№ 19275
гр. С., 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Л. ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа доклад.ото от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110123781 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. С., .........., е предявил
искове за призна.е за установено, че ответникът В. В. Г., ЕГН **********, адрес гр. С.,
........., дължи сумите: 5 297.96 лева цена на доставена топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.02.2023 г. до изплащане на
вземането, 642.25 лева мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., 89.35
лева цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, 15.88
лева мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 25.01.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6344/23 г. на
СРС. Поддържа, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди като
собственик на топлоснабдя.ия имот – апартамент № 18 в гр. С., .......... Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извърш.е на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Бруната“ ООД, като топлинна енергия за имота е начисля.а по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за изда.е на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но длъжникът възразил срещу издадената
1
заповед, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, в който оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва да е клиент на ТЕ, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на
имота. Не оспорва доставената в имота ТЕ и стойността й. Релевира възражение за давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца неизразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно осно.ие чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установя.е на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на полз.е в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възник.ето на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придоби.ето на
правото на собственост или вещно право на полз.е върху топлоснабден имот, явяващ се част
от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придоби.ето на
правото на собственост/полз.е и топлоснабдя.ето на имота и се прекратява със загуб.ето на
същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединя.е към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1
от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот сключен на
7.4.1992 г. се установява, че процесният апартамент № 18 в гр. С., ........., е бил придобит от
И. П. Г. и С. Т. Г.. От приложените по делото справки е видно, че те са починали съответно
на 27.2.2017 г. и 14.12.2004 г., оставяйки за наследници синовете си П. Г. и В. Г.. С договор
за дарение на недвижим имот сключен на 22.02.2022 г. с нотариален акт № 23/22.2.23 г., П.
Г. дарил на племенницата си В. Г. притежа.ата от него 1/2 част от имота. Считано от тогава
ответницата притежава правото на собственост върху 1/2 част от имота. Така като
собственик, ответницата е станала клиент на топлинна енергия и между нея и ищеца е
възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия, като
дължи цената й съобразно дела си от имота. Относно останалата част от процесния период
от 1.5.2019 г. до 21.2.2022 г., искът е недоказан по осно.ие и следва да се отхвърли.
2
Като безспорно е отделено по делото обстоятелството, че в апартамент № 18 в гр. С., .........,
е доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност 5
297.96 лева. В тази насока са и представените от Т. с. ЕООД справки и издадените общи
фактури, съобразно които стойността на ТЕ за периода 22.2.2022 г.-30.04.2022 г. възлиза на
577.80 лв., от които ответницата дължи 288.90 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извърш.е на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба №
16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдя.ето /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-1/2020
г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдя.ето или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извърш.а от избрания
от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извърш.а от избран от клиентите търговец, като стойността
се формира по посочения начин. В случая измер.ето на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на Б. с договор от 11.09.2011 г., което е осъществило услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот, която за периода 1.3.2022 – 30.04.2022 г. /съобразно
периода, за който е основателна претенцията за доставена ТЕ / възлиза на 6.45 лв., от които
ответницата дължи 3.23 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погася.е по давност на вземанията
на ищеца, което е неоснователно за периода, за който са основателни претенциите за
главници.
С оглед липсата на доказателства за плащане, исковете за главници следва да се уважат за
установените размери и периоди, като се присъди и законната лихва от пода.ето на
заявлението в съда до изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погася.ето му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публику.и през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за
забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисля.ите месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния
отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и изда.ето на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от изда.ето на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
3
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето осно.ие. Върху дължимата главница и
за периода от 15.09.2022 г. до 25.01.2023 г. обезщетението за забава в размер на законната
лихва /изчислено съгласно чл. 161 ГПК/ възлиза на 10.06 лв., за които искът следва да с
уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 120.91 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., му се дължат 11.04 лв. Относно разноските в
заповедното производство, дължими са 8.54 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответницата се дължат разноски за платено адвокатско
възнаграждение, в размер на 777.11 лв. за заповедното производство и в размер на 1548.52
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ........., седалище и
адрес на управление гр. С., .........., искове с правно осно.ие чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че В. В. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., .........,
дължи сумите: 288.90 лв. цена на доставена топлинна енергия за период от 22.2.2022 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, 10.06 лв.
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 25.01.2023 г., 3.23 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за период от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6344/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установя.е дължимостта на вземанията за: цена на топлинна енергия за разликата
над 288.90 лв. до предявените 5 297.96 лв. и за периода 1.5.2019 г.- 21.02.2022 г., мораторна
лихва върху нея за разликата над 10.06 лв. до предявените 642.25 лв. и за периода
15.09.2020 г. - 14.09.2022 г., цена на дялово разпределение за разликата над 3.23 лв. до
предявените 89.35 лв. и за периода 01.01.2020 г. - 28.02.2022 г. и ИЗЦЯЛО иска за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 15.88 лв. за периода от
05.03.2020 г. до 25.01.2023 г.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., ........., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД,
с ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. С., .........., на осно.ие чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 11.04 лв. разноски в исковото производство и сумата от 8.54 лв. разноски в
4
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. С., .........., да
заплати на В. В. Г., ЕГН **********, адрес гр. С., ........., на осно.ие чл. чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 1548.52 лв. разноски в исковото производство и сумата от 777.11 лв. разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“
ООД.
Решението подлежи на обжал.е пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връч.е на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5