Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.06.2016г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 15 състав
На двадесети
май Година 2016
В публичното
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Н.С.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3312 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за З. /отм./.
Ищцата М.М.Ш.
твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в
обстоятелствената й част неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
29.12.2014г. около 12:20 часа в гр. Х., по вина на водача на лек автомобил
„Рено Еспейс“ с per. № ******* - З.П.Г., който я блъснал с автомобила поради недостатъчно
внимание и контрол, докато тя стояла на тротоара, вдясно по посока на
движението на автомобила. Поддържа, че деликвентът е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - „Д.З.“ АД,
поради което предявява иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, съответно
за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
деликта до окончателното изплащане.
В рамките на
преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не са представени
доказателства за виновно извършено противоправно деяние от водача на увреждащия
автомобил, намиращо се в причинна връзка с твърдения вредоносен резултат.
Предявява общо и неконкретизирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него
и деликвента. Моли по делото да бъде конституирано като трето
лице-помагач З.П.Г. - водачът на процесния автомобил, с адрес гр. Х., ул. „**********
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат и поддържа претенцията. Допълнителен отговор в законовия
срок не е постъпил.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:
На
29.12.2014г. около 12.20 часа в гр. Х., на кръстовището на ул. „*********“ е
настъпило ПТП с участници З.П.Г., управлявал л.а. „Рено Еспейс“ с рег. №*******
и ищцата Ш. като пешеходец. Участъкът от пътя е прав с двупосочно движение,
вляво и вдясно има тротоари с ширина 3.25 метра и дървета, като ъгълът на
кръстовището в посока ул. „Панорама“ е над 90 градуса, а десният тротоар
продължава по ул. „Родопи“. Траекторията на завоя е сложна и се състои от три
части с променлив радиус. Водачът Г. *** в посока ул. „Панорама“. Ищцата се е
намирала вдясно по посока на движението на автомобила, на тротоара. В участъка
от кръстовището при острия десен завой водачът на „Рено“ не се вписва в
траекторията на завоя, излиза от пътното платно вдясно, навлиза с автомобила на
тротоара и удря с предната дясна част на автомобила си намиращата се там
пешеходка, при което тя пада на тротоара. Установява се, че е настъпила
техническа повреда на автомобила, при която внезапно, под налягане, започва
изтичане на горещ антифриз от радиатора на печката за отопление, предизвикало
запотяване на предното стъкло от образувалия се конденз и затруднена видимост
на водача. Не може по технически път да се установи дали това запотяване на
предното стъкло е станало преди, по време или след настъпилия удар. При всички
случаи, съдът приема, че причина за настъпилото ПТП е загубата на контрол върху
управлявания от него автомобил от страна на водача Г., напускането на пътното
платно и качването на автомобила на тротоара. Ето защо, предвид факта, че
пешеходката се е намирала именно на тротоара, ударът при всички случаи е бил
предотвратим, като от гледна точка на водача е било достатъчно да следва
траекторията на завоя или, ако поради настъпилата авария, довела до намалена
видимост през предното стъкло, не е могъл да проследи траекторията – да спре.
Като не е направил това, а е предприел движение по тротоара или, ако кондензът
се е образувал при движението в завоя и е лишил водача от видимост – като е насочил
автомобила в посока, към която няма видимост, водачът е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил процесното ПТП.
Така описаният механизъм на ПТП се установява от заключенията – основно
и допълнително, на приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза,
които съдът кредитира като пълни и компетентно изготвени, както и от приетите и
неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства.
В причинна
връзка с процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: „открито
счупване на костите на дясна подбедрица“. Спешна медицинска помощ пострадалата
е получила в МБАЛ гр. Х.. Първоначално счупените кости били поставени на
директна екстензия, а след проведена оперативна подготовка, на 30.12.2014г.
пострадалата била оперирана. Под епидурална анестезия било извършено открито
наместване на счупените кости на подбедрицата и стабилизиране на костните
фрагменти с метална заключваща плака и 8 бр. винтове. Включена била инфузионна,
антибиотична, седативна, антикоагулантна и обезболяваща терапия. След гладко
протекъл следоперативен период ищцата била изписана от болницата на
07.01.2015г. и лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и терапия. Счупените кости са зараснали за срок от
около 5 месеца, през който период ищцата се е придвижвала с помощта на
патерици, без да стъпва на оперирания крак. След този период и започнало
провеждане на рехабилитация с постепенно, дозирано натоварване на крайника и в
края на седмия месец вече е можел да стъпва на него с цяла тежест. Полученото
открито счупване на костите на дясна подбедрица е причинило на ищцата болки и
страдания за срок от около 7 месеца, като през първите два месеца
непосредствено след злополуката и около 30 дни в периода на рехабилитацията
болките са били по-интензивни. Извън тези периоди ищцата е търпяла периодично
явяващи се болки при продължително придвижване с патерици, както и при рязко настъпила промяна на
времето. Тези болки са отзвучавали само след употреба на лекарства. Наред с
това, за период от около 5 месеца ищцата не е можела да си служи пълноценно с
десния крак, при което е изпитвала затруднения в придвижването и обслужването си
в ежедневието. Към настоящия момент ищцата е в стабилизирано състояние. По
предната повърхност на дясна подбедрица има остатъчен траен белег от
проведената костна операция, а подбедрицата е с видим оток в зоната на
фрактурите, който е най-силен вечер, а сутрин изчезва. Мускулатурата на дясно
бедро и подбедрица са в леко изразена хипотрофия. Металната остеосинтеза –
плака и винтове, стоят имплантирани в зарасналите кости. Движенията на коленна
става са почти в норма, но при флексия се наблъдава намален обем с около 10
градуса. Това затруднява ищцата при клякане и изкачване на стълби. Прогнозата е
за пълно възстановяване на обема на движение и силата след отстраняване на
металната синтеза. Движенията в глезенната става са в норма. Ищцата се
придвижва без помощни средства, с щадяща и леко накуцваща походка на дясно.
Предстоящата операция за изваждане на остеосинтезата ще доведе на пострадалата
до нови болки и страдания за срок от 30 дни. Бъдеща прогноза за здравословното
й състояние след предстоящата операция не може да се направи с категоричност,
тъй като всяка операция крие известен оперативен риск.
Горното се установява от заключението
на съдебномедицинската експертиза на вещо лице д-р Б.Б., неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно и от
приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства, подробно
обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно.
Други доказателства за конкретни болки
и страдания, претърпени във връзка с процесното ПТП, не са ангажирани по
делото.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по
вина на застрахования при ответника водач на МПС, са налице всички посочени по
- горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът намира,
че с виновните си действия водачът на
увреждащия автомобил е допуснал нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и
чл.116, ал.1 от ЗДвП. Безспорно е и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45
от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания
от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по
казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди,
определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление №
4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията от причинените й
телесни повреди, извършената операция за лечение на получените травми,
съпроводена с болки и страдания за срок от 7 месеца, три от които - интензивни,
възрастта на ищцата – 41 г., невъзможността в един продължителен период от 5
месеца за стъпване на десния крак, наложило използването на патерици,
настъпилото възстановяване от травматичните увреждания, но и останалия
ограничен обем в движението на колянната става при разгъване, накуцващата
походка, но и благоприятната прогноза за възстановяване обема на движение на
ставата след предстоящата втора операция за изваждане на металната
остеосинтеза, и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лв. Според съда тази сума е
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от
процесното ПТП.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. При указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът не ангажира никакви доказателства за
фактите, на които основава възражението си, при което същото остана недоказано.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава
от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на
увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация
на материята за непозволено увреждане, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията
на страните за присъждане на разноски:
Процесуалният
представител на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, при което размерът на възнаграждението се
определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4
от наредбата и ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.
пълният размер на възнаграждението на адв. С.Е.С., съобразно цената на иска при
уважаването изцяло би бил 2030 лв.,
съответно на адв. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1218 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Искането на
ответника за присъждане на разноски е частично основателно – съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер
на 150 лв., претендира и юрисконсултско възнаграждение, пълният размер на което
съобразно цената на иска и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в случай на отхвърлянето му изцяло би бил 2030 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят общо разноски в размер на 872 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати държавна такса
и разноски за производството по делото върху уважения размер на исковете, а
именно сума в размер на 1470 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на М.М.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 29.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважение размер от 30 000 лв. до пълния му предявен размер от
50 000 лева.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. С.С.
от САК с адрес *** сумата от 1218лв.
/хиляда двеста и осемнадесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.М.Ш., ЕГН **********
*** да заплати на „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 872 /осемстотин
седемдесет и два/ лева, представляваща направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати да заплати по сметка на СГС държавна такса и
разноски в размер на 1 470 /хиляда
четиристотин и седемдесет/ лева.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ответника З.П.Г..
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: