Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …..
Гр. София, 23.05.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV Д с
- в, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 7782 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 14421/16.09.2016 г. на СРС, 52 с - в, по гр. д. № 46512/2014 г. Б.Д.Х., ЕГН **********
е осъден да заплати на З. „Е." АД,
ЕИК *******, на основание чл. 274, ал.
1, т. 1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 18 430, 37 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение по образувана при З. „Е." АД, като
застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна преписка по щета № 15-41665/27.05.2010 г., за причинени вреди на
МПС - автомобил „Фолксваген Транспортер", с рег. № СА *******от настъпило
ПТП на 05.11.2009 г. в гр. София по вина на водача на автомобил „Нисан
Навара", с рег. № *******- Б.Д.Х., управлявал автомобила след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
заедно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на исковата молба на 26.08.2014 г. до окончателното й
изплащане, като иска е отхвърлен
за
разликата над уважения размер от 18 430.
37 лв. до пълния предявения размер от 24 033. 76 лв. Страните са осъдени за
съответните разноски.
Срещу
решението, в частта, в която иска е отхвърлен до пълния предявен размер, е
подадена въззивна жалба от ищеца З. „Е." АД. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно в оспорената частта, постановено
в противоречие със събраните доказателства. При постановяване на решението
съдът не е коригирал грешката в изчисляване размера на обезщетението, допусната
от САТЕ. При ПТП са причинени много тежки повреди, които са установени при
разглобяването на микробуса „Фолксваген Транспортер", с рег. № СА *******в
оторизирания сервиз, в който е следвало да се извърши ремонта, тъй като МПС е
на по - малко от 3 години. В сервиза е изготвена спецификация на щетите. Не е
съобразено, че това е бил специален автомобил на СОТ 161, с който се превозват
ценни пратки и товари, поради което тя трябва да отговарят на задължителни
изисквания и да са съоръжени със специално оборудване като бронирано предно и
странично стъкло. Тези стъкла също са разрушени при челния сблъсък и е следвало
да се подменят с нови. Погрешно при ремонта са монтирани обикновени стъкла,
като впоследствие се е наложило стъклата да бъдат демонтирани и да се монтиран
нови – бронирани, за което застрахователят по „каско“ („ДЗИ – ОЗ“ ЕАД) е
заплатил още 5 867, 49 лв. за доставка и монтиране, което се установява от
приетите по делото доказателства. Тези факти не са съобразени от СРС при
постановяване на решението. Понеже застрахователят по „каско“ е платил пълния
размер на вредите от 24 018, 76 лв., той е предявил същата претенция, плюс
15 лв. ликвидационни разходи, срещу ищеца. – застраховател по „гражданска
отговорност“, която претенция ищецът е удовлетворил изцяло. Моли да се отмени
решението, като иска се уважи до пълния предявен размер. Претендира разноски. Не
възразява по разноски на ответника.
Въззиваемата
страна – ответникът Б.Д.Х., чрез
представителя си, е оспорил жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържал е, че решението е обосновано и законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния и процесуален закон в оспорената част. Не е
установено, че МПС е на по - малко от 3 години експлоатация, поради което не е
установено какво е наложило ремонта да се извърши в оторизиран сервиз на
марката, а не в друг сервиз. Не се установява действителната стойност на
монтираните бронирани стъкла. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорената част.
Ответникът Б.Д.Х.
, чрез представителя си, също е подал жалба срещу решението в частта, в която е
уважен иска с доводи, че е незаконосъобразно и необосновано. Неправилно и в
противоречие с процесуалния и материален закон СРС не е взел предвид възражението
на ответника за погасяване по давност вземането за обезщетение, направено в
първото по делото съдебно заседание. Поддържа основно, че давността е започнала да тече от датата на ПТП и е
изтекла към момента на завеждане на делото. Дори да се приеме, че е започнала
да тече от момента на плащането по застраховката „каско“, от който момент
ищецът е встъпил в правата на увреденото лице, давността отново е изтекла. Оспорва
се и доказването на основните предпоставки за уважаване на иска – виновно
причиняване на ПТП от ответника, управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон. Твърди се, че ищецът е въздържател, но поради
високо кръвно е приел „лекарство от А до Я“, което по мнение на СМЕ е със
съдържание на 60 - 65 градусов етилов алкохол. Съдът неоснователно е приел, че
пробата за алкохол с Дрегер, която е показала съдържание на 0, 97 % алкохол в
издишания от ответника въздух, е взета редовно. Поддържа се, че с приема на
лекарство, което съдържа висок градус етилов алкохол, 15 минути преди вземане
на пробата с Дрегер, тя е била опорочена. При постановяване на решението съдът
не е съобразил събраните пред него гласни доказателства. Възразява се, че
ищецът не е установил дали щетите са нанесени при процесното ПТП или са от
предходни събития. Неоснователно СРС е съобразил заключението и на САТЕ, което
е било оспорено. Освен това, не е установено, че МПС е на по - малко от 3
години експлоатация, поради което не е установено какво е наложило ремонта да
се извърши в оторизиран сервиз на марката, а не в друг сервиз, където цените на
частите са щели да бъдат по – ниски. Не се установява, че всички ремонтни
дейности и части са във връзка с ПТП. Моли да се отмени решението и иска да се
отхвърли изцяло. Претендира разноски.
Ищецът З. „Е.“ АД, чрез представителя
си, е оспорил жалбата на ответника в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. В
отговора се поддържа, че напълно правилно СРС не е разгледал възражението за
погасяване по давност. В случая се прилага общата погасителна давност – 5
години и тя тече от датата на плащането от страна на ищеца на застрахователя по
„каско“ „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, от който момент
за застрахователят на гражданската отговорност възниква право на регрес, а не както твърди ответника
- от плащането по „каско“. Ищецът се позовава на последователната практика на
ВКС по въпроса. Оспорва се и довода, че не е установена употреба на алкохол от
ответника. Пред СРС са разпитани двама свидетели от чиито показания се
установява, че ищецът е миришел на алкохол още със слизане от МПС и не са го
видели да пие лекарство по време на пътя, както се твърди в жалбата.
Твърдението за употреба на съдържащо алкохол лекарство непосредствено преди
пробата за алкохол с Дрегер, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства, включително от показанията на свидетеля на ответника. Неоснователни
са и възраженията относно високата цена на ремонта на увредения микробус. МПС
представлява инкасов автомобил, в гаранция от 3 години, дадена от
производителя. Сумата по фактурата издадена от сервиза „Ю.“ ЕООД, който е
оторизиран за ремонт на марката за България, отговаря на изискването на чл.
203, ал. 2 КЗ (отм.) Поставените бронирани стъкла са оригинални и се доставят
само по поръчка, тъй като на пазара няма свободна продажба на такива стъкла.
Моли да се остави жалбата на ответника без уважение и да се потвърди решението
в оспорената уважителна част.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата и следи само за приложението на
императивните материално правни норми.
Въззивният съд
намира, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо с оглед изразеното срещу него
недоволство. Решението е постановено след подробно обсъждане
на всички доказателства, в тяхната съвкупност, при изяснена фактическа
обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а
препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата
относими към оспорванията на страните по въззивните им жалби.
Към
случая ще се приложат нормите на КЗ от 2005 г. - отменен с § 34 от ПЗР на новия
Кодекс за застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила
от 01.01.2016 г., но действащ
към момента на настъпване на ПТП.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), освен в
случаите по чл. 227 КЗ (отм.), застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на ПТП е управлявал моторното превозно средство след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Правото на застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“, регламентирано в чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), е по своя характер регресно право. То може да се упражни едва след възстановяване на сумата, платена по застраховка „Каско“ от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач. От този момент застрахователят по ГО встъпва в регресното право срещу виновния водач, управлявал
МПС след употреба на алкохол над допустимата в закона норма. С плащането той упражнява своето право, произтичащо от закона.
От
събраните пред СРС доказателства в тяхната цялост се установяват изискуемите
предпоставки за реализиране отговорността на ответника спрямо застрахователя по
„гражданска отговорност“.
Установява
се съществуване на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност", по
полица № 071090954276 от 17.04.2009 г. между ищеца „Е."
АД и „Н.С.“ ЕООД, собственик на застрахования автомобил -
„Нисан Навара", peг. № *******,
за периода 18.04.2009 г. - 17.04.2010 г.
От
протокол за ПТП № 1283976 от 05.11.2009 г., съставен от младши
автоконтрольор П. Стоев на ОПП - СДВР, се установява настъпването на ПТП на
същата дата, в 23. 10 часа, между автомобил „Нисан Навара“, с peг. № *******,
собственост на „Н.С." ЕООД и управляван от ответника Б.Д.Х. и автомобил
„Фолксваген Транспортер", с рег. № *******, собственост на „Х.А.- А. А."
ЕООД, управляван от Н.Д.М., причинено от водача Б.Д.Х., който при маневра - ляв
завой по бул. „Симеоновско шосе“ не пропуска движещия се направо автомобил
„Фолксваген Транспортер“. Според протокола ответникът е управлявал автомобила под
въздействие на алкохол (0. 97 ппромила).
Установено е още, че застрахователят по застраховка
„каско“ на увреденото МПС - „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 24 018, 76 лв. по образуваната при него преписка
по щета № 42012130934733/09.11.2009 г. за причинените вреди на МПС - автомобил
„Фолксваген Транспортер“ от процесното ПТП.
От приетата пред СРС и неоспорена ССчЕ също се
установява, че ищецът З. „Е.“ АД, като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е заплатил на застрахователя
по имуществено застраховане на увреденото лице застрахователно обезщетение от
24 033, 76 лв. за причинените вреди на МПС „Фолксваген Транспортер"
от процесното ПТП.
От заключението на съдебно автотехническата
експертиза, приета пред СРС се установява, че МПС „Фолксваген
Транспортер“ е произведен 2007 г., т. е. ПТП е настъпило в срок от 3 години от
датата на производство. Възраженията на ответника, че този факт е недоказан са
неоснователни. Експертизата е установила и механизма на ПТП, който е в пряка причинна връзка с
претърпените вреди, както и стойността на вредите по
средни пазарни цени към датата на ПТП е 18 430. 37 лв. Според експерта няма
части от описаните щети, които да се намират извън зоната на удара. Съдът
констатира, че в описа на ремонтираните според вещото лице части от
оторизирания сервиз на марката не са описани бронирани челно или странични
стъкла.
САТЕ
е оспорена по принцип от ищеца, но без да се аргументира оспорването, нито да
се посочи защо се иска допускане на нова експертиза. При такова оспорване, СРС
основателно е оставил искането без уважение.
Настоящият състав намира освен това, че в
производството са установени и предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника : противоправно поведение, вреди и причинна връзка
между противоправното поведение на ответника и твърдените от ищеца претърпени
вреди.
По
възражението на въззивника – ответник за липса на виновно причиняване на ПТП
следва да се посочи, че вината
се предполага до доказване на противното, а той не е провел насрещно доказване,
с което да обори презумцията за виновно причиняване на вредата. Относно възраженията във въззивната жалба на ответника, че не
се установява ПТП да е причинено вследствие употреба на алкохол над допустимата
концентрация, въззивният съд намира следното :
В протокола за ПТП, съставен от длъжностното лице в
кръга на компетентността му е посочено, че водачът на автомобил „Нисан
Навара" – ответника Б.Д.Х. е управлявал автомобила под въздействие на алкохол - 0. 97 на хиляда и при маневра - ляв завой на
бел. „Симеоновско шосе“ не е пропуснал движещия се направо автомобил
„Фолксваген Транспортер“. Пробата за алкохол е взета с Алкотест „Дрегер“ – 7410 + с № 0073 (проба 1104).
Съгласно
практиката на ВКС относно доказателствената стойност на протокола за ПТП,
обективирана в множество решения : решение № 24/11 г. на ВКС, І, т. о. по т. д. 444/2010 г.,
решение № 73/12 по т. д. № 423/11 на ВКС, І, т. о., решение № 15/14 г. на ВКС, І, т. о. и др., протоколът за ПТП, чието съдържание е
законово заложено с Приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредба 1з-41/12.01.09 г., се съставя от длъжностно лице (служител на МВР) в кръга на неговите служебни
задължения и съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. (решение
№ 152 от 05.11.2014 г. по т. д. № 2080/2013 г., т. к., І т. о.
на ВКС).
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалните свидетелствуващи документи имат материална
доказателствена сила, задължаваща съда да приеме до доказване на противното, че
удостоверените в документа факти действително са се осъществили. Тази доказателствена сила обхваща както лично възприетите
факти от издателя на официалния документ - съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и
мястото и датата на съставянето на документа
и фактите относно механизма на
произшествието, който са възприети лично от
съставителя. (според решение
№ 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., Т. К., ІІ ТО на ВКС, решение
№ 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС).
Съгласно
императивното изискване в чл. 8 на Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и застрахователните
компании (отм.
ДВ. бр. 69 от 19. 08.2014 г., но действаща към датата на
процесното ПТП), при ПТП задължително
се извършва проверка за алкохол и други упойващи вещества с технически средства, като
резултатът от тази проверка се отразява в
протокола.
Предвид изложеното, настоящият състав споделя изводите
на СРС, че протоколът за ПТП представлява годно доказателствено средство, като
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата,
които длъжностното лице е възприело непосредствено при посещение на
местопроизшествието. Освен това по делото се установява, че в 00, 10 ч. на
06.11.2019 г. на ответника е връчен Талон за медицинско изследване № 0349435,
като е бил насочен да се яви в 1-ва Градска болница за изследване на кръвта. Не
е спорно, че последният не се е явил в болничното заведение и не е дал кръв за
изследване, което би спомогнало да се установи действителната концентрация на
алкохол в кръвта му и причините за нея.
При тези данни съдът намира за изцяло недоказано
възражението на ответника, че не е имал установената в протокола за ПТП с
посочения Алкотест – Дрегер концентрация на алкохол в издишания въздух.
По повод възражението му, че констатираната
концентрация се дължи на приемане на лекарство - билков екстракт „От А до
Я", съдържащо силен алкохол, а не на реална употреба на алкохол, съдът
намира следното :
От заключението на съдебно - медицинската експертиза, която въззивният съд кредитира. От
нея се установява, че проверката с Алкотест „Дрегер“ – 7410 + с № 0073 (проба 1104) е извършена на 05.11.2009 г. в
23, 05 часа, с техническо средство което е преминало проверка за метрологична
годност. Вещото лице е съобразило вида на т. н. лекарство – „екстракт от А до Я“
и съдържанието на алкохол в него, като обосновано е приело, че не е възможно
дори при прием на цяло шише от 50 мл. наведнъж от екстракта (лекарството), да
се достигне установената концентрация на алкохол в издишания въздух от 0. 97
промила. За мъж като ответника, при прием на цялото шише концентрацията на
алкохол би била от порядъка на 0, 33 промила. При липса на друго изследване,
експертизата е приела резултата от теста като обективен и достоверен към
момента на вземането на пробата.
От СМЕ освен това се установява, че не е нарушено
изискването пробата с Дрегер да се извършва не по - рано от 15 минути, след
като ответника е консумирал съдържащата алкохол напитка. Следователно
възраженията на ответника по въззивната жалба, че това обстоятелство не било
установено в производството, са изцяло неоснователни. Ответникът е оспорил по
принцип заключението искал е нова експертиза, без да излага съображения срещу изготвената,
поради което основателно искането му е оставено без уважение.
Освен това, съгласно нормата на чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001
г. на M3, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, при отказ на водача да даде кръв за изследване (както е в случая), употребата на алкохол и/или
друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство. Следователно,
доколкото не е установено нищо различно, следва да се приеме, че употребата на алкохол
в процесния случай е установена въз основа на показанията на Алкотест Дрегер и
е с концентрация 0. 97 промила.
Не следва друг извод и от показанията на свидетелите,
разпитани пред СРС, на които се позовава ответника. Свидетелят С.П., водач на
увреденият микробус е категоричен, че водачът на л. а. Нисан (ответника) е
миришел на алкохол при произшествието.
Извод в обратния смисъл не се обосновава и от показанията на другия
свидетел – С.П., доколкото той е посочил единствено, че не знае ищецът да е
употребил алкохол в този ден и че приемал някакви лекарства за кръвно, като не
може да каже какви и дали на въпросната дата е вземал такива.
Настоящият
състав споделя извода на СРС, че ответникът Б.Д.Х., като водач на автомобил
„Нисан Навара“, противоправно, в нарушение правилата за движение по пътищата -
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, е причинил вреди на МПС - автомобил „Фолксваген
Транспортер". Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. Допуснато
е и нарушение на правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (в редакцията към
момента на ПТП - 28.05.2011 г.), според който на водача на пътно превозно
средство е забранено да го управлява под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Следва да се има
предвид, че след изменението на ЗДвП не е предвиден никакъв толеранс – т. е.
долна граница за количеството алкохол в кръвта на водача при ПТП, за разлика от редакцията на
разпоредбата на чл. 5 на ЗДвП към ДВ. бр. 22 от 13.03.2007 г., която е допускала
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта до 0, 5 % на хиляда.
Нарушенията са установени и с влязло в сила на 29.08.2012 г. наказателно
постановление на Началника на АНД – отдел ПП на СДВР, потвърдено на две съдебни
инстанции.
Както приема и СРС, в случая се установява противоправно поведение на ответника, вредите и причинно - следствената връзка между тях, както и фактът, че делинквентът е управлявал
увреждащия автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол от 0, 97 % на хиляда - над допустимата норма.
Относно размера на
вредите :
Съгласно разпоредбите на чл. 208,
ал. 3 и на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, а по
аргумент от разпоредбата на чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.) размерът на вредата в
хипотезите на частична повреда на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, се съизмерява с възстановителна стойност на имущество от същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, ремонт и други, без прилагане на обезценка, по средни пазарни цени към момента на застрахователното
събитие.
Като се съобрази изложеното следва, че законодателната идея, намерила израз
в цитираните правни норми, е да се репарират действително настъпилите
вредоносни последици, като това в най - пълна степен би могло да бъде постигнато, като
погиналите автодетайли бъдат заменени с нови и оригинални авточасти.
По възраженията във въззивната жалба на ищеца относно
действителната стойност на вредите, които са обезщетени, свързани с монтирането
на бронирани стъкла на увредения инкасов автомобил „Фолксваген
Транспортер“, които допълнително са заплатени от ищеца, съдът намира следното :
При направеното от ответника оспорване на исковете по
размер, в това число и по отношение на вложените при ремонта части, в
доказателствена тежест на ищеца е било да установи, пълно и главно по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК, каква е
действителната възстановителна стойност на увреденото МПС към датата на
настъпване на ПТП. Въззивният съд констатира, че ищецът не е ангажирал
доказателства за възстановителна стойност, по - голяма от тази, определена като
действителна пазарна стойност на вредите към датата на ПТП от приетата САТЕ.
От една страна по делото е установено, че по
застраховка „каско“ на увредения автомобил „Фолксваген
Транспортер", с рег. № *******, застрахователят „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД е изплатил
обезщетение в размер на 24 018, 76 лв., претендирал е от ищеца обезщетение от
24 033, 76 лв. (24 018, 76 лв. + 15
лв. ликвидационни разходи) и това обезщетение е било изплатено изцяло от ищеца
в полза на застрахователя по „каско“.
От
друга страна, от фактурата от оторизирания сервиз на марката за България се
установява, че разходите за ремонта на автомобила са в размер на 18 151, 27 лв. с ДДС.
Действително
е представена и фактура от 17.02.2010 г. за закупуване на предно бронирано
стъкло в размер на 3 000 евро за автомобила от СОТ 161, но не се установява дали стъклото е реално
вложено в ремонта на МПС „Фолксваген Транспортер", с рег. № *******, увреденото
от процесното ПТП.
В
заключението на приетата пред СРС САТЕ,
не е констатирано влагане на такива части (бронирани стъкла) в ремонта на
увреденият автомобил. Ищецът, чиято е била тежестта на доказване, е следвало да
оспори САТЕ относно констатирания в нея общ размер на действителната стойност
на вредите към момента на ПТП.
Доколкото
ищецът не е провел пълно и главно доказване на размер на вредите, различен от
стойността определена от вещото лице, при указана негова тежест, настоящият съдебен състав намира
за обоснован и съответен на приетите по делото
доказателства извода на СРС, че действително причинените вреди по МПС - автомобил
„Фолксваген Транспортер“ към датата на ПТП са в размер от 18 430, 37 лв.
Съдът не би могъл да приеме различен размер от установения в рамките на
производството.
Това е размера, до който искът следва да се приеме за
доказан и от там - за основателен. Съдът
намира, че не са налице предпоставки за отмяна на решението в частта, в която
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 18
430. 37 лв. до пълния предявения размер от 24 033. 76 лв.
Въззивният съд намира за изцяло неоснователно и
възражението на ответника, че в нарушение на процесуалния закон СРС не е
съобразил направеното възражение за погасяване на претенцията по давност.
При постановяване основателно СРС не е разгледал това
възражение, понеже то не е своевременно заявено - в срока за подаване на
отговор на исковата молба - по чл. 131 ГПК, а едва в първото по делото съдебно
заседание, поради което на основание чл. 133 ГПК е било преклудирано.
Само за пълнота и доколкото ответника се позовава
основно на това възражение във въззивната си жалба следва да се посочи, че по
същество възражението би било изцяло неоснователно.
Практиката на
съдилищата, която се споделя и от настоящия състав, е категорична по въпроса,
че процесното регресно притезание е изискуемо от момента на плащането на застрахователното
обезщетение в полза на
застрахователя по имуществената застраховка. От този момент започва да тече срокът на погасителната давност за
упражняване на правото. По причина, че регресният иск на застрахователя срещу виновното за ПТП застраховано
лице почива на закона, а не на договора за
застраховка, спрямо него не намира
приложение специалната давност за
договорите за застраховка по чл. 197 КЗ (отм.). Доколкото в приложимия КЗ (отменен) не е предвидена друга специална норма, за
продължителността на погасителната давност следва да се приложи общата 5 годишна
давност за вземането по чл. 110 от ЗЗД.
(в този смисъл решение № 147 от 12.11.2014 г. по т. д. № 3708/2013 г. по описа на ВКС, ТК,
II т. о., т. 14 от ППВС № 7/1977 г. ПП № 7/77/04.10.1978 г. на ВС).
Както се посочи, началният момент, от който тече
давността за регресното
вземане на ищеца, е датата на плащането на ищеца към
застрахователя по имуществената застраховка, а не датата на настъпване на щетата. В случая плащането на застрахователното обезщетение от ищеца към застрахователя
по „каско“ е извършено на 23.12.2010 г. От
този момент тече срока за предявяване на правата на застрахователя срещу
виновното лице по исков ред, който изтича на 23.12.2015 г., а искът е предявен на 26.08.2014 г. – т. е. давността не е изтекла.
В
заключение и доколкото решаващите изводи на
настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди в частта, в която искът е уважен до размер от
18 430, 37 лв., както и в частта, в която е отхвърлен над този размер до
пълния предявения размер от 24 033, 76 лв., а двете въззивни жалби следва
да се оставят без уважение. Понеже не
е налице промяна в изводите на съда, решението следва да се потвърди и в частта
по присъдените разноски, които са съобразени с доказателствата за реално
направени разноски.
По разноските пред
СГС :
Тъй като
жалбите и на двете страни няма да бъдат уважени, разноски пред СГС следва да
останат в тяхна тежест както са направени.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 14421/16.09.2016 г. на СРС, 52 с -
в, по гр. д. № 46512/2014 г., включително, в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.