъчна експертиза, която съдът намира за обективна и пълна,
съобразена с пазарните цени на вещите към момента на инкриминираното деяние. От
експертизата се установява стойността на отнетия 43 кг. меден
ел.проводник марка „ПВВМ” /венилов/ с две тоководещи жила, сечение 2 x 2,5 мм.
и обща дължина 774м. - 356,04 /триста петдесет и шест и 0,04/ лева към датата
на инкриминираното деяние.
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства: от
показанията на свидетелите Д.П., Д.Г., Н.П., Е.В., Й.Щ., Й.Й., Т.Т., Г.П., дадени
по време на съдебното разследване и приобщени по реда на чл.281, ал.3, вр.ал.1, т.1,2,5 от НПК, от приетата съдебно-оценъчна експертиза, както и от прочетения на
основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал. Показанията на посочените
свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото досежно събитията предшестващи и последващи извършването на деянието,
установяват отделни елементи от състава на престъплението-времето на неговото
осъществяване, мястото, начина по който е извършено, обекта на посегателството
и неговото авторство. Показанията им са логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите П. и Й.Щ., които установяват по безспорен и категоричен начин фактическата
обстановка. В подкрепа на фактическата обстановка са и показанията дадени от
свидетелите Н.П., Й.Й., Т.Т. и Г.П. в хода на съдебното разследване и тези прочетени
на основание чл.281, ал.3, вр.ал.1, т.1,2 от НПК, поради възникнали
противоречия с показанията на същите свидетели, дадени на досъдебното
производство. Посочените свидетели в съдебно заседание заявиха, че поддържат
дадените показания на досъдебното производство, като обясниха, че възникналите
противоречия са в резултат на дългия период от време от извършване на деянието
до съдебното заседание. Съдът кредитира по посочената от тях причина
показанията, дадени на досъдебното производство.
Чрез прочитането на показанията на свидетеля Н.Г. се установи
датата и мястото на деянието, количеството на отнетия кабел. Показанията му на
досъдебното производство кореспондират с протокол за
доброволно предаване от 30.01.2004г. и
разписката, с която на същия са му били върнати отнетите вещи.
В показанията си в съдебно заседание свидетеля Й.Й.
сочи, че кабелите са с тежест максимум 10кг., след което заявява, че е
присъствал при претеглянето на кабела и точното количество на отнетия кабел е
вписано в протокола за доброволно предаване, както и че при залавянето на
извършителите непосредствено след извършване на деянието са били свидетеля П. и
подсъдимия М.. Съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени на досъдебното
производство /л.74/, тъй като те кореспондират с протокол за доброволно предаване от 30.01.2004г. относно количеството
на отнетия кабел 43кг., както и обстоятелството, че при залавянето ръчната
количка я е бутал подсъдимия, а свидетеля П. не е бил с него. Показанията на
свидетеля Й. от досъдебното производство съответстват на показанията на
свидетелите П., Т.Т., Г.П..
В съдебно заседание свидетеля Т.Т. не си спомня как
е проникнато в постройката и вида на кабелите. След приобщаването на разпита му
от досъдебното производство, който съдът кредитира се установи, че проводника е
венилов. Показанията на този свидетел са във връзка на показанията на свидетелите
П., Й., П..
Свидетелят Г.П. не си спомня начина на проникване
като сочи,че е бил извършен чрез изкъртване на вратата, след прочитане на
показанията от досъдебното производство/л.76/ се установява, че свидетеля е
посочил, че в сградата е проникнато чрез изкъртване на метална решетка от
прозореца на овчарника. Свидетелят П. сочи, че когато е отишъл на място е
установил, че кабела е бил скоро изваден от стените, но това не е достатъчно за
да се приеме че подсъдимия А. и свидетеля П. са го извършили, тъй като
постройките са били неохранявани и необитаеми през дълъг период от време и е
възможно изваждането на кабелите да е осъществено от други лица. От показанията
на свидетеля Н.П. и Д.Г., първия гл.
инженер в ЗКПУ „Обединение” гр.Камено, а втория управител се установява вида и
количеството на отнетия кабел- 43 кг. меден ел.проводник марка „ПВВМ” /венилов/
с две тоководещи жила, сечение 2 x 2,5 мм. и обща дължина 774м.
В подкрепа на обвинението са и
приложените и приети по делото писмени доказателства – Протокол за доброволно
предаване от 30.01.2004г., разписка от 26.02.2004г., установяващи обстоятелства свързани авторството на
деянието и обекта на престъпното посегателство.
При така приетото за
установено, съдът счита, че подсъдимия М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1,т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за това че на 30.01.2004г. в местността „Курията” в землището на гр. Камено, обл.
Бургас, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор и в
съучастие като извършител с Д.Т.П., ЕГН **********, чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот -изкъртване на метална решетка на
прозорец на сградата, отнел чужди движими вещи: 43 кг. меден ел.проводник марка
„ПВВМ” /венилов/ с две тоководещи жила, със сечение 2x2,5 мм., представляващ
774м., на обща стойност 356,04 /триста петдесет и шест лева и четири стотинки/
лева от владението на ЗКПУ „Обединение”-гр.Камено, с председател Д.Д.Г., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
При извършване на престъпното
деяние, подсъдимия М. е прекъснал владението на свидетеля Д.Д.Г. върху вещите,
предмет на престъплението и е установил свое владение.
При осъществяване на
престъплението, подсъдимия е изкъртил метална решетка на
прозореца на сградата, като по този начин е проникнал
в помещението, поради което и престъплението следва да се квалифицира по чл.195, ал.1,
т.3 от НК – проникване, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот.
Подсъдимия М. извършил кражбата в съучастие със свидетеля П.
действайки също като извършител, след като предварително са се сговорили да
извършат престъплението.
Деянието е извършено от подсъдимият А.Б.М. в
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и б. „Б” НК,
предвид следните осъждания:
С Присъда № 1452/1998 година на Районен съд
гр.София, влязла в сила на 16.01.1999 година, подсъдимият М. е бил осъден на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1,т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”,
вр. чл. 55 от НК. С определение от 14.04.1999г. на РС-София е било определено
едно общо наказание по присъда №218/98г. и присъда №16/1998 година на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода, като приспада изтърпяната част на наказанията по
посочените присъди.
Престъпното деяние е извършено от
подсъдимия М. при форма на вина – пряк умисъл. Същият е искал настъпването на
вредните последици, предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на
деянието си. Съзнавал е, че извършва кражба на вещи, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот и е действал в предварителен
сговор със свидетеля П.. Налице е и намерението противозаконно да се присвоят
вещите, предмет на престъпното посегателство.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
С оглед на гореизложеното,
съдът счита, че подсъдимия М. следва да носи наказателна отговорност по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1,т. 3 и т. 5, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
за срок от три години до петнадесет години
лишаване от свобода .
При определяне вида и размера на
наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност
на подсъдимия М., оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,
съгласно изискванията на закона.
Като отегчаващи обстоятелства
съдът прие - извършено е престъпление против собствеността, едно от честите и
най-срещани престъпления в нашето общество, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот и предварителен сговор –налице са два от
квалифициращите признаци на чл. 195 ал.1 от НК, обремененото съдебно минало на
подсъдимия извън квалификацията „опасен рецидив”.
Като смекчаващи обстоятелства,
съдът прие обстоятелството, че причинените вреди са възстановени, стойността им не е значителна, поради
което и счита, че на подсъдимия М. следва да се определи наказание “лишаване от
свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно с
приложение на чл.54, ал.1 от НК, поради което и му наложи наказание “лишаване
от свобода” в размер, индивидуализиран към минималния, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
С така наложеното му наказание, съдът счита, че биха се изпълнили в максимална
степен целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и подсъдимия М.
ще се поправи и превъзпита.
Доводите на защитата за наличие
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно че съжалява за извършеното,
предстои му реализация в обществото, показва ново положително отношение към
обществените интереси съдът не ги възприема. Счита че нито е налице
изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито посочените могат да бъдат квалифицирани
като многобройни по смисъла на чл.55 от НК. Напротив факта, че делото е
разгледано в отсъствие на подсъдимия, след като е призован на всички известни
адреси води до извода, че същия се укрива от органите на правосъдието . В хода
на съдебното производство не само, че не бяха установени изложените
обстоятелства, но се установи, че подсъдимия е лице с трайни престъпни навици, което
се стреми да избегне наказание за извършеното от него престъпление това не е
ново положително отношение към обществените интереси.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М. *** съразмерно направените по
делото разноски в размер на 25 лв. – възнаграждение за експерт.
На
основание чл.309 от НПК съдът потвърди взетата спрямо подсъдимия М. мярка за
неотклонение, която е “Задържане под стража”.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева