МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 299/2012 година
по описа на Специализирания наказателен съд, 6 с-в
Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт на Окръжна
прокуратура ****** за разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинение
срещу подсъдимите както следва:
Ц.В.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
В периода от юли 2007 год. до април 2008 година на територията на гр.П.
и *******, *******, **********е ръководил организирана престъпна група с участници
Х.С.П. ***, Л.Н.Ш. ***, А.Ф.Ш. *** и Б.В.Б. ***, като групата е създадена с цел
да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК - престъпление по чл.321
ал.3, т.1, във връзка с ал.1, предл. 2-ро от НК във вр. с чл.2, ал.1 от НК.
През периода от август 2007 год. до септември 2007 год. в ******, ******
и ****, в съучастие като съизвършител с Х.С.П. ***, е набрал отделно лице - С.В.
*** с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че
ще работи като общ работник в строителството" и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През месец септември 2007 год. в съучастие като съизвършител с Л.Н.Ш. ***,
е транспортирал от **** до ГКПП -****отделно лице - С.В. ***, с цел да бъде
държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е
извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще работи като общ
работник в строителството" и в изпълнение на решение на организирана престъпна
група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2,
предл. 2-ро, във вр. с ал. 1 предл. 2- ро във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр.
с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През периода от август 2007 год. до септември 2007 год. в **** и ****,
в съучастие като съизвършител с Х.С.П. *** е набрал отделно лице - С.П.М. ***,
с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието, като
деянието е извършено, чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През месец септември 2007 год. е транспортирал от **** до **** отделно
лице - С.П.М. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо
от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. е ал. 1,
предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През месец юли 2007 год. в ****, в съучастие като съизвършител с А.Ф.Ш.
***, е набрал отделно лице - С.Н. Ш. ***, с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение — "че ще бъде преводач на възрастен
човек в *********", обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6, предл. 1-во във вр. с ал. 1 предл.
1-во, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./.
На 22.07.2007 год. е транспортирал от **** до **** отделно лице - С.Н. ***,с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще бъде
преводач на възрастен човек в *********", обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6, предл. 1-во
във вр. с ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002
г./.
През периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год. в района на ****
и **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П. *** и Б.В.Б. *** е набрал отделно
лице - А. С. Т. *** с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо
от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 1-во във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./.
През месец април 2008 год. в **** е набрал отделно лице - И.О.Р. *** с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще
работи в строителството в Б.", обещаване на облаги и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 1-во от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
На 25.04.2008 год. е транспортирал на територията на **** отделно лице
- И.О.Р. ***,с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
- "че ще работи в строителството в Б.", обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - Престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6, предл. 1-во
във вр. с ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002
г./.
През периода от октомври 2007 год. до ноември 2007 год. в ****, в
съучастие като съизвършител с Х.С.П. *** е набрал отделно лице - Д.Л. ***, с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През периода от февруари 2008 год. до март 2008 год. в **** и ****, в
съучастие като съизвършител с Х.С.П. *** е набрал отделно лице - А.Н.С. ***, с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През месец февруари 2008 год. е транспортирал от **** до **** отделно
лице - А.Н.С. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо
от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През лятото на 2007 год. в **** е набрал отделно лице - М.Г.В. *** с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во във вр. с ал. 1 предл. 1-во във вр. с чл. 2
ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
През лятото на 2007 год. е транспортирал от **** до **** отделно лице -
М.Г.В. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
Л.Н.Ш., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан ЕГН : **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
В периода от юли 2007 г. до април 2008 година на територията на ****, и
****, ****, ****, и ****, е участвал в организирана престъпна група ръководена
от Ц.В.Б. ***, като групата е била още с участници Х.С.П. ***, Б.В.Б. *** и А.Ф.Ш.
***, като групата е създадена с цел да се върши престъпления по чл. 354а, ал.1
и 2 от НК - престъпление по чл. 321 ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК във
вр. с чл. 2 ал.1 от НК.
През месец септември 2007 год., в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б. ***
е транспортирал от **** до ГКПП -****отделно лице С.В. ***, с цел да бъде
държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е
извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще работи като общ
работник в строителството" и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а,
ал.2, т.2, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1 предл. второ във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
На 13.12.2007 год. е транспортирал от **** до ГКПП - **** лицата А. С. Т.
*** и С.В. ***, с цел да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от
съгласието им, като деянието е извършено в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002
г./.
През месец септември 2007 г. в гр. Е П е набрал с цел да бъде държан в
принудително подчинение, независимо от съгласието му А.Е.С. ***, като деянието
е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще работи в
чужбина", обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а,
ал.2, т.2, предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК
във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
На 12.09.2007 г. е транспортирал от **** до ГКПП - **** лицето А.Е.С. ***,
и на същата дата е транспортирал от **** до ГКПП **** лицата С.П.М. *** и С.Н. ***
с цел да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от съгласието им,
като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а ал. 1 предл.
2-ро от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.
А.Ф.Ш., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: ********** ,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
В периода от юли 2007 г. до април 2008 година на територията на ****, и
****, ****, ****, е участвал в организирана престъпна група ръководена от Ц.В.Б.
***, като групата е била още с участници Х.С.П. ***, Л.Н.Ш. *** и Б.В.Б. ***,
като групата е била създадена с цел да се върши престъпления по чл. 354а, ал. 1
и 2 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК във
вр. с чл. 2 ал.1 от НК.
През
месец юли 2007 год. в **** в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б. *** е набрал
отделно лице - С.Н. *** с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето
в заблуждение - "че ще бъде преводач на възрастен човек в *********",
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група -
престъпление по чл. 159в, предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл.
2-ро и т. 6, предл. 1-во във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал.2
от НК във вр. с чл.2, ал.1 от НК /ред. ДВ, бр.92/2002 г./.
През месец юни 2008 год. е транспортирал от **** до **** отделно лице -
Р.К.Т. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление
по чл. 159а, ал.2, т. 6, предл. 1-во във вр. с ал. 1, предл. 2-ро, от НК във
вр. с чл.2, ал.1 от НК /ред. ДВ, бр.92/2002 г./.
На 25.04.2009 г. в ****, в съучастие като съизвършител с Б.К.К. ***, си
е служил с подправени /неистински/ парични знаци - 9950 /девет хиляди
деветстотин и петдесет/ щатски долара като ги е предал на С.К. *** с цел да
бъдат пренесени през границите на страната и е знаел, че са подправени
/неистински/ - престъпление по чл. 244, ал. 1, предл. 3-то във вр. с чл. 20,
ал.2 от НК.
На 09.07.2009 г. в **** си е служил с подправени /неистински/ парични
знаци - 348 броя банкноти щатски долара, с обща номинална стойност 17400
/седемнадесет хиляди и четиристотин/ щатски долара като ги е предал на Д.Н.,
роден на *** г. в ****, с цел да бъдат пренесени през границите на страната и е
знаел, че са подправени /неистински/ - престъпление по чл. 244, ал. 1, предл.
3-то от НК.
Б.В.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан , ЕГН: **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
В периода от юли 2007 г. до април 2008 година на територията на **** и ****,
**** и ****, **** е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Ц.В.Б.
***, като групата е била още с участници Х.С.П. ***, Л.Н.Ш. *** и А.Ф.Ш. от гр.
К., ****, като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а,
ал.1 и 2 от НК - престъпление чл. 321 ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК във
вр. с чл. 2 ал.1 от НК.
През месец септември 2007 год. в ****, в съучастие като съизвършител с Х.С.П.
*** е набрал отделно лице - П.Х.П. ***, с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще работи като общ работник в
строителството", обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.2, предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл.
1-во от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред.,
ДВ, бр.92/2002г./.
На 15.09.2007 год. е транспортирал от **** до **** отделно лице - П.Х.П.
***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че
ще работи като общ работник в строителството", обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6, предл. 1-во
във вр. с ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002г./.
През периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П. *** и Ц.В.Б. *** е набрал
отделно лице - А. С. Т. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред.,
ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от ноември 2007 г. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П. *** е набрал отделно лице - И. ***
с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П. *** е набрал отделно лице - Т.С.З.
*** с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр.
с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
Х.С.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
В периода от юли 2007 год. до април 2008 година на територията на ****,
****, и ****, ****, е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Ц.В.Б.
***, като групата е била още с участници Л.Н.Ш. ***, А.Ф.Ш. *** и Б.В.Б. ***,
като групата е създадена с цел да се върши престъпления по чл. 354а ал.1 и ал.
2 от НК - престъпление по чл. 321 ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК във вр.
с чл. 2 ал.1 от НК.
През периода от август 2007 год. до септември 2007 год. в ****, **** и ****
в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б. *** е набрал отделно лице - С.В. *** с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще
работи като общ работник в строителството" и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК/ред., ДВ, бр.92/2002г./.
През месец септември 2007 год. в ****, в съучастие като съизвършител с Б.В.Б.
*** е набрал отделно лице - П.Х.П. ***, с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще работи като общ работник в
строителството", обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.2, предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл.
1-во от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред.,
ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от август 2007 год. до септември 2007 год. в **** и ****, ****,
в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б. *** е набрал отделно лице - С.П.М. ***,
с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Б.В.Б. *** и Ц.В.Б. *** е набрал
отделно лице - А. С. Т. *** с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред.,
ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от време от октомври 2007 год. до ноември 2007 год. в ****
в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б. *** е набрал отделно лице - Д.Л. *** с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от ноември 2007 г. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Б.В.Б. *** е набрал отделно лице - И. ***
с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Б.В.Б. *** е набрал отделно лице - Т.С.З.
*** с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
През периода от време от февруари 2008 год. до март 2008 год. в **** и ****
в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б. *** е набрал отделно лице - А.Н.С. *** с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група - престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а,
ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
На 18.01.2011 г., в дома си в с.М.К.о.П., ул. „Т. О." № 25, без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с
нето тегло 211,20 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 0,22 тегловни %, на стойност 1267,20 лева - престъпление
по чл. 354а. ал.3 т. 1 от НК.
Б.К.К., роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, реабилитиран, ЕГН: **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 25.04.2009 г. в **** в съучастие като съизвършител с А.Ф.Ш. от гр. К.
си е служил с подправени /неистински/ парични знаци - 9950 /девет хиляди
деветстотин и петдесет/ щатски долара, като ги е предал на С.К. *** с цел да
бъдат пренесени през границите на страната и е знаел, че са подправени
/неистински/ - престъпление по чл. 244 ал. 1 предл. 3-то във вр. с чл. 20, ал.2
от НК.
Представителят
на Прокуратурата поддържа така повдигнатите обвинения, като в хода на
съдебните прения излага становище, че същите са доказани по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и
веществени доказателства като прави анализ на същите.Приема , че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства.Прокурорът смята , че обвиненията срещу всеки
от подсъдимите са доказани от показанията на свидетелите, веществените
доказателства изготвени в резултат на експлоатирани СРС ,заключенията на
експертизите и другите събрани доказателства. Според представителя на
държавното обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин , че Л.Ш. , А.Ш.
, Х.П. и Б.Б. са участвали в организирана престъпна група ръководена от
подсъдимия Ц.Б..В пледоарията си обяснява установения механизъм на
функциониране на групата , конкретната роля на всеки Един от подсъдимите и
неговите действия. Подробно се спира на конкретните действия на всеки от
подсъдимите по мотивиране на пострадалите да напуснат пределите на Р.Б., като набрани
и транспортирани до границата на страната.Целта на извършителите на
престъпленията е била тези свидетели да бъдат държани в принудително
подчинение, защото само по този начин е можела да се постигне целта, за която
са били трафикирани .Представителят на прокуратурата посоча конкретно и прави
анализ на гласните доказателства на свидетелите, като доказва, че тези
свидетели наистина са държани в принудително подчинение, независимо от
съгласието им. Акцентира на показанията на пострадалите лица и на свидетеля М.К.
и прави извод за това , че всички гласни доказателства доказват както принудителното
подчинение, в което са се намирали, свидетелите по делото така и наличието на
организирана престъпна група, тоест че е налице престъпление по чл. 321 от НК.Мотивирайки
този извод прокурорът анализира показанията на свидетелите С.В. ,С.М., С.Ш.,Н.А.,А.Т.,
А.С.,Д.Д.,А.С.,С.Г. ,П.П. , К.Ф. е М.К... Искането на представителя на
държавното обвинеие за осъдителна присъда срещу всички подсъдими е поради
това, че са налице всички обективни и субективни признаци на съответните
състави. По отношение на чл. 159в от НК, приложим текст от държавен вестник бр.
92 от 2002 година, прокурорът смята, че всеки от подсъдимите е набирал или
транспортирал отделно лице, със съзнанието, че не действа сам и в изпълнение на
собствено свое решение, а в изпълнението и решението на цялата група,
оглавявана от подсъдимия Ц.Б.. Той е ръководил групата, тъй като той е
определял лицата, които да пътуват, финансирал е тяхното пътуване, определял е
кога да стане това и по какъв начин ще пътуват, с автобус или автомобил,
придружавани или не от друг член на групата. Тези обстоятелства са се знаели от
останалите членове на групата и всички са били наясно с обстоятелствата от
обективна страна на деянието. Всички са знаели, че тези лица са мотивирани да
пътуват с определена цел и да бъдат поставени в условие на зависимост, след
което да изпълняват това, което им бъде наредено от подсъдимите ЦВ. Б., Ш. и Ш..
В някои случаи това е ставало от членовете на международната група, упоменати
от свидетелите като „чернокожите“, присъстващи в съответните жилища, квартири,
хотели и т.н. В последствие свидетелите са пренасяли наркотични вещества чрез
поглъщане на капсули, съдържащи наркотик. Дори и тези, които не са пренасяли,
са били склонявани да пренасят, но всички са били поставени в условие на
принудително подчинение. Всички свидетели, които са трафикирани, са били в
положение на зависимост за храна, квартира, финансови средства, отнемани са им
били личните документи, личните телефони и в допълнение са им давали алкохол и
наркотик. Свидетелите са били използвани за постигане целите на групата, а тя е
била Единствено експлоатация. Организиране на пътуването на свидетелите не от
алтруистични подбуди или от човеколюбие, а само користни. Поради тази причина
са поемали издръжката им по пътуване, настаняване и пребиваване в А., но само
докато са считали, че тези свидетели са можели да им бъдат полезни. От момента,
в който е имало пречка те да пренасят наркотик, поради залавяне от гранични
власти, от полицейски орган в съответната държава или ако други обстоятелства
са се появели при тях, е налице пълна дезинтересираност от тяхната съдба.Според
прокурора са налице обективните и субективни признаци за престъплението –
трафик на хора.
По отношение на
другото тежко обвинение за участие в ОПГ,представителят на държавното обвинение
посочва, че всеки от подсъдимите, с изключение на подсъдимия Б.К., са имали
определена функция в групата най-общо подсъдимия Х.П. е набирал свидетели,
готови да пътуват, намиращи се в тежко финансово съС.ие, уведомявал е другите
членове на групата – ЦВ. Б., Б.Б., Ш., след това е било организирано тяхното
транспортиране, в което са участвали ЦВ. Б., Б.Б., Ш. и Ш., т.е. всеки Един от
тях е извършвал определена дейност, свързана с общата дейност на тази група и
постигане на една цели всеки от групата е знаел за останалите членове в нея и
кой каква функция има в нея. Прокурорът плЕ.ра да не се приема, че С.*********
е член на групата, с оглед действията, които е извършвал за придружаване на
жертвите от трафик на хора и така наречените „куриери“ по пренасянето на
наркотични вещества, защото той също е бил експлоатиран заради знанията му –
говорил е английски, можел е да се ориентира по терминалите на летищата, имал е
познания, които са му позволявали да извършва определена дейност, но тя пак е
била в полза на ОПГ – българска и чуждестранна. Според представителя на
държавното обвинение гласните доказателства сочат, че той е бил също бит,
тормозен и зависим, с оглед тежкото си финансово съС.ие, от членовете на
групата. Прокурор Попова акцентира , че доколкото е отбелязвала за принуда
спрямо свидетелите, за да се съгласят да пренасят наркотици, това са данни за
престъпления, извършени извън територията на страна, за които в настоящото
наказателно производство няма обвинения.
Представителят на
държавното обвинение намира, че са налице достатъчно доказателства по отношение
на А.Ш. и на Б.К. и за служенето с ПОДПРАВЕНИ, неистински парични знаци, а това
са щатски долари, на които е посочена бройката, равностойността в българските
левове по курс към деня и всички останали обстоятелства от обективна страна
както и наличието на умисъл в действията на двете лица.
При определяне на
наказанията и тяхната индивидуализация на осн. чл.54 от НК,прокурорът настоява
да се вземат предвид следните доказателства, събрани за личността на
извършителите, които са приложени в делото, а именно: По отношение на Ц.Б. да
се вземе предвид наложеното административно наказание от СРС през 2006 г. за
хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, като му е наложено административно
наказание „глоба“, приложените доказателства , че е осъден пред ОС – гр.Х, *********
за участие в група, разпространяваща наркотици, регистрирани заявителски
материали в РУП – **** за престъпление по чл. 129, чл. 128 от НК, съдебната
регистрация на Ц.Б. в РС – гр.Х,Г.за престъпления фалшифициране на платежни
карти, от където има 10 месеца „лишаване от свобода“ условно. Прокурорът
посочва справка на ДНСП от 2006 г., която се намира на лист 25, том 2 от
делото.
Според прокурор
Попова на подсъдимия Ц.Б., който има обвинение за ръководител на ОПГ, наказуемо
от 3 до 10 години „лишаване от свобода“, 14 обвинения за трафик на хора,
наказуеми от 5 до 15 години „лишаване от свобода“ и кумулативни наказания глоба
и конфискация следва да бъдат наложени наказания като ръководител на ОПГ по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 от НК „лишаване от свобода“
за срок от 7 години,. за останалите 14 обвинения наказание „лишаване от
свобода“ 10 години като на основание чл. 23 от НК да се определи едно общо
наказание от 10 години „лишаване от свобода“, а на основание чл. 24 от НК да се
увеличи така определеното наказание с две години или общо наказание 12 години
„лишаване от свобода“.
По отношение на Л.Ш.
представителят на държавното обвинение плЕ.ра да се наложи наказание от 3
години „лишаване от свобода“за участие в организирана престъпна група , а за
останалите четири обвинения – за трафик на хора по чл. 159г от НК да се наложи
наказание при смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, предвид
чистото съдебно минало и липсата на криминални прояви от 6 години „лишаване от
свобода“ и да се определи, на основание чл. 23 от НК, едно общо наказание 6
години „лишаване от свобода“.
По отношение на
подсъдимия А. Ш. съществуват факти, според прокурор Попова, които са
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, поради което независимо, че
се счита неосъждан към инкриминирания период за престъплението участие в ОПГ
следва да му бъде наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, за
обвинението по чл. 159в от НК от 8 години „лишаване от свобода“,за обвинението
по чл. 159а от НК от 5 години „лишаване от свобода“ и за двете обвинения по
чл. 244 от НК, по приложимия текст с държавен вестник бр. 27 от 2010 г. в сила
от 09.04.2010 г. 4 години „лишаване от свобода“ като се определи едно общо
наказание, по реда на чл. 23, ал. 1 от НК,в размер на най-тежкото от 8 години
„лишаване от свобода“.
За подсъдимия Б.Б.
представителят на прокуратурата плЕ.ра по първото обвинение – за участие в
ОПГ да му се наложи наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“ ,за тези
по чл. 159в от НК да се определи наказание между 5 и 6 години „лишаване от
свобода“, т.е. в долния, предвиден от законодателя праг или минимум, с оглед
наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Прокурор Попова изразява
становище , че не е налице едно изключително обстоятелство или многобройни
смекчаващи обстоятелства за наказателна отговорност, които да позволяват
прилагането нормата на чл. 55 от НК, т.е. да не се слиза под минимума от 5
години.
По отношение на
подсъдимия Х.С.П. прокурорът акцентира на факта , че той е осъждан, макар и
на „пробация“ има лоши характеристични данни - полицейска регистрация за
обсебване и за извършване на кражби в П., съдебна регистрация в РС – гр.Д,Г.
за която му е наложена глоба, като в същото време при определянето на
наказанието да се има предвид доказани заболявания артериална хипертония, втора
степен и начален етап на диабет.Според мнението на прокурор Попова следва да се
отчете , че той Единствен даде обяснения по обвиненията в досъдебната фаза и
обстоятелствени обяснения в съдебна фаза, които способстваха за изясняване на
обективната истина по делото и да се определи наказание при превес на
смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства както следва – по
отношение на участието му в ОПГ – 3 години „лишаване от свобода“,. по отношение
на обвиненията за набиране на лица от района на П.о. 6 години „лишаване от
свобода“,за обвинението държане на наркотично вещество по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК 2 години „лишаване от свобода“ както и да му се наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ от 2000.00 лв.
По отношение на
подсъдимия Б.К. прокурорът прави искане за престъплението по чл.24 НК да се
наложи наказание от 3 години „лишаване от свобода“ с приложение на нормата на
чл. 66 от НК с максимален изП.ателен срок от 5 години.
Прокурорът пледира
за налагане на предвиденото наказание глоба по чл.159 в от НК за всеки Един от
подсъдимите , а именно за подсъдимия Ц.Б. в размер на 20000.00 лв., а по
отношение на останалите подсъдими по 10 000/десет хиляди/ лева.
По отношение на
кумулативното наказание конфискация, представителят на обвинението плЕ.ра да
се приложи по отношение на вещите МПС, на които са наложени запори от
досъдебната фаза – на вещи, собственост на ЦВ. Б. с наложен запор от ОС – ****
– лек автомобил“ Мерцедес С500“ , рег. № СО****АР, мотоциклет „ Сузуки Бутман“
с рег. № СО****К, лек автомобил“ БМВ 740Д „ с рег. № СО****АР, посочени с
номера на рама в обвинителния акт , запорираното МПС – Рено 19 с рег. № СО****АР
с посочен номер на рама , собственост на подсъдимия Л.Ш. както и запорирания
лек автомобил БМВ 530Д с посочен номер и рама, син на цвят, в обвинителния акт,
собственост на подсъдимия А.Ш..
Пледира се на
основание чл. 59 от НК, да бъдат зачетени предварителните арести, като мерки
за неотклонение, на подсъдимите Ц.Б., Л.Ш. и Х.П. от 21.02.2011 г. с
определение на ОС и от 19.01.2011 г. задържане с постановление на наблюдаващия
прокурор, за срок от 72 часа като до влизане в сила на присъдата настоящите
мерки за неотклонение да бъдат потвърдени.
Прокурорът
изразява становище за отнемане на веществените доказателства ,възлагане на
направените разноски и първоначалния режим за изтърпяване на наложените
наказания на всеки Един от подсъдимите .
Защитникът на
подсъдимите Ц.Б. и Б.Б. плЕ.ра за оправдателна присъда като смята, че не са
събрани достатъчно доказателства за доказване на обвинението по несъмнен и
категоричен начин , както изисква закона.Според адвокат Н. липсват
доказателства Ц.Б. да е организатор , а Б.Б. участник в ОПГ по смисъла на
чл.321 НК , която да е създадена с цел да върши престъпления по чл.354а от НК.
Процесуалния
представител на Ц. и Б. Б.и анализира обясненията на подсъдимия Х.П. и
показанията на свидетелите А.Т., П.П., С.Ш.,С.М., И.Р. ,М.В.,В.П.,Т.Н. ,Н.А. като
изразява становище , че следва да бъде постановена оправдателна присъда за
двамата подсъдими по всички обвинения.В пледоарията си адвокат Н. акцентира на
зависимостта на свидетелите и обяснимия им страх от едно бъдещо наказателно
преследване и изразява мнение, че именно този страх ги е мотивирал да
свидетелстват по този начин. По отношение на обясненията на подсъдимия Х.П. се
подържа тезата , че същите са дадени с цел да спечели по – благоприятно
отношение от представителя на държавното обвинение.Адвокат Н. смята, че не са
налице доказателства в подкрепа на обвинителната теза и Единствения възможен
правилен изход от наказателното производство е да бъде постановена оправдателна
присъда за всяко едно от повдигнатите обвинения на Ц.Б. и Б.Б..
Подсъдимия Ц.Б. подържа
казаното от защитника си и изразява мнение, че обвинението се крепи единствено и
само на твърдения.Той смята тези твърдения за голословни и недоказани и ги
отрича.Ц.Б. изразява съмнение, че част от свидетелите са заплашвани и
мотивирани да говорят тези неща и моли за оправдателна присъда.
В правото си на
лична защита подсъдимия Б.Б. се придържа към заявеното от адвокат Н. и твърди,
че пътуванията му в чужбина са свързани със семейния бизнес – внос на бусове и
авточасти .
Защитникът на
подсъдимия Л.Ш. пледира за оправдателна присъда като смята, че не са събрани
достатъчно доказателства за доказване на обвинението по несъмнен и категоричен
начин.Адвокат К.Д. акцентира на показанията на свидетелите С.В. ,А.Т. ,А.С.,С.М.
, М.В. и прави извод, че в хода на продължилото около три години наказателно
производство не са събрани доказателства , които да сочат за виновност на Ш. по
повдигнатите му обвинения.На базата на анализа на доказателствата защитника плЕ.ра
за оправдателна присъда на подсъдимия Ш. по всички обвинения.
Подсъдимия Л.Ш. подържа
казаното от защитника си и моли за оправдателна присъда.
Адвокат Н. в
качеството му на защитник на подсъдимия А. Ш. твърди , че независимо от
твърденията на прокуратурата става въпрос за международен трафик на хора и са
нарушени процесуалните правила в досъдебното производство.В подкрепа на
твърдението си адв.Н. цитира т.4 от Тълкувателно решение №2/2009г. на ОСНК на
ВКС.В пледоарията си защитника подробно се спира на показанията на свидетеля С.Ш.
и ги съпоставя с показанията на свидетеля Р.Т. като прави заключение , че не
следва да се дава вяра на показанията на Ш..Смята , че не са събрани
доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения на клиента му.По отношение
на обвиненията за служене с неистински парични знаци се твърди , че не е
доказано знанието на подсъдимия за неистинността на банкнотите.В заключение адвокат
Н. изразява удивление от твърдението на прокурора , че към инкриминирания
период А.Ш. е осъждан и това следва да се вземе предвид при определяне на
конкретния размер на наложените наказания.
Подсъдимия А.Ш. подържа
казаното от защитника си и посочва , че причина за задграничните му пътувания е
следване в университет в САЩ.В правото си на лична защита подробно се спира на
показанията на свидетеля С.Ш. и излага факти срещу твърденията на този
свидетел.Ш. отрича изложените в обвинителния акт факти и ги намира за
недоказани .
Защитникът на
подсъдимия Х.П. смята , че наличните доказателства не доказват наличието на
взаимна връзка между обвиняемите лица , общо структуриране и други признаци на
ОПГ. Адвокат К. излага тезата , че Х.П. не е знаел целта за която се набират
свидетелите.В подкрепа на този извод се цитират показанията на свидетелите А.Т.,
А.С., Х.Л. , П.П..Според мнението на защитника няма доказателства Х.П. да е
знаел истинската цел за намирането на съучастници. Предвид изложеното процесуалния
представител на подсъдимия П. плЕ.ра за оправдателна присъда по обвиненията за
участие в организирана престъпна група и трафик на хора.По отношение на обвинението
по чл.354а НК се изразява становище, че фактите са безспорни и установени като
подсъдимия е признал вината си и изразил съжаление за извършеното от него.
Подсъдимия П. подържа
казаното от защитника си и моли за справедлива присъда.
Процесуалният представител на
подсъдимия Б.К. заявява , че подзащитният му се признава за виновен по
повдигнатото обвинение , признава изложените в обвинителния акт факти като Единствено
плЕ.ра за определяне на наказание при приложението на чл.55,ал.1,т.1 НК чието
изтърпяване да бъде отложено съгласно чл.6 НК.
Подсъдимия Б.К. подържа
казаното от защитника си и моли за справедлива присъда.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
В началото на 2007г. свидетелите
М.К. и К.Д.Ф. работили като полицаи в Л.п.,Сз.А. когато в същата започнало
разследване по операция, наречена **********. Главен разследващ офицер по това
разследване бил свидетеля М.К.. Предмет на разследването била международна
престъпна група, разпространявала наркотици. В хода на това разследване се
установило , че ядрото на международната престъпна група се състояло от
натурализирани английски граждани, родом от Я. и ****, с ръководител Д.К.Л.. Членовете
на престъпна група пласирали кокаин в Един от кварталите на Л.-**********. В
осъществяване на дейността си членовете на групата били подпомагани и от българи.
Наркотичните вещества – прЕ.мно
кокаин се внасяли в О.кр. от Ю.А. през К.Е. най – често Н. чрез използване на
два основни начина. Единият бил чрез използване на тайници в леките автомобили,
за по-големите количества ,а другия чрез използване на хора „куриери",
наречени „мулета" или „були", според св. М.К.. Тези хора поглъщали
големи количества латексови капсули, съдържащи кокаин и пътували със самолет от
Ю.А. до К.Е. Куриерите били обикновено от . Най-често полетите били от *************************.
От К.Е. „куриерите" пътували до ************ и *********, А.. В А. била
централата на групата, като три лица ръководели работата й - Д.Л. от Л., М.Д.У.
и М.Х.. Според свидетелите М.К. и К.Ф., които са разговаряли с българите,
пренасящи наркотични вещества, въпреки, че им било обещавано добро заплащане,
никой от тях не е получил обещаните пари. Всички произхождали от бедни
семейства. Установили, че всички българи произхождат от Един регион, а
поляците, които били използвани за същата цел и заловени като преносители на
наркотици, били дори от Един и същи град - гр.О..
По сигнал на английските власти
през 2008г. прокуратурата на гр. Х., филиал на летище А., също извършила
разследване, като операцията била наименувана „Г." и била проведена от
Холандската военна полиция на летище „***" в А..В резултат на
разследването било образувано наказателно дело № ************ срещу три лица -
М.У. от Л., който е задържан в А., М.Б. от Л. и Ц.В.Б. от Р.Б.. В хода на
воденото наказателно производство в Кралство ********* била изпратена молба
за международна помощ от Съда на гр.. до компетентните органи в Р.Б., с искане
да бъде извършен разпит на свидетел по делото, чрез видеоконферентна връзка.
Молбата за правна помощ е изпълнена от Апелативен съд гр.П., чрез видеоконферентна
връзка и разП. на св. С.В. *** по ЧНД 637/2008 година/л. 41-45, том 1 от
делото/.
Получената информация е послужила
като основание за извършване на проверка от Окръжна прокуратура - П. за
деянията, извършени на територията на Р.Б. от българския гражданин Ц.В.Б., а в
последствие на 03.02.2009 година е образувано досъдебно производство. В хода
на разследването е установено функционирането на група под ръководството на
подсъдимия Ц.В.Б. *** и другите подсъдими - Л.Н.Ш. ***, А.Ф.Ш. ***, Б.В.Б. ***,
Х.С.П. ***, която е извършвала деяния, свързани с трафик на хора и участие в
организирана престъпна група, създадена с цел разпространение на наркотични
вещества, извън РБ., но действаща на територията на Р.Б.. Членовете на групата
набирали български граждани, на които обещавали работа, като строителни
работници в *********, но всъщност целта на извеждането на лицата била да бъдат
мотивирани по различен начин впоследствие да пътуват и пренасят в стомаха си
латексови капсули, с пресован наркотик.
Групата на подсъдимите, като
структура, е действала изключително на територията на П.о..Подсъдимият Х.П. ***
е установявал връзка с местни хора - млади български мъже, безработни и желаещи
да работят зад граници, запознавал ги е с подсъдимите А.Ш. *** , Ц.Б. и Л.Ш. от
**** като последните пристигали в ****** , срещали са се с набираните лица, за
да им разясняват къде ще заминат и при какви условия .На тези срещи те
одобрявали всяко едно от лицата. След това подсъдимия Х.П. снабдявал одобрените
лица с лични документи, като разходите били покрити от подсъдимия Ц.Б.. П. е
получавал възнаграждение за работата си.
Най-често Ц.Б. и Л.Ш. пътували с
набраните лица зад граница. Част от сумите за извършената работа от групата са
получавани чрез системата за бързи разплащания „Уестър Юнион" от брата на Ц.Б.,
подсъдимия Б.Б.. Набраните български граждани пренасяли наркотик за чуждата
престъпна група, действаща на територията на гр.А.,********* и Л., О.Кр..
В хода на разследването са извършени
претърсвания в домовете на подсъдимите Ц.Б., Б.Б., Л. Ш. в гр.Е.П. -С., Б.К. в
****** и с.Ю., обл.П. и Х.П. в ******, обл.П.. Това е станало с разрешение на съдия
от Пазарджишки окръжен съд.
С Определение по ЧНД 24/12.01.2011
година е разрешено претърсването в жилища на обв. Б.К. и в с.Ю., претърсването
е извършено на 18.01.2011 година. С протокол за претърсване и изземване от
18.01.2011 год. от апартамент в ****, ул. **********обитаван от Б.К.К. ЕГН **********
са иззети: мобилен телефон "Самсунг" S8300 с ИМЕЙ № **********, като
последните цифри не се разчитат с Micro SD карта *****; СИМ карта
"b-connect" с № ********************/л. 6 том 2 от делото/.
С Определение по ЧНД 27/12.01.2011
година е разрешено претърсването в жилището на Х.П. в ******, ****,
претърсването е извършено на 18.01.2011 година. При същото е намерена найлонова
торба, съдържаща суха зелена листна маса, която при тестване с полеви наркотест
е реагирала на канабис /л.15 и л. 16 т. 2 от делото/. Общото тегло е било 251
грама. С протокол за претърсване и изземване от 18.01.2011 год. от къща в с.М.К.о.П.,
*****, обитавана от Х.С.П. са намерени и иззети следните вещи:- СИМ карта
"Globul" с № ********************; СИМ карта "Mtel" с № ************;Един
брой визитна картичка с надпис на гърба ***********; пет броя снимки на лице от
мъжки пол; два броя документи за пътуване с № **** с печат от 27.07.2010г.; Един
брой плик от писмо с надпис "************* **** п.к. 4450 *************Б.
В; Един брой заявление за издаване на документи за самоличност с № ****** на
името на П.Х.П.; два броя копия от лична карта № *** на името на *******ЕГН: **********
****, *******; копие на лична карта № ******* на името на С.В.В. ЕГН: **********
****************** и копие на лична карта № **** на името на А.П.Т. ЕГН: **********
***************; паспорт № ***** на името на Х.С.П. ЕГН ********** от ****, ул.
*****; мобилен телефон "Нокия" 2330 с ИМЕЙ № ************ със СИМ
карта на "Globul" № ************ /л. 15 до л. 16 том 2 от делото/.
С Определение по ЧНД 25/12.01.2011
година е разрешено претърсването в дома на Ц.Б. в **** ул. „****************
Претърсването е извършено на 18.01.2011 година. Намерен и иззет е мобилен
телефон марка „Нокиа" модел Е 52 с IMEI № ******** и СИМ карта
"Vivacom" с № ************/протокол л. 23 до л. 26 том 2 от делото/.Други
вещи,относими към делото, не са намерени и иззети.
С Определение по ЧНД 26/12.01.2011
година е разрешено претърсването в дома на Л. Ш. в ****, ******** и ползван от
него л.а. „Рено-19" с per. № СО ****АР. Претърсването е извършено на
18.01.2011 година, при което е иззет мобилен телефон марка „Нокиа", модел
1208 с IMEI № ************ със СИМ карта "Prima" с № ************. .
Иззети са 18 броя кафеникави на цвят зърна, в прозрачно полиетиленово пликче и
паспорт, издаден на името на Ш. № ********/л. 33 дол. 36 том 2 от делото/.
Към делото са предадени като
веществени доказателства от ДП № 89/2010 година по описа на БОП П. и преписка №
6282/2010г. на ОП П. две компютърни конфигурации - преносим компютър марка Asus
******** , ведно със захранващ кабел. Преносим компютър марка „Сони" модел
********, ведно с чанта за Лаптоп и захранващ кабел и фотоапарат Sony модел DAG
W310, цифров фотоапарат" "Nikon" с № ********,18 броя оптични
диска, поставени в класьор /постановление на л. 39 до л. 41 том 2- ри от делото.
По описаната схема от групата
са трафикирани множество български граждани. Свидетелят С.В. В. живеел в с.М,
обл.П. и през лятото на 2007 година се запознал на дискотека с подсъдимия Х.П.,
известен като „И.д.". По това време С.В. бил безработен и си търсел
работа. П. казал на подсъдимия Ц.Б. тази информация и няколко дни по-късно
през месец август 2007 година, когато се видели в ****, обл.П., казал на
свидетеля, че му е намерил работа, като общ работник в строителството в *********.
П. подробно обяснил на свидетеля В. , че познавал хора, които ще го посрещнат
там и ще го настанят. На тези разговори присъствал и свидетеля А. Тошков от с.М,
****. Свидетелят С.В. нямал паспорт, поради което подсъдимия Х.П. му
съдействал, като му дал пари, за да заплати дължимата държавна такса. Х.П. се
обадил на подсъдимия А.Ш., който организирал среща с Ц. Б.в **** в заведение „Т."
.На тази среща Б. дал пари за заплащането на таксата по издаване на паспорта.В
края на август Х.П. уведомил свидетеля, че ще пътува с автомобил на 1.09.2007
година за *********, *********. На 1.09.2007 година с автомобил П. и свидетеля
С.В. пристигнали в ****.Х.П. представил на свидетеля подсъдимия Ц.Б. от ****,
обл. **** за лицето, което ще го заведе при шефовете на строителната фирма, в
която ще работи в ********* и той ще му съдейства за това. В последствие П.
запознал свидетеля и с подсъдимия Л.Ш., като му обяснил, че ще пътуват с
неговия лек автомобил м."Ситроен", модел ****************Този
автомобил е собственост на едноличната фирма на Ш. - ЕТ „*****- Л.Ш." ****.
В разговор с Ш. свидетелят също научил, че ще работи като общ работник в
строителството. От отношенията по между им, свидетелят си направил заключение,
че Ц.Б. се държал като „шеф" с останалите. Същият ден двамата подсъдими Ц.Б.,
Л.Ш. и св. С.В., с автомобила управляван от Л. Ш. пристигнали в гр. *****.
Минали през ГКПП *****- Ферибот /справка л. 184 том 1 от делото/ в ***** и
продължили за *********. От поведението на двамата , свидетелят си направил
извод, че са близки приятели. Пристигнали в гр.А., *********, където се
установили тримата на квартира, в която имало приятели на Ц.Б. и Л.Ш.. В
квартирата имало още Един българин, Г.И.от ****, обл .П., познат на свидетеля,
като „Г.ц.". Л.Ш. се върнал в ***, а Ц.Б. останал в квартирата. Когато
седнали да се хранят св.С.В. попитал Г.И..ов, кога на другия ден са на работа,
но не получил отговор. Тогава Ц.Б. извел св.С.В. извън стаята и го предупредил
да внимава какво говори, тъй като имал красива приятелка в Б., а също и
родители. Казал на свидетеля, че трябва да върши каквото му се каже и тогава
никой нямало да пострада. Свидетелят бил много учуден за какво му се отправят
заплахи. На следващия ден Ц.Б. казал на свидетеля В., че няма да работи в
строителството, като строителен работник, а ще пренася наркотици. Обяснил му,
че това щяло да става, като поглъща латексови капсули, в които е опакован
наркотикът. Казал му,че не е толкова страшно. Свидетелят не желаел да върши
това и изрично го казал на Ц.Б.. Тогава последвали заплахи, че знае къде
живеят родителите и приятелката му, да не се опитва да проявява характер, а да
свърши каквото се иска от него и тогава ще бъде оставен на мира. На въпроса не
може ли да работи като общ работник в строителството, Ц.Б. казал, че пренасянето
на наркотици също е работа и ще изкара много повече пари, отколкото в
строителството. Свидетелят се страхувал за близките си. Не разполагал с никакви
финансови средства, не говорел чужд език и не познавал никого в А.. Не можел да
излезе и от жилището, защото в него живеел Един чернокож, който му бил като
охрана. Видял, че има оръжие. При тези обстоятелства той се съгласил с предложението,
направено му от подсъдимия Ц.Б..
След Един месец свидетелят трябвало
да замине за Б.А., А.. Преди заминаването му Ц.Б. му предоставил латексови
капсули в елипсовидна форма, съдържащи марихуана, обвити в стреч фолио и тънък
твърд найлон. Големината им била колкото човешки палец на дебелина и дължина 4
см. Свидетелят глътнал между 40 и 45 ампули с помощта на вода и кола. Това било
доста неприятно, тъй като капсулите били твърди и му се повдигало. В деня на
пътуването до летището на А. „***" го закарали чернокожите от апартамента,
дали му билет и го запознали с друг човек, с който трябвало да пътуват заедно.
Свидетелят не си спомня името на спътника си, защото бил чужденец. Разбрал, че
ги наблюдава човек до момента на качването в самолета, за да не би да се
отклонят със спътника му. Когато пристигнали в Б.А.с чужденеца,се настанили в
хотел. Последният му обяснил с жестове, че трябва да отиде до тоалетната и се
изходи във ваната, за да излязат латексовите капсули от него. След това да ги
измие и да му ги предаде под брой . След 4-5 дни св.С.В. се видял с други
българи там, за които предположил, че пренасят също наркотици, но не ги
познавал. Те били от ГР.Е.П. и се познавали с Ц.Б.. След престой от 25 дни в Б.А.,
чужденецът му обяснил, че трябва да се върнат в Е. и да кацнат в Л., като по
същия начин трябвало да глътнат и пренесат в себе си капсули, този път с
кокаин. Били на външен вид и големина същите, като тези от А.. Чужденецът
платил всички разходи по престоя и пътуването със самолет до Л.. Свидетелят С.В.
отново погълнал между 40-45 броя ампули. Когато пристигнали в Л. ги посрещнал
чернокож с автомобил, с който чужденецът се познавал. Отново били настанени в
хотел и процедурата по изкарване на ампулите от тялото се повторила. След
едноседмичен престой в Л. св.В. и чужденецът отпътували за А., където се върнал
и настанил в същата квартира. Св.С.В. не научил името на чужденеца, който искал
да се обръща към него с „май френд"/ приятел/. В квартирата били
свидетелите И.Николов от ****** с прякор М., С.М. от с. Огняново, обл.П., с
прякор „Б." и П.П. \от ******, обл.П.. Всички тези свидетели в хода на
разследването са разпознати от св. С.В. /л.227, л. 229, л.233, 239 том 4 от
делото/. Той е разпознал и Ц.Б./л.235 т.4 от делото/ ,Х.П./л. 237 т.4 от
делото / и Л.Ш./л.241 т.4 от делото /. Свидетелите, изброени по-горе научили,
че няма да работят като строителни работници в *********, а ще пренасят
наркотици. Най-зле се чувствал св. П.П., чичо на Х.П., който дори плачел, а св.
С.М. бил бит и ритан. Свидетелят Ст. В. пътувал до Б. с Л.Ш., за да види
близките си. като Л.Ш. управлявал товарен автомобил и влезли в ***през ГКПП *****-Ферибот.
Св. С.В. се срещнал с обв. Х.П. в ******, обл.П. и го попитал защо се е случило
така, че не е работил като строителен работник, а е трябвало да пренася
наркотици. Х.П. му казал да си мълчи и да не разказва на никой в селото, с
какво се е занимавал в чужбина.
На 13.12.2007 година св.С.В. отново
се съгласил да пътува до ********* с Л.Ш., надявайки се да му платят. ПрЕ.
заминаването се видели в **** с Ц.Б.. Тогава свидетелят разбрал, че с тях с
автобуса ще пътува и св.А.Т. от ****. До ГКПП К. Л.Ш. пътувал с тях, след това
се върнал в ****, а двамата свидетели продължили до А., *********, където
според предварително дадени инструкции от Ц.Б., трябвало да се обадят от
определен телефон пред хотел „В.". Пристигнал чернокож, който ги настанил
в хотел, като прЕ. това им взел паспортите. След няколко дни Ц.Б. му казал, че
трябва да замине за Я.. Свидетелят Ст. В. отново погълнал капсули и чернокожите
от апартамента отново го закарали до летището и му дали самолетния билет.
Предварително св. В. бил глътнал между 40 и 45 латексови капсули с наркотик. ПрЕ.
пътуването чернокожите го предупрЕ.ли, че трябва да бъде облечен с костюм и му
дали такъв. Свидетелят пристигнал на 19.12.2007 година на летището в гр. Н., Я.,
видял, че всички хора са облечени в костюми. Св. С.В. имал резервация в хотел и
точно определена сума, която му стигнала за билет, за автобуса до съседен град,
в който му бил хотелът. Когато се настанил при него дошъл Един чернокож от
който разбрал, че е пътувал с него в самолета и го е наблюдавал. Свидетелят
изходил ампулите и ги дал на чернокожия. Тъй като св. С.В. имал резервация само
за Един ден, бил изхвърлен от хотела, нямал пари да си плати за още нощувки.
Чернокожият дошъл след няколко дни и му платил билета за връщане до *********.
Регистрирано е напускане на Я. от летище „Н." на 28.12.2007 година /видно
от писмо per. № А-13891/12.12.2009 г. на ДМОПС /том 15 л. 17 от делото/.В
същата квартира в А., където св.В. се върнал, видял двамата братя - С. и Л. от ******.
На свидетеля били дадени 2500 лева, с които той си тръгнал за Н.. Пристигнал на
ГКПП Аерогара **** на 24.01.2008 година, където го чакал някакъв човек, който
му взел парите, като казал „че били техни пари". Свидетелят е пътувал и за
Б., като също е пренасял латексови капсули за Е., но по време на разпита не си
е спомнил подробности.
Свидетелят В. е категоричен в
показанията си, че всички са изпълнявали разпорежданията на Ц.Б.. Самият
свидетел всеки път е докладвал на Ц.Б., колко ампули е глътнал, независимо дали
е бил в апартамента в А. или на друго място. Когато говорели по телефона,
използвали термините „патрончета", „пици", „водки". Понякога Ц.Б.
му казвал да изяде още „пици" или да изпие още „водки". Казвал му, че
се очаква от него да погълне по- голям брой ампули, които да пренеса - 70 до
100 броя. Свидетелят обаче не можел да поеме повече от 45 броя ампули. Не било
уговаряно изрично заплащането на свидетеля на извършваното от него, а когато
той повдигал този въпрос, Ц.Б. му казвал, че не е проблем и ще му платят. Когато
пътувал извън А., Ц.Б. давал номер на телефон, на който да му се обади
свидетеля, а отделно чернокожите му давали номер на телефон на мястото, където
трябва да пристигне и да потърси връзка. Понякога му давали мобилен телефон или
му обяснявали да ползва телефонна кабинка на мястото, където пристигне.
В досъдебното производство са
направени разпознавания от св.С.В., при които той е посочил като разпознати св.
И.Н. М., Г.И. Ц. или Ч., св. А.Т., св. С.М., „Б." и св. П.П. В
разпознавателните протоколи е посочил особеностите, по които е разпознал лицата
и къде ги е видял в чужбина.
Св. С.П.М. от ****, „Б." през
лятото на 2007 година, през м.август, бил на дискотека в ****, ****, там се
запознал с Х.П.. Впоследствие разбрал, че му казват „И.д.". Свидетелят
споделил с П., че е в затруднено финансово положение. Свидетелят изплащал
банков крЕ.т. След няколко срещи П. го попитал дали иска да изкара „лесни
пари". Свидетелят се поинтересувал за каква работа става въпрос. Х.П. му
обяснил, че се касае за пренасяне на наркотични вещества през граници, чрез
поглъщане опаковани, като малки ампули. Сумата, срещу която трябвало да пренесе
през граница тези ампули, подсъдимият казал, че ще е 7000 лева, а ако глътне
повече може да получи и 2000 допълнително. Свидетелят обещал да си помисли, но
тъй като бил финансово зле, се съгласил с предложението. В началото на
м.септември 2007година св. С.М. бил доведен от Х.П. в ******, където се срещнал
с Ц.Б.. П. обяснил на свидетеля, че това е „шефът". Именно той дал пари
на П., за да плати снабдяването на свидетеля с международен паспорт.
Подсъдимият Ц.Б. казал на св. С.М. да не се притеснява, че той ще му покрие
заема към банката, ако се съгласи да работи за него. Х.П. и св. М. заедно
отишли в „Паспортна служба" на ОД МВР П., за да подадат документи за
паспорт и заедно взели същия, след изготвянето му. Няколко дни по-късно П.
уведомил свидетеля, че Ц.Б. ще го закара в ****, а след това ще пътува за *********.
Свидетелят бил настанен в хотел от Б., в близост до Стадион „В.Л.,, ****,
който бил заплатен от свидетеля, с пари, дадени му на ръка от Б.. Там престоял
3 дни. На 12.09.2007г. Ц.Б. на 12.09.2007 година взел свидетеля с автомобил
като с него имало още три лица - М.В. от гр.Е.П., А.Е.С. от ГР.Е.П. и Л.Ш. и
ги закарал до Автогарата, където купил на всички билети за пътуване. Ц.Б.
обяснил, че ще пътуват до *********. Пристигнал и св. С. ********* от гр. К..
На всички свидетели подсъдимия дал по 50 евро за храна по пътя. Св.С.М. знаел,
че и спътниците му ще гълтат капсули с наркотици и ще ги пренасят през
границите, като него. Минали границата на ГКПП „****" на 12.09.2007 г. в
16.00 часа с автобус „С." per. № ******. На автогарата в гр. А. *********,
ги чакал чернокож с автомобил и ги закарал в къща, близо до голям канал, където
имало и други българи. На 14.09.2007година Ц.Б. пристигнал със самолет от ****.
Той разговарял с чернокожите на английски. В къщата, на св. С.М. било обяснено,
че ще пътува до гр.Е., Ш.. С него щял да пътува и св. П.П. и св. С.Ш.. От
разговора със св. П., св. С.М. разбрал, че същият не иска да пътува, че е бил
подведен от племенника си „И.д." да пристигне в *********, с обещанието,
че ще работи като общ работник в строителството. Двамата свидетели били
отведени от чернокожите в друга къща, където им дали по едно казанче, пълно с
капсули, в които бил опакован наркотик. Според свидетеля ампулите били твърди
на пипане, с найлонова опаковка, на големина колкото мъжки палец. Св.С.М.
глътнал 44 латексови капсули, помагайки си с вода или безалкохолно, а св. П.П.-
43 броя. Чернокожите им обяснили, че не трябва да се хранят. Поискали дори
свидетелите да глътнат повече ампули, но те не могли. На сутринта двамата
свидетели били откарани до летището „***"от чернокожите, като с тях бил и
св. С.Ш., който говорел английски. Пристигнали на летището в гр.Е, Ш.и се
настанили в хотел. В банята изходили ампулите, измили ги и ги предали на лице,
което дошло за тях. След това тримата свидетели се върнали в А.. Свидетелят бил
настанен в друга квартира, в която бил и чернокожият, който го бил посрещнал в
първата къща. В А. св. С.М. се срещнал със св. И.Н. М., Д.Д., св. С.В. от с.М и
още Един човек от ******, на който казвали „Ч.". Свидетелят имал едно
пътуване от гр.А.,********* до гр.П.Ф., като не пренасял наркотик. Бил му даден
телефон от чернокожия, чрез който да се свързва с Ц.Б.. От П. трябвало да
пътува до С.П.Б., но полетът не се състоял, тъй като срокът на билета бил
изтекъл. По същото време служители от Ланкаширската полиция са установили
телефонен разговор , проведен между св.М.В. и М.У., в който се упоменава, че С.М.
и изпуснал самолета и трябва да му се обясни къде да отиде, за да му бъде
презаверен. От разговора, който провел на български св.М.В. със св. С.М., се
изяснило, че последният няма да се ориентира на терминала и да презавери билета
си./справка на л. 91 т. 9 превод от английски/. Отново св. М. се върнал в А.,
по нареждане на Ц.Б.. В А. престоял две седмици, след което заминал за С.П.Б.,
с директен полет. От летището, прЕ. да се качи на самолета, позвънил на Ц.Б..
След пристигането си в С.П.обменил 900 евро, които му били дадени от чернокож,
за да си плати хотел. Свързал се по телефона с Ц.Б., за да го уведоми, че е
пристигнал и в кой хотел се намира. Впоследствие му била извършена кражба на
парите, телефона и личната карта. Свидетелят потърсил съдействие от полицията,
чрез които се свързал с родителите си в Б.. Същите му изпратили пари, за да се
върне в Б.. На свидетеля не била платени никаква сума за пренесения наркотик от
гр.А., ********* до гр.Е., Ш.. Свидетелят М. се върнал в Б. на 08.02.2008
година през ГКПП „Аерогара" ****.
Свидетелят е предал с протокол за
доброволно предаване /л. 73 том 2 от делото/ от 23.02.2009 г. следните вещи, в
потвърждение на свидетелските си показания: Един брой СИМ карта за мобилен
телефон с надпис TIM 128KB и сериен номер **************; два броя самолетни
билети на името на С.М. от С.П.до **************до ****. Билетите са от
компания „ALITALIA", Един брой паспорт на името на българският гражданин С.М.
с № *****, като на страница 9 от паспорта има поставени бразилски визи;
платежно нареждане от системата за бързи разплащания "Уестърн Юнион",
с което са изпратени пари от името на З.П.М. от Б. за Б., с получател там С.П.М..
Платежното нареждане е за сумата от 1183 щатски долара - два листа; молба от
името на И.Г. В. до МВнР дирекция консулски отношения; документи за
потвърждаване резервацията на самолетни билети - 2 листа; документ за получени
1183 щатски долара в бразилска банка от 08.01.2008г.
Св.С.М. е разпознал в хода на делото
св.А.Е.С., с който заедно пътували до А., *********, св. С.Ш., с който пътувал
както до А., така и до Е.Ш., св. И.Н., с който са били заедно в къщата в гр.А.,
Г.И.„Ч.", известен и като „Ц.", както и Ц.Б., посочил го в
разпознавателния протокол с „той е шефът, който контролираше наркотрафикантите
от А.", Х.П., определил го като „човекът, който го запознал с „Ц." и
набира от ***трафиканти за него", Л.Ш., определил го като „беше заедно с
мене в А., той също е от хората на Ц." /том 4 от делото/.
Свидетелят С.Н. ********* от
гр.К. работел до лятото на 2007година като стюард, по автобусна линия,
обслужваща гр.П., гр.И и обратно. Говорел български, турски и английски
език.След това останал без работа. Месец юли, А. Ш., който също е от гр. К. му
предложил работа в чужбина, като преводач. Подсъдимият А.Ш. запознал Ш. с Ц.Б.
и му обяснил, че с негова помощ ще му намери работа. Последният го попитал дали
говори английски и може ли да се оправя по терминалите на летищата. Попитал го
иска ли да ходи с Един възрастен човек и да му бъде преводач в *********. От
обясненията на двамата, свидетелят разбрал, че ще придружава и други лица,
които ще пренасят нещо. За целта трябвало да пътува до гр.А.,*********.
Уговорили устно, че за работата ще получи между 2000 и 3000 евро. Свидетелят
бил безработен и се съгласил да приеме предложената работа. Имал международен
паспорт. В деня на пътуването Ц.Б. пристигнал в гр.П. с автомобил, взел
свидетеля и го закарал до **** на Ц.а.. Там се запознал със св. Г. Г.от гр.Д..
Качили се на микробус за А., като билетите били заплатени от Ц.Б.. Пътували с
микробус, марка "Мерцедес" с per. № ***** и напуснали ***през ГКПП „****"
в 13.00 часа на 22.07.2007 година. ПрЕ. пътуването свидетелят получил от Ц.Б.
холандска СИМ карта, която сложил в мобилния си телефон, при пристигането си в А..
Посрещнал ги чернокож, който се представил с името ***** и отвел св. С.Ш. и св.
Г.Г. в къща в кв. „Уест", където двамата свидетели останали една седмица.
След това били преместени от чернокожия „Б." /разпознат като М.У. / в друг
квартал „У.". В разговора със св. Г., св. С.Ш. разбрал, че Ц.Б. го е наел
да пренася наркотици в чанта. Едва в А. св.С.Ш. разбрал, че ще придружава лица
при самолетни полети, пренасящи наркотици. Чернокожият „Б." обаче, обяснил
на св.Г., че пренасянето ще стане, чрез поглъщане на латексови капсули,
съдържащи наркотик, в стомаха. Когато свидетелят превел това на св.Г., той се
стреснал, но чернокожият го успокоил, че ампулите са пресовани и добре
опаковани. След известно време в квартирата им дошъл св.В. П. от ****, известен
като „П.", който впоследствие заминал с момиче, известно с името „Л.".
По-късно свидетелят Ш. разбрал от В.П., че Л. е починала от свръхдоза. Св.Ш.
имал пътуване от А. до Л., откъдето взел 3000 британски паунда и се върнал в А.,
като ги предал на „Б." . След това пътувал до Б.И., със самолет заедно със
св. Н.Б. от гр.С.. Впоследствие св. Н.Б. заминал за гр.Л., по нареждане на „Б.".
Св. Н.Б. също пътувал с жена, която нарича „Д." до Л., до И. Б.А. А и
обратно до Л., В.. Знаел, че Д. пренася наркотици в багажа си. Свидетелят се
отказал от пътуванията и се завърнал в Р.Б.
Свидетелят С.Ш. трябвало да
пътува до Л., но придружавайки Г.И.„Ц." . Там се настанили в хотел, а И.
изходил капсулите с наркотик. Те били взети от чернокожите Ш. и Ф. Г. И. и „Ш."
се върнали в А., а св. С.Ш. останал в хотела в Л. да чака св. Г.Г.. Св.Г. също
изходил латексови капсули, които дал на друг чернокож. След това св. С.Ш. и св.
Г. се върнали в А., ********* където били св. С.В., Г. И. „Ц." и Л.Ш.,
както и Ц.Б.. В разговор с него св.С.Ш. разбрал, че Ц.Б. е платил на А.Ш.
200 евро за това, че го е намерил и ангажирал да работи за тях. Освен това,
докато бил в И. му платил още 500 евро за това, че върши работата. Ето защо му
платил само 1300 евро, а не 2000 евро, както предварително се били уговорили.
Свидетелят и Ц.Б. се върнали в ***на 06.09.2007 г. през ГКПП „Аерогара" ****,
като свидетелят се прибрал в гр.К.. Няколко дни по-късно на свидетеля се обадил
Ц.Б. и му казал, че трябва да тръгне за ****, тъй като ще пътува до А.. Там
щял да го чака Л.Ш. и нови момчета „куриери", които трябва да придружи.
Свидетелят тръгнал за ****, като на автогарата се видял с Л.Ш., св. А.Е.С., св.
М.В. „П." и св.С.П.М.. Б. закупил билети за всички и дал по 50 евро на
всеки за из път. На 12.09.2007 година в 16.00 часа с автобус „С." per. № ********,
всички напуснали страната през ГКПП „****". В А. ги посрещнал „Б.".
Свидетелят С.Ш. трябвало да пътува с Г. И. „Ц." и св. М.В. за Б.. Билетите
за пътуване заплатил „Б.". Тримата свидетели пристигнали в Б.А., А. на
3.10.2007 година. След това на 4.10.2007 г. пристигнали и св. С.В. и св.Г.Г..
Обратно свидетелите С.В. и Г.Г. отпътували на 9.10.2007 година, през М.И. за Л.,
като били погълнали капсули с кокаин. С тях бил и св. С.Ш.. След пристигането в
Е. на св. В. и св.Г., от Б.А., тръгнали и св. М.В. и Д.Л. Д. от ****, като и
двамата също били погълнали латексови капсули с кокаин. Те минали през П.-Ф.за Л..
На 19.12.2007година на летище Х., Л. двамата българи - св. В. и св. Д.Д., били
задържани, тъй като било установено, че са били погълнали по 90 латексови
капсули с кокаин. Впоследствие са били осъдени в О.Кр.. С другите двама
свидетели - С.В. и Г.Г., св.С.Ш. пристигнали в Л., като на летище „Х.", ги
чакала отново „Ш."- „Ш.", приятелка на „Б."-М.У.. С влак всички
се придвижили до К., където в хотел свидетелите Г. и В. изходили латексовите
капсули, черни на цвят. Те били взети от „Ш." — „Ш.". Отново тримата
свидетели отпътували за А.. Там св.С.Ш. видял двамата братя С. и Л. С. от ****.
Те не поели ангажимент да пренасят наркотици и вдигнали скандал, като заплашили
Ц.Б., че ще съобщят в полицията за това, което ги принуждава да правят. В
разговор с тях св. С.Ш. разбрал, че са склонени да пристигнат в А. от Х.П..
Било им обещано да им платят по 5000 евро. Двамата братя обаче, като видели
големината на латексовите капсули, категорично отказали да ги погълнат. В
същата квартира свидетелят видял и св. П.П., чичо на Х.П., който също погълнал
латексови капсули. Там бил и св. С.М., който също погълнал наркотик. Тримата
трябвало да пътуват със самолетен полет до гр. Е.Ш., което станало на
15.10.2007 година. Настанили се в хотел, където св.П. и св. М. изходили
капсулите, които били взети от „Ш."- „Ш.", която всъщност е Ш. М.,
член на международната група и разследвана по операция „Г.". След това
тримата се върнали в А.. Квартирата им била преместена в друг квартал, „Б.",
негърски квартал в югоизточен А.. Около 2- 3.11.2007 година св.С.Ш., св.П. П.,
св. С.В. и Г. И. отпътували за Л., откъдето трябвало да летят за А.. Поради
липса на билети св.С.В. трябвало да се върне. В Л. св.С.Ш. се видял с
подсъдимия А.Ш., който пристигнал с полет от Аерогара **** на 6.11.2007година и
се върнал на 8.11.2007година, обратно в **** с друг полет. А.Ш. се похвалил, че
е спечелил 9000 паунда, от които изпратил и на майка си чрез „Уестър
Юнион". На 08 - 09.ноември 2007 г. св.С.Ш., св.П. П. и Г. И. „Ц."
тръгнали от Л. за Б.А.,А., по нареждане на „Б.". Същият платил и
самолетните билети. Полетът бил през Ф., Г. Свидетелят П. и Г. И. заминали за Б.,
където ги посрещнала „К.М.Д.К.Л.П./. Там св.П.П. погълнал капсули, съдържащи
кокаин и двамата със С.Ш. се върнали в Л., като в хотел св.П. изходил
капсулите, които били взети от „Ф. и Л.Г.К.И. „Ц.", при кацане в О.Кр.,
бил задържан на 23.11.2007 година с 67 броя капсули в стомаха си, тежащи 665
грама кокаин. След това свидетелите С.Ш. и П.П. се върнали в А.. От А. двамата
се прибрали в Б. на 29.11.2009 година през ГКПП „****", като им били
дадени 250 евро за пътни и обещание да им бъде платено в Б.. Когато пристигнали
в **** на автогарата нямали пари, за да се приберат до гр.П., поради което св.С.Ш.
помолил сестра си по телефона да му изпрати, а той от своя страна дал пари на
св.П. да се прибере до ******, ****. В началото на м. юни 2008 година св.С.Ш.,
заедно с А.Ш. отишли в ******, за да говорят със св. П.П.. На срещата
присъствал и Х.П.. Целта била да го уговорят отново да пътува до А.. Св.П. се
съгласил, само при условие, че с него ще бъде и св.С. *********и и ще му се плати
и за прЕ.шното пътуване На 04.06.2008година 16.00 часа св. С.Ш. отново напуснал
***през ГКПП **** с автобус марка „Б." с per. № ********** заедно с А.Ш., М.А.,
св. С.Г. и св. Р.Т.. По-късно М.А. и св.Р.Т. заминали за А., Б.А., за да
пренасят наркотици - кокаин в латексови капсули. Върнали се от Б.А.в А. с полет
през Ф. на 29.06.2008 година. Граничните власти на летището в Г. пропуснали М.А.,
но задържали св. Р.Т., който бил погълнал 34 броя капсули, равняващи се на 340
грама кокаин. Св.Т. бил осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода от
германските власти. Св.С.Ш. продължил да пътува със св. П.П., който пристигнал
на 27.06.2008година от ***и Г. А. до О.Кр.. На 02.07.2008г, на 07.07.2008г, на
08.07.2008 година пътувал със Суперфаст фериботи, като придружител на св.П.П. и
Г. А.
Свидетелят А. С. Т. от **** през м.
декември 2006 година, чрез Т.Н. се запознал с Х.П. от ****, ****. В заведение
„Д.с.Ц., ****, където се срещнали тримата, П. предложил на св. Т. да му намери
работа в чужбина- А. или Б. да пренася наркотици, като на всеки курс щял да
получава по 2500 евро. Свидетелят отказал, но продължил да се вижда и разговаря
с Х. П.. От него разбрал, че той работи за човек от ****, който бил
"голяма работа". Казвал се Ц.Б., викали му „Ц." и официално се
занимавал с внос на автомобили, но „движел" и куриерите на наркотици от Б..
През есента на 2007 година свидетелят останал без пари и тогава предложението
на Х.П. му се видяло примамливо. През месец ноември 2007година П. срещнал Ц.Б.
и св. Т. .На срещата , която се състояла в ****, зад С.п.Ц.Б. попитал свидетеля
дали ще свърши работа и свидетелят се съгласил да я свърши. Тъй като той имал
паспорт , не се наложило да се снабдява с нов. Ц.Б. дал пари на Х.П., за да
плати изваждането на паспорти на други двама свидетели - Т.З. и И.Н. М.. По
същото време свидетелят се срещал и с подсъдимия Б.Б. в района на с.В.С..
Свидетелят бил заведен на срещата от Х.П.. Именно той казал на свидетеля, че Б.Б.
е брат на Ц.Б.. Последният отново попитал свидетеля дали ще свърши работа и
той отговорил утвърдително. Когато се връщали от срещата П. споделил със св. Т.,
че получава по 250 евро от Ц.Б., за всеки куриер, който му намери. На
13.12.2007 година свидетелят трябвало да пътува от **** до гр.А., *********.
Сутринта на определения ден бил
взет от Л.Ш. с л.а. марка "Мерцедес", per. № ***** жълт на цвят, в
който бил и св. С.В.. Пристигнали на Автогара **** където дошъл Ц.Б., за да се
види с Л.Ш.. След това Ш. дал билети за пътуване до А. на св. С.В. и на св. Т..
Тримата потеглили за ГКПП „К.". Там престояли 6-7 часа прЕ. да преминат
границата. Ш. си извикал такси и се върнал в ****, а двамата свидетели минали
границата в 22.00 часа. Продължили до А., *********, където според предварително
дадени инструкции от о Ш., трябвало да се обадят от определен телефон до хотел
„В.". Следкато се обадили пристигнал чернокож, който ги настанил в хотел,
като прЕ. това им взел паспортите. Свидетелят А.Т. имал само 30 евро в себе си.
Чернокожият ги откарал в хотел „Оостен парк" в А., *********, където св.Т.
видял дреха на съседа си И.Н.. Престояли в хотела 4-5 дни, след което дошъл чернокож,
който им донесъл в чанта 100 броя латексови капсули, всяка по 10 грама.
Изглеждали на големина, колкото човешки палец, твърди на пипане, опаковани с
фолио, бяло на цвят. Св. С.В. започнал да гълта пръв капсулите и успял да
глътне 50 броя, което било много трудно, с гадене, даже и повръщане с кръв.
Дошли чернокожи и взели св.С.В., като му дали паспорта, с виза за Я. и
самолетен билет, предварително му били купили костюм с вратовръзка, с които
трябвало да пътува. Св.Т. останал още 2 дни в същия хотел. Това обаче, което
видял при поглъщане на капсулите от св.С.В., го изплашило много. Решил да
избяга. Страхувал се, че наркотикът може да се разтвори в стомаха му. Знаел
предварително от Х.П., че в латексовите капсули има кокаин. Св. Т. се свързал
по телефон с брат си и леля си, които били в Б-Б. Помолил ги да отидат при него
и да го вземат. Не знаел точно къде се намира, за това описал една катедрала,
която виждал през прозореца на хотела. Близките на свидетеля го намерили и с
тяхна помощ се върнал в Р.Б. на 27.01.2008 г. през ГККП *******. В себе си
задържал ключа от хотел „О.п." А., който е предал с протокол за доброволно
предаване на разследващия / л. 71 том №2-ри /, а именно Един брой ключ за
хотелска стая, сребрист на цвят, с надпис на ключа **** от едната страна и
надписи **************** от другата. Ключът е с прикрепен към него, посредством
метална халка ключодържател, зелен на цвят с хартия вътре в него с надпис - ****
и е веществено доказателство по делото.
Впоследствие св. Т. узнал от близки
на Т.З. и И.Н. М., че са в затвора в Б., тъй като са били заловени с
наркотици.
Свидетелят А.Н.С. от с.В., ****, по
прякор „П." през м. февруари 2008година се срещнал в кафене в **** с Х.П..
Последният му предложил работа в чужбина. Казал му, че ще пренася наркотици и
за това ще взема по 3000 евро на курс. Казал му, че той самият го бил правил и
останал много доволен. Свидетелят бил безработен и се съгласил. Тогава Х.П. се
свързал по телефона с човек, на който обяснил, че трябва да му бъдат изпратени
пари, за да се извади паспорт на св. С.. След като получил паспорта свидетелят,
няколко дни по-късно Ц. Б. пристигнал в ****** с л.а. „А." А8,взел го и
го транспортирал до Автогарата ****. Предварително му бил взел автобусен билет,
който му дал на Автогарата. Докато пътували до **** му обяснил, че като
пристигне в А.,*********, трябва да се обади от телефонна кабинка с монети,
които също му дал, за да изпрати други хора да го вземат. Мобилният телефон на
свидетеля бил взет от Ц.Б., за да не се свърже с други лица. Свидетелят пътувал
сам, като преминал ГКПП „****" като пътник в автобус „С." С ***** на
20.02.2008година в 15.00 часа. Когато пристигнал в А., ********* се обадил от
телефонна кабинка и при него дошъл чернокож, който го взел и го настанил в
хотел, като му взел и паспорта. Тъй като свидетелят не говорел чужд език, не
можел да се разбира с чернокожия и когато се налагало да иска храна, цигари или
нещо друго, му бил предоставян телефон, с който се свързвал с Ц.Б. в **** и той
разпореждал какво да му дадат. Храна му носели в хотелската стая. След няколко
дни чернокожият му връчил самолетен билет, 200 евро и 100 долара, паспорта и му
било обяснено от Ц.Б. по телефона, че ще пътува до Р.Д.Ж., Б.. Когато
пристигнал в Б., отново трябвало да се обади по телефон, за да съобщи това.
Тогава при него дошъл португалец, който го завел в квартира, апартамент, където
останал 6 дни, в компанията на португалеца. За да се разбира с него, отново
звънял от предоставен телефон в **** на Ц.Б., който разговарял с португалеца и
му превеждал. На свидетеля бил връчен сак от португалеца, след което бил
закаран с такси до летището, предоставен му бил самолетен билет за А., *********
и св. С. със сака пристигнал в *********. На летището в А., същият чернокож,
който го бил посрещнал от Б., го чакал и му взел сака, след което го откарал в
хотела. Там свидетелят се видял с Ц.Б., който пристигнал със самолет на
9.03.2008г.през ГКПП Аерогара ****. Ц.Б. се върнал в Б. на 12.03.2008 година
със самолет, а свидетелят С. се върнал в Б., същият ден като пътник в автобус „С."
*******, през ГКПП "****". На автогара **** го чакал Ц.Б. и го завел
в хотел в ГР.Е.П.. В хотела свидетелят останал 15 дни, след това се прибрал в П..
Продължил да поддържа телефонна връзка с Ц.Б., с мобилен телефон, СИМ картата
на който била дадена на свидетеля от Ц.Б.. Свидетелят получил, чрез Уестър
Юнион 150 лева, но името на изпращача било Б.Б.. Записът бил от Б.Б. от
17.03.2008 година, за което е приложена бележка от Уестър Юнион /на л. 251 т.
11 от делото/. В края на м. март 2008 година Ц.Б. се обадил на свидетеля и го попитал
дали желае да пътува отново. Свидетелят се съгласил, тъй като имал нужда от
пари. За целта трябвало да се извади нов паспорт на свидетеля, тъй като не
трябвало да има отбелязване, че е ходил вече в Б.. Свидетелят С. се снабдил с
такъв, с помощта на Л.Ш., който няколко пъти го возел от **** до ГР.Е.П.,
докато се урЕ. пътуването. Свидетелят заминал повторно за гр. А., ********* с
автобус на 29.03.2008 г., през ГКПП „****", със същия автобус, като всички
разходи по пътуването били поети от Ц.Б.. Същият чернокож от първото му
пътуване го посрещнал в А., настанил го в хотел, а след това му организирал и
пътуване до С.П.Б.. Този път пътували заедно със св. И.Р., който междувременно
бил пристигнал в *********. Тъй като не знаел английски език, в случаите,
когато трябвало да комуникира с чернокожия, свидетелят се обаждал по телефон на
Ц.Б., който превеждал и организирал всичко. Свидетелят имал със себе си около
200 евро. Когато пристигнал в С.П., го посрещнали други чернокожи, които му
взели паспорта. Останал в хотела 20 дни, като веднъж седмично идвали чернокожи,
за да го видят. Ц.Б. се обадил на свидетеля, че този път ще му гипсират десния
крак, от долу до горе и под гипса ще сложат 4 пакета кокаин по половин
килограм. Гипсът му бил сложен от чернокожи в друг апартамент. Те го снабдили и
със самолетен билет за П., Ф.. Когато пристигнал на летището в П., граничните
служители му казали да изчака за проверка. Впоследствие му бил свален гипсът и
намерени 4-те пакетчета с кокаин, които били 2 кг., с чистота 98 процента.
Свидетелят бил задържан на 23.05.2008 година. Бил осъден във Ф.на 2 години
лишаване от свобода и забрана да влиза на територията на Ф.10 години, с присъда
на Изправителен съд Бобини, Ф./том трети, л. 215- 216/ . Излязъл от затвора на
27.11.2009 година и същият ден е пристигнал в Б. със самолетен полет.
Свидетелят И.О.Р. е от с. В., **** и
е съученик на А.С.. През м.април 2008 година последният му се обадил по
телефона от И.. Казал му, че може да работи като строител в Б.. Свидетелят Р.
бил безработен и се съгласил. Тогава св.А.С. казал, че ще го свърже с
необходимите хора в ****, които ще се срещнат с него и ще му обяснят в какво се
състои работата. Казал, че ще му платят добре. Така била уговорена среща пред
полицията в ****, където свидетелят Р. се срещнал с Ц.Б.. Последният също казал
на св. Р., „че ще работи в строителството в Б." или нещо друго, но пак
свързано със строителство. Обяснил му, че ще му поеме разходите по издаване на
паспорт и пътуване зад граница. При тази среща му дал и пари, за да се снабди с
паспорт за пътуването, като го изчакал да се увери, че наистина свидетелят
заплатил поръчката по издаване на паспорта в „Паспортна служба" към ОД МВР
П.. След 3 дни, когато бил изготвен и взет личният документ, св. Р. позвънил на
номер, който му бил оставен от Ц.Б.. Разбрали се, след няколко дни Ц.Б. да
вземе свидетеля от с.Б., съседно на неговото село. На 24.04.2008 година
обвиняемият пристигнал на срещата с л.а. „Ауди". Взел свидетеля и лично го
закарал с автомобила си до ****. При пътуването отново било уточнено от Б., че
свидетелят ще работи в строителство в Б.. Откарал го до хотел в ****, където му
дал ключ за стая и му казал да се качи, като се уговорили да го вземе на другия
ден. На 25.04.2008 г. Ц.Б. отново дошъл пред хотела с л.а.
„Мерцедес"комби, черен на цвят и закарал свидетеля до Автогара ****. Дал
му билет за А., *********, като подробно му обяснил, че трябва да слезе на
последната спирка на автобуса в гр. А., след което да му се обади по телефона.
Инструктирал го да стои и да чака, докато дойде някой да го вземе. Свидетелят Р.
напуснал Б. на 25.04.2008 година в 15.00 часа през ГКПП „****" с автобус
марка „С." с per. № *****. При пристигането в гр. А., ********* се обадил
по телефона и след Един час дошъл чернокож. Той знаел името на свидетеля и го
взел с лек автомобил. Настанил го в хотел и след три дни му донесъл самолетен
билет до С.П.Б..
Предварително получил написан адрес
на хотел, който трябвало да покаже на шофьор на такси от летището, тъй, че да
го закара до същия хотел. Така свидетелят се настанил в хотел „*****", гр.
С.П.. Имал 400 долара, дадени му от чернокожия в А.. Св. Р. се обадил по
телефона на Ц.Б. и го попитал кога ще започне работа. Първоначално обвиняемият
не му казвал нищо във връзка с работата. Сметката в хотела станала 2000 долара
и свидетелят не можел да я плати. Собствениците уведомили полицията, за това,
че не си е платил хотела.Свидетелят бил разпитан като му се задавали въпроси,
свързани с транспортиране на наркотици и за конкретна пратка от 100 кг кокаин,
превозени от българин с кораб. Свидетелят обяснявал, че е дошъл да работи в
строителството, а не да пренася наркотици. Св. Р., който не разполагал с
финансови средства, бил настанен в пансион към църква, където престоял 8
месеца. В Б. се върнал на 19.01.2009 г. през ГКПП Аерогара - ****, след като
майка му изпратила пари за самолетен билет. Впоследствие свидетелят разбрал от А.К.,
чийто син З. К. също е пренасял наркотици и е бил задържан в П., че реално е
трябвало да пренася такива в себе си. Св. Р. не бил потърсен по време на
престоя си в Б. от . Ц.Б..
Свидетелят Д.Л. Д. от **** бил
безработен, а през месец октомври 2007 г. се запознал с Х.П., известен с
прякора Д.. Подсъдимият разказал, че изпратил чичо си - св. П.Х.П. в чужбина в *********
да работи, от което той спечелил много пари. Направил предложение на свидетеля
също да замине за ********* на работа. В последствие му обяснил и че работата
се състои в пренасяне на наркотици. Свидетелят бил в голямо финансово
затруднение, нуждаел се от пари и за това приел предложението на Х.П.. Няколко
дни по-късно Х.П. срещнал свидетеля с Ц.Б. от **** в ****. Ц.Б. финансирал
снабдяването на свидетеля с международен паспорт.На 17 ноември 2007 г. Ц.Б. и
св. Д. пристигнали на Автогарата в **** подсъдимия закупил билет до А.,*********
и го дал на свидетеля, като му дал и 10 евро за лични разходи. Инструктирал го
на коя спирка да слезе в гр.А.,********* и да чака лица, които ще дойдат да го
вземат. В гр.А. го чакали св. М.В. и Л. Ш. от ****. Те го отвели в квартира,
където бил настанен и друг българин, И.Г.. Л.Ш. взел 10-те евро на свидетеля,
които му били дадени от Ц.Б. и международния паспорт.Свидетелят останал без никакви
пари. В квартирата св. Д. се запознал със св. С.М. и св.С.В.. От св. С.М.
разбрал, че пътува от гр.А. до Ш.гр.Е и пренася наркотици в стомаха си. Няколко
дни по-късно след като Б. пристигнал в А. на всички свидетели било забранено да
излизат от квартирата, те били под поС.ен контрол, можели само да излизат, за
да изпушат по една цигара. Докато бил в тази квартира, И.Г. заминал заЮ.А.и
трябвало да донесе кокаин от там. А св. П.П. и св. С.Ш. отпътували за Б., като
св. П. също трябвало да донесе кокаин. Св. С.Ш. бил използван като преводач.
Св. М.В. и св. Д.Д. разбрали от Ц.Б., че трябва да пътуват от А., ********* до
Л., О.Кр., но през Ф.. Св. Д. разбрал, че за целта Ц.Б. е дал пари на М.В.,
който говорел и малко английски. Когато пристигнали в Л., В. позвънил на
предварително даден му номер и урЕ.л среща с чернокож и бяла жена. Чернокожият
дал пари за да отседнат двамата свидетели в хотел в Л.. В хотела останали около
седмица, след което дошъл друг чернокож и продължил да им дава пари за храна.
След това същите чернокожи дали на св. М.В. и на св. Д.Д. билет за полет до А.,
през Г.. Двамата излетели на 02.12.2007 г. с полет от Л. през Ф.на М., Г., до А.,
Б.А.. На летище „Е." до Б.А.не ги чакал никой, поради което се свързали по
предварително даден им мобилен телефон с Ц.Б. . По-късно лице представящо се
като „Джейсън"ги настанил в хотел и им донесъл една чанта с латексови
капсули и казал на св. В. и св. Д. да ги глътнат. ПрЕ. това им дали по едно
хапче, което щяло да забави преминаването на капсулите през тялото. Капсулите
били дълги между 7-8 см и широки 1,5 см, покрити с черна найлонова опаковка,
твърди на пипане. Свидетелят Д. глътнал 69 бр. латексови капсули. След това той
и св. В. били придружени до летището от „Джейсън", но една миля прЕ.
летището той слязъл, а те продължили двамата сами. Излетели от летището на Б.А.за
Л. през П., където сменили самолета. На 19.12.2007 г. при кацане на терминал 2
на летище „Х." Л., британски служител взел паспорта на св. Д. и
констатирал, че няма никакви пари. Бил помолен да мине през скенер и тогава
били видени в стомаха му капсулите. Последвала процедура по изваждането им и
изследване, при което било установено, че в капсулите има кокаин с чистота 82%
и маса 688 гр. Цената на едро в Л. е до 22 704 паунда, а цената на улицата, ако
се продаде, била 37 520 паунда. Свидетелят Д.Д. бил осъден на „66 месеца
лишаване от свобода", присъдата е в сила от 19.03.2008 година, която
излежал в Затвора *************/л. 227 и л. 228 т. 3-ти от делото/. В Б. се е
върнал на 19.01.2010 г. през ГКПП Аерогара - ****.
Разпитът на свидетеля в
досъдебното производство е извършен по времето, когато е бил в Затвора, чрез
молба за международна правна помощ до Прокуратурата в гр. Ланкашир. Освен
проведен разП. с него е извършено и разпознаване, като той разпознал по снимки Х.С.П.
- снимка №49, св. М.В., сн. №33, Л.Ш. - снимка №31, като изрично е посочил, че
обв. Л.Ш. е дясна ръка на обв. Ц.Б., разпознал е С.М. - снимка №44, св. С.В. -
снимка №45, св. П.Х.П. - снимка №39, разпознал обвиняемия Ц.Б. - снимка №50,
св. В.П., по прякор „П." - снимка № 15 - /том 2 - папка №3 и №4,
фотоалбума на диска/.
А.Е.С. от ****, по прякор
„Дългия", се запознал с Л. Ш. от същия град през месец март 2007 г.
Започнали да посещават заедно П.ейни заведения. През месец септември 2007 г. Л.Ш.
предложил на свидетеля работа в чужбина и по-точно в *********. Обсъждали
„принципно" работа. На въпроса каква ще бъде работата подсъдимия казал на
свидетеля само, че ще изкарва много пари от нея. Свидетелят бил безработен, с
финансови затруднения и се съгласил да пътува до *********. Тъй като нямал
лични средства Ш. заплатил разходите по снабдяването с международен паспорт, а
в последствие обещал да поеме и разходите по пътуването. На 12.09.2007 г. Ш.
взел от дома в **** св.С., с лек автомобил „Ситроен", модел „Ксара" №
СА 1247КН, собственост на едноличната фирма на обвиняемия ЕТ „*****-Л.Ш." ****
и го закарал до неговия дом в ****. След това с друг автомобил „Мерцедес"
ги откарал до Автогарата в ****. Там свидетелят се запознал със св. С.М. и св. С.Ш.,
от които научил, че също ще пътуват до А., *********. Билетите за пътуване му
били дадени от Ц.Б., както и по 50 евро за храна по пътя. От Ш., свидетелят
научил, че работата, която ще върши, е за Ц.Б. от ****. Минали границата на
ГКПП „****" на 12.09.2007 г. в 16.00 часа с автобус „С." per. № ******.
В А. отседнали в квартира, в която били заведени от чернокожи. Там свидетелят
се запознал с Г. И.ов „Ч.", известен и като „Ц.". По-късно дошъл и
свидетелят П.П.. Свидетелят С. нямал право да излиза от квартирата. Паспортът
му бил взет от Ш., освен това нямал никакви пари в себе си. Според свидетеля в
това положение били всички българи, с които бил в тази квартира. По-късно били преместени
в друга квартира от чернокожия „Б.". Именно там били донесени латексови
ампули. Размерът им бил колкото мъжки палец, а на цвят били бели. На пипане
били много твърди. Л.Ш. казал на свидетеля, че трябва да погълне 50 броя и
това трябвало да стане бързо, защото нямало време. Свидетелят оП.ал да глътне
една, но видял, че е много трудно и отказал да поглъща повече. Тази ампула
останала в него няколко дни и след като я изходил я предал на Ш.. С него се
скарали, защото той не искал да върши такава работа, а искал друга. Освен това
заявил, че иска да се върне в Б.. След многократни скандали между С. и Ш.,
последният му дал 50 евро и му казал да се оправя. Свидетелят стигнал до
летището на А. и останал да пренощува там. Установил връзка със сестра си, която
му поръчала по „Интернет" самолетен билет. По този начин успял на 1
ноември 2007 г. да влезе в Б. през ГКПП Аерогара, ****.
Свидетелят М.Г.В. от **** в началото
на лятото на 2007година установил по- близко познанство с Ц.Б., с който се
познавали от прЕ., но не били близки. Техен приятел бил В.П.П., известен като „П.".
При Един разговор в **** Ц.Б. предложил на св.В. да пътува зад граница и да
пренася наркотици на посочени от него места, за което ще получава по 1500 евро
за всяко пътуване. По това време св. В. бил безработен, имал финансови
затруднения и постепенно бил мотивиран от обвиняемия да приеме предложението. Ц.Б.
транспортирал св. М.В. от ГР.Е.П., където живее, до автогарата в ****. Лично му
закупил билет за А., *********. Освен това му дал 50 евро за разходи по
пътуването. Б. дал мобилен телефон на свидетеля и му казал да се свърже с него,
когато пристигне пред хотел „В." в А. като му взел личния мобилен телефон
за да не може да се свързва със семейството си. В автобуса свидетелят бил
заедно с И.П. Г., който прЕ. това също срещал в ГР.Е.П. и с който заедно били
превозени до Автогарата ****. Св.В. напуснал ***през ГККП „****" с
автобус. Когато пристигнали двамата българи в А., св. В. се обадил на Б. и той
им разпорЕ.л да останат пред хотела, докато дойде човек да ги вземе. Дошъл
чернокож, който ги отвел в къща в покрайнините на А., в близост до джамия. В
къщата видял св. П.Х.П. от гр .П. и Г. И. „Ц.". По-късно дошъл и св. Д.Л.Д..
В А. се запознал и със св. С.Ш., св. С.М. и св. С.В.. Паспортите на всички
свидетели били събрани от чернокожите, които живеели в къщата. Освен това никой
от тях не разполагал с парични средства. В къщата по това време бил и Л.Ш..
Същият контролирал българите и им давал разпореждания. Един от чернокожите, на
който казвали „Б." / разпознат като М.У./, бил с оръжие. На всички
свидетели било забранено да излизат от квартирата, те били под поС.ен контрол,
можели само да излизат, за да изпушат по една цигара. Подсъдимият Ц.Б.
пристигнал два дни след свидетеля в А., с полет от ****. Той се разпорЕ.л св. Д.Д.
и св.М.В. да пътуват до Л.. Дал им мобилен телефон и пари за два билета, като
ги инструктирал на кой автобус да се качат и дори им повикал такси да ги откара
до автогарата в А.. До Л. пътували през Ф.с автобус, а след това с ферибот от
гр. Кале до гр. Довър. В Л. ги посрещнал чернокож и бяла жена и ги настанили в
хотел. Св.В. имал телефонна връзка с обв. Ц.Б. и изпълнявал разпорежданията му,
но не съобщава подробно какви наркотици е пренасял и до кои градове. На
2.10.2007година е регистрирано пътуване с автобус от Л. за А. на св.М.В., Г. И.
и Н.Б.. По същото време той е бил обект на наблюдение от Ланкаширската полиция,
което е отразено на л. 31 и л. 32 том 9 от делото, превод от английски и
потвърдено от двамата полицейски служители от гр. Ланкашир, В..
Връщайки се в А., ********* от Л.,
свидетелят бил настанен в квартира, ползвана от групата. Няколко дни по-късно
чернокож му донесъл самолетни билети и казал, че ще пътуват с Д.Д., през Ф.на
Майн, Г. до Б.А., А.. Двамата излетели на 02.12.2007 г., с полет на
„Луфтханза" от Л., през Ф.на Майн до А., Б.А.. На същата дата бил засечен
разговор от служителите на Ланкаширската полиция, Англия между Д.Б. и М.У..
Вторият говори за двама куриери, които ще изпрати при Д.Б.. Упоменато е, че
полското момче /М.В., който е с двойно гражданство - полско и българско/ говори
английски /л. 86 том 9 превод от английски по изпълнена Молба за международна
правна помощ/.
На летище „Езейза" до Б.А.не
ги чакал никой, поради което св. В. и св. Д. се свързали с мобилен телефон,
даден им от Ц.Б., с него. Тъй като телефонът нямал обхват, не могли да говорят
с „Д.", /разпознат от свидетеля като Д.Б./, който трябвало да ги чака. По
тази причина св. М.В. обменил част от парите, които му бил дал Б. и наел
такси, с което отишли до Б.А.. Там отново се свързал с подсъдимия Ц.Б., който
от своя страна се свързал с „Д." и последният ги намерил в хотела.
Прехвърлил ги в друг хотел, като поел всички разходи по хотела и храната. Един
ден „Д." дошъл с чанти, пълна с латексови капсули и казал да ги глътнат.
Те били с големина колкото мъжки палец на допир твърди. Едните били с черно
покритие, а другите с бяло. Св. Д.Д. глътнал 69 бр. латексови капсули, а св. М.В.
- 90 бр. латексови капсули. Преди това „Д." им дал хапче, което намалявало
проводимостта на чревния тракт. Докато ги гълтали, „Д." говорел с
подсъдимия Б.Б., братът на Ц.Б. по телефона. Св. М.В. също разговарял с Б.Б. и
му казал, че св. Д. има здравословни проблеми и въпреки това Б.Б. казал да
продължава да гълта капсулите. В този разговор Б.Б. дал инструкции на св.М.В.,
че в случай на арест трябва да лъже и да не говори за Ц.Б. и организацията.
Двамата свидетели излетели от Б.А., А. за П.Ф. със самолет на „Еър-Франс"
до П., откъдето прелетели до Л.. На 19.12.2007 г., при кацане на терминал 2 на
летище „Х." Л., св. М.В. бил спрян от митнически служители и след като му
претърсили чантите с дрехите, казали, че трябва да огледат и тялото му с
рентген. Именно тогава били открити в него капсулите. След изваждането им,
които били 90 броя латексови пакетчета, се оказало, че в тях има 885 грама
кокаин, чиято приблизителна равностойност била 35 400 английски паунда.
Служителите на Ланкаширската полиция са установили разговор, проведен между М.У.
и Д.Б. на 19.12.2007 година, в който се коментира, „че лицата не са пристигнали
и че нямат представа къде са". Опасенията са, че може да са
„отклонени", при което ще бъде загубен, пренасяният от тях наркотик.
Коментира се трудната езикова комуникация и, че не винаги има разбиране какво
да направят българите /л. 108 т. 9, превод от английски език/.
Св. М.В. бил осъден на 66 месеца
„Лишаване от свобода". Излежал присъдата си в Затвора на Нейно величество
„Дъ Верне Портланд" в гр. Дорсет, Англия. Той се върнал в ***на 25.01.2010
година през ГКПП Аерогара ****. Докато излежавал присъдата много се притеснявал
за семейството си в ****, което било многократно заплашвано от Ц.Б.. .Свидетеля
в досъдебното производство е извършен по времето, когато е бил в Затвора, чрез
молба за международна правна помощ до Прокуратурата в гр. Л. Освен проведен разпит
с него е извършено и разпознаване, като той разпознал по снимки Д.Б. сн. № 3, А.С.,
сн. № 1, обв. Ц.Б., сн. № 50, св. В.П., по прякор „П." - сн. № 15, обв. Л.Ш.
- снимка № 31, обв. Б.Б. - сн. № 13, И.П. Г. - сн. № 28, Г. И., сн. № 21 и Д.Л.Д.
сн. 24, св.П.Х.П., сн. № 39, св. С.Ш. , сн. № 41, св. С.П.М. - сн. 44, св. С.В.В.
- сн. 45, М.У. „Б." сн. № 4.
На 02.01.2008 година в землището на
с.Д.М., ****, братът на св.М.В., А. Г.В., бил пребит от Ц.Б., при което били
счупени и двете лъчеви и лакетна кости на лявата предмишница, а така също бил
счупен и лъчевият епикондил на дясната раменна кост. Било образувано ДП и
преписка вх. № 101/2008 г. по описа на РП ****. А. В. в жалбата си до РП Е.П. и
в обясненията си и свидетелските си показания изрично е посочил, че е пребит от
„Ц." от гр.Е.П., по причина, че брат му св. М.В., му дължи пари.
Разследването по делото е спряно.
Свидетелят Т.С.З. от с. Б., ****
често пътувал в чужбина, заедно с баща си, който бил международен шофьор.
З. и И.И.Н., с прякор „М." били
в приятели и имали намерение да пътуват за чужбина, за да си търсят добре
платена работа. През м.ноември 2007 г. свидетелят З. се сближил с Х. П. от ****.
Посредник на запознаването бил св. Т.Н., по прякор „Б.". По същия начин с
подсъдимия П. се запознал и. И.И.Н. от ****. Х.П. урЕ.л среща през м.ноември
2007година в ****, зад С.п., между Ц.Б. и св. А.Т., И.Н. и св. Т.З..
Впоследствие тримата свидетели били превозени от П. в района на с.В.С. на АМ „Т.",
където се срещнали с брата на Ц.Б. - Б.Б.. Той попитал свидетелите дали ще
свършат работа. Казал им, че ще пътуват до А., *********. Всички били наясно,
че ще пренасят наркотици, за което ще получават добро възнаграждение. Това им
било обещано първоначално от Х.П., а впоследствие и от Б.Б..
На 01.12.2007 година св.Т.З.
заминал за ****.На Ц.а. бил свидетеля И.И.Н.. Двамата получили билети от
подсъдимия Б.Б. до А. и напуснали Б. на 01.12.2007година, през ГКПП „****"
с автобус марка „С." с per. № ********** На съпругата си св. К.П.
Златанова св. Т.З. казал, че заминава за С., заедно с И.Н. М. и св. А.Т.,
негови приятели от квартала. В А., ********* свидетелите Т.З. и И.Н. били
посрещнати от чернокожи, които ги настанили в хотел.В А. св. Т. и И.Н. били
настанени в една квартира, а впоследствие Един от чернокожите им закупил билети
за С.П.Б.. Двамата заминали, като не били много на ясно, с какво точно ще се
занимават. В С.П.Б. се настанили в хотел и се свързали с чернокожия в А., който
им дал билетите и го уведомили къде са отседнали. След няколко дни дошъл друг
чернокож, който се представил за М. и ги настанил в друг хотел в същия град. М.
след няколко дни им донесъл капсули, за които те разбрали, че са с пресован
кокаин и те трябва да ги глътнат и да летят обратно за Е.. Тогава св. З. и И.Н.
отказали да гълтат капсулите с кокаин, казали, че искат нормална работа.
Чернокожият отговорил, че това им е работата и си тръгнал като им оставил
капсулите с кокаин. Св. З. и И.Н. престояли още 2 дни, тъй като не знаели нито
къде да отидат, нито с кого да се свържат и не разполагали със средства, за да
си тръгнат. След два дни към 16.00 часа в хотела нахлули полицаи и ги
задържали. И двамата българи са осъдени в Б. за международен трафик на
наркотици. Св. З. бил освободен от затвора на 06.05.2011 година и се прибрал в ***на
06.06.2011 година.
Св. Г.Б. е сестра на И.И.Н., известен
като М.. Когато се приготвил да пътува за *********, не съобщил на семейството
си с какво ще се занимава, но ги уведомил, че ще работи в Б.. Свидетелят тръгнал
за чужбина, тъй като в Б. не могъл да си намери работа, нямал роднини да го
подкрепят, родителите им били починали. Една година, след като заминал И.Н.,
св. Б. научила, че е в затвор в Б., но лично не била разговаряла с него, нито
някой я уведомил каква е съдбата му. И до момента - вече 4 години, свидетелката
не знае къде е брат й и какво се е случило с него. Когато научила, че св. Т.З.
се е върнал в Б. го потърсила у тях и го попитала къде е и как е брат й. Той
потвърдил, че са били в затвор в Б., но него са го освободили, предполага, че
са освободили и И.Н.. Свидетелката оставила телефонния си номер на св. З. и го
помолила, ако има информация или се чуе с брат й, да я уведоми. Действително
три дни, след срещата й със св.З., брат й се обадил по телефон и казал, че ще
се прибере в Б., бил в Българското посолство в Б. и чака да му се издаде
пасаван, за да се върне.
Чрез справка на ДМОПС, по линия на
„Интерпол", е получена информация, че И.Н. и св.Т.З. са осъдени на по 1
година и 10 месеца лишаване от свобода за трафик на наркотици от съда в С.П.Б.,
по дело № 050.08.096963-9 /справка за делото на л.76 -90 том 15 от делото/.
Св. П.Х.П. от ******, **** е
чичо на Х.П.. През м.септември 2007 година в заведение „Т." **** при разговор
между двамата Хр.П. му споменал, че може да му намери работа в ********* в
строителството и по- конкретно в направата на паркове и градини, каквото
свидетелят работел и в РБ.. Обещал, че ще получава възнаграждение между
2000-2500 евро. Свидетелят се съгласил племенникът му да му търси работа. По
това време работел във фирма „******** ****, но се съгласил да пътува в чужбина
за по-добро заплащане. Х.П. казал, че намирането на работа в чужбина ще стане
чрез негов познат от ****, който упоменал с името „Ц.". Освен това било
казано на свидетеля, че ще се заплатят разходите от същия „Ц.", за паспорт
и пътуване. След 3-4 дни П. дал пари на св. П. П., за да се снабди с паспорт,
както и за билет за пътуване. На 15.09.2007 година свидетелят изчакал с
племенника си- Х.П. автомобил, който го взел в близост до училище „Г. Б."
в ****. Автомобилът, който бил „Мерцедес" комби, черен на цвят, бил
управляван от Б.Б.. Същият го откарал до Автогарата ****. По време на
пътуването Б.Б. обяснявал на свидетеля, че брат му „Ц." е строителен
инженер в *********, където строял нов град и свидетелят ще работи за него.
Когато пристигнали на Автогарата в ****, обв.Б.Б. лично закупил билет на св. П.
за автобус на фирма „Юнион Ивкони" до А.-*********. Обяснил му, че
автобусът ще спре пред хотел „В." в А., където ще го чака брат му „Ц.".
Свидетелят напуснал ***на 15.09.2007 година през ГКПП „****" в 16.00 часа,
с автобус „С." с per. № ******* . На 17.09.2007 г. сутринта в 3.45 часа
автобусът спрял пред хотел „В.". След 15 минути до него спрял с автомобил Ц.Б..
Представил се като „Ц." от **** и му обяснил, че ще го заведе на квартира,
в къща в А.. В къщата бил и Л.Ш., който също се представил, че е „Л." от ГР.Е.П..
Там били и Г. И. „Ц.", който свидетелят познавал от ****, св. С. *********
от гр. К., св. А.С. от ****, св. С.П.М. от с. Огняново и св. С.В. от с.М, ****.
Свидетелите нямали право да напускат квартирата. Щорите на прозорците били поС.но
спуснати и през деня и през нощта. Имало Един чернокож, у когото свидетелят П.
видял пистолет.
В разговор с Ц.Б., св. П. научил, че
всъщност работата е да пренася наркотици под формата на капсули, които ще
гълта. Свидетелят възразил, че не е дошъл да пренася наркотици в А., а да
работи в паркове и градини, както му бил обяснил племенникът му, Х.П.. Тогава Ц.Б.
му казал, че ако не е съгласен да гълта латексови капсули ще го гръмнат. Казал
на всички свидетели, че където и да ходят, ще има негови хора, които ще ги
следят. Въпреки това свидетелят П. упорствал и не искал да поглъща латексовите
капсули. Последвал побой и връзване, както и насилствено инжектиране във вената
на наркотик. Инжекциите били слагани от Ц.Б., а Л.Ш. и „П." го държали по
същото време или връзвали. След инжекциите свидетелят се чувствал опиянен. След
побоя и инжекциите той се съгласил да гълта капсулите, както искал от него
подсъдимия Ц.Б..
Чернокожият и Ц.Б. казали на св. П.П.
и на св. С.М. да си дадат паспортите. Те ги дали. По-късно Ц.Б. и чернокожият
се върнали. Взели със себе си св. П.П. и св. С.М. и ги закарали в друга квартира,
където имало друг чернокож, за който свидетелите разбрали, че се казва С или С.
Именно той донесъл след 10 минути на св. П.П. и на св. С.М. две малки тенджери
с латексови капсули. Чернокожият с пистолета им обяснил, че трябва да ги
гълтат. Свидетелят П. се страхувал от чернокожия. ОП.ал да глътне първата, но
било много трудно и се отказал. Тогава чернокожият се ядосал. Виждайки това,
свидетелите продължили да гълтат с малко вода и на почивки латексовите капсули.
След като погълнали - св. П. П. -43 бр. латексови капсули, а св. С.М. - 44 бр.
латексови капсули те били върнати в първата квартира, където бил Ц.Б.. Той им
обяснил, че на другия ден трябва да летят до гр. Е.Ш..
По същото време в квартирата в А.
били и братята Л.П.С.ов и С.П. С. и двамата от ******. Те също се съгласили да
пътуват за А., повлияни от техния братовчед - Х.П. от ******, ****, с цел да си
намерят работа. От **** до **** ги закарали техният баща П.С.ов и .Х.П..
Билетите им до А. били запазени на Автогара **** от руса жена, която не познавали
и която им ги дала. От чернокож, който ги посрещнал в А., били заведени в
квартира, в която бил и св. П.П.. Тъй като имали роднинска връзка, те
контактували най-често по между си. Двамата братя С.и се оП.али да си намерят
работа в А., но не успели. След като престояли около 20 дни в квартирата, те
научили, че св. П.П. трябва да гълта капсули с наркотици и да ги пренася до Ш.гр.Е.
Станали свидетели на нежеланието на св.П. да гълта и пренася наркотиците и на
упражненото спрямо него насилие. Решили за себе си, че няма да пренасят
наркотици, тъй като е много опасно. Затова отказали на Ц.Б., който разговарял
със св. С.С.ов, двамата братя да пренасят наркотици като другите, за което щял
да им заплаща. С.и с жестове обяснили това и на чернокожите, които били в
квартирата и категорично заявили, че желаят да се върнат в РБ.. Двамата братя С.
били тренирали карате и дори прЕ.звиквали често сбИ.е в квартирата с
чернокожите.
На 15.10.2007 година е засечен
разговор от Ланкаширската полиция между М.Х. - “К. д.”", счита се от
полицаите, че е св. М.В., говорещ английски. Съдържанието на разговора е за
двамата братя от Б., които са в А. и не са щастливи от работата си, защото били
пребИ.и /л. 48 и л. 49 т. 9 превод от английски/. На 16.10.2007 година пак се
говори за същите лица, които са били пребити и искали да говорят с „големия
българин", който е в А., вероятно се говори за Ц.Б..
Св. П. и св. С.М., придружени от св. С.Ш.,
като преводач, пристигнали на летището в гр.Е-Ш и се настанили в хотел. В
банята изходили ампулите, измили ги и ги предали на лице, което дошло за тях.
На 13.10.2007 година в разговор между М.У. „Б." и М.Х.било обсъдено
прехвърлянето на тримата българи, наречени „куриери" от В. до А., *********
/том 9 превод материали от английски л. 40/ . На следващия ден 14.10.2007
година при разговор между М.У. и Д.Б. се споменава, че "В"/бе/
момчетата са заминали", като Д.Б. казва, че е видял „Ш." сутринта, тя
е добре и, че е с „В" момчетата /свидетелите П., С.Ш. и С.М./. След това,
на 15.10.2007 година, със самолетен полет от Е.Ш. до А. тримата свидетели се
върнали в *********, в същата квартира. При наблюдение на българите от
английските полицейски власти е установено, че на 15.10.2007 година в 17.15
часа от името на св.П.П. са резервирани три билета за полети за пътници от гр.Е.,
Ш. до А., за които са платени 301.47 паунда в брой, за пътниците св.П.П., С.Ш.
и С.М./ виж л. 45 и л. 46 т. 9 превод от английски/. С тримата българи летяла и
Ш.М., посочена по-горе като „Ш.", която резервирала полет от Е. до А. в
17.20 часа за 100.49 паунда, платени в брой. С нея в същия самолет е летял и Л.Г.,
резервирал билета една минута след нея - в 17.21 часа от Е. до А.. Впоследствие
това лице /Л.Г./ е осъден по делото „Г.", като член на международната
организирана престъпна група на „14 години и 8 месеца лишаване от свобода"
/стр. 154 л. 9 превод от английски/.
След няколко дни в квартирата дошъл
св.В. П. от ****, известен като „П.". Казал, че се връща от А. и има в
себе си латексови капсули, които изходил във ваната. Върнали се от Б. и други
българи - „С." от Д. и „М.", известен като „П." /М.В./. Св. П.
видял, че чернокожият и обв. Ц.Б. се опитали да накарат св. А.С. да гълта
латексови капсули, но той успял да глътне само една и повече не могъл.
Свидетелят П. П. видял, че спрямо А.С. се упражнява принуда, но нямало как да
реагира. Свидетелят П. попитал Ц.Б. дали може да си тръгне за РБ., но му било
отказано. Вместо това подсъдимият му казал, че трябва да пътува за Б., заедно с
Г. И. „Ц." и св. С.Ш.. Св.П. попитал дали пак ще правят „такива
мизерии" на което подсъдимият отговорил, да не задава много въпроси.
Отново били взети паспортите на свидетелите, за да получат визи и на следващия
ден били върнати, заедно със самолетни билети. Полетът им бил от А. през Ф., Г.
за А., Б.А.. Когато пристигнали на летището на Б.А., А., св. С.Ш. закупил
билети за Б., за св. П. и Г. И., а той останал в А., тъй като нямало пари за
билети, за да пътува и той за Б.. В Б. двамата българи били настанени в хотел в
гр. С.К. от жена, представила се като „К."/според свидетеля М.К. името й е
/М.Д.К.Л.П./. Тя ги посрещнала и настанила в хотел, тъй като двамата свидетели
нямали пари. След 6 дни ги взела и ги закарала в мЕ.цински пункт, където на
двамата свидетели били сложени инжекции венозно, за да не повръщат латексовите
капсули и мускулите на стомаха им да ги задържат. В къщата, в която ставало
това, също имало охрана, мъж с пистолет. Свидетелите били въведени в стая, в
която имало чували с капсули, а в ъгъла една мивка. „К." обяснила с
жестове, че свидетелите трябва да гълтат капсулите. Сложила пред тях по една
тенджера с по 75 бр. капсули. Били черни на цвят, с големината на мъжки палец.
Двамата българи успели да глътнат между 40 и 45 броя, но повече не могли.
Тогава били върнати в хотела, а на сутринта към 6.00 часа закарани отново в
същата къща. Свидетелите били принудени да погълнат и останалите бройки до 75,
което им коствало много мъка и разкървавено гърло. Св. П. успял да глътне
своите 75 броя, но Г. И. не успял да погълне всички, а само 65 броя, паднал на
колене и молел св. П. да му помогне, тъй като се страхувал, че ако не го
направят, ще ги убият. Св. П. седнал на едно столче, защото му било лошо и го
болял стомахът и престоял така около 30 минути. След това погълнал още 5 броя
от тези, предназначени за Г. И., починал половин час и глътнал и останалите 5
броя. От Б. двамата - св.П. и Г. И., се върнали в А., Б.А., където ги чакал св.
С.Ш.. Той имал пари само за два самолетни билета и за това първи излетели за Е.
- М.И., св. П. и св. С.Ш., тъй като имал в себе си повече капсули, а Г. И.
останал за следващ полет. Той трябвало да се върне в хотела, като предварително
св. С.Ш. инструктирал таксиметровия шофьор, къде да го закара. Полетът за М.бил
по разпореждане на Ц.Б.. От М.И. двамата свидетели се прехвърлили на самолет за
Л.. След като изчакали 5 часа дошли чернокожи, които ги завели в хотел „К."
в Л.. Свидетелят П. веднага влязъл във ваната, тъй като вече 50 часа държал в
стомаха си латексовите капсули. Започнал да повръща, тъй като част от
опаковката вече започнала да се разтваря и да изхожда капсулите, които миел и
слагал в найлонова чанта. След като изходил всички капсули, ги предал на св. С.Ш.,
който от своя страна ги предал на чернокожите. С автобус двамата свидетели
отпътували от Л., а след това с ферибот се прехвърлили в *********. Св.П. се
видял в квартирата в А. със св. М.В., който трябвало да лети за Б. и да вземе
капсули с кокаин от там. Свидетелят П. не искал да пренася повече кокаин,
поради което бил върнат със св. С.Ш. в РБ. За него било ясно, че българите,
свидетели по делото са използвани от Ц.Б. и чернокожите от А., за пренасяне на
наркотици. Видял, че отношенията помежду им били добри, Ц.Б. общувал с
чернокожите на английски, организацията им по пътуванията била много добра, за
българите св. С.Ш. бил използван като преводач и помощник при полетите и по
летищата. В А. свидетелите били заплашвани и предупреждавани да не съобщават на
никого с какво се занимават, че ще бъдат следени и наказани, ако се оплачат на
някого. Св. П. видял, че Л.Ш. пушел марихуана и се грижел за къщата и
изхранването на пребиваващите в нея българи. Когато Ц.Б. не бил в А., Л.Ш. го
замествал. Освен чернокожите и обвиняемите , всички останали българи били
„куриери" на наркотици.
На 29.11.2007 година през ГКПП „****",
пътувайки с автобус „С.", per. № ******, свидетелите П. и Ш. влезли в Б..
Св. С.Ш. имал в себе си 230 евро за разходи по път, дадени му от Ц.Б..
Пристигайки на автогара **** нямали вече пари, за да се приберат по домовете
си. Тогава св. С.Ш. се обадил на сестра си, която му изпратила чрез „Уестър
Юнион" пари за билети, за да се приберат в гр. К. и ******, област П..
Свидетелят П., прибирайки се у дома, поискал обяснение от Х.П., при което
племенникът му също споделил, че е пренасял латексови капсули, като него от А.,
до И., М.. След Един месец - януари 2008 година, Х.П. казал на св. П. П., че Ц.
Б.е в ****** и може би ще му плати, за това трябва да се срещне с него.
Свидетелят се съгласил и заедно с Х.П. отишли в ****** и се срещнали с обв. Ц.Б.
и обв. Л.Ш., зад С.п.. Свидетелят П. си поискал парите от Ц.Б., но последният
казал, че няма пари, освен ако не се съгласи отново да пътува и да гълта
капсули. Свидетелят не се съгласил.
През м. юни 2008 година, докато
работел на полето, при св. П. дошъл племенникът му Х.П. и казал, че в центъра
на ****** го чака приятел. Свидетелят отишъл до селото и видял св. С.Ш. и друго
непознато момче. Двамата го попитали дали ще е съгласен отново да пътува за
чужбина, като пак споменали строителство в *********. Св. С.Ш. организирал
пътуването, като платил билета до А., ********* за свидетеля. Св.П. П. напуснал
***на 27.06.2008 година през ГКПП „****" с автобус „С." с per. № *******.
Отново слязъл пред хотел „В." в А., *********. Бил посрещнат от
англичанин, който го настанил в същата квартира. По-късно пристигнал и св. С.Ш..
Било му обяснено на свидетеля, че ще пътува до В.. Свидетелят попитал дали няма
пак да пренася наркотици, но му било отговорено, че няма. На 15.07.2008 година
свидетелят бил подпомогнат от св. С.Ш. да се качи на самолет за В., като му дал
сак и му обяснил, че ще го посрещнат други хора на летището. След полета
свидетелят пристигнал в гр.П., В., където го чакал човек с бележка, на която
било изписано името му. Човекът взел сака и го отвел в хотел, с такси. В хотела
бил посетен от бяло момче, говорещо английски, носело бележка с написано на
български името на свидетеля. Именно то платило хотела. Свидетелят имал 4
телефонни номера, на които трябвало да звъни от телефонна кабинка. На Един от
тези номера, когато се обадил, му било казано, че трябва да пренесе раница,
тежаща 5 кг от гр.П., В. до А., *********, срещу което ще получи 10 000 евро.
Свидетелят отказал. Един от хората, които идвали в хотела да видят свидетеля,
му взел паспорта. Свидетелят, останал без парични средства, успял и се
сприятелил с готвачката в хотела и помагал в работата, включително и в
боядисване на къщата, поради което от персонала му помогнали с финансови
средства да се върне в РБ.. Така свидетелят се завърнал от гр.П. през Ф., Г.
със самолет и след това в ***на 05.11.2008 година, през ГКПП „****" с
автобус „Т." с per. № *******. Ползвал временен паспорт, издаден от
посолството на Р. Б. в гр.К.- В..
По делото е извършено разпознаване,
при което св. П. е разпознал Б.Б., Л.Ш., Ц.Б. , св. А.С., св. М.В. /том 4 от
делото/.
В потвърждение на свидетелските
показания са предадени от свидетеля П. с протокол за доброволно предаване от
24.02.2009год. /л. 72 том 2 от делото/ следните вещи: Един брой временен
паспорт за завръщане в Р.Б., издаден от посолството на Р. Б. в гр.К.- В.; Акт №
4041 за установяване на административно нарушение; Един брой самолетен билет на
името на П.П. отП. до Ф.; Един брой билет за автобус от О.Д.; Един брой билет
за автобус на името на П. от Ф.до ****, РБ..
Св.Р.К.Т. живее в с.Ц., *******. В
началото на м.юни 2008 година разговарял със С.Г. от същото село. Той му
обяснил, че ще пътува за Г. и св. Т. може да отиде с него, за да работят нещо,
свързано с наркотици. Св.Т. бил безработен, имал финансови затруднения. С.Г. му
казал, че ще изкара около 3000 евро от работата, която ще свърши. На 4.06.2008
година в с.Ц., ******* пристигнали с лек автомобил марка „Ф." С.Г., А.Ш. и
М.А., за да вземат св. Т.. Автомобилът се управлявал от А.Ш.. По време на
пътуването до **** Ш. разговарял със св. Т. и му казал, че ще получи добро
заплащане в ********* за свършената от него работа. Четиримата пристигнали на
автогара ****. Там бил и св. С.Ш., който закупил билети за А.. Едва тогава
свидетелят разбрал, че заминава за *********. С А.Ш., св. С.Ш., М.А., С.Г. и
св. Т. минали границата през ГКПП „****" в 16.00 часа с автобус марка „Б."
per. № *********. Пристигнали пред хотел „В." в А., ********* и А.Ш. се
обадил по телефона на някого. Дошъл човек, който ги отвел в къща в А..
Впоследствие бил преместен няколко пъти. На различните места имало чернокожи, Един
от които се казвал „С..".
Подсъдимият А.Ш. казал на св. Т., че
ще пътува до САЩ, но се завърнал в ***на 03.07.2008 година, през ГКПП Аерогара ****.
Св.Т., по времето, когато бил в А.,
не разполагал също с финансови средства, не знаел друг език, освен български,
не познавал други българи, освен тези, с които пристигнал в А.. На св. Т. било
съобщено от чернокожите , че ще пътува до А. с М.А. и св. С.Ш., което щяло да
стане през Ф.на М., Г.. Полетът бил на 20.06.2008 година. Св.С.Ш. пътувал със
другите свидетели само до Г. и се върнал в А.. На летището в Б.А., А., където
пристигнали св. Т. и А. ги чакала „К.". Тя държала пред себе си табелка с
името си „К.", за да бъде разпозната от свидетеля и спътника му. Настанила
ги в хотел „Интернационал" в Б.А., а впоследствие закупила билети и
българите заминали за Б.. Отседнали в хотел „Б." гр. С.К.. Тогава св.Т. в
разговор с М.А. разбрал, че това не му е първото пътуване по тази дестинация.
След няколко дни „К." завела М.А. и св. Р.Т. в мЕ.цински пункт, където им
били сложени инжекции против повръщане. Били им сложени венозно по 2 инжекции,
а „К." ги предупрЕ.ла да не се хранят. Предназначението на инжекциите било
да не повръщат латексовите капсули, които им дали да гълтат и мускулите на
стомаха им да ги задържат. "К." им оставила и купа с вода, за
по-лесно поглъщане на латексовите капсули. Обяснила им, че трябва да глътнат по
70 капсули. Св.Т. и М.А. обаче не могли да погълнат толкова. Св.Т. глътнал 34
броя капсули, а М.А. 22 бр. капсули. След това „К." ги изпратила до
летището. Свидетелят Т. и М.А. се върнали от Б. в Б.А., А. и като ползвали
билетите си, които били двупосочни от Б.А., излетели за Ф.на Майн, Г.. На
07.07.2008 година на летището св.Т. бил прегледан на рентген и в стомаха му
били открити капсулите. Последвал арест и изваждане на 34 броя капсули,
съдържащи 341.9 грама кокаин от стомаха му. Същият имал 35 евро в брой.
Липсвала резервация за престой в А. и други документи, което събудило
подозрение у служителите на летището. Св.Т. бил осъден на 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода за контрабанден внос на кокаин от Районния съд на гр. Ф.на
М. по дело № 5130 Js 226934/2008г. Присъдата излежал в Затворите в гр.
Вайтерщадт и Дармщадт, Г. /том 5 от делото по изготвена Молба за международна
помощ по Прокуратурата на Ф.на М. Г., присъда от л. 196 до л. 198 ил. 229 до л.
230 т.З-ти от делото/ . В разпита си пред разследващите във Ф.на М., св. Т. е
посочил, че му е било обещано за всяка транспортирана капсула да получи
възнаграждение от 50 евро. М.А. не бил задържан. Св.Т. излежал присъдата и се
върнал в ***на 09.10.2009 година през ГКПП Аерогара ****.По време, когато бил в
А., св. Т. видял и св.Н.А.А. също от ****. Той бил пристигнал в А., със
съдействието на свой познат С.Г. от ****. В квартирата в А. със св. А.
разговарял А.Ш.. Той му показал латексови капсули, пояснил, че в тях има дрога
и трябва да се гълтат и да се пренесат. Казал му, че ако не го прави това,
просто ще бъде убит. След заплахите св. А. се съгласил да ги погълне. Заедно
със св. А. бил пристигнал още Един българин, който другите познавали по прякор
„Р.". Св. Н.А. успял да глътне около 10 броя, „Р." също, след което
били превозени, заедно с „Р." от обв.А.Ш. до ферибот, като отпътували за
гр. Е.Ш.. Пътували с автомобил „Ф.М.П." с per. № ******. По-късно това
превозно средство е било спряно в А., като водач е бил М.Х.. Когато холандската
полиция претърсила автомобила, била намерена касова бележка от 29.07.2008
година на името на А.Ш., с адрес в А., а под една от седалките 8 броя капсули с
кокаин /по показания на св. М. Ф./. Св. Н.А. не разбрал в кой град са
пристигнали в Ш., били настанени с „Р." в хотел, където изходили капсулите
и ги предали на А.Ш.. След това се върнали с подсъдимия и „Р." в А. с
полет от 05.08.2008 година /по показания на св.К.Ф./. Св. А. много се изплашил,
че може да бъде заловен с наркотиците и осъден, затова излъгал А.Ш., че баба му
е починала и имал телефонно обаждане от майка си. Свидетелят се чувствал
притеснен, защото не разполагал с финансови средства, не говорел холандски,
нито английски език, не можел да се ориентира и да пътува сам. По тази причина
се принудил и да излъже, за да получи съдействие и да се върне в РБ..
Свидетелят отпътувал за *********, защото наистина мислел, че може да работи по
строежи, но не се оказало така. Впоследствие, когато се върнал в ****, научил,
че С.Г. и „Р." са били задържани в П. и повече нищо не е чувал за тях.
Свидетелят С.В.Г. е жител на ****.
Същият на 09.03.2009 година е задържан на летището в Д.С.И., с погълнати 50 бр.
латексови капсули с кокаин в стомаха. По молба за Международна правна помощ до
Прокуратурата на Северна Ирландия гр. Дъблин, е поискано да бъде разпитан С.В.Г.
в качеството на свидетел. След като е бил запознат с правата му по НПК в
Затвора „********“, той е заявил, че не желае да отговори на нито Един от
поставените въпроси. Не желае да бъде свидетел, тъй като изпитва страх от
организацията, занимаваща се с наркотици, за която е работил. Заявил е, че
желае да забрави какво се е случило. Отговорите му са протоколирани от Е.Л. от полицейско
управление към летище Д., /приложени от л. 202- л. 223 том 15 от делото/.
Разследването не е успяло да установи
всички българи, работили за престъпната група в А., ********* и съответно
набрани от подсъдими по настоящето дело. За една част от тях е било невъзможно
да се получи информация, тъй като се намират в Затвори в Л.А., а друга част са
отказали да бъдат свидетели. За тях се знае това, което са казали свидетелите в
показанията си.
Свидетелят С.К.Ч. живее в с.Ю., ****.
През м.април 2009 година се видял с подсъдимия Б.К.К., по прякор „Б." от
с.Ю.. Двамата били съдени по едно дело за кражба на телефон. К. попитал
свидетеля дали иска да пътува за чужбина, за което ще получи пари. Обяснил му,
че на „П." се е запознал с някакъв „баровец", който щял да му плаща
за работа, свързана с пътувания. Свидетелят се съгласил. Нямал паспорт, поради
което св. Ч. се срещнал с обв. К. в кафе „Т.", до С.п.на ****. Св. Ч.
подал заявление за издаване на паспорт до ОДМВР П., а К. платил таксата за
бърза поръчка. След като си взел паспорта св. Ч. позвънил на К. и се уговорили
да си видят на изхода на ****, посока гр.П.. Подсъдимият Б.К. поискал паспорта
на свидетеля, с обяснението, че ще му бъде закупен билет за самолет с него, без
да уточнява за къде. На 24.04.2009година паспортът на св. Ч. бил върнат от К.,
като в него имало и самолетен билет до А., *********. На свидетеля било
обяснено от подсъдимия К. , че трябва да пренесе пакет до А., *********, където
ще го вземе друг човек. На следващия ден- 25.04.2009 година в 5.30 часа .Б.К.
взел от дома му свидетеля с л.а „Ф. Пасат", с per. № *********, за да го
закара на летището в ****. С него в автомобила бил подсъдимия А.Ш. от гр. К.. К.
представил на св.Ч., А.Ш., като „********" от П. и, че неговите пари
трябва да бъдат занесени до А., *********. Там свидетелят щял да бъде разпознат
и ще предаде пратката. Св. Ч. е разпознал впоследствие по делото А.Ш. под № 3
в разпознавателния протокол /л. 192,193 в том 4 отДП/. ПрЕ. да се качи в
автомобила К. отворил багажника на колата и извадил найлонова чанта, синкава на
цвят. Предал я на свидетеля Ч. и му казал, че това са пари, които трябва да
предаде на човека в А., *********. Не му пояснил каква е сумата, нито какъв е
произходът на парите. Свидетелят ги сложил в сака при дрехите си. Б.К. и А.Ш.
закарали св.Ч. до летището в ****. ПрЕ. да го оставят Б.К. казал на св.Ч., че
ще му бъдат заплатени 200-300 лева за работата, която върши. Дал му 30 евро за
из път и 10 лева за ваучер на телефона. Телефонът, който ползвал по това време Б.К.,
бил с № ********. Поискал свидетелят да изключи телефона в самолета и после,
като го включи на летището в А., да се свърже с него. Двамата подсъдими си
тръгнали, а свидетелят дал багажа за чекиране. Когато трябвало да се качи на
автобуса за придвижване към самолета, бил повикан от служител на летището,
който го попитал дали има нещо със себе си или в багажа си, което трябва да
бъде декларирано. Св. Ч. отговорил отрицателно. Тогава служителят го поканил и
го завел в една стаичка, където бил багажът му. От сака били извадени 9950
щатски долари и били преброени. Била повикана и полиция, като на свидетеля било
обяснено, че ако парите са истински няма да има проблеми. В присъствие на
свидетеля било установено, че сумата е точно 9950 щ.долара в банкноти /купюри/
по 50 долара /левова равностойност по курс на БНБ за 1 долар на
25.04.2009година, който е 1.478110, общо 14 707.19лв/. Свидетелят започнал да
обяснява как са му предадени и в същото време му позвънил Б.К.. Попитал
свидетеля дали е заловен и ако това е така да се изкашля, за да му даде знак.
Присъстващите полицаи обаче накарали свидетеля да включи мобилния телефон на
високоговорител, за да чуват разговора и посъветвали свидетеля да каже, че не е
заловен. Освен това трябвало да каже, че е изпуснал и самолета. Свидетелят изпълнил
указанията и помолил К. да дойде и да го вземе от летището. К. заподозрял
нередност , отказал и посъветвал свидетеля, с парите, които му е оставил, да
се прибере с влак или автобус.
Срещу С.К.Ч. било образувано
ДП № 20/09г. по описа на РДГП-ГКПП-Аерогара **** и прокурорска преписка №
4796/09 г. по описа наС. градска прокуратура. Установено било, че доларите не
са истински банкноти, поради което С.Ч. бил обвинен за престъпление по чл. 244
ал. 1 пр.З-то във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, затова, че на 25.04.21009 година на
Летище ****, Митница Аерогара ****, терминал 2, салон за пътници за минаване ,
пътувайки за А., е направил опит да пренесе през границата на страната - неистински
парични знаци на стойност 9950 щ.долара в купюри по 50 лева, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини- проверка от
митнически служители. Бил внесен обвинителен акт срещу св. Ч. и образувано НОХД
№ 4575/2009г. по описа на Софийски градски съд, приключило със споразумение от
23.11.2009 година, при което Ч. получил наказание „Лишаване от свобода" за
срок от 1 година и 6 месеца, отложено за изтърпяване за срок от 4 години.
Разследването по делото е установило,
че посочените парични знаци 9950 щ.долара са предадени на св. Ч. от обвиняемите
А.Ш. и Б.К. в с. Ю. на 25.04.2009година. Двамата са действали в съучастие и
целта на предаването, което е „служене" с подправени /неистински/ парични
знаци, е била да бъдат пренесени през границата на ***в А., *********. Същите
са били предназначени за разплащане. По ДП № 20/09г. по описа на РДГП-ГКПП-
Аерогара ****, е бил разпитан в качеството на свидетел Б.К.. Същият
категорично е отрекъл да е предал посочената сума на свидетеля Ч.. Б.К. е
заплашил св. Ч., че ако разкаже на разследващите за начина на получаване на
сумата и от кого, „ще се видят в килиите и ще стане лошо за него".
Свидетелят Д.Н. е роден в ****,
но понастоящем живее в гр. С., И. На 09.07.2009 година пристигнал в Б. с полет от
гр. С.К.И... Преди да дойде в Б., с него се свързал мъж, с име „Е." и му
предал 15 000 евро. Казал му, че трябва да пътува до Б., където ще се свърже с
него човек, с име „Е.", от който ще вземе долари. Контактът между „Е."
и св.Н. осъществил „Д.", който също е от **** и с него свидетеля израснал
заедно, познавали се от малки. От „Е." трябвало да вземе доларите и да ги
изнесе от Б. за *********. Свидетелят при кацане в ****, не декларирал еврата
на летището. Когато пристигнал в Б., наел „такси" от летището и се обадил
на „Е.". Последният казал да даде телефона на шофьора, на който обяснил
къде да закара св. Н.. Когато пристигнали свидетелят отново се обадил на „Е.",
който дошъл и заплатил сметката на таксиметровия шофьор. След това завел
свидетеля в хотел „П.", **** с личния си автомобил „Мерцедес".
Двамата разговаряли на английски. В хотел „П." свидетелят е заснет на
рецепцията от охранителните камери за времето от 18.24.55 часа до 18.28.42 часа
на 9.07.2009 година, съвместно с А.Ш.. На основание чл. 159 от НПК е изискан
от управителя на хотел „П.", ****, бул."Ц.ш." № 87 копие от
видеозапис на охранителните камери, за посочения времеви интервал, както и
заверени копия от всички документи, касаещи резервацията, настаняването,
престоя и плащането на престоя за св. Д.Н. /л. 78 том 2 от делото /.
Документите и видеозаписът са предадени /от л. 79 до л. 82 том 2-ри от делото и
л. 13 том 14/. А.Ш. се свързал с „Д.", за да съобщи, че свидетелят е
пристигнал. Ш., след като взел еврата, дал долари на св.Н. и му обяснил, че
трябва да ги даде на „Д." в *********. Освен това му обяснил как и къде да
скрие доларите, на различни места, една част в чантата, друга част в обувките.
Свидетелят дал на А.Ш. 200 евро, за да му купи билет за самолет за *********.
Билетът бил закупен от св. В.Х.К., агент в Туристическа агенция „LZ-BG", а
полетът му бил в 7.00 часа на 10.07.2009 година, за да напусне Б.. Ш. предупредил
свидетеля, че в 6.00 часа трябва да е на летище ****. Свидетелят Н. се
ръководел по италианско часово време, а не по българско и изпуснал полета. На
летището му обяснили, че може да вземе друг полет до Австрия и да направи
прехвърляне за *********. Полетът му бил в 11.00 часа същия ден. Когато минал
митническа проверка и бил проверен багажът му, доларите, предадени от А.Ш. били
намерени. Свидетелят бил задържан на летище ****, на терминал 2. Обяснил, че
доларите не са негови, тъй като му било съобщено от митническите служители, че
те са неистински. Независимо, че твърдял, че не са негови, срещу него било
образувано ДП № 15279/09 г. по описа на I-во РУ СДВР и прокурорска преписка №
7454/09 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 244 ал. 1 във вр. с чл.18 ал.
1 от НК и престъпление по чл. 251 ал. 1 от НК. Първото обвинение е затова, че
на 10.07.2009 година на Аерогара ****, Д.Н. е направил опит да пренесе през
границата на ***подправени парични знаци - 348 броя банкноти щатски долари, в
купюри по 50 долара, с обща номинална стойност 17400 долара, курс за деня по
фиксинг на БНБ 1.398020 и левова равностойност 24325.55 лева. Второто
обвинение, че на същата дата и на същото място Д.Н. е нарушил разпоредба -
Валутния закон и Наредба № 10/16.12.2003 година на МФ, тъй като не е декларирал
15 000 евро, с левова равностойност 29337.45 лева. Нарушенията се изразяват в
това, че при излизане от страната е преминал през „Зелен коридор",
означаващ „Нищо за деклариране", с което е нарушил чл.7 ал. 2 във вр. с
ал. 1 т. 1 и чл. 2 ал. 1 от „Наредба 10/16.12.2003 година на МФ за износа и
вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от
тях" и за водене на митническия регистър по чл.10а от Валутния закон и чл.
11 ал. 3 от Валутния закон. Преминавайки през посочения коридор, Д.Н. е заявил,
че няма нищо за деклариране, а в действителност е носел в себе си сумата от 15
000 евро, които са останали недекларирани, по размер и произход и съответно не
е представил пред митническия орган удостоверение от съответната ТД на НАП, че
няма просрочени задължения. След като е бил внесен обвинителен акт, е
образувано НОХД № 3751/2009 г по описа на Софийски градски съд и било сключено
споразумение между прокуратурата, обвиняемия и неговия защитник, като било
наложено наказание на св. Н. „лишаване от свобода" за срок от 3 години,
изпълнението на което е отложено за срок от 5 години /том 4 от л. 75 до л. 84
от делото/. Св. Н. бил разпитан по настоящото дело след като напуснал РБ..
С Определение по ЧНД 27/12.01.2011
година е разрешено претърсването в жилището на обв. Х.П. в ******, ****,
претърсването е извършено на 18.01.2011 година. При същото е намерена найлонова
торба, съдържаща суха зелена листна маса, която при тестване с полеви наркотест
е реагирала на канабис /л.15 и л. 16 т. 2 от делото/. Общото тегло е било 251
грама.
С протокол № 51 от 27.1.2011 година е
изготвено заключение, от което е видно, че се касае за марихуана с нетно тегло
211.20 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТНК/ 0.22
тегловни процента. Съгласно Приложение № 2 към чл. единствен от ПМС № 23/
29.01.1998 г за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството на стойност 1267.20 лева. Държането на марихуана е
забранено, тъй като е включена в Приложение 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКВНВП, като
вещество с висока степен на риск. Последствие след изготвяне на експертизата с
приемо предавателен протокол № 19929/25.02.2011 година, остатъчното количество
след изследването е предадено за съхранение на ЦМУ, отдел „МРР-НОП" /л. 17
том 14 от делото/. Обяснението на Х.П. е, че марихуаната му е оставена от Г. И.
„Ц.", като залог срещу взет заем. Това не променя извода, че той е държал
противозаконно наркотичното вещество в дома си в ****, обл.П.. Марихуаната
представлява вещество, с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с него. Представлява високо рисково наркотично
вещество, което има наркотично действие, няма легално производство, пазар и
употреба в РБ..
В този смисъл и Х.П. няма надлежно
разрешително за държане на посоченото вещество и следва да носи наказателна
По доказателствата:
Свидетелят С.В. от с.М., ****
– не беше разпитан по настоящото производство в съдебна фаза, но показанията му
са прочетени на 07.12.2012 г. на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК и са присъединени
като доказателствен материал. В своите показания този свидетел подробно е
обяснил и разказва, че през лятото на 2007 г. се е запознал в дискотека с
подсъдимия Х.П., споделил е своите финансови проблеми, като през август той е
получил от подс. П. и покана, че може да му бъде намерена раба, като общ
работник в строителството в *********. Показанията на свидетеля С.В., в тази
част са и в други, са потвърдени от показанията на свидетеля А.Т., като и от
обясненията на подс. Х.П.. Свидетелят В. не е имал финансови възможности да си
набави паспорт, за това такава сума му е била дадена от Х.П., била е
осъществена среща му свидетеля Х.П., А. Ш., Ц.Б., а на по-късен етап свидетелят
се е запознал с подсъдимия Ш.. Подробно свидетелят е обяснил как е бил
транспортирал до ****, на него му е станало ясно, че имено подсъдимият Ц. Б.
дава разпореждания по отношение на останалите подсъдими. Този свидетел е бил
транспортиран от двамата подсъдими Ц. Б. и Л.Ш. с автомобил, управляван от
подсъдимия Ш. от **** до гр. *****. Напуснали са Б. през ферибот, за което има
съответната справка за задгранично пътуване. Пристигайки в А., той е бил
настанен в квартира. До този момент не е знаел точно с какво ще се занимава,
тъй като му е било обяснено, при мотивирането му за пътуване зад граница, че ще
се занимава със строителна дейност. Когато започнал да поставя въпроси кога ще
започне работа, между свидетеля С.В. И Ц. Б. е бил проведен разговор извън
стаята, в която е имало други свидетели, да внимава какво говори, защото има
красива приятелка в Б., а също и родители и че трябва да върши каквото му се
каже и тогава няма никой да пострада. На следващия ден вече му било обяснено,
че няма работа в строителството, но има друга работа свързана с пренасяне на
наркотици. Въпреки нежеланието си да извършва такава дейност, свидетелят,
страхувайки се за близките си в Б. е приел да върши тази работа. В показанията
си той е казал, че не е разполагал с никакви собствени финансови средства и не
е знаел друг език освен български, не е имал други познати освен хората, с
които е пътувал до А., не е имал други роднини или близки и е казал, че не
можел да излиза от жилището, в което е бил настанен, тъй като в същото е имало един
чернокож, който имал оръжие и всички тези обстоятелства са му въздействали, за
да се съгласи с предложението, направено му от Ц. Б., а именно да пътува и
съответно да пренася наркотични вещества чрез поглъщане на латексови капсули,
съдържащи кокаин. В своите показания свидетелят В. е категоричен, че е
изпълнявал разпорежданията, които са му били давани в А., както от Ц. Б., така
и от другите лица които той не може да посочи по име и това са били чернокожи.
Самият свидетел е казал, че при всяко пренасяне на наркотични вещества, чрез
поглъщане е докладва на подсъдимия Ц. Б., като е използвал и различи термини,
не е съобщавал точното наименование на погълнатите капсули какво има в тях, а е
използвал думи като патрончета, пици, водки и т.н. Всеки път му е било указвано
да погълне още от така упоменатите неща, което означавало да погълне още ампули
с наркотично вещество.
Съдът кретира показанията на
свидетеля тъй като те кореспондират с показанията на посочените по – горе
свидетели и с обясненията на подсъдимия Х.П..
Следващият свидетел е С.М., който
освен че беше разпитан от съда, бяха присъединени и неговите показания, на осн
чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, дадени пред съдия от досъдебно производство.В
показанията му , обективирани в протокол от съдебно заседание от 18.04.2012 г.
свидетелят посочва,че се е запознал на дискотека с подсъдимия Х. П. и също
сподели, че е бил в затруднено финансово положение. След няколко срещи му било
обяснено от Х. П., че може да спечели повече пари като изначало е било казано,
че това е свързано с пренасяне на наркотични вещества през граница и то чрез
поглъщане. Било му обещано голямо възнаграждение. Именно подсъдимият Х.П. е
съдействал да се срещнат свидетелят С.М. с подсъдимия Ц. Б.в ****, като изрично
П. е казал, че това е шефът. Отново е било финансирано снабдяването на
свидетеля с паспорт, което е станало от страна на Ц. Б.. Със свидетеля са
проведени в тази насока разпити и от двамата подсъдими Ц.Б. и Х.П.. След като
се е снабдил с паспорт, няколко дни по-късно подсъдимият П. е уведомил
свидетеля, че ще го закара в **** и ще получи билет, за да пътува до *********.
Няколко дни свидетелят е престоял в хотел и на 12.09.2007 г.1 след като му бил
осигурен билет, той е пътувал през ГКПП К.ш. в 16.00 часа с автобус „С.“ е
напуснал страната и с него са били и свидетелят М. Г.в, А.С. И Ш.. Той е бил
настанен в жилище в А., в последствие е трябвало да пренася наркотични вещества,
той подробно обяснява каква е процедурата по поглъщането на ампулите, как
изглеждат, колко са големи. В мястото където бил настанен, той е видял и
другите свидетели, които сме разпитали по това дело. Този свидетел е летял до
гр. Е. – Ш., след това е трябвало да лети до С.П.– Б., но полетът не се
състоял. По-късно, все пак, е пътувал до Б., като при него са се случили
неблагоприятни обстоятелства – извършване кражба на парите и документите и за
да се прибере в Б., той е успял да влезе във връзка с майка си, която ме
изпратила пари за самолетен билет. В подкрепа на показанията на този свидетел
са приложени веществени доказателства по делото – самолетни билети, паспорт с
визи, платежни нареждания за сумата, която е била преведена от майката.
Третото, посочено в обвинителния акт
лице е С.Ш., който лично не е разпитан от съда, но неговите показания в
досъдебната фаза, дадени пред съдия, са приобщени като доказателствен материал
на осн. чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК. На 07.12.2012 г.Съдът кредитира в цялост прочетените
показания на този свидетел.Установената му роля на водач на голяма част от
пострадалите лица при пътуванията му дава възможност за проверка на показанията
му чрез съпоставка с показанията на тези лица.Така приобщените показания на
свидетеля Ш. се допълват от показанията на други свидетели. Той подробно е
обяснил за отношенията си с А. Ш. и Ц. Б., за тяхното обещание да му намерят
добре палетна работа, съответно това е станало в разговори в ****, на които е
било уточнено, че този свидетел говори свободно английски и може да се справя с
усложненията на терминалите на летищата за купуване на билети, ориентиране за
полети. Първоначално свидетелят е бил уведомен, че ще придружава възрастно лице
и ще му помага при пътуванията. По това време е бил безработен и се е съгласил
да приеме така предложената работа. В деня на пътуването, подсъдимият Ц. Б. е
пристигнал в **** с автомобил, взел е свидетеля и го е превозил до **** до
автогарата. Това пътуване е документирано и са приложени съответните справки от
ГКПП К.ш.. Подробно свидетелят е обяснил, след пристигането си в А., с какво се
е занимавал. Именно там той твърди, че е узнал, че ще придружава лица при
самолетни полети, пренасящи наркотици. Разказал е много случаи, в които е видял
лично свидетелите да поглъщам латексови капсули, съдържащи наркотични вещества,
а пренасянето е ставало във стомаха на свидетелите. Съответно е посочил в кои
случаи е придружавал преносителите на наркотичните вещества, разказал е, че бил
принуден да направи това, бил поставен в такива услови, че е трябвало да се
съгласи да извършва тази работа, заради голямо възнаграждение, от което, обаче,
според показанията му в последствие не е получил нищо. Той съобщава за едно
друго обстоятелство, че в разговор с Ц. Б. е научил, че същият е платил на
подсъдимия Ш. 200.00 евро за това, че го е намерил, установил и ангажирал да
работи за тях. Този свидетел подробно е посочил почти всички останали свидетели
по делото, кой за къде е летял, с каква цел, каква принуда е била оказана върху
него и върху другите свидетели. Прочетените показания кореспондират с
показанията на свидетеля П.П. за причинен побой над С.Ш. от Ц.Б., когато не е
искал да изпълнява разпореждания. Свидетелят С.Ш. е бил мотивиран да пътува, от
двамата подсъдими, тъй като е бил безработен, имал е финансови проблеми и
докато е бил в Б., когато е разговаряно с него, не е бил наясно с работата.
Свидетелят А.Т. е разпитан от съда
на 05.04.2012 г., но показанията му от досъдебната фаза също са приобщени на
осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК и са били потвърдени, че прочетено е вярно.
Свидетелят Т. също се е запознал с подсъдимия П.. В заведение по показанията му
това е заведение „Дъбчето“ в село Црънча, ****, с него е бил Т.Н. – така
наречения „б“, който също е разпитан. Именно подсъдимият П. е предложил на
свидетеля Т. работа в чужбина като директно му е било казано, че ще пренася
наркотични вещества от А. или Б.. Първоначално това не се е харесало на
свидетеля и той оказал, но тъй като имал необходимост от финансови средства и
продължил да се вижда и да разговаря с подсъдимия в последствие се съгласил да
пътува до *********. От подсъдимия Х.П. свидетелят Т. научил, че подсъдимият не
работи за себе си, а за друго лице, даже го нарекъл, че е голяма работа. Казвал
му „Ц.“ и че той движил работата на куриерите на наркотици от Б.. Поради
финансови затруднения този свидетел също се съгласил да пътува, като била
проведена среща зад С.п.между подсъдимия Б. и свидетеля Т.. При тази среща бил
поставен въпросът от подсъдимият Ц. Б. дали свидетелят ще свърши работата, дали
е наясно с нея, поинтересувал се дали има паспорт и дали може да пътува и били
дадени пари от Ц. Б. на Х.П., а той от своя страна заедно със свидетеля, а така
също и с още двама свидетели Н. - М. и З. се снабдил с паспорт. Поради
невъзможност на Ц. Б. да се срещне с тримата свидетели Т.З., А.Т. и неразпитания
И.Н. - М., била проведена среща на с.В., ****, където подсъдимият Б.Б. – брат
на подсъдимия Ц.Б. също провел разговор, за да се убеди в желанието и годността
на трите лица да пътуват зад граница. Свидетелят Т. научил от подсъдимия П., че
той получава по 250.00 евро от Б. за всеки куриер, който успее да намери.
Съответно свидетелят е посочил, че му е определена дата 13.12.2007 г. да пътува
от **** за А., а билета му е бил даден от подсъдимия Л.Ш., който в същия ден го
е взел от ****, за да го превози до ****. Свидетелят Т. е пътувал със свидетеля
С.В.. Пристигайки в А., като излезнал през ГКПП К., свидетелят Т. е бил чакан и
настанен, както всички останали свидетели, в жилище, в което имало и чернокож.
Той също бил принуден да поглъща капсули, в които е имало наркотично вещество,
само че, виждайки първо това да прави свидетеля В. и колко трудно се поглъщат,
свидетелят Т. решил, че няма да извършва такава дейност, затова се свързвал със
своя брат и леля, които били в Б.Б., обяснил къде се намира, като посочил и
какво вижда през прозореца на жилището, в което се намира, за да може да бъде
открит. Именно близките на този свидетел са го намерили и с тяхна помощ той се
е върнал в Р.Б.. Той е предал и веществено доказателство от хотела, в който е
бил настанен в А.. Този свидетел е имал шанса да избяга, защото е имал близки в
съседна държана и по този начин не е станал преносител или трафикант на
наркотични вещества, но той също описва при какви условия е преминало
пребиваването му в А..Съдът смята, че показанията на свидетеля Т. следва да се
кредитират в цялост.Показанията му дадени пред съдия на досъдебното
производство също следва да бъдат кретирани дотолкова доколкото след
прочитането им свидетелят заявява, че ги подържа.
Свидетелят А.С. е също едно от
лицата, които са набрани и транспортирани до А.. С него също е осъществена
връзка и среща в кафене в **** от подсъдимия Х.П.. Също директно му е казано,
че ще пренася наркотици, за което ще взима голяма сума в евро, тъй като бил
безработен, свидетелят се съгласил. В негово присъствие бил проведен разговор с
друг, като станало на въпрос, че трябва да му бъдат изпратени пари и да му бъде
издаден пастор, тъй като той нямал такъв. Свидетелят С. се срещал и с
подсъдимия Ц. Б. в ****, който пристигнал с лек автомобил Ауди А8 и съответно
го е транспортирал до автогара ****. Предварително му бил взет автобусен билет,
който свидетелят получил от Ц. Б. съответно с инструкции, след пристигане –
почти всички свидетел са пристигали пред хотел „В.“, която била последната
автобусна спирка от **** и винаги е идвали лице, което да помогне на съответния
свидетел и да го настани в хотел или жилище след пристигането му. Свидетелят е
излезнал през К., пътувал е с автобус. Свидетелят, както всички останали бил
финансово необезпечен, не говорил чужд език, нямал собствен телефон, нямал
други познати, телефонът е бил предоставен от чернокожия, за да се свързва с Ц.
Б. в **** и и от него получавал разпореждания, дори когато трябва да му се
доставя храна, трябвало да се обажда на Ц. Б., който разпореждал на чернокож да
му занесе храна. Този свидетел е пътувал до Б., Р.Д.Ж., където му би връчен
сак, който трябвало да пренесе. Това станало безпрепятствено 1 път, но при
следващо пътуване С.П., Б., му било съобщено, че ще му се гипсира крак, в който
ще се сложат 4 пакета кокаин по 0.500 кг. Пътувайки от Б. до П., свидетелят е
бил задържан от граничните служители, бил е свален гипсът и било установено
наличие на наркотик. Този свидетел е бил съден, за което в том 3 има приложена
справка.
А.С. е разпитан на19.04.2012 г., като
на л. 30 от съдебния протокол е обяснил за пътуванията и си и всичко, което е
казал в досъдебната фаза съвпада. Също е посочил, че е пътувал без пари, без
езикови познания, без близки, без телефон, че бил финансово затруднен и че
зависел практически в чужбина от лицата, които са го извели, след като е бил
мотивиран да пътува зад граница.
Свидетелят И.Р. е разпитан на
19.04.2012 г., а показанията от досъдебното производство са приобщени на осн.
чл. 281, ал. 4 НПК. След прочитане, свидетелят казва дословно „Истината съм
казал пред разследващия орган“. Свидетелят Р. се познавал със свидетеля С., от
когото научил, че може да работи зад граница, ето защо свидетелят Р. се
съгласил да бъде свързан с необходимите хора в ****, провел е среща, при която
му било обяснено, че ще му се плати добре. Всъщност Р. се среща с Ц. Б.,
уговорена е била среща пред полицията, първоначално в П., където свидетелят Р.
се срещнал с подсъдимия Б.. Било му казано първоначално, че ще работи в
строителството в Б. или нещо друго, но пак свързано със строителство. Било му
обещано, че ще бъдат поети всички разходи по пътуването, включително и
издаването на паспорт и била дадена и сума, за да се снабди с паспорт, като
подсъдимият изчакал да се увери, че наистина свидетелят ще заплати поръчката по
издаване на паспорта в паспортна служба на Дирекция П.. След като станали
готови личните документи, свидетелят Р. позвънил на телефон, даден му от подсъдимия
Ц. Б., същият е пристигнал и го взел с автомобил от село Б., близко, съседно на
неговото на 24.04.2008 г., като отново подсъдимият е бил с лек автомобил Ауди.
Няколко дни свидетелят е стоял в хотел в ****, след това отново бил взет от
хотела от Ц. Б., получил инструкции кога ще пътува до А., бил му даден билет,
инструктиран бил кога да слезе и че ще дойдат да го вземат. На 25.04.2008 г., с
автобус, през ГКПП К., свидетелят е напуснал Б.. По-късно е пътувал до Сан
Пауло, Б.. Имал е проблеми свидетелят в Б., тъй като е бил заловен от полицията
поради неплащане на хотел, бил е разследван за наркотици, но така или иначе той
не е имал в себе си такива, не имал финансови средства, за да може се върне,
бил е настанен в пансион. И.Р. се върнал в Б., след като майка му изпратила
запис в С.П. за самолетен билет. При всичките тези месеци, които прекарал в Б.
–той е престоял 8 месеца, не е бил потърсе и не било оказано съдействие от
човека който го изпрати в Б..
Свидетелят Д.Д. е разпитан по делото
на 08.06.2012 г., като към доказателствения материал са приобщени показанията
му по време на изтърпяване на наказание в затвор във В.. Показанията на този
свидетел са дадени в процедура по изпълнение на молба за правна помощ.Съдът
изясни статута на лицата пред които е проведен разП.а на свидетеля Д. в хода на
досъдебното производство .Предвид съществените разлики между английската и
българската правна система съдебния състав приема тези показания като част от
доказателствата , но в същото време отчита факта , че те не се разминават
съществено от показанията на свидетеля в хода на съдебното следствия по
релевантните факти по делото.По отношение на тази част от свидетелските
показания съдът ги съпоставя с показанията на свидетеля В. и ги цени.Д. също е
бил безработен и се е познавал с подсъдимия П., който бил съсед при споделяне,
че има финансови проблеми му било предложено от Х.П., пътуване зад граница и
работа в *********, от което ще спечели много пари и на този свидетел от самото
начало е било обяснено, че работата се състои в пренасяне на наркотици.
Свидетелят имал тежко финансово съС.ие. В разпита казва, че тръгва в *********
със 7.00 лв. в джоба, съответно не е имал и документи, поради което трябвало да
бъде снабден с документи за самоличност, паспорт. Свидетелят Д. се е запознал с
подсъдимия Ц. Б. в присъствието на Х. П. в П.. На тази среща Ц. Б. е дал пари
на подсъдимият П., за да заплати поръчката на снабдяване на свидетеля Д. с
паспорт. Свидетелят бил инструктиран за пътуването си, както и на коя спирка да
слезе в А. и че ще бъде чакан от лица, които да го вземат. Бил настанен в
квартира, в която бил и подсъдимият Л. Ш., в квартирата му бил взет и паспорта.
От квартирата е било забранено да се излиза и че имало поС.ен контрол. В тази
връзка се запознава и с останалите свидетели и най-вече се сприятелил с М.В. от
Е.П.. Двамата свидетели са пътували до Б.А., А., върнали са се с погълнат в
стомасите си наркотик. Те са ходили от А. до Б.. Свидетелят Д. е бил глътнал 69
латексови капсули с кокаин, заедно с В. са задържани на летище Х., бил е
установен наркотика в стомасите им и са били осъдени на лишаване от свобода по
66 месеца. Изтърпял е свидетелят наказанието си и се е върнал със съдействието
на британските власти в Б.
Свидетелят Ал. С. е друг от
свидетелите, който също е бил мотивиран в изпълнение на решението на ОПГ, това
е станало от подсъдимия Ш. през септември 2007 г. Ш. предложил на свидетеля
работа в *********. По тази работа трябвало да се спечелят много пари, тъй като
свидетелят бил безработен, с финансови затруднения, се съгласил да пътува до *********.
На него също му бил изваден паспорт и поети разходите по пътуването. На
12.09.2007 г. подсъдимият Ш. е транспортиран от ****, от неговия дом, свидетеля
С. с лек автомобил „Ситроен“. С друг автомобил „Мерцедес“ е бил откаран до
автогарата в ****. Този свидетел е пътувал със С.М., Ш. до А.. Именно от
подсъдимия Ш., свидетелят С. научил, че ще работи за Ц. Б.. А.С. е разпитан на
19.04.2012 г. като неговите показания пред съдия в досъдебната фаза, са четени
на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Този свидетел също не разполагал със
средства, не е разполагал с познати. Той свидетелства за едно ограничение за
излизане от квартирата, в която са били настанени. Практически той е ходил да
пазарува, но само по заръка на подсъдимия Ш., което е било на кратко разС.ие с
точно определена сума. Именно в ********* свидетелят е научил точно с какво ще
се занимава, дори направил опит да глътне една капсула, което се оказало много
трудно и отказал по-нататък да поглъща ампулите. Влезнал в пререкания с Ш. и
поискал да се върне в Б.. Имало е многобройни скандали между двамата според
показанията на свидетеля С.. Този свидетел не е имал възможност самостоятелно
да се върне в Б., дори и като е отказал категорично да поглъща повече ампули и
е изходил тази, която е глътнал и предал на Ш.. с 50.00 евро, които все пак Л. Ш.
му е дал, той е успявал да стигне само до летището на А. и да осъществи по
интернет връзка със сестра си, която му поръчала самолетен билет и така той се
е върнал в Б..Цитираните показания също се кредитират от съда при формиране на
изводите относно вината на подсъдимите по повдигнатите обвинения.
М.В. е друг свидетел, разпитан по
делото на 19.04.2012 г. Разговор с него е провел подсъдимият Ц. Б., в началото
на лятото на 2007 г. Било му обещано, че ако се съгласи да пътува зад граница и
да пренася наркотици, ще получава голямо парично възнаграждение за всяко
пътуване. По това време свидетелят В. бил безработен, с финансови затруднения и
постепенно възприел предложеното му пътуване до А., *********. Неговото
пътуване изцяло е финансирано от подсъдимия Ц. Б., както с документи, така и
със снабдяване със самолетен билет, мобилен телефон, като личният му мобилен
телефон бил взет. Този свидетел също е напуснал Б. през **** с автобус. Той
също що не разполагал с парични средства, макар че имал известни познания на
английски език. На място, той свидетелства за забрана за излизане от
квартирата, в която е бил настанен, че е бил под поС.ен контрол, дори в
показанията си пред съда използва израза „няма как да се измъкне човек“. Освен
това е свидетелствал, че почти всички са пиели алкохол и са пушили марихуана
разрешен, лек наркотик за *********. Така консумирания наркотик и алкохол
спомагали за пречупване волята на свидетелите и получавано съгласие да поглъщат
латексовите капсули с наркотик. Също свидетелства, че в къщата е бил
подсъдимият Л. Ш., който е участвал в контрола на българите, пребиваващи в
съответното жилище. Той е имал пътуване до Б.А.и след и до Б., където е
погълнал латексови капсули, имал е 90 бр. капсули в стомаха си, когато е бил
задържан на летище Х. от граничните власти и осъден заедно с Д.Д. за пренасяна
на наркотици.
Свидетелят Т.З. е разпитан на
04.06.2012 г., като е обяснил, че пътува с И.И.Н. с автобус до *********. Този И.Н.
има прякора М.. Пътувал е до Б., където са били заловени с И.Н. и осъдени. Все
още Н. е в Б. и се е обърнал към посолството за снабдяване с български паспорт.
От показанията на свидетеля Т. се изясни, че този свидетел е участвал в среща с
Ц. Б., зад С.п.в П., а в последствие тримата – Т., Н. и З. са били превозени
от подсъдимия Х.П. в района на с.В., над магистрала Т., където са се срещнали с
брата на Ц. Б. - подсъдимия Б. Б.. Имено там се е провел разговора между трите
лица и подсъдимия Б. Б. за предмета на пътуване, за поемането на разходите и
на всички е било известно, че ще се занимават с пренасяне на наркотици, за
което обаче ще получават добро възнаграждение. Това им е било обещано от
първоначално от Х.П., а в последствие и от подсъдимия Б.Б.. Т.З. е получил
билет от подсъдимия Б. Б., такъв билет е получил и Н. и са напуснали Б.
01.12.2007 г. през К.ш., с автобус, марка „С.“. За пътуването е разпитана и
бившата съпруга на З. – К.А., която обяснила как е станало пътуването. Разпитана
е и сестрата на И.Н. – Г. Бошкова, която сподели, че при едно обаждане на Н. от
Б., той е казал, че е направил голяма грешка. От разП.а на тези две свидетелки,
също се изясни, че и двамата свидетели са пътували без да разполагат с
финансов ресурс, че И.Н. не е имал паспорт, а е било финансирано издаването му.
Факт е, че и двамата свидетели, след като са заминали за Б., са били задържани
и осъдени, именно, защото са заловени с капсули с кокаин, които те обаче са
отказали да гълтат след като са им били оставени от чернокож. Приложена е
справка, която е изискана по линия на Интерпол, която се намира в т. 15, от
л.76 – до л. 90 по делото, от която е видно, че са осъдени И.Н. и Т.З. по на 1
година и 10 месеца лишаване от свобода за трафик на наркотици от съда в С.П. – Б..
Свидетелят П.П. от **** е чичо на
подсъдимия Х.П.. Двамата, през септември 2007 г. разговаряли помежду си и
тогава Х.П. казал, че може да намери работа на чичо си в строителството в *********,
като обещал едно голямо възнаграждение, при което свидетелят П.П. се съгласил
да пътува, тъй като и той имал финансови проблеми, независимо, че към този
момент работел, но нямал добро заплащане. Х. П. казал, че намирането на работа
ще стане чрез него познат от ****, упоменал името Ц. и същото лице щяло да
поеме всички разходи по пътуването, включително по издаването на лични
документи.
От ****** до **** свидетелят е
пътувал на 15.09.07 г. като автомобилът бил управляван от подс. Б.Б. и е бил
Мерцедес - комби. Подс. Б. е превозил от ****** до автогара **** свид. П. като
в автомобила е ставало въпрос, че именно по-големият брат на подсъдимия – Ц. е
строителен инженер в ********* и свидетелят ще работи за него. П.П. е разпитан
на 18.04.13 г., а показанията пред съдия на ДП са приобщени на осн. чл.281,
ал.1, т.1 от НПК чрез прочитане. Много обстоятелствени са показанията на
свидетеля, но от същите се вижда, че билетът му е бил закупен от Б.Б., че е
пътувал с автобус на „Юнион Ивкони“ в А., че слязъл на последната спирка пред
хотел „В.“ в А. и там го е чакал с автомобил подс. Ц. Б.. В жилището, където е
бил настанен е бил подс. Л.Ш. и голяма част от другите свидетели, разпитани по
делото. От разпита му се установява, че всички българи, намиращи се по това
време в квартирата, не са имали право да напускат квартирата, щорите на
прозорците били поС.но спуснати, Е. от чернокожите е имал пистолет, това било
видяно от свидетеля. Той също нямал никакви свои пари при заминаването, не е
знаел чужд език, свидетелства и за насилствени действия от страна на Ц.Б.
спрямо него, спрямо С., спрямо А.С.. В с.з. са протоколирани неговите
показания, че Ц.Б. Един път е посегнал на С., а Един „негъра върху мен„.
Няколко пъти е бил заплашван от Ц.Б., бил е дрогиран при пристигането си, и
впоследствие е отказал да употребява наркотик. „Тези действия ги извърши Ц.“ е
записано в съдебния протокол.
Свид.П.П. е пренасял наркотични
вещества до Е. Ш., както и от Б. до *********. При последното пътуване не е
можел да се върне от В., поради което е останал продължително време в хотела,
където е бил останал, наложило се е да отработва престоя си там и храната си.
Свидетелят отказал да вземе раница, тежаща 5 кг. от гр.П. - В. до А. – *********,
за което му е обещано 10 000 евро. Свидетелят е отказал, поради което нямал
възможност да се върне и финансирането му веднага е било преустановено, и е
трябвало да извърши ремонт на собственика на хотела и да работи в кухнята, за
да събере парични средства и да закупи билет за Б..
Свидетелят Р.Т. се е познавал със С.Г.,
който му съобщил, че има работа, свързана с пренасяне на наркотици.п това време
е бил безработен, имал финансови затруднения. С.Г. му казал, че можел да изкара
около 3 000 евро за тази работа и го свързал с А. Ш.. Именно с автомобил,
управляван от подс. Ш., в което пътували М.А., С.Г. и Р.Т. на 04.06.2008 г.
свидетелят е бил е бил придвижван от с. Ц., от където е свидетелят, до ****.
Свидетелят Р.Т. е разпитан на 04.06.2012 г. Той пристигнал в А., като билетът
му е бил закупен, според него, от С.. Обвинението му е само за транспортиране
по този пункт на обвинението. Този свидетел също е рискувал живота си и е
пренасял наркотик, като е бил задържан в Г., и е осъден на 30 месеца лишаване
от свобода, и е излежал присъдата си във Ф. Обяснил е, че тръгнал да пътува,
защото финансовото му съС.ие не е било добро, при пътуването не носил свои
пари, освен 30 лв., знаел е само български език, посочил е в залата, че
автомобилът е бил управляван от А., който е в залата. В автомобила се провеждал
разговор и свидетелят твърди, че са го попитали дали знае за какво ще пътува и
какво ще върши, и свидетелят отговорил положително, че знае за какво ще ходи в А..
Този разговор е стоял на вниманието на всички пътуващи с този автомобил. За
съвместно пътуване беше представена справка, от която е видно, че до А. този
свидетел е пътувал, освен с другите свидетели, чието пътуване беше изяснено от
техните показания, най-вече на С., е пътувал именно и Р.Т., като след това А.,
според него, е заминал за Америка. Но до А. е пътувал със С., с М., със С., той
и подс. А. Ш.. А с какво се е занимавал А. Ш. има засечени разговори, за което
свидетелстват двама английски поданици, които обясняват точно какво е било
извършено от А. Ш. в А..
Беше заличен свидетелят И.И.Н., за
което също има повдигнато обвинение, като трафикиране на лица, за това, че той
е бил мотивиран да пътува от подс. Б.Б., как е станало пътуването, задържането
в Б. и осъждането му, можем да съдим от други доказателства, а не пряко от
неговия разпит, но не считам, че е задължителен Разпитът на пострадалия по
делото. За него сочи свид.С.В., за времето, когато е пребивавал в А. и го е
посочил с прякора М.. За него свидетелстват С.М., А.Т. и то в четените
показания пред съдия, и свид. З.. В тази насока са показанията на сестрата на
И. Н. - Г.Б. и на К.А. – бившата съпруга на Т.З., за начина, по който е бил
мотивиран да напусне страната И.Н., заедно с Т.З.. А.Т. също е посочил, че преди
него са заминали И.Н. и Т.З. и им е било известно, че е бил в затвор в Б., има
и приложена справка, и в момента живее в Б.. От показанията на неговата сестра
знаем, че той е нямал също финансови средства, не е имал телефон със себе си,
дори не е молил близките да му окажат съдействие, за да се върне в РБ.
От така изложените гласни
доказателства могат да се направят обобщени изводи, че всички свидетели, които
са били мотивирани да пътуват зад границата – до А. са били в тежко финансово
съС.ие. С изключение на С.Ш. не са говорили друг език освен българския, не са
имали свои близки приятели или познати в ********* или близките държави, не са
могли да се ориентират в големите европейски градове, нито на летищните
терминали. За да могат да се хранят и да преспиват те са били зависими
изключително от поведението и „грижите“ на подсъдимите. Други българи в А.,
освен свидетелите, които посочих и другите свидетели, за които няма обвинение,
на са пътували до А., не са познавали, освен подсъдимите и останалите
свидетели. Нивото на образование на тези свидетели е ниско, съдът сам се е
убедил, особено при свид.Д.Д., което не изключва възможността да потърсят
полицейска закрила или друга помощ. Тези свидетели, които са можели да се
ориентират правилно, например А.Т. или Н.А., А.С., който е отишъл на летището и
се е свързал със сестра си, са предприели действия, за да могат да се приберат,
без да ставата трафиканти на наркотични вещества, но тези които не са можели да
се ориентират, не са знаели езици, не са имали средства и никакво възможност да
напуснат жилищата, в които са били настанени.
Съдът приема, че веднъж мотивирани да
излязат от РБ, набрани и транспортирани до границата на страната, целта на
извършителите на престъпленията е била тези свидетели да бъдат държани в
принудително подчинение, защото само по този начин е можела да се постигне
целта, за която са били трафикирани и аз ще посоча конкретно от гласните
доказателства на свидетелите, кое доказва, че тези свидетели наистина са
държани в принудително подчинение, независимо от съгласието им.
Св.С.В. в показанията си, разказа
случка, след пристигането в си А., че спрямо него е отправена заплаха с думите,
че трябва да върши всичко, каквото му се каже и тогава никой няма да пострада.
Свидетелят едва в ********* е научил, какво трябва да върши, но при оП.а да
откаже да върши тези неща, му е пояснено, че има приятелка и родители в Б., на
които може нещо да се случи, ако той не изпълни това, което се иска от него.
Освен това св. е посочил, че е видял оръжие у чернокожия, който се намира в
квартирата и това е имало своя възпиращ ефект да продължи да отказва да се занимава
с пренасянето на наркотици. Свидетелят е бил без пари, без езикови познания,
без близки и познати в *********, не е имало към кого да се обърне за помощ.
Сами В. е посочил и за друг свидетел
– С.М., че лично е видял, че му дават да пуши марихуана, което до този момент
той не е правил, видял е че са го ритали и са се гаврили с него. Видял е
оръжието в чернокожия. Освен това има и ниска степен на образованост, която му
пречи да се ориентира за евентуално търсене на помощ, било при граждани, било в
полицията. Второто пътуване на С.В. до А. е било с А.Т. и Х.П., който го е
предупредил да внимава как се държи с А., да не му обяснява какво се е случило
първия път, за да не се уплаши и да избяга. Това пък от своя страна показва, че
подсъдимия Х.П. е бил абсолютно наясно, че тези свидетели, пътувайки за А., ще
се занимават с пренасяне на наркотици, а в някои случай това няма да бъде
доброволно.
Св. С.М., пред съда е казал, че в
квартирата в А. се пушело много, включително и наркотици и се употребявал
алкохол. За себе си е казал, че са го дрогирали, ритали, че са го тормозили, преди
това в Б. никога не е употребявал наркотици. Положението му в С.П.- Б. е било
също отчайващо и е в потвърждение на това, че българите, които са се намирали в
чужбина, изведени от групата, са били напълно безпомощни. След като е останал
без пари в Б., той е бил настанен в приют и е било необходимо да получи пари от
майка си, като превод и с помощна на работодателя си от Б., за да се върне,
т.е. той сам не е можел да организира връщането си в Българи. Било поради липса
на средства, липса на документи, непознаване на обстановката и на други хора,
които биха могли да им помогнат. Освен това, този свидетел допълнително е бил
затормозяван от употребата на алкохол и пушенето на марихуана. Изрично е казал
- „Л. ми свиваше цигари, ….аз не исках да пуша, но той ме караше, понеже съм
кротък..пари никога не съм имал в джоб, паспортът не беше в мен също.“. За
принудителното подчинение можем да съдим от показанията на М. Дечов, той е
казал, че поС.но е бил по купуван алкохол и в квартирата е имало лек наркотик –
марихуана, като всички са пиели и са пушили марихуана и ако несе прави това от
свидетелите на него не се е гледало с добро око. Имало е моменти, когато дните
и нощите на свидетелите са се сливали, според показанията му. Той е считал, че
трябва да се държи като останалите иначе според него няма да съществуваш. Това
е точния израз, който е използвал свидетеля в показанията си. Той е прецени, че
ако не прави това, което се изисква от него, го очаква физическа разправа със Ц.Б..
Този свидетел, също е посочил, че е бил финансово много зле, че разходите му са
били поети от Ц.Б., че му е бил взет личния телефон, за да не може да се
свързва с близките си и че именно Б. е определял – кога, как и за къде да
пътува. За себе си е коментирал, че приел да се подчинява на Ц.Б., защото
очаквал от него да получи пари и че веднъж попаднал в *********, А. след
първото пренасяне на наркотик, просто не е имало как да се откаже: „Няма къде
да се скрие човек, нямаше къде да се измъкна”. Това е продължило до момента на
залавянето му на летището в Л.. В много от случаите свидетелите постфактум са
разбирали, че с тях е летял и друг човек, който ги е наблюдавал и контролирал
тяхното поведени, а този човек е член на международната група. Тоест никой от
свидетелите не е можел да предприеме действия, носейки в себе си наркотик, да
се отклони от маршрута, който му е бил предначертан.
Св. П.П.
в съд. заседание от 18 април 2012 г., както и след прочитане на показанията му
е свидетелствал за насилие спрямо С.Ш.. На стр. 9 е протоколирано „виждал съм
действия от страна на Ц. спрямо Севгин, с мен и Сашко. Ц. Един път посегна на С.,
негъра върху мен. Ц. с ритници и шамари наби С. пред мен и му удари телефона в
земята и го счупи. Но за какво са се скарали не зная. Негърът е бил пистолети и
оръжия. Той вади няколко пъти пистолета срещу мен, говоря за якия негър,
забравих му името. Освен негърът, Ц. няколко пъти се оП.а да ме заплашва. Нито
в Б., нито извън Б. съм употребявал наркотици. Само вечерта, когато пристигнал
с една сламка ме принудиха и мисля че това са наркотици. Щом ме упоиха и не
знаех къде съм, цяла половинка шише с една сламка. Тези действия ги извърши Ц..
Никои по никакъв начин не ми е въздействал да давам тези показания, които
прочетохте.“. казва свидетелят. Моля тази показания да бъдат ценени в пълнота.
В потвърждение на принудителното подчинение, ще цитирам и свидетеля Н.А., който
пред съда е казал – Беше ме страх да избягам сам. Нито мога да се оправя в тази
голяма държава, нито знам къде да ида, нито имах пари в мен. За този свидетел
нямаме обвинение, но той е разпитан за да потвърди като трето лице показанията
на пострадалите свидетелите. Този свидетел е прибягнал до една лъжа, бидейки в А.,
той е казал, че баба му е починала и това е послужило, като разрешение А.,
който по това време е бил в квартирата в А., да му разреши, да се върне в Б..
„ако не ми дадоха пари, ли ида ме купят билет, аз нямах никакви пари, с които
да се върна в Б.. Не искам да ходя никъде в чужбина, защото се притеснявам и се
убедих, че могат да те излъжат и да те пратят някъде да носиш наркотици и да
няма какво да направиш. Аз бях отишъл, като наистина мислех, че ще работя в
строителството, но ме излъгаха.“.
Другият свид. А.С., изрично е казал,
че е пътувал зад граница, след като е бил снабден с паспорт от Х.П., с пари от Ц.Б.
е заявил, че пътувал за чужбина, без личен телефон, но с пари да се обади от
телефонна кабина. Не е имал пари, не е говорел английски. Всичко това по
указания на Ц.Б.. За да може да комуникира с лицата около него, той е звънял по
телефона на Ц.Б. и го е уведомявал какво иска, съответно Ц.Б. се е разпореждал
да му се дава това, от което има нужда. Самият свидетел не е имал никакви свои
лични пари , дори връщането му в Б. е станало не с лични средства, а с пари на Ц.Б.,
което означава, че ако последният не му ги е предоставил тези пари, той не е
имал и възможност да се върне.
Св.Д.Д. в разпита си пред
компетентните органи във В. е казал: „В А., Б. не ме пускаше извън къщата, Б. ме
контролираше, както и всичките други куриери. Разрешаваше ни да бъдем извън
къщата само за почивка за по цигара. В съдебно заседание от 8.06.2012 г. Д.Д.
е казал, че е тръгнал за ********* само със 7 лева в джоба, без мобилен
телефон, без да знае език и без да има близки. Не може да се оправи по
терминалите на летищата. От Ц.Б. е получил 10 евро за из път. В съдебно
заседание е казал, че при пристигането си в ********* паспортът му е бил взет
от чернокож. Т.е. този човек е напълно безпомощен без съдействието на лицата,
които са го извели от страната и съответно е зависим от тях, до задържането му
на летище Х..
Св.А.С. в съдебно заседание от
19.04.2012 година е бил мотивират да пътува от Л.Ш., но пристигайки в А. и
настанен вече в една от квартирите на групата е заявил пред съда, че е имало
ограничения за свободно излизане от жилището. Счита, че ограничението е
наложено от подс. Ц.Б.. Бил е без телефон, защото така е казал подс.Ш.. Храната
се осигурявала от други хора. Той е пазарувал няколкократно, но само защото Л.Ш.
му е давал пари, за да ходи до кварталните магазини, но е категоричен, че
другите не са излизали от квартирата и е имало ограничение, според него,
наложено от Ц.Б.. Същият обаче не е бил през цялото време в квартирата и когато
е отсъствал го е замествал Л.Ш.. Като изрично е казал, че „Правилата бяха да не
се излиза от стаята, такива бяха правилата”. А.С. не е имал възможност сам да
се прибере, защото не е разполагал с телефон, бил е предупреден от Л.Ш. да го
остави в Б.. До този момент не е бил пътувал в чужбина, което допълнително е
затруднявало ориентацията му. След като е научил, че трябва да пренася
наркотици, чрез поглъщане на капсули, опитал се е да глътне една и се е отказал
да гълта повече. Казал е „Ж.Ц. ми каза, че трябва да правя това, което ми кажат
негрите, че трябва да ги глътнем. Изрично е посочил, че не е разполагал с лични
средства, което е затруднило връщането му в Б.. Когато е поискал да се прибере,
са му били дадени само 50 евро, които е използвал в метрото, за да отиде на летището
и да се свърже по интернет с близките си. Освен това е посочил, че в
квартирата, където са били настанени българските свидетели, всички са
употребявали алкохол и марихуана. Показанията му са четени на осн. чл. 281 ал.
1т.1 и т. 2 от НПК, което допълнително способства за пречупване на тяхната
воля.
А.Т. е казал, че докато е престоял в
квартирата в А. е бил с отнет паспорт – лист 34 от съдебно заседание от 5 април
2012 г., поради което е трябвало да се върне през ***** с личната си карта. За
да може да си тръгне е потърсил съдействие от брат си, който бил в Б..,
трябвало да се върне през ***** с личната си карта. Имал късмет, че имал близки
в съседна държава. Чакал го 4 часа в заведение. Казал е „брат ми ме прибра в Б..
Причината била, че е чакал и той да замине но „не издържах и избягах.” .
Упоменал е тази дума изрично – „Избягах“, употребявайки тази дума, аз моля да
се приеме, че той не се считал за свободен и не е можел да си тръгне без
проблеми от тази квартира.
И.Р. е казал, че в ********* не е имал
собствени средства, не имал даже такива, с които да пътува до *********. В
същото време му била осигурена храна и квартира, не знаел чужд език, не е имал
чужд мобилен телефон, а само такъв по който му е давал да говори негъра в
квартирата. По този телефон се е свързвал с Ц.Б.. Останал сам в Б., той е бил
напълно безпомощен. Трябвало е майката му да му изпрати пари, за да се прибере
в Б.. Преди това е престоял 8 месеца в дом за емигранти. За пореден път се
доказва, че всички свидетели са били поставени в условия да не могат да се
приберат в Б., ако не им бъде разрешено от лицата, които са ги извали. Никои
през тези 8 месеца не го е потърсил в Б.. Това доказва, че всички свидетели са
се били поставени в условия да не могат да се приберат в Б., ако не им бъде
разрешено от подсъдимите да се приберат.
Р.Т., също е казал, че е излязъл само
с 30 лв. от Б., също не знае език и заяви, че пътувал за А. и Б. заедно с М.А.,
който отрича пътуването си, но е факт, че двамата са пътували по едно и също
време с цел пренасяне на кокаин.
Съдът приобщи показанията на
свидетеля М.К. с прочитането им .Страните изразиха съгласие за прочитане на
показанието на този свидетел , дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство.
М.К., който е свидетелствал по
настоящото дело по ЧНД 476/2010 г., казва, че според него българите и другите
източноевропейци, били на дъното на организацията, която са разследвали. Те
били третирани, като ниско ниво и правели каквото им се каже, защото им били
обещавани пари. Той е задавал въпроси на заловените да пренасят наркотици –
поляци и българи, защо не са избягали и сам отговаря, че това не е толкова
просто, защото организаторите на Международната Група знаели къде живеят те и
техните семейства и били заплашвани със саморазправа над семействата им. Той
лично се е срещал с голяма част от куриерите и според него били приятни и
дружелюбни, но за съжаление попаднали в тази ситуация. Тези свидетели разбира
са попаднали в тази ситуация, не по собствена воля. Те са попаднали в тази
ситуация с изключителното съдействие на подсъдимите по делото. При работата му
с холандските полицейски служители по операция „Г.” той научил, че в жилище в *********
имало 15 български мъже, които нямали достъп до храна, но имали две бутилки
водка и малко цигари. Били щастливи, че имат нещо за пиене и пушене, тъй като
били държани в тази къща докато са готови да бъдат изпратени. Той научил за един
българин, който бил пребит от по-висш член на организацията, защото не се
съгласявал да прави това, което му казвали.
Освен свидетелски показания в насока
за принудителното подчинение на трафикираните лица е дал обяснения и подсъдимия
Х.П., както пред съдия, така и в досъдебната фаза.Съдът отчита двойствената
природа на обясненията на подсъдимия.В хода на съдебното следствие в обясненията
си П. по същество потвърждава показанията си дадени в хода на досъдебното
производство пред съдия .Те кореспондират с показанията на всички свидетели и
на другите събрани в хода на производството доказателства до степен, че
създават една пълна картина на дейността на всички подсъдими в изпълнение на
целите на функциониралата организирана престъпна група.В протокола от
2.07.2013г. Съдът подробно е изложил мотиви поради които е прочел обясненията
на свидетеля в хода на досъдебното производство , дадени пред съдия.Настоящия
съдебен състав приема , че възраженията на защитата за опорочаване на
процедурата са неоснователни.Съдията пред който е проведен разП.а по реда на
чл.22 НПК подробно е изложил мотиви в тази насока , които следва да бъдат
споделени.При отговор на конкретни въпроси след прочитане на тези обяснения Х.П.
на практика ги потвърждава като представя своя интерпретация на въпроса за
знанието за целта с която свидетелите пътували зад граница.Това следва да бъде
разгледано като защитна версия и да не се крЕ.тира тъй като е в противоречия
както с показанията на свидетелите така и с установените обективни действия на
подсъдимия П..Техния анализ категорично сочи , че той е бил наясно с целта на
групата , извършил е многобройни действия за постигане на поставената цел и е
работил в синхрон с другите участници като е изпълнявал нарежданията на нейния
ръководител. Освен че всички гласни доказателства доказват принудителното
подчинение, в което са се намирали, свидетелите по делото, тези показания доказват
и наличието на организирана престъпна група, тоест че е налице престъпление по
чл. 321 от НК.
Съдът приема обясненията на
подсъдимите Ц.Б., А.Ш. и Л.Ш. като излагане на защитна версия в опит да внесат
съмнение в повдигнатите им обвинения.Съдът не ги кредитира, защото същите
влизат в крещящо противоречие с обясненията на подсъдимия П. , показанията на
цитираните свидетели,писмените доказателства и заключенията на назначените и
приети експертизи.
Когато се предлага работа зад граница
не се сочи на свидетелите , че ще работят за фирма, а за лице или за тях.
С.В. посочва , че при набирането му
август 2007 г. подс. Хр. П. се обадил на А. Ш., а той на Ц.Б.. Това се
установява от обясненията на подс.Х.П.. Ц. Б.идва в ****** и дава пари на Х.П.,
за да бъде снабден с документи С.В.. От своя страна Ц.Б., след като е заплатил
документите на С.В., посреща С.и Х.П. в **** и организира транспорта на С.В. с
подс.Л.Ш. от **** до ГКПП****през м.септември 2007 година. Т.е. може да се
направи извод, че за извеждането на С.В. от Б., се ангажира вниманието на 4-ма
подсъдими. В подкрепа показанията на С.В. са тези на А.Т., разпитан от съда на
11.06.2012 година, по повод разговора му с Х.П.. Свидетелят се отказал да
пътува, тъй като му се видяло съмнително, че след като му се предлага работа,
няма да заплаща нищо по пътуването си, а и ще бъде снабден с документи от
организаторите, без да заплаща също разхода по издаването на документи. В
показанията си А.Т. не конкретизира, кой ще го снабди с документи и кой ще
плати разходите по пътуването, а употребява думата”те”. При това провежда
разговор само с Х.П., но е бил наясно, че зад него стоят други хора. По
отношение ръководната роля на Ц.Б. може да се направи извод също от показанията
на С.В., който е казал дословно: „Ц.Б. се държеше, като шеф с останалите.
Всички изпълняваха неговите разпореждания”. Освен това е посочил, че е видял
лично Ц.Б. да дава пари на Х.П. за изваждане на паспорта му и че същият е
закупил билетите за пътуване до *********.
В показанията си свидетелят С.Мачев,
четени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК и приобщени към доказателствения
материал по делото на стр. 4 от протокола е обяснил за ролята на Ц.Б., Л.Ш. и Х.П.
за организацията по набирането и държането на българите в квартирите в А..
Според него „И.д., както е известен подсъдимият Ицо П. има роля да набира
куриери и за тази работа сигурно му се плаща от Ц.. Ц. е като някакъв шеф в
тази мафия…Всички българи, които вършеха тази работа, бяха подчинени на Ц.…
Ролята на С. беше да ни развежда, понеже знаеше езика…Всички други българи,
които съм посочил в разП.а бяха куриери за Ц.… Ц. даваше пари на С. за
разходите, свързани с това да ни плаща хотели, купува ни храна, цигари, кафе,
защото знаеше езика, той ни водеше от една страна до друга и се ползваше като
доверено лице на Ц.…Ролята на Л. в тази работа мисля, че беше като заместник на
Ц.…”
В четените по реда на чл. 281 ал. 1
т. 3 от НПК показания на С.Ш. се посочва: „А. Ш. ми предложи да ме запознае с
човек от ****, който да ми осигури работа в чужбина….„А. ме запозна с лице на
име Ц.- викат му Ц., той се казва Ц.Б., който е 86-ти набор. Ц. е бил борец с А.
предполагам, че се познават от борбата”. Тримата са се срещнали в гр.П. – Ц., А.
и С.. Ц.Б. се поинтересувал, дали С.Ш. говори английски, дали може да се оправи
по летищата. Освен това му обяснил и в какво ще се изразява работата му зад
граница и, че е свързана с контрабанда на хапчета. Поради тежкото си финансово
съС.ие, свидетелят се съгласил да върши работата. И тук виждаме, че връзката
между св. С.Ш. и Ц. е станала чрез А. Ш.. Установява се, че именно Ц.Б. е
организирал пътуването на свидетеля, дал му е телефон, с който да комуникират,
както и инструкции да слуша чернокожия „Б.” или „Б.”. И още нещо много важно -
свидетелят е научил, че Ц.Б. е дал на А. Ш. първоначално 200- 250 евро
комисионна за това, че го е запознал със С.. Научил е в последствие че Ц.Б. е
дал още 500 евро на А., всъщност да ги предаде на С.. Когато обаче С. е попитал
А., ще му даде ли парите от Ц., той е отказал с обяснението, че това е бизнес,
а приятелството си е приятелство и че той ги приема също за комисионна, поради
запознаването на С., който ще работи за Ц.Б.. Освен това, от показанията му
продължават с това, че Ц.Б. купува билети за всички, които пътуват за А. и
впоследствие се настаняват квартирите, ползвани от в Ц.Б. и Л.Ш..
Свидетелят Н.А., който не е
посочен като трафикирано лице и като пострадал по делото потвърди показанията
на пострадалите по делото. И най-вече, че А. Ш., е част от групата, която
извежда български граждани в чужбина с цел пренасяна на наркотици.
Първоначално свидетелските му показания в съдебна фаза не съвпаднаха с тези,
които е дал в ДП, поради които същите бяха прочетени по реда на чл. 281 ал. 4
във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, няколкократно пред съда на 6.06.2012 година той е
заявил, че прочетеното от съдията е вярно, дори е протоколирано, че свидетелят
плаче. Св.Н.А., също е пътувал до А. - *********, след разговор със С.Г. от с.Ц..
Впоследствие научил, че С. всъщност си имал шеф на име А., който е видял в Един
последващ момент, когато трябвали да замине за *********. Пътувал е през лятото
на 2008 година сам с автобус от Автогара „Юг”. |В А. го е чакал С.Г. и А. Ш.,
които са го настанили в къща, а впоследствие свидетелят се е съгласил да гълта
ампули с дрога и да ги пренася през граница. Заявил е: „Буквално А. ми каза, че
ще ме трепе, ако не гълтам ампулите … На мен ампулите с наркотика ми ги даде А.,
остави ми ги в Един пакет на шкафа в стаята, бяха много, но аз не можах да
глътна повече от 10-ина, трудно ми беше. До ферибота за Ш. е бил откаран с
автомобил Фиат от А. Ш.. Освен това е видял, че чернокожият, на който са били
предадени ампулите след като ги извадил от себе си, е дал свита на топка пари
на А.. Свидетелят е бил принуден да съобщи, че баба му е починала и е помолил
да бъде върнат в Б.. Показателно е, че няколко пъти свидетелят е казал, че
прочетеното от съдията е вярно. Съдът кредитира думите на свидетеля.
Св.А.Т. в разпита си пред съда на
05.04.2012 година е казал, че от Х.П. е разбрал за работа в чужбина и ставало
въпрос за прекарване на наркотик през границата, не само в Е. и извън Е., и че
наркотикът се гълта и според колко бройки съм глътнал, ще ми се плаща. Те
тръгнаха преди мен и аз се подлъгах и тръгнал след тях…Пътните разходи щяха да
са за сметката на хората, които уреждат работата, това го научих от Х.…Х.П. ми
каза, че ще работя за ****. Освен това, същия Х.П. му е казал, че получава по
250 евро от Ц.Б. за всеки набран куриер. Показанията на А.Т. от досъдебната
фаза са приобщени на основание чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК от ДП, дадени пред
съдия. Изрично, за тези показания А.Т. е казал и е протоколирано на л. 24 от
съдебния протокол на 05.04.2012година, че казаното в ДП е вярно. Той е посочил
и , че е тръгнал от ****** от старата Автогара с лек автомобил, управляван от
подс. Л.Ш., който е посочил в съдебно заседание и че до границата е пътувал със
същото момче. В залата изрично е казал „Х.П. ми каза, че шефовете са Ц. и Б.”/
л. 33 от съдебния протокол на същата дата/. Освен това Х. му обяснил, че Ц. е
връзката за чужбина с другата група.
Св.А.С. е разпитван на 19.04.2012 г и
пред съда е казал, след като подробно е разказал пред съда, как се е сдобил с
документи и билет за пътуване до ********* - „Знаех, че няма да работя за И., а
за други хора. Ицо нямаше такива възможности.” След това е последвало
запознаването с Ц.Б. и именно той му е казал за къде и кога ще отпътува, дал му
е инструкции да не си носи личния телефон, дал му е пари, за да може да се
обади, след като слезе на последната спирка пред хотел „В.”.
Доказателства за организирана група
са и и показанията на свидетеля Д.Д., чиито показания пред компетентните органи
във В. бяха прочетени е казал дословно.” Възможно е да съм казал, че Ц. е
ръководител, а Ш. е малко под него.” В разпита е казал, че Х.П. е получил пари
от Б. за моя паспорт и билети за А.. В същите показания е казал, че Л.Ш. е
мъжът, който е дясната ръка на Ц.Б..
Св.А.С. в съдебно
заседание от 19.04.2012 година е бил мотивиран да пътува от Л.Ш., но
пристигайки в А. и настанен вече в една от квартирите на групата е заявил пред
съда, че е имало ограничения за свободно излизане от жилището. Става ясно, че
храната се осигурявала от други хора, а не от свидетелите които са били
трафикирани. Той е пазарувал няколкократно, но само защото Л.Ш. му е давал
пари, за да ходи до кварталните магазини, но е категоричен, че другите не са
излизали от квартирата и е имало ограничение, според него, от Ц.Б.. Същият,
обаче не е бил през цялото време в квартирата и когато е отсъствал го е
замествал Л.Ш.. Като изрично е казал, че „Правилата бяха да не се излиза от
стаята, такива бяха правилата”. Изрично е посочил, че Л.Ш. му е казал, че ще
пътува, за да върши работа на Ц. Б..
Видно от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства е изяснена схемата, по която са били
ангажирани да пътуват Г. Г.К., Н.А., Н.Б., С.Г., А.Т., дори и тези, които не са
пострадали по делото са сходни с тази, по която е било ангажирано пътуването на
пострадалите по делото. В тази насока е и пътуването същото е и със
заминаването на двамата братя С. и Л. С.и от П., които макар и да не са
свидетели по делото, тъй като прокурорът поиска заличаването им, се установява,
че са все пак пътували от разпитите на другите свидетели и разпита на техния
баща. По инициатива на Х.П. и членове на семейството на С. и Б.Б.. Беше разпитан
техния баща, който каза, че в **** го е чакала руса жена, която е майка на
подсъдимите.
Св.С.В.Г. който е заминал за *********
през м.ІІ.2009 година бил в А., бил е посрещнат от С., Той не е свидетелствал
срещу подсъдимите, но изрично на стр. 20 от съдебния протокол от 04.06.2012 г.
е записано, че „С. каза, че са голяма организация за наркотици”. , т.е. че не е
работил за С., а за някаква друга организация за наркотици. Свидетелят е бил
задържан в Д.И. и има 4 годишна осъдителна присъда за пренасяне на наркотици,
тъй като е заловен с кокаин. Има справки за това в делото. Въпреки, че е била
изготвена молба за международна правна помощ, в И. този свидетел не е дал
показания, като само е заявил, че не желае да отговори на нито един от
поставените въпроси, не желае да бъде свидетел, тъй като изпитва страх от
организацията, занимаваща се с наркотици, за която е работил.
Св. П.П. е бил мотивиран да пътува от
Х.П. своя племенник Х.П., също е посочил, че пътуването му е било организирано
от Ц. от Е.П.. От П. до **** е бил превозен от Б.Б., който е бил посочен от
него в съдебно заседание, негов брат. Именно Б. му е купил и билет за пътуване
и му е дал 40 евро. Б. му е обяснил още, че трябва да слезе при хотел „В.“ в А.,
от където ще го вземе Ц.Б..
В тази насока са и показанията на И. Р.,
който сочи кой организирал пътуването му и показанията на свидетеля К.Ф.,
британски поданик, който е разпитан пред ОС П. и показанията са прочетени.
Св.К.Ф. разпитан по ЧНД 475/2010 г.
на ОС П. е заявил за Ц.Б.: „Той е шефът на българската криминална група”.
Именно по разследването, извършено от Ланкаширската полиция, е било установено,
че се използват като куриери на наркотици клас „А”, каквито са кокаин и екстази,
източно европейски граждани, в това число и българи от региона на **** са били
трафикирани с такава цел. Посочил е, че българското участие в Международната
престъпна група е било важно, защото българите са отговаряли за донасянето на
наркотиците от Ю.А. и доставката им в О.Кр. /л.7 от неговия разП./. По
информация от делото Г., Ц.Б. е бил един от основните организатори на
българската криминална група. Въз основа на разследването по Г. е посочено и
участието на Ц.Б. в българската криминална група, факт е, че Ц.Б. е осъден за
тази своя криминална дейност на 20 месеца Лишаване от свобода в *********.
В тази насока са и показанията на М.К.
по ЧНД 476/2010 г., с поред който българите са предимно куриери, които поглъщат
дрогата и че в разследването на М.Х.ут и М.У. е бал разследван и Ц.Б.. За тях
сме приложили и копия от присъдите им и че неговата роля била да наема българи,
които да станат куриери. Според него българите и другите източно европейци били
на дъното на организацията, която са разследвали англичаните. Те били третирани
като нисши и правели каквото им се каже, защото им били обещавани пари.
Освен свидетелски показания в
насока за принудителното подчинение на трафикираните лица е дал обяснения и
подсъдимия Х.П., както пред съдия, така и в досъдебната фаза.Съдът отчита
двойствената природа на обясненията на подсъдимия.В хода на съдебното следствие
в обясненията си П. по същество потвърждава показанията си дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия .Те кореспондират с показанията на всички
свидетели и на другите събрани в хода на производството доказателства до
степен, че създават една пълна картина на дейността на всички подсъдими в
изпълнение на целите на функциониралата организирана престъпна група.В
протокола от 2.07.2013г. Съдът подробно е изложил мотиви поради които е прочел
обясненията на свидетеля в хода на досъдебното производство , дадени пред
съдия.Настоящия съдебен състав приема , че възраженията на защитата за
опорочаване на процедурата са неоснователни.Съдията пред който е проведен разпита
по реда на чл.22 НПК подробно е изложил мотиви в тази насока , които следва да
бъдат споделени.При отговор на конкретни въпроси след прочитане на тези
обяснения Х.П. на практика ги потвърждава като представя своя интерпретация на
въпроса за знанието за целта с която свидетелите пътували зад граница.Това
следва да бъде разгледано като защитна версия и да не се кредитира тъй като е в
противоречия както с показанията на свидетелите така и с установените обективни
действия на подсъдимия П..Техния анализ категорично сочи , че той е бил наясно
с целта на групата , извършил е многобройни действия за постигане на
поставената цел и е работил в синхрон с другите участници като е изпълнявал
нарежданията на нейния ръководител. Освен че всички гласни доказателства
доказват принудителното подчинение, в което са се намирали, свидетелите по
делото, тези показания доказват и наличието на организирана престъпна група,
тоест че е налице престъпление по чл. 321 от НК. Съдът смята , че основно
значение за мотивиране на извод за наличието на ОПГ имат обясненията на Х.П. в
с.з. от 01.07.2013 г. когато бяха прочетени показанията му пред съдия и пред
разследващ орган в присъствие на адвокат.Подсъдимият П. след прочитането им
заявява, че е вярно това, което му е прочетено, и че се е свързвал с А., с Ц. и
с Б.. Вярно е и това, което е казал за Л.Ш.. Първоначално, казва, че се е
свързал с А., който му обяснил, че може да изкара пари, като намери други хора,
които да пътуват за чужбина и да прекарват наркотици. За това е трябвало да му
дава от 150-200 лева на човек. Той се съгласил да търси хора и по този начин
мотивирал да пътуват С.В. и С.М.. Впоследствие, А. го запознал и с Ц.Б., като
получил пари от него и видял, че пари се дават и на А. Ш. за ангажирането да
пътува и С.В.. Това станало в ****, на гърба на С.п., до заведение „Т.“. В
случаите, когато е предавал информация, че е съгласен да пътува и Ст.М. А. му
казал, че трябва да говори с човека от **** - Ц. и когато той каже, тогава може
да замине и С.. Впоследствие Цв.Б. е превозил С.М. от П. до ****. Това е
станало почти за всички разпитани по делото свидетели, както и за Г. И.. Подс. Х.П.
е дал обяснения по отношение на престъпната дейност на Б. Б., по-точно за
срещата, състояла се между подс. Б. Б., Т. З., И. Н. и А.Т. на автомагистрала Т.,
в района на Вакарел. Той посочва, че сам не би могъл да организира пътуване зад
граница на свидетелите, а просто ги свързва с Ц.. Установи се от неговите
обяснения, че всички разходи по издаване на документите и билетите за пътуване
са се поемали от Ц. Б. или от брат му Б.Б.. Същият подсъдим обяснява и ролята
на Л.Ш. в организацията, като освен личните си впечатления той предаде и тези
на чичо си - П.П., от който бил научил, че Л. от Е.П. е нещо като заместник на Ц..
В квартира в А. Л. седял при хората, които се изпращат от РБ, купува им храна и
други неща, когато Ц. не е там.
Съдът приема обясненията на
подсъдимите Ц.Б., А.Ш. и Л.Ш. като излагане на защитна версия в опит да внесат
съмнение в повдигнатите им обвинения.Съдът не ги кредитира защото същите влизат
в крещящо противоречие с обясненията на подсъдимия П. , показанията на
цитираните свидетели,писмените доказателства и заключенията на назначените и
приети експертизи.
От така цитираните кредитирани
гласни доказателства, съдът смята, че се изясни конкретната роля на всеки един
от подсъдимите в ОПГ. Същата е действала на територията на Р.Б., като не бива
да се подминава и връзката са Ц.Б. с международната ОПГ. А. Ш. се е познавал с Х.П.
още от 2005 г., когато имат съвместно пътуване до И. Това е разказано от Х.П..
Ц.Б. и Б.Б. живеят в съседство в ГР.Е.П. с Л.Ш.. Тримата са израснали заедно,
учили са в едно училище. Дори Ш. твърди, че е работил за семейство Б. – имащо
бизнес с внос на автомобили, и е закупувал бусове за тях. Т.е. не можем да
говорим за случайно срещнали се хора, а за такива, които си имат доверие от
доста време. Изяснена е връзката на А. Ш. с подс. Х.П., като ролята на Х.П. е
да намира момчета, които са съгласни да пътуват. Всъщност Х.П. е уговорил С.В.,
П.П., С.М., А.Т., Д.Д., И.Н., Т.З., А.С.. за всеки Един от тях е съобщавал на А.
Ш., а впоследствие на Ц. Б., и в някои случаи и на Б.Б., като е организирал и
срещи. Най-често в квартирите в ********* са пребивавали Ц.Б. и Л.Ш. и в
определени случаи е пребивавал и А. Ш.. Разходите по издаване на лични
документи са се поемали от подсъдимите, като допълнително са се уточнявали в
разговори детайлите – момент на пътуване, пристигане - кой ще ги поеме, къде,
давали са пари на ръка, и най-вече подсъдимите са се убеждавали в лични
разговори, че свидетелите са готови да пътуват, след като с тях е разговарял Х.П..
Подс. Л.Ш. съдействал, както за транспортиране на свидетели до автогара ****, и
в някои случаи до *********, поС.но е пребивавал в квартирите, които са били ползвани
от подсъдимите; когато зад граница, не се е намирал Ц.Б., той е извършвал
организацията по пребиваването на българите в А., най-вече по изхранването, по
задоволяване на други нужди, тъй като от показанията на свидетелите се
установява, че пътуванията със самолетни полети, закупуването на билети,
осигуряването на визи е ставало предимно от чернокожите, пребиваващи в същите
квартири. Повечето свидетели са посочили, че в А. Ц.Б. е бил заместван от Л.Ш..
Освен че одобрява свидетелите, които ще пътуват зад граница, е предоставял
средства, т.е. е осигурявал всички други най-елементарни нужди, включително и
по телефона, когато свидетелите не са знаели език и не са можели да се
ориентират на место. Използвал е системата за бързо разплащане Уестърн юнион“, като
могат да се посочат писмени доказателства, например подс.Х.П. е получил от Ц.Б.
140,00 лв. за което има справка в т.11, л.250, получил е 200,00 лв. на
16.01.2008 г., 100,00 лв. на 18.10.2007г., на 17.01.2008 г. подсъдимият е
получил 60,00 лв., след това има запис от 35,00 лв. В дома на Х.П. е бил
намерен обикновен лист хартия за превод с 10-цифрен код, който служи за
идентификация, като този лист е бил за превод от 100,00 лв.
Свид. А.С. също е получил сума
чрез „Уестърн Юнион“ от подс.Б.Б. за разходи, свързани с настаняване в хотел в
****. От друга страна, подс. Ц.Б. е получил множество преводи на суми от януари
2008 г. до май 2008 г. – 10 парични превода от ********* от различни лица на
обща стойност 9 474 евро, има справка в т.11, л.245-246 от делото. Те не са
свързани със закупуване на автомобили и бусове. В случая получателят на парите
е Ц.Б..
Анализирайки всички доказателства, в
това число и гласните, показват една и съща схема на ангажирана вниманието на
свидетелите, на организиране на пътуване, на отношението към тях зад граница,
както и последващо пренебрежително отношение за съдбата им, изпаднали в крайна
нужда в чужбина и когато не са имали никаква възможност да се приберат в РБ.
Липсва международен елемент в дейността на обвиняемите по настоящето дело.
Доколкото Ц.Б. е имал действия извън пределите на РБ., на територията на *********,
като член на международна престъпна група, той е осъден за тази дейност от съда
в гр... Част от свидетелите са осъдени в различни европейски държави и са
изтърпели наказанията си, като преносители на наркотични вещества. В настоящето
производство те имат само качеството на свидетели и пострадали, независимо, че
са били субекти на разследване по дела в различните държави - *********, В., С.Ир.
и Г.. Тези факти не са предмет на по настоящото наказателно производство.
Гласните доказателства, събрани чрез
разпита на посочените свидетели, по никакъв начин не се опровергават и не се
оборват от останалия доказателствен материал, събран по делото. Напротив,
данните извлечени от показанията на посочените свидетелите, съпоставени с
останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин
релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване, а именно
извършването на деянието и неговото авторство.
Съдът цени заключенията на приетите
експертизи по делото и и ги взема предвид при изграждане на становището си по
релевантните факти и обстоятелства.
Съдът кредитира изцяло и възприема за
достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, тъй като по делото липсват каквито и да са
доказателства, които да ги оборват или опровергават.
Протоколите за претърсване и
изземване са годни писмени доказателства . Същите са извършени или с
предварително разрешение или одобрени в законовия срок от съдия и в този
смисъл не следва да се приемат възраженията за опорочаването им.
Съдът приема , че са спазени всички
законови изисквания при извършване на тези процесуално следствени действия.
Приетите и предявени по
реда на чл.284 НПК веществени доказателства също подкрепят описаната фактическа
обстановка и допълват и изясняват установените релевантни факти и
обстоятелства.
Всички изброени по-горе кредитирани
доказателства, на които съдът се позовава, са достоверни, непротиворечиви, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъпленията.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА :
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка съдът зае становище, че с деянието си подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна следните престъпни състави:
Подсъдимият Ц.В.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
321 ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1, предл. 2-ро от НК, тъй като че през
периода от юли 2007 год. до април 2008 година на територията на **** и ****, ****
и ****, **** е ръководил организирана престъпна група с участници Х.С.П. от ****,
****, Л.Н.Ш. от ****, обл. С., А.Ф.Ш. от гр. К., ****ска и Б.В.Б. от ****, обл.
С., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а ал. 1 и
ал. 2 от НК като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК
на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5/пет/ години.
Подсъдимия Л. Н.Ш.,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 321
ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК във вр. с чл. 2 ал.1 от НК, тъй като
периода от юли 2007 г. до април 2008 година на територията на ****, и ****, ****,
****, и ****, е участвал в организирана престъпна група ръководена от Ц.В.Б. от
****, като групата е била още с участници Х.С.П. от ****, ****, Б.В.Б. от. ****
и А.Ф.Ш. от гр. К., ****ска, като групата е създадена с цел да се върши
престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК като на основание чл.30 НПК ГО
ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три/ години.
Подсъдимия А.Ф.Ш., е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 321 ал. 3, т. 2 във
връзка с ал. 2 от НК във вр. с чл. 2 ал.1 от НК, тъй като периода от юли 2007
г. до април 2008 година на територията на ****, и ****, ****, ****, е участвал
в организирана престъпна група ръководена от Ц.В.Б. от ****, обл.С., като
групата е била още с участници Х.С.П. от ****, ****, Л.Н.Ш. от ****, обл. С. и Б.В.Б.
от ****, обл. С., като групата е била създадена с цел да се върши престъпления
по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК. като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от 4/четири/ години.
Подсъдимия Б. В.
БЛАГОЕВ, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
чл. 321 ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК във вр. с чл. 2 ал.1 от НК, тъй
като периода от юли 2007 г. до април 2008 година на територията на ****, и ****,
****, ****, е участвал в организирана престъпна група ръководена от Ц.В.Б. от ****,
обл.С., като групата е била още с участници Х.С.П. от ****, ****, Л.Н.Ш. от ****,
обл.С. и А.Ф.Ш. от гр. К., ****ска, като групата е била създадена с цел да се
върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК. като на основание чл.30 НПК
ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
3/три/ години.
Подсъдимия Х.С.П.В,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл. 321
ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК във вр. с чл. 2 ал.1 от НК, тъй като
периода от юли 2007 г. до април 2008 година на територията на ****, и ****, ****,
****, е участвал в организирана престъпна група ръководена от Ц.В.Б. от ****,
обл.С., като групата е била още с участници участници Х.С.П. от ****, **** , Л.Н.Ш.
от ****, обл.С. и А.Ф.Ш. от гр. К., ****ска, като групата е била създадена с
цел да се върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК. като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 3/три/ години.
Легалното
определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20
от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно
сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на
формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на
участието или развита структура. Сдружението следва да не е за конкретно, а да
е за две или повече престъпления.
Организираната престъпна
група е сдружение, което структурирано, състои се от три или повече лица, то е
трайно, участниците в него действат съгласувано, като преследват за цел -
извършването на престъпления. Участието в организирана престъпна група е
предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на
предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и
най - вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. В това се изразява
съществената разлика между участието в престъпна група и останалите престъпления
на т. нар. „необходимо съучастие“. Участието в престъпна структура следва да се
разграничи от приготовлението като стадий в развитието на умишленото
престъпление, което е главна форма на предварителната престъпна дейност.
Приготовлението се изразява в умишлено създаване на условия, създаващи
възможността или улесняващи извършването винаги на конкретно индивидуално
определено престъпление. Между участниците в задружно осъществяване на
приготовление липсва устойчивата организационна връзка на йерархическа
субординация. Докато организираните сдружения са създадени с цел най-често за
неограничен брой и видово определени престъпления, като между участниците
съществува трайна и устойчива връзка.
Изпълнителното деяние на чл.
321 , ал.1,пр.2 НК ръководство на организирана престъпна група изисква
деецът да дава нареждания на един или повече членове на групата , като им
възлага общи или конкретни задачи или им дава указания за постигане на
поставените цели.Деянието е довършено с достигането на нареждането на
ръководителя до един или няколко членове на групата.Необходимо е
волеизявлението на ръководителя на групата да съдържа поставяне на задачи или
даване на конкретни указания свързани с изпълнение на поставената цел на
групата.
След горните пояснения,в
настоящото производство, доказателствата по делото сочат, по небудещ съмнение
начин, че участниците в деянието са повече от трима, следователно е установено
от обективна страна, че се касае до структурирано трайно сдружение на повече от
три лица, действащи обединено и с обща цел, съгласувано да извършват в страната
престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, като
дейността им не е инцидентна- за някакво точно определено и конкретно
престъпление,а напротив обхваща и съгласието на посочените лица в групата
относно създаване на предпоставки за извършване на множество престъпления от
определен тип, като те са съзнавали, че с дейността си подпомагат постигането
на общи престъпни резултати. Организирана група по смисъла на чл. 321 НК е
налице, когато има съгласуване на волята на три и повече лица за осъществяване
на едно или повече престъпления, тоест има общ умисъл на участниците в
сдружението да извършват престъпления, какъвто в случая се доказва по несъмнен
начин от доказателствата по делото. Няма никакво съмнение, а и по делото е
събран категоричен доказателствен материал, сочещ на задружната престъпна
дейност на подсъдимите по отношение придобиване и държане без надлежно
разрешително на наркотични вещества, както и разпространяване на същите, като
са създавали необходимите условия за осъществяването на тази дейност.
По несъмнен начин се установява
обективния признак „участие в организирана престъпна група“ по отношение на
подсъдимите Х.П., Л.Ш., А.Ш. и Б.Б. , като последните са действали не суверенно
и независимо, а напротив, те са били подчинени на управленските решения на
ръководителя на престъпната структура Ц.Б.. Доказа се категорично, от целия
достоверен доказателствен материал по делото, и йерархично място на подсъдимите
в изградената престъпна структура, което, за всеки от тях, е било след
ръководителя на групата. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимите не са
действали при обикновено съучастие. Общият умисъл на участниците в сдружението
е да извършват множество престъпления от посочения тип по чл.354а,ал.1 и ал.ІІ
от НК, а не на конкретно определено посегателство, като подсъдимите са
осъществили обективните признаци на престъпния състав на чл. 321 от НК.
С оглед характера на
извършваната дейност всеки от участниците в групата е изпълнявал определени
функции, като се е стремял да ограничи възможността да бъде разкрит от органите
на полицията, поради което не би могло да се очаква, че ще демонстрира връзката
си с останалите и ще извършва демонстративно дейност по разпространение на
забранени от закона наркотични вещества. От гледна точка на приложението на
закона / чл. 93 т. 20 от НК/ съдът намира, че според законодателя ,за да се
квалифицира деянието като престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК е достатъчно
само от обективна страна групата да е структурирана от три и повече лица . Що
се касае до изискванията за осъществяване на престъпния състав от субективна
страна, не е необходимо член на групата да познава всички в нея или три и
повече лица и да подържа връзки най-малко с двама, трима или повече лица.
Достатъчно е всеки от членовете /подсъдимите/ да съзнава че, осъществява
престъпната дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост
поне по отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и
действия съгласува своите действия. Подсъдимите са осъзнавали, че извършват
престъпна дейност по разпространение на наркотици в престъпна обвързаност с
ръководителя на престъпното сдружение. Подсъдимите Ц.Б., Л.Ш., Х.П., Б.Б. и А.Ш.
са действали като организирана престъпна група на територията на РБ.. За
дейността на Ц.Б., като член на международна организирана престъпна група, той
е понесъл наказателна отговорност по Наказателното дело на Окръжния съд в гр..,
*********, с №LURIS № KLR-U-**********, като е осъден на „20 месеца лишаване от
свобода". Съпроцесниците на Б. в ********* са М. Д. У. от О.Кр., с
неизвестен адрес и М. Б. от М. /Л./ и живущ в А.. Наказателното дело е известно
с наименованието „Г.". В О.Кр. се е водело също дело за тази група, под
наименованието „Г. ". По него са осъдени - Д.Б., който е получил наказание
от „14 години и 4 месеца лишаване от свобода", Л. Г. е получил наказание
„14 години и 8 месеца лишаване от свобода", М. Х. е получил наказание „22
години лишаване от свобода" /стр. 154 том 9 превод от английски/.
А.Ш. и Х.П. се познавали от
2005 г., когато заедно пътували до И., Т. Ц.Б. и Б.Б. са братя и живеят в
съседство с Л.Ш. в ГР.Е.П.. Тримата са израснали заедно, учили са в едно
училище. Л.Ш. дори твърди, че е работил за семейството на Б., които имат
бизнес, свързан с внос на автомобили, предимно бусове от З. Е., най-вече от *********.
Подсъдимият А.Ш., при една от срещите с Х.П. през
2007 г. му предложил да пътува доЮ.А.и обратно, при което да пренася наркотици.
Тъй като обв.П. бил осъждан и изтърпявал наказание „Пробация", не можел да
напуска Б., поради което обв.
А.Ш. му предложил да намери други
момчета, които да вършат тази работа и за което ще му заплаща от 150-200 лева
на човек. Така Х.П. уговорил да пътуват свидетелите С.В., П.Х.П., С.М., А.Т., Д.Л.Д.,
И. И.Н., Т.С.З., А.Н.С.. За всеки Един от тях той е съобщавал, освен на А.Ш. и
на Ц.Б. или на Б.Б., с които го запознал А.Ш.. Допълнително подсъдимите се
срещали със свидетелите в заведение "Т.", в ******, където
присъствали Ц.Б. и А.Ш. или на АМ „Т.", в района на с.В., където са се
провеждали срещи със свидетели с Б.Б., в присъствието на Х.П.. При тези
разговори свидетелите са били мотивирани да предприемат пътуване зад граница, в
едни случаи с обещание да работят в строителството, а в други случаи, че ще
получават голямо възнаграждение, ако са съгласни да пренасят наркотици. В
квартирите в ********* са пребивавали най-често Ц.Б. и Л.Ш., А.Ш. също за
известен период е бил в А. и е придружавал свидетели лично - св. Н.А. от ****
при пътуването му от А. до гр. Е.Ш..
Х.П. е намирал свидетели,
които да се съгласят да пътуват до А., като внимателно е преценявал с кого да
разговаря, за да направи предложение. Обръщал се е към свидетели в тежко финансово
положение, безработни, със заеми от банки, които не могат да покриват месечните
си вноски и съответно са се нуждаели от по-високо платена работа в чужбина, за
да се справят с положението. Х.П. е бил наясно с какво ще се занимават
свидетелите, след пристигането им в А., а именно, че ще пренасят наркотични
вещества, чрез поглъщане. За всеки, склонен да пътува свидетел, той е получавал
определената сума от Ц.Б.. Всички разходи по издаване на лични документи, с
които да пътуват свидетелите зад граница, транспортни разходи от местоживеенето
им до автогара **** или летище ****, осигуряване на джобни суми в размер от 10
до 50 евро, престой в хотели или квартири и разходи за храна в чужбина, са
поемани изключително от Ц.Б.. След първоначалните разговори на Х.П. със
свидетелите, са провеждани допълнителни уточняващи разговори между свидетелите
и Ц.Б., Б.Б. и А.Ш., за да се провери готовността на свидетеля да пътува.
Транспортирането на свидетелите се извършвало от Ц.Б., брат му Б.Б., Л.Ш. и А.Ш.,
с техни лични автомобили. Самият Х.П. също е предприел едно пътуване до А. и е
видял на какво са били подложени българските свидетели. Самият той предприел
действия по връщането си в Б., като се свързал по телефона с майка си и баща
си в ******, Б. и е поискал да му изпратят пари, за да си закупи билет и да се
върне. Така Х.П., получавайки пари от родителите си, се прехвърлил в друг
хотел, след което с автобус се върнал в РБ.. Пътуването му е било за периода
31.10.2008 година до м.11.2008 година, като е излязъл през ГКПП „****" и
се е върнал в ***през ГКПП *****. След това продължил да набира свидетели и да
ги мотивира да пътуват зад граница.
Л.Ш. е съдействал при транспортиране
на свидетелите до автогара ****, а в някои случаи ги е придружавал при
пътуванията им до гр. А., *********, както и при завръщането им в РБ.. ПоС.но е
пребивавал в квартирите, ползвани от Ц.Б., когато е бил зад граница и е
съдействал по всякакъв начин при организиране пребиваването на българите в А., *********.
При престоя му в А. той замествал Ц.Б.,
ръководителят на групата, когато той бил в Б.. Участвал е в принуда спрямо
свидетел да бъде склонен да поглъща латексови капсули /св. П.П./, закупувал
билетите за свидетелите от автогара **** до гр.А., *********, а в квартирите в А.
се грижел за битовите въпроси, свързвани с изхранването, нощуването,
придвижването от една квартира до друга и до летище „ ***", А..
Ц.Б. освен, че одобрявал
свидетелите, които да пътуват зад граница, е предоставял и средствата на Х.П.,
за да заплаща таксите по издаването на документи за самоличност на свидетелите.
Купувал е автобусните и самолетните билети за свидетелите и е давал пари на
ръка на същите, необходими за дребни разходи по време на пътуванията. Ползвал е
често системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион" да изпраща и получава
суми. На 29.01.2008 година обв. Х.П. е получил от обв. Ц.Б.: 140 лева/ л. 250
т. 11 от делото/, на 16.01.2008 година - 200 лева/л. 252 т. 11 от делото/, на
18.10.2007 година - 100 лева/л.253 т. 11 от делото /, на 17.01.2008 година -
60лева/л.254 т. 11 от делото /, на 16.02.2008 година - 35 лева /л.249 т. 11 от
делото /. В дома на обв. Х.П., по време на претърсването е намерен обикновен
лист хартия, с № на превода **********, който съответства на 10-цифровия код,
служещ за идентификация, при получаване на превода от 100 лева. Свидетелят А.С.
също получил сумата от 150 лева на 17.03.2008 година/л. - т. 11 от делото/ от Б.Б.,
за разходи по настаняване в хотел в Б., ****.
От друга страна Ц.Б. получавал
множество преводи, като за периода м.януари 2008 година - м.май 2008 година е
получил в ****, обл. ****, 10 броя парични превода от ********* от различни
лица, на обща стойност 9474 евро.
Всички разходи, свързани с издаване
на лични документи, билети за пътуване, разноски по хотели, разходи за храна и
квартира, се поемали от групата. Нито Един от свидетелите, които са били
трафикирани, не е разполагал с лични средства. Издръжката им изцяло е била
поета от подсъдимите и международната престъпна група в А., дори купуването на
костюм, ако е необходим за пътуването /на св. С.В./. Всички свидетели били
контролирани в квартирите, където били настанявани в А., от подсъдимите Л.Ш. и Ц.Б.,
с помощта на чернокожи охранители. Последните разполагали с огнестрелно оръжие,
което е видяно от свидетелите и е изиграло своя респектиращ ефект за тях, да
напуснат квартирите, ако желаят. Личните документи на свидетелите били вземани
и връщани само преди пътуването до съответната държава. Свидетелите не
разполагали със свои парични средства, за да си поемат разходите по нощувка в
хотел или пътни за връщане в РБ.. Не можели да напускат квартирите, в които
нощували, можели да излизат от къщите, само за по една цигара и за кратко.
Щорите на прозорците били поС.но спуснати, като някои свидетели дори не се
ориентирали ден или нощ е навън.
След пристигането в А. и настаняване
в квартира, за всички свидетели ставало ясно, че българите се използвали от Ц.Б.
и чернокожите от А., за пренасяне на наркотици, чрез поглъщане на латексови
капсули. Той единствен контактувал с чернокожите, които контролирали
свидетелите в квартирите в А.. Отношенията, според свидетелските показания,
между Ц.Б. и чернокожите били добри. Те общували на английски език,
организацията им по пътуванията била много добра - закупуване на самолетни
билети, резервация на хотели, посрещане на летищата, осигуряване на преводач,
осигуряване на телефонна връзка на свидетелите с членовете на престъпната
група. За българите св. С.Ш. бил използван, като преводач и помощник при
полетите и по летищата, тъй като те не се ориентирали добре на терминалите. В А.
свидетелите били заплашвани и предупреждавани да не съобщават на никого с какво
се занимават и, че ще бъдат следени и наказани, ако се оплачат на някого.
Контролът върху тях, когато били погълнали наркотик, продължавал, без знанието
на свидетелите и по време на пътуванията до крайната дестинация и предаване на
носения наркотик. Една голяма част от трафикираните лица, не са се съгласили да
дадат свидетелски показания по делото, страхувайки се за своя и за живота на близките
си. Факт е, че няма нито една постъпила жалба от пострадал до полиция или
прокуратура, делото е образувано след самосезиране и научаване на факти,
свързани с престъпления.
Братът на Ц.Б., Б.Б. също бил член
на групата, срещал се с подбраните вече от Х.П. свидетели, за да се увери в
тяхната готовност да пътуват зад граница, превозвал ги от **** до автогарата ****,
закупувал билети за пътуването им, изпращал средства, чрез Уестърн Юнион на
свидетели, за поемане на разходите им./виж справка л. 245, л. 246 том 11 от
делото/. Свидетелите пътували, след окончателното му одобрение, той осигурявал
средствата за пътуване и издръжката им и всички се съобразявали с неговите
разпореждания. Б.Б. също изпращал на Х.П. суми за заплащане такси по издаване
на лични документи, за пътни разходи до **** или възнаграждение за намерен
свидетел /виж обясненията на Х.П. пред съдия в досъдебното производство/.
Лидер в групата бил Ц.Б.. Когато
свидетелите трябвало да се обясняват с чернокожите, които ги охранявали в квартирите,
наричали Ц.Б. „май бос Ц." /разпит на А.Т. пред съдия л.25-л. 26 том 4-ти
от делото/, с което искали да уточнят, че работят за него.
Според свидетелите, когато Ц.Б. не
бил в А., Л.Ш. го замествал. Освен чернокожите и подсъдимите Л.Ш., А.Ш. и Ц.Б.,
всички останали българи, пребиваващи в квартирите в А., *********, били куриери
на наркотици. Свидетелите са били в абсолютна зависимост от членовете на
групата и са се страхували за живота и здравето си. Най-показателен за това е
отговорът в Молбата за международна помощ до компетентните органи на С. Ир.,
гр. Д., с искане да бъде разпитан по делото св. С.В.Г. от с.Ц., ****. Същият е
заявил, че се страхувал да даде подробни показания по делото, тъй като ще има
отмъщение. Това се е получило и със св. М.В., чийто брат А. В. е бил пребит от
обв. Ц.Б. и са били счупени и двете му ръце. Причината за побоя е искането от Ц.Б.
към семейството на св. М.В., да изплати сума, равняваща се на разходите по
изпращането в А. и разноските, направени за св. М.В.. Св.Д.Л.Д. първоначално
също е отказал да свидетелства по делото и се е съгласил да стори това едва,
след пристигане на разследващ полицай от Б. в Затвора гр. Л., където се е
намирал след осъждането му.
Съгласно легалното определение на
понятието "организирана престъпна група", по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, същата представлява трайно структурирано сдружение за извършване на
престъпления, наказуеми повече от 3 години лишаване от свобода. Сдружението е
структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на участието и без развита териториална структура.
По делото е събран доказателствен материал, сочещ на задружната дейност на
подсъдимите по набирането и транспортирането на българи от региона на П., П. и
ГР.Е.П., С. Подсъдимите са се срещали със свидетелите преди пътуването им,
провеждали са разговори, за да са сигурни, че желаят да напуснат страната, но
не са им разяснявали точно какво ще вършат, след пристигането им в А., *********.
Групата е съществувала от м.юли 2007 г. до м.април 2008 година, като е
функционирала на териториите на гр.П. и *******, **** и ****, ****** и П. През
м. юли 2007г са били уговорени и мотивирани да се съгласят да пътуват първите
свидетели - С. ********* в **** и М.В. в ****. Последен е бил мотивиран да
пътува зад граница през м. април 2008 г св. И. Р. в ****, от обв. Цв. Б..
Следва да се приеме, че това е доказания период на действие на групата. Ц. Б. е
преустановил престъпната си дейност, тъй като е обявен за издирване от
правораздавателните органи в *********. На 04.04.2008 г. била издадена
Европейска заповед за арест на Ц.Б., по досие № ********** от Й. П., прокурор
към Окръжен съд гр. ., филиал на летище А.. След като е била получена, в ОС ****
било образувано ЧНД 28/2008г на съда. На 17.04.2008 г. Б. е задържан по
разпореждане на ОС ****. С определение от 17.06.2008г е допуснато предаването
на обв. Ц. Б. на Холандските власти /том 16 от делото/. Определението е
изпълнено на 01.08.2008 г. Всички подсъдими по делото, членове на групата, са изпълнявали
разпорежданията на Ц.В.Б.. Неговото задържане преустановява престъпната
дейност на цялата група. Именно ролята и подчинението на другите подсъдими
определя Ц. Б. като ръководител на същата, а членове на групата са били Х.С.П.
от ******, ****, Л.Ш. от ****, А.Ш. от гр. К. и Б.Б. от ****. През м. Юни 2008
г. А. Ш. транспортирал св. Р.Т. до ****, но вече без знанието на другите
членове на групата.
Групата е била сформирана да
подпомогне международната престъпна дейност, установена в А., ********* и
занимаваща се с междуконтинентално пренасяне на наркотици и най-вече кокаин,
което е носело доходи за тях. Тази дейност, извън страната може да се определи
като престъпление по чл. 354а от НК и с него е свързана и дейността на групата.
Приложимият закон към деянията им, осъществяващи престъпление по чл. 321 от НК,
е в редакцията на НК изменена с ДВ бр. 92 от 2002 г., като не е последвал
по-благоприятен закон.
От субективна страна, деянието е
извършено от всеки от подсъдимите виновно, при форма на вината- пряк умисъл,
тъй като всеки от тях е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е
целял настъпването на обществено опасните последици, като всеки от подсъдимите
е съзнавал и деятелността на останалите членове в структурираната група и неговите
действия са били насочени към реализирането на общия за групата резултат.
Престъплението е осъществено от
всеки от подсъдимите при наличието на специфичната цел от субективна страна, а
именно да реализират регулярни и немалки по стойност доходи, посредством
разпространението на наркотични вещества, което сочи на създаването и
участието в групата при наличието на користната цел, от субективна страна.
В конкретния казус са събрани
многобройни доказателства , че подсъдимия Ц.Б. е осъществявал ръководни функции
в създадената група.
Събраните доказателства по
категоричен начин дават основание на съдебния състав да приеме , че подсъдимия Ц.Б.
е от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.321,ал.3,т.1,
вр. ал.1,пр.2 от НК.
От субективна страна, деянието
е извършено от Ц.Б. виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като е
съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на
обществено опасните последици, като е осъзнавал и деятелността на останалите членове
в структурираната група и неговите действия са били насочени към реализирането
на общия за групата резултат.
Престъплението е осъществено от
подсъдимия при наличието на специфичната цел от субективна страна, а именно да
реализират регулярни и немалки по стойност доходи, посредством реализиране на
целта на групата.
Подсъдимите Х.П., Л.Ш., А.Ш. и
Б.Б. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.321,ал.3,т.1, вр. ал.2 от НК.
Поради което съда призна за виновен Х.П.
и на това основание вр.чл.54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Поради което съда призна за виновен Л.Ш.
и на това основание вр.чл.54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Поради което съда призна за виновен А.Ш.
и на това основание вр.чл.54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЧЕТЕРИ ГОДИНИ.
Поради което съда призна за виновен Б.Б.
и на това основание вр.чл.54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
Причина за извършване на
инкриминираното престъпно посегателство е стремежът на подсъдимите за
материално облагодетелстване по неправомерен начин. Изпълнителното деяние на
чл. 321 , ал.2 НК членуване в организирана престъпна група следва да се
осъществи чрез извършване на определени активни действия , чрез които лицето
следва да се обвърже в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове
на групата.Деянието от субективна страна е осъществено само тогава когато
деецът е съзнавал , че поне три лица с изяснени трайни структурни и
организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност за да вършат
конкретни престъпления , които отговарят на критериите на чл.93,т.20 НК.
По обвиненията за „трафик на хора„ по
чл.159 НК.
Подсъдимият Ц.В.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с
чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, тъй
като . през периода от август 2007 год. до септември 2007 год. в ****, **** и ****,
в съучастие като съизвършител с Х.С.П. от ****, ****, е набрал отделно лице - С.
В. В. от с.М., **** с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо
от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в
заблуждение - "че ще работи като общ работник в строителството" и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро, във вр.
с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК
/ред., ДВ, бр.92/2002 г./,тъй като през месец септември 2007 год. в съучастие
като съизвършител с Л.Н.Ш. от ****, е транспортирал от **** до ГКПП -****отделно
лице - С. В. В. от с.М., ****, с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето
в заблуждение - "че ще работи като общ работник в строителството" и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т.6, предл.
1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл.
2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ , тъй като през периода от август 2007
год. до септември 2007 год. в **** и ****, в съучастие като съизвършител с Х.С.П.
от ****, **** е набрал отделно лице - С.П.М. от е. Огняново, ****, с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието, като деянието
е извършено, чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана
престъпна група като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА
10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. е
ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ , тъй
като през месец септември 2007 год. е
транспортирал от **** до **** отделно лице - С.П.М. от с. О., ****, с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ
/лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6,
предл. 1-во във вр. с ал. 1 предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с
чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г.,тъй като през месец юли 2007 год. в
****, в съучастие като съизвършител с А.Ф.Ш. от гр. К., ****, е набрал отделно
лице - С.Н. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
— "че ще бъде преводач на възрастен човек в *********", обещаване на
облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6,
предл. 1-во във вр. с ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г. , тъй като на 22.07.2007 год. е транспортирал от **** до ****
отделно лице - С.Н. ********* от гр. К., ****,с цел да бъде държан в
принудително подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено
чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще бъде преводач на възрастен
човек в *********", обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с
ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК
/ред., ДВ, бр.92/2002 г.,тъй като през периода от ноември 2007 год. до декември
2007 год. в района на **** и **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П. от ****,
**** и Б.В.Б. от ****, обл.С. е набрал отделно лице - А. С. Т. от **** с цел да
бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при
условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и
„ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2,
предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во от НК във вр. с чл.
2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./,тъй като през месец април 2008 год. в
**** е набрал отделно лице - И. О.Р. от с. В., **** с цел да бъде държан в
принудително подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено
чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще работи в строителството в Б.",
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група
като на основание чл.30 НПК ГО
ОСЪЖДА
при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ
/лева и конфискация на част от имуществото му - л.а „БМВ 740Д с № **** .
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6,
предл. 1-во във вр. с ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г. ,тъй като на 25.04.2008 год. е
транспортирал на територията на **** отделно лице - И. О.Р. от с. В., ****,с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще
работи в строителството в Б.", обещаване на облаги и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА
при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ
/лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а,
ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./., тъй като през
периода от октомври 2007 год. до ноември 2007 год. в ****, в съучастие като
съизвършител с Х.С.П. от ****, **** е набрал отделно лице - Д.Л. Д. от ****, с
цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с
ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК
/,.ред., ДВ, бр.92/2002 г./, тъй като през периода от февруари 2008 год. до
март 2008 год. в **** и ****, в съучастие като съизвършител с Х.С.П. от **** ****
е набрал отделно лице - А.Н.С. от с. В., с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група
като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и
„ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал.
1, предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./,тъй
като през месец февруари 2008 год. е транспортирал от **** до **** отделно лице
- А.Н.С. от с. В., с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо
от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА
10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева. и конфискация на част от имуществото му -. мотоциклет
„Сузуки“ с ДК№ ****.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во във вр. с ал.
1 предл. 1-во във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./. , тъй като през лятото на 2007 год. в **** е набрал отделно
лице - М.Г.В. от ****, обл.С. с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и в изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години ,
„ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева и конфискация на част от
имуществото му - л.а“Мерцедес“ с ДК№ ****.
Подсъдимият
Ц.В.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал.
1, предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./.,
тъй като през лятото на 2007 год. е транспортирал от **** до **** отделно лице
- М.Г.В. от ****, обл.С., с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и в изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест/ години и
„ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият Л.Н.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в
предл. трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1 предл.
второ във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./, тъй като през месец септември 2007 год., в съучастие като
съизвършител с Ц.В.Б. от **** е транспортирал от **** до ГКПП -****отделно лице
С. В. В. от с.М., ****, с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето
в заблуждение - "че ще работи като общ работник в строителството" и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 5/пет/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 2 000/Две ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият Л.Н.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
159в предл. трето във вр. с чл. 159а ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1
от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./., тъй като на 13.12.2007 год. е транспортирал
от **** до ГКПП - **** лицата А. С. Т. от **** и С. В. В. от с.М., ****, с цел
да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от съгласието им, като
деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група
като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 5/пет/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 2 000/Две ХИЛЯДИ
/лева и конфискация на част от имуществото му – л.а“Рено 19“ с ДК№ ****.
Подсъдимият Л.Н.Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 1-во от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, тъй
като през месец септември 2007 г. в **** е набрал с цел да бъде държан в
принудително подчинение, независимо от съгласието му А.Е.С. от ****, като
деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще
работи в чужбина", обещаване на облаги и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при
условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5/пет/ години и
„ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 2 000/Две ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият Л. Н. Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а ал. 1 предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред.,
ДВ, бр.92/2002 г./, тъй като на 12.09.2007 г. е транспортирал от **** до ГКПП -
**** лицето А.Е.С. от ****, и на същата дата е транспортирал от **** до ГКПП ****
лицата С.П.М.от с. О. и С.Н.********* от гр. К. с цел да бъдат държани в
принудително подчинение, независимо от съгласието им, като деянието е извършено
в изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание
чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 5/пет/ години и „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 2 000/Две ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият А.Ф.Ш.е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в, предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т. 6, предл. 1-во във вр. с ал. 1,
предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл.2, ал.1 от НК /ред. ДВ,
бр.92/2002 г./,тъй като през месец юли 2007 год. в **** в съучастие като
съизвършител с Цветослав Валентинов Б.от ****, обл.С. е набрал отделно лице - С.Н.*********
от гр. К., **** с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
- "че ще бъде преводач на възрастен човек в *********", обещаване на
облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група като на
основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 6/шест / години , „ГЛОБА“В РАЗМЕР НА 10 000/Десет ХИЛЯДИ
/лева и конфискация на част от имуществото му – л.а“БМВ 530Д“ с ДК№ ****.
Подсъдимият А.Ф.Ш.е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
159а, ал.2, т. 6, предл. 1-во във вр. с ал. 1, предл. 2-ро, от НК във вр. с
чл.2, ал.1 от НК /ред. ДВ, бр.92/2002 г./,тъй като през месец юни 2008 год. е
транспортирал от **** до **** отделно лице - Р.К.Т.от ****, с цел да бъде
държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги. като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията
на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6/шест / години , „ГЛОБА“В
РАЗМЕР НА 10 000/Десет ХИЛЯДИ /лева.
Подсъдимият Б.В.Б.е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл.
трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с
ал. 1, предл. 1-во от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 2 ал. 1
от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./,тъй като през месец септември 2007 год. в ****,
в съучастие като съизвършител с Х.С.П.в от ****, **** е набрал отделно лице - П.Х.П.в
от ****, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
- "че ще работи като общ работник в строителството", обещаване на
облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група като на
основание чл. 30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и „глоба „ в размер на 8000/осем/хиляди
лева.
Подсъдимият Б.В.Б.е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро и т.6, предл. 1-во във вр. с ал. 1,
предл. 2-ро във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./. , тъй като на
15.09.2007 год. е транспортирал от **** до **** отделно лице - П.Х.П.в от ****,
с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му,
като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще
работи като общ работник в строителството", обещаване на облаги и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група. като на основание чл.
30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от 3/три / години и „глоба „ в размер на 8000/осем/хиляди лева.
Подсъдимият Б.В.Б.е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
,тъй като през периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П.в от ****, **** и Ц.В.Б.от ****
е набрал отделно лице - А. С. Т. от ****, с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група .
като на основание чл. 30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и „глоба „ в размер на
8000/осем/хиляди лева.
Подсъдимият Б.В.Б.е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002г./.,тъй като през периода от ноември 2007 г. до декември 2007 год.
в района на **** и в **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П.в от ****, ****
е набрал отделно лице - И. И.Н. от **** с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група
като на основание чл. 30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и „глоба „ в размер на
8000/осем/хиляди лева.
Подсъдимият Б.В.Б.е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.
,тъй катопрез периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год. в района на ****
и в **** в съучастие като съизвършител с Х.С.П.в от ****, общ. П. е набрал
отделно лице - Т.С.З.от с. Б., **** с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група
като на основание чл. 30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и „глоба „ в размер на 8000/осем/хиляди
лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл.
трето във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во,
във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК/ред., ДВ,
бр.92/2002г./, тъй като през периода от август 2007 год. до септември 2007 год.
в ****, **** и **** в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б.от ****, обл.С. е
набрал отделно лице - С. В. В. от с.М., **** с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение - "че ще работи като общ работник в
строителството" и в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
като на основание чл.30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и глоба в размер на
1000/хиляда /лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.2, предл.2-ро и т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1,
предл. 1-во от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК
/ред., ДВ, бр.92/2002г./,тъй като през месец септември 2007 год. в ****, в
съучастие като съизвършител с Б.В.Б.от ****, обл.С. е набрал отделно лице - П.Х.П.в
от ****, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
- "че ще работи като общ работник в строителството", обещаване на
облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група. като на
основание чл.30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и глоба в размер на 1000/хиляда /лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./,тъй
като през периода от август 2007 год. до септември 2007 год. в **** и ****, ****,
в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б.от ****, обл.С. е набрал отделно лице - С.П.М.от
с. О., с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група. като на основание чл.30 НПК го осъжда
при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три /
години и глоба в размер на 1000/хиляда /лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002г./,тъй като през периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год.
в района на **** и в **** в съучастие като съизвършител с Б.В.Б.от **** и Ц.В.Б.от
**** е набрал отделно лице - А. С. Т. от **** с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
като на основание чл.30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и глоба в размер на
1000/хиляда /лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во във вр.
с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./. ,
тъй като през периода от време от октомври 2007 год. до ноември 2007 год. в ****
в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б.от **** е набрал отделно лице - Д.Л.Д. от
**** с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група. като на основание чл.30 НПК го осъжда
при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три /
години и глоба в размер на 1000/хиляда /лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002г./,тъй като през периода от ноември 2007 г. до декември 2007 год. в
района на **** и в **** в съучастие като съизвършител с Б.В.Б.от **** е набрал
отделно лице - И. И.Н. от **** с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и в изпълнение на решение на организирана престъпна група. като на основание
чл.30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и глоба в размер на 1000/хиляда /лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във
вр. с чл. 20, ал.2 от ИК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002г./,тъй като през периода от ноември 2007 год. до декември 2007 год.
в района на **** и в **** в съучастие като съизвършител с Б.В.Б.от **** е
набрал отделно лице - Т.С.З.от с. Б., **** с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги и в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
като на основание чл.30 НПК го осъжда при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години и глоба в размер на
1000/хиляда /лева.
Подсъдимият Х.С.П.в е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 159в предл. трето
във вр. с чл. 159а, ал.2, т.6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 1-во във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./.,
тъй като през периода от време от февруари 2008 год. до март 2008 год. в ****
и **** в съучастие като съизвършител с Ц.В.Б.от **** е набрал отделно лице - А.Н.С.от
с. В. с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от съгласието
му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група. като на основание чл.30 НПК го осъжда
при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три /
години и глоба в размер на 1000/хиляда /лева.
Деянията на подсъдимите Ц.Б., Л. Ш.,
А.Ш., Б. Б.и Х. П.в осъществяват престъплението „Трафик на хора". Те са
действали в съучастие, като съизвършители в изпълнение на предварително взето
решение на престъпната им група, в която членуват и която е била ръководена от Ц.Б..
Членовете на групата са набирали отделни лица, които са трафикирани извън
границите на страната, държани са в принудително подчинение и са използвани за
пренасяне на наркотици, главно чрез поглъщане.
„Трафикът на хора" е една от
тежките форми на престъпна дейност, при която се действа съгласувано между
извършителите, имащи за задача да мотивират пострадалите да пътуват зад граница
и тези, които ги използват в крайната дестинация. С оглед момента на извършване
на деянията, приложимият закон по настоящия казус е в редакцията на чл. 159в от НК, изменение с ДВ, бр.92/2002г. В настоящия случай извършителите са действали
в изпълнение на свое решение, но са обслужвали и интересите на международна
престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотици и по- конкретно на кокаин
от Л.А.. Целта на трафикиране на българските граждани от ****, от ГР.Е.П., обл.
**** и от села в П.о. е била да бъдат използвани за „мулета" на наркотици.
Независимо, че по-голямата част от свидетелите са осъждани, като трафиканти на
наркотици в други държави, по настоящето дело, те се определят като жертви от
трафик на хора, по смисъла на Закона за борба с трафик на хора и Раздел IX
Глава II от Особената част на НК - „Трафик на хора". Дефиниция на
понятието „Трафик на хора" е посочена в § 1 т. 1 от Закона за борба с
трафик на хора, който възпроизвежда буквално чл. 3 б."а" от „Протокол
за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на
жени и деца", известен като Протоколът от Палермо, приет към „Конвенцията
на ООН, срещу транснационалната организирана престъпност" /ДВ бр. 42/2001
година/. Затова в НК е въведено като престъпление използването на услугите,
обект на експлоатацията, предвидени в чл. 4 б"а" изр. 2-ро от
Конвенцията: „Експлоатирането включва най-малкото използване, с цел
проституиране на друго лице, или други форми на сексуална експлоатация,
принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството,
поставяне в положение на зависимост или отнемането на телесни органи". В
чл. 159а ал. 1 от НК, сочещ изпълнителните деяния на престъплението „Трафик на
хора"- „набиране, транспортиране, укриване или приемане на лица", не
са посочени средствата за извършването им. От това следва, че по българското
наказателно право деянието е съставомерно винаги, когато са извършени
посочените в наказателната норма форми на изпълнение, с указаната престъпна цел
- да бъдат използвани за развратни действия, принудителен труд, отнемане на
телесни органи или да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от
съгласието им. В тази връзка жертвите на този вид престъпление са широко
дефинирани, тъй като включва лица, които не са претърпели насилие, или друга
неправомерна форма на въздействие върху личността им. Граматическото тълкуване
на думата „набирам" води до извода, че деянието в тази му форма
представлява убеждаване на другиго да се присъЕдини към начинание. Това
съдържание на престъпното набиране на жертвата на трафик на хора, се изразява в
активно поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на
свидетелите, насочено към тяхното мотивиране да участват в постигането на
целите на престъплението. В настоящия случай това е пренасяне на наркотични
вещества, чрез поглъщане. Поведението на жертвите /свидетелите, които са
трафикирани/ за въвличането им в „трафик на хора" е правно и релевантно за
наказателната отговорност на извършителите, дори в случаите, когато те сами са
поискали да се присъЕдинят към дейността по набирането или транспортирането им.
Съгласието на жертвите за поставянето им в положение, което ще създаде
предпоставките за бъдещата им експлоатация, няма юридическо значение за
отговорността на дееца. Достатъчно е, че извършителите са уговорили
пострадалите да изпълнят исканото от тях за постигането на собствените им
престъпни цели.
„Транспортирането" означава
превозване на лицата, от едно място на друго, с помощта на превозно средство.
Обвиняемите, в настоящия случай, лично са превозвали пострадалите от
местоживеенето им до Автогара ****. Лично са закупували билет, определяли са с
кое и какво превозно средство да пътуват пострадалите, давали са им разяснения
след пристигане в А., *********, как да постъпят, с кого и по какъв начин да се
свържат. Обвинението е само за транспортиране на свидетелите от дома им до ****.
Специалната цел в престъплението
„Трафик на хора" включва в съзнанието на дееца организацията за бъдещата
експлоатация на жертвата. Членовете на групата – подсъдимите Ц.Б., Б. Благоев, А.Ш.,
Л. Ш. и Х. П.в са били наясно, че свидетелите заминават за А., *********, с Единствената
цел, да пренасят наркотични вещества, чрез поглъщане ./Тълкувателно решение № 2
от 16.07.2009 г по т.д.2/2009 г на ОСНК на ВСК/.
Свидетелите по делото са били
мотивирани да пътуват до А., *********, където е била централата на
международната престъпна група, използвала българските свидетели, член на която
е бил и Ц.Б.. На част от свидетелите е било обещавано, че ще работят в
строителството, на други е съобщавана истинската дейност, с която ще се
занимават, но е обещавано щедро възнаграждение, на което свидетелите не са
можели да откажат, предвид тежкото им финансово положение в Б.. Всички
пострадали свидетели са били безработни или не са имали поС.на работа,
гарантираща им финансова сигурност.
Българите, свидетели по делото, са
били държани в подчинено положение, от Ц.Б., Л. Ш. и А.Ш., със съдействието на
членове на международната престъпна група, за които свидетелите съобщават с
израза „негър", а в обвинителния акт е използван терминът „чернокож".
Всички свидетели, с изключение на св. Сезгин *********, не са говорели друг
език, освен български и не са можели да се ориентират в големите европейски
градове А., Л., М., П., Е., Ф., нито в С.П., Б.А.и други градове в Л.А., в
които са били изпращани. Не са можели да пътуват самостоятелно, дори за
пътуване до ***/виж показанията на св. Н. А. А./ и да се ориентират за
терминалите по летищата. Не са разполагали със собствени финансови средства и
са разчитали разходите им по храна, квартира, хотел, пътни, да се поемат от
групата. Не са познавали други българи в А., *********, освен членовете на
групата и другите жертви от престъплението. Ето защо не са можели да потърсят
помощ от други хора. Тези свидетели, които са имали познати, например св.А. Т.
- в Б. или са успели да се свържат със семейството си в Б. — св. А. С., са
успели да се върнат в РБ., независимо от липсата на разрешение от членовете на
групата. Често за пречупване волята на свидетелите, е използвана принуда,
изразяваща се в побой и дрогиране / показанията на св. П. П.в/ или в отправяне
заплахи, че ще се случи нещо лошо на близките им в ***/ показанията на с С. В./.
В други случаи са обещавани щедри възнаграждения, след приключване на
„работата", но такива реално не са били изплащани / на св. М. В., св.С.М.,
св. А. Т., св. Д. Д., св. Т. З., И. Н./.
Ц.Б., Л. Ш., Х. П.в, Б. Б.и А.Ш. са
действали като организирана престъпна група на територията на Р.Б.. За
дейността на Ц.Б., като член на международна организирана престъпна група, той
е понесъл наказателна отговорност по Наказателното дело на Окръжния съд в гр..,
*********, с №LURIS № KLR-U-**********, като е осъден на „20 месеца лишаване от
свобода". Съпроцесниците на обв. Б.в ********* са М. Д.У. от О.Кр., с
неизвестен адрес и М. Б.от М./Л./ и живущ в А.. Наказателното дело е известно с
наименованието „Г.". В О.Кр. се е водело също дело за тази група, под
наименованието „***".
А.Ш. и Х. П.в се познавали от 2005
г., когато заедно пътували до И., Т.. Ц.Б.и Б. Б.са братя и живеят в съседство
с Л. Ш. в ГР.Е.П.. Тримата са израснали заедно, учили са в едно училище. А.Ш.,
при една от срещите с Х. П.в през 2007 г. му предложил да пътува доЮ.А.и
обратно, при което да пренася наркотици. Тъй като П.в бил осъждан и изтърпявал
наказание „Пробация", не можел да напуска Б., поради което А.Ш. му
предложил да намери други момчета, които да вършат тази работа и за което ще му
заплаща от 150-200 лева на човек. Така Х. П.в уговорил да пътуват свидетелите С.
В., П.Х.П.в, С.М., А. Т., Д.Л.Д., И. И.Н., Т.С.З., А.Н. С.. За всеки Един от
тях той е съобщавал, освен на А.Ш. и на Ц.Б.или на Б. Б., с които го запознал
А.Ш.. Подсъдимите се срещали със свидетелите в заведение "Т.", в ******,
където присъствали Ц.Б.и А.Ш. или на АМ „Т.", в района на с.В., където са
се провеждали срещи със свидетели с Б. Б., в присъствието на Х. П.в. При тези
разговори свидетелите са били мотивирани да предприемат пътуване зад граница, в
едни случаи с обещание да работят в строителството, а в други случаи, че ще
получават голямо възнаграждение, ако са съгласни да пренасят наркотици. В
квартирите в ********* са пребивавали най-често Ц.Б.и Л. Ш., А.Ш. също за
известен период е бил в А. и е придружавал свидетели лично - св. Н. А. от ****
при пътуването му от А. до гр. Е.Ш..
Х. П.в е намирал свидетели, които да
се съгласят да пътуват до А., като внимателно е преценявал с кого да разговаря,
за да направи предложение. Обръщал се е към свидетели в тежко финансово
положение, безработни, със заеми от банки, които не могат да покриват месечните
си вноски и съответно са се нуждаели от по-високо платена работа в чужбина, за
да се справят с положението.П.в е бил наясно с какво ще се занимават
свидетелите, след пристигането им в А., а именно, че ще пренасят наркотични
вещества, чрез поглъщане. За всеки, склонен да пътува свидетел, той е получавал
определената сума от Ц.Б.. Всички разходи по издаване на лични документи, с
които да пътуват свидетелите зад граница, транспортни разходи от местоживеенето
им до автогара **** или летище ****, осигуряване на джобни суми в размер от 10
до 50 евро, престой в хотели или квартири и разходи за храна в чужбина, са
поемани изключително от Ц.Б.. След първоначалните разговори на Х. П.в със
свидетелите, са провеждани допълнителни уточняващи разговори между свидетелите
и Ц.Б., Б. Б.и А.Ш., за да се провери готовността на свидетеля да пътува.
Транспортирането на свидетелите се извършвало от Ц.Б., брат му Б. Б., Л. Ш. и А.Ш.,
с техни лични автомобили. Самият Х. П.в също е предприел едно пътуване до А. и
е видял на какво са били подложени българските свидетели. Самият той предприел
действия по връщането си в Б., като се свързал по телефона с майка си и баща си
в ******, Б. и е поискал да му изпратят пари, за да си закупи билет и да се
върне. Така Х. П.в, получавайки пари от родителите си, се прехвърлил в друг
хотел, след което с автобус се върнал в РБ.. Пътуването му е било за периода
31.10.2008 година до м.11.2008 година, като е излязъл през ГКПП „****" и
се е върнал в ***през ГКПП *****. След това продължил да набира свидетели и да
ги мотивира да пътуват зад граница.
Л. Ш. е съдействал при транспортиране
на свидетелите до автогара ****, а в някои случаи ги е придружавал при
пътуванията им до гр. А., *********, както и при завръщането им в РБ.. ПоС.но е
пребивавал в квартирите, ползвани от Ц.Б., когато е бил зад граница и е
съдействал по всякакъв начин при организиране пребиваването на българите в А., *********.
При престоя му в А. той замествал Ц.Б.,
ръководителят на групата, когато той бил в Б.. Участвал е в принуда спрямо
свидетел да бъде склонен да поглъща латексови капсули /св. П.П./, закупувал
билетите за свидетелите от автогара **** до гр.А., *********, а в квартирите в А.
се грижел за битовите въпроси, свързвани с изхранването, нощуването,
придвижването от една квартира до друга и до летище „ ***", А..
Ц.Б.освен, че одобрявал свидетелите,
които да пътуват зад граница, е предоставял и средствата на Х. П.в, за да
заплаща таксите по издаването на документи за самоличност на свидетелите.
Купувал е автобусните и самолетните билети за свидетелите и е давал пари на
ръка на същите, необходими за дребни разходи по време на пътуванията. Ползвал е
често системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион" да изпраща и получава
суми. На 29.01.2008 година Х. П.в е получил от Ц.Б.: 140 лева/ л. 250 т. 11 от
делото/, на 16.01.2008 година - 200 лева/л. 252 т. 11 от делото/, на 18.10.2007
година - 100 лева/л.253 т. 11 от делото /, на 17.01.2008 година - 60лева/л.254
т. 11 от делото /, на 16.02.2008 година - 35 лева /л.249 т. 11 от делото /. В
дома на Х. П.в, по време на претърсването е намерен обикновен лист хартия, с №
на превода **********, който съответства на 10-цифровия код, служещ за
идентификация, при получаване на превода от 100 лева. Свидетелят А.С. също
получил сумата от 150 лева на 17.03.2008 година/л. - т. 11 от делото/ от Б. Б.,
за разходи по настаняване в хотел в Б., ****.
От друга страна Ц.Б.получавал
множество преводи, като за периода м.януари 2008 година - м.май 2008 година е
получил в ****, обл. ****, 10 броя парични превода от ********* от различни
лица, на обща стойност 9474 евро./ справка от л 245- до л. 246, т.11 от
досъдебното производство/, за които може да се предположи, че са за
възстановяване на разходите, по пребиваване на българите в *********, за
намирането на куриерите, разходи по пътуване и уреждане на други отношения на Ц.Б.с
международната престъпна група.
Подсъдимите са действали в съучастие
като съизвършители за различните трафикирани свидетели, поради което е
приложима нормата на чл. 20 ал. 2 НК.
Всички разходи, свързани с издаване
на лични документи, билети за пътуване, разноски по хотели, разходи за храна и
квартира, се поемали от групата. Нито Един от свидетелите, които са били
трафикирани, не е разполагал с лични средства. Издръжката им изцяло е била
поета от обвиняемите и международната престъпна група в А., дори купуването на
костюм, ако е необходим за пътуването /на св. С. В./. Всички свидетели били
контролирани в квартирите, където били настанявани в А., от Л. Ш. и Ц.Б., с
помощта на чернокожи охранители. Последните разполагали с огнестрелно оръжие,
което е видяно от свидетелите и е изиграло своя респектиращ ефект за тях, да
напуснат квартирите, ако желаят. Личните документи на свидетелите били вземани
и връщани само преди пътуването до съответната държава. Свидетелите не
разполагали със свои парични средства, за да си поемат разходите по нощувка в
хотел или пътни за връщане в РБ.. Не можели да напускат квартирите, в които
нощували, можели да излизат от къщите, само за по една цигара и за кратко.
Щорите на прозорците били поС.но спуснати, като някои свидетели дори не се
ориентирали ден или нощ е навън.
След пристигането в А. и настаняване
в квартира, за всички свидетели ставало ясно, че българите се използвали от Ц.Б.и
чернокожите от А., за пренасяне на наркотици, чрез поглъщане на латексови
капсули. Той единствен контактувал с чернокожите, които контролирали
свидетелите в квартирите в А.. Отношенията, според свидетелските показания,
между Ц.Б.и чернокожите били добри. Те общували на английски език,
организацията им по пътуванията била много добра - закупуване на самолетни
билети, резервация на хотели, посрещане на летищата, осигуряване на преводач,
осигуряване на телефонна връзка на свидетелите с членовете на престъпната
група. За българите св. С.********* бил използван, като преводач и помощник при
полетите и по летищата, тъй като те не се ориентирали добре на терминалите. В А.
свидетелите били заплашвани и предупреждавани да не съобщават на никого с какво
се занимават и, че ще бъдат следени и наказани, ако се оплачат на някого.
Контролът върху тях, когато били погълнали наркотик, продължавал, без знанието
на свидетелите и по време на пътуванията до крайната дестинация и предаване на
носения наркотик. Една голяма част от трафикираните лица, не са се съгласили да
дадат свидетелски показания по делото, страхувайки се за своя и за живота на
близките си. Факт е, че няма нито една постъпила жалба от пострадал до полиция
или прокуратура, делото е образувано след самосезиране и научаване на факти,
свързани с престъпления.
Деянията на Ц.Б., Л. Ш., А.Ш., Б. Б.и
Х. П.в осъществяват престъплението „Трафик на хора". Те са действали в
съучастие, като съизвършители в изпълнение на предварително взето решение на
престъпната им група, в която членуват и която е била ръководена от Ц.Б..
Членовете на групата са набирали отделни лица, които са трафикирани, държани са
в принудително подчинение и са използвани за пренасяне на наркотици, главно
чрез поглъщане.
Подсъдимият А.Ф.Ш. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по по чл. 244, ал. 1,
предл. 3-то във вр. с чл. 20, ал.2 от НК тъй като на 25.04.2009 г. в ****, в
съучастие като съизвършител с Б.К.К.от ****, си е служил с подправени
/неистински/ парични знаци - 9950 /девет хиляди деветстотин и петдесет/ щатски
долара като ги е предал на С. К.Ч.от **** с цел да бъдат пренесени през
границите на страната и е знаел, че са подправени /неистински/. като на
основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години.
Подсъдимият А.Ф.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
244, ал. 1, предл. 3-то от НК тъй като на 09.07.2009 г. в **** си е служил с
подправени /неистински/ парични знаци - 348 броя банкноти щатски долара, с обща
номинална стойност 17400 /седемнадесет хиляди и четиристотин/ щатски долара
като ги е предал на Д.Н., роден на 27.02.1986 г. в ****, с цел да бъдат
пренесени през границите на страната и е знаел, че са подправени /неистински/.
като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три / години.
Подсъдимият Б.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по по чл. 244, ал. 1, предл. 3-то във вр. с чл. 20,
ал.2 от НК тъй като на 25.04.2009 г. в ****, в съучастие като съизвършител с А.Ф.Ш.
Б.К.К.от ****, си е служил с подправени /неистински/ парични знаци - 9950
/девет хиляди деветстотин и петдесет/ щатски долара като ги е предал на С. К.Ч.от
**** с цел да бъдат пренесени през границите на страната и е знаел, че са
подправени /неистински/. като на основание чл.30 НПК ГО ОСЪЖДА при условията
на чл.55,ал.1,т.1 НК на една година „лишаване от свобода“ като на основание
чл.6 НК отлага изпълнението на наказанието за срок от три години.
Разследването по делото е установило,
че посочените парични знаци 9950 щ.долара са предадени на св. Ч.от подсъдимите А.Ш.
и Б.К. в с. Ю. на 25.04.2009година. Двамата са действали в съучастие и целта на
предаването, което е „служене" с подправени /неистински/ парични знаци, е
била да бъдат пренесени през границата на ***в А., *********. Същите са били
предназначени за разплащане. По ДП № 20/09г. по описа на РДГП-ГКПП- Аерогара ****,
е бил разпитан в качеството на свидетел Б.К. Същият категорично е отрекъл да е
предал посочената сума на свидетеля Ч.. Подсъдимият Б.К.е заплашил св. Ч., че
ако разкаже на разследващите за начина на получаване на сумата и от кого, „ще
се видят в килиите и ще стане лошо за него". В тази връзка липсва
обвинение срещу Б.К.и А.Ш. по ДП № 20/09 г. по описа на РДГП-ГКПП-Аерогара ****
.
По настоящето дело са приложени
мероприятия по чл. 172 и следващите от НПК. Установена е телефонна връзка между
Б.К.с телефонен комуникатор 0359 894 92 90 38 и А.Ш. с телефонен комуникатор
0898 22 82 82 на 22.04.2009 година, при която двамата уточняват кога ще пътува
трето лице, кой е купил билета, как ще се предаде на лицето билета и кой ще
превози лицето до летище ****. На 23.04.2009 година в нов разговор между
двамата, е уточнен денят на заминаване на лицето - събота, 7.00 часа сутринта,
което е дата 25.04.2009 година. На 24.04.2009 година е проведен също телефонен
разговор между двамата обвиняеми и, че транспортирането ще бъде осъществено от
двамата подсъдими с автомобил, който ще вземе лицето от с.Ю., ****, за да го
превози до летище ****. Същия ден подсъдимите уточнили и дали лицето има
роуминг на личния си мобилен телефон.
Вечерта на 24.04.2009 година Б.К.провел
разговор със св. С. Ч., ползващ мобилен комуникатор с № ****, за да уточнят
подробности за пътуването на другия ден. Ангажирал се да го събуди, да си
подготви багажа и, че двамата с А.Ш. ще минат да го вземат, но по-далече от
дома му. На 25.04.2009 година в 5.04 часа между двамата подсъдими е проведен
уточняващ телефонен разговор отново за пътуването. След това има проведени още
3 разговора от обв. Б.К.със св. С. Ч.до момента на срещата им в с. Ю.. В 6.38
часа има последващ разговор между Б.К.и св. Ч., когато последният е бил вече
на летището, със заП.ване дали всичко е точно. В 7.44 часа св.Ч.има обаждане
към Б.К., за да му каже, че е изпуснал самолета и, че иска обв. К. да го вземе
от летището. Б.К.му обяснил, ще се изпрати обв. А.Ш. да му презавери билета за
следващ полет. След 2 минути, в 7.46 часа има отново проведен разговор, в който
Б.К.П.а свидетеля дали е заловен и ако това е така, да се изкашля, за да му
даде знак. В 7.49 часа Б.К.има обаждане към А.Ш. и му казва да се обади на
свидетеля, на телефон, който ще му изпрати на SMS. В 7.53 часа двамата
подсъдими имат проведен разговор, в който обсъждат евентуалното залавяне на св.Ч.от
митническите служители и се разбират да си изключат мобилните телефони и
извадят СИМ картите. Б.К.се свързал обаче със свидетеля и му казал да се
прибере сам вкъщи и, че никой от двамата няма да отиде да го вземе от
летището.
Изпращането на свидетеля Ч.от двамата
подсъдими К. и Ш.на летище ****, е документирано с видеонаблюдение.Записът беше
предявен чрез гледането му в хода на съдебното следствие. Те са действали в
съучастие и са си послужили с инкриминираните 9950 щ. долари, предавайки ги на
св. Ч.и уреждайки пътуването му до А.. Съдът смята, че от ВДС, от
външно наблюдение, от прослушаните разговори и гласни доказателства,
разпознавателния протокол се изяснява, че наистина на посочената дата Б.К. и А.Ш.са
предали на свид. Ч.посочената сума с Единствената цел да бъде изнесена през
границата на страната. Начинът на договорки, на опаковане, на набиране на
човек, който да изнесе сумата, говори за умисъла на двамата извършители, а
това, че наистина са подправени тези банкноти, явно се е знаело от тях, тъй
като след констатиране на задържането на Ч.и двамата са изключили телефоните и
се отказали контакт с него, и свидетелят е бил заплашван по време на гледане на
делото в СГС, че не трябва да съобщава за тях. Съдържанието на разговорите
сочат за притеснението им как ще протече това изнасяне на парите, затова считам
че е налице умишлено престъпление, извършено от двамата подсъдими на 25.04.2009
г. по чл.244, ал.1, пр.3 вр.чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият Ш.в заключението на
лицево разпознавателната експертиза е посочен, със степен на вероятност на
разпознаване, поради лошото качество на записа, но облеклото на подсъдимия на
видео-записа на 09.07.2009 г. в 19 часа пред хотел „П.“ и облеклото от
видеозаписа в хотел „П.“ на рецепцията – лицето е едно и също, вижда се
визуално, с бяла тениска, с къс ръкав, остро деколте и украшение под формата на
броеница, което виси пред него. Освен че са сходни часовете - на записа 18:28
часа, на видео наблюдението 19:14 часа на Един и същи ден и място, вижда се
сходството в дрехите и не е необходимо човек да има познания в лицево
идентификационото разпознаване, за да види с просто око, че се касае за едно и
също лице. В Единия запис - видео наблюдението е посочен с трите имена и ЕГН,
а в хотел „П.“ със степен на вероятност, че е това лице. Ако се изходи от
телефония номер, от който е проведен разговорът, с който е проведен разговорът
с Д.Н., телефон, който е бил на контрол от службите и се ползва от А. Ш.и в
него се говори за лицето, което ще пристигне. Целта на предаването на тези 17
400,00 щатски долара на Д.Н. от подс. Ш.е била те да бъдат пренесени през
границата на Б. в *********. Такъв е смисълът на разговорите в началото на
ВДС. Неистинността на банкнотите е доказана по делото, образувано в СГП –
приложени са копия от това дело. Макар Н., свидетел по настоящото дело, да е
твърдял, че не знаел за неистинността на банкнотите, е бил осъден по
споразумение. След като банкнотите му са предадени от Ш.надлежно опаковани,
логическият извод е, че е знаел за тяхната неистинност, защото поведението му
показва това знание, а за умисъла следва да съдим от неговите действия. В
обясненията си Ш.категорично отрече, че познава свидетелите, дали показания по
обвинението по чл.244 НК , но е факт, че е бил обекта на наблюдение и срещите
му са документирани. Предварително той е знаел за пристигането на свидетеля,
къде да го намери, организирал е и пътуването му до ********* след това, тъй
като имаме закупен билет, а Н. е казал, че билетът му е закупен от лице
наречено „Е.“. Ш., с предаването на тези пари реално си е служил с тези пари и
целта е била да бъдат пренесени от Б. в *********. Сумата е била предварително
подготвена, знаел е за пристигането на свидетеля, организирал е престоя му и
отпътуването му, комуникирал е с него по телефона, така и с хората, които са го
чакали в *********, затова може да се направи извод, че е бил неясно с
неистинността на банкнотите и поради това съдът прие за доказано това обвинение
и осъди А.Ш. за това престъпление против паричната система на РБ.
По доброволно предадения видеозапис
от служители на хотел „П.", ****, е назначена лицево идентификационна
експертиза, за да се извърши съпоставка със снимка от БДС на А.Ш.. От
заключението на същата в протокол 09/ДОК 721/25.09.2009 година /от л. 4 до л.
11 том 14 от делото/ е видно, че не се изключва възможността да е заснет А.Ш..
Направено е и разпознаване от св. Н., като прЕ. това е проведен изричен разП.
за посочване на разпознавателни белези от свидетеля, който го е описал, като
млад мъж, с бяла кожа, къса коса, слаб, по-нисък от него. В протокола за
разпознаване го е посочил под № 5 /л. 195- л. 196 том 4 от делото/.
В разпита си св. Н. е обяснил, че ако
е успял да стигне до *********, със 17 400 долара, е щял да ги предаде на „Д.".
Когато, по време на разпита, му е показан записът от охранителните камери на
хотел „П. „**** на 9.07.2009година, той е разпознал себе си и „Е.", който
е плащал сметката му за престоя в хотел.
0Целта на предаването на 17 400
щатски долара на св. Д.Н. от . А.Ш. е била да бъдат пренесени през границите на
страната в *********. Експертизата по ДП № 15279/09 г. по описа на I-во РУ СДВР
и прокурорска преписка № 7454/09 г. по описа на СГП е доказала неистинността на
банкнотите. Свидетелят Н. в разпита си твърди, че не е знаел, за неистинността
на банкнотите, но А.Ш. е знаел, че те са неистински. Знаел е предварително за
пристигане на свидетеля, кой го изпраща и къде трябва да бъдат занесени.
Проведените действия по чл. 172 и
следващите от НПК, са дали информация за действията на обв. А.Ш., свързани със
св. Н.. На 08.07.2009 година от комуникатор 3164 32 72 394 е получено съобщение
на мобилния комуникатор 359 899 45 99 49 на обв.А.Ш. , което е на английски
език и по смисъл е „човекът отиде сега да си купи билет за утре".
Съобщението е върнато на същия комуникатор от обвиняемия със запитване кога ще
пристигне лицето и дали го познава от преди. Отговорено му е, че ще бъде
„там", т.е. на летище **** на следващия ден 09.07.2009 година в 4.30 часа
след обяд и, че е непознат за него. Съобщено му е, че е предаден телефонния
номер на мобилния му телефон и човекът ще се свърже с него. На 09.07.2009
година в 10.33 часа обв. А.Ш. има обаждане в хотел „П.", **** на
рецепцията, за да резервира стая на името на „Г. Г.". Разговор между . А.Ш.
и св. Н., е проведен по друг комуникатор. На 10.07.2009 година А.Ш. е провел
разговор на мобилния комуникатор 359 899 45 99 49 с неустановено лице зад
граница и е научил, че свидетелят Д.Н. не отговаря на позвъняванията и
коментират каква може да е причината за това. Разговорът се провежда на
английски език.
А.Ш. с предаването на 348 бр.
неистински щатски долари на св. Н., реално си е служил с тях. Целта на
пристигането на свидетеля от С.К.И.. е било само за да ги получи и пренесе от ***до
*********. Обв. Ш., предварително е подготвил сумата, знаел е за пристигането
на свидетеля, организирал е престоя и отпътуването му и е комуникирал както с
нето, така и с хората, който ще го чакат в *********. От действията му може да
се направи извод, че е бил наясно с неистинността на банкнотите и въпреки това
си е служил с тях.
Подсъдимия Х.С.П.В е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а. ал.3, т. 1
от НК тъй като на 18.01.2011 г., в дома си в с.М.К.П., ул. ***, без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нето
тегло 211,20 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 0,22 тегловни %, на стойност 1267,20 лева като на основание чл.30 НПК го
осъжда при условията на чл.54 НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2/две /
години и глоба в размер на 2000/две хиляди /лева.
При извършено ,при спазване
на изискванията на НПК,в дома на подсъдимия Х. П.в претърсване е намерена
найлонова торба, съдържаща суха зелена листна маса, която при тестване с полеви
наркотест е реагирала на канабис /л.15 и л. 16 т. 2 от делото/. Общото тегло е
било 251 грама.
С протокол № 51 от 27.1.2011 година е
изготвено заключение, от което е видно, че се касае за марихуана с нетно тегло
211.20 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТНК/ 0.22
тегловни процента. Съгласно Приложение № 2 към чл. Единствен от ПМС № 23/
29.01.1998 г за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството на стойност 1267.20 лева. Държането на марихуана е
забранено, тъй като е включена в Приложение 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКВНВП, като
вещество с висока степен на риск. Последствие след изготвяне на експертизата с
приемо предавателен протокол № 19929/25.02.2011 година, остатъчното количество
след изследването е предадено за съхранение на ЦМУ, отдел „МРР-НОП" /л. 17
том 14 от делото/. Обяснението на Х. П.в е, че марихуаната му е оставена от Г. И.
„Ц.", като залог срещу взет заем. Това не променя извода, че той е държал
противозаконно наркотичното вещество в дома си в ****, обл.П.. Марихуаната
представлява вещество, с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с него. Представлява високо рисково наркотично
вещество, което има наркотично действие, няма легално производство, пазар и
употреба в Р Б..
В този смисъл и Х. П.в няма надлежно
разрешително за държане на посоченото вещество и следва да носи наказателна
отговорност за деянието си.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:
Предвид
гореизложеното и като се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби наказание
за всяко от осъществените престъпни деяния, за които всеки Един от подсъдимите
бе признат за виновен, с разпоредбата на чл.36 от НК, с данните за всеки от
подсъдимите, в т.ч. характеристични данни, съдебно минало, семейно положение и
трудова ангажираност съдът наложи следните наказания:
При
определяне размера на наложеното на подсъдимият Ц.Б.наказание съдът взе в
предвид високата степен на обществена опасност на деянието, извършено от
подсъдимия, с което деяние сериозно се засягат обществените отношения,
гарантиращи и опазващи човешкото здраве и реда и общественото спокойствие,
както и високата степен на лична обществена опасност на подсъдимия. При
определяне на наказанията съдът съобрази и подбудите за извършване на деянието,
конкретната роля на подсъдимия като ръководител на организираната престъпна
група, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
индивидуализацията на наказанията съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия, необремененото му
съдебно минало, изрядното му процесуално поведение, а като отегчаващи –
завишената степен на обществена опасност на престъпните деяния. Преценявайки
съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и
като не намери нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че следва да
определи наказанията при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като наложи на подс. Ц.Б.наказания „лишаване от
свобода“ към минималния размер, а именно:
Разпоредбата
на чл.321, ал.3 , т.2 вр.ал.1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от пет
до петнадесет години.
Целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, биха се реализирали при определяне
на наказание в минималния размер, предвиден за престъплението, по което е
признат за виновен. Определянето на по–висок размер на наказанието би оказал
негативен ефект върху подсъдимия и би довело до неговата трайна десоциализация
и до невъзможност изпълнение на една от основните цели на наказанието по чл.36 НК.
Воден от гореизложените съображения, съдът определи наказание при условията на
чл.54 НК в размер на пет години лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл.
2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл.
2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от пет до петнадесет години и „глоба“ до 20 000 лева, както и съдът
може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
При
определяне на конкретния размер за всяко от 14-те престъпления по този текст
съдът съобрази високата обществена опасност от деянията и прецени, че
конкретният размер, който определи над минималния размер, предвиден в закона,
би осигурил изпълнение на целите на наказанията като би оказал превъзпитателен
ефект върху подсъдимия.
Воден от гореизложените съображения, съдът определи наказание при условията на
чл.54 НК в размер на шест години лишаване от свобода за всяко от 14-те
престъпления по този текст.
Предвид
разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗИНЗС бе определен първоначален „строг“ режим при
изпълнение на така наложеното наказание.
На основание чл.59 НК приспадна времето през което Б. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража „ по настоящото дело.
Съображенията
за прилагане на наказанието "глоба" заедно с наказанието
"лишаване от свобода" на съда са, че така определеното наказание в
достатъчна степен ще окаже своя превъзпитателен характер спрямо подсъдимите
съгласно изискването на чл.36 от НК. Конкретният размер на наказанието „глоба“
– 10 000 лева съдът съобрази с обществената опасност на престъплението и
лишаване на осъдените от част от получените приходи от незаконната дейност. При определяне на конкретния размер на
наказанието „глоба“ съдът се води от разбирането, че наказанието би изпълнило
целите, визирани в чл.36 НК, ако би представлявало съществено засягане на
имущественото съС.ие на лицето и би се възприело от него, като осезателно
въздействие върху неговия патримониум. С
подобни мотиви съдът определи и конфискация на част от имуществото на Ц.Б., а
именно л.а.“Мерцедес“ с ДК№ ****, мотоциклет „Сузуки“ с ДК№ **** и л.а „БМВ
740Д“ с № ****.
По
отношение на подсъдимите съдът е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 НК като е
определил на всеки от тях наказание в размер на най–тежкото определено по двете
престъпления. На основание чл.23, ал.3 НК към така определеното общо най-тежко
наказание е присъЕдинено наказанието „Глоба“ в размер на по 10 000 лева и
конфискация на конкретно посочената част от имуществото му.
На подс.Л. Ш.:
При
индивидуализацията на наказанията съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства необремененото му съдебно минало, изрядното му процесуално
поведение, трудовата му ангажираност, а като отегчаващи – завишената степен на
обществена опасност на престъпните деяния. Преценявайки съотношението между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и като не намери нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че следва да определи наказанията
при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като наложи на подс. Ш. наказания „лишаване от свобода“ към
минималния размер, а именно:
За
престъплението по чл.321,ал.3,т.2вр.ал. НК му определи наказание при условията
на чл.54 НК в размер на минималния предвиден в закона, а именно три години
„лишаване от свобода“.
Разпоредбата на чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл.
2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл.
2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от пет до петнадесет години и „глоба“ до 20 000 лева, както и съдът
може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
При
определяне на конкретния размер за всяко от 4-те престъпления по този текст
съдът съобрази високата обществена опасност от деянията и прецени, че
конкретният размер, който определи в минималния размер, предвиден в закона, би
осигурил изпълнение на целите на наказанията, като би оказал превъзпитателен
ефект върху подсъдимия.
Воден от гореизложените съображения, съдът определи наказание при условията на
чл.54 НК в размер на пет години лишаване от свобода за всяко от 4-те
престъпления по този текст. Конкретният размер на наказанията по всяко деяние е
съобразен както с установената роля на подсъдимия Ш. при всяко от тези деяния
така с неговата личност и обществената опасност на престъпленията.
Налице
са и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК –
подс. Ш. е извършил пет отделни престъпления, прЕ. да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, което налага да бъде определено едно общо
наказание измежду определените отделно такива, а именно да се наложи най–тежкото.
Ето защо съдът наложи на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия Ш., в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид
разпоредбата на чл.59 , ал.1 и чл.61,т.3 ЗИНЗС бе определен първоначален „общ“ режим
при изпълнение на така наложеното наказание.
На основание чл.59 НК приспадна времето през което Л. Ш. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража „ и „домашен арест“ по настоящото дело.
Съображенията
за прилагане на наказанието "глоба" заедно с наказанието
"лишаване от свобода" на съда са, че така определеното наказание в
достатъчна степен ще окаже своя превъзпитателен характер спрямо подсъдимите съгласно
изискването на чл.36 от НК. Конкретния размер на наказанието „глоба“ – 2 000
лева съдът съобрази с обществената опасност на престъплението и лишаване на
осъдените от част от получените приходи от незаконната дейност. При определяне на конкретния размер на
наказанието „глоба“ съдът се води от разбирането, че наказанието би изпълнило
целите, визирани в чл.36 НК, ако би представлявало съществено засягане на
имущественото съС.ие на лицето и би се възприело от него, като осезателно
въздействие върху неговия патримониум. С
подобни мотиви съдът определи и конфискация на част от имуществото на Л. Ш. , а
именно л.а. “Рено19“ с ДК№ ****.
На
подс. А.Ф.Ш.:
При
индивидуализацията на наказанията съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия, изрядното му
процесуално поведение, трудовата му ангажираност и чистото му съдебно минало
към момента на извършване на деянията. Преценявайки съотношението между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и като не намери нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че следва да определи наказанията
при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като наложи на подс. Ф. наказания „лишаване от свобода“ над
минималния размер, а именно:
За
престъплението по чл.321,ал.3,т.2вр.ал.2 НК му определи наказание при условията
на чл.54 НК в размер над минималния предвиден в закона, а именно четири години
„лишаване от свобода“.
Разпоредбата на чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл.
2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл.
2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от пет до петнадесет години и „глоба“ до 20 000 лева, както и съдът
може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
При
определяне на конкретния размер за престъплението по този текст съдът съобрази
високата обществена опасност от деянията и прецени, че конкретният размер,
който определи в минималния размер, предвиден в закона, би осигурил изпълнение
на целите на наказанията като би оказал превъзпитателен ефект върху подсъдимия.
Воден от гореизложените съображения, съдът определи наказание при условията на
чл.54 НК в размер на шест години лишаване от свобода за престъплението по този
текст. Конкретният размер на наказанието по това деяние е съобразен, както с
установената роля на подсъдимия Ш., така с неговата личност и обществената
опасност на престъплението.
Разпоредбата
на чл. 159а, ал. 2, т. 6, предл. 1-во, във вр. с ал. 1, предл. 2-ро, във вр.
с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от две до десет години и „глоба“ до 10 000 лева.
При
определяне на конкретния размер за престъплението по този текст съдът съобрази
високата обществена опасност от деянието и прецени, че конкретният размер,
който определи в минималния размер, предвиден в закона би осигурил изпълнение
на целите на наказанията като би оказал превъзпитателен ефект върху подсъдимия.
Съдът при определяне на конкретния размер на наказанията за това престъпление
взе предвид, че подсъдимият го е извършил след преустановяване на дейността на
организираната престъпна група, като е действал самостоятелно, което според
мнението на съдебния състав е основание за определяне на висок размер на
наказанието.
Воден от гореизложените съображения, съдът определи наказание при условията на
чл.54 НК в размер на шест години лишаване от свобода за престъплението по този
текст. Конкретният размер на наказанието по това деяние е съобразен, както с
установената роля на подсъдимия Ш., така с неговата личност и обществената
опасност на престъплението.
Разпоредбата
на чл. 244,ал.1,предл.3- то предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две
до осем години .
При
определяне на конкретния размер за престъпленията по този текст съдът съобрази
високата обществена опасност от деянието и прецени, че конкретният размер,
който определи една година над минималния размер, предвиден в закона, би
осигурил изпълнение на целите на наказанията, като би оказал превъзпитателен
ефект върху подсъдимия. Съдът при определяне на конкретния размер на
наказанията за двете престъпления по този текст взе предвид, че подсъдимият е
имал основна роля при осъществяването им.
Налице
са и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК –
подс. Ш. е извършил пет отделни престъпления, прЕ. да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, което налага да бъде определено едно общо
наказание измежду определените отделно такива, а именно да се наложи най–тежкото.
Ето защо съдът наложи на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко
наказание на подсъдимия Ш., в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При
така определения размер на общото наказание съдът намира, че не са налице
основания да бъде прилагана разпоредбата на чл.24 НК.
Предвид
разпоредбата на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС бе определен първоначален „общ“ режим
при изпълнение на така наложеното наказание.
Съображенията за прилагане на наказанието "глоба" заедно с
наказанието "лишаване от свобода" на съда са, че така определеното
наказание в достатъчна степен ще окаже своя превъзпитателен характер спрямо
подсъдимите съгласно изискването на чл.36 от НК. Конкретният размер на
наказанието „глоба“ – 10 000 лева съдът съобрази с обществената опасност на
престъплението и лишаване на осъдените от част от получените приходи от
незаконната дейност. При определяне
на конкретния размер на наказанието „глоба“ съдът се води от разбирането, че
наказанието би изпълнило целите, визирани в чл.36 НК, ако би представлявало
съществено засягане на имущественото съС.ие на лицето и би се възприело от него
като осезателно въздействие върху неговия патримониум. С подобни мотиви съдът определи и конфискация на част
от имуществото на Ш., а именно л.а. “БМВ530Д“ с ДК№ ****.
На
подс. Б.В.Б. :
При
индивидуализацията на наказанията съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия, изрядното му
процесуално поведение, трудовата му ангажираност и чистото му съдебно минало
към момента на извършване на деянията. Преценявайки съотношението между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и като не намери нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл.55 от НК, съдът намери, че следва да определи наказанието за
престъплението по чл.321, ал.2 НК при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като наложи на подс. Б. наказание
„лишаване от свобода“ в минималния размер, а именно:
За
престъплението по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК му определи наказание при
условията на чл.54 НК в размер на минималния предвиден в закона, а именно три
години „лишаване от свобода“.
Съдът
определи наказанието на подсъдимия Б.Б. при условията на чл.55 от НК за всяко
от 5-те обвинения по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2,
предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във
вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, тъй като счете, че е налице
многобройност на смекчаващите вината му обстоятелства. Съдът прецени и че
най-лекото, предвидено в закона наказание за посоченото престъпление, би се
оказало несъразмерно тежко за подсъдимия, като е определил наказанията съгласно
разпоредбата на чл.55 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
при подсъдимия Б. Б. младата му възраст, обстоятелството, че е неосъждан,
семейното положение и трудовата му ангажираност, както и че участието при
извършване на престъпленията е минимално. Освен това съдът съобрази и добрите
му характеристични данни. Съобразявайки се с горното, съдът наложи наказание на
Б. Б. под най-ниския, предвиден за престъплението, размер.
Разпоредбата на чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл.
2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл.
2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от пет до петнадесет години и „глоба“ до 20 000 лева, както и съдът
може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
При
определяне на конкретния размер за престъплението по този текст съдът съобрази
всички обстоятелства по делото и прецени, че конкретният размер, който определи
под минималния размер, предвиден в закона, би осигурил изпълнение на целите на
наказанията, като би оказал превъзпитателен ефект върху подсъдимия.
Воден от гореизложените съображения, съдът определи наказание при условията на
чл.55 НК в размер на три години лишаване от свобода за престъплението по този
текст. Конкретният размер на наказанието по това деяние е съобразен, както с
установената роля на подсъдимия Б. Б., така с неговата личност и обществената
опасност на престъплението.
Налице
са и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК –
подс. Б. Б. е извършил пет отделни престъпления, прЕ. да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, което налага да бъде определено едно общо
наказание измежду определените отделно такива, а именно да се наложи
най–тежкото. Ето защо съдът наложи едно на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно
общо най-тежко наказание на подсъдимия Б. Б., в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ПЕТ години.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
наложените наказания „лишаване от свобода“ не следва да бъдат изтърпявани
ефективно. Прилагането на чл.66 от НК с отлагане изпълнението на наложените му
наказания ще въздейства в достатъчна степен на подс.Б. да се поправи и превъзпита
към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупрЕ.телно
върху него.
Съображенията за прилагане на наказанието "глоба" заедно с
наказанието "лишаване от свобода" на съда са, че така определеното наказание
в достатъчна степен ще окаже своя превъзпитателен характер спрямо подсъдимите
съгласно изискването на чл.36 от НК. Конкретният размер на наказанието „глоба“
– 8 000 лева съдът съобрази с обществената опасност на престъплението и
лишаване на осъдените от част от получените приходи от незаконната дейност. При определяне на конкретния размер на
наказанието „глоба“ съдът се води от разбирането, че наказанието би изпълнило
целите, визирани в чл.36 НК, ако би представлявало съществено засягане на
имущественото съС.ие на лицето и би се възприело от него, като осезателно
въздействие върху неговия патримониум.
По
наказанието на подс.Х.С.П.
При индивидуализацията на наказанията съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия,
изрядното му процесуално поведение, трудовата му ангажираност и чистото му
съдебно минало към момента на извършване на деянията, здравословното му съС.ие
и дадените подробни обяснения за разкрИ.е на обективната истина. Преценявайки съотношението между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и като не намери нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55
от НК, съдът намери, че следва да определи наказанието за престъплението по
чл.321, ал.2 НК при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като наложи на подс. П. наказание „лишаване от
свобода“ в минималния размер, а именно:
За
престъплението по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК му определи наказание при
условията на чл.54 НК в размер на минималния, предвиден в закона, а именно три
години „лишаване от свобода“.
Съдът
определи наказанието на подсъдимия Х. П. при условията на чл.55 от НК за всяко
от 8-те обвинения по чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2,
предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във
вр. с чл. 2 ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ , тъй като счете, че е налице
многобройност на смекчаващите вината му обстоятелства. Съдът прецени и че
най-лекото, предвидено в закона наказание за посоченото престъпление, би се
оказало несъразмерно тежко за подсъдимия, като е определил наказанията съгласно
разпоредбата на чл.55 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете при подсъдимия Х. П. тежкото му
здравословно съС.ие, обстоятелството, че е неосъждан, признаването на вината и
дадените подробни обяснения. Освен това
съдът съобрази и добрите му характеристични данни. Съобразявайки се с горното,
съдът наложи наказания на Х. П. под най-ниския, предвиден за престъплението,
размер.
Разпоредбата на чл. 159в предл. трето във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, предл.
2-ро, във вр. с ал.1, предл. 1-во, във вр. с чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл. 2
ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./ предвижда наказание „лишаване от свобода“
от пет до петнадесет години и „глоба“ до 20 000 лева, както и съдът може да
постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
При
определяне на конкретния размер за престъплението по този текст съдът съобрази
всички обстоятелства по делото и прецени, че конкретният размер, който определи
под минималния размер, предвиден в закона, би осигурил изпълнение на целите на
наказанията като би оказал превъзпитателен ефект върху подсъдимия.
Воден от гореизложените съображения, съдът определи наказание при условията на
чл.55 НК в размер на три години лишаване от свобода за престъплението по този
текст. Конкретният размер на наказанието по това деяние е съобразен както с
установената роля на подсъдимия Х. П. така с неговата личност и обществената
опасност на престъплението.
Съдът
за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК определи наказание за подсъдимия Х.
П. при условията на чл.54 НК от две години лишаване от свобода и „глоба“ в
размер на 2000 лева.
Налице
са и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК –
подс. Х. П. е извършил осем отделни престъпления, прЕ. да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, което налага да бъде определено едно общо
наказание измежду определените отделно такива, а именно да се наложи най –
тежкото. Ето защо съдът наложи едно на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо
най-тежко наказание на подсъдимия Х. П., в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ПЕТ години.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
наложените наказания „лишаване от свобода“ не следва да бъдат изтърпявани
ефективно. Прилагането на чл.66 от НК с отлагане изпълнението на наложените му
наказания ще въздейства в достатъчна степен на подс. П. да се поправи и превъзпита
към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупрЕ.телно
върху него.
Съображенията за прилагане на наказанието "глоба" заедно с
наказанието "лишаване от свобода" на съда са, че така определеното
наказание в достатъчна степен ще окаже своя превъзпитателен характер спрямо
подсъдимите съгласно изискването на чл.36 от НК. Конкретният размер на
наказанието „глоба“ – 2 000 лева съдът съобрази с обществената опасност на
престъплението и лишаване на осъдените от част от получените приходи от
незаконната дейност. При
определяне на конкретния размер на наказанието „глоба“ съдът се води от
разбирането, че наказанието би изпълнило целите, визирани в чл.36 НК, ако би
представлявало съществено засягане на имущественото съС.ие на лицето и би се
възприело от него, като осезателно въздействие върху неговия патримониум.
По
наказанието на подсъдимия Б.К.
При
индивидуализацията на наказанията съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия, изрядното му
процесуално поведение, трудовата му ангажираност и чистото му съдебно минало
към момента на извършване на деянията.
Съда определи наказанието на подсъдимия
Б.К. при условията на чл.55 от НК, тъй като счете, че е налице многобройност на
смекчаващите вината му обстоятелства. Съдът прецени и че най-лекото, предвидено
в закона наказание за посоченото престъпление, би се оказало несъразмерно тежко
за подсъдимия, като е определил наказанията съгласно разпоредбата на чл.55 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете при подсъдимия К.,
обстоятелството, че е неосъждан, младата му възраст и признаването на вината. Освен
това съда съобрази и добрите му характеристични данни.. Съобразявайки се с
горното, съдът наложи наказания на К. под най-ниския предвиден за
престъплението размер.
При определяне на конкретния размер за
престъплението по този текст съдът съобрази всички обстоятелства по делото и
прецени, че конкретният размер, който определи под минималния размер, предвиден
в закона, би осигурил изпълнение на целите на наказанията като би оказал превъзпитателен
ефект върху подсъдимия.
Воден от гореизложените съображения, съдът
определи наказание при условията на чл.55 НК в размер на една година лишаване
от свобода за престъплението по този текст.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК наложените наказания „лишаване от свобода“ не следва да
бъдат изтърпявани ефективно. Прилагането на чл.66 от НК с отлагане изпълнението
на наложените му наказания ще въздейства в достатъчна степен на подс. К. да се
поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави, както и ще
въздейства предупрЕ.телно върху него.
По веществените доказателства, държавни такси и
разноски:
На осн.чл. чл. 354а, ал.6 НК предметът на
престъплението – посоченото наркотично вещество бе отнет в полза на държавата.
На осн. чл.53, ал.1,б.“а“ НК съдът отне в полза на
държавата посочените вещи, тъй като същите са послужили за извършване на
умишлените престъпления.
ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, т.к. са били направени разноски във връзка с
деятелността, за която са признати за виновни, всеки Един от подсъдимите Ц.Б.,Б.
Б. , Л. Ш. , А. Ш. и Х. П. се осъдиха да заплатят в полза на държавата сумата
от по 1566,35 лв. за направени по делото разноски.
На подсъдимия К. не се присъдиха разноски, тъй като по
неговото обвинение не се направиха такива.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: