№ 1354
гр. София, 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501273 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от Л. Р. - ищца по гр.д. 4972/23 г. по описа на СГС. С решение по
делото № 946/20.02.24 г. съдът е присъдил в полза на ищцата на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД
сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и неудобства от счупване на
лакътната кост на дясната ръка, получено при стъпване в неравно място на тротоара на бул. Хр.
Ботев в гр. София, довело до падане и фрактура. За разликата до претендираните 35 000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищцата оспорва правилността на решението с оглед прилагането на нормата на чл. 52
ЗЗД, като твърди, че страданията й са подценени.
Ответникът - Столична община, е предявил насрещна въззивна жалба, с която твърди, че
решението не е мотивирано, като не са обсъдени всички доводи и възражения в спора и пледира за
отмяна на постановения акт или намаляване на присъдената сума.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и
съдът следва да се произнесе за правилността му, с оглед доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба.
Всяка от страните в спора оспорва жалбата на противната страна и поддържа собствената.
Въз основа на твърденията на страните и наличния по делото доказателства,
събрани в първоинстанционното производство, в рамките на очертания предмет на
проверка, САС приема за установено следното:
Жалбата на ответника е обща, не визира конкретни основания, които да обосноват
неправилност на решението, като относимите към спора доводи са подменени от теоретични
постановки. При обща преценка на постановения акт настоящият състав приема, че решението е
обосновано както от фактическа, така и от правна страна. Изследвани са релевантните за спора
обстоятелства и на база на събраните доказателства са направени обосновани правни изводи.
Правилни са изводите на съда, че тротоарната зона дефинитивно е част от пътя, който е
публична общинска собственост, грижата за чиято поддръжка е възложена на ответника.
1
Последният, допускайки неравност в настилката, е бездействал и това бездействие е било
вредоносно за ищцата, която след спъване и падане е получила телесно увреждане. Между
бездействието на ответника и страданията на ищцата има пряка причинна връзка. При презумирана
и необорена презумпция за вината, настоящият състав достига до идентични изводи с направените
от СГС за наличие на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - деликт, осъществен от длъжностно лице
от структурата на ответника, спрямо което последният е възложител на работа. На това основание
се следва ангажиране на отговорността на ответника - Столична община.
В проведеното на 05.02.24 г. съдебно заседание е разпитана свидетелката Б. Р. – дъщеря на
пострадалата. Тя е била очевидец на инцидента и е подпомагала майка си през време на
възстановителния период, като е била до нея на първичния и контролните прегледи по повод на
травмата. Свидетелката утвърждава, че двете жени (тя и майка й) пресекли бул. Хр. Ботев в
столицата срещу Министерство на земеделието, за да продължат пътя си в направление бул.
Сливница. Непосредствено след приключване на пресичането ищцата паднала. С такси била
отведена до болница Пирогов, където се установило закрито счупване на дясната лакътна кост
(СМЕ, л. 41). Тъй като пострадалата приемала антикоагуланти, предложеното оперативно лечение
било отказано. Ръката била имобилизирана с гипсова превръзка. Болките били силни и не се
повлиявали от предписаните болкоуспокояващи медикаменти. Ищцата не могла са се
самообслужва и във всичко била подпомагана от свидетелката. Това продължило около 4 месеца.
Състоянието на пострадалата обективно е изследвано в приета от съда медицинска
експертиза. Според д-р Р. Д. при контролен прегледа на 25.03. 23 г. под локална анестезия е
направено наместване на счупеното и е поставена гипсова превръзка, предписана за 60 дни. На
12.05.23 г. е отчетено, че следва да се започне рехабилитация чрез лечебна физкултура. Ищцата се
оплаква от неотзвучаващи болки и ограничени движения на ръката, установен от вещото лице като
20-30 градуса дефицит при разгъването и болезненост при сгъването при запазено въртеливо
движение. Вещото лице смята, че с усилена рехабилитация и физиолечение състоянието ще се
подобри.
При съизмеряване на вредите с паричен еквивалент следва да се отчете общото състояние
на пострадалата – 75 годишна жена, с придружаващи заболявания, за които приема медикаменти,
правещи операция на счупената кост високорискова. Това от своя страна е довело до затегнато и
продължително протичане на възстановителния период. Ноторно е, че консервативното лечение е
винаги по-продължително и това засилва усещането за неудобство и болезненост на мястото на
травмата. Избраният начин на лечение (консервативно, а не оперативно) е бил медицински
обоснован и не се е дължал на каприз на пациентката. Налице са остатъчни последици – болков
симптом и ограничен обем на движенията. Състоянието подлежи на подобряване, но за целта е
необходимо допълнително лечение. Горното обосновава виждането на САС, че обезщетението,
присъдено от СГС, не е завишено.
Не са подценени вредите на пациентката, тъй като с избягването на оперативно лечение са
избегнати и съпътстващите го рискове, особено при наличие на антикоагулантна терапия.
Наблюдава се срастване на костите (оздравителен процес). По-продължителното и болезнено
раздвижване е обусловено от възрастта на пострадалата, характеризираща се с по-бавни
регенеративни процеси, загубена еластичност на ставите и връзките. Вещото лице счита
установените остатъчни последици търпят обратно развитие с помощта на физиотерапия. Поради
това присъденото обезщетение не е занижено.
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на обжалваното решение,
същото следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на
първостепенния съд.
С оглед неоснователността на двете жалби, разноските в процеса следва да се понесат по
начина, по който са направени.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 946/20.02.24 г., постановено по гр.д. 4972/23 г. по
описа на СГС.
2
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3