Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./12.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
18099 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Т.И.“ ООД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***. Михайловски № 20,
чрез адв. Е.М. от ВАК срещу „Я.З.п.”
ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, *****“,
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5051.94 лв. с ДДС, представляваща
остатък от дължимото възнаграждение по Договор от 27.02.2018г.
за извършени СМР - изпълнение на шпакловка и хидроизолация на терасата на ап.
506 от ищеца, възложени му от ответника и сумата от 1872.00 лв. с ДДС, представляваща
остатък от дължимото възнаграждение по Договор от 22.02.2018 г.
за извършени СМР - вътрешен ремонт на апартаменти №***
и №*** от ищеца, възложени му от ответника, които обекти се
намират в апартаментен хотел ****
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните
фактически твърдения: На 27.02.2018г. и 22.02.2018г. между ответника като възложител и ищеца
като изпълнител били сключени два договора за изработка. По първия от тях, ищецът приел извършване на СМР -
изпълнение на обработка
на бетонната плоча, шпакловка и хидроизолация на
терасата на ап. 506, находяща се в апартаментен хотел
****, **** срещу договорено възнаграждение от
16219.08 лева с ДДС. Извършил възложените
работи в срок и качествено, съобразно уговорения обем. Работата била приета от
ответника без забележки е протокол от 08.05.2018г., като
възнаграждението по договора било изплатено частично. Остатъкът от дължимото
възнаграждение възлизал на 5051.94 лв. с ДДС. По втория договор от 22.02.2018
г. следвало да извърши вътрешен ремонт на апартаменти №***
и №***, находящи се на етаж ** в апартаментен хотел ***.
Договореното възнаграждение било в размер на 9360.00
лв. с ДДС. Ответникът приел извършената работа без забележки на 16.04.2018г.,
като неизплатената част от възнаграждението по този договор възлизала на 1872.00
лв. с ДДС. Въпреки приемането на работата и изправността на ищеца, възложителят
не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на дължимото възнаграждение
за извършените СМР. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В отговор на исковата молба депозиран по реда
и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по същество.
Поддържа, че ищецът не е изпълнил договорените дейности в уговорения обем и
срок. Макар и
частично изпълнена, твърди, че работата не е била приета от негов упълномощен
представител и че същата е негодна за приемане. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните е прието, наличието на сключени между тях Договор
от 27.02.2018г. за извършване на СМР - изпълнение на
шпакловка и хидроизолация на терасата на ап. 506 при договорено възнаграждение
в размер на 16219.08 лева с ДДС и Договор от 22.02.2018г. за извършване на СМР - вътрешен
ремонт на апартаменти №** и №**
при договорено възнаграждение в размер на 9360.00 лв. с ДДС, които обекти се намират в
апартаментен ******.
На 22.02.2018 г. между страните е
сключен договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършване на СМР - вътрешен
ремонт на апартаменти №** и №**, които обекти се намират в апартаментен ****,
при договорено възнаграждение в размер на 9360.00 лв. с ДДС. Уговорените работи са посочени в чл.1, от т.1 до т. 9:
събаряне на преградна стена между коридор и спалня и изхвърляне на строителните
отпадъци; направа на отвор за входна врата и изхвърляне на строителните
отпадъци; преработка на ВиК система; монтаж на входна
врата; демонтаж на ламинат; изграждане на преградна
стена; шпакловка и оформяне на стените; монтаж на ламинат
и боядисване на стени. Срокът за изпълнение е 14 календарни дни от получаване
на авансовото плащане в размер на 3744 с ДДС. В чл. 11
страните уговорили дължимост на неустойка при
неизпълнение на поетите задължения в размер на 1% на ден, но не повече от 20%
от стойността на договора.
На
27.02.2018г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът е
възложил на ищеца извършването на СМР на частична площ от цялата площ на
прилежаща тераса на ап. 506, на пети етаж в хотел „Голдън лайн“
в кк Златни пясъци. Уговорените работи са посочени в
чл.1, от т.1 до т. 4:
подмазване на борд по парапета, изглаждаща шпакловка с армираща мрежа, полагане
на двукомпонентна хидроизолация „крафт“ на циментова
основа с армираща мрежа на два пресечни пласта и обмазване
на всички ъгли и отводни канали /сифони/ с течна гума „крафт“.
За тази работа дължимото възнаграждение е уговорено в размер на 8350.80лева без
ДДС и за материали 5165.10лева без ДДС. Съгласно чл. 3 срокът на изпълнение е
до започване на туристическия сезон, но не по-късно от 15.05.2018г. В чл. 11
страните са уговорили дължимост на неустойка при неизпълнение на поетите
задължения в размер на 1% на ден, но не повече от 20% от стойността на
договора.
Не
е спорно, че ищецът е получил частично плащане и по двата договора, като
остатъкът е в исковите размери.
Начинът
на приемане на работата страните са уговорили в чл. 8 и от двата договора, и
това следва да стане чрез подписан от двете страни протокол с описание на
извършената работа - количество, качество на СМР, вложени материали,
констатирани недостатъци и спазване срока на изпълнение.
На
27.02.2018г. представители на двете страни по договорите - В.С.за възложителя,
заемащ длъжност гл.инженер и управителя на дружеството изпълнител са подписали
протокол за оценка на състоянието на прилежащата бетонна плоча след извършване
на СМР. В протокола е описано състоянието на плочата и нужните работи за
извършване цялостната изолация на терасата. Взето е решение, че работата ще се
раздели на два етапа предвид спецификата й и предстоящия летен сезон, през
който извършването на строителни работи е забранено, като етап - полагането на
топлоизолация, армирана замазка и подова настилка следва да се извърши след
приключване на сезона поради технологично необходимост от повече време и
положителни температури. В тази връзка, на 27.02.2018г. е подписан вторият
договор за възлагане извършване на СМР по първия етап на работата по цялостната
изолация на терасата.
За доказване на твърденията си, че ответникът
е приел извършената работа по двата договора без забележки са ангажирани
писмени документи. От тях е видно, че на 16.04.2018г. между представители на
страните е бил подписан протокол за установяване извършването и заплащането на
СМР към договора от 22.02.2018г., а на 08.05.2018г. и по втория договор, в
които са били описани подробно извършените работи като вид, количество и
единична стойност.
От
ангажираните доказателства /л.57-60 / се установява, че В.С.е бил служител на ищцовото дружество до 09.05.2018г., когато ТПО е прекратено
по взаимно съгласие на страните, като в периода 19.04-08.05.2019г. същият е
ползвал платен годишен отпуск. Заемал е длъжност главен инженер.
От
ангажираните доказателства /л.165-170/ се установява, че В.С.е заемал е
длъжност главен инженер и съгласно трудовите му функции по длъжностна
характеристика, същият е имал организационни, ръководни и контролни функции
върху производствената дейност на отдел Технически.
На л. 170 е приложена кореспонденция между страните във връзка със
сключване на договор за ремонт на тераса на ап.506, етап втори – хидроизолация.
С оглед
дадената възможност на ищеца за събиране на гласни доказателства, за установяване изпълнение на строително монтажни работи,
качествено и в срок, е разпитан
св. В.С.. В показанията си установява, че е заемал при ответника длъжността главен инженер от 17.10.2017г. до 09.05.2018г. На подобна
или близка позиция с такова образование в хотела нямало друго компетентно или
техническо лице. Между страните били сключени няколко договора, като единият от
тях бил за ремонт и разделяне на два апартамент, а вторият за частичен ремонт
на покривна тераса, разделен на два етапа. Първият етап се състоял в
разрушаване и премахване на компрометираните материали, а вторият в замазване с
хидроизолация, с цел да се преустанови /запечата/ плочата, за да не попива
повече вода, който втори етап е една част от цялостно завършване на покривната
тераса. Постигнали съгласие за цялостен ремонт на терасата, но се състояла само
част от него. Втората част отложили за довършване след летния сезон. За втората
част, която представлявала окончателното довършване нямали сключен договор. Всичко
било изпълнено в съответствие с договорите. Между страните не е имало конфликти
във връзка с изпълнението на договорите.
Свидетелят Д.А.не установява
релевантни за делото факти.
В настоящия случай ответникът твърди
наличие на дефекти в извършеното. За установяване твърденията му относно
уведомяване изпълнителя за лошото изпълнение и предприетите от последния
действия по отстраняване на дефекти е разпитан като свидетел Ж.Д./в ТПО с
ищеца/. Св. Д. е управител на хотела с образование Туризъм.
Разказва, че към средата на м.април 2018г. ответникът е започнал ремонти
дейности по премахване покритието на едната тераса и спиране на теча по долните
етажи. Работата приключила към края на юни, но имало проблеми с изпълнението.
Течът продължил, въпреки положената хидроизолация. Правили експерименти като
пълнели терасата с вода. Водата продължавала да тече по долните етажи. Св.
заявява, че не е запознат
подробно с договора, но знае какви са уговорките.
От
показанията на св. Н. се установява, че същият заема длъжността строителен
работник-поддръжка в ***. В.С.му бил
пряк началник. След приключване на работата от изпълнителя, констатирали
дефекти по апартаментите и влизали да боядисват.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
В
чл. 264, ал.1 ЗЗД е регламентирано задължението на поръчващия да приеме
извършената съгласно договора работа. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че приемането включва фактически и правни действия, т.е реално
предаване от изпълнителя и получаване от възложителя на трудовия резултат, и
одобрение на изработеното като съответно на поръчаното. Възложителят няма право
да откаже приемане на работата в случай, че тя е изпълнена съобразно
договореното и без недостатъци, и ако поръчващият не прегледа работата, не
направи всичките си възражения или откаже да я приеме, въпреки че е съответна
на уговореното, то работата се счита за приета, рискът преминава върху поръчващия
и той дължи уговореното възнаграждение. При приемане на работата, същата следва
да бъде прегледана от поръчващия и ако той констатиран явни недостатъци, видими
при обикновен поглед, е длъжен да направи възраженията си незабавно пред
изпълнителя. Ако пък се касае за скрити недостатъци, проявили се по-късно или
такива, които е невъзможно да бъдат установени при обикновен преглед,
възраженията си поръчващият следва да направи веднага след откриването им или в
уговорения срок. Една от хипотезите на правомерен отказ от приемане на работата
е изработеното да има недостатъци, правещи го негодно за ползване по
договореното или обичайно предназначение. В тази хипотеза поръчващия има
правата по чл. 265 ЗЗД и така регламентираната обща отговорност за недостатъци
в строителството възниква от момента на приемане на работата.
Ответното
дружество е възразило срещу представителната власт на В.С., подписал
протоколите като представител на възложителя. Оспорило е същите и по
съдържание, вкл. и относно достоверната им дата.
Константната
практика на ВКС приема, че по правната си същност този протокол е частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно отразените в него факти, което заставя съда да преценя доказателствената
му стойност с оглед на всички доказателства по делото и по вътрешно убеждение.
В случай, че протоколът е подписан от възложителя, респ. негов представител, то
тежестта на доказване, че част от удостоверените работи реално не са били
изпълнени се носи от възложителя. От ангажираните доказателства се установява,
че В.С.е бил служител на ответното дружество до 09.05.2018г., когато ТПО е
прекратено по взаимно съгласие на страните, като в периода 19.04-08.05.2019г.
същият е ползвал платен годишен отпуск. Заемал е длъжност главен инженер и
съгласно трудовите му функции по длъжностна характеристика, същият е имал
организационни, ръководни и контролни функции върху производствената дейност на
отдел Технически. От събраните гласни доказателства става ясно, че С. е
отговарял за строително-ремонтните дейности в хотела. Техническият ръководител
е комуникирал с изпълнителя по повод възложената работа, а свидетелят Д. едва
след освобождаване С. от длъжност. Релевираното
възражение срещу представителната власт на служителя на ищеца - гл. инженер,
съдът приема, че по естеството си е такова по чл. 301 ТЗ, разпоредба приложима
и относно приемането на работата /така решение №118/05.07.2011г. по т.д. №
491/2010г. на ВКС, Второ ТО/. А това предполага, че дори и да се приеме, че се
касае за действие извършено без представителна власт, то от ненадлежно
представлявания следва да е налице противопоставяне на тези действия извършено
веднага. В противен случай налице е презумпция за потвърждаване действията без
представителна власт, като фактът на противопоставянето следва да бъде
установен от ответника. Ангажираните по делото доказателства говорят, че
подобно противопоставяне няма. Всъщност, точно обратното. Че представляващият ответника
изпълнителен директор е бил в известност относно действията на С., респ. за
тяхното потвърждаване говори, както факта, че в изпълнение на подписания от
него протокол за оценка, впоследствие представителя на дружеството възложител е
сключил друг договор, по който е извършил плащане. Дори и да се приеме, че
подписването на протоколите не ангажират волята на ответното дружеството, то
извършеното плащане по издадените фактури за остойностяване на дължимото
възнаграждение по договорите е безспорно доказателство за недвусмислено
признание на задължението и приемане от поръчващия на фактически изпълнените
работи. Затова, съдът приема, че работата и по двата договора е била приета,
при това без забележки.
За
установяване твърденията за наличието на недостатъци по извършената работа, не бяха
ангажирани други доказателства.
При задължението за приемане на
работата поведението на възложителя се поставя на плоскостта на принципа за
осъществяване на точно и реално изпълнение на договора и стремежът към
прекратяване на облигационната връзка. Съдът приема, че работата е била приета
от възложителя, при това без забележки. Ако впоследствие обаче се установят
недостатъци в изработеното, то за ответника е възникнало задължение по
уведомяване за тях на изпълнителя. От ангажираните по делото доказателства обаче не може да се
приеме, че ищцовото дружество е в неизпълнение на
поетите с договорите задължения. Няма съмнение, че страните са влезли в
договорни отношения през м. 02.2018г. по повод отстраняване на появил се теч от
покривната тераса на хотела стопанисван от ответното дружество. Изпълнението на
работата страните са уговорили да се извършва на етапи, като за всеки етап се
сключва отделен договор с конкретно посочване на възложените работи. Това е
видно от протокола за оценка на състоянието на бетонната плоча от 27.02.2018г..
Изрично е посочено в протокола, че в детайла на терасата е предвидена
топлоизолация, защитена с армирана замазка с подходящи наклони и окончателно
завършваща подова настилка, което е втори етап от ремонта на терасата, следващ
изпълнението на уговореното в договора от 27.02.2018г. и предмет на последващо
уговаряне.
Отразено
е, че дейностите по договора от
27.02. служат за основа при извършване на останалите етапи на
окончателната изолация на терасата, но поради факта, че през летния сезон не
може да се извършва строителна дейност на територията на комплекса, тези
мероприятия ще бъдат разделени на два етапа. Полагането на останалите части и
пълната изолация на терасата ще се извърши след края на активния летен сезон и
е обект на допълнителен договор. Установява се от гласните доказателства, че ищцовото дружество е било уведомявано за продължилия теч
след м. май, когато обаче считано от 15 май до 01 октомври е в сила забрана за
извършване на строителни и монтажни работи по чл. 15 ЗУЧК. Затова и
изпълнението на работите по втория договор е следвало да стане в срок до
15.05.2018г. /чл.3/. След тази дата са били налице обективни пречки ответното
дружество да продължи работата на обекта, вкл. впоследствие доколкото от гласните
доказателства се установи, че по желание на ответника договорните отношения с ищеца
са били прекратени.
С оглед горното, съдът счете предявените искове за
основателни в заявения размер.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора
и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на
устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,
обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно 276.96
лева за държавна такса; 2500 лева под формата на платено възнаграждение за защита
и съдействие от един адвокат. Релевираното от
представителя на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат, съпоставено с
действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл. 7, ал.
2, т. 2 и 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, мотивира решаващия състав да приеме същото за основателно.
Възнаграждението следва да се редуцира до сумата 1500 лева. Така разноските
направени в настоящото производство, които следва да се възложат в тежест на
ответника възлизат на 1776.96 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Я.З.п.”
ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.И.“
ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5051.94 лв. с ДДС, представляваща
остатък от дължимото възнаграждение по Договор от 27.02.2018г.
за извършени СМР - изпълнение на шпакловка и хидроизолация на терасата на ап.
506 и сумата от 1872.00 лв. с ДДС, представляваща
остатък от дължимото възнаграждение по Договор от 22.02.2018 г.
за извършени СМР - вътрешен ремонт на апартаменти №**
и №**, които обекти се намират в апартаментен ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл.
266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Я.З.п.” ЕАД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление ***, к.****
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.И.“ ООД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1776.96 лева /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и 0.96 ст./, представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: