МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 58 / 17 г. НА ШОС
Подсъдимият Н.Н.И. е предаден на съд с обвинение в това, че на 14.06.2016
г. край с. Венец обл. Шумен на път І-7, клм. 92+570 /Шумен – Силистра/, при
управление на МПС – л. автомобил „****” рег. № ****, със скорост от 135 км/ч.,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗДП като се движел
с превишена скорост и по непредпазливост причинил смъртта на Ш.Б.Р., ЕГН **********
***, престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “ в “ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
По делото не са предявени граждански искове
срещу подс. Н.Н.И..
По делото са конституирани като
частни обвинители - Е.Ф.С., Б.Р.А., Ф. Х. Р. – действаща лично и като майка и
законен представител на малолетния М.Ш.Б..
На досъдебното и съдебното
производство подсъдимия се признава за
виновен.
Подсъдимият И. преди даване ход
на съдебното следствие се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение в съд. заседание от 01.03.2017 г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание 4 г. лишаване от свобода, което след редукцията
по чл. 58а от НК да се определи на 3 г. лишаване от свобода и да не се
изтърпява ефективно, а да се отложи за изпитателен срок на осн. чл. 66 от НК от
5 г. Предлага и да се наложи наказание по чл. 343г от НК, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 г. и 6 месеца.
Повереника на ч. обвинители
приема, че обвинението е доказано по категоричен начин. По отношение
наказанието, намира, че деянието е с изключително висока степен на обществена
опасност, налице са както смекчаващи, така и многобройни отегчаващи вината
обстоятелства, но при превес на отегчаващите такива. В тази връзка моли на
подсъдимия да се наложи наказание 4 г. и 6 м. лишаване от свобода, което да се
редуцира съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК, както и налагане на наказание
по чл. 343г от НК в размер на 3 г.
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от провеждането на
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч подсъдимият
изразява съжаление за престъплението което е извършил. Защитникът на подсъдимия
в хода на съдебните прения приема, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Моли за налагане на подсъдимия на справедливо наказание лишаване
от свобода от 3 години, изтърпяването на което да се отложи за изпитателен срок
от 5 г., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 г. и 6 м.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. И. през 2015 г. закупил от
св. Х.Х. л. а. „****” с рег. № ****, като собствеността не била прехвърлена и
не го регистрирал на свое име в КАТ. Той бил близък приятел от детинство с
пострадалия Ш.Б.Р..*** и били съседи. На 14.06.2016 г. подс. И. и пострадалия Р.
били заедно и в следобедните часове се прибирали към с. Борци. Пътували в
посока от Шумен за с. Венец по път І-7 и от там за с. Борци като подсъдимия
управлявал автомобила, а Р. бил на предна дясна седалка. Двамата пътували с
поставени предпазни колани. Около 14. 30 ч.
двамата приближавали разклона за с. Близнаци, като времето било ясно, с
добра видимост, пътното платно сухо и без неравности. Приближавайки разклона,
подс. И. управлявал автомобила със скорост от 135 км/ч., при разрешена
максимална скорост в този участък от 90 км/ч. Навлизайки в десен завой, поради
високата скорост, подсъдимия изгубил управлението на автомобила. Автомобила се
насочил в ляво и косо навлязъл в насрещната лента за движение. По тази –
насрещна лента за движение в този момент се движел автобус „****” с рег. № ****
който бил управляван от св. Н. Р.. Автобуса се движел със скорост от 60 км/ч.
Св. Р. като видял, че в завоя срещу него идвал л. автомобил управляван от
подсъдимия и, че този автомобил навлиза в неговата лента за движение,
задействал аварийно спирачки. Независимо от задействаните спирачки от св. Р.,
последвал удар в лентата за движение на автобуса, между автомобила управляван
от подс. И. и автобуса управляван от св. Р. – в предната дясна част на автобуса
и дясната странична част на л. а. При удара л. автомобил „****” се разкъсал на
две части по диагонал – от предна дясна част до задна лява част. Предната част
на автомобила, в която бил и подсъдимия преустановила движението си и останала
на пътното платно. Задната част на автомобила продължила движението си,
напуснала пътното платно в ляво и се спряла в затревената площ извън пътя. При
разкъсването на автомобила пострадалия Ш.Р. изпаднал в канавката край пътя, зад
разполовения л. а. „****”. Пострадалия Р. починал на място, вследствие на
множеството травматични увреждания, които е получил при ПТП.
Преди удара между л. автомобил
и автобуса, зад автобуса се движел л. а. „****” с рег. № **** управляван от св.
E.К.. Автомобила се движел със скорост от 60 км/ч., но поради неопитността си
св. К. не успял да спре и автомобила му се ударил в автобуса.
От заключението на СМЕ за оглед
и аутопсия на труп № 45/2016 г. се установява, че Ш.Б.Р. е получил съчетана
травма на глава, гръден кош, корем и крайници. Травматичните увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети, със значителна сила по
механизма на удар. Причинени са множество груби анатомични увреждания в
областта на главата, тялото и крайниците, които са несъвместими с живота. Към
момента на смъртта Р. е бил в субклинична фаза на алкохолно опиване.
Непосредствената причина за смъртта на Р. е травматично разкъсване на сърцето и
запълване на околосърцевата торбичка с кръв. Травматичните увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че подс. И. е управлявал л. а. „****”
със скорост от 135 км/ч. при навлизане в завоя, която скорост се явява много
близка до критичната за движение в десен завой. Автобусът „Мерцедес” се е
движел със скорост от 60 км/ч. В резултат на възникналата инерционна центробежна сила насочена към външната страна
на завоя /лява/, при преодоляване на завоя подсъдимия е изгубил контрола върху
автомобила и последния е преминал косо в лявата насрещна лента за движение. Опасната
зона за спиране на автобуса при движение със скорост от 60 км/ч. е 54.13 м. В
момента в който л. а. „****” е започнал да навлиза в лентата за движение на
автобуса, последния се е намирал на разстояние 10. 76 м. от мястото на удара.
Следователно л. а. „****” е попаднал в опасната зона за спиране на автобуса,
поради което водача на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати
удара. Подсъдимия при движение с разрешената скорост за движение е могъл да
предотврати удара.
От приложения протокол за оглед на
местопроизшествие се установява, че удара между автобуса и л. автомобил е
станал в лентата за движение на автобуса.
От заключението на химическа
експертиза № 115/2016 г. се установява, че в кръвта на пострадалия Ш.Б.Р. е
налице кръв 0.43 промила, а в урината не е установено наличие на алкохол.
От заключението на химическа
експертиза № 108/2016 г. се установява, че в кръвта на подс. И. не е установено
наличие на алкохол.
От приложената на досъдебното
производство справка от сектор КАТ при ОДП Шумен се установява, че подсъдимия И.
е наказван 1 път за през 2008 г. за неползване на предпазен колан, 1 път през
2013 г. за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДП и 1 път през 2014 г. за нарушение по
чл. 100 ал. 1 т. 4 от ЗДП.
От приложената справка за съдимост
се установява, че подсъдимия не е осъждан и няма наложени административни
наказания по чл. 78а от НК.
От приложеното по делото
удостоверение за наследници и родствени връзки на пострадалия Ш.Б.Р. се
установява, че негови наследници са съпругата му Ф.Х.Р. и детето му М.Ш.Б. и
родителите му Б.Р.А. и Е.Ф.С..
Тази фактическа обстановка съда приема от
протокола за оглед на местопроизшествие, свидетелските показания, заключенията
на извършените експертизи и другите писмени доказателства. Фактическата
обстановка се потвърждава и от заявеното от подсъдимия, че признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тази фактическа обстановка
съда приема за безспорно установено: На първо място – подс. И. се е движел с превишена
скорост, която е била близо до критичната за движение в десния завой в който е
навлязъл. Поради това е загубил управлението на управлявания от него лек
автомобил. Автомобила се е насочил на ляво и е започнал да навлиза в насрещната
лента за движение. На второ място – в този момент в тази насрещна лента и срещу
подсъдимия се е движел автобуса „Мерцедес”, чиято скорост на движение е била 60
км/ч. На трето място – автобуса се е намирал на 10. 76 м. от мястото на удара,
когато л. а. „****” е започнал да навлиза в неговата лента /на автобуса/ за
движение. Опасната зона за спиране на автобуса при движение със скорост от 60
км/ч. е била 54. 13 м., поради което неговия водач не е имал техническа възможност
да спре автобуса в рамките на това разстояние от 10. 76 м. На четвърто –
вследствие навлизането на л. а. в лентата за движение на автобуса, е последвал
удар в предната дясна част на автобуса и дясната странична част на л. а. При
удара л. автомобил „****” се разкъсал на две части по диагонал – от предна
дясна част до задна лява част. Подсъдимия останал в предната част на автомобила.
На пето място – при разцепването на автомобила на две пострадалия Ш.Р. е
изпаднал от л. а. в канавката зад предната част от автомобила. На шесто място –
вследствие на удара между двата автомобила, разцепването на лекия автомобил и
изпадането на пострадалия Р. от автомобила, пострадалия е получил множество
травматични увреждания - множество груби анатомични увреждания в областта на
главата, тялото и крайниците, които са несъвместими с живота. Разкъсването на
сърцето и запълване на околосърцевата торбичка с кръв е непосредствената
причина за смъртта на Р.. Травматичните увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Въз основа на горното съда
прави извода, че подс. И. не е изпълнил задълженията си като водач на МПС,
визирани в чл. 21 ал. 1 от ЗДП, а именно – при избиране скоростта на движение
извън населено място на водачът на ППС от категория „В” е забранено да
превишава 90 км/ч., като се е движел със скорост от 135 км/ч. Вследствие на
движението с тази скорост той е загубил управлението на автомобила, последния е
навлязъл в насрещната лента за движение и е последвал удар с насрещно движения
се автобус. При този удар пострадалия е получил множество груби анатомични
увреждания в областта на главата, тялото и крайниците, които са несъвместими с
живота в следствие на които е починал. Следователно – налице е пряка причинна
връзка между нарушаването на правилата за движение от подс. И. и настъпилата
смърт на пострадалия Р..
При така установената
фактическа обстановка, приети за безспорно установени факти и направените въз
основа на тях изводи, съда приема, че подс. И. от обективна и субективна страна
е осъществил деянието по чл. 343 ал. 1 б. “ в “ от НК.
От обективна страна – подс. И. ***
на път І-7, клм. 92+570 /Шумен – Силистра/ управлявал л. автомобил „****” рег.
№ ****, със скорост от 135 км/ч., при разрешена максимална скорост 90 км/ч. с
което нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗДП като се
движел с превишена скорост, поради което загубил управлението на автомобила и
последния е навлязъл в насрещната лента за движение, където се е ударил в
насрещно движещия се, вследствие на което са причинени травматичните увреждания
на пострадалия Р., които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на Р..
От субективна страна - деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимия И. умишлено е нарушил правилата за
движение по пътищата, т. е. умисъла е насочен към нарушаването на правилата за
движение, а не към причиняване на смъртта на пострадалия Р.. Поради това подсъдимия
е действувал непредпазливо по отношение на настъпилата смърт. Той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на
конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Т. е. деянието
е извършено при несъзнавана непредпазливост.
Причините за настъпилото пътно
транспортно произшествие се свеждат до нарушаване от страна на подсъдимия на
правилата за движение и по конкретно на чл. 21 ал. 1 от ЗДП.
Изпълнителното
деяние се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата,
което е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат – причиняване
на смъртта на Р..
Съда не приема довода на
представителя на държавното обвинение за това, че липсата на алкохол у
подсъдимия следва да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство. ЗДП в
разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 е въвел забрана за управление на МПС след
употреба на алкохол. Поради това подсъдимия е осъществявал дейността по
управление на МПС – правомерно, съобразно посочената забрана, но е нарушил
друга разпоредба на закона, което нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт. Ето защо съда приема, че липсата на алкохол в кръвта на
подсъдимия не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство.
Съда не приема и доводите на повереника
на ч. обвинители. На първо място – довода, че конкретното деяние е с
изключително висока степен на обществена опасност. Действително, деянието съда
приема, че е с висока степен на обществена опасност – отнето е най-ценното
човешко благо – живота. Но не са налице други обстоятелства които да
квалифицират деянието като такова с изключително висока степен на обществена
опасност. Само с оглед факта, че в резултат на деянието наследниците на Р. са
останали без баща, съпруг и дете, не може да се приеме, че обществената
опасност на деянието е изключително висока. На второ място – довода, че като
отегчаващи вината обстоятелства следва
да се приемат и други допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение,
при осъществяване на деянието. Тук се сочат допуснати нарушения по чл. 20 ал. 1,
чл. 15 ал. 1 и чл. 16 ал. 1 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП. Във връзка с
твърдението за нарушаване правилата на чл. 20 ал. 1 от ЗДП. Безспорно тази
разпоредба въвежда задължение на водача на МПС да контролира непрекъснато
същото, както и да съобразяват скоростта си с посочените в ал. 2 на чл. 20 от
ЗДП фактори. Но тази разпоредба има предвид задължения на водача на МПС, когато
той управлява това МПС с разрешената скорост. Във връзка с твърдените нарушения
по чл. 15 ал. 1 и чл. 16 ал. 1 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП. Действително,
разгледани самостоятелно посочените разпоредби, биха могли да водят до извод,
че с действията си при управление на МПС, подсъдимия е нарушил и тези
разпоредби /не се е движел най в дясно, навлязъл е в лентата за насрещно
движение, застъпил и пресякъл „единична непрекъсната линия/ преди самото ПТП.
Но в конкретния случай, нарушаването на тези правила е производно – дължи се на
пораждащия ги факт, а именно движението с превишена скорост и то много над
максимално допустимата. Друг би бил въпроса, ако скоростта с която се е движело
МПС на подсъдимия е била в границите на максимално разрешената. Но тогава не би
било предявено обвинение по чл. 343 ал. 1 б. „в” от НК за движение при нарушаване
на максимално разрешената скорост за движение. Тогава бланкетната норма на чл.
343 от НК би се запълнила със съставите на чл. 20 ал. 1, чл. 15 ал. 1, чл. 16
ал. 1 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП. Ето защо съда не приема този довод.
На трето място – като отегчаващо вината обстоятелство следвало да се приеме
факта на неоказване помощ на пострадалия, от страна на подсъдимия. Факта на
неоказване помощ на пострадалия от подсъдимия е част от основния състав на
престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в” от НК, тъй като оказването на помощ
квалифицира деянието по привилегирования състав по чл. 343а от НК. От друга
страна, за да е налице нужда от оказване на помощ, то тази помощ следва да е
била необходима, т. е. да е налице жив човек, независимо от степента и
характера на уврежданията му. В случая – от доказателствата по делото се
установява, че пострадалия Р. е починал на място /никой от разпитаните
свидетели не твърди, че Р. е давал признаци на живот/. Ето защо съда не приема
този довод на повереника.
Съда не приема довода на
защитника на подсъдимия, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
приеме липсата на алкохол в кръвта му, поради изложеното по-горе, във връзка
със същия довод от страна на прокурора.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства – изразеното
съжаление от подсъдимия при разпита му на досъдебното производство и в
защитната му реч; чистото съдебно минало; оказаното от подсъдимия съдействие на
д. п. за разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващи вината
обстоятелства съда приема наличието на три нарушения на правилата за движение
за които подсъдимия е санкциониран, както и високата скорост с която подсъдимия
е управлявал автомобила преди ПТП. В случая деянието би било съставомерно и при
друга скорост над 90 км/ч., но подсъдимия се е движил със скорост от 135 км/ч.,
което се явява с цели 45 км/ч. над максимално разрешената скорост за движение
на лек автомобил в извънградски условия. По отношение първото отегчаващо вината
обстоятелство, съда приема, че неговата относителна тежест е ниска и не следва
да окаже съществено влияние при определяне размера на наказанието. Това е така,
защото и трите нарушения на правилата за движение от подсъдимия са допуснати в
голям период от време назад в миналото. Първото нарушение е през 2008 г.,
второто – през 2013 г. и третото – през 2014 г. Съда приема, че подсъдимия И.
не е с висока степен на обществена опасност – той е млад човек, семеен, не е
осъждан, изразява съжаление за стореното деяние, съдействал е за разкриване на
обективната истина. Осъщественото от него деяние съда приема, че е с висока
степен на обществена опасност – с деянието е отнето най – висшето благо на
човека, а именно живота. Ето защо съда прие, че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
над отегчаващите вината обстоятелства. Поради това
съда прие, че за да се постигнат целите на наказанието, следва на подсъдимия да
се определи наказание малко под средния предвиден в закона размер, а именно 3
г. и 6 м. лишаване от свобода. Тъй като съдебното следствие е протекло по реда
на чл. 373 ал. 2 от НПК, то съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва така
определеното наказание да се намали с една трета. Ето защо съд наложи на подс. И.
наказание 2 г. и 4 м. лишаване от свобода. Съда приема също така, че в случая
наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимия е с чисто съдебно минало, в
младежка възраст, причинил е смъртта на свой близък приятел, изразил е
съжаление за извършеното деяние. Поради
това съда приема, че може да се постигне превъзпитателния ефект спрямо
подсъдимия и без да е необходимо той да търпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода. Ето защо на осн. чл. 66 ал. 1 от НК съда отложи
изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 4 г. и 6 м.
Съобразно правилата на чл.
343г от НК съда наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява
МПС. Размера на това наказание следва да е съразмерен с размера на наказанието
лишаване от свобода, тъй като и двете наказания се определят по размер при едни
и същи фактически положения, обществена опасност на деянието и дееца и
наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне размера насъщото, съда съобрази наличието на
превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, обществената
опасност на подсъдимия и на осъщественото от него деяние. Ето защо съда прие,
че за превъзпитаване на подс. И., следва на същия да се определи наказание 2 г.
лишаване от право да управлява МПС.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди
подс. Н.Н.И. да заплати на ч. обвинители
Е.Ф.С., Б.Р.А., Ф. Х. Р. – действаща лично и като майка и законен
представител на малолетния М.Ш.Б., разноски по делото за адвокатски хонорар в
размер на 2 700 лв.
На осн. чл. 189 от НПК осъди подс. Н.Н.И.
да заплати разноски по досъдебното производство в размер на 933. 52 лв. по
сметка на ОД МВР Шумен.
По делото няма веществени
доказателства.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: