РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10917 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата И.Е.Б. твърди, че на
27.10.2015 г. при ПТП, настъпило на път между с. Горско село и път III-4802, Община Омуртаг, починал синът й Д.Г.Д., който управлявал МПС с марка „Мерцедес“,
модел „Вито“, рег. № Т ******. В исковата молба се прави признание за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на
ищцата в размер на 50%, които ищцата е отчела при заявяване на исковата сума,
като счита, че справедливото обезщетение е в размер на 200 000 лева, което
предвид процента съпричиняване възлиза на 100 000 лева за болките и
страданията, които е претърпяла, търпи и ще търпи от смъртта на своя син. Като
механизъм на ПТП се сочи неосигуряването на достатъчна странична дистанция от
водачите на двете МПС, участвали в транспортното произшествие – синът на ищцата
Б., и водачът Х.С.Х., управлявал насрещно движещ се автобус „Отойл“, модел „Е-27-14“, ДК № ******.
Гражданската отговорност на последния била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК
– З.“. Претендира се присъждане на сума в размер на 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата И.Б.
вследствие смъртта на Д.Г.Д., настъпила при ПТП на 27.10.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.10.2015 г. до
окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски за производството.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ оспорва
иска. Твърди, че водачът на автобуса не е имал виновно и противоправно
поведение. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия Д.Д., за когото излага, че е единствен с действията си като
водач е причинил ПТП, при което е починал. Поддържа и че починалият Д. е бил
без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдените неимуществени вреди, като
поддържа, че ищцата И.Б. и синът Д. не
са били в близки отношения – не са живели заедно, не са били в добри отношения
и не са си говорили. Оспорва иска за неимуществени вреди като завишен по размер
и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника – „Агенция П.И.“ / АПИ/ оспорва иска. Поддържа, че пътят на който
е станало ПТП, е собственост на Община Омуртаг и не се управлява от АПИ, а от
кметовете на съответните общини съгласно нормативната уредба по Закона за
пътищата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и релевантния закон, установи следното от фактическа и правна страна:
От Удостоверение за родствени връзки / л. 11/ се установява,
че починалият Д.Г.Д. е син на ищцата И.Е.Б., следователно същата е
материалноправно легитимирана да предяви прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./,
като попадаща в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за
търпените болки и страдания от смъртта на свой наследодател.
Между страните по делото не са спорни и не
се нуждаят от нарочно установяване в отношенията им фактите, че на 27.10.2015
г. около 17.20 часа между с. Горско село
и път III-4802, Община Омуртаг, е настъпило ПТП с участници: МПС с марка
„Мерцедес“, модел „Вито“, ДК № Т ******, управлявано от починалия син на ищцата
Д.Г.Д., ЕГН **********, и автобус „Отойл“ , модел „Е-27-14“, ДК № ******,
собственост на Община Омуртаг, управляван от водача Х.С.Х.. При посоченото ПТП
е настъпила смъртта на Д.Д., по което юридическо събитие също не се спори между страните в процеса.
Тази фактическа установеност се подкрепя и от приетите по делото надлежни
писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП/ л. 14/, материалите на приобщеното
към настоящото производство ДП № 433/15 г. на РУ на МВР – гр. Омуртаг,
прокурорска преписка № 671/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура – Омуртаг,
Препис – извлечение от Акт за смърт на Д.Д. /л. 12/.
Не се оспорва от ответника ЗАД „ОЗК
– З.“, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнала по
застрахователна полица № 23115000061711, с начална дата на покритие 01.01.2015
г. и крайна дата 31.12.2015 г. Следователно ответното застрахователно дружество
е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове за обезвреда, ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва.
За установяване на конкретния
механизъм на ПТП по делото е прието заключение на съдебна – автотехническа
експертиза, което е оспорено от ответника, но съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. Според вещото лице платното за движение, на което е
настъпило процесното ПТП, било с широчина от около 3.80 метра, като ударът
между двете МПС-та е настъпил около средата на 1.80 – 2.20 метра от която и
страна да се измерва. Произшествието е настъпило в района на завой, като
платното за движение било двупосочно. Товарният автомобил, управляван от Д. се
спускал със скорост от около 62 км/ч, а автобусът се изкачвал със скорост от
около 40 км/ч. Заключението на САТЕ е, че и двамата водачи са имали видимост
един към друг и е следвало да намалят скоростите си на движение, вместо това са
реализирали закъснение и е настъпил удара между тях. Изчислена е и общата
широчина на двете превозни средства, която е 4.6 метра , а широчината на
асфалтовото покритие на пътя била 3.80 метра, следователно двата автомобила не
са имали възможност да се разминат без да навлязат с десните си колела в
банкета на пътя. Всеки от водачите е имал възможност да отбие в своята дясна
част и да се разминат, ако преди завоя са се движили със скорости, които биха
им позволили да предприемат сочените маневри. Ето защо според вещото лице,
автоексперт, причина за ПТП е несъобразената скорост и субективните действия на
двамата водачи с органите за управление на автомобилите, които са управлявали.
Приета е и комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, която е оспорена от ответника в автотехническата й
част, но съдът възприема като безпристрастна, компетентна и пълна. Според това заключение, процесния товарен
автомобил „Мерцедес“ е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани. Вещото
лице автоексперт излага съображения, че механизмът на ПТП не може да се
потвърди от техническа гледна точка така, както е посочен от водача на автобуса
Х.С.Х.. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че
зоната на видимост между двамата водачи е била около 50 метра, а времето за
реакция на водача на автобуса съобразно със скоростта на „Мерцедес“-а, е било
около 2 секунди. Ако водачът на автобуса е използвал банкета, тогава и
разстоянието между двете МПС е щяло да бъде достатъчно, за да се разминат, но
последното изисквало товарният автомобил, управляван от сина на ищцата да се е
движил с по - ниска скорост от установената от около 62 км/ч. Наклонът на пътя,
по който са се движили двете превозни средства е посочен като такъв от 7
градуса.
Предвид тези данни от двете
експертизи съдът намира, че е налице противоправно и виновно поведение от
страна не само на водача на автобуса, но и на починалият син на ищцата Д.. Съгласно текста на чл. 20, ал. 2 ЗДвП в
редакция към релевантния момент / ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г./ водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Като са управлявали с несъобразена с конкретната широчина на
платното от 3,80 метра, скорост от 40 км/ч за водача на автобуса, и около 62
км/ч за починалия водач на товарния автомобил Д., както и предвид конкретните
условия на видимост един към друг с
оглед наличието на завой и предвид избраната скорост на движение, водачите са
предизвикали процесното ПТП. Категорични са приетите заключения на вещите
лица автоексперти, че ако двамата водачи са се движили с по – ниска скорост от
избраната, за тях е съществувала възможност да се „приберат“
всеки вдясно по посоката си на движение,
при което би се постигнала безопасна странична дистанция между двете превозни
средства и би се предотвратило настъпването на ПТП. Именно неправилния избор на
скоростта на движение е довел и до нарушение на други две норми от ЗДвП, а
именно – чл. 44, ал. 1 при разминаване водачите на насрещно движещите се
пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства, като с оглед конкретната пътна обстановка
всеки от участниците в процесното ПТП не е изпълнил и задължението си по чл. 46 ЗДвП - когато широчината на пътя не позволява
разминаване между превозните средства без предприемането на допълнителни мерки
за сигурност, каквито мерки в случая вещите лица установиха, че съставляват
движението по – вдясно / по банкета/ с оглед страничната дистанция, водачът на
превозното средство трябва да се движи с такава скорост, че да може да спре на
разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в зоната на своята
видимост. Презумпцията за вина на застрахования при ответника водач по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД не е оборена обратно и пълно от ЗАД „ОЗК – З.“, чиято е
доказателствената тежест за това. Ето
защо съдът приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д.Д. в размер на
50%, за което има както признание на неизгоден по смисъла на чл. 175 ГПК
факт от страна на ищцовата страна, така и възражение на ответното
застрахователно дружество, което е явно основателно до посочения размер.
По делото са изслушани и съдебно
– медицинска експертиза / СМЕ / и
кредитираната по – горе в автотехническата й част КСМАТЕ, установяващи, че вследствие на ПТП починалият наследодател
на ищцата е претърпял несъвместими с живота травматични увреждания, както
следва: 1. тежка черепно – мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в
областта на дясната тила кост и на черепната основа в областта на дясната
пирамида, субарахноидиален кръвоизлив , кръв в мозъчните стомахчета мозъчна контузия и оток на мозъка, и
2.тежка коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и
хемоперитонеума / кръвоизлив в коремната кухина от 2000 мл. /. Според СМЕ
налице е пряка причинно – следствена връзка между ПТП и смъртта на Д.. СМЕ не е
оспорена от страните и съдът възприема това заключение като компетентно, ясно и
пълно. От своя страна КСМАТЕ в
медицинската си част установява, същите травматични увреждания, които сочи да
са получени от удар и притискане между тъпи предмети със значителна кинетична енергия и отговарят да са получени
в купето на автомобил при грубата му деформация. Вещото лице е категорично, че
тежестта на уврежданията се дължи именно
на деформациите по купето на товарния автомобил и за настъпилия летален изход е
без значение дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан или е бил без
такъв. КСМАТЕ в медицинската й част не е оспорена от страните и съдът
кредитира заключението като
безпристрастно, компетентно и обосновано. Тук е мястото да се посочи, че
възражението на ответника за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от
починалия Д.Д. поради непоставяне на
обезопасителен колан е неоснователно.
Събрани са в хода на съдебното
дирене и гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите – Х.С.Х. и
свидетеля С.В.М.. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Х., който е
бил водач на процесния автобус „Отойл“, модел „Е-27-14“, ДК № ******, тъй като
намира същите за заинтересовани, като са
изложени съображения в тази посока в о.с.з на 10.07.2018 г. Свидетелят С.В.М.
установява, че познава ищцата от 1990
г., тъй като са работили заедно. Излага, че починалият син на И.Б. живеел
заедно с нея в гр. Омуртаг в апартамента, заедно с неговото семейство с двете
му деца. Д.се грижел за семейството, тъй като реализирал доходи от около 1200
лева месечно като директор на мелницата в гр. Омуртаг. Свидетелят установява,
че ищцата преживяла много тежко смъртта на сина си, като С.М.зави, че ищцата често му се обаждала, за
да й помогне за нещо и виждал как преживявала смъртта на Димитър. Преди ПТП
имали перфектни взаимоотношения. Съдът кредитира тези показания като
непосредствени, лични и логични. Същите не се опровергават от останалия
доказателствен материал. При това
положение по делото пълно и главно по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК са установени
и търпените неимуществени вреди, както и пряката им причинна зависимост от
процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на сина на ищцата Б..
Съдът, за да определи справедливо
по размер обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съобразява установените
от конкретни по делото обстоятелства, а именно: смъртта на пострадалия
Д.Д. е била внезапна, прекъсвайки установените в семейството добри отношения на подкрепа, което предполага по – голям
интезитет на отрицателно засягане на психиката на ищцата Б..Това е така, тъй
като и ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. е възприето, че вземане за
неимуществени вреди не възниква дори за най – близките на починалия, ако те
са били в лоши отношения с него. В
конкретния случай е било точно обратното, като пострадалия и ищцата са живели в
едно домакинство , а смъртта на Д.се преживявала тежко от неговата майка. Настоящият
състав на съда, а принципно и константната съдебна практика, приема, че самият
факт на неочаквана загуба на близък човек, родител, съпруг, син, дъщеря, е обстоятелство,
което само по себе си причинява шок и душевни страдания, обичайни при подобни
случаи. Съдът счита, че загубата е била преждевременна и с оглед установената биологична и социална
логика, децата да надживяват своите родители, а не обратното, както е в
процесния случай. Като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат и
стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, които
според официалните средностатичическите показатели на НСИ по време на възникване на увреждането
– 2015 г., са в размер на 4886 лева и показват повишение спрямо предходни
години. Нивата на
застрахователно покритие, респ. - нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението. Предвид
всичко изложено съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищцата болки и страдания, вследствие смъртта на сина й, е сумата от
100 000 лева, която следва да бъде редуцирана с 50% предвид установеното
съпричиняване на вредоносния резултат.
Предявеният пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ е основателен и доказан до размера на сумата от 50 000 лева, до
която следва да се уважи, а за разликата
до пълния претендиран размер от 100 000 лева да се отхвърли.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава върху присъдената
главница от 50 000 лева, считано от
датата на увреждането 27.10.2015 г. до окончателното изплащане.
Съдът следва да се произнесе и по възражението на ответника, че принос за настъпване на вредоносния резултат
има третото лице помагач – АПИ, което според поддържаното от застрахователя
стопанисвало пътният участък в който е настъпило ПТП. Съгласно
относимата в конкретния случай норма
на чл. 223, ал.2 ГПК, установеното в
мотивите на решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със
страната, поискала привличането – в случая
в отношенията с ответника ЗАД
„ОЗК - З.“. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
инцидентът е настъпил на път между с. Горско село и път III-4802, на територията на Община Омуртаг. Представени
са от третото лице заверено копие от карта на процесния пътен участък; Решение
на Министерски съвет № 945 от 01.12.2004
г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища; Списък на общинските
пътища на територията на област Търговище. Видно от сочените писмени документи пътният участък е част от
общинската пътна мрежа, обозначен като TGV2059 с
наименование път III – 4802, Омуртаг – п.к. Горско село/ - Великденче. Следва
да се уточни и това, че критериите за включване на път в списъка на общинските
пътища съгласно чл.3 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата са приети с Решение № КАЕП-0I-02-51/6.10.2006 г. на Националния
експертен съвет по устройство на територията и регионална политика. Съгласно
сочените критерии всеки път, включен в списъка,е представен с: идентификационен номер; описание на пътя, и информационни
данни за Обслужваните общини). Идентификационният номер на местен общински път представлява 7-значен
буквено-цифров код със следната структура: Първите три разряда
(AAA) представляват идентификационния код на областта по ЕКАТТЕ, в която се намира началото на пътя (км 0+0). Изписан е на
латиница с големи букви. b) Четвъртият разред (К) е числото на категорията на
пътя-1,2 или 3. c) Последните три разряда (111) са номер на пътя в областта.
Номерата на пътищата, тръгващи в дадена
област,
образуват непълна редица. Позициите 5 и 6,когато са
незначещи,
получават стойност "нула". В настоящият
случай пътят по представеното Приложение № 2 към посочения по – горе списък на
общинските пътища на територията на област Търговище, е обозначен по следния
начин: TGV2059 с наименование път III – 4802, Омуртаг
– п.к. Горско село/ - Великденче. А съгласно Решение на Министерски съвет № 945 от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък
на републиканските пътища път IIІ-4802
е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ
изцяло по територията на Търговищка област, Община Омуртаг. Съкращението в
наименование на пътя – „п.к“ означава пътно кръстовище. В наименованието на един местен общински път са включени имената на
населени места,
селищни образувания и други обекти,които пътят обслужва.
Когато броят на обслужваните обекти е по-голям от 4 ,някои имена са изпуснати-включени се само онези,които
недвусмислено определят ситуационното положение на пътя. Имената на
обслужваните обекти са изписани по реда на срещането им в направление от
началото към края на пътя. Всеки местен общински път има задължително едно
свързване с общата пътна мрежа на страната. В наименованието на пътя то е
указано чрез номера на пътя (републикански или друг общински),към който става
привързването. За по-точно локализиране мястото на привързването, където това
се налага,
е посочена и пътната отсечка. Пътят и отсечката, в които
става привързването, са изписани в прави
скоби.
Видно е следователно, че се касае за общински път, който е втора категория, обслужва и има връзка с
републиканския път на пътно кръстовище за с. Горско село, където е настъпило и
ПТП. Съгласно дефинициите, дадени с чл.
3, ал. 1 и ал. 3 от Закон за пътищата и Правилника по приложението му,
общинските пътища са местни и не са част от републиканската пътна мрежа. Така и ал. 3 на чл. 8 от Закон за пътищата, сочеща, че
общинските
пътища са публична общинска собственост. Според чл.
28, т. 3 от ППЗП контролът на дейностите по управление на пътищата се
осъществява по низходящ ред, както следва: за общинските пътища: а) министъра на регионалното развитие и
благоустройството;б) кметовете на общините, районите и кметствата. Налага се
изводът, следователно, че третото лице
помагач – АПИ, не отговаря за поддръжката и ремонта на процесната пътна отсечка
и не е задължение на АПИ да изгради асфалтова настилка, достатъчно широка, че
да се разминат две МПС, както се поддържа неоснователно от ответника ЗАД „ ОЗК
– З.“.
По разноските:
Ищцата И.Б. е освободена от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото. Претендирано е
присъждане на възнаграждение за безплатно адвокатско представителство по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което съдът следва да присъди в полза на адвоката и да
определи по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същото възлиза на сумата от 2436 лева с ДДС и е дължимо
на адвокат Н.Д. –АК – Шумен, ЕГН **********.
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска,
/ 50%/. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е
основателно. Същия е договорен / договор за правна защита и съдействие на л.
268/ и платен / платежно нареждане на л.
269/ в размер на 4500 лв. с ДДС, които не съответстват на фактическата и правна
сложност на делото и усилията по
защитата, предвид наличието на многобройна съдебна практика, включително и
задължителна такава по прилагането на
чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./. Ето защо размера на възнаграждението е редуциран до
минималния такъв по Наредбата до сумата от 3530 лева/ чл. 7, ал. 2, т. 4/ ,
който хонорар разпределен съобразно с отхвърлената част от иска от 50%, следва
да се присъди в размер на 1765 лева с
ДДС. Освен това ответникът е сторил разноски за депозити за вещи лица по САТЕ,
КСМАТЕ, разпит на свидетел и съдебно удостоверение, които възлизат на сумата от
332.50 лева, или общо на ответника се дължат съдебни разноски в размер на 2097.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗАД
„ОЗК - З.“ АД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 2000 лв. – държавна такса за уважената част
от иска, и сумата от 155.57 лева – депозити за вещи лица по САТЕ и СМЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ******, да заплати на И.Е.Б., ЕГН
**********, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 50 000 лв.
/петдесет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Д.Г.Д., настъпила вследствие на ПТП от
27.10.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.10.2015
г., до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за разликата над
сумата от 50 000 лева до пълния заявен размер от 100 000 лева, ведно със
законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Е.Б., ЕГН ********** , да
заплати на ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ******,
сумата от 2097,50
лева.– разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК
******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2000 лв. – държавна
такса за уважената част от иска и сумата
от 155,57 лв. – възнаграждение за вещи лица по САТЕ и СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с
чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК
******,
да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********, член
на Адвокатска колегия - Шумен, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищцата И.Б.
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 2436 лева с ДДС.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника -
Агенция П.И..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице
помагач.
Съдия: