М ОТ И ВИ към НОХ дело №766/2015г.
Районна Прокуратура –гр. Кърджали е
внесла обвинителен акт против подсъдимия А. *** за извършено престъпление по
чл. 149, ал.1 от НК, а именно за това че на 24.04.2015 г. в
гр. Кърджали, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление, а именно целувал по устните, опипвал по задните и интимните части,
опипвал по тялото и прегръщал лицето Ч.Х.Р. с ЕГН:********** от гр. Кърджали,
като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.
В
съдебно заседание представителят на РП-Кърджали н. поддържа обвинението спрямо
подсъдимия, като счита фактическата обстановка за недоказана по безспорен и
категоричен начин.
В първото по делото заседание на пострадалата
Ч.Р., е назначен особен представител, с оглед нейното малолетие и предвид обстоятелството, че майка й живее в
чужбина и н. може да представлява същата в хода на производството, а баща й е
неизвестен, съгласно удостоверение за раждане. Към момента на производството
пострадалата Р. живее с баба си и дядо си, които н. притежават настойнически
права по отношение на детето. Така мотивиран, с оглед защита интересите на
пострадалото лице, съгласно внесения обвинителен акт, съдът назначи особен
представител – адв. П., чрез който пострадалата бе конституирана като частен
обвинител. В хода по същество така назначения особен представител заявява, че
също н. поддържа обвинението и намира същото за недоказано по безспорен начин,
като пледира за произнасяне от съда на оправдателна присъда.
Подсъдимият се явява лично на всички съдебни
заседания и с адв. Х.К.. В хода по същество се придържа към своя защитник и моли
да бъде оправдан.
Защитата на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда, като намира обвинението за недоказано. Намира, че при
анализ на доказателствата, съдът н. следва да кредитира показанията на
пострадалата Ч., тъй като същата давала доста противоречиви такива, разказвала
факти и обстоятелства, който били предмет на друго наказателно производство със
сходен предмет. С оглед обстоятелството, че от показанията на другите разпитани
в хода на производството лица н. би могло да се изведе фактическата обстановка
по случая, намира обвинението за недоказано и пледира за оправдателна присъда
по отношение подзащитния му.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Към
месец април 2015г. пострадалата Ч.Р. била ученичка в 2-ри „А” клас на СОУ „П.Р.Славейков”
–гр. Кърджали, като всеки ден дядо й - св. М.Р.Р. я водил
до училище и я вземал след учебните часове. На 23.04.2015г. около 16:30ч. -17:30ч., св. М.Р. отишъл до
училището, за да вземе внучката си – св. Ч.Р.. Там се е запознал с подсъдимия О.,
който също чакал своята внучка от училище –св. Ъ. О. също ученичка в 2 –ри „А” клас на СОУ
”П.Р.Славейков“ -гр. Кърджали. Св. Ъ.О. и постр. Ч.Р.
били приятелки още от детската градина. В същия ден подс.
А.О. предложил на св. М.Р. заедно с децата да отидат до градината му, която
била наблизо - непосредствено до училището в кв.”Възрожденци”, във вилната зона
по пътя за кв.”Прилепци”. Св. М.Р. се съгласил и четиримата отишли до градината,
където децата си поиграли, след което св. М.Р. и постр.
Ч.Р. си тръгнали. На следващия ден 24.04.2015г. подсъдимият А.О. отишъл до
училището за да вземе внучката си Ъ. от училище след занималня. Пострадалата Ч.
заедно със св. Ъ. отишли до св. В. – учителка на децата в занималнята, като св.
Ъ. попитала дали може и св. Ч. да тръгне с нея и дядо й, който в този момент ги
чакал пред класната стая. След като св. В. разрешила, св. Ъ. и св. Ч. тръгнали
заедно с подсъдимия О., който ги завел отново до градината, в която децата
играели предишната вечер. След като стигнали до градината св. Ъ. и св. Ч.
започнали да си играят, като използвали вода и пясък за да посадят нещо. В
резултат на това си изцапали ръцете и обувките с пясък. Св. Ъ. и св. Ч. помоли подс. О. да
им измие ръцете и обувките, като и двете сами си събули обувките и ги дали на
подсъдимия да им ги измие. След като подсъдимият измил обувките на двете
момичета, ги оставил да изсъхнат отвън докато децата седели на столчета в
близост до фургон намиращ се в градинското място. След известно време св. Ъ. и св.
Ч. сами са си обули обувките. След като си обули обувките и двете деца влезли
във фургона намиращ се в градината, който бил с отворена врата. Първа от
фургона излязла св. Ъ., която започнала да си играе а след това излязла св. Ч.,
която останала отвън сама на столчето да си почива. В това време докато св. Ъ.
си играела, подсъдимия О. отишъл до св. Ч. и и казал да дойде с него до фургона.
Св. Ч.Р. заявила че н. желае да стори това, при което подс.
А.О. я взел и вкарал във фургона, като я сложил върху едното легло, а после й
казал да легне на същото. Св. Ч. заявила, че н. желае да ляга. Подсъдимия А.О. свалил обувките на св. Ч. и ги оставил под
леглото. В това време св. Ч.Р. останала права на леглото, като в това положение
подс. О. й свалил клинчето
и бельото до глезените и започнал да я опипа по дупето и интимните й части. Прегръщал
я, и я целувал с език. Докато подс. О. я опипвал по
тялото и я целувал по устните, пострадалата
Ч. му казала да н. я пипа така, но н. викала, защото св. Ъ. играела навън. След
това св. Ч. си вдигнала гащите и клинчето. В същото
време св. М.Р. отишъл до училището в което учели двете момичета, но след като
учителката на св. Ч.Р. му казала, че обв. О. е взел
нея и своята внучка Ъ., св. М.Р. се досетил къде може да са и отишъл до
градината на обв. А.О.. Когато пристигнал до
градината, св. Р. видял, че вратата на входа на градината била отворена. Същият
влязъл и видял внучката на обв.О. –Ъ., която стояла
сама в градината Св. Р. попитал къде е неговата внучка, а св. Ъ.О. отговорила,
че Ч. е вътре в фургона. Св. М.Р. тръгнал към фургона, вратата му била отворена
и той влязъл вътре, като още при влизането си видял внучка си седнала на
леглото без обувки, като подсъдимият О. бил клекнал до нея в непосредствена
близост лице с лице. Щом го видял подс. О. започнал
да обува обувките на св. Ч., но в следващият момент ги оставил и се изправил.
Св. Ч.Р. била с облечени дрехи, а обувките й били под леглото. Св. Р. попитал подс. О. какво прави с внучката му и след като детето му
разказало че подс. О. я пипал и целувал по устата, св.
Р. се обадил на полицията.
Видно от заключението на назначената
в досъдебното прозизводство съдебно-психологична екзпертиза -65/2015г. Ч.Р. предвид малолетната си възраст към датата на
извършване на престъпното деяние 24.04.2015г. н. е могла да разбира и ръководи
постъпките си. Поради състояние на психофизична несрялост н. е могла да схване в достатъчна степен
свойството ,т.е. фактическият състав на престъпното деяние.
Така изготвеното и прието по реда на чл.
282 от НПК заключение е категорично, че предвид възрастта, степента на
интелектуалното и личностното развитие св. Ч.Р. е способна правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от действителността.
Експертизата заключва, че при възпроизвеждане на тези факти и обстоятелства
същатата индивидуализира моменти и действия, които н. могат да бъдат съотнесени
към минали случки.
В съдебното заседание след приемане на
изготвената в досъдебното производство експертиза и след изслушване разпита на
пострадалото лице, обясненията на подсъдимият, показанията на св. М.Р. и св. Ъ.О.,
вещото лице д-р. Т.Д. допълва, че допуска химотетично,
че в следствие на психотравмата, която е от предишна
случка, св. Ч.Р. би могла в разказа си да пренася моменти от действия които са относими към минали случки, като заявява, че го допуска,
без да твърди с категоричност. С оглед на така даденото допълнение на
вещото лице в съдебно заседание, настоящият съдебен състав намери за необходимо
изискването на НОХД 713/2014г. на РС Кърджали, по което съдебно производство
пострадалата Ч. също се явява пострадало лице отново от престъпление по чл.
149, ал.1 от НК за прилагане към материалите към настоящото производство и възлагане на допълнителна съдебно –психологична
експертиза на същото вещо лице и на още едно вещо лице – специалист в областта
на детската психология, които вещи лица
след като проучат материалите по НОХД
713/2014г. на РС Кърджали и извършват преглед на пострадалата Ч. да отговорят:
1/ Има ли пострадалата Ч.Р. конкретен спомен за фактите и обстоятелствата от
дата 24.04.2015г. предмет на настоящото производство, 2/налице ли е правилно
възпроизвеждане на тези факти и обстоятелства в показанията на св. Ч.Р. от
07.12.2015г. дадени пред настоящият съдебен състав в хода на съдебното
следствие и 3/ Разказва ли пострадалата Ч.Р. в тези показания за факти и
обстоятелства който са били предмет по предходно и цитирано по- горе
производство с идентичен предмет.
Видно от заключението на назначената и
приета в съдебно заседание съдебно –психологична експертиза 8/2016г. изготвена
от В.Б. – клиничен психолог, специалист детска психология и Т. Динкова –
клиничен психолог към Държавна психиатрична болница – Кърджали, Ч.Х.Р. има конкретен спомен за фактите и
обстоятелствата от премета на настоящоото производство от дата 24.4.2015г. Налице е правилно и хронологично
последователно възпроизведане на фактите и обстоятелствата от предмета на
делото в показанията на Ч.Р., дадени на 07.12.2015г., във вр. със случилото се
на 24.04.2015г. Н. се установява в показанията на Ч.Р. дадени на 07.12.2015г.
да е налице разказ от факти и обстоятелства, които са били предмет на НОХД 713/2014г.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът изведе от събираните в съдебното заседание
гласни доказателства, а именно от обясненията подс. А.С.О.,
които освен средство за защита са и доказателствено средство, като същите са
кредитирани от съда частично по отношение обстоятелствата свързани с вземане на
децата от училище, оставянето им да си играят в градината и почистване на
обувките им. В останалата им степен същите са изцяло в противоречие с останалия
събран доказателствен материал и насочени да изградят защитната версия на
подсъдимия, свързана с причината, поради която се е намирал насаме в процесния
фургон с пострадалата Ч.Р.. Показанията на свидетеля М.Р.Р.
също бяха кредитирани частично от настоящият състав. От същите съдът изведе
фактите свързани с обстоятелствата относно това дали св. Ч.Р. е била с обувки в
момента, в който св. М.Р. е влязъл във фургона, къде се е намирала същата и
къде е бил подсъдимият в същият момент. Доколкото св. Р. в края на своите
показания е заявил, че н. е видял подсъдимият да целува пострадалата, а си е
помислил, че това е така предвид близостта на лицата им в момента на влизането
му във фургона, съдът намира, че същият н. е станал свидетел очевидец на такова
действие извършено от страна на подсъдимия по отношение на св. Ч.Р.. Горното
обстоятелство, обаче н. води на извода, че това н. се е случило и че подсъдимия
н. е извършил такива действия по отношение на пострадалата, доколкото в своите
показания същият свидетел заявява, че пострадалата Ч. веднага след като я
попитал дали подсъдимия й е направил нещо му е казала, че същият я пипал и
целувал с език по устата. Предвид горното макар и косвени, показанията на св. М.Р.,
съдържат доказателства в тази насока. Съдът дава в. на показанията на постр. Ч.Х.Р., на показанията
на св.Ъ.О. и показанията на св.Севдалина А.В., които съдът кредитира като
последователни и логични. Изложената
фактическа обстановка се извежда и от разпита и заключението на вещото лице д-р
Т.М.Д. по съдебното-психологична експертиза -8 /2016г., както и от назначената
в досъдебното производтсво съдебно –психологичната експертиза -65/2015г. приети
като доказателства по делото. Както беше посочено по – горе съдът кредитира
обясненията на подсъдимия частично, като намира същите за достоверни единствено
в частта че пострадалата сама е искала да отиде с тях в градината и че децата
са си изцапали обувките което е наложило същият да им ги измие. В останалата си
част обясненията на подсъдимия са противоречиви и непоследователни, като същите
изграждат защитната му версия. Същият в стремежа си да се дистанцира от
случилото се, завява че пострадалата Ч. е тръгнала след тях когато той вече е
бил тръгнал с внучката си към градината и се е намирал на пътя извън училище,
обстоятелство което се опровергава както от показанията на св. Ч. и св. Ъ.,
така и от показанията на св. Валентинова. Също така обясненията на подсъдимия
относно причината, поради която се е намирал във фургона с пострадалата Ч., а
именно за да й обуе обувките също се опровергават н. само от разпита и на св. Ч.,
а и от този на св. Ъ., която макар и
услужливо в подкрепа на защитната версия на подс.
О. да завява, че св. Ч. след като влязла с нея във фургона си свалила обувките,
заявява също така че преди това двете сами са си обули обувките, след като дядо
й им ги е почистил от калта. Показанията на св. Ъ.О., в частта в която същата
заявява че пострадалата Ч.Р. след като е влязла във фургона си е свалила
обувките и е останала там съдът намира за такива преразказани й в последствие с
оглед явяването й пред съда и дадени с оглед доизграждане защитната версия на
подсъдимия, което обстоятелство съдът извежда именно от разминаването им в
частта откъде точно подсъдимият е взел обувките на пострадалата Ъ., за да й ги
сложи на краката от вън или същите са били вътре до самата нея, както би
следвало да бъде според показанията на св. Ъ.. В тази си част обясненията на
подсъдимия са нелогични и непоследователни. Безспорно от показанията на св. Ъ.
и св. Р. е че двете деца сами са си обули обувките след като същите са били
почистени от подсъдимия О.. Горното обстоятелство води житейски до извода, че
всяко едно от децата, вкл. постр. Р. е било способно
само да си обуе обувките и н. се е нуждаело от помощта на подс.
О.. Горното води до нелогичност на
обясненията на подс. О. относно действията му и
причината поради която се е намирал сам във фургона с пострадалата Ч.. От друга
страна имаме едни последователни и логически свързани показния от страна на
пострадалата Ч. по отношение на конкретните действия който подсъдимия О. е
осъществил спрямо същата на 24.04.2015г., който видно от изготвените и приети в
хода на производството съдебно- психологични експертизи могат да бъдат
кредитирани като достоверни и като
такива дадени от лице с нормално развити за възрастта си интелект и способност
да възприема и възпроизвежда случилото се.
Съда н.
намира така дадените заключения за необосновани, доколкото вещите лица са
посочели въз основа на какви методи в областта на психологията са работили.
Също така н. намира същите за некомпетентно дадени, доколкото и двете лица са
дългогодишни, уважавани и авторитетни
специалисти в съответната област. Така мотивиран съда намери за необосновано
искането на страните за провеждане на повторен разпит на пострадалото лице и за
назначаване на нова експертиза, доколкото изготвените в производството такива
по категоричен и непротиворечив начин излагат твърдение, че пострадалата Ч.Р.
може да дава правдиви показания. Съдът н. споделя становището на защитата, че показанията на св. Ч.Р.н. са правдиви имайки
предвид заявеното от същата, че друг път н. е била в тази сграда и н. е давала
показания по случая, доколкото същата е на възраст на която н. би могла да се придвижва
самостоятелно и бива водена от своите дядо и баба, като това дали си спомня или
н. за предходния й разпит пред съдия и за предходното й явяване по предишно
дело, за което според вещите лица същата е загубила спомени, н. води до извода,
че същата н. си спомня какво точно се е случило с нея в процесния фургон,
обстоятелства за които същата има конкретни, ясни и последователни спомени или
че дава недостоверни показания по отношение на тези обстоятелства.
От правна страна при така
приетата фактическа обстановка настоящият инстанция, счита, че с деянията си,
подсъдимият А.С.О. е осъществил от обективна и от субектина страна състава на
престъплението по чл. 149, ал.1 от НК, като следва да бъде признат за виновен и
осъден за това, че на 24.04.2015г. в гр. Кърджали извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление, а именно целувал по устните, опипвал по
задните и интимните части, опипвал по тялото и прегръщал лицето на Ч.Х.Р. с
ЕГН-********** от гр. Кърджали, като деянието е извършено по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст –престъпление
по чл.149, ал.1. от НК.
От субективна страна А.О.
е осъществил деянието при форма на вината
пряк умисъл – да възбуди полово
желание като съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Същият ясно е съзнавал, че лицето
спрямо което е осъществявал конкретните действия към момента на деянието е било
на възраст на 8 години. Съзнавал е, че така осъществените действия – опипване
по интимните части, дупето, целуване по
устата са такива който могат да възбудят полово желание и въпреки, че е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си е извършил същото.
Фактическите изводи включени в предмета на
обвинението се подкрепят от събраните при разследването материали: показанията на
свидетелите Ч.Р., Ъ.О. и останалите свидетели в кредитираната от съда част на
показанията им; приложените към делото писменни доказателства и доказателствени
средства –доклади за установен факт, протоколи за разпит, протокол за оглед на
местопроишествие, справка съдимост, характеристика, както и извършените по
делото психиатрични експертизи.
По така описания начин подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста, по
който е предаден на съд и следва да бъде осъден.
При
определянето и индивидуализация на
наказанието съдът основавайки се на
принципите на закоността и индивидулаизация на накзанието по чл. 54 от НК.
Обществена опасност на деянието, с което
са засегнати обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност,
половата нравственост и морал на личността, и преди всичко на физическото,
умствено и нравствено развитие на полово неузрели хора, която се определя от по- ниската степен на употребените от
подсъдимия блудствени действия.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелства следва да се приеме чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни, напредналата му възраст и здравословно състояние.
Отегчаващи обстоятелства съда н. намери.
Отвеждането на пострадалото дете във
фургона на подсъдимия н. е станало чрез използване на сила или заплашване. Блудстените действия извършени от подс.О.
са извършени в по-леката форма- всички опипвания са извършени за кратък период
от време, като същите н. са допринесли за накърняване телесната неприкосновеност
на пострадалата.
С
оглед на изложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- в минималният предвиден в
текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок 1 година. Така
определеното наказание с оглед на личността на дееца възможността да се поправи
и превъзпита както и липсата на пречки за прилагане на чл. 66 от НК следва да
бъде отложено с изпитатлен срок от 3 години. За да вземе решение така
определеното наказание да н. бъде изтърпяно ефективно съдът взе предвид
обстоятелството, че същият е в напреднала възраст, в н. добро здравословно
състояние и следва да се грижи за двете си внучета, които живеят при него и са
останали без баща.
С оглед на гореизложеното
съдът счита, че така наложеното наказание по вид, размер и условия на
изтърпяване напълно отговарят на извършеното и ще осъществят изцяло целите на
личната и генерална превенция на закона.
При
този изход на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
КРС направените по хода на съдебното производство разноски в размер на
463.80лв., както и сумата в размер на 110 лв. по сметка на ОДМВР Кърджали,
представляваща сторените в хода на досъдебното производство разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: