№ 3694
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110211505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ю. К., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№ 42-0002375/29.07.2022 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на жалбоподателя на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002
г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси /Наредба № 2/15.03.2022 г./.
В жалбата са изложени пространни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на
процесуалните правила. Основен аргумент, който се изтъква е несъответствие между
описанието на нарушението и приложената законова разпоредба. Сочи се, че наредбата,
регулираща обществените превози на пътници, не вменява задължение на водачите да
поставят на видно място таблица с цените за превозите, които се извършват. С тези доводи
се моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. М. С., който се придържа към изложените в
жалбата съображения, а въз основа на събраната доказателствена съвкупност заключва, че в
хода на проверката, жалбоподателят е съдействал на контролните органи и е представил
пълен комплект с документи.
Въззиваемата страна – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“,
1
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е А. Ю. К., с ЕГН **********, живущ в с. Бяла Паланка, област Сливен, ул.
„Стара Планина“ № 1. Към 2022 г., жалбоподателят бил водач на автобус към дружество
„Глобус ЕС“ ООД.
На 27.06.2022 г., жалбоподателят извършвал обществен превоз на пътници по редовна
автобусна линия, с маршрут от гр. София до гр. Сливен. За целта бил издаден пътен лист №
5524071. Превозът бил осъществяван с автобус модел/марка „Сетра С417“, с рег. № ХХХХ,
с начален час – 18:30 часа. Пътник в автобуса бил свидетелят Й. Р..
Около 18:20 часа, в гр. София, на „Централна автогара“, преди да започне изпълнението на
маршрута, екип на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, част от който бил
и свидетелят Б.Б., извършил проверка спрямо осъществяваната от жалбоподателя дейност. В
хода на същата, жалбоподателят съдействал на контролните органи и представил изискания
му набор от документи.
Свидетелят Б. обаче приел, че е налице административно нарушение, поради липсата на
поставена на видно място таблица за цените на билетите. При тази хронология свидетелят Б.
съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия А -2012 № 325702/27.06.2022 г. за извършено
нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата № 2/15.03.2002 г. Актът, непосредствено след
съставянето му, бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения, такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова /правна/ квалификация,
директор на Регионална дирекция „Административна администрация“, на основание чл.
105, ал. 1 ЗАвПр наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер
на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля Б.Б., Й. Р., както и на кредитираните
писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр.
с чл. 84 ЗАНН, а именно: пътен лист № 5504071/27.06.2022 г., Заповед № 110/01.04.2022
г.,Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.
Така събраната доказателствена съвкупност е хармонична в своята цялост, като безспорно се
установява дата, място на извършване на проверката спрямо жалбоподателя, както и
качеството му на „водач“ на автобус, осъществяващ обществен превоз на пътници.
Видно от приложения пътен лист се доказва маршрутът на движение, начален час и
регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя автобус. Безспорно се установява
2
и че свидетелят Б., в качеството си на „инспектор“ към РД „АА“ – София е осъществил
проверка, спрямо упражняваната от жалбоподателя дейност. Съдът кредитира показанията
на свидетеля Б., в частта относно извършената проверка, мястото и деня на осъществяването
й. В останалата си част обаче показанията на свидетеля са хаотични и лишени от
конкретика, доколкото същият не съумя да възпроизведе причината, поради която е
санкционирал жалбоподателя. Същият споделя, че в хода на проверката е установил, че в
автобуса не е имало поставен ценоразпис на видно място, въпреки, че в този период цените
са били в процес на завишаване. От друга страна свидетелят не боравеше с конкретен
спомен за инкриминирания ден, а с принципни постановки и предположения.
Оборват твърденията на наказващия орган и показанията на свидетеля Р., който споделя, че
е станал очевидец на извършената проверката и с утвърден спомен допълва, че всички
изискани документи от контролния орган са били представени, а в автобуса на предната
седалка е имало таблица с цени, достъпна от пътниците.
В резюме, съдът намира, че от събрания доказателствен материал не може да се обоснове
единственият възможен извод, че жалбоподателят виновно, чрез свои обективно
осъществени действия е нарушил разпоредба, уреждаща обществения превоз на пътници.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗАНН и от
лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да
извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, с оглед чл. 92,
ал. 2 ЗАвПр и приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т.1.6, касаеща
компетентността на наказващия орган. Спазена е утвърдената от закона писмена форма и са
налице минимално предвидените реквизити, поместени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Контролният орган е осъществил дейността си, съблюдавайки сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН.
Въпреки гореизложеното е налице разминаване между словесното описание на нарушението
и неговата цифрова /правна/ квалификация, което възпрепятства да се изведе точната воля
на наказващия орган, а от друга страна прегражда възможността на жалбоподателя да
организира защитата си.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
3
на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. Посочената за нарушена разпоредба е
поместена в Глава четвърта „Документи за извършване на превоз на пътници по утвърдени
транспортни схеми“ и същата задължава по време на осъществяване на своята трудова
дейност, водачите при поискване от контролните органи да представят определен набор от
документи, част от които е и таблица с цените на билетите на обслужваната автобусна линия
в междуселищно съобщение.
В описателната част на Акта за установяване на административно нарушение, съответно
пренесено и в Наказателното постановление е прието, че нарушението се изразява в това, че
в „автобуса липсва на видно място таблица с цените на обслужваната линия“.
Разпоредбата на чл. 40 от Наредбата обаче не вменява задължение на водачите да поставят
на видно място ценовата таблица, а от тях се изисква такава да бъде предоставена при
поискване. Доколкото за жалбоподателя не е възникнало такова задължение, то и
неправомерно и прибързано е ангажирана отговорността му.
От друга страна, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
27.06.2022 г., около 18:20 часа, в гр. София, на „Централна автогара“ жалбоподателят е
представил изисканата му от контролните органи документация, включително и ценовата
таблица. Самият свидетел Б. – актосъставител, в непосредствения си разпит разяснява
понятието „видно място“, както и причината, поради която в този период са извършвани
проверки, с цел да се осигури прозрачност на предлаганите от превозвачите услуги и
достъпност за потребителите. Макар и проверката да е извършена от съображения в
обществен интерес, то правното основание въз основа, на което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя не кореспондира на преследвана цел.
В резюме, преди да ангажира отговорността на конкретен правен субект, наказващият орган
е бил длъжен да прояви нужната процесуална активност, в съответствие с разпоредбата на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, да прецени събрания доказателствен материал, а при нужда да осъществи
и други действия по разследването на спорните обстоятелства и едва ако установи с
категоричност, че е налице административно нарушение и е доказано неговото авторство,
както и конкретно осъществено виновно действие/бездействие, да пристъпи към издаване на
наказателното постановление.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, но такива не са
претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002375/29.07.2022 г., издадено от директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на А. Ю. К., с ЕГН
********** на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
4
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено
нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници
с автобуси /Наредба № 2/15.03.2022 г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5