Решение по дело №897/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  748

 

гр.Бургас, 2.7.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

 при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 897 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по повод жалба на Р.Ш. с ЕГН: **********,  срещу Наказателно постановление № 18-0769-003875/02.10.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като същата е бланкетна, без конкретни възражения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 3.7.2018г. около 12 часа жалбоподателя Ш. управлявал МПС с рег. № ***, собственост на *** в гр. Бургас по ул. „Демокрация“ до х-л Космос. По същото време свидетелят – П. – мл. автоконтрольор при ПП бил на работа и решил да извърши проверка на автомобила. Спрял го, като в хода на проверката констатирал, че водачът не представя полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на място съставил на водача АУАН, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638, ал.3 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал, без да впише възражения. Същия ден – на 3.7.2018г., в 16,31 ч. собственика на автомобила сключил застрахователна полица с покритие от една година /стр.9/.

Въз основа на АУАН на 2.10.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ, поради което и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Срещу горните факти не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на жалбоподателя и не са ангажирани никакви доказателства.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество актосъставителят Петров несъмнено притежава (от данните по делото е видно, че същият е заемал длъжността „младши автоконтрольор“).

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. 

Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.

            По същество, съгласно  чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, както и че същият не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата и часа на полицейската проверка. Такава е била сключена едва след проверката (същия ден в 16,31 ч.). Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Стоянов.

       Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Видно от показанията на св. Петров – към момента на спиране МПС-то е било в движение и се е управлявал именно от жалбоподателя. Следва да се има предвид и че съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г. - понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. На база на горното, съдът счита, че в конкретния случай на посочената дата и място жалбоподателя е управлявал автомобила, по смисъла на закона и е бил негов „водач“, поради което и е годен субект на нарушението по чл. 638, ал.3 КЗ, без значение дали МПС-то му е било предоставено от друго лице или не.

       Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ  законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на 400 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-003875/02.10.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на Р.Ш. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / А. Бобоков /

 

Вярно с оригинала: Д.М.