№ 17861
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110170930 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против М. Р. Т. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1 572,49 лева,
представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
[№], 194,80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г.
върху главницата за доставена топлинна енергия; 31,64 лева, представляваща стойност на
главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2021 г. и 5,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до
29.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 19.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело
№ 26333/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника М. Т., в качеството му на собственик, а с
това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възникнало въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за
времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния
1
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., М. Т., като
клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите суми,
както следва: 1 572,49 лева - главница за доставена топлинна енергия; 194,80 лева - лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г. върху тази главница; 31,64 лева - главница
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия и сумата от 5,16 лева - лихва за
забава за периода от 01.10.2019 г. до 29.04.2022 г. върху тази главница. За тези суми в хода
на производството по ч. гр. дело № 26333/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на
ищеца и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството
предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените
вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното й
заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита
и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника М. Т. на
15.06.2023 г. и повторно на 26.06.2023 г., като в законоустановения и указан му
едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е подал писмен отговор. В хода на
производството по ч. гр. дело № 26333/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав, препис от
заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и не е
депозирано писмено възражение с обосновано оспорване на вземанията.
С Разпореждане от 23.03.2023 г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря
на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови
претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от
приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки му възможността в
едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително
съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права.
Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно
призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане
на ищеца, може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника М. Р. Т. на 26.06.2023 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго
лице от адреса (син на длъжника), приело съобщението със задължение да го предаде на
адресата /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им –
л. 65 от делото/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е подал писмен отговор.
В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
исковата молба като отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира
присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който
представя.
Ответникът М. Р. Т., редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, не се
явява и не изпраща представител. В заседанието съдът е констатирал, че призовката до
ответника, изпратена на адреса, на който вече му е било връчено съобщението с препис от
разпореждането от 23.03.2023 г., се е върнала в цялост с отбелязване, че при различни
посещения на адреса лицето не е намерено, като по сведения на съседи същият не живее на
2
посочения адрес. На последния е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, в разписката на
гърба на което също е удостоверено, че търсеното лице не живее на адреса. Предвид това и
доколкото с разпореждането от 23.03.2023 г. ответникът е бил изрично уведомен за
задължението по чл. 41 ГПК, а именно за уведомяване на съда за новия си адрес, в случай на
отсъствие от адреса, на който вече му е връчено съобщение, то и на основание чл. 41, ал. 2,
вр. ал. 1 ГПК същият следва да се счита за редовно призован от този адрес за откритото
съдебно заседание.
Подпомагащата страна – [фирма], в депозирана по делото писмена молба от 16.10.2023
г., изразява становище за основателност на предявените искови претенции с твърдения, че
дяловото разпределение за процесния абонатен № [№] е извършвано в съответствие с
нормативните изисквания, релевантни през процесния период.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от
бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в
исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за
постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът М. Р. Т. не е подал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
разпореждането на съда от 23.03.2023 г., редовно призован за първото по делото съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е релевирал
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по
делото писмени доказателства – заверени копия от нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № 191, том XXXОЙ, дело № 7231/1969 г. по
описа на I нотариус при Софийски народен съд, нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот от 08.04.2002 г. № ***, том I, рег. № ****, дело № ***/2002 г. и нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот от 13.02.2003 г. № 83, том I, рег. № ****, дело
№ 83/2003 г., двата по описа са нотариус А.Ч. с рег. № *** на НК и с район на действие
Районен съд София, Удостоверение за наследници № 073/19.01.1998 г., издадено от
Столична община, район К.с. за лицето Р.Д. Т., молба-декларация от М. Р. Т. от 21.09.2001 г.
до ищцото дружество [фирма] с искане за откриване на партида на адрес: [адрес], Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град
София, протокол от Общо събрание на етажната собственост от процесната жилищна сграда
– [адрес], за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и
приложение – списък на етажните собственици, договор от 22.06.2017 г. между [фирма] и
[фирма] при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, индивидуални справки за отопление и топла
вода, издадени от подпомагащата страна относно потреблението на топлинна енергия в
процесния имот за отчетен период от м. май 2018 г. до м. април 2019 г.; от м. май 2019 г. –
до м. април 2020 г.; от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., протоколи от 30.04.2019 г., от
17.04.2019 г. и от 21.06.2020 г. относно неосигурен достъп за отчет в процесната сграда, в
т.ч. за апартамент 16, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове, а именно за наличието през процесния период на облигационно правоотношение
между ищеца и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
3
регулирано от публично известни Общи условия, както и за реалната доставка на такава за
исковия топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума,
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло. Върху
главниците следва да бъдат присъдени и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – основателност на предявените искове, право на разноски има само ищцовото
дружество. В полза на последното, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде
присъдена сумата от 86,08 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 26333/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви, и сумата от 168,08 лева – сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу М. Р. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Р. Т. дължи на [фирма] сумите, както
следва: 1 572,49 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес],
с абонатен № [№], 194,80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 29.04.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 31,64 лева,
представляваща стойност на главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 5,16 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 29.04.2022 г. върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2022 г. до окончателното
изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 26333/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г.
ОСЪЖДА М. Р. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 78, ал. 8 и ал. 1 ГПК
сумата от 86,08 лева, представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 26333/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, както и сумата
от 168,08 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5