Р Е Ш Е Н И Е №87
гр.Силистра, 13.12.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година,в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Елена Чернева
при
секретаря Анета Тодорова,с участието на Окръжния прокурор при ОП-Силистра Т.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия Славова КАНД №93 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №191/02.07.2021г., постановено по АНД №244/2021г., Разградският районен съд е отменил Електронен фиш
серия „К“ №4033168 на ОД МВР гр.Разград,с който на Н.О.К. ***, на основание чл.189
ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП),за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, е
наложено административно наказание по вид „глоба“, в размер на 600.00 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР гр.Разград,подадена от представител по пълномощие главен юрисконсулт
С.М., обективираща искане за отмяна на съдебния акт и,
след решаване на спора по същество от касационната инстанция, за потвърждаване
на процесния пред въззивния съд Електронен фиш (ЕФ).Оплакванията в жалбата са
съсредоточени върху довод, че съдът въпреки наличието на осъществен състав на
нарушение на скорост,не е приложил относимата
санкционна норма.Въведено е и оплакване за нарушение на съдопроизводствените
правила,каквото обаче няма конкретизирано и съгласно регламентацията от чл.218
ал.1 АПК,касационната инстанция не следи служебно за нарушения от релевирания
вид, а при липса на посочени такива- проверката в този сегмент е без
предмет.Оплакването,че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение във
връзка с оценката на доказателствата сочи на довод за необоснованост на
оспорения акт, която обаче (необоснованост), не е касационно основание по
разума на чл.348 ал.1 НПК,във връзка с чл.63 ЗАНН. Ето защо, касационният
контрол ще бъде осъществен в параметрите от чл.218 ал.2 АПК, като за
съответствието на съдебното решение с материалния закон, настоящият съд следи и
служебно. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - Н.О.К. не
депозира становище по касационната жалба.
Окръжният прокурор при ОП гр.Силистра счита,
че обжалваното решение на РС гр.Разград е незаконосъобразно и дава заключение за
отмяната му, с потвърждаване на оспорения пред него електронен фиш.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото,прие следното:Касационното основание, което е заявено пред настоящата инстанция, е
за неправилно приложение на закона (чл.63
ал.1 ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.1 НПК). В контекста на същото
се поддържа,че съдът в нарушение на процесуалното си задължение за разкриване
на обективната истина,вкл. посредством служебно събиране на доказателства за правнозначимите факти,не е установил вярно наличието или
липсата на субективния елемент на нарушението на чл.21 ал.1 ЗДвП, извършено от
ответника по касация.Възразява се срещу решаващия извод за липса на вина у
нарушителя поради доказано скорошно раждане на детето му, което ирелевирало всички форми на съзнателно извършване на
административното нарушение.Напротив, касаторът счита, че деянието е извършено
при пряк умисъл, тъй като водачът е шофирал в населената част на гр.Разград,
при драстично превишение на допустимата скорост от 50
км/ч,като времето на извършване на нарушението предполагало интензивен трафик, вкл.наличие
на пешеходци.Въведеното допълнително оплакване за нарушение на
съдопроизводствените правила,каквото не е конкретизирано в процеса,съгласно
чл.218 ал.1 АПК, не подлежи на обсъждане от касационната инстанция.Твърдението,че
съдът е допуснал нарушение във връзка с оценката на доказателствата се родее с довод
за необоснованост на оспорения акт,която не е касационно основание.Ето защо настоящият
контрол ще бъде осъществен в параметрите от чл.218 ал.2 АПК.
Разградският районен съд е установил от фактическа
страна,че на жалбоподателя (пред него) е била наложена глоба с ЕФ за превишение на максимално допустимата скорост по време на
движение с лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№… К, в централната част на
гр.Разград (по бул.“Априлско въстание“,до бензиностанция „Социалинвест“,в
посока - център).Нарушението било установено с автоматизирано техническо
средство TFR1M №635, клип №6072 от 22.08.2020г. С процесния пред РРС юрисдикционен акт е било вменено във вина на ответника по
касация нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП - затова, че на 22.08.2020г. в 10.07ч. в
гр.Разград,при отчетен толеранс от -3 км/ч (допустимо отклонение/грешка на
техническото средство),със собствен лек автомобил, е извършил нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП, заснето с АТСС,като при разрешена максимална скорост от 50
км/ч, е установена такава от 99 км/ч,или превишението
е с 49 км/ч - нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание по вид „глоба“ в размер на 600.00 лева, на основание
чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП.
При горните фактически установявания съдът е приел, че
процесният пред него ЕФ отговаря на нормативните изисквания от чл.189 ал.4 и
ал.8 ЗДвП, с надлежно описание на съставомерните
признаци на нарушението, санкционната разпоредба и размера на наложеното
наказание.Въпреки това е счел за основателни възраженията на жалбоподателя
(пред него) за липса на субективния елемент на деянието по аргумент от дефинитивния
чл.6 ЗАНН, в сегмента на „[…] извършено е
виновно […]“. Обсъдил
е представените доказателства удостоверяващи, че на същата дата, в ранния
следобед (около 14:10ч.-14:15ч.) св.Ц.Ц.,която живее
на съпружески начала с оспорващия, е родила детето им (Катлея)
в болница „Канеф“ в гр.Русе.Във връзка с последното
съдът е приел, че нарушителят е транспортирал майката на детето, която се е
намирала в спешно медицинско състояние,в предродилен
стадий, до УМБАЛ„Канеф“ гр.Русе.Без да изложи
допълнителни съображения защо счита,че не е извършено релевираното нарушение,
съдът е отменил оспорения пред него ЕФ, с маркирания по-горе аргумент за липса
на субективна страна на деянието.
Горният извод е погрешен, както основателно възразява
касаторът, въпреки, че по своя резултат процесното съдебно решение е правилно.
За да бъде прието, че едно закононарушение е извършено без вина,респ. при
намалена такава или несъзнателно, следва да бъдат установени безспорни факти, сочещи
на невменяемост, частична такава, състояние на силен афект или тревожност и
др.,каквито липсват по делото. В контекста на обичайните опитни правила би могло
да се допусне наличие на силно вълне-ние и тревожност
у ответника по касация, поради напредналия предродилен
стадий на майката на детето му и необходимостта във възможно най-кратък срок
същата да бъде транспортирана до болницата в гр.Русе за извършване на раждането
съгласно предварителните договорености с конкретен лекар (д-р А.). Горните
предположения, обаче, не могат да обосноват извод на съд за липса на вина при
пълното отсъствие на доказателства за това. Напротив, преценявайки
доказателствената съвкупност по дело-то, в контекста на базовите принципи от
чл.13 и чл.14 НПК,е налице основание да се приеме наличие на неправомерна
самонадеяност при извършване на процесното нарушение, защото нарушителят не е
целял вредни последици (каквито не са и настъпили), но е съзнавал, че управлява
автомобила си със скорост над разрешената в населеното място, въпреки, че не е
следил скоростомера на автомобила, като се е надявал
да избегне застрашаване на други участници в движението или инцидент на пътя.В
този ракурс е основателно възражението на касатора, че нарушението е извършено
виновно.
Независимо от изложеното до тук, настоящият състав
намира,че случаят следва да бъде преценен в светлината на чл.28 ЗАНН, като
„маловажен“ с оглед наличието на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство,както и поради пълното отсъствие на отегчаващи я такива, невключени
в състава на нарушението.Преценката на степента на обществена опасност на
деянието и на личността на дееца, в ракурса на причините,довели до извършване на
нарушението,конкретните подбуди на нарушите-ля и липсата на настъпили вредни
последици от деянието, вследствие на което да бъде индивидуализирано
съответното наказание, е въпрос за приложението на материалния закон.Съгласно Тълкувателно
решение №1/12.12.2007г. на ВКС, по н.д.№1/07г.,ОСНК, преценката
на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол, независимо от спецификата на процесния пред РРС юрисдикционен акт - ЕФ,издаден по специалния ред от чл.189 ЗДвП.В този контекст разгледан въпросът налага обсъждане на хипотезата от
чл.189 ал.6 ЗДвП,предвид чиято регламентация обаче,ответникът по касация не е
можел да очаква позитивно за себе си развитие в подобно производство пред
ответния орган,тъй като конкретният случай (превозване на майката на детето му в
напреднало предродилно състояние до уговорено лечебно
заведение и доктор), не попада във визираните в правната норма два такива (МПС да
е било обявено за издирване и МПС да е със специален режим на движение), при които
ЕФ може да бъде анулиран. Ето защо в рамките на съдебния контрол ответникът по
касация е могъл да защити своите права настоявайки за преценка на извършеното
от него по чл.28 ЗАНН. Не са събрани доказателства по делото същият да е
допускал други нарушения на правилата за движение по пътищата,а вредни
последици от конкретно извършеното на 22.08.2020г., няма настъпили. Вярно е, че
релевираното нарушение е формално и фактическият му състав не се свързва с
реално настъпили вреди, но тяхната липса намалява степента на евентуалната
опасност на конкретното деяние.Всичко това сочи на извод за маловажност на
деянието,защото разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичните
случаи на това нарушение.
В съвкупност горните съображения мотивират настоящия
касационен състав да приеме, че неправилно е приложен материалният закон от районния
съд, но въпреки това, постановеният краен резултат по делото е съответен на
същия.При условията на чл.218 ал.2 АПК,касационният съд разполага с правомощия
да приложи закона в коментирания по-горе смисъл, което не променя резултата по
оспорването,постановен от районния съд. Ето защо, макар и по съвсем различни от
изложените в процесното решение на РРС съображения, оспореният пред него ЕФ
правилно е бил отменен, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във
връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №191/02.07.2021г.,постановено по АНД №2021333 0200244 по описа за 2021
година на Районен съд гр.Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.