Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тринадесети април, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Кирилка
Илиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 9 758 по описа за 2017
г. и
РЕШИ:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1,
връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че И.Я.С.
дължи на «У.Б. АД:
- 60 000,00 лева главница плюс законната лихва
от 15.03.2016 г.;
- 2 659,29 лева договорна лихва
от 20.08.2015 г. до 28.01.2016 г.;
- 772,31 лева лихва върху просрочена
главница от 29.01.2016 г. до 14.03.2016 г.;
- 1 733,34 лева наказателна лихва
от 20.08.2015 г. до 14.03.2016 г. «У.Б. АД е със съдебен адрес – адвокат Г.Х.,***,
а И.С. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК И.С. да
заплати на „У.Б. АД 1 553,30 лева разноски по исковото производство и 2 981,94 лева адвокатски
хонорар, както и 3 110,26 лева разноски по заповедното производство, от които 1
303,30 лева държавна такса и 1 808,96 лева адвокатско възнаграждение.
[3] Решението може да бъде
обжалванo с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
[4] Ако ответникът подаде въззивна
жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 1 303,30 лева държавна такса по сметка на САС.
При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ ОТ СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред първа инстанция.
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] В искова молба от 01.08.2017 г. „У.Б.” АД (Б.) е
заявил, че със „С.-Л.” ЕООД (Л.) е бил сключил договор за заем. По този договор
Б. е бил заемодател, а Л. е бил заемополучател. Солидарен длъжник по договора е
бил ответникът И.С.. Л. и ответникът не са заплащали вноски и затова Б. е
обявил кредита за предсрочно изискуем. Б. е подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу ответника и съдът е издал такава заповед
за:
- 60 000,00 лева главница плюс
законната лихва от 15.03.2016 г.;
- 2 659,29 лева договорна лихва
от 20.08.2015 г. до 28.01.2016 г.;
- 772,31 лева лихва върху просрочена
главница от 29.01.2016 г. до 14.03.2016 г.;
- 1 733,34 лева наказателна лихва
от 20.08.2015 г. до 14.03.2016 г.;
- 1 303,30 лева държавна такса и
1 808,96 лева адвокатско възнаграждение.
[6]
След като ответникът е получил поканата за доброволно плащане, той е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Б. моли съда да
приеме за установено, че ответникът му дължи описаните суми, както и да се
произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство (исковата
молба, л. 2-6 от делото на СГС)
2. На ответника
[7] Ответникът не е подал писмен
отговор.
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ТВЪРДЕНИТЕ ОТ
СТРАНИТЕ ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
[8] На
19.03.2016 г. Б. е сключил договор за заем с Л.. Солидарен длъжник по договора е бил ответникът И.С.. По този договор е
било уговорено Б. да предостави 60 000,00 лева като кредит на Л. за срок
до 19.03.2016 г. (договора л. 19-22). Б. е предоставил тази
сума на Л. (заключението на вещото лице С.., л. 44).
[9] Л. е просрочил шест месечни вноски с настъпил падеж
за възнаградителна лихва за периода 20.08.2015г.-20.01.2016г. (заключение на
вещото лице С., л. 47). На 03.02.2016 г. Б. е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 17.1 от Договора за кредит (договора,
л. 21; нотариалната покана, л. 23).
[10]
На 15.03.2016 г. Б. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение за процесните суми срещу кредитополучателя Л. и солидарния длъжник И.С..
СРС е издал такава заповед (заповедта по частното дело).
Ответникът обаче, е подал възражение срещу заповедта (възражението по
заповедното дело, л. 32). Към този момент задълженията
на ответника са били:
- 60 000,00 лева главница плюс законната лихва
от 15.03.2016 г.;
- 2 659,29 лева договорна лихва
от 20.08.2015 г. до 28.01.2016 г.;
- 772,31 лева лихва върху просрочена
главница от 29.01.2016 г. до 14.03.2016 г.;
- 1 733,34 лева наказателна лихва
от 20.08.2015 г. до 14.03.2016 г. (заключението на вещото лице С., л. 43-48).
[11] Б. е заплатила: 1 303,30 лева държавна такса
(л. 7); 250,00 лева депозит за вещо лице (л. 38); 2 891,94 лева адвокатски
хонорар (л. 28); 1 303,30 лева
държавна такса и 1 808,96 лева адвокатско възнаграждение по заповедното
производство (заповедта за изпълнение, приложена към документите, изискани от
СРС).
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖОМОТО
ПРАВО И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО
[12] Ищецът Б. е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с
чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че ответникът му
дължи главница и лихви по договор за заем.
[13] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се
задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение,
кредиторът може да търси изпълнение, заедно с обезщетение за забавата (чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. наличие
на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът е
заемодател, а ответникът заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на
ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главница и лихвите, дължими
по договора.
[14] Съдът установи, че:
1.
Б. е сключил с ответника Л. валиден договор за заем за 60 000,00
лева за срок до 19.03.2016 г. Солидарен длъжник по договора е бил И.Я.;
2.
Б. е предал на заемополучателя парите по договора;
3.
Л. и И.С. не са заплатили на Б. процесните главница и
лихви.
[15] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът приема за установено, че И.С.
дължи на Б. процесните суми.
4. По разноските:
[16] Б. търси разноски. По исковото производство тя е направила разноски за 1 553,30 лева разноски и е заплатила 2 981,94 лева адвокатски хонорар. Б. е направила 3 110,26 лева разноски по заповедното производство.
[17] Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за целия предявен размер. Затова съдът осъжда И.С. да заплати на Б. 4 535,24 лева разноски по настоящото дело, както и 3 110,26 лева разноски по заповедното производство.
Съдия: