№ 1184
гр. В., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. А. В. Цветков Въззивно гражданско дело
№ 20223100501411 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от А. Е. А., чрез адв. Д. К.,
срещу Решение № 1210/28.04.2022 г., постановено по гр. дело № 3631/2021 г. по описа на
ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С. П. Л. отрицателен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на поземлен имот с идентификатор № **** по КККР, находящ се в ****, с
площ 559 кв.м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и е прието за установено в
отношенията между страните по предявения от С. П. Л. насрещен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС срещу А. Е. А., че С. Л. е собственик на гореописания поземлен имот и А. А. е
осъден да му предаде владението върху него.
Въззивникът излага становище, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал
събраните свидетелски показания, без да ги обсъди в тяхната логическа взаимовръзка,
поради което е стигнал до грешен извод, че имотът е владян от свекъра на З. Ж., а не от
ищеца.В този смисъл оспорва свидетелските показания на свид. О., поради наличиеот на
извънсъдебни отношения с ответника. Съдът изложил в мотивите си факта, че по силата на
решение по административно дело жалбоподателят е вписан в ПНИ от 2015 г. Той твърди
още, че владеел процесния имот веднага след закупуването на съседния с нотариален акт от
2009 г. Между двата нямало ограда към момента на придобиването, както и към настоящия
момент. След като започнал да владее имота с идентификационен № *** го оградил от изток
1
с дървени колове и мрежа, които впоследствие заменил с бетонови колове и мрежа.
На следващо място жалбоподателят сочи, че след неправилния извод, че не е доказал
владение, в заключение съдът отново обосновал, че предвид формата на избраната него
защита, а именно предявен отрицателен иск, то има единствено значение фактът, дали
ответникът е придобил правото на собственост върху процесният имот. На първо място
твърди, че не ставало ясно, след като с Протокол №111/08.01.2019г. е приет изготвения
проект за промяна ПНИ в частта относно имот № **** и процесния имот № ***, където е
вписан като собственик „н-ци на А. Н. С.“, с решение №879/08.05.2002г. на ПК-Варна, защо
впоследствие има издадено ново решение №16/04.11.2020 г. на ОБС „Земеделие“, чрез
което насрещната страна се легитимира като собственик на имота. Заключението на СТЕ
отговорило, че имотите, описани в решението от 2020 г. били допълнително добавени и не
били идентични с тези по решението от 2002 г. Счита, че издаването на ново решение след
заповедта на кмета от 2019 г. цели да санира факта, че имотът е записан в ПНИ на
собственик „А. Н.-1“ ООД.
Относно косвения съдебен контрол въззивникът сочи, че първоинстанционият съд не
посочил членовете на службата, нито как се приема СТЕ като неразделна част от него, тъй
като същото не можело да бъде придружено с извънсъдебна техническа експертиза. Тази
експертиза не би могла да има значение, при положение, че има официално избрана фирма,
изготвила ПНИ за местност "***", както и има специална процедура по промяна на влязъл в
сила ПНИ. За сметка на това съдът е счел, че направеното възражение от него, че на
ответника са възстановени земи над разрешените размери е недопустимо и не го е разгледал
по същество, въпреки многобройните събрани писмени доказателства и посочената
съд.практика. Позовавайки се на ТР № 1/1996 г. на ОСГК на ВС сочи, че правата на
собствениците на земеделски земи се възстановяват до размерите, определени по
отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост За земеделски
земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35 от закона.
Ограничението за размера се отнасяло и за случаите, когато земеделската земя е
конфискувана с присъда и присъдата е отменена. По гореизложените съображения моли за
отмяна на решението в цялост и уважаване на предявения от него иск с присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от С. П. Л., чрез процесуален
представител адв. К. К., с който въззивната жалба се оспорва изцяло, като неоснователна.
Въззиваемият сочи, че първоинстанционният съд последователно, аргументирано и
юридически издържано е изследвал в мотивите към обжалваното решение събраните по
делото доказателства относно твърдяната фактическа власт на ищеца по първоначалния иск.
Счита, че изводите му са правилни и логично непротиворечащи както за неговата
допустимост, така и за неоснователността му. Оспорва възражението на въззивника, че
съдът не е обсъдил свидетелските показания в тяхната логическа взаимовръзка, като
отбелязва наличието на противоречия в показанията на свидетелите, разпитани по
инициатива на ищцовата страна, което обосновавало извод за необективност и
2
предубеденост, поради което същите не следвало да бъдат кредитирани. От друга страна
сочи, че освен професионални, няма други извънсъдебни отношения със свидетеля О..
Уточнява още, че А. А. е водил дело срещу заповедта за одобряване на Плана на
новообразуваните имоти на с о. "***", а не срещу С. П. Л., който в административното дело
имал качеството на заинтересована страна. А що се отнася до наличието или не на ограда
между ПИ с № **** и ПИ с № *** от ПНИ на с.о. "***", то по делото било категорично
установено, че към месец декември 2020г., между двата имота е имало стара, телена ограда,
на бетонни колове.
По отношение на предявения от него насрещен иск по чл. 108 от ЗС, въззиваемият
оспорва като неоснователно направеното от въззивника А. възражение, свързано с
издаването от страна на ПК-Варна на две решения, с които са възстановени земите на А. Н.
С., б.ж. на гр. В.. Още повече, че въззивникът няма претенции за собственост върху имот,
отпреди конфискацията на имуществото на А. Н. С. с присъда на Народния съд през 1945г.
Счита, че дори възстановените земеделски земи са много под доказаните за възстановяване.
От съществено значение било и безспорното обстоятелство, че действието на ЗТПС (отм.)
не обхваща земите на А. Н. С., тъй като този закон е приет една година след конфискация на
имуществото му и не намира приложение в настоящия казус. В тази връзка била изслушана
и приета СТЕ по делото, която ясно и достатъчно изчерпателно обяснява, че двете решения
на ПК-Варна не се дублират по отношение обектите на възстановяване, а се допълват
взаимно. Записът за стар имот с пл. № *** в таблицата за изчисление на дължимото
обезщетение – „А. Н.-1“ ООД се дължало на грешка, която щяла да бъде отстранен по реда
на §4к, ал. 8, т. 1, предл. I от ЗСПЗЗ. Сочи, че с решение на Кмета на р-н „***“ , влязла в
сила на 26.11.2020 г., окончателно било възстановено правото на собственост в полза на
наследниците на А. Н. С. по отношение на процесния имот, а приравнен на негов наследник
бил именно той, по силата на Нотариално завещание № 21 от 31.03.2011 г. По
гореизложените съображения отправя искане за потвърждаване в цялост на обжалваното
решение.
Въззивникът не се явява и не се предсталява в проведеното открито съдебно
заседание. Изразява становище по същество на спора с писмена молба по делото.
В пледоарията си по същество въззиваемият моли за потвърждаване на съдебното
решение по подробно илзложените в отговора на въззивната жалба съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
искова молба от А. Е. А., с която е предявен срещу С. П. Л. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06. 2008г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-03-
3
1897/23.07.2013г. на Началника на СГКК-Варна, с административен адрес: гр. В., с.о.***,
площта 559 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор:****, номер по предходен
план:***, съседи на имота: имоти с идентификатор №№ ****, **** и ****.
Ищецът излага твърдения, че на 19.10.2009г. е придобил собствеността върху имот с
идентификатор № **** чрез договор за покупко-продажба, като от месец ноември същата
година започнал да владее и съседния имот с ид. № ****, предмет на исковата претенция.
Към момента на покупката, а и към датата на предявяване на иска между имота нямало
ограда. В двата имота имало изоставени стари лозови насаждения и салкъми и една слива в
имот № ****. Излага още, че след като започнал да осъществява владение върху процесния
имот изкоренил изоставените лози, както и салкъмите, изравнил и поддържал терените на
двата имота паралелно, за което се наложило да използва услугите на багерист. Ищецът
заградил завладяния имот от изток с дървени колове с мрежа, които по-късно били заменени
с бетонови колове и мрежа. По този начин след осъществяване на необезпокоявано и явно
владение в продължение на повече от 10 години придобил процесния недвижим имот.
На 30.01.2020г. ищецът подал молба-декларация в община В. „Местни данъци“, като
след направена справка, че няма открита партида за имота на друго лице и уведомяване на
евентуалните заинтересовани лица /посочени в извадката от кадастралния регистър на НИ/
и тяхното бездействие му бил изчислен данъкът за 5 години назад, който той заплатил.
Впоследствие ищецът събрал всички необходими документи за снабдяване с нотариален акт
по обстоятелствена проверка за имота, но нотариусите в гр. В. са отказали да завършат
процедурата, чрез издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй като в
скицата било отразено лицето А. Н. С., като собственик, с Решение на ПК по чл.14 ал.1 т.1
от ЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници - №879/08.02.2002г. от ПК-Варна.
Ищецът счита, че реституционната процедура не е приключила и цитираното в скицата
решение на ПК не е могло да възстанови собственост върху който и да е имот, попадащ в
територия по пар.4, какъвто бил процесния. Отделно от това на наследниците на А. Н. С.
били възстановени земеделски земи над разрешените по закон размери, съгласно чл.10, ал.8
ЗСПЗЗ, препращащ към чл.8, ал.1 и чл.10 ЗТПС /отм./. Съгласно тази норма, се
възстановявали правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по
отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително
и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над
тези размери собствениците се обезщетявали по реда на чл. 35 от ЗТПС, което ограничение
за размер се отнасяло и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и
присъдата е отменена. От извършена справка от АВ било видно, че наследника на А. Н. С.
се е разпоредил с количество земя, надвишаващо законовите ограничения. Решенията на ПК
не се вписвали в АВ, освен при сделки, затова ищецът счита, че количеството възстановени
зем. имоти е още по-голямо. С оглед невъзможността да се сдобие с титул за собственост
върху имота преди да отрече със СПН собствеността на ответника, обосновава правния си
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
4
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. П. Л., чрез адв. К. К., с
който исковата претенция се оспорва като недопустима, а в условията на евентуалност и
неоснователна. Ищецът не можел да докаже правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, тъй като разполагал с такъв единствено за провеждане на
положителен установителен иск. Релевира възражение, че давност по отношение на
недвижимия имот не е текла до приключване на реституционното производство с издадена
по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР па ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Район „***“ при община В..
На следващо място сочи, че ищецът нямал правно основание да оспорва начина и обема на
възстановяване правото на собственост на ответника извън процедурата по възстановяване
на конкретния процесен имот. Съгласно трайната съдебна практика моментът за начало на
давностния срок, който тече спрямо лицата, на които се реституират имоти в терен по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ било деня на влизане в сила на Заповедта за възстановяване на правото на
собственост по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато по протоколните решения на ПК
са преди измененията на ЗСПЗЗ от 31.07.1999г. Решенията на ПК-Варна, с които се
признават за възстановяване на земи на наследници на А. Н. С. били постановени след
измененията на ЗСПЗЗ от 31.07.1999г., то тези решения не възстановявали, а само
признавали правото на собственост. Реално собствеността се възстановявала по силата на
специалния закон за тези земи едва след издаване на Заповед по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ от Кмета на Общината или на Района, както е в настоящия случай. Поради
изложеното предявения иск се явявал неоснователен, тъй като не били изминали 10 години
давностно владение в полза на ищеца от момента, в който е влязла в законна сила Заповед №
Г-ПР-109/05.11.2020г. на Кмета на Район „***“ при община В., издадена по реда на §4 к ал.
7 от ПЗР на ЗГПЗЗ, а именно 26.11.2020 г. Давността започнала да тече в полза на ищеца А.
едва от 26.11.2020 г., поради което нямало достатъчно продължително 10-годишно
давностно владение в негова полза, считано до момента на предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск за да може същия да се легитимира като собственик на
процесния имот на повдигнатото от него правно основание. Едва със Заповед № РД-19-7706-
107 от 07.06.2019г. на Областен управител на област В., публикувана в ДВ, бр. 52 на
02.07.2019г.. били извършени промени в ПНИ на с.о. „***“ и се е новообразувал процесния
ПИ № *** (***), с площ от 559.17 кв. метра, който до момента на влизане на тези заповед не
е съществувал в Плана на новообразуваните имоти на с.о. „***“ с тази площ и граници,
поради което не би могъл да бъде обект на давностно владение и съответно на оригинерно
придобиване от когото и да било, включително и от ищеца А. Е. А., макар да го е владял от
2009 година, както се твърди в исковата му молба, който факт не се оспорва от ответника.
В допълнение към изложеното ответникът сочи, че с Решение № 879 от 08.05.2002г.
на ПК-Варна и Решение № 16 от 04.11.2020г. на ОСЗ-Варна само се признавало правото на
собственост на наследниците на А. Н. С. да възстановят в съществуващи (възстановими)
стари реални граници определени имоти, в терен по §4 в площта на стар имот с пл. № *** от
ПКП на м. „***“- 1997г. Реалното, конкретно за всеки един имот възстановяване на правото
па собственост се осъществявало по силата на специалния закон, а именно 3СПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. В случая, след влизане в сила на изменението на ПНИ на с.о. „***“ за процесния
5
имот със Заповед № РД-19-7706-107 от 07.06.2019г. на Областен управител на област В.,
публикувана в ДВ, бр. 52 на 02.07.2019г. със Заповед № Г-ПР-109/05.11.2020г. на Кмета на
Район „***“ при община В., издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязла в
законна сила на 26.11.2020г. било окончателно възстановено правото на собственост в полза
на наследници на А. Н. С.. Адресат на тази последна заповед бил приравненият на
наследник по закон на А. Н. С. - ответникът С. П. Л.. Това му качество произтичало от
Нотариално завещание № 21 т. 1 вх. № 186 от 31.03.2011г. на СВ-С., с което единствения
наследник на А. Н. С. - сина му М. А.ов Н. завещал на С. П. Л. цялото си движимо и
недвижимо имущество след неговата смърт.
Неоснователно било направеното от ищеца възражение, че са възстановени земеделски
земи повече от законово допустимото. С Присъда от 29.04.1945г. на 10 състав на Народния
съд на А. Н. С. като физическо лице са конфискувани всичките му движими и недвижими
имоти. С Решение № 784 от 21.01.1994г. по нак. дело № 775/93г. па ВС на РБ, 11 нак.
отделение, присъдата на Народния съд била отменена, включително и по отношение на
конфискацията на всички движими и недвижими имоти. Към този момент действал Закона
за изпълнение на наказанията (ЗИН), където в чл. 151 от същия закон било посочено, че след
отмяна на конфискацията, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите
наследници. С Нотариално завещание № 21 т. 1 вх. № 186 от 31.03.2011г. на СВ-С.,
единственият наследник на А. Н. С. - сина му М. А.ов Н., е завещал на ответника С. П. Л.
цялото си движимо и недвижимо имущество, останало му в наследство от неговия баща. В
това наследство се включвало и така нареченото "новооткрито наследство", включващо земи
в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което следвало да се възстанови за всеки един имот със
Заповед на Кмета на Общината или на Района, издадена по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съгласно измененията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ след 31.07.1999г. От съществено
значение било и безспорното обстоятелство, че действието на ЗТПС (отм.) не обхваща
земите на А. Н. С., тъй като този закон е приет една година след конфискация на
имуществото му и не намирал приложение в настоящия казус.
След обнародване на Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 на Областен управител
на област В. за одобряване на ПНИ на с.о. „***“, землище на кв. ***, гр. В., А. Е. А.
обжалвал тази заповед в частта за имот с пл. № ***. Със Съдебно решение № 1472 от
30.06.2015г., постановено по к.н.а.х.д. № 1385 по описа за 2015г. на АС-Варна, била
отменена заповедта на Областен управител на област В. като съдът приел, че А. Е. А. трябва
да бъде вписан като собственик на ПИ с пл. № **** за площ от 818 кв. метра, а останалите
558.76 кв. метра да бъдат в новообразуван ПИ с пл. № ***. В този смисъл била и издадената
по-късно Заповед № РД[1]19-7706-107 от 07.06.2019г. на Областен управител на област В., в
която за собственик на НИ № *** били записани „н-ци на А. Н. С.“. Тази заповед не била
обжалвана от ищеца и влязла в законна сила. Едва след влизане в сила на Заповед № РД-19-
7706-107 от 07.06.2019г. на Областен управител на област В., за ответника било възможно
снабдяването му със скица за имота от СГКК-Варна и подаване на Заявление за
възстановяване на правото на собственост, включително и издаване на Заповед по §4 к ал. 7
6
от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Р-н „***“. Заповед № Г-ПР-109/05.11.2020г. на Кмета на
Район „***“ била издадена за имот с идентификационен № *** от ПНИ на с.о. „***“. за имот
с площ от 559 кв. метра, която заповед влязла в законна сила на 26.11.2020г. Впоследствие,
имот с идентификатор **** бил данъчно деклариран от С. П. Л. в Дирекция „МД“ при
община В. и му било издадено Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/03.12.2020г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за осъждането на А. Е. А. да му предаде владението върху имота,
който е основан на идентични с преждеизложените съображения, касаещи същестуващото
право на собственост у патримониума на ищеца по насрещния иск и липсата на основание
за осъществяваното от насрещната страна владение.
Ответникът по насрещния иск го оспорва като допустим, но неоснователен по
изложените в исковата молба съображения с отговор постъпил в срока по чл.131 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
от ГПК, в производството по който ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника. Съгласно задължителните постановки
на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го
пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване
като недопустимо. Тази постановка обаче е приложима в хипотеза, в която ищецът извежда
правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответника. В настоящия случай ищецът обосновава интереса си да
отрече претендираното от наресрещната страна право на собственост с възможността да се
легитимира като собственик на спорния недвижим имот, поради което основателността на
предявения иск е предпоставена от установяване в условията на главно и пълно доказване
на твърдения факт.
Между страните е обявен за безспорен факта, че към датата на завеждане на иска
12.03.2021 г. имотът се владее от ищецът, както и че последният го е оградил с телена
мрежа. За установяване на осъществяваната от него фактическа власт са ангажирани
писмени, както и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите З. Ж., К. Н. и
Т. О..
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том
V, нот. дело № 794/ 19.10.2009г. на О. Ш., нотариус с район на действие, района на Районен
съд гр. В., вписан в РНК под № 147 се установява, че ищецът А. Е. А. е закупил от Я. Н. Я.в
собствеността върху поземлен имот с площ по скица 818 кв.м., находящ се в гр. В., район
7
„***“, землище кв. „***“, местност „****“, представляващ имот № **** по плана на
селищно образувание „****“, одобрен със Заповед № Р-115/29.04.1996г.
Видно от представената по делото данъчна декларация ищецът е декларирал пред
община В., че е собственик на процесния недвижим имот, като е посочил и начин на
придобиване - „давност 11 год.“, както и че ползва имота от 2009г. С издадено от община
В., дирекция „Местни данъци“ удостоверение от 29.04.2020г. е посочено, че поземления
имот е деклариран от ищеца с декларация с вх.№**********/ 30.01.2020г. Същият е заведен
с партиден номер 5305Н383900 и към 28.04.2020г. по партидата за имота няма изискуеми
задължения.
Видно от удостоверението от 23.09.2020 г., издадено въз основа на подадена от А.
молба-декларация е, че за процесния имот няма съставен АДС до 01.06.1996г. и няма
извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. За имота
няма съставен АОС.
От показанията на водената от ищеца свидетелка Ж., се установява, че А. закупил
съседния имот № **** от сина на З. Н.а, след което започнал да се грижи за него и за
процесния имот № ***, който се намирал между парцели **** и ****. Ищецът почистил
мястото през 2009г., изчистил старите дървета и посадил нови. Тогава в имота имало само
праскови, а след това той посадил черешата и сливата. Още когато закупил имот № ****,
ищецът оградил процесния имот № *** с дървени колчета. Дотогава имот № *** имал стара
оградна мрежа, а след това ищецът сложил колчета. Между имоти № № *** и **** имало
малка денивелация. Преди да влезе багера мястото било съвсем равно. Съпругът на
свидетелката бил военен пенсионер и заедно с ищеца много се грижели за имот № ***. В
имот № *** много отдавна имало кошери, но те били на общи приятели на свидетелката и
на ищеца, които ги поставили след като поискали разрешение за това. През 2018г.
свидетелката и нейния съпруг се снабдили с документ за владеене на тяхното място.
Свидетелката извикала за трасиране на мястото и я задължили да го огради за да издадат
въвод във владение. Свидетелката и нейния съпруг сложили мрежа и метални колчета между
техния имот и процесния през 2019 г. Преди това имало само колчета. Хората много се
разбирали и заедно обработвали местата.
Видно от ценените съгласно правилото на чл. 172 от ГПК показания на свид. Н. -
брат на ищеца, през 2009 г. имотът бил ограден първоначално с колчета. Преди това между
имотите с номера ****, **** и процесния нямало ограда. Цялото място било с овощни
дървета. Ищецът закупил имот ****, който през 2009г. бил един парцел заедно с процесния
***. В момента имало ограда между имоти **** и ***. В имота имало постройка, която
ищецът започнал да обновява. На няколко пъти викал багер да премахне салкъмите и да
изравни мястото. Посадил овощни дървета. Ищецът често посещавал имота, поддържал го и
заедно със съседите правели барбекюта през лятото. Новата ограда от мрежа и
железобетонни колове била поставена през 2019г.
От показанията на свидетеля О. се установява, че във връзка с изготвена експертиза
провел оглед в имота през м. декември 2020г. Свидетелят запомнил мястото с това, че било
8
оградено само от двете страни – откъм пътя и откъм западната страна, от източната и от
южната нямало ограда, а само колчета. Огледа бил проведен без да се влиза в имота, тъй
като имало видимост. Там имало овощни насаждения, лозички на конструкция. Имота не
бил в задоволително съС.ие и не бил обработван скоро. Нямало следи от огради, а се
виждали само трасировъчни колчета от източната и южната страна. От западната страна
оградата била бетонни колове и оградна мрежа, която била в незадоволително съС.ие и за
подмяна. При предявяване на скицата, приложена на л. 6 по делото, свидетелят посочва, че
огради е имало там където е отразено върху скицата (между имоти **** и ***). Другите две
граници на имота нямали ограда. Трасировъчни колчета имало в двата ъгъла на процесния
имот, намиращи се към имот ****.
Ценени поотделно и в своята съвкупност посочените доказателства обуславят
категоричния и безпротиворечив извод на настоящия въззивен състав, че непосредствено
след закупуване на съседния имот № **** през 2009 г. ищецът А. е установил фактическа
власт върху процесния поземлен имот № *** и същата е продължила повече от 10 години –
до приключване на съдебното дирене в производството. Действително между двамата
свидетели водени от ищеца и свид. О., воден от ответната страна, е налице противоречие
относно съществуването на ограда между имот № **** и имот № ***, като съдът дава вяра
на изложеното от последния, тъй като впечатленията на свидетеля са възпроизведени
безпристрастно и обективно и се базират на лични впечатления, придобити вследствие на
обследване на имотите във връзка с изготвена от свидетеля експертиза по друго дело.
Фактът на съществуването на ограда между двата поземлени имота обаче не е в съС.ие да
разколебае формираният извод за осъществена фактическа власт от собственика на ПИ №
**** по отношение на съседния процесен недвижим имот, тъй като същата се установява от
останалите писмени и гласни доказателствени средства, а и не се оспорва от ответната
страна.
Спорен между страните обаче е въпросът дали упражняваната фактическа власт е
имала годен обект, респективно дали същата има характеристиките на давностно владение,
въз основа на което поземленият имот е могъл да бъде придобит в рамките на процесния
времеви период.
Посочените въпроси са правни по своя характер и следва да бъдат разрешени
съобразно принципа, заложен в чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, че давност не тече срещу този, който
не може да се защити чрез иск. Именно поради това докато не бъде индивидуализиран
възстановеният имот, лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно
владение спрямо бившите собственици. В посочения смисъл е и трайната съдебна практика,
обективирана например Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о.,
Решение № 112 от 05.03.2101г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 373 от
21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о. и Решение № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. №
660/2010г. на ІІ г.о., Решение № 112 от 05.03.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ВКС, ІІ г.о.,
Решение № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ВКС, І г.о., която настоящият
съдебен състав напълно споделя. В същата последователно се обосновава разбирането, че
9
принципът на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ е приложим и по отношение на реституция на
земеделски земи, тъй като във всички случаи давност не тече до момента, в който
собственикът може да се защити срещу засягането на абсолютното му право. Същият
настъпва с окончателното индивидуализиране на имота и приключване на процедурата
реституционната процедура.
В настоящия случай отнемането на имота в полза на държавата е настъпило по
силата на представената по делото присъда от 29.04.1945г. на Х-ти състав на Народния съд
подсъдимия А. Н. С., жител на гр. В., с която същият е осъден на доживотен строг тъмничен
затвор на основание Наредбата – закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане
на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията свързани с нея,
както и е постановена конфискация в полза на държавното съкровище всичките му
движими и недвижими имоти.
Присъдата от 29.04.1945 г. е отменена включително в частта относно наложената
конфискация на цялото движимо и недвижимо имущество на А. Н. С. с Решение №
784/21.01.1994г. по н.д. № 775/93г. на ВС, с което осъденият е признат за невиновен и е
оправдан по предявеното му обвинение.
Със ЗВСОНИ, публикуван в ДВ бр.15/21.2.1992 г е предвидено възстановяване
собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС-чл.1 ал.1, както и по
чл.2 ал.1 , който включва в първоначалната си редакция реституция на отчуждени имоти по
Закона за държавния монопол на тютюна, Закон за държавния монопол на петролните
продукти, Закон за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с
плодови ракии и вино, Закона за национализация на частни индустриални и минни
предприятия, Закона за кинематографията, Закона за книгопечатането, Указа за отчуждаване
на складовете за храни. Със Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
/ЗОСОИ/, обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г., се разширява
приложното поле на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими
имоти /ЗВСОНИ/ чрез допълнително включване в чл. 2, ал. 1 на нормативни актове, в т. ч. и
Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната
война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, по които се предвижда
възстановяване на собствеността на одържавени въз основа на тях имоти.
Съобразно задължителни указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 4.12.2009
г по тълк.дело № 2 от 4.12.2009 г на ОСГК на ВКС преди изменението на чл.2 ал.1 от
ЗВСОНИ и включването на Наредбата-закон в предметния обхват на ЗВСОНИ отмяната на
присъди по тази наредба е постановявана, при наличие на съответните предпоставки от
Върховният касационен съд по реда на надзора. С отмяната на присъдата се отменя и
допълнителното наказание конфискация. Към този момент последиците от отмяната на една
присъда, която е съпроводена с конфискация на имуществото са уредени само в чл.151 от
Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН-отм/, според който ако след изпълнението й
конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите
наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по
10
съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива-по пазарни цени, като се взема
предвид съответното овехтяване.
В настоящия случай връщането е осъществено на основание чл. 151 от ЗИН /отм./ по
силата на решението от 21.01.1994г. по н.д. № 775/93г. на ВС, с което конфискацията е
отменена, доколкото към момента на постановяването не е била уредена процедурата за
възстановяване по специалния закон ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./. Следва да
се съобрази също обаче, че възможността за реално възстановяване на имуществото е
обусловено от съществуването на имуществото след отмяната, преценката за което може да
бъде извършена единствено след неговото индивидуализиране. По отношение на
недвижими имоти, попадащи в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са били
обоществени, е предвидена приложимата процедура по чл. 28 от ППЗСПЗЗ за определяне на
имотните им граници, въз основа на влязъл в сила ПНИ. Поради изложеното, макар и с
отмяната на присъдата по силата на чл. 151 от ЗИН /отм./ да настъпва възстановяване на
конфискуваното имущество, до окончателната индивидуализация на недвижимите имоти,
час от него, включително чрез посочване на местоположените им и техните граници, за
собственика не е налице годен обект на защита, поради което давност по отношение на него
не тече.
За установяване на посоченото правнорелевантно обстоятелство кога процесният
недвижим имот е станал годен обект за осъществяване на давностно владение следва да се
вземе предвид, че на 29.05.1992г. М. А.ов Н. е подал заявление до Поземлена комисия Варна
за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в качеството си на наследник на
А. Н. С., в която същите не са индивидуализирани.
С решение на комисия, назначена със Заповед № 300-1-30/14.03.2002г. на ИД на
АГКК - С., отразено в Протокол № 13/25.04.2002г. в община В., е приет ПНИ на м. „***“, в
графичен и цифров вид, М 1: 1 000 -на основание чл.46, ал.1 от ЗКИР.
По силата на Решение № 879/08.05.2002г. на Поземлена комисия - Варна е признато
правото на собственост на наследниците на А. Н. С. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имоти, сред които нива от 91.480 дка в м. „****“ и нива от 85.520 дка в м.
„****“ в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, двете като част от стар имот № *** по плана на стари
имотни граници на м. „***“.
На 19.10.2012 г. Областен управител на област с административен център Варна е
одобрил със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г., като една част от имотите по този план
представляват земеделска земя, а останалата част попадат в околовръстния полигон на
селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от писмо изх. № РД-12-7706-313(1)/01.04.2013г., на Областния управител
процесният имот № *** е предмет на жалба с изх. № РД-12-9400-885/12.11.2012г., подадена
от А. Е. А., за която е образувано гр. д. № 18960/2012г. по описа на Районен съд – Варна
срещу ПНИ на м. „***“.
С влязло в законна сила на 30.06.2015г. Решение № 1472 /30.06.2015г. по к.а.д. №
11
1385/2015г. на Административен съд - Варна, е отменена Заповед № РД-12-7706-
313/19.10.2012г. за одобряване ПНИ на м. „***“, в частта за имот № *** и е върната
преписката на областния управител, за ново произнасяне съобразно дадените указания.
С Протокол № 111/08.01.2019г. на комисия, назначена от Областния управител, за
разглеждане на преписки за приемане на планове на новообразуваните имоти в изпълнение
на съдебни решения, взето в т.1, е приет служебно изготвеният проект в частта на ИПИ №
**** и № *** като в първоначално одобрения ПНИ се извършват следните промени:
Новообразува се имот № **** (КР **** ) с площ 817,60 кв.м. за А. А., с н.а. №
22/19.10.2009г., а НПИ № *** (КР ****) става с площ от 559,17 кв.м. и в регистъра не се
променя вписаният като собственик : н-ци на А. Н. С., с решение № 879/08.05.2002г. на ПК
– Варна.
На 07.06.2019 г. със Заповед № РД-19-7706-107 от същата дата на Областния
управител на област с административен център Варна, е одобрен ПНИ на м. "Боровец -
север", землище кв. ***, гр. В., като една част от имотите по този план представляват
земеделска земя, а останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно
образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като процесният имот с № *** става с площ 559,17
кв.м. и в регистъра не се променят вписаните като собственици наследници на А. Н. С..
С Решение № 16/04.11.2020г. на Поземлена комисия Варна, е признато правото на
собственост на наследниците на А. Н. С. в съществуващи / възстановими / стари реални
граници, върху нива от 68.541 дка и нива от 24.257 дка в м. „***“, в терен по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, част от стар имот пл. № *** по плана на стари имотни граници на м. „***“.
По силата на Заповед № Г-ПР-109/05.11.2020г. на Кмета на район „***“, община В., е
възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на
наследника на А. Н., за ПИ № *** с площ 559 кв.м., КР **** по ПНИ на м. „***“.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена СТЕ, заключението на
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните. От
същото се установява, че процесния имот с ид.№ **** по КККР на район „****“ гр. В.,
съответства на ПИ ***, КР **** по одобрен със Заповед № РД-19-7706-107/07.06.2019г. на
Областния управител на област с административен център Варна, ПНИ на м. „***“. Той
попада изцяло в границите на стар имот № *** по плана на старите имотни граници.
Вещото лице формулира извод, че имотите, по отношение на които е признато
правото на собственост на наследниците на А. Н. С. с Решение № 16/04.11.2020г. на
Общинска служба „Земеделие“ - гр. В., не са идентични с тези, описани в Решение № 879 от
08.05.2002г. на Поземлена комисия В., а са допълнително признати. Поради изложеното се
явяват неоснователни възраженията на въззивника, че по отношение на имотът има
издадени две решения на ПК-Варна, тъй като се установява, че липсва идентичност между
имотите, които са техен предмет
С оглед всичко гореизложено, и доколкото Заповед № РД-12-7706- 313/19.10.2012г.
за одобряване ПНИ на м. „***“, в частта за процесния имот № ***, същият за пръв път
12
надлежно е индивидуализиран с ПНИ, одобрено със Заповед № РД-19-7706-107/07.06.2019
г. С този план поземленият имот е разделен от новообразувания имот на ищеца, като са
определени местоположението и границите му, неговите съседи и площ. Макар
възстановяването на конфискуваната собственост на А. Н. С. да е настъпило по силата на
чл. 151 от ЗИН /отм./, с отмяната на присъдата на Народния съд до момента на
окончателната индивидуализация на конкретния имот, давност по отношение на него не е
текла и не е могла да тече. С оглед принципа, че давност не тече по отношение на
собственика, който не може да се защити с иск, най-ранният момент от който може да се
приеме, че поземленият имот е станал годен обект, по отношение на който може да се
упражнява давностно владение е именно датата на неговата надлежна индивидуализация за
ПНИ, одобрено със заповедта от 07.06.2019 г. До този момент същият не е бил надлежно
индивидуализиран чрез точно местоположение, граници, съседи и площ, поради което е
било невъзможно собственикът му да се защити чрез иск.
Посоченото е дори по-благоприятно от приложимите съобразно фактически
твърдения на ищеца правни разрешения, тъй като в исковата си молба той е обосновал
довод, че с издадените решения на Поземлена комисия – Варна не е окончателно
възстановена собствеността. Дори и да се приемат за релевантни, същите биха обосновали
извод, че административната процедура по възстановяването не е завършила, а това се е
случило със Заповед № Г-ПР-109/05.11.2020г. на Кмета на район „***“, община В.,
респективно, че давността е започнала да тече след издаване на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР
ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите и съседите на имота. При всички
положения обаче изтеклият давностен срок е недостатъчен съгласно чл. 79 от ЗС за да се
приеме, че възстановеният собственик е изгубил собствеността си с оглед осъществяваното
от ищеца, настоящ въззивник, давностно владение.
От друга страна, съобразно представените писмени доказателства се установява, че
М. А.ов Н. е син и единствен наследник на А. Н. С.. След смъртта на единствения
наследник на А. С., настъпила на 14.04.2011г., М. А.ов Н. с нотариално завещание от
29.03.2011г. М. А.ов Н. е завещал на ответника С. П. Л. цялото си движимо и недвижимо
имущество, останало му в наследство от неговия баща. В това наследство се включва и
възстановения на наследниците на А. С. процесен поземлен имот № *** с площ 559 кв.м.,
КР **** по ПНИ на м. „***“.
По аналогия с възприетото с Тълкувателно решение № 9/ 2012г. на ВКС, ОСГКС
разрешение, възраженията на въззивника, че на ответникът са възстановени земеделски земи
над разрешените размери по чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ, препращащ към чл.8, ал.1 и чл.10 ЗТПС
/отм./ са недопустими за разглеждане в рамките на настоящото, доколкото със същите той
не защита свои противопоставими права. От обстоятелството дали на ответникът по
отрицателния установителен иск са възстановени повече площи от допустимите съобразно
ограниченията на ЗТПС /отм./ земеделски земи е ирелевантно за правото на собственост
върху конкретния поземлен имот, чиято площ безспорно е под предвидените в разпоредбата
ограничения. Същото по същността си не може да обоснове извод, и че реституцията не е
13
настъпила по отношение на него, още повече с оглед основание, на което същата е
осъществена – чл. 151 от ЗИН/отм./
По същите съображения са неотносими и възраженията на страната за нищожност и
материална незаконосъобразност на Решение № 16/04.11.2020 г. на ОСЗ – Варна. Проверка
по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК е допустима ако преценката има значение за съществуването
или несъществуването на спорното правоотношение, в какъвто смисъл е и цитираната в
първоинстанционното решение съдебна практика - Решение №407/13.07.2010г. по гр.д.
№289/2009г. на І ГО на ВКС и Решение №201/30.06.2010г. по гр.д.№79/2009г. на ІІ ГО на
ВКС. Както вече беше изложено правото на собственост на ответника не е възникнало по
силата на посоченото решение на ОСЗ – Варна, а непосредствено след отмяната на
присъдата на народния съд, поради което установяването на нищожностт и/или
материалната незаконосъобразност на същото е ирелевантно по отношение на оспорваното
право на собственост на въззиваемия, предмет на исковата претенция. Нещо повече,
реституционната процедура е завършила със издадената по реда на §4к от ЗСПЗЗ заповед на
кмета, поради което оспорваното решение няма материално легитимиращо действие по
отношение на правата на ответника. Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че
решението на ОСЗ е издадено от компетентен орган по чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ в рамките на
учредената му в закона компетентност и съдържа изискуемите в закона реквизити. Не се
установяват и бланкетно сочените основания за материална незаконосъобразност, поради
което възраженията освен неотносими са и неоснователни.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ответникът е доказал в
условията на главно и пълно доказване правото си на собственост, поради което
отрицателния установителен иск се явява неоснователен.
По отношение на насрещния иск:
Същият намира правното си основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС, като
правният интерес от неговото провеждане от страна на ответника, настоящ въззиваем,
произтича от предявеното искане за предаване на владението на действителния собственик,
както и с оглед факта, че при уважаване на иска се прекъсва придобивната давност на
ищеца, считано от датата на неговото предявяване.
С оглед изложеното по отношение на отрицателния установителен иск, чието
произнасяне има обуславящо значение, С. Л. е собственик на процесния поземлен имот.
Между страните е безспорно, а и се установява от приложените по делото доказателства, че
А. А. осъществява фактическа власт върху същият, което с оглед установеното абсолютно
вещно право на Л., се явява неоснователно. При посочената фактическа и правна
установеност, без да е необходимо да се преповтарят изводите на съда относно доказаните
предпоставки, насрещният иск се явява основателен и ответникът по него следва да бъде
осъден да предаде владението върху имота на действителния му собственик.
Предвид съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, решението
следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК като валидно, допустимо и
14
правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1210/28.04.2022 г., постановено по гр. дело № 3631/2021 г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А. Е. А., с ЕГН ********** и адрес гр. В., ул. "****" № * да заплати на С. П.
Л., с ЕГН ********** и адрес гр.С., ул. „*****“, ** сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща извършените във въззивното производство по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15