Мотиви към Присъда № 260002 от 01.10.2020г. по НОХД № 55/2020г.
по описа на Районен съд – Бяла
Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е
внесла обвинителен акт срещу лицата:
И.Х.С.
***, затова че, през периода от време 04.09.2015г. - 05.09.2015г., в землището
на гр.Бяла, обл.Русе в местността „Беленска гора“, след предварителен сговор с И.К.И.
и М.М.И.,***, посредством невиновните лица А.Ж.М., Р.Ж.М.
и Д.Б.И.,***, без редовно писмено позволително сякъл, добил и извозил с товарен
автомобил – марка „УАЗ“ с рег.№ ....... и товарен автомобил – марка „ЗИЛ“ рег.№
....... собственост на „.........., представлявано и управлявано от И.Б.Т. от
гр.Бяла, обл.Русе, от горския фонд на ДГС - гр.Бяла, обл.Русе общо 25
пространствени кубически метра дърва за огрев, асортимент - зимен дъб и габър,
всичко на обща стойност 1 007,82 лева, като деянието е извършено от повече от
две лица - от три лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване и
е извършено чрез използване на неистински официални документи - Збр. превозни
билети с номера - № КС246392/004141 от 05.09.2015г.; № КС246392/004142 от
05.09.2015г. и № КС246392/004143 от 05.09.2015г., на които било предадено вид,
че са издадени от Т.К.К. *** - техник горско
стопанство при ДГС - гр.Бяла, обл.Русе от зачисления му ПОС терминал № КС 246392,
като случаят не е маловажен - престъпление по чл.235, ал.3, т.1 и т.З , пр.1,
вр. с ал.1 от НК.
През
периода от време 05.09.2015г. - 08.09.2015г., в землището на гр.Бяла, обл.Русе
и в гр.Бяла, обл.Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти в
съизвършителство с И.К.И. и М.М.И.,***, съзнателно се
ползвал от неистински официални документи - 4бр. превозни билети с номера - №
КС246392/004141 от 05.09.2015г.; №КС246392/004142 от 05.09.2015г.;№
КС246392/004143 от 05.09.2015г. и № КС246392/004146 от 06.09.2015г. на които
било придадено вид, че са издадени от Т.К.К. *** -
техник горско стопанство при ДГС - гр.Бяла, обл.Русе от зачисления му ПОС
терминал № КС 246392, съставени от неустановено лице с цел да бъдат използвани,
като от И.Х.С. ***, за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и случаят не е маловажен - престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.1,
вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
И. ***,
затова че, през периода от време 04.09.2015г. - 05.09.2015г., в землището на
гр.Бяла, обл.Русе в местността „Беленска гора“, след предварителен сговор с И.Х.С.
и М.М.И.,***, посредством невиновните лица А.Ж.М., Р.Ж.М.
и Д.Б.И.,***, без редовно писмено позволително сякъл, добил и извозил с товарен
автомобил – марка „УАЗ“ с рег.№ ....... и товарен автомобил – марка „ЗИЛ“ рег.№
....... собственост на „.........., представлявано и управлявано от И.Б.Т. от
гр.Бяла, обл.Русе, от горския фонд на ДГС - гр.Бяла, обл.Русе общо 25 пространствени
кубически метра дърва за огрев, асортимент - зимен дъб и габър, всичко на обща
стойност 1 007,82 лева, като деянието е извършено от повече от две лица - от
три лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване и е извършено
чрез използване на неистински официални документи - Збр. превозни билети с
номера - № КС246392/004141 от 05.09.2015г.; № КС246392/004142 от 05.09.2015г. и
№ КС246392/004143 от 05.09.2015г., на които било предадено вид, че са издадени
от Т.К.К. *** - техник горско стопанство при ДГС -
гр.Бяла, обл.Русе от зачисления му ПОС терминал № КС 246392, като случаят не е
маловажен - престъпление по чл.235, ал.3, т.1 и т.З , пр.1, вр. с ал.1 от НК.
През
периода от време 05.09.2015г. - 08.09.2015г., в землището на гр.Бяла, обл.Русе
и в гр.Бяла, обл.Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти в
съизвършителство с И.Х.С. и М.М.И.,***, съзнателно се
ползвал от неистински официални документи - 4бр. превозни билети с номера - №
КС246392/004141 от 05.09.2015г.; №КС246392/004142 от 05.09.2015г.;№
КС246392/004143 от 05.09.2015г. и № КС246392/004146 от 06.09.2015г. на които
било придадено вид, че са издадени от Т.К.К. *** -
техник горско стопанство при ДГС - гр.Бяла, обл.Русе от зачисления му ПОС
терминал № КС 246392, съставени от неустановено лице с цел да бъдат използвани,
като от И. ***, за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност
и случаят не е маловажен - престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
М.М.И. ***, затова че, през периода от време 04.09.2015г. -
05.09.2015г., в землището на гр.Бяла, обл.Русе в местността „Беленска гора“,
след предварителен сговор с И.К.И. и И.Х.С.,***, посредством невиновните лица А.Ж.М.,
Р.Ж.М. и Д.Б.И.,***, без редовно писмено позволително сякъл, добил и извозил с
товарен автомобил – марка „УАЗ“ с рег.№ ....... и товарен автомобил – марка
„ЗИЛ“ рег.№ ....... собственост на „.........., представлявано и управлявано от
И.Б.Т. от гр.Бяла, обл.Русе, от горския фонд на ДГС - гр.Бяла, обл.Русе общо 25
пространствени кубически метра дърва за огрев, асортимент - зимен дъб и габър,
всичко на обща стойност 1 007,82 лева, като деянието е извършено от повече от
две лица - от три лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване и
е извършено чрез използване на неистински официални документи - Збр. превозни
билети с номера - № КС246392/004141 от 05.09.2015г.; № КС246392/004142 от
05.09.2015г. и № КС246392/004143 от 05.09.2015г., на които било предадено вид,
че са издадени от Т.К.К. *** - техник горско
стопанство при ДГС - гр.Бяла, обл.Русе от зачисления му ПОС терминал № КС
246392, като случаят не е маловажен - престъпление по чл.235, ал.3, т.1 и т.З ,
пр.1, вр. с ал.1 от НК.
През
периода от време 05.09.2015г. - 08.09.2015г., в землището на гр.Бяла, обл.Русе
и в гр.Бяла, обл.Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти в
съизвършителство с И.К.И. и И.Х.С.,***, съзнателно се ползвал от неистински
официални документи - 4бр. превозни билети с номера - № КС246392/004141 от
05.09.2015г.; №КС246392/004142 от 05.09.2015г.;№ КС246392/004143 от
05.09.2015г. и № КС246392/004146 от 06.09.2015г. на които било придадено вид,
че са издадени от Т.К.К. *** - техник горско
стопанство при ДГС - гр.Бяла, обл.Русе от зачисления му ПОС терминал № КС
246392, съставени от неустановено лице с цел да бъдат използвани, като от М.М.И. ***, за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и случаят не е маловажен - престъпление по чл.316, вр.
с чл.308, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, представителя на РП
– Бяла поддържа обвинението и пледира за осъдителни присъди по отношение на тримата
подсъдими.
Защитникът на подсъдимите пледира за
недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателни присъди.
Подсъдимите не се признават за виновни и
молят да бъдат оправдани.
След като се запознах с материалите
по делото, установих следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Х.С. е роден на ***г***,
българско гражданство, висше образование, женен, неосъждан, работи в ДГС – Бяла
на длъжност горски стражар, ЕГН **********.
Подсъдимият И.К.И. е роден на ***г***,
българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, работи в ДГС –
Бяла на длъжност горски стражар, ЕГН **********.
Подсъдимият М.М.И.
е роден на ***г***, българско гражданство, със средно образование, неженен,
неосъждан, работи в ДГС – Бяла на длъжност ръководител участък, ЕГН **********.
През
2015г., тримата подсъдими били служители в ДГС – Бяла, каквито са и към
настоящият момент. Като такива, същите били наясно със законовите изисквания за извършване на сеч на дърва от
горския фонд, добиването, извозването и съхранението им, както и необходимите
документи за спазване на тези изисквания. Въпреки това, в началото на месец
септември 2015г., подсъдимите С., И. и И. решили да се възползват от служебното
си положение и без да притежават редовно писмено позволително, да извършат
незаконно сеч на дърва за огрев в землището на гр.Бяла, в местността „Беленска
гора“ от асортимента зимен дъб и габър, които след това да извозят до техни
имоти в гр.Бяла. Съобразно формираното решение, подсъдимите решили да се
снабдят с неистински превозни билети, като ги представят при необходимост във
връзка с добиването и транспортирането на дървата от „Беленска гора“. На св. Т.К.
– техник горско стопанство бил зачислен ПОС терминал за издаване на превозни
билети № КС 246392. Същият на 04.09.2015г. се завърнал от командировка от
гр.Елена, като оставил терминала и документите си в шкаф в общата стая на
службата. Също така, докато бил в общата стая чул подсъдимите да говорят за
извозване на дървесина през почивните дни. Тримата подсъдими решили да
осъществят контакт с И.Т., който бил тогава управител на дърводобивната фирма
„Д.1“., за да им осигури работници, които да извършат за подсъдимите сечта, а
след това с товарни автомобили на дружеството, да се извози добитата дървесина
и да бъде разтоварена пред имоти на тримата подсъдими. Посредством неистинските
билети решили да уверят И.Т. и работниците, че извършваните действия са законни
и за тях има надлежно издадени документи. При разговорите било уточнено, че
въпросната сеч и извозването на дървесината трябвало да се извърши през
почивните дни, а именно на 04.09.2015г. и на 05.09.2015г. И.Т. осигурил работници
- св. А.М., Р.М. и Д.И., които били работници в представляваното от него
дружество, които да вземат необходимата техника за сеч, както и да ползват два
товарни автомобила - „УАЗ“ с рег.№ ....... и товарен автомобил „ЗИЛ“ с peг. № ........ И.Т. ги информирал, че ще извършат сеч на
дърва за подсъдимите С., И. и И. през почивните дни, а именно на 04.09.2015г. и
на 05.09.2015г., като транспортират дървата пред домовете им. Свидетелите А.М.,
Р.М. и Д.И. останали с убеждението, че се касае за извършване на законна сеч на
дървесина, тъй като изпълнявали нарежданията на своя работодател И.Т.. Съобразно
уговореното от подсъдимите, подс. С. трябвало да бъде с работниците, като им
посочва кои дървета да отсекат и нарежат, както и да ги маркира преди тяхното
извозване от сечището. На неустановена по делото дата през периода от време
04.09.2015г. - 05.09.2015г., подсъдимите се сдобили с Збр. неистински превозни
билети, съответно с номера: № КС246392/004141 от 05.09.2015г.; №КС246392/004142
от 05.09.2015г. и № КС246392/004143 от 05.09.2015г., на които бил придаден вид,
че са издадени от св. К. - техник горско стопанство при ДГС – Бяла, обл.Русе от
зачисления му ПОС терминал № КС246392. В изпълнение на намисленото, подс. С. заедно
със свидетелите А. М., Р. М. и И., се установили в местността „Беленска гора“
на 04.09.2015г., като подс. С. им показвал кои дървета да отсекат. През този
ден тримата свидетели само рязали дърветата сочени от подс. С., а на следващия
ден – 05.09.2015г., организирали товаренето и извозването им. За целта били
ползвани двата посочени товарни автомобила, с които тримата свидетели отишли на
сечището, а там ги чакал подс. С. със служебен автомобил „Лада Нива“.
Св.
Т.К. и св. Б.А. били бивши колеги, а понастоящем продължили контактите си,
предвид че последният е управител на „Еколес-2002“ ЕООД. Въпреки това двамата
поддържали не само служебни контакти, но и били в приятелски отношения. В
проведен телефонен разговор между тях на 03.09.2015г., св. К. казал на св. А.,
че тримата подсъдими се уговорили през почивните дни да извършат сеч в „Беленска
гора“, като му посочил място, в което се намирали бивши негови сечища. На
следващия ден 04.09.205г. св. К. отново потърсил св. А., като му казал, че била
добивана дървесина от отдел 35. Св. А. не могъл да отиде в същия ден, но на
следващия – неделя, отново след разговор със св. К., разбрал че продължават с
добиването на дървесина и отишъл на място. При пристигането си, заварил в отдел
34, подотдел „е“ един вече натоварен камион с дървесина, върху която нямало
поставена контролна горска марка. В близост св. А. М., Р. М. и И. товарили друг
товарен автомобил с дърва, а при тях бил и подс. С.. До тях имало паркирана и
служебна „Лада Нива“ на ДГС. Св. А. попитал подс. С. какво правят, а той му
отвърнал, че събират дърва. След това св. А. си тръгнал и отишъл в гр.Бяла.
След
като натоварили дървесината на двата камиона, подс. С. поставил контролна
горска марка и предал на св. Р. М. трите неистински превозни билета. Св. А. М.
и Р. М. били в единия камион, а св. И. управлявал другия камион, с които
извозили дървесината в гр.Бяла. В същото време, св. У. бил със служебен
автомобил в района на „Беленска гора“, когато забелязал товарен автомобил да
излиза от гората, натоварен с дърва. Спрял го за проверка, като установил, че
същият се управлява от св. Р. М.. Поискал документи за натоварената дървесина,
при което св. Р. М. му представил превозен билет издаден от Т.К., в който било
описано, че се превозва вършина. Св. У. констатирал, че натоварената дървесина
не отговаря на вършина, тъй като камиона бил натоварен с едра дървесина – зимен
дъб и габър, над 20см., а вършината била до 3см. Дървесината била маркирана с
КГМ № А9038 на подс. С.. Св. Р. М. обяснил, че дървесината е за горските – М., И.
и И.. Докато извършвал проверка на камиона, при тях дошъл и подс. С. със
служебния автомобил. Същият обяснил на св. У., че са си събрали дърва и имат
билет издаден от Т.К.. Св. У. се обадил на прекия си началник – св. Н.Н. и го уведомил за извършената проверка и констатациите от
нея. Св. Н. му казал, че ще бъде извършена допълнителна проверка по случая, при
което св. У. освободил камиона.
По
това време, св. Г.К. се намирал по пътя за хижа „Горски кът“, когато забелязал
да се движат служебната „Лада Нива“ на горското, а след нея два камиона,
натоварени с дървесина. Служебната кола спряла при него и той видял, че се
управлява от подс. С.. След автомобила отбили и спрели двата камиона. В единия
от тях били двамата братя – св. М., а другият бил управляван от св. И.. Подс. С. показал на св. К. превозни билети за превозваната
дървесина, а той самият видял, че дървесината била маркирана и била от асортимента
зимен дъб и габър. Св. К. приел, че всичко е редовно и след това автомобилите
поели по пътя си. След това с камионите се придвижили до гр.Бяла, където отишли
първо до жилищен блок, в който живее подс. С. и разтоварили 5 куб.м. от
дървесината. След това се придвижили до гара Бяла, където живеел подс. И. и
разтоварили 10 куб.м. от дървата. Накрая стоварили останалите дърва пред
ранчото на подс. И. ***.
Св.
А., който бил в гр.Бяла, забелязал товарните автомобили и решил да се движи
след тях, и да види къде ще бъдат разтоварени дървата. Видял ги да влизат в кв.
гара Бяла и да отиват към ранчото на подс. И.. Провел телефонен разговор със
св. К., от когото разбрал, че пред подс. И. и подс. С. също има дървесина.
Решил да посети адресите им, тъй като знаел къде живеят и видял, че пред
блоковете има струпани дърва, прясно нарязани.
Във
връзка с подадения сигнал от св. У., била назначена проверка от РДГ – Русе, за
която на 08.09.2015г. св. П.С. и св. Г.Ж. ***. Същите били посрещнати от св. У.
и св. С.С., като заедно извършили проверка на
адресите на подсъдимите. Отивайки на адреса на подс. С., констатирали пред
гараж наличие на дървесина – зимен дъб и габър, която била измерена от св. Ст. С.
в размер на 5 куб.м. След това посетили ранчото на подс. И., където била
установена дървесина 10 куб.м., а на адреса на подс. И., под тераса на жилищния
блок, била измерена 10 куб.м. дървесина. И на трите места дървесината била
маркирана с контролна горска марка на името на подс. С.. След извършване на
проверката по адресите на тримата служители, свидетелите отишли в ДГС – Бяла и
помолили директора св. Д. да повика тримата служители – подсъдимите С., И. и И.,
от които били снети писмени обяснения по случая. Същите заявили, че намерената
дървесина била заплатена и имали надлежни документи, като представили
неистинските превозни билети - № КС246392/004141 от 05.09.2015г.; №
КС246392/004142 от 05.09.2015г. и № КС246392/004143 от 05.09.2015г., както и
четвърти неистински превозен билет с № КС246392/004146 от 06.09.2015г., с който подсъдимите се снабдили предварително на неустановена
по делото дата. Обяснения били искани и от св.Т.К. във връзка с издадените от
неговия терминал превозни билети. След това подс. С. завел проверяващите
служители в землището на отдел 34, подотдел „е“, от където била добита
дървесината, като на място установили, че било навлизано
и в съседни подотдели. После отново се върнали в ДГС – Бяла, където св. Ж.
съставил констативен протокол Серия Г00А № 077078/08.09.2015г. за направените
констатации, който бил подписан от подс. С.. Във връзка с назначената проверка
било изискано и досието на отдел 34, подотдел „е“. На база на констатациите
отразени в констативния протокол, представените от подсъдимите превозни билети,
както и досието на сечището, св. Л. – главен специалист „Горски инспектор“ в
РДГ – Русе, съставила доклад, в който отразила установените нередности изразяващи
се в това, че превозните билети представени от тримата подсъдими във връзка с
установените пред домовете им дърва, били издадени с изтекло позволително за
сеч с № 0215383, като нямало издадено ново позволително за сеч. Също така, в
представените превозни билети били вписани като купувачи други лица – Р.М. и Д.
И., като не доказвали законността на дървесината съхранявана пред домовете им. Освен
това, в превозните билети не били попълнени всички реквизити, тъй като в тях
задължително следвало да се посочи точния адрес на който ще бъдат закарани
дървата, а в конкретните билети било посочено само населеното място „гр.Бяла“.
Това представлявало нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, а именно съхраняване
на дървесина без превозен билет. Св. Л. установила и друго нарушение,
изразяващо се в това, че на 07.09.2015г. в ДГС – Бяла бил съставен Протокол №
18 за установяване на добитото количество дървесина, след като същата дървесина
посочена в превозните билети била транспортирана, което удостоверявало факта,
че е била кубирана и маркирана след транспортиране.
Този протокол следвало да се състави преди транспортиране на дървесината, като след
съставянето му дървесината се заплащала и тогава се издавало превозен билет. В
случая, последващото съставяне на този протокол представлявало нарушение на
чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Свидетелката констатирала също така, че на
04.09.2015г. били издадени позволителни за закупуване на дървесина с № 09188 и
09189, в които бил посочен списък от 08.09.2015г. издаван от кмета на
населеното място на хората, които желаят да събират клони във вече приключено с
протокол сечище. Същевременно в представените превозни билети бил вписан номер
0215383, който бил на изтекло позволително за сеч. Този доклад обобщаващ
извършената проверка бил представен на св. Н., който на свой ред уведомил
Директора на РДГ – Русе, като дал препоръки за съставяне на АУАН на тримата
подсъдими. С писмо на Директора на РДГ – Русе до Директора на ДГС – Бяла,
последният бил уведомен за резултатите от извършената проверка, направените
констатации, както и че следвало тримата подсъдими да се явят на 29.09.2015г. в
сградата на ДГС – Бяла за съставяне на АУАН за констатираните нарушения по
Закона за горите. От своя страна Директора на ДГС – Бяла отговорил, че
подсъдимите не били присъствали на извършената на 08.09.2015г. проверка и не
съхранявали такава пред домовете си, като искал да бъде преразгледано решението
за съставяне на АУАН на служителите. На 29.09.2015г. св. Ж. съставил АУАН на
подсъдимите И.С. (Серия ГООА № 067085) и И.И. (Серия
ГООА № 020460), а на подс. И. на 09.10.2015г. (Серия ГООА № 020464), затова че
на 08.09.2015г. съхранявали пред домовете си дърва за огрев от дървесния вид
зимен дъб и габър без превозен билет, съобразно установената и измерена
дървесина пред домовете им за всеки един от подсъдимите, а именно подс. С. – 5
пр.куб.м.; подс. И. – 10 пр.куб.м. и подс. И. – 10 пр.куб.м. Подсъдимите
отказали да подпишат така съставените им АУАН, като не вписали и възражения във
връзка с това. По-късно за случилото се били сигнализирани и органите на МВР, в
която връзка първоначално била извършена предварителна проверка, а по-късно било
образувано и досъдебно производство.
По
делото има изготвени две лесотехнически експертизи в различен период от
производството, както следва:
- със заключение
от 07.12.2015г. вещото лице е посочило, че след справка в база данни на ИАГ
констатирал, че към 08.09.2015г. нямало регистрирани продажби на асортимента
дърва за огрев от видове зимен дъб и габър. Изхождайки от факта, че аналогична
дървесина се реализирала в обхвата на горското стопанство като технологична
дървесина, използвали достигната цена за основа при изчисляване стойността на
дървесината обект на изследването. Така вещото лице е посочило цена за
технологична дървесина от категорията дърва от зимен дъб – 50,26лв. за 1 куб.м.
плътен и 50,62лв. от категория дърва от габър за 1 куб.м. плътен. Съобразно
коефициент за превръщане на пространствен в плътен куб.м. по БДС е изчислил, че
стойността на дървата за огрев, за които на подсъдимите бил съставен АУАН била
следната за всеки от тях: по АУАН № 020460/29.09.2015г. на И.И. за 10 куб.м. пространствени дървесина на стойност
279,42лв. с ДДС; по АУАН № 067085/29.09.2015г. на И.С. за 5 куб.м.
пространствени дървесина на стойност 139,71лв. с ДДС и по АУАН №
020464/09.10.2015г. на М.И. за 10 куб.м. пространствени дървесина на стойност
279,42лв. с ДДС.
- със заключение
от 28.12.2016г. вещото лице сочи, че пазарната стойност на 1 пр.куб.м. дърва за
огрев, асортимент зимен дъб към 05.09.2015г. е на стойност 61,19лв. с ДДС и
пазарна стойност на 1 пр.куб.м. дърва за огрев, асортимент габър към
05.09.2015г. е на стойност 61,19лв. с ДДС. Пазарната стойност на 10 куб.м.
дърва за огрев – зимен дъб и габър е 403,13лв. с ДДС, а на 5 куб.м. – 201,56лв.
Изслушан
в съдебно заседание, вещото лице разяснява, че цените са по базата данни на
ИАГ. Всички горски стопанства нанасят в 7-дневен срок продадените количества
дървесина по фактури, а системата изчислява средна аритметично. Сочи, че не
може да обясни на какво се дължи разликата в цената. Поради това обстоятелство,
в хода на съдебното производство е назначена допълнителна лесотехническа
експертиза, в която вещото лице заключава, че пазарната стойност на 1 пр.куб.м.
дърва за огрев, асортимент зимен дъб към 05.09.2015г. е на стойност 60,31лв. с
ДДС и пазарна стойност на 1 пр.куб.м. дърва за огрев, асортимент габър към
05.09.2015г. е на стойност 60,31лв. с ДДС. Пазарната стойност на 10 куб.м.
дърва за огрев – зимен дъб и габър е 361,87лв. с ДДС, а на 5 куб.м. – 180,94лв.
Изслушан в съдебно заседание вещото лице сочи, че тази цена представлява средна
продажна цена, която не е по данни на ИАГ, а на ДГС – Бяла. Разликата в цената
се дължала на това, че експертизите били правени по различно време.
По
делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза с обект на изследване превозни
билети с № КС246392/004141 от 05.09.2015г.; № КС246392/004142 от 05.09.2015г.,
№ КС246392/004143 от 05.09.2015г., и № КС246392/004146 от 06.09.2015г., чието
заключение е че подписите за „превозвач“ и „издал“ се различават от
сравнителните образци от подписи на Т.К., И.С., И.И.
и М.И.. Ръкописния текст в четирите превозни билети бил изписан от И.С..
Изготвена
е и съдебно-почеркова експертиза с обект на изследване Констативен протокол
Серия ГООА № 077078 от 08.09.2015г., подпис в реквизит „Присъствали: 1.“, чието
заключение е, че подписът е изпълнен от И.С..
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява от анализа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства – показанията на св. И.У., П.С., Г.Ж., С.С.,
А.М. (дадени пред съдия), Р.М. (дадени пред съдия), Д.И. (дадени пред съдия), Г.К.,
Н.Н., Б.Л., Б.А., частично обясненията на подс. И.С.,
заключенията по назначените експертизи – 3бр. лесотехнически и 2 бр. съдебно-почеркови, материалите по преписка вх.№
247000-1631/2015г. на РУ - Бяла, рег.№ 5140/2015г. на РРП, констативен протокол
Серия ГООА № 077078 от 08.09.2015г., АУАН Серия ГООА № 067085 от 29.09.2015г.; Серия
ГООА № 020460 от 29.09.2015г. и Серия ГООА № 020464 от 09.10.2015г., превозни билети с № КС246392/004141 от
05.09.2015г.; № КС246392/004142 от 05.09.2015г., № КС246392/004143 от
05.09.2015г., и № КС246392/004146
от 06.09.2015г., справки за
съдимост и другите писмени доказателства по делото.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите приобщени по реда на чл.371, т.1 от НПК, а именно на св. Д. Я., св. А.Б. и св. М.М.,
обясненията на подс. И.И., М.И. и И.С. (частично),
показанията на св. Т.К. и св. Б.Д..
С
оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага следните съображения
защо приема едни доказателства, а други отхвърля:
Анализът
на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена описаната
фактическа обстановка, по-конкретно досежно гласните доказателствени средства,
показва че те са логични, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват
взаимно, като изясняват релевантните за делото обстоятелства. Тук следва да се
посочи, че макар и и в действителност повечето от показанията на свидетелите да
бяха зачетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК – при противопоставяне от страна
на подсъдимите и защитата, постановената осъдителна присъда не се основава
единствено на техните показания, а и на другите доказателства по делото. Такива
са показанията дадени пред съдия приобщени по реда на чл.281, ал.1 от НПК на
св. А. М., Р. М. и Д. И., даденото съгласие за зачитане по реда на чл.281, ал.5
от НПК за показанията на св. Г.К., а св. Н.Н., Б.А. и
П.Й. са дали показания непосредствено, без същите да са били четени по този ред.
Съдът
кредитира показанията на св. И.У., който е спрял и извършил проверка на
излизащия от „Беленска гора“ камион натоварен с процесната дървесина. Именно
пред него са били представени и за първи път процесните неистински 3 бр.
превозни билети, чрез които подсъдимите са целели да оправдаят незаконната си
дейност. За факта на извършената проверка се установява, както от показанията
на св. Р. М. и А. М. (които са били в спрения камион за проверка), така и от
тези на св. Н. и С.С.. В този смисъл обясненията на
подс. С., в които сочи, че не е разговарял със св. У. са израз на защитната му
версия и не следва да се кредитират. Установените от св. У. обстоятелства,
както по управлението на товарния автомобил, така и по извозваната дървесина,
факта, че същата е била с поставена горска марка на името на подс. С. се подкрепят
както от показанията на посочените свидетели, така и писмените доказателства по
делото. Поради това съдът счита, че те са правдиви и следва да бъдат
кредитирани. Тук е момента също така да се отбележи, че възраженията на
защитата, с които се цели дискредитирането на показанията, досежно това дали
св. У. е бил на работа или не, както и как е следвало да процедира при
извършване на проверката на камиона, съдът намира за неоснователни. Това дали
свидетелят е бил на работа в него момент е ирелевантно по отношение
установеното от него нарушение, а и щом същият е бил в „Беленска гора“ със
служебен автомобил, очевидно е било в изпълнение на служебните му задължения
като горски инспектор. На следващо място се установява, че при така направените
си констатации, същият незабавно е уведомил началника си и е действал съобразно
неговите указания, а именно да освободи автомобила, като ще бъде извършена последваща
проверка. Що се отнася до това дали св. У. е следвало да уведоми органите на
МВР за това, че св. Р. М. не притежавал СУМПС първо съдът счита за неотносимо,
и второ, той няма правомощия да проверява документите на водача във връзка с
неговата правоспособност. След като няма такива, то и не е могъл да знае дали водачът
е правоспособен или не. Възразява се по отношение на този свидетел също така и
че същият не е видял да се извършва сеч, не посочил кой камион е спрял, колко
натоварен е бил и кой курс е било това. Прокуратурата не е сочила св. У. като
пряк свидетел-очевидец на извършването на сечта, затова и възражения в този
смисъл не са издържани с оглед конструкцията на самото обвинение. Безспорно е,
че св. У. не е възприел непосредствено извършването на сечта, но той установява
натоварения с дървесина автомобил, непосредствено след нейното извършване.
Същият ясно и категорично е посочил и кой е бил проверения от него автомобил –
управлявания от св. Р. М. с пътник св. А. М.. Съвсем логично е и той да не може
да посочи кой курс е било това, тъй като при извършването на проверката той не
е имало как да знае дали са извършвани или предстои да се извършат още курсове.
В този смисъл възраженията на защитата са срещу такива обстоятелства, за които
не се твърди да се установяват от показанията на св. У..
Показанията
на св. П.С. и св. Г.Ж. (актосъставител), служителите от РДГ – Русе, които
извършили проверка, както и тези на св. С.С., съдът
намира също за логични и последователни. Те установяват извършването на последващата проверка, която е била назначена във връзка с
установеното от св. У., като непротиворечиво установяват, че пред имотите на
тримата подсъдими се установява дървесина - зимен дъб и габър, в съответните количества,
която е била с марката на подс. С. и за която се установява, че е извозената от
свидетелите братята М. и Д.И.. Няма доказателства, които да оборват установените
от тези свидетели обстоятелства, като единствено противостоят обясненията на
подс. С.. Макар и същият да признава факта, че действително е посетил сечището
с проверяващите служители, се опитва да внесе съмнение в съставения констативен
протокол, който той собственоръчно е подписал, твърдейки, че съдържанието му е
впоследствие допълнено без негово знание. По отношение на съставения протокол е
била изготвена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е, че подписът на
реквизит „присъствал: 1.“ е изпълнен от подс. С.. Не само истинността на подписа,
но и изложената защитна теза дават основание на съда да не кредитира в тази
част обясненията му, а именно поради наличие на вътрешно противоречие, тъй като
от една страна твърди, че не се е запознал със съдържанието на протокола, а
впоследствие бил установил, че същият бил допълнен. Впоследствие подсъдимите са
представили пред тях четирите неистински превозни билета именно с цел да
прикрият незаконния характер на така установената пред домовете им дървесина.
Показанията
на св. Р. М., А. М. и Д.И., и на тримата дадени пред съдия, които бяха
приобщения по предвидения в НПК ред, са от съществено значение в настоящото
производство, тъй като същите се явяват посредствените извършители на
престъплението. Защитата оспорва посредственото извършителство на базата на
това, че те са секли и събрали нещо различно от соченото от подс. С., както и
че фигурата им на посредствени извършители приключва със събирането на
дървесина и за тях самите. Твърдението, че сочените свидетели не са се
съобразили с указанията на подс. С., съдът намира отново израз на защитната
теза на подсъдимия, която не намира опора в събраните по делото доказателства. Свидетелите
сочат, че стриктно са изпълнявали това, което им е било наредено от подс. С.,
за който се установява, че е бил заедно със свидетелите и в двата дни – по
извършването на сечта и по извозването ѝ. За това обстоятелство се
установява и от показанията на св. А., който е установил тримата свидетели
заедно с подс. С. в гората. На следващо място свидетелите сочат, че още когато
са получили нареждания от своя работодател И.Т., са останали с убеждението, че
няма нищо нередно, още повече, че се касае за работа за горските. При непосредственото
започване на работата, подс. С. е показал, че притежава необходимите документи
за законността на извършваните действия, а преди транспортирането на
дървесината им предал и билетите, за които те не е имало как да знаят, че са
неистински. Обстоятелството дали е било уговорено някакво количество дървесина
и за тях не изключва a
priori фигурата на посредственото извършителство, тъй като за
тях продължава да отсъства противоправния елемент. Те може да са в знак на
благодарност за извършената работа, тъй като им е разрешено от подс. С.. За да
бъде приключено посредственото извършителство, следва те да са наясно с
престъпния характер на извършваните от тях действия и следствие на това да има
разпределяне на облагата от престъплението, каквато се явява незаконно добитата
дървесина. Безспорно е установено, че те до последно не са били наясно с това
обстоятелство, като и с оглед представените от подс. С. превозни билети, св. Р.
М. на свой ред ги е представил на проверяващия св. У. със ясното съзнание, че
всичко е по предвидения в закона ред.
Защитата
изразява съмнение в показанията на тези трима свидетели дадени пред съдия, в
опит да дискредитира техните показания, като твърди, че те съдържат
несвойствени за тях изрази и същите представлявали буквално преповтаряне на
показаният им от досъдебното производство. Съдът счита, че оплакванията са
неоснователни, тъй като извършения разпит е по правилата на НПК, разписани в
нормата на чл.223 от НПК, още повече, че в съдебно заседание същите заявяват,
че поддържат показанията си дадени по този ред. Ето защо съдът счита, че тези
доказателствени източници следва да бъдат ценени.
Свидетелите
Н.Н. и Б.Л. ***, които са обобщили резултатите от
извършената проверка във връзка с установяването на дървесината. Техните
показания са свързани с това, че в хода на тази проверка са установили
нарушения във връзка с издадените превозни билети, позволителните за сеч, въз
основа на които са издадени, както и относно спазването на законовия ред за
добиване на дървесината. Същите намират опора в събрания доказателствен
материал, следват логически установените по делото обстоятелства и са в унисон
с показанията на останалите свидетели. Запитан в съдебно заседание, св. Н.
сочи, че е зет на св. Б.А., което обстоятелство обаче се явява ирелевантно
досежно извършеното престъпление и не се откроява някаква заинтересованост на
този свидетел по делото, което да постави под съмнение истинността на дадените
от него сведения.
Що
се отнася до показанията на св. Б.А., за които защитата твърди, че не издържат
след противопоставянето им на тези на св. Т.К., съдът не споделя този извод, а
напротив. В проведената очна ставка между двамата свидетели, св. К. е категоричен,
че не е провеждал разговори със св. А., докато св. А. сочи точно обратното,
като пояснява и откъде му е станало известно, както за уговорката на
подсъдимите да добиват дървесина, така и за мястото, от което това ще се
случва. Макар и да няма как да бъде установено категорично кога, как и с какво
съдържание са били телефонните разговори между тези двама свидетели, от показанията
на св. А., съпоставени с останалия доказателствен материал по делото се достига
до извода, че същият именно от него е узнал тези обстоятелства, в която връзка
е посетил сечището в „Беленска гора“ и е установил там свидетелите М. и И., и
подс. С.. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св. К., като счита,
че с оглед служебното му положение и факта, че е на подчинение на ДГС – Бяла,
където работят и тримата подсъдими явно е в положение на зависимост, поради
което и показанията му не са правдиви. Твърди се наличие на предубеденост в
показанията на св. А., без обаче да се сочи конкретика за мотива на евентуална
такава предубеденост. Въпреки това, съдът не намира, че показанията на този
свидетел са предубедени, тъй като те се подкрепят от събраните по делото
доказателства и взаимно се допълват при изясняване обстоятелствата по делото.
Още повече, че такава предубеденост ако е съществувала, то и се предполага да
има проявление на активни действия от страна на св. А., докато той не е
сигнализирал на никого, а е дал показания едва когато е бил потърсен.
В
обясненията си подс. С. излага, че на процесните дати е бил дежурен. Заедно със
свидетелите братята М. и И. отишли, за да им покаже къде да съберат вършина за
неговия тъст и за тях, в отдел 34, подотдел „е“. След като няколко пъти им
показал какво е вършина отишъл на обход, като преди това ударил няколко марки
на първите събрани дървета. По-късно отново отишъл при тях, като им дал
превозните билети и отново заминал. Твърди, че не знае какво са събрали,
колко и къде са го извозили, като сочи, че единствено видял на адреса на тъста
си, че са закарали вършина. В хода на проверката е поискал да заведе
служителите от РДГ пред дома на тъста си, за да покаже вършината, но те
отказали. Бил ги завел само да им покаже къде се намира отдел 34, подотдел „е“.
Съдът
кредитира частично обясненията на подс. С., който признава обстоятелството, че
в процесния период е бил със свидетелите М. и И. в сечището, където им е
посочвал каква дървесина да събират, както и че е маркирал дървесината с
неговата контролна горска марка. Налице е и признание на факта, че е завел
служителите от РДГ – Русе в сечището на отдел 34, подотдел „е“, от където е
била добита дървесината. В останалата си част изложеното от него представлява
защитна теза и не кореспондира на останалите доказателства по делото. От
показанията на тримата свидетели М. и И., както и от тези на У., К. и А. се
установява, че подс. С. е контролирал през цялото време добиването и
извозването на дървесината, като със служебния си автомобил е придружавал
товарните автомобили и е сочил местата, на които да бъде разтоварена
дървесината. На следващо място, твърдението че не е разговарял със св. У. и св.
А. се оборва от показанията на свидетелите М. и И.. Обяснението, че е намерил
превозните билети на служебно бюро и не знае как са попаднали там противоречи
не само на житейската логика, но и е в противоречие със заключението по съдебно-почерковата експертиза, която установява, че
ръкописния текст в превозните билети е изписан именно от подс. С.. Що се отнася
до твърдението, че събраната вършина била разтоварена пред дома на тъста му, то
влиза в противоречие с показанията на св. Д. Я., който е посочил, че тогава не
се чувствал добре и дървесината била разтоварена пред дома на подс. С..
Не
се дава вяра и на показанията на св. Д., който към процесния период е бил
директор на ДГС – Бяла (също и към настоящият). В съдебно заседание последният
твърди, че нито е бил уведомяван за извършване на проверка, нито е бил наясно
със съставените АУАН на служителите. Тези обстоятелства се опровергават, както
от гласните, така и от писмените доказателства по делото. Служителите на РДГ –
Русе, които са извършили проверката в гр.Бяла и в землището на „Беленска гора“
установяват, че са потърсили съдействието на директора за явяването на
подсъдимите в службата. Още повече, че от приложената по делото кореспонденция
между РДГ – Русе и ДГС – Бяла се установява, че същият е бил информиран за хода
на проверката, както и за това че на подсъдимите ще бъдат и са съставени АУАН.
Съдът
не кредитира показанията на св. Д. Я., като счита, че същият се явява
заинтересован от изхода на делото, като роднина по сватовство на подс. С..
Същият е давал на два пъти показания в хода на досъдебното производство. В
първите си показания, той не изяснява някакви релевантни за делото факти, а
говори общо за уговорки с непознато лице от ромски произход, за събиране и
извозване на вършина, както и за „горски“, чието име не помни и когото описва
много витиевато. Същият този „горски“ обаче е негов зет и за съда няма съмнение,
че тези показания не отговарят на истината. Още повече, че обясненията на подс.
С. са абсолютно противоположни. На следващо място, почти три години по-късно,
отново разпитан св. Я. дава съвсем различни показания, като отделно това сочи,
че дървесината, която е била за него, е била стоварена пред дома на подс. С.,
нещо което последният отрича. Следователно и при наличието на такива съществени
противоречия в показанията на свидетеля и некореспондирането им с останалите
доказателства по делото, на тези показания няма как да им бъде дадена вяра.
По
отношение показанията на св. А.Б. и св. М.М., съдът
също счита, че като показания от близкия кръг на подсъдимите лица, те следва да
бъдат ценени критично. В техните показания не са изложени конкретни факти и
обстоятелства, които да бъдат взети предвид, а и са вътрешно противоречиви, с
оглед на това, че най-общо се твърди, че имат документи удостоверяващи законния
произход на дървесината, а същевременно отричат наличието на дърва пред имотите
им.
Също
като защитна версия съдът намира и обясненията на подс. И.И.
и М.И.. В техните обяснения единствено се отрича участието им в престъплението,
за което са привлечени към наказателна отговорност, като същевременно не сочат
факти и обстоятелства, които да разколебават обвинението или да бъдат проверени
от съда. Тези обяснения обаче не кореспондират със събраните по делото
доказателства, а представените от тях в хода на съдебното следствие писмени
доказателства не доказват законния произход на установената пред домовете им
дървесина. От представените писмени доказателства не се установява идентитет
между процесната дървесина и описаната в представените превозни билети. В
превозен билет № 0189815 от 29.08.2015г. на името на М. И. М. е вписано количество
от 8 пр.куб.м. дърва благун, маркирани с КГМ № Г1169. В превозен билет №
0182470 от 01.09.2015г. на името на А. Б. И. е вписано количество от 10
пр.куб.м. дърва за огрев, маркирани с КГМ № Г1174. Видно от представените
документи не се касае за установената процесна дървесина от сортимента зимен
дъб и габър и с поставена КГМ № А9038, която се води на името на подс. С..
Възразява
се по отношение на липсата на вещественото доказателство, а именно процесната
дървесина. Действително в хода на наказателното производство процесната
дървесина е била загубена, но същата е била установена в досъдебното
производство посредством показанията на свидетелите, описана в протоколите от
извършените проверки и изготвената лесотехническа експертиза. По тази причина
съдът намира, че предмета на престъплението е бил точно установен в хода на
производството и този факт не е останал неизяснен. Утвърдено в практиката е
разбирането, че „Загубването на веществено доказателство, дори когато то е
предмет на престъпление, не е основание да се прецени, че в хода на
производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила при
оценка на доказателствената маса.“ - Решение № 396 от 10.10.2011
г. на ВКС по н. д. № 2121/2011 г., III н. о., НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
С
оглед фактите по делото се налага извод, че подсъдимите И.С., И.И. и М.И. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъпления по чл.235, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК, както и по чл.316
вр. с чл.308, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за които са им повдигнати
обвинения.
От
обективна страна през периода 04.09.2015г. - 05.09.2015г. в землището на
гр.Бяла, обл.Русе, в местността „Беленска гора“, след предварителен сговор,
чрез посредствените извършители - свидетелите Р.М., А.М. и Д.И., без редовно
писмено позволително, отсекли, добили и извозили с товарен автомобил марка
„УАЗ“ с рег.№ ....... и товарен автомобил марка „ЗИЛ“ с рег.№ .......,
собственост на „., представлявано и управлявано от И.Б.Т. от гр.Бяла, обл.Русе,
от горския фонд на ДГС – Бяла, обл.Русе общо 25 пространствени кубически метра
дърва за огрев, асортимент – зимен дъб и габър, всичко на обща стойност
698,55лв.
Съдът
намери, че не е извършено престъплението чрез използване на неистински документ
и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимите за престъплението по чл.235,
ал.3, т.3, пр.1 от НК. Това следва от обстоятелството, че както се сочи и в
самото обвинение, подсъдимите са предадени на съд за това, че без редовно
писмено позволително са извършили сеч, добили и извозили процесната дървесина. Установява
се безпротиворечиво, че липсва позволително за сеч на процесната дървесина, тъй
като позволителното вписано в неистинските превозни билети е изтекло и не било
издавано ново такова. Следователно извършването на сеч не се основава на неистински
документ, а изначално липсва такъв. В теорията се застъпва разбирането, че по
принцип не е възможно съчетанието между документно престъпление и такова против
горския фонд, тъй като ще е налице състава на чл.235, ал.3 от НК, освен в
случаите, когато се касае до незаконен добив на дървесина (без редовно писмено
позволително) и транспортирането ѝ до крайния получател от същият
извършител. Извозването на дървесината е извършено чрез неистинските превозни
билети, но предвид добиването ѝ без редовно писмено позволително, то в
настоящият случай е налице съвкупност от престъпление против горския фонд и
документно престъпление.
С
оглед различната стойност на процесната дървесина по трите заключения на
лесотехническите експертизи, съдът счита, че следва да бъде взета предвид
дадената първа такава от 07.12.2015г., на том 1, л.52 от досъдебното
производство, тъй като същата се явява най-близко извършена до датата на деянието,
а и с оглед определената стойност – най-благоприятна за дейците. По тези
съображения, съдът оправда подсъдимите по отношение размер на предмета на
престъплението за разликата над 698,55лв. до 1 007,82лв.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че е установена забрана
за извършване на сеч без редовно писмено позволително, предвид че са служители
на ДГС - Бяла. Деянието е извършено при предварителен сговор между тримата подсъдими,
като същите са се уговорили в спокойна обстановка за времето, мястото и начина
на извършване на престъплението, снабдяването с неистински превозни билети и
извозването на дървесината пред домовете им. Тук следва да се отбележи и
обстоятелството, че деянието е извършено посредством невиновните лица св. Р.М.,
А.М. и Д.И., като предварително разговаряли с техния работодател И.Т. и ги
уверили в законността на извършваните действия.
Касателно второто престъпление, за което са предадени на съд, с
правна квалификация по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК, съдът счита, че при тази фактическа обстановка безспорно се
установява неговото осъществяване от подсъдимите.
От
обективна страна, 05.09.2015г. – 08.09.2015г. в землището на гр.Бяла, обл.Русе
и в гр.Бяла, обл.Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти са
представили процесните неистински превозни билети, на които било придаден вид,
че са издадени от св. Т.К., като от тях за самото им съставяне не може да се
търси наказателна отговорност. По делото се установи, че първото деяние е
осъществено отново чрез невиновното лице – св. Р.М., на когото подс. С.
предоставил неистинските превозни билети, който ги представил на проверяващия
го служител – св. У., с оглед доказване законния произход на процесната дървесина.
Второто деяние е осъществено от пряко от подсъдимите, като представили четирите
неистински превозни билети на служители от РДГ – Русе, с който удостоверявали
законния произход на процесната дървесина, намерена пред домовете им.
От
субективна страна, това престъпление също е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и пряко
са целели именно този резултат. В частност, те като горски служители са били
наясно, че превозните билети са неистински, не са издадени по надлежния ред и
от посоченото в тях длъжностно лице, както и въз основа на невалидно
позволително за сеч. Действали са с ясното съзнание, че представяйки ги на
проверяващите лица следва да удостоверят законния произход на процесната
дървесина и това е била тяхна непосредствена цел.
По
изложените съображения съдът прие, че подсъдимите са виновни по така повдигнатите
им обвинения и за тях следва да им бъдат наложени съответни наказания.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието на подс. И.С. за извършеното от него престъпление
по чл.235, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи
обстоятелства изминалия продължителен срок, повече от 5 години, в който
подсъдимият е продължавал да работи на същата длъжност и липсват данни за
нарушения на трудовата дисциплина от негова страна, липсата на предходни
осъждания, добрите характеристични данни, сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението – под две минимални работни заплати (към процесния
период МРЗ е в размер на 380лв. - ПМС № 139/04.06.2015г.). Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се отчита заеманата от подсъдимия длъжност – горски стражар, както
и непосредственото му участие и организиране на дейността на посредствените
извършители. С оглед на това съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, при което, предвид квалификацията на престъплението, и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което същото се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца. Съдът счита, че на основание
чл.55, ал.3 от НК не следва да се налага и по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с лишаването от свобода, а именно за престъплението по чл.235,
ал.3 от НК - „Глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.
По
отношение на престъплението по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2 от НК извършено от подс. С., съдът счита, че следва да бъде
определено по правилото на чл.54 от НК, тъй като наред с отегчаващото
обстоятелство – заеманата от подсъдимия длъжност, е налице и упорство в
умисъла, както и две деяния. Поради това съдът намира, че не е налице
многобройност на смекчаващите обстоятелства, а единствено превес на последните,
което обуславя налагане на наказание ориентирано около минимума. Като
най-подходящо и с оглед целите на НК, съдът го определи на шест месеца лишаване
от свобода.
Деянията по настоящата присъда се
намират в реална съвкупност, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК на
подсъдимия следва да се наложи най-тежкото от така определените наказания лишаване
от свобода, а именно за срок от десет месеца. След като съобрази нормата на
чл.66, ал.1 от НК, съдът намери, че са налице предпоставките за условно
осъждане на подсъдимия, като счита, че за постигане целите на наказанието и за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи така наложеното наказание,
поради което и изтърпяването му бе отложено с изпитателен срок от три години.
При индивидуализацията на наказанието на
подс. И.И. за извършеното от него престъпление по чл.235, ал.3, т.1
вр. с ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи обстоятелства изминалия
продължителен срок, повече от 5 години, в който подсъдимият е продължавал да
работи на същата длъжност и липсват данни за нарушения на трудовата дисциплина
от негова страна, липсата на предходни осъждания (предвид настъпилата реабилитация),
добрите характеристични данни, сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението – под две минимални работни заплати (към процесния период МРЗ е
в размер на 380лв. - ПМС № 139/04.06.2015г.). Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се отчита заеманата от подсъдимия длъжност – горски стражар. С
оглед на това съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства,
при което, предвид квалификацията на престъплението, и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което същото се определи
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца. Съдът счита, че на основание чл.55, ал.3 от НК не следва
да се налага и по-лекото наказание, което законът предвижда наред с лишаването
от свобода, а именно за престъплението по чл.235, ал.3 от НК - „Глоба“ от пет
хиляди до петнадесет хиляди лева.
По
отношение на престъплението по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2 от НК извършено от подс. И., съдът счита, че следва да бъде
определено по правилото на чл.54 от НК, тъй като наред с отегчаващото
обстоятелство – заеманата от подсъдимия длъжност, е налице и упорство в
умисъла, както и две деяния. Поради това съдът намира, че не е налице
многобройност на смекчаващите обстоятелства, а единствено превес на последните,
което обуславя налагане на наказание ориентирано около минимума. Като
най-подходящо и с оглед целите на НК, съдът го определи на шест месеца лишаване
от свобода.
Деянията по настоящата присъда се
намират в реална съвкупност, по-ради което и на основание чл.23, ал.1 от НК на
подсъдимия следва да се наложи най-тежкото от така определените наказания
лишаване от свобода, а именно за срок от десет месеца. След като съобрази
нормата на чл.66, ал.1 от НК, съдът намери, че са налице предпоставките за
условно осъждане на подсъдимия, като счита, че за постигане целите на
наказанието и за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи така
наложеното наказание, поради което и изтърпяването му бе отложено с изпитателен
срок от три години.
При индивидуализацията на наказанието на
подс. М.И. за из-вършеното от него престъпление по чл.235, ал.3, т.1 вр. с ал.1
от НК, съдът отчита като смекчаващи обстоятелства изминалия продължителен срок,
по-вече от 5 години, в който подсъдимият е продължавал да работи на същата
длъжност и липсват данни за нарушения на трудовата дисциплина от негова страна,
липсата на предходни осъждания (предвид настъпилата реабилитация), добрите
характеристични данни, сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението – под две минимални работни заплати (към процесния период МРЗ е
в размер на 380лв. - ПМС № 139/04.06.2015г.). Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се отчита заеманата от подсъдимия длъжност – ръководител участък.
С оглед на това съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства,
при което, предвид квалификацията на престъплението, и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което същото се определи
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца. Съдът счита, че на основание чл.55, ал.3 от НК не следва
да се налага и по-лекото наказание, което законът предвижда наред с лишаването
от свобода, а именно за престъплението по чл.235, ал.3 от НК - „Глоба“ от пет
хиляди до петнадесет хиляди лева.
По
отношение на престъплението по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2 от НК извършено от подс. И., съдът счита, че следва да бъде
определено по правилото на чл.54 от НК, тъй като наред с отегчаващото
обстоятелство – заеманата от подсъдимия длъжност, е налице и упорство в
умисъла, както и две деяния. Поради това съдът намира, че не е налице
многобройност на смекчаващите обстоятелства, а единствено превес на последните,
което обуславя налагане на наказание ориентирано около минимума. Като
най-подходящо и с оглед целите на НК, съдът го определи на шест месеца лишаване
от свобода.
Деянията по настоящата присъда се
намират в реална съвкупност, по-ради което и на основание чл.23, ал.1 от НК на
подсъдимия следва да се наложи най-тежкото от така определените наказания
лишаване от свобода, а именно за срок от десет месеца. След като съобрази
нормата на чл.66, ал.1 от НК, съдът намери, че са налице предпоставките за
условно осъждане на подсъдимия, като счита, че за постигане целите на
наказанието и за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи така
наложеното наказание, поради което и изтърпяването му бе отложено с изпитателен
срок от три години.
Веществените
доказателства – 4бр. превозни билети с номера – № КС246392/004141 от
05.09.2015г.; № КС246392/004142 от 05.09.2015г.; № КС246392/004143 от
05.09.2015г. и № КС246392/004146 от 06.09.2015г. се отнемат в полза на
държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, като се постанови тяхното
унищожаване, като вещ без стойност.
С оглед разпоредбата на чл.235, ал.7 вр.
с чл.53, ал.2, б.“б“ от НК подсъдимите С., И. и И. следва да заплатят солидарно
в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението, в
размер на 698,55лв.
Подсъдимите С., И. и И. следва да заплатят
разноските направени по досъдебното производство в размер на 107,33 лева за
всеки от тях в полза на ОДМВР – Русе, както и сторените в съдебното
производство в размер на 26,70 лева за всеки от тях в полза на Районен съд –
Бяла.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/