№ 1544
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110133858
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и
чл.99 ЗЗД за установяване съществуването на права на вземания на ищеца /фирма/, ЕИК
*********, представляван от Л. Д. - изпълнителен директор, с адрес: /адрес/ срещу В. П. З.,
ЕГН **********, с адрес /адрес/, с която е предявен установителен иск с правно основание
чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК с
искане да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 510,00 лв., представляваща задължение по договор за издаване и ползване
на кредитна карта № 0812180295809144 от 19.02.2014г., ведно със законната лихва от
04.01.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в общ размер на 43,60 лв.,
от които сумата от 22,64 лв. за периода от 04.10.2019 г. до 13.03.2020 г. и сумата от 20,96 лв.,
начислени за периода от 14.07.2020 до 11.12.2020 г. като претенция на част от сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д.№ 180/2021г. по описа на СРС, ГО,
154 състав.
Ищецът твърди, че на 04.01.2021 г. депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от сумата от 510,00 лв.,
представляваща задължение по договор за издаване и ползване на кредитна карта №
0812180295809144 от 19.02.2014г., ведно със законната лихва от 04.01.2021 г. до изплащане
на вземането, възнаградителна лихва в размер на 370,84 лв. за периода от 17.07.2014 г. до
19.02.2017 г., мораторна лихва в размер на 313,52 лв. за периода от 18.07.2014 до 11.12.2020
г. /за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. вкл. не е начислена обезщетение за забава/ и
69,50 лв. разноски по делото, а именно: 23,88 лв. държавна такса и 45,62 лв. възнаграждение
на юрисконсулт.
По предявеното заявление било образувано ч.гр. д. № 180/2021г. по описа на СРС,
154 състав и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Съобщението е
връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявил искова
молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за
посочените суми.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни материални права при твърденията
да са налице възникнали договорни отношения между /фирма/, като кредитор, и ответникът
В. П. З. като кредитополучател, по Договор за рамков договор № 0812180295809144 от
19.02.2014 г. Ищецът твърди, че договорът бил сключен за ползване на национална
1
кредитна карта Рай КАРТ/ Рай КАРТ +Dir.bg.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника по силата на Договор за
прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия от 02.10.2019г.,
сключен между него и /фирма/, ЕИК ********* за прехвърляне на вземания. Твърди, че е
уведомило длъжника за прехвърляне на задължението му с препоръчана пратка, която е
върната с отбелязване „непотърсена“.
Ищецът основава исковете си на неточното изпълнение от страна на ответника на
договорните задължения, като твърди, че /фирма/ предоставил на ответника кредит
съобразно условията и договореното в сключения между тях рамков договор №
0812180295809144 от 19.02.2014 г. Кредитополучателят допуснал просрочие, тъй като не
изпълнил задълженията си за погасяване на кредита съгласно договора. С оглед забавеното
изпълнение от страна на длъжника, претендира и заплащане на обезщетение за забава.
Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор
от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен по основание и по размер.
Твърди, че не е надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие за
него. Оспорва обстоятелството, че между ответника и цесионера е бил сключен договор за
предоставяне на кредитна карта, че цесионерът предоставил средства на ответника чрез
кредитна карта и при условията на евентуалност, че ответникът е усвоил суми по
предоставената кредитна карта. Навежда твърдения, че вземането на ищеца не било станало
ликвидно изискуемо предвид разпоредбата на договора между ответника и цесионера
/фирма (/)“ ***. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи
факти, а именно: ищецът следва да установи, че спорните права на вземания са възникнали
в твърдения обем въз основа на правоотношение, което обвързва страните, както и
изпълнение на задължението на ищеца по договора за потребителски кредит да предостави
паричната сума. Ищецът следва да установи, че е сключен договор за цесия, по силата на
който е материално правно легитимиран да предяви иск за процесното вземане. Следва да
установи, че прехвърлителят по договора за цесия е уведомил длъжника за сключването му.
Ответникът при разпределената му доказателствена тежест следва да докаже
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между /фирма (/)“
*** и В. П. З. е сключен рамков договор № 0812180295809144 за издаване и ползване на
национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от 19.02.2014 г., по силата на който
банката открива сметка в български лева и издава национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg с персонален идентификационен номер (ПИН) на името на
картодържателя и одобрява кредитен лимит в размер на 510 лв., а последният се задължава
да плаща минимална погасителна вноска в размер на 5% от общата дължима сума (ползван
лимит с добавени лихви, такси и комисионни) плюс по-голямата стойност измежду сумата
на непогасените вноски от предходен период или надвишението на кредитния лимит, но не
по-малко от 25 лв. в срок от 2-ро до 16-то число на месеца, в който е изготвено извлечение
за дължими суми. Съгласно уговореното в чл. 26 от сключения договор ползваната сума от
кредитния лимит се олихвява с лихвен процент 18,5 % на годишна база в края на всеки
отчетен период, който приключва в края на всеки месец. Според клаузата на чл. 130 от
договора срокът му на действие е три години, т.е. до 19.02.2017 г.
От приетото по делото извлечение от регистър на банкова карта се установява, че на
19.02.2014 г. банката е предала на ответника кредитна карта RaiCard 6760XXXXXXXX6014,
което обстоятелство е удостоверено с положен от картодържателя подпис.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно, последователно и логично изготвено, се установява, че
ответникът е усвоил сумата в общ размер на 1866,30 лв. чрез теглене на банкноти от ATM и
плащане на ПОС. Експертът сочи, че през процесния период ответникът е извършил
плащания в общ размер на 2324,59 лв., като след извършени изчисления е достигнал до
извод за непогасена главница в размер на 510 лв., начислена възнаградителна лихва в
2
размер на 708,25 лв., начислени такси и комисиони в размер на 47,26 лв., както и начислена
мораторна лихва в размер на 44,06 лв.
Предвид това, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между /фирма (/)“ *** и ответника В. П. З.,
чийто правопораждащ юридически факт е процесният рамков договор № 0812180295809144
за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от
19.02.2014 г. Поначало банковият договор за кредит притежава характеристиките на
формален и консенсуален договор, т.е. с подписването му /момента на постигане на
съгласие/ между страните възникват посочените в съдържанието на договора облигационни
задължения. Съгласно изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е изпълнил основното си договорно задължение да предаде на
ответника сумата, предмет на кредита, поради което съдът стига до извод, че за ответника е
възникнало задължението да възстанови кредитната сума в размера и сроковете, посочени в
кредитното съглашение. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника за
липса на валидно възникнало облигационно отношение, респ. непредоставяне от банката на
кредитния лимит, доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства опровергаващи
формалната доказателствена сила на представените по делото договор за кредитна карта и
извлечение от регистър на банковите карти.
Ето защо, съдът намира, че в полза на /фирма (/)“ *** е възникнало вземане в размер
на съответните минимални погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна
лихва, а в тежест на ответника – насрещното задължение за тяхното заплащане при
настъпване на уговорените падежи, съгласно чл. 38 от договора.
От приетия по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия от 02.10.2019 г. се установява, че /фирма (/)“
***, наречено в договора „продавач“, е прехвърлило на /фирма/, наречено в договора
„купувач“, портфейл от вземания, произтичащи от сключените от продавача договори за
кредитни карти на физически лица, подробно индивидуализирани в приложение № 1А от
02.10.2019 г., представляващо неразделна част от същия, в което под № 63 е включено
вземане спрямо ответника В. П. З. по договор от 19.02.2014 г. с одобрен лимит от 510 лв. и
общо дължима сума към 02.10.2019 г. в размер на 1265,51 лв.
От приетото по делото пълномощно с рег. № 8161/07.10.2019 г. се установява, че на
основание чл. 99 ЗЗД /фирма (/)“ ***, чрез изпълнителните си директори, е упълномощил
/фирма/ да уведоми по законоустановения ред и съгласно одобрен образец-приложение
всички длъжници за сключения на 02.10.2019 г. договор за цесия.
Предвид изложеното съдът прави извод, че вземанията по процесния договор за
кредитна карта са прехвърлени от /фирма (/)“ *** в полза на /фирма/ по силата на договор за
цесия от 02.10.2019 г., като от приложение № 1А от 02.10.2019 г., представляващо
неразделна част от договора, се установява, че същият има за предмет вземанията срещу
ответника В. П. З., предявени в настоящото производство. Доколкото длъжникът не е страна
по транслативната сделка между цедента и цесионера, то, за да породи последната правно си
действие спрямо него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил
извършването на допълнително действие – съобщаване на цесията. Съобщението
представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия носител на
вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което до знанието на длъжника
се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по заемното правоотношение. В
случая, съдът приема за установено, че договорът за цесия от 02.10.2019 г. е произвел
действие по отношение на ответника В. П. З. и спрямо него носител на вземанията по
рамков договор № 0812180295809144 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от 19.02.2014 г. е именно ищцовото дружество /фирма/.
По аргумент от събраните по делото доказателства, цедентът изрично е упълномощил
цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по договорите за кредитни карти,
чийто вземания са прехвърлени, за извършената промяна в кредитора. Действително по
делото не са представени доказателства ответникът да е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията преди иницииране на настоящото производство, респ. преди
заповедното производство. Въпреки това обаче ответникът следва да се счита за уведомен за
настъпилата промяна в кредитора на вземанията по процесния рамков договор №
0812180295809144 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от 19.02.2014 г. с получаване на уведомлението заедно с препис
от исковата молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно значение следва да
3
бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Това е така,
тъй като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, поради което получаването на същото като приложение към
исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на
цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване /в този смисъл - Решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ВКС, Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС/. Този извод не се променя и от
обстоятелството, че ответникът В. П. З. се представлява в процеса от особен представител. С
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуалният закон е предвидил надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, именно посредством института на
особения представител. Същият може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 ГПК и
следователно е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба,
включително такива за извършена цесия.
Следователно, с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на
ответника В. П. З. следва да се приеме, че цесията има действие спрямо него и ищецът
/фирма/ в качеството си на цесионер се явява носител на вземанията по рамков договор №
0812180295809144 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от 19.02.2014 г., а с това е процесуално и материалноправно
легитимиран титуляр на същите.
С оглед на изложеното, от страна на ищеца по делото се доказа наличието на всички
правопораждащи спорното право юридически факти, като с настъпване крайния срок на
договора – 19.02.2017 г. за ответника В. П. З. се е породило насрещното задължението да
върне на кредитора непогасените суми по процесния рамков договор № 0812180295809144
за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от
19.02.2014 г. В случая ищецът претендира главница в размер на 510 лв., която сума
съответства на извършените от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
изчисления.
По изложените съображения предявеният установителен иск за сумата от 510,00 лв.,
представляваща задължение по договор за издаване и ползване на кредитна карта №
0812180295809144 от 19.02.2014г., следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед извода на съда относно съществуването на главното задължение в правната
сфера на ищеца е възникнало и акцесорното такова на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
посочената разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая се
касае за срочен договор за кредитна карта, чийто краен падеж е настъпил на 19.02.2017 г.,
респ. от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. От приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период начислената и
неплатена мораторна лихва възлиза в размер на 44,06 лв., което надвишава предявения от
ищеца размер.
По изложените съображения, предявеният установителен иск за сумата от 43,60 лв. за
периода от 04.10.2019 г. до 11.12.2020 г. следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата 825 лв. за сторени разноски в настоящото производство за
държавна такса, депозит за особен представител, депозит за съдебно-счетоводна експертиза
и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лв., както и сумата
69,50 лв. /съобразно уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
сторени разноски в заповедно производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.99
ЗЗД, че В. П. З., ЕГН **********, с адрес /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК *********,
представляван от Л. Д. - изпълнителен директор, с адрес: /адрес/, сумата от 510,00 лв.,
представляваща задължение по договор за издаване и ползване на кредитна карта №
0812180295809144 от 19.02.2014г., ведно със законната лихва от 04.01.2021 г. до изплащане
на вземането, законна лихва за забава в размер на 43,60 за периода от 04.10.2019 г. до
11.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д.№ 180/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 154 състав.
ОСЪЖДА В. П. З., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК
*********, представляван от Л. Д. - изпълнителен директор, с адрес: /адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 825 лв., представляваща сторени разноски по настоящото исково
производство, както и сумата от 69,50 лв., представляваща сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 180/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5