ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Русе, 22.10.2021 г.
Административен съд - Русе, II-ри състав, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 246 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на Е.И.Г. и Г.Ж.Г.,
депозирана чрез адв. Л.П. срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община Иваново за нанасяне
в кадастъра на гараж, находящ се в УПИ ХVІ-270, кв. 35 по плана на с. Пиргово,
община Иваново, по подадено Заявление с вх.№ ОБА5-501/05.08.2020 г., уточнено с
Уведомително писмо с рег.индекс № 94Е-187-1/19.01.2021 г.
С Уточнение вх.№
1514/14.04.2021 г. жалбоподателите уточняват, че поддържат жалбата си срещу
мълчаливия отказ на Кмета на Община Русе, така както е подадена първоначално,
като сочат, че административният орган е сезиран с искането им за нанасяне на
процесния гараж в кадастъра още със заявление вх.№ ОБА5-501/05.08.2020 г.,
макар същото да е адресирано до главния архитект на Община Иваново, доколкото
нанасянето на сградата в кадастъра е предпоставка за издаване на удостоверение
за търпимост за гаража и нанасянето следва се извърши служебно от общинската
администрация.
Настоящото
административно дело е образувано след разделяне на адм.д. № 125/2021 г. по
описа на АдмС – Русе с определение от 20.04.2021 г., чийто предмет е оспорване
на мълчалив отказ и впоследствие издаден изричен такъв за издаване на
удостоверение за търпимост на процесния гараж.
В жалбата и уточненията към нея,
касаещи и двете оспорвания (по адм.д. № 125/2021 г. и по адм.д. № 264/2021 г.),
се релевират общо доводи за нищожност на мълчаливите откази, включително този на кмета
на общината, поради противоречието му с чл. 177 ал. 2 АПК – постановен в
противоречие с влязло в сила съдебно решение.
Иска се да се обяви
и отмени като нищожен мълчаливия отказ като се върне преписката на Кмета на
Община Иваново със задължителни указания за нанасяне на гаража в кадастъра.
Претендират се и разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Иваново, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Д.С., счита, че жалбата е недопустима тъй като не е налице мълчалив отказ на кмета, а
дори и да се приеме, че е налице такъв, то възможността за оспорването му е
преклудирана (виж изявление на проц.представител в съд.заседание на 24.06.2021
г. – л. 89). По същество счита същата за неоснователна. Излага
подробни съображения и в писмена защита. Претендира и присъждането на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
С влязло в сила решение №
7526/16.06.2020 г. на ВАС по адм.д. № 13553/2019 г. е отменено решение №
46/18.09.2019 г., постановено по адм.д. № 141/2019 г. на АС – Русе и е
постановена отмяна на Заповед № 1/30.01.2019 г. на Кмета на Община Иваново, с
която е било наредено премахване на незаконен строеж, V категория, представляващ „гараж с
две гаражни помещения“, находящ се в УПИ XVI – 270 и УПИ XV – 269 в кв. 35 по плана на
с.Пиргово, община Иваново, обл.Русе. В мотивите на решенето ВАС е достигнал до
извода, че спорният строеж съответства на правилата и нормите по устройство на
територията към момента на извършването му и предвид наличието и на другите
предпоставки по § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ (стоежът е изграден преди 07.04.1987 г.
и е допустим по действалия към момента на извършването му подробен
градоустройствен план, тъй като се касае за строеж от допълващото застрояване,
за който към момента на извършването му разделителната линия е преминавала по
регулационната граница между двата УПИ), същият като търпим строеж не подлежи
на премахване (л. 75-76).
Със Заявление с вх.№ ОБА5-501/05.08.2020
г. (л. 79), представляващо унифициран образец на заявление за издаване на
удостоверение за търпимост на строеж, подадено до главния архитект на Община
Иваново, жалбоподателката Е.Г. е поискала да й бъде издадено удостоверение за
търпимост по § 16 ал. 1 от ПР към ЗУТ за гараж, находящ се в УПИ ХVІ-270, кв.
35 по плана на с. Пиргово, община Иваново, като е представила нотариален акт и
скица (л. 80).
С писмо изх.№
ОБА5-501*1/18.08.2020 г. (л. 78) главният архитект на Община
Иваново е дал указания на Е.Г., съгласно които заявлението за исканата услуга
следва да бъде подадено и от останалите съсобственици на гаража, тъй като
според органа постройката представлявала гараж с две обособени помещения в
режим на съсобственост. Посочено е, че след това работата по преписката ще
продължи. Срок за изпълнение на тези указания не е даден. Писмото е получено
лично от Е.Г. на 20.08.2020 г, видно от собственоръчното отбелязване върху самото
писмо.
С Уведомително писмо
с рег.индекс № 94Е-187-1/19.01.2021 г., адресирано до кмета и до главния
архитект на Община Иваново, Е.Г. и Г.Г. заявяват несъгласие със становището на
главния архитект, че постройката представлявала гараж с две обособени помещения
в режим на съсобственост, отразено в писмо изх.№ ОБА5-501*1/18.08.2020 г. Считат, че са налице два отделни гаража,
изградени съответно в УПИ XVI – 270 и УПИ XV – 269, като за всеки гараж
всеки собственик има свой документ за собственост – нотариален акт. Изразяват
становище, че е недопустимо главният архитект с едно писмо да определя режим на
съсобственост за двата гаража, при условие, че е налице документ – нотариален
акт, удостоверяващ правото на собственост за всеки гараж. Твърдят, че за
процесния гараж е налице съсобственост единствено между тях двамата като
съпрузи. Посочват, че на 05.08.2020 г. са подали заявление вх. № ОБА5-501 „с
искане за нанасяне в кадастралната карта на с. Пиргово на посочения по-горе
гараж, след което да (ни) бъде издадено удостоверение за търпимост на
притежавания (от нас) гараж“. Правят искане да им бъде издадено удостоверение
за търпимост за притежавания от тях гараж, съобразно приложения нотариален акт,
респективно да бъде постановен мотивиран отказ, ако виждането на органа не
съвпада с тяхното. Към писмото са приложени копия от решението на ВАС и
нотариален акт. Според тезата на жалбоподателите, поддържана и в хода на
съдебното производство, издаването на удостоверение за търпимост се предпоставя
от нанасяне на процесната сграда в кадастралната карта, поради което искането
за издаване на удостоверение за търпимост имплицитно включва и искане за
нанасяне на гаража в кадастъра, в случай, че същият не фигурира в кадастралния
план на селото. В този случай заявлението е следвало служебно да бъде насочено
от общинската администрация към съответния компетентен административен орган –
в случая към кмета на общината за произнасяне, досежно искането за нанасяне в кадастралния
план на процесния гараж.
Тъй като не
последвал отговор от страна на административния орган, на 19.02.2021 г. е
подадена жалба срещу мълчаливия отказ, както на главния архитект, така и на кмета,
по заявлението от 05.08.2020 г., уточнено с уведомителното писмо от 19.01.2021
г. На 19.02.2021 г. главният архитект на Община Иваново издава Заповед №
РД-09-74, с която, на основание чл. 214 ал. 1 ЗУТ, § 16 от ПР на ЗУТ, отказва
издаването на удостоверение за търпимост по § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ на Е.Г. за
гараж. По делото липсват данни, а не се и твърди да е налице последващо изрично
произнасяне на кмета на Община Иваново по искането на жалбоподателите за
нанасяне на гаража в кадастралния план на селото.
Въз основа на
изложените факти, които съдът намира за безспорно установени по делото, се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално недопустима.
На първо
място следва да се отбележи, че със заявлението от 05.08.2020 г. Е.Г. е
поискала извършването на административна услуга – издаване на удостоверение за
търпимост като е отправила искането си до главния архитект на общината, който е
и компетентният орган да извърши исканата административна услуга. В това
заявление не се съдържа нито директно, нито косвено искане, свързано с нанасяне
в кадастралния пран на с. Пиргово на процесния гараж, нито пък е заявено
каквото и да е искане, отправено към кмета на общината. Съдът не споделя тезата
на жалбоподателите, че тъй като нанасянето в кадастъра на гаража е предпоставка
за издаване на удостоверение за търпимост, то общинската администрация е
следвало служебно да изпрати преписката до кмета на общината за извършване на
изменение в кадастралния план. Издаването на удостоверение за търпимост и
изменението на кадастралния план са две съвършено различни процедури, уредени в
различни нормативни актове, за провеждането на които се изисква извършване на
различни процесуални действия и то от различни административни органи, поради
което същите не могат да бъдат обединени в общо административно производство. Дори
едната процедура да предпоставя другата, то те следва да бъдат проведени
разделно като след завършване на преюдициалното производство, се пристъпи към
провеждане на обусловеното производство.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че със заявлението от 05.08.2020 г. не е извършено
надлежно сезиране на компетентния да се произнесе административен орган,
досежно изменение на кадастралния план на с. Пиргово чрез нанасяне на
съществуващия, но не отразен в кадастъра гараж. Това означава, че към този
момент за кмета на общината не е възникнало задължение за произнасяне, при
неизпълнение на което да се формира мълчалив отказ.
Едва след депозиране
на уведомителното писмо на Е.Г. и Г.Г. от 19.01.2021 г., което е подадено и
подписано от двамата като съсобственици на гаража и е адресирано до кмета на
Община Иваново, може да се приеме, че именно този административен орган е
сезиран с искане за извършване на административна услуга. От този момент
започва да тече и срока за произнасяне на административния орган, независимо че
в това писмо отново е заявено само искане за издаване на удостоверение за
търпимост, но от съдържанието на писмото би могло косвено да се установи, че
жалбоподателите са изразили желание и за нанасяне на процесния гараж в
кадастралния план. В случай, че органът счете подаденото заявление за неясно по
отношение на заявеното искане, то той (органът) разполага с възможността по чл.
30, ал. 2 от АПК да укаже на заявителя, че следва да отстрани установени от
органа нередовности в заявлението, включително като изясни същността на
искането си.
Изменението
на кадастралния план по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР представлява
административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за
администрацията. Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса
производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им,
освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗКИР, а и в Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри е уреден реда
за изменение на кадастралните планове от кмета на общината, когато за
населеното място не е одобрена кадастрална карта, но липсва регламентиран срок
за провеждане на процедурата. В случая такъв срок е регламентиран в разпоредбата
на чл. 36 т. 22 от Наредба № 1 за определяне и администриране на местни такси и
цени на услуги, приета с решение № 83 по протокол № 9/21.04.2016 г. на Общински
съвет Иваново и този срок е 60 дни. В настоящия случай, считано от датата на
уведомителното писмо от 19.01.2021 г., този срок изтича на 20.03.2021 г.
(събота), при което срокът за произнасяне на административния орган е до
22.03.2021 г. (понеделник). При непроизназяне на кмета на общината, след тази
дата се формира мълчалив отказ по правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК. Настоящото
дело е образувано обаче по жалба на Е.Г. и Г.Г., подадена на 19.02.2021 г. Към
момента на подаване на жалбата не е налице
формиран мълчалив отказ на административния орган по процесното искане
на жалбоподателите, който да е възможен предмет на съдебно оспорване. Към дата
на подаване на жалбата до настоящия съд липсва мълчалив отказ, елемент от
фактическия състав на който е именно изтичането на срока за произнасяне на
административния орган.
В този случай липсва годен предмет на
оспорване пред съда и производството се явява недопустимо и следва да бъде
прекратено.
На основание чл. 143, ал. 3, предл. ІІ от АПК с оглед прекратяване на делото, ответната страна има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно на чл. 37 от Закона за
правната помощ
(ЗПП). От своя страна съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е
Наредбата за заплащането на правната помощ – НЗПП (обн., ДВ, бр. 5 от
17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.). Съгласно чл. 24 от НЗПП по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 300 лв.
Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на
юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата
граници като в случая съдът счита, че следва да се определи размер от 100 лева,
отчитайки характера на настоящото дело и процесуалните действия, извършени от
процесуалния представителна на ответника в него.
Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение, постановено в открито
съдебно заседание на 23.09.2021 г. за даване ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.И.Г. и Г.Ж.Г. срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община
Иваново за нанасяне в кадастъра на гараж, находящ се в УПИ ХVІ-270, кв. 35 по
плана на с. Пиргово, община Иваново, по подадено Заявление с вх.№
ОБА5-501/05.08.2020 г., уточнено с Уведомително писмо с рег.индекс №
94Е-187-1/19.01.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д. № 246/2021 г. по описа на АдмС – Русе.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН:**********
и Г.Ж.Г., ЕГН: **********,***, да
заплатят на Община Иваново сумата от 100,00 (сто)
лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: