МОТИВИ към присъда № 111
по НОХД № 254/2018 год.
Подсъдимият Ш.А.Д. ***, е предаден на съд за това, че
на 13.12.2017 г. в с. Долно Ряхово, обл. Силистра, в частен дом, намиращ се на
ул. „Пета“ № 29, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на навършилата 14-годишна възраст Г.Г.И. ***,
чрез докосване на гърдите й, полагане на ръката й върху половия му член, като
същата била принудена към това със сила – престъпление по чл. 150,
ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание
подсъдимият и неговият защитник правят искане за разглеждане на делото по
правилата на глава XXVII от НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан
изразява съгласие за разглеждане на делото по този ред. Съдът се
произнесе с определение наказателното производство по делото да продължи по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание по вид „лишаване от
свобода” в размер на 2 години. Счита, че няма условия за приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК. Определеното от съда наказание следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият заявява, че напълно признава вината си и
съжалява за извършеното от него. Защитникът му адв. Д.А. моли съдът да му
наложи наказание в минималния размер, предвиден от законодателя, като на
основание чл. 58а от НК същото бъде редуцирано с една трета, както и съдът да
приспадне периода на задържането му.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като съдът констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви, че при произнасяне на присъдата
си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ш.А.Д. е
роден на *** ***.
Св. Г.И. живее на
съпружески начала със св. А.А.. Понякога между тях възниквали конфликти, след
които Г.И. напускала семейното жилище и отивала да живее в с. Зафирово, обл.
Силистра при брат си - св. П.И.. За да се придвижи от с. Долно Ряхово до с.
Зафирово, тя ползвала помощта на свои съселяни, като им заплащала за тези
услуги. Такива услуги правили на свидетелката св. С.А.и св. Г.Д..
Подсъдимият Ш.Д. живеел
съпружески със сестрата на св. А.А. - св. Севджихан Асан. Поради това
обстоятелство, често посещавал дома на св. Г.И. и св. А.А..
На 12.12.2017 г.,
вечерта св. Г.И. и св. А.А. се скарали. Св. А.А.упражнил физическо насилие над
св. Г.И., като й ударил два шамара. На 13.12.2017 г. през деня св. Г.И. била
сама. Синът й - св. А.А. бил на училище. Св. А.А. бил на работа. Докато
домакинствала, Г.И. изпила литър бира. Около обяд с велосипед край дома й минал
подсъдимият Ш.Д.. Св.
И. го видяла, докато минавал по улицата. Извикала го и го помолила да намери
автомобил, с който да я откара до с. Зафирово при брат й. Свидетелката дала на подсъдимия
пари, за да купи бира и да го почерпи.
Подсъдимият Ш.Д. отишъл
в селския магазин, където на работа бил собственика - св. Н.Ю.. От магазина
обвиняемият купил бира в бутилка е вместимост 0,5 л. и една кутия цигари.
Върнал се при св. И. и двамата се почерпили с бирата. Подсъдимият Д. попитал
свидетелката не й ли е омръзнало да яде „сопа“. Тя не му казала, че предния ден
е имала скандал със съпруга си, но го помолила, след като си изпиел бирата, да
идел да намери автомобил, за да я закара до с. Зафирово при брат й. После
свидетелката застанала права до вратата на дневната и подканила обвиняемия да
иде да намери автомобил, с който тя да се придвижи до с. Зафирово. Подсъдимият се
приближил до св. Г.И., но вместо да излезе от помещението, я издърпал в една
стая, която семейството ползвало като изба. Вратата към тази стая била
отворена. Против волята на свидетелката, дърпайки я за ръката, подсъдимият я
вмъкнал в тази стая. Св.И. поискала от подсъдимия да я пусне, но той започнал
да я опипва по гърдите. Пъхнал ръката си под зелената й трикотажна фланелка, за
да достигне гърдите й без преградата на плата. Свидетелката се дръпнала рязко и
фланелката се скъсала. Св.И. започнала да плаче и отново казала на подсъдимия Д.
да я пусне. Продължавайки да я държи за ръката, подсъдимият разкопчал панталона
си и извадил половия си член. Той сложил ръката на свидетелката, която държал,
върху половия си орган. Противно на волята на свидетелката, подсъдимият търкал
ръката й по члена си. Първоначално половият му орган бил в спокойно състояние,
но след като подсъдимият сложил ръката на свидетелката върху него, пенисът
еректирал. С едната си ръка подсъдимият държал ръката на свидетелката и я
принуждавал да пипа половия му орган, а с другата си ръка я стискал за шията.
Свидетелката успяла да се отскубне от подсъдимия и се насочила към изхода на
сградата, с намерение да избяга. До входа на дома стояла чанта, пълна с празни
пластмасови бутилки, приготвени да се налее вода от близката чешма. В паниката
си, свидетелката грабнала тази чанта, излизайки от къщата си и така избягала на
улицата.
Свидетелката искала да
се обади на тел. 112 и да съобщи за случилото се, но не разполагала с работещ
мобилен телефон. Тя отишла у съседа си, с който ги деляла една ограда - св. Б.Ю..
Попитала го дали има телефон, за да се обади в полицията, но получила
отрицателен отговор. Тогава св. И. отишла в други съседи - семейството на св. Б.З.и
съпругата му - св. Ф.З.. Св. И. ги помолила да й дадат телефон, за да се обади
в полицията. Разказала им за действията на подсъдимия Ш.Д. спрямо нея. Св. Б.З.й
предоставил своя мобилен телефон и св. И. се обадила на тел. 112. Разказала за
преживяното от нея. След приключване на разговора постояла около десетина
минути в дома на сем. З.и после се насочила към своя дом, за да изчака там
полицията. Докато св. Г.И. била в дома на св. Б.и Ф.З., подсъдимият Д. преминал
няколко пъти с велосипеда си по улицата.
На сигнала от телефон
112 се отзовали служители на полицията от РУ на МВР – Тутракан, а именно М.Р.и К.С..
Те видели св. Г.И. в двора на дома й. Докато полицейските служители слизали от
автомобила си, към тях с велосипеда си се приближил подсъдимият Ш.Д..
Служителите на полицията му казала да ги изчака в кметството.
Св. Г.И. обяснила на
служителите на полицията, че подсъдимият искал да я изнасили. Показала на
полицаите скъсаната си фланелка.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на
св. Г.И., при инкриминираното престъпление на свидетелката била причинена
контузия на врата в областта на щитовидния хрущял. По своя характер това
увреждане обуславяло наличието на болка и страдание.
Били са назначени
комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на св. Г.И., които
установили, че при нея не са налице прояви на душевни болести по смисъла на чл.
33 от НК и тя може да участва в производството. Свидетелката разбирала
свойството и значението на извършеното деяние, както към момента на
извършването му, така и към момента на освидетелстването й. Можела е да
ръководи постъпките си по разумни подбуди. Въпреки употребата на алкохол, не
било налице патологично опиване. Опиянението й било в лека степен. Свидетелката
интерпретирала случая като интензивно негативно емоционално преживяване.
При направеното
изследване не се открили психопатологични отклонения, че св. Г.И. била склонна
да се поддава на внушения, заплахи и манипулации. Не се открили
психопатологични отклонения, че свидетелката-пострадала била склонна да
преувеличава и фантазира факти, касаещи инкриминираното деяние.
В досъдебното
производство са били назначени комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертизи и на подсъдимия Ш.Д.. Установено било, че той
боледува от личностово разстройство, смесен тип, което не го лишава от
базисните му психични годности, включително годността му да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди. Той
може да участва в наказателното производство. При него е наличен хладен, дистантен
стил на поведение с нарцистични черти в личността, липсва емоционално
съпреживяване и чувство за вина.
Разпитан в хода на
досъдебното производство, подсъдимият Ш.Д. не се признал за виновен. В
обясненията си той описва установената в хода на разследването фактическа
обстановка, но отрича да е извършвал блудствени действия спрямо св. Г. Иванова.
Твърди, че тя настоявала за това, но той й отказал. Тези негови твърдения не се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се признава
от подсъдимия Д. в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимият Ш.А.Д. от обективна страна е
осъществил всички елементи на престъпния състав на чл. 150, ал. 1 от НК. Опипването
с ръце на гърдите на пострадалата,поставянето на ръцете и върху половия член
подсъдимия,по своя си характер са блудствени действия.В резултат на това
половия му член е еректирал.На подсъдимия е повдигнато обвинение само за
това,че той е извършвал тези действия с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление,което съдът намира за правилно, тъй като липсват достатъчно
доказателства за намерение той да осъществи и полов акт с пострадалата,което би
довело до квалификация на деянието по друг текст от НК.Действията на подсъдимия
са били извършени против волята на пострадалата и чрез използване на сила от
негова страна.Такава той е използвал за да издърпа св.И. в избрано от него
помещение в домът й,да я придържа близо до себе си и да извършва и самите
блудствени действия.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия Д. с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, желаел е настъпването на обществено опасните последици и е извършил
всичко, зависещо от него, за да настъпят те.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия Ш.А.Д. за
виновен в това, че на 13.12.2017 г. в с. Долно Ряхово, обл. Силистра, в частен
дом, намиращ се на ул. „Пета“ № 29, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата
14-годишна възраст Г.Г.И. ***, чрез докосване на гърдите й, полагане на ръката
й върху половия му член, като същата била принудена към това със сила –
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът не
констатира смекчаващи вината обстоятелства.Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът приема обремененото му съдебно минало.
Причини за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимия Ш.А.Д. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.Определяйки размера на
наказанието,съдът взе предвид мащабите и характера на извършените блудствени
действия и причинените на пострадалата с деянието вредни последици.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът,
на основание чл. 58а от НК, редуцира размера на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ с една трета, като определи окончателен такъв в размер на 1 година
и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал.
1 от НК съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което на
подсъдимия е била взета и приведена в изпълнение мярка за неотклонение „задържане
под стража”, считано от 13.12.2017 г. до привеждане в изпълнение на наложеното
наказание.
На основание чл. 301, т.
11 от НПК съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. памучна тениска,
зелена на цвят да бъде върната на пострадалата Г.Г.И..
Предвид
изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ш.Д.
да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Силистра сумата от 601.22 лв., представляваща направени по делото разноски в
досъдебното производство, както и сумата от 5.00 лв. по сметка на ТРС, в полза
на бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия Ш.А.Д. мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: