№ 655
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502458 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 459 от 31.01.2020 г., постановено по гр.д. № 178/2018 г. от
Окръжен съд Благоевград са отхвърлени предявените от Р. А. П., ЕГН
**********; К. С. П., ЕГН **********; С. Г. Х., ЕГН ********** и Н. Г. Х.,
ЕГН ********** против Югозападен университет „Неофит Рилски“ –
Благоевград, искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, имащи за предмет
заплащане на обезщетение за лишаването на припадащата се на всеки един,
съобразно идеалната част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 04279, 601.329, обезщетение вместо ползване, за периода от
02.10.2013 г. до 01.09.2018 г., както и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, за периода от 02.10.2013 г. до
26.09.2018 г., съответно на Р. А. П., ЕГН **********, за притежаваните 3/8
ид.ч., обезщетение, в размер на сумата от 43 500 лева и сумата от 750 лева
обезщетение за забава, а за останалите ищци К. С. П., ЕГН **********; С. Г.
Х., ЕГН ********** и Н. Г. Х., ЕГН **********, за притежаваните 1/8 ид.ч.,
поотделно обезщетение, в размер на 14 500 лева и поотделно обезщетение за
забава по 250 лева, ведно със законната лихва върху обезщетенията по
главните искове, считано от 26.09.2018 г.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Р. А. П., ЕГН
**********; К. С. П., ЕГН **********; С. Г. Х., ЕГН ********** и Н. Г. Х.,
ЕГН ********** да заплатят на Югозападен университет „Неофит Рилски“ –
Благоевград, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 3 815 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците с доводи
за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че са съсобственици на посочения имот,
който е надлежно възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а впоследствие правото на
собственост е признато с нотариален акт.
Жалбоподателите твърдят още, че ответникът не може да се позовава на
издадени Актове за публична държавна собственост и за прилежащия терен
на „Общежитие № 2“, в който терен е част от възстановения им имот и в него
има хранилище на цистерни за гориво, ползвани за отопление. Посочените
цистерни са препятствали поставянето търговски обект върху хранилището и
източника на доходите от търговската дейност, а решението на
административния орган за реституция на имота е противопоставимо на
ответника.
Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да осъди ответникът да заплати поотделно на всеки един от тях
посочените суми, отговарящи на идеалните части правото на собственост
върху имота.
Претендират присъждане на направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор, с който
оспорва основателността на жалбата и моли чрез процесуалния си
представител да се потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция
деловодни разноски.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищците Р. А. П., ЕГН **********; К. С. П., ЕГН **********; С. Г. Х.,
ЕГН ********** и Н. Г. Х., ЕГН ********** са предявили против
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за
лишаването от ползване на припадащата се на всеки един, съобразно
идеалната част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 04279, 601.329 и възможността да реализират печалба от
разполагането на търговски обект в имота, за периода от 02.10.2013 г. до
01.09.2018, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 02.10.2013 г. до 26.09.2018 г.,
съответно на Р. А. П., ЕГН **********, за притежаваните 3/8 ид.ч.,
обезщетение, в размер на сумата от 43 500 лева и сумата от 750 лева
обезщетение за забава, а за останалите ищци К. С. П., ЕГН **********; С. Г.
Х., ЕГН ********** и Н. Г. Х., ЕГН **********, за притежаваните 1/8 ид.ч.,
поотделно обезщетение, в размер на 14 500 лева и поотделно обезщетение за
забава по 250 лева, ведно със законната лихва върху обезщетенията по
главните искове, считано от 26.09.2018 г.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че са
съсобственици в посочените идеални части на имот с идентификатор
04279.601.329 с площ от 614 кв.м. по кадастралната карта на гр. *** с
административен адрес: гр. ***, ул. „***“ .
Имотът има трайно предназначение на територията – урбанизирана, за
която е предвидено ниско застрояване до 10 метра.
3
В посоченият имот ответникът има подземно хранилище и резервоари
за нафта за отопление на „Общежитие № 2“.
Посочените резервоари са били предпоставка издаденото им
разрешение за поставяне на търговски обект над резервоарите да бъде отнето
по административен ред, с което на практика са лишени от печалбата, която
се могили да реализират от търговската дейност.
С нотариална покана, връчена на ответника на 02.10.2013 г. са поискали
последният, като собственик на резервоарите за нафта да им заплаща месечно
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение, съизмеримо с печалбата,
която не са могли да реализират от търговската дейност.
Ответникът е започнал, но не е довършил предписаните му действия да
премахне резервоарите.
С предявените искове поискали да им се заплатят посочените суми,
като обезщетение за лишаването им от ползване на имота и търговската
печалба, която не са реализирали.
Поискали да им се заплатят направените деловодни разноски.
Ответникът - Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
подал отговор на исковата молба /л. 47/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:
- действително има подземно хранилище на три резервоара за гориво,
предназначено за отопление, но само два са за котелното на университета, а
третият е за отоплението на разположената в непосредствена близост
Професионална гимназия;
- хранилището е изградено преди повече от 35 години, т.е. преди
реституцията и върху земя, която е била публична държавна собственост с
предназначение да обслужва университета, който също е построен върху земя
с такъв статут;
- общинската служба по земеделие е възстановила на ищците
земеделска земя в нарушение на разпоредбата на чл. 10б. от ЗСПЗЗ, тъй като
имотът е урбанизирана територия /населеното място/ и върху част от него е
проведено мероприятието /хранилището на гориво/, което не позволява
4
възстановяване на собствеността, а обезщетяване на правоимащите;
- разпоредбата на чл. 2 ЗСПЗЗ изрично изключва процесния терен да
има статут на земеделска земя , тъй като не е предназначен за земеделско
производство, намира в границите на урбанизираните територии (населени
места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или
с околовръстен полигон и има изградено енергийно съоръжение за общо
ползване;
- административният акт, с който общинската служба по земеделие и
гори е възстановила на ищците този терен е нищожен / чл. 17 от ГПК/, тъй
като при посочените забрани в ЗСПЗЗ изключват реституция на земя, която
няма характер на земеделска по смисъла на цитирания закон;
Поискал да му присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
По делото е приложен нотариален акт № 162 от 08.05.2012 г. на
нотариус, вписан под № 241 в регистъра на НК, район на действие - Районен
съд Благоевград, с който ищците са признати за собственици на поземлен
имот 04279.601.329 с площ от 614 кв.м. по кадастралната карта на гр. *** с
административен адрес: гр. ***, ул. „***“ с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, за която е предвидено ниско застрояване до 10
метра – л. 9 от първоинст. п-во.
5
Нотариалният акт е издаден на основание решение № 2850 от
10.04.2012 г. на общинската служба по земеделие и гори гр. Благоевград /л.
127/.
От заключението на извършената в първата инстанция техническа
експертиза /л. 72/ се установява, че в процесния имот има изградено подземно
стоманобетонно хранилище с поместени две цистерни за гориво, които са
част от котелно съоръжение, предназначено за отоплението на „Общежитие
№ 2“, собственост на ответника
Съоръжението, наред с Университета и общежитията е изградено по
време на действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. и се намира се в
урбанизираната територия.
В непосредствена близост до това съоръжение има изградено второ
подземно хранилище на цистерна за гориво, предназначена за отоплението на
Професионалната техническа гимназия.
В посоченото решение № 2850 от 10.04.2012 г. на общинската служба
по земеделие и гори гр. Благоевград отсъстват констатации, че
административния орган при провеждане на реституционната процедура е
бил наясно, че имотът се намира в урбанизираната територия, че има
изградено не едно, а две енергийни съоръжения за общо ползване.
Изградените две подземни съоръжения не са нанесени в кадастъра и
отсъстват в издадената скица на имота за нуждите на настоящото
производство от 27.07.2017 г. – л. 16 от първоинст. п-во.
Местонахождението на имота в урбанизираната територия - населено
място и селищно образувание, определено с подробен устройствен план, или
с околовръстен полигон; изградените в имота със строително разрешение две
подземни енергийни съоръжения за общо ползване изключва
предназначението на този имот за земеделеско производство и качеството му
на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.
6
Разпоредбата на чл. 10б. от ЗСПЗЗ е императивна и наличието на
посочените предпоставки не позволяват възстановяването на собствеността.
Предвижда се обезщетяване на собствениците или техните наследници,
в зависимост от изявената воля от последните сеу обезщетяват с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове.
Земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради
обстоятелствата, посочени в чл. 10б., ал. 1 от ЗСПЗЗ са държавна
собственост, а в случаите по ал. 2, т. 1, какъвто е настоящия случай за
урбанизирана територия са общинска собственост.
От правна страна:
Предявените искове имат своето основание в разпоредбата на чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, а това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити.
От значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт или обща група от
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Настоящия съдебен състав по реда на косвения съдебен контрол за
валидността на административния акт, осъществен по реда на чл. 17, ал. 2 от
ГПК установи недействителността/нищожността на решение № 2850 от
10.04.2012 г. на общинската служба по земеделие и гори гр. Благоевград, тъй
като установените по делото обстоятелства изключат земеделския характер,
7
качеството на „земеделска земя“ на процесния имот и реституирането му по
реда на ЗСПЗЗ.
Процесният имот при посочените обстоятелства и разпоредби на ЗСПЗЗ
е собственост на общината, а не на ищците, а изградените енергийни
съоръжения по предназначение обслужват както ответникът, на който е
представена за управление публична държавна собственост, така и
Професионалната гимназия.
Отсъства причинната връзка между обедняването на ищците и
обогатяването на ответника, както и наличието на общ факт или обща група
от факти, от които да произтичат обедняването и обогатяването.
Предявените искове са неоснователни в пълния им предявен размер,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетения за
забава и подлежат на отхвърляне, до който извод е стигнал и
първоинстанционния съд, поради което следва да се потвърди изцяло
постановеното от него решение – предмет на настоящата въззивна проверка.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното производство
деловодни разноски, в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 459 от 31.01.2020 г., постановено
по гр.д. № 178/2018 г. от Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА ищците Р. А. П., ЕГН **********; К. С. П., ЕГН
**********; С. Г. Х., ЕГН ********** и Н. Г. Х., ЕГН ********** да заплатят
на Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, на основание чл.
8
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 2 500 /две хиляди
и петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9