Определение по дело №6/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от Д. Г. В. Е. против решение №_ 300/31.01.2011г.,постановено по Г.д.№ 420/10 по описа на РС С.,с което е отхвърлен иска на въззивника да се прогласи за нищожно решение № 345 от 21.02.2007г. ,постановено по Г.д.№ 354/06 по описа на РС С..В жалбата се сочи,че не се оспорва легитимността на състава,постановил решението,чиято нищожност се иска,нито подписите на съдията.В жалбата се възразява срещу легитимността на ръководството на читалището и се прави искане делото да се спре и по наказателен ред да се установи нищожност на вписването.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Д. В. е е била ищец по Г.д.№ 354/06 по описа на РС С..С решение №345 от 21.02.2007г. по същото дело е отхвърлена претенцията й за заплащане на сумата от 4630 лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 28.03.2005г. до 22.06.2006г. и сумата от 481.15 лв. обезщетение за забава.Решението е влязло в сила.

С поправената искова молба по настоящето дело, са изложени съображения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт,като според въззивницата е следвало да се призове по делото друг състав на управителния орган на работодателя й,а вписването на новия състав е станало в нарушение на разпоредбите на ЗНЧ и Д.С. не бел признат за председател на читалището.Освен това не са били прочетени архивни документи.

Искът е допустим,тъй като Д. В.-Е. има правен интерес да предяви такъв иск,като страна в производството,по което е постановен съдебния акт.

РС С. е обсъдил наведените доводи и правилно е приел, че сочените фактически обстоятелства,не обуславят нищожност на съдебния акт.

Както се приема в практиката на ВКС ,между които е и р.№ 810 от 17.10.2008г. по к.Г.д.№ 2895/07 І г.о.,решението на съда е нищожно,когато не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищожният съдебен акт е засегнат от най-тежката форма на порочност, поради което заинтересованата страна може да релевира нищожността на съдебното решение и чрез възражение, а при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта.

Нито един от посочените по-горе характеристикиза нищожен съдебен акт, не са посочени като обстоятелства в исковата молба,за да бъдат обсъждани,има ли основания за нищожност на съдебния акт.

Посочените обстоятелства са основания за отмяна на едно неправилно съдебно решение или неговото обезсилване,но не и за нищожност.

В депозираните бележки от въззивницата,след даване ход по същество е изразено становище,че съдът е длъжен да спре гражданския процес,ако при разглеждането на едно гражданско дело се открият престъпни обстоятелства.Прави искане,това да бъде сторено от настоящия състав.Следва да се отбележи,че съгласно чл.229 ал.1 т.5 ГПК спиране на това основание е допустимо,само с оглед значението на престъпното обстоятелство за конкретния спор.А настоящия спор е дали окончателния съдебния акт по Г.д. № 354/06 на РС С. е нищожен.Не се твърди поведение,което да е престъпление по отношение на съдебния състав,постановил решението.

Сочи се също така в писмените бележки,че в компетентност на Окръжния съд е да обяви недопустимост или нищожност на вписването на читалищното настоятелство,което въззивницата счита ,че не е избрано по правилата на ЗНЧ и съдът следва да се произнесе.Това искане е несъстоятелно, тъй като Окръжният съд в този случай не може да се самосезира,а това е предмет на отõелен иск,развиващ се по други правила.

По изложените съображения решението на РС С. ,като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Въззиваемата страна претендира разноски,които й се следват по правилото на чл.78 ал.3 ГПК

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/31.01.2011г.,постановено по Г.д.№ 420/10 по описа на РС С..

ОСЪЖДА Д. Г. Е.-В. от с.И., община С., със съдебен адрес-Х. М., ДА ЗАПЛАТИ на Народно Ч. „. О.» с.И., община С., представлявано от Д. К. С., направените по делото разноски в размер на 150 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба,подадена в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :