Решение по дело №447/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 542
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20207240700447
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 524

    30.12.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №447 по описа на съда за 2020 г.

                Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

            Образувано е по жалба на „Ш. СТЗ“, ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Управителя Т.В.Г. против Заповед №ФК-347-0380095 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.

            Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед, с която му била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, била незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че актът бил постановен въз основа на недоказани факти и в несъответствие с изтъкнатия от органа довод за наличието на извършено нарушение, водещо до не отразяване и не отчитане  на приходи от продажби. Жалбоподателят излага съображения, че независимо от констатациите на органите по приходите, извършили проверки на 07.06.2020 г. и 13.06.2020 г. на място в стопанисвания от него ресторант, реална продажба на храни и напитки на стойност от 24.10 лв. на 29.03.2020 г. търговецът не извършил. Поради това, за тази сума не била издавана фискална касова бележка, която да била отбелязана, както в генерирания дневен отчет на продажбите за 29.03.2020 г., така и в контролната лента на електронен носител /КЛЕН/. Оспорват се констатациите за наличието на издадена клиентска сметка, отразяваща извършена продажба, като се излагат аргументи, че наличната по преписката такава не била действителна, а е в резултата на техническата намеса на контролните органи, които де факто чрез „манипулация“ на системното устройство въвели подобни на твърдените от тях данни и генерирали идентична клиентска сметка. Излагат се съображения за неоснователност на твърденията, че след въвеждане на данни в системата, отговарящи на стойностите от извършената продажба, коментираната сметка се самоизтривала, като напротив – същата била съхранявана в паметта на устройството с дата 13.06.2020 г. От съда се иска отмяна на постановения административен акт.

            Оспорващият, редовно призован в с. з., се представлява от пълномощника си адвокат В.Ц. ***, който поддържа жалбата изцяло. Излагат се допълнителни съображения във връзка с продължителността на определения срок на ПАМ, като се доразвива и тезата за липса на реално извършено нарушение твърдение, което според оспорващия се обосновава на база на несъществуващи факти и обстоятелства и при допуснати съществени нарушения на процедурата по доказване на установяваните с тях юридически факти. Отправя се искане за присъждане на направените по делото деловодни разноски и възнаграждение за адвокат.          

Ответникът, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява становище, че нарушението се потвърждавало от доказателствата по делото, както и от показанията  на контролните органи, извършили проверката. Претендират се разноски за юрисконсулт.

В представеното по делото становище от страна на процесуалния представител на ответника се излагат подробни доводи относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта.  В него се твърди, че не бил спазен редът за издаване на съответен документ за продажба, съгласно нормите на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая било установено нарушение на чл. 3, ал. 1 от наредбата във връзка с чл. 118 от ЗДДС, което се явявало основание за налагане на ПАМ по см. на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Твърди се, че на 29.03.2020 г. била установена продажба на ястия и напитки на обща стойност от 24.10 лв., за което била издадена „сметка“, но не и фискален бон от работещото в обекта фискално устройство /Ф./. Нарушението било констатирано при извършени на 07.06.2020 г. и 13.06.2020 г. проверки в търговския обект, като повод за тях бил подаден на 29.03.2020 г. сигнал от клиент на заведението до НАП с приложена към него сметка от 29.03.2020 г. /18.08 часа/, за извършена покупка на стойност от 24.10 лв. От събраните в хода на проверките доказателства в т. ч. контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ се установявало, че посочената продажба не била регистрирана във Ф.. Излагат се аргументи за значимостта на установеното нарушение с оглед определянето на продължителността на наложената мярка, като за това са взети предвид тежестта на деянието и последиците от него. Навеждат се аргументирани съображения за съществеността на засегнатите държавни интереси, а именно: интересът на държавния бюджет, който изисква законосъобразно отчитане на извършените продажби в търговския обект. Неизпълнението на задължението за издаване на съответен документ за продажба възпрепятствало възможността за проследяване на реализираните обороти, което от своя страна се отразявало негативно на фиска. При издаването на ПАМ било взето предвид и наличната в регистрите на НАП информация за дружеството, съдържаща данни за неплатени в срок, изискуеми публични задължения и за извършено предходно нарушение на данъчното законодателство- последните сочещи на трайно изградено поведение за неспазване на данъчното законодателство и обосноваващи извод за системност на антифискалното поведение, на жалбоподателя. Разпоредената ПАМ била определена в рамките на срока по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, като конкретно 14-дневният срок е съобразен с повелята на закона и съответен на характера и тежестта на извършеното нарушение.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 07.06.2020 г. и 13.06.2020 г. служители на НАП извършили проверки на търговски обект – ресторант „Ш.“, находящ се в град Стара Загора, ул. „Св Троица“ №81, стопанисван от „Ш. СТЗ“, ЕООД, гр. Стара Загора. Проверките били по повод подаден до приходната агенция, по електронен път, сигнал от клиент, за извършена от него на 29.03.2020 г. покупка на храни и напитки, чрез доставка до дома му, при която му била издадена клиентска сметка на стойност от 24.10 лв., без да му била предоставена фискална касова бележка. В хода на извършената първа проверка длъжностните лица установили, че в обекта се издавали фискални касови бележки, потвърждение за което била й предоставената им такава, по повод осъществена от тях контролна покупка на стойност от 59.00 лв. Към доказателствата от извършената проверка бил приложен КЛЕН за 29.03.2020 г., както и дневен отчет за същата дата. От страна на представляващия търговеца не били направени възражения относно начина на извършване на проверката и констатациите, отразени в протокола от същата. Видно от приложения по делото протокол сер. АА №0409162/13.06.2020 г., по време на извършената на 13.06.2020 г. втора проверка, контролните органи извадили от софтуера за управление на дейността, чрез разпечатване от нефискалния принтер, „сметка“, която била идентична със сметката, издадена на клиента на 29.03.2020 г. /предоставена със сигнал/. Разпечатаната от проверяващите сметка била приложената към протокола /л. 23/ и в нея бил отбелязан час 19.42 на 29.03.2020 г. Отбелязано било, че данните за генерираната от контролните органи сметка се самоизтрили след разпечатването й. Посочено било, че фискална касова бележка за извършената продажба не била налична, съответно не била издавана. Възражения от страна на търговеца, относно извършените констатации и събраните в хода на проверката доказателства не били изложени.

Във връзка с установеното било възприето от административния орган, постановил заповедта за налагане на ПАМ, че видно от разпечатка КЛЕН за дата 29.03.2020 г. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел -Datecs DP 150” с индивидуален номер на Ф. №DT834056 и индивидуален номер на ФП №02834056 за посочената дата – 29.03.2020 г. не била регистрирана продажба на ястия и напитки на обща стойност от 24.10 лв. За така извършената продажба била издадена клиентска сметка от 29.03.2020 г. в 19.42 часа, като не бил издаден фискален бон или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., което нарушение водело до неотразяване на приходи. С постановената заповед №ФК-347-0380095 от 23.06.2020 г. на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.

            Част от административната преписка са и: протокол за извършена проверка от 07.06.2020 г. /л.20-22/; протокол за извършена проверка от 13.06.2020 г. /л.32-34/; разпечатка КЛЕН от 29.03.2020 г, дневен отчет за 29.03.2020 г. и сметка от 29.03.2020 г./ 19.42 часа /л. 23-27/; декларация за стопанисвани обекти /л. 28/; въпросен лист /л. 31/; Актове за установяване на административни нарушения №F554784 и №F554789 от 19.06.2020 г. /л.38 -41/; Наказателно постановление №495889-F530475 от 19.02.2020 г. /л. 44-45/; сигнал от 29.03.2020 г. и приложена към него клиентска сметка /л. 36-37, л. 59/; заповед №ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 15/.

             По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на лицата извършили контролните проверки, служител на жалбоподателя и техническото лице, поддържащо софтуера на Ф..

Свидетелката М.К. потвърждава, че в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект били извършени последователно две проверки – на 07.06.2020 г. и на 13.06.2020 г., които проверки били във връзка с подаден до приходната агенция сигнал за неиздаване на фискална касова бележка. Твърди, че при първата проверка било установено, че клиентска сметка за дата 29.03.2020 г. нямало. При втората проверка, чрез въвеждане на данни от клиентската сметка, приложена към сигнала, била издадена сметка, идентична на тази, предоставена на клиента. Отбелязва, че след създаването/разпечатването й тя се „самоизтривала“. Направената поръчка не фигурирала нито във Ф., нито в КЛЕНА-а, т. е. данни за нея не са установени, тъй като сметката се самоунищожавала след разпечатването й, но все пак на клиента бил предоставян екземпляр. Така, приложената към протокола от проверката клиентска сметка от 29.03.2020 г. в 19.42 часа била генерирана посредством въведените от контролните органи данни, като същата отново се самоизтрила след разпечатване. Свидетелката отрича по време на проверките да присъствал компютърен специалист, както и не знаела за разговор на колегата й с такъв.

Свидетелят Л.Б., част от извършващия проверката на 13.06.2020 г. екип, заявява, че бил запознат със сигнала и с констатациите от първата проверка. Твърди, че от наличния при търговеца нефискален принтер се издавали служебни бонове, наподобяващи фискални бонове, в които се съдържали данни за дължима сума, количество на продуктите и тяхната стойност и наименование. Свидетелят заявява, че се свързал по телефона със сервизния техник, който поддържал програмния продукт, който от своя страна му оказал съдействие, като обяснил как да се извадят служебни бонове, наподобяващи касови бележки. Твърди, че в действителност след разпечатването на такъв служебен бон /клиентска сметка/ за 29.03.2020 г., създадена, чрез въвеждане на идентични данни от сметката, приложена към сигнала, информацията се изтривала - изчезвала. Свидетелят сочи, че сумата на покупката не се съдържала във Ф., не отчетена като приход, т. е. не била издадена фискална касова бележка, като с оглед съдържащата се в устройството информация за 29.03.2020 г. вероятно на клиента бил предоставен само служебен бон /клиентска сметка/.

Свидетелят Ф. ХХХ – готвач в ресторанта, заявява, че през 2020 г. имало три проверки от страна на данъчни служители. При третата проверка /тази от 13.06.2020 г./ длъжностните лица К. и Б. поискали да проверят компютъра, като търсили сметка за 29.03.2020 г. - такава сметка според свидетеля нямало. Поискали да се свържат със сервизния техник, като след осъществяване на контакт с него го били попитали „как се вади“ такава сметка. Независимо от указанията подобна сметка от 29.03.2020 г. не била намерена. Тогава Л.Б. сменил датата на компютъра, без часа и извадил една бележка.

Свидетелят П.О. заявява, че поддържал използвания от търговеца програмен софтуерен продукт, като не отрича, че с него през лятото бил проведен разговор във връзка с наличието на бележка за продажба от стар период. Свидетелят обяснил на проверяващите как да я намерят. Твърди, че програмата можела да архивира данни за определен период, ако документът бил заведен софтуерно, като имало възможност за извършване на справки. Заявява, че софтуерът не унищожавал чрез изтриване информация, като това можело да стане с външна намеса от всеки, който имал достъп до компютъра. По повод конкретната проверка заявява, че контролните органи  го питали как се създава поръчка, без да го били питали дали може да се сменя датата и часа на компютъра. В заключение О. заявява, че системата нямала ограничение за архивиране на информацията.

            При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

По допустимостта – оспорването е процесуално допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по смисъла на чл. 159 от АПК.

По същество – съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. При извършения такъв, съдът намира следното:

По валидността – процесната заповед е валидно издадена от надлежно оправомощен административен орган /по аргумент на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, за което се  представят надлежни писмени доказателства. Ето защо процесната заповед следва да се определи като един валиден административен акт, като не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК.

Административният акт е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити, включително обективира фактическа мотивировка на властническото волеизявление за налагане на конкретната ПАМ и срока на нейното действие. Съдът установява, че при издаването на административния акт има допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които се свеждат до следното: 

Процесната заповед е правно основана на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като от обективна страна се претендира нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Конкретно обективираните в нея факти и обстоятелства са, че във връзка с подаден сигнал от клиент на търговеца и извършени по повод него оперативни проверки е установено, че на 29.03.2020 г. е извършена продажба на ястия и напитки на обща стойност от 24.10 лв., за което е издадена и предоставена клиентска сметка от същата дата и с посочен час в заповедта – 19.42, като не се установява издаването на фискален бон или касова бележка за извършената продажба. Тази констатация се извежда с оглед извършени действия от контролните органи по анализиране на наличната информация в дневния отчет и КЛЕН от 29.03.2020 г., както и от съпоставянето на данните от предоставената към сигнала клиентска сметка и тези налични в софтуера на Ф.. От обективираното в протокола административният орган приема, че търговецът не е регистрирал и отчел извършената от него продажба чрез издаване на фискална касова бележка от Ф., което изпълва състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. – последното нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.

С оглед събраните по делото доказателства, Съдът приема, че пред него не се предоставят безспорни доказателства за извършването на твърдяната от административния орган продажба на ястия и напитки, за която към приложения по делото сигнал е налична сметка от 29.03.2020 г. с отбелязан час на издаване 18.08 и на сочената стойност. Видно е, от приложената към протокола от втората проверка клиентска сметка, за която се твърди, че е генерирана след въвеждането в софтуера на Ф. на идентични данни с тези от сметката по сигнала, че тази сметка е с дата и час на издаване – 29.03.2020 г., 19.42 часа, което е възприето и отбелязано от административния орган в издадената заповед за налагане на ПАМ. Дори да се приеме, че това разминаване се дължи на допусната техническа грешка, то остава неизяснено в следствие на какво и как е генерирана разпечатаната и приложена от контролните органи сметка, както и какво отразява тя при все, че се твърди, че конкретни данни за подобна сметка не се съхраняват, а могат само моментно да бъдат изведени. По делото не се ангажират доказателства за самоличността на подателя на сигнала и в този смисъл не се събраха гласни доказателствени средства, чрез които да се установи действителното извършване на покупката от негова страна /в т. ч. и заплащането на сумата от 24.10 лв./, което би следвало да се цени като доказателство за осъществяване на продажба, при която не е изпълнено изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за отчитане и регистриране на продажбата, чрез издаване на фискален бон или касова бележка. Липсата на отразена продажба в дневния отчет и КЛЕН на стойност от 24.10 лв. за дата 29.03.2020 г. сама по себе си не води до извод за извършено нарушение на данъчното законодателство, свързано с не отразяването на приходи, за които конкретни доказателства по делото липсват. Съдът не възприема, че приложената от контролните органи клиентска сметка отразява действително извършена продажба, за която не е издаден документ по смисъла на чл. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а по скоро представлява изкуствено създаден служебен бон, който да онагледи, как евентуално би изглеждала предоставена на клиент сметка. В действителност, доказателства за извършена реална продажба от страна на жалбоподателя на визираната дата и за сочената стойност по делото не се ангажират от ответника. 

Настоящият съдебен състав счита, че са налице допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта за налагане на ПАМ в частност на нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, според които преди издаване на административния акт, органът е длъжен винаги да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, като доказателствата се събират служебно от него със съдействие на страните в производството. В настоящия случай тези законови изисквания реално не са спазени, а актът е издаден при липса на пълно и всестранно изясняване на всички относими факти и обстоятелства, при проведено непълно доказване на твърдените от ответника за осъществени юридически факти. Тези нарушения са съществени, доколкото поставят под съмнение истинността на доказателствено значимите факти в конкретния случай, като водят до съществено компрометиране на фактическата обстановка, приета от административния орган при постановяване на оспорения акт. Нарушението е съществено, тъй като, ако не бе допуснато, би се стигнало до различен правен извод.

Ето защо, допускането на такова в случая представлява основание за отмяна на акта като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК. Едновременно с това горепосочените пороци предполагат и нарушение на изискването за материална законосъобразност на административния акт, доколкото липсата на безспорно доказване на факта за реализирана продажба от търговеца води до погрешно установяване на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., съответно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което от своя страна води до неправилно прилагане на материалния закон.

Независимо от изложените по-горе мотиви Съдът счита, че за изчерпателност на дължимата от него пълна проверка, следва да извърши преценка и за съответствието на постановената заповед с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС установява, че ПАМ се налага за срок „до тридесет дни“. Конкретно определеният срок на процесната мярка, съдържаща се в оспорената заповед е 14 дни. Несъмнено чрез налагането на въпросната ПАМ законодателят преследва определени легитимни цели. Разбира се, като всеки административен акт и този следва да отговоря на основните принципи, заложен в АПК, което включва и принципа на съразмерността. Този принцип постановява, че едно властническо волеизявление не следва да засяга права и законни интереси на лицата, негови адресати, в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която се издава то. Когато все пак се налага засягане на такива права и интереси, следва да се прилага тази мярка, която е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея отново да се постига целта на закона. В самата заповед издателят й визира подробни мотиви, чрез които обосновава продължителността на срока, който в конкретния случай, същият намира за уместен. Твърди се, че с установеното нарушение се засягал утвърденият ред на данъчна дисциплина, който ред осигурявал пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Предвид неспазването на задължението за издаване на касов бон и съобразно местоположението и характера на търговския обект /възможност за реализиране на значителни обороти, с оглед множеството потенциални клиенти/, ведно с всички установени факти и обстоятелства органът е счел, че с поведението си проверяваното лице е накърнило съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата. Това поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показвало организация в търговския обект, която нямала за цел спазване на данъчното законодателство. Без налагането на ПАМ, съществувала възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска щели да настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягали пряко интересите на държавата, поради не отразяване на реално извършени продажби. Срокът на наложената ПАМ бил съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта се свеждала до това да се постигне промяна в начина на извършване на дейността, като прекият резултат е свързан с правилно отразяване на оборота, отчитане и регистриране на продажбите, а индиректния с недопускане на вреда за фиска. Необходимостта от коригиране на констатираната противозаконна практика обосновавала налагането на ПАМ в качеството й на юридически инструмент, въздействащ пряко върху поведението и дейността на лицето. В представеното писмено становище по делото се допълва, че ПАМ е съобразена с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, и че срокът е определен в „среден размер“, съобразно максимално възможния от 30 дни. В случая имущественият интерес на жалбоподателя не можел да се противопоставя на държавния обществен интерес, като не са посочени негови конкретни права и интереси, засегнати повече от необходимото.

При издаване на акт, като процесния, когато административният орган действа в условия на обвързана компетенция, единствената преценка, която той може да направи в условия на оперативна самостоятелност е по отношение на решението си, относно продължителността на срока на ПАМ. С процесната заповед се постановява запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, при максимално предвиден в закона срок до 30 дни, т. е. това е около средата на предвидения срок, което предполага, че изборът се обвързва с оглед наличието на обстоятелства, които са отежняващи отговорността на нарушителя, като не следва да се забравя, че същият, за това си нарушение, понася и едновременно административно-наказателна санкция. Настоящият съдебен състав приема, воден от конкретно установените факти по случая, че така определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него е незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, включително и е определен при неспазване на принципа за съразмерност, поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна и на осн. чл.146, т.5 от АПК. Въпреки, че в заповедта има изложени съображения за определената продължителност, те за пореден път са стандартните, визирани в този вид актове, поради което и не отчитат сами по себе си нито характера на извършеното правонарушение, нито цялостното поведение на търговеца. Продължителността на административната мярка следва да е разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Безспорно, ако бе доказано твърдяното нарушение, за него несъмнено се налага постановяване на ПАМ, като установено от нашия законодател правно средство за защита на важен обществен интерес – опазване на фиска, правилно установяване на данъци и пр., но предвид конкретиката на случая, настоящият съд приема, че същата би постигнала преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при по-ниска продължителност на срока от тази, която е определена от ответника и който срок ще е в пълно съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, без да води до накърняване/засягане на правата на конкретния търговец повече от необходимото, т. е. срок по-малък от така определените 14 дни ще е напълно достатъчен за постигане на прокламираните цели, защити и прочие общи положения.

В случая няма спор, че се касае за обект, чиито местоположение и характер води до генериране на известни приходи, но не може да се сподели твърдението на административния орган за реалната възможност от реализирането на големи обороти, имайки се предвид, че по делото се представят фискални бонове и дневен отчет само за 29.03.2020 г., без да има направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. Изложените съображения, свързани с местоположението на ресторанта, броя места на закрито и открито, а още повече посоченото работно време без почивен ден са най-малкото неоснователни с оглед въведените по време на проверката икономически, финансови и социални ограничения във връзка с обявеното чрез решение на НС извънредно положение в държавата, вследствие на световната пандемия от COVID-19. Няма данни за наличие на допуснати нарушения в обекта за предходни периоди от същия вид или други системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда и начина на регистриране на приходите от продажби. Визираните от ответника предходни нарушения, както и наличните изискуеми парични задължения към държавата не могат да обосноват доводът, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина.

Ето защо, Съдът намира, че определеният срок, необходим за възстановяване на нарушения ред на държавно управление е неоснователно завишен. Определената продължителност на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в която ще бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта за период от четиринадесет дни. Обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не съответна на целта на закона.

С оглед крайния правен извод за основателност на оспорването, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените и своевременно поискани от жалбоподателя  разноски, които се доказват в размер на 50.00 лева, заплатена ДТ /л. 13/ и 360.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат /л. 77/.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.  2, предл. второ от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Ш. СТЗ“, ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК ********* представлявано от Управителя Т.В.Г., Заповед №ФК-347-0380095 от 23.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на „Ш. СТЗ“, ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р. България по реда на АПК.

  

 

 

                  

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: