Решение по дело №157/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 157                                            02.11.2021 год.                             Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година в  състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛА РОБЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:   ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

        МАРИН М.

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин М.  КАН дело № 157 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

Образувано е по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. К.-И., срещу Решение № 194 от 05.07.2021 год., постановено по АНД № 235/2021 год. по описа на Районен съд – Разград. С него съдът е отменил Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” – София, с който на Г. М. Г. от гр. Р. е била наложена глоба от 300 лв. на основание чл. 170, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от същия закон. Жалбоподателят счита решението на районния съд за неправилно, като излага подробни доводи , които обосновават касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че  в случая безспорно наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна нарушението , за което е наказано, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28, б. „а” от ЗАНН.Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърден електронният фиш и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба  - Г. М. Г., чрез процесуалния си представител – адв. Е. А. от АК- Търговище, оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да потвърди въззивното решение, както и да му присъди направените деловодни разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград  предлага решението на районния съд да бъде изменено, като се приеме, че е налице маловажен случая по чл. 28 от ЗАНН.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните   и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14 - дневен срок  и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови своето решение, Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че нарушението, за което е издаден обжалвания електронен фиш е установено и заснето с техническо средство устройство № 10232, което е елемент от ел. система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, разположено в близост до с. Ушинци, област  Разград. На 1.06.2021 г. в 06:25 ч. лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № ******** е засечен при движение по път І - 2, км 76+664, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа, за който не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата.

Установено е, че лекият автомобил е собственост на Г. М. Г. от Р. По делото е представен фискалния бон от  07.01.2020 г., издаден от бензиностанция „Лукойл“ в гр. Разград, с който наказаният е закупил годишна винетка, валидна до 06.01.2021 г., в който е вписан регистрационен номер на автомобила ********.

При така приетото за установено от фактическа страна районният съд е приел от правна страна, че електронният фиш е издаден при множество нарушения на процесуалните правила. Административно-наказващят орган  не бил  спазил изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на извършеното нарушение. Въззивният съд е приел, че не е ясно дали административното нарушение се изразява в активно действие, каквото се изисква по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, или в бездействие по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Наред с това районният съд  счел, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като собственикът на превозното средство е действал с ясното съзнание, че винетната такса е платена. Заплащането на таксата и постъпването на сумата по сметка на Национално „ТОЛ” управление според районния съд, изключвало и обективната страна на нарушението. 

Административен съд Разград счита, решението на районния съд за  валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на ал. 6 задължава водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

По делото е безспорно доказано, че ответникът по касационната жалба -  Г. Г., е заплатил таксата за ползване на платената пътна мрежа - винетната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, чрез пункт за продажба в бензиностанция „ОМВ” – Разград, но поради добавянето на един символ относно серията в регистрационния номер на превозното средство, заплащането не е било отразено в Електронната система за събиране на пътни такси.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съгласно чл. 5, ал. 2 от наредбата  при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. А съгласно ал. 3 отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.

В тежест на административнонаказващия орган е да установи и докаже, че данните, относно регистрационния номер на превозното средство, са били неправилно декларирани от наказаното лице. В случая продажбата е извършена в пункт за продажба в бензиностанция „ОМВ” - Разград, а не чрез терминал за самотаксуване, чрез електронната страница на Агенция "Пътна инфраструктура" или чрез мобилно приложение. Липсват доказателства дали несъответствието на данните за регистрационния номер на процесното ППС се дължи на неправилно деклариране от наказаното лице /в случая собственика/ или поради неправилно въвеждане от служителя, приел плащането на винетната такса. В тежест е на АНО да докаже, че наказаното лице неправилно е декларирало данните на регистрационния номер на ППС. Още повече, че не съществува превозно средство с регистрационен номер за регистрация в Република България, чиято серия се състои от комбинация от три букви или от две букви и цифра – серията се обозначава с една или комбинация от две букви, съгласно  чл. 24, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /ДВ бр. 31/2000 г./.

Несъмнено е допусната фактическа грешка при вписване на регистрационния номер, която е довела до неотчитане на плащането на винетната такса в Електронната система за събиране на пътни такси. Това обстоятелство не е било известно на собственика на превозното средство, който добросъвестно е заплатил винетната такса и е имал съзнанието, че собствения му автомобил правомерно се движи в обхвата на платената пътна мрежа.

Съгласно чл. 14  НК във вр. с чл. 11 ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключват виновно поведение. При грешка деецът не съзнава, че върши общественоопасно деяние, поради което не може да се формира вина. Предвид изложените фактически и правни основание, правилно въззивният съд е приел, че  АНО не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че наказаното лице е извършило противоправно и виновно деяние, поради което ЕФ следва да се отмени.

Касационната инстанция не споделя извода на районния съд, че оспореният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в  нарушение на  чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.  Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за съдържание, регламентирани в ЗАНН, са неприложими. Разглежданият електронен фиш има реквизитите, посочени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, като  нарушението е достатъчно ясно описано. Независимо от това, обжалваното решение на районния съд като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за тази инстанция в размер на 200 лв.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194 от 05.07.2021 год., постановено по АНД № 235/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – София, със седалище и адрес гр. София, бул. „Македония” № 3 да заплати на Г. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Р., ул. „*******” № ** разноски пред касационната инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

      

         ЧЛЕНОВЕ:1./п/                                                               2./п/