№ 28
гр. 1000 София , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен С. Иванов
Членове:Албена М. Ботева
Невена Б. Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Б. Чеуз Въззивно гражданско дело №
20211100506144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба, депозирана от С. И. П., чрез процесуален представител
адв. Н.И. срещу отказ на ЧСИ – М.П. по изп.дело № 454/2018 г., с който е оставено без
уважение искането му да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от
ГПК. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт
на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, взискател в производството, „Балкан Рехтсинкасо унд
Фордерунгсмениджмънт“ АД е заявил становище, в което са развити съображения за
нейната неоснователност.
По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ М.П., с
които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.
Приложен е препис от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и
доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател по изпълнението.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК.
1
В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2 от ГПК
е предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да се прекрати
изпълнителното производство с оглед т.6 на цитираната по-горе норма.
Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 21.02.2018 г. на взискателя
„Балкан Рехтсинкасо унд Фордерунгсмениджмънт“ АД, въз основа на изпълнителен
лист от 10.02.2018г., издаден на основание заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК от 10.02.2018 г. по ч.гр. дело № 7205/2018 г. на СРС, 31 състав. Изпълнителният
лист е издаден срещу А.И. П.. Видно от молбата, с която е образувано изпълнителното
производство изпълнителният лист е за парични вземания, произтичащи от запис на
заповед, издаден на 17.02.2016 г.
На 21.02.2018 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
На същата дата са изпратени и три запорни съобщения до „Райфайзенбанк
България“ ЕАД,“Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „А.П.“ ООД.
С уведомление от 18.12.2020 г. по изпълнителното дело е депозирано
удостоверение за наследници изх. № 220/20.11.2019 г. на СО – с. Волуяк, от което е
видно, че длъжникът А.И. П. е починал на 21.06.2019 г. и за свой наследник по закон е
оставил Т.С. П.а /майка/. С разпореждане от 29.12.2020 г. делото е спряно на основание
чл. 432 ал.1 т.2 от ГПК.
На 04.01.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Т. П.а,
върната в цялост с отбелязване, че лицето е починало.
С писмо от 28.01.2021 г., СО – район „Връбница“ е изпратило
удостоверение за наследници изх. № 21/28.01.2021 г., от което се установява, че Т. П.а е
починала на 20.12.2019 г. и за свои наследници по закон е оставила синовете си С. И.
П. и И.И. П.. Същите са конституирани като длъжници по делото с разпореждане от
03.02.2021 г. на ЧСИ /стр. 46 в делото/.
На 05.02.2021 г. до конституираните наследници на първоначалния длъжник
са изпратени покани за доброволно изпълнение. Поканата, изпратена до настоящия
жалбоподател е връчена лично на адресата на 06.02.2021 г.
При тези установени факти по делото, настоящият съдебен състав намира,
че липсва настъпила по съответния ред перемция на изпълнителното производство в
резултат на бездействие на взискателя, изразяващо се в непоискване извършването на
2
изпълнителни действия в продължение на две години каквото е изискването на чл. 433
ал.1 т. 8 от ГПК. Взискателят още с молбата си по чл. 426 от ГПК е възложил на ЧСИ
да предприеме изпълнителни действия по повод събиране на вземането, обективирано
в изпълнителния лист, въз основа на който е инициирано процесното изпълнително
производство. В изпълнение на сочените способи ЧСИ е наложил запори върху
трудовото възнаграждение и банковите сметки на първоначалния длъжник на
21.02.2018 г. Налагането на запор съставлява изпълнително действие, което прекъсва
давността, съобразно ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 т.3 от ГПК, изпълнителното
производство се спира в случаите на чл. 229 ал.1 т.2 от ГПК – с оглед факта на смъртта
на някоя от страните. С оглед спирането на изпълнителното производство се налага
временна забрана за извършване на изпълнителни действия. Съобразно общата
разпоредба на чл. 61 от ГПК, приложима и във фазата на изпълнително производство,
при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли
още срокове. От датата на последното предприето изпълнително действие /05.02.2018
г./ до датата на смъртта на първоначалния длъжник /21.06.2019 г./ не е изтекъл
предвиденият, в нормата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, двугодишен срок.
В настоящата хипотеза е налице спиране на изпълнителното производство с
оглед настъпила /двукратна/ промяна в гражданскоправния статут на длъжника, а
именно факта на смъртта на първоначалния длъжник респ. впоследствие и на
конституиран негов наследник т.е. спирането е с оглед обективни причини, които не
зависят от волята на страните в производството. Самият акт за спиране на
производството на ЧСИ има само констативно действие. Както беше посочено по-горе,
при спряно изпълнително производство не се предприемат изпълнителни действия.
Перемирането на изпълнението е санкция за процесуално бездействие, но само когато
предприемането на изпълнителни действия е допустимо, каквото в настоящия случай с
оглед факта на спиране на производството не се установява.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че до момента на
конституиране на настоящия жалбоподател, същият не е бил страна в изпълнителното
производство и едва с факта на конституирането му започва да тече по отношение на
него предвидения перемпционен срок в разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
Настоящият жалбоподател е конституиран като страна в процеса на 03.02.2021 г.,
поради което този срок към датата на депозиране на жалбата обективно не би могъл да
изтече, поради което не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство, а актът на ЧСИ като правилен следва да се потвърди.
Воден от горните мотиви, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ – М.П. по изп.дело № 454/2018 г., с което е
оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433 ал.1 т.
8 от ГПК.
Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4