РЕШЕНИЕ
Номер: 18.01.2021 год. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На седми януари Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1832 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 0013433 от 07.07.2020 год.,
издадено от ...– началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ (Национално
тол управление) към АПИ (Агенция „Пътна инфраструктура”) гр.София, надлежно
упълномощен за това от председателя на управителния съвет на АПИ (вж. заповедта
на л.23 от делото).
Жалбоподателят В.С.М. твърди,
че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна АПИ
гр.София счита жалбата за неоснователна и
моли НП, като законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно
нарушение) № 0013433 от 15.01.2020 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание пар.21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП
– ДВ, бр. 60 от 2019 год., в сила от 16.08.2019 год. („Разпоредбата
на чл. 179, ал. 3
не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно
средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т.
1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв.“) за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП („Водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице”), изразяващо се в това, че на 15.01.2020 год. около 13:40
часа на път I-5, км.216+800, включен в обхвата на платената пътна мрежа съгласно
Приложение № 2 към т.2 на Решение на Министерския съвет от 31.12.2018 год., управлявал
в посока гр.Казанлък ППС (пътно превозно средство) – влекач, марка „ДАФ“, модел
„ФТ ХФ 105 460”, рег.№ Х 1955 ВХ, с обща техническа допустима максимална маса над
12 тона, без заплатена за него винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП – Закон за пътищата („За преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за
ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа““).
В случая фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията
на актоъставителката Н.П.П. и свидетеля по акта С.Г.С., както и от приложената
на л.21 от делото справка от електронната
система за събиране на пътни такси, от която се установява, че срокът на
заплатената от жалбоподателя предходна пътна такса за управлявания от него
автомобил е бил изтъкал на 14.01.2020 год. в 23:59 часа.
При тези данни съдът намира
описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по
несъмнен е безспорен начин. Същевременно се установи, че жалбоподателят е бил уведомен
за предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност (вж. л.19 от делото), но не
се събраха доказателства за факти и обстоятелства, обуславящи приложението на
чл.189е, ал. 3 – 6 от ЗДвП (представената с жалбата разписка, приложена л.9 от
делото, визира превод по сметка с номер и титуляр и в банка, различни от
посочените в уведомлението на л.19 от делото).
В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на
АУАН и/или издаването на НП, а наложеното на жалбоподателя административно
наказание съответства по вид и размер на предвиденото в закона за извършеното
нарушение – глоба
в размер 2000 лв.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че
въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от
юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде
осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от ЗПП – 80 лева, който съдът
намира за адекватен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 0013433 от 07.07.2020 год.,
издадено от ...– началник на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София.
ОСЪЖДА В.С.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: