О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 14
град Шумен, 08.01.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на осми януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1.Йордан Д.
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Д. в. ч. гр. д. №480 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл..
Настоящото производство е инициирано от И.Ж.Д., ЕГН-**********,*** чрез подаване на въззивна жалба против Определение от 21.11.2018 г. по гр.д. №142/2018 г. по описа на ШРС. В жалбата се сочи, че с обжалваното определение е постигната спогодба между жалбоподателят и В.Я.Д., ЕГН-**********,*** по силата на която на него са възложени трите имота допуснати до делба, преди това, с Р №366/17.05.2017 г. по същото дело. Жалбоподателят не е доволен от размера на сумата, която е осъден да заплати с обжалваното определение като държавна такса в производството по делба. Намира, че тъй като при завеждане на делото е заплатил сумата от 3 547.20 лв. за държавна такса, а в производството той би следвало да дължи сумата от 2 982.56 лв. за държавна такса, е надвнесъл сумата от 618.64 лв., поради което счита, че неправилно е бил осъден да заплати държавна такса. Предвид изложеното моли същата да му бъде възстановена или приспадната от така дължимата държавна такса.
Отговор на въззивната жалба не е подаден от насрещната страна - В.Я.Д. в дадения за това срок.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения от закона срок, но за отправеното искане е налице друг съдопроизводствен ред, поради която последната се явява недопустима.
В рамките на производството се установява, че с протоколно определение от 21.11.2018 г. по първоинстанционното дело - №142/2017 г. по описа на първоинстанционният съд е постигната спогодба за възлагане на допуснатите до делба с Решение №366/17.05.2017 г. по същото дело три недвижими имота в дял на ищеца и жалбоподател в настоящото производство И.Ж.Д.. Със същото протоколно определение жалбоподателят е бил осъден да заплати и сумата от 2 928.56 лв. като държавна такса за водене на производството.
Предвид изложеното по-горе от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи: Депозираната частна жалба съдържа искане в себе си за изменение на обжалваното определение в частта за присъдените разноски, което искане може да бъде извлечено от обстоятелствената част. Освен това се иска и възстановяване на надвнесени суми като държавна такса, което е обективирано в диспозитива на жалбата. Първото искане се приравнява на производство уредено нарочно в отделен текст на закона – чл.248 от ГПК. Компетентен да разгледа подобно искане е съдът, който е компетентен да присъди направените разноски, а не по-горният, въззивен съд. В този смисъл - О №308/26.04.2012 г. по ч. т. д. № 252/2012 г., I ТО на ВКС, О №27/25.02.2011 г. по в. т. д. № 60/2011 г. на ВтАС. Второто искане за въдзстановяване на надвнесени разноски като държавна такса е уредено в чл.788, ал.9 от ГПК и по него също е компетентен съдът, пред когото е внесена държавната такса.
Предвид изложеното настоящата частна жалба, съдържайки искания по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПКи чл.78, ал.9 от ГПК не може да бъде разгледана от въззивният съд, а следва да бъде гледана от първоинстанционния. Доколкото това не е процесуалният ред за разглеждане на това искане следва жалбата да бъде оставена без разглеждане и върната за произнасяне от заповедният съд.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Ж.Д., ЕГН-**********,*** против Определение от 21.11.2018 г. по гр.д. №142/2018 г. по описа на ШРС, в частта за присъдените като държавна такса разноски поради наличие на нарочен процесуален ред – чл.248 от ГПК за разглеждането и от родово компетентният ШРС и липса на компетентност за произнасяне по искането за възстановяване на надвнесена държавна такса по реда чл.78, ал.9 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ШРС.
УКАЗВА на първоинстанционният съд да разгледа жалбата като молба за изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК и като молба за възстановяване на надвнесена държавна такса по реда чл.78, ал.9 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Апелативен съд Варна, съгласно чл. 274, ал. 2, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.