Решение по дело №16857/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264157
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100516857
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                Гр.София,22.06.2021 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А въззивен състав на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първа   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                     мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 16857 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

              С решение от 17.10.2019 г. по гр.д. № 89570/17 г., СРС, ГО, 150 с-в  ОСЪЖДА „А.с.з.с.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Й. Б., с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сума в размер на 9 000 щ.д, представляваща заплатена от Р.Й. Б. на „А.с.з.с.“ ЕООД без правно основание сума на 04.12.2013г. съгласно известие с идентификационен номер HOSU79PVOOMO, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2017г. до окончателното заплащане на сумата,поправено с решение от 18.112019 г.относно фамилията на ищцата вместо Б.,на Г.

ОСЪЖДА А.с.з.с.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Й. Б., с ЕГН ********** и адрес *** 0 61, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 1 594 лева, представляваща разноски в производството пред Софийски районен съд.

           Решението се обжалва  от ответника като неправилножалбата си въззивникът твърди,че съдът неправилно е приел,че по делото са представени само първа и последна страница от Договора от 12.12.2013 г..В действителност бил представен целия договор,но имало грешка в номерацията на текстовете,откъдето идвало объркването.Без да има възражение от ищцата ,съдът приел,че представения от ответника „Профил на Т.Ж.“не носи подпис на изготвилия го,нито е посочено във връзка с какво,кога и от кого е изготвен.Това заключение било невярно,тъй като с отговора било пояснено значението на документа.По отношение на част от показанията на св.К.съдът ги ценил при условията на чл.172 ГПК с аргумента,че тя е във фактическо съжителство с управителя на ответното дружество.Свидетелката  е установила,че бъдещият съпруг на ищцата Д.Б.сам е представил Р.Г. като своя съпруга,сам е поставил въпроса част от плащанията да бъдат извършени по нейната сметка и всички тези уговорки са станали в присъствието на свидетелката преди подписване на договора и преди извършване на първото авансово плащане,предмет на настоящия спор.Знанието на ищцата ,че плаща възнаграждение по консултантски договор се установявало от писмените доказателства-ищцата е наредила плащане с основание „възнаграждение за консултантски услуги“.В процеса нямало твърдения за други консултантски отношения между семейството на ищцата и ответника.Били допуснати процесуални нарушения-за заседанието на 25.09.2019 г. ответникът бил нередовно призован.Съдът неправилно приел заключение по допуснатата ССЕ без вещото лице да е отговорило на третия въпрос.Поискал е с молба от 11.10.2019 г.да се отмени хода по същество и да се приемат нови доказателства по делото,но съдът не се произнесъл по тази молба и постановил решението си.

Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска .Претендира разноски.

           По  жалбата  е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                 Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено следното:              

                Претенцията е за връщане на парична сума с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД-неоснователно обогатяване.

                Основателно е възражението,че неправилно съдът  приел,че по делото са представени само първа и последна страница от Договора от 12.12.2013 г..В действителност може да се приеме,че това е съдържанието на целия договор,но от  грешно изписана  номерация на текстовете идва объркването.От общото съдържание може да се изведе извод,че това е пълния текст на договора.В него няма допълнителни уговорки за частични и аванасови плащания.

                Ищцата не е имала възражения по представения с отговора на исковата молба Профил на Ж.,не   е оспорила авторство,нито кой го е изготвил и кога.Той е бил адресиран и  до нея  и има значение за установяване знание за сключения процесен договор.

                Св.К.,живееща във фактическо съжителство с управителя на ответното дружество, е установила,че бъдещият съпруг на ищцата Д.Б.сам е представил Р.Г. като своя съпруга,сам е поставил въпроса част от плащанията да бъдат извършени по нейната сметка и всички тези уговорки са станали в присъствието на свидетелката преди подписване на договора и преди извършване на първото авансово плащане,предмет на настоящия спор.Показанията следва да се ценят по реда на чл.172 ГПК.

             Процесното плащане е постъпило по посочената в договора банкова сметка *** „А.с.з.с.” ЕООД. Обстоятелството, че преводът е постъпил по тази сметка с IB AN: *******при „ЦКБ” АД - България, като сметка на краен получател, е признато от ищцата  с исковата й молба . Това плащане  е извършено от трето за страните по договора лице, за което ответникът - въззивник е знаел, че същото е съпруга на физическото лице - страна по договора. Уговореното задължение по договора е парично, т.е. не е необходимо възможността за плащане на части, за плащане на аванс преди подписан договор, за плащане на няколко вноски и др. да бъдат изрично уредени в договора. В рамките на договорната свобода по изпълнението на това парично задължение е допустимо то да бъде изпълнявано на части, да бъде изплащано от друг титуляр на средствата, да се извършва авансово преди подписване на договора и т.н.Ответникът е приел частичните плащания (3 на брой) до пълната цена на договора- първото плащане-9 000 щ.д.,за останалите 2 броя е налице влязло в сила решение на СРС,че са платени на основание процесния договор/.

 В конкретния случай е извършено частично плащане от трето, свързано с длъжника, лице (живеещо с него на съпружески начала, а впоследствие - със сключен граждански брак). Разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД дава възможност такова изпълнение да бъде извършено и против волята на кредитора, но в случая ответникът  е приел това изпълнение за редовно, потвърдил го е като го е осчетоводил като плащане по договора и не възразява по начина на изпълнението.

       Знанието на ищцата ,че плаща възнаграждение по консултантски договор се установява от писмените доказателства-Банково извлечение за извършен международен превод на щатски долари от 04-05.12.2013 г. и препис от съобщение МТ103 за международен банков превод за 9 000 щатски долара и вальор от 04.12.2013 г.Ищцата е наредила плащане с основание „възнаграждение за консултантски услуги“В процеса няма твърдения за други консултантски отношения между семейството на ищцата и ответника.Желанието за плащане на чужд дълг е установено.Плащането не е извършено без основание.

        Не са налице твърдяни процесуални нарушения-за заседанието на 25.09.2019 г. ответникът бил редовно призован-чрез мл.адвокат,който има пълномощно по делото.Съдът правилно приел заключение по допуснатата ССЕ без своевременно оспорване от страните .

         Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като се постанови отхвърляне на иска.

         По разноските :Ответникът е сторил разноски пред СРС в размер на  2 364.80 лв.,които следва да бъдат присъдени.Във въззивното производство въззивникът е сторил 302 лв.разноски за държавна такса ,5 лв.за издаване на удостоверение и 1200 лв.за адвокатски хонорар.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар,което съобразно наредба І1/2004 г. за МРАВ не е прекомерно,а минимално. Разноските  следва да бъдат присъдени.

      На основание изложеното, Софийски градски съд

      

                                                      Р  Е  Ш  И :

             

              ОТМЕНЯ решението от 17.10.2019 г. по гр.д. № 89570/17 г., СРС, ГО, 150 с-в  и вместо това

                                          П О С Т А Н О В Я В А:

             ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Й.Г., с ЕГН ********** и адрес *** срещу А.с.з.с.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,  , с основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 9 000 щ.д, представляваща заплатена от Р.Й.Г. на „А.с.з.с.“ ЕООД без правно основание сума на 04.12.2013г. съгласно известие с идентификационен номер HOSU79PVOOMO, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

          ОСЪЖДА Р.Й.Г., с ЕГН ********** и адрес *** 0 61, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ,да заплати на“ А.с.з.с.“ ЕООД, с ЕИК ******* сума в размер на 2 364.80 лева, представляваща разноски в производството пред Софийски районен съд и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 1 507 лв.разноски пред въззивната инстанция

       РЕШЕНИЕТО    подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.