Присъда по дело №924/2010 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 61
Дата: 15 февруари 2011 г. (в сила от 2 март 2011 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20105620200924
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 октомври 2010 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

             

                                         15.02.2010г. гр.Свиленград

 

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

             Свиленградският Районен Съд наказателна колегия в публичното

заседание на петнадесети февруари  през две хиляди и единадесета година, в състав :     

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДОБРИНКА КИРЕВА

                                                                                Съдебни заседатели:                

                                                                             Ж.Б.

                                                                          С.Т.

                                                                                                                                                                            

при секретаря Р.К. и в присъствието прокурора Гочо Петков като разгледа докладваното от съдия Кирева НОХД № 924 по описа за 2010г.,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

                   І. ПРИЗНАВА подсъдимият М.М.А., роден на ***г***, българин,български гражданин,разведен,осъждан,с основно образование ,строител с ЕГН:**********

 

            за ВИНОВЕН в това, че:

          на 10.08.2010г.в гр.Свиленград отнел чужди движими вещи-1 брой  риболовна въдица с прът марка „DAM” и макара с марка „OKUMA”, 1брой риболовна въдица с прът марка  DAM” и макара с марка „SEMPER„ и 1брой риболовна въдица с прът марка ” SPRO „и макара с марка ”GENIC всичко на стойност 138,55 лева от владението на В.М. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно – престъпление по  чл. 195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 във вр.с чл.28,ал.1 от НК,

                поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 във вр.с чл.28,ал.1 от НК във вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на  наказание Лишаване от свобода за срок от 1/една/ година .

 

                  На основание чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи  така наложеното наказание „Лишаване от свобода” при  Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип. 

 

На основаниечл.189,ал.3 от НПК,ОСЪЖДА подсъдимият М.М.А. с ЕГН: ********** да заплати  направените по делото разноски  за вещо лице в общ размер на 120/сто и двадесет/лева ,като по досъдебното производство в размер на  100/сто/ лева и 20,00 /двадесет/лева в съдебното производство.

 

                   Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................

                                                                                  (Добринка Кирева)

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                  1…………………….

 

 

                                                                  2………………………

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА №........ от  15.02.2011година

по НОХД №924/2010 година на Районен съд – Свиленград

 

град Свиленград, 15.02.2011 година

 

       С Обвинителен акт по Досъдебно производство №677/ 2010 година по описа на РУП - Свиленград, преписка с вх.№1216/2010 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Гочо Петков – Зам.Районен Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

       І. М.М.А., роден на ***г***, българин,български гражданин,разведен,осъждан,с основно образование ,строител с ЕГН:********** за в това, че: на 10.08.2010г.в гр.Свиленград отнел чужди движими вещи-1 брой  риболовна въдица с прът марка „DAM” и макара с марка „OKUMA”, 1брой риболовна въдица с прът марка  DAM” и макара с марка „SEMPER„ и 1брой риболовна въдица с прът марка ” SPRO „и макара с марка ”GENIC всичко на стойност 138,55 лева от владението на В.М. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно – престъпление по  чл. 195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 във вр.с чл.28,ал.1 от НК

      По делото няма предявен и респективно  не е приет за съвместно разглеждане гр.иск в наказателното производство.

        Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства ,които по безспорен начин установяват обвинението, поради което моли съда да наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода  в размер определен от съда,което наказание подсъдимия да изтърпи ефективно.

 В съдебно заседание подсъдимият ,не  се явява,т.к. не е открит на адреса си .От изисканите справки от съда се установява ,че лицето е с постоянен адрес посочен в обвинителния акт, не се намира в следствените арести и в затворите на страната ,не е напускало пределите на страна,обявен е за щателно издирване,но към датата на съдебно заседание -15.02.2011г. не е открит.За него се явява служебно назначеният му  защитник- С.,който моли делото да се разгледа по реда на чл.269 от НПК.По същество моли съдът да наложи на подзащитният му наказание в минимален размер,като го оправдае по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.195,ал.1,т.7 във вр.с чл.194,ал.1 във вр.с чл.28,ал.1 от НК и определи наказанието при предпоставките на чл.55 от НК.

       Производството е разгледано по реда на чл.269 от НПК .

        По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна :

     На 10 август 2010 година  около 00,30часа свидетеля В.М. ,който притежавал лек автомобил марка Форд екскорт с рег.№***** паркирал автомобила си пред дома си и ,т.к. същият бил с повредено централно заключване го оставил отключен . В автомобила му  на задната седалка били оставени рибарските му принадлежности.В това време св. А.К.Р. ,съсед на св.В.М. си бил в дома  и не спял,когато чул съседа си да паркира автомобила и погледнал през терасата. По същото време подсъдимия А. минал в близост до автомобила и когато установил ,че не е заключен влезнал на предната седалка и започнал да оглежда вътрешността на автомобила за вещи ,които може да вземе.На задната седалка видял оставените въдици- 3 на брой ,всяка с макара на нея.При влизането на подс.М.А. в колата, св.Р. чул отново шум и погледнал през терасата. Видял ,че в автомобила на съседа му М. има мъж. Първоначално помислил,че е В.,но когато лицето започнало да се движи в колата и тръгнало да излиза от нея Р. установил ,че лицето е друго, което бил виждал в града преди 15 дни. Успял добре да го огледа и видял ,че лицето взело от колата въдици. Веднага звъннал на съседа си и на полицията.За подадения сигнал на място били изпратени с патрулна кола свидетелите Д.В. и М.М.,***. След като снели устно обяснения от пострадалия и очевидеца на извършеното престъпление,В. и М. по техните обяснения предположили , кое е лицето извършител на кражбата и т.к. предните дни същото било извършило и други кражби и било разпитвано в полицията отишли в квартирата му.След като не могли да го открият в квартирата ,същите предположили къде може да се укрива и забрали с тях и двамата свидетели. Отишли до една изоставена сграда на ж.п. спирка в гр.Свиленград. При пристигането им подсъдимия чул автомобила и успял да изскочи от едната стая в сградата и се скрил в друго помещение,под прозореца за да не го видят свидетелите.След като открили подсъдимия ,въпреки опитите му да остане незабелязан, свидетелите го попитали за кражбата. Първоначално подсъдимия отричал,, като твърдял,че някакъв бежанец бил извършител на кражабата ,но след като св. В.М. и единия от служителите на РУП-Свиленград намерили откраднатите вещи скрити в храстите на сградата,при които вещи имало и други ,които се оказали предмет на друго престъпление ,както и че св.А.Р. разпознал категорично лицето,подсъдимия бил отведен в РУП-Свиленград и съгласно свидетелските показания на служителите на РУП-Свиленград си признал за извършеното престъпление. 

       По делото ,след изслушване на вещото лице е приета от съда ,като компетентно и безпристрастно дадена назначената в ДП експертиза ,касаеща стойността на отнетите вещи от чието заключение е видно ,че към момента на извършване на деянието общата им стойност възлиза на 138,55лева. 

       Видно от приложеното свидетелство и бюлетини за съдимост  на подсъдимият е осъждан, като за първото осъждане е реабилитиран по право , а  второто е за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.3 вр.с чл.194,ал.1 от НК , за което му е наложено наказание „ЛС” за срок от 6месеца ,чието изпълнение е отложено за срок от 3години . Присъдата е  в влязла в сила на 17.06.2004г. .

       При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до  следните правни изводи : При анализа на събраните по делото доказателства, обсъдени по горе- гласни /разпита на свидетели в съдебно заседание/  и писмени такива,приобщени по делото   поотделно и в тяхната съвкупност и доколкото  липсва противоречие между тях, а напротив взаимно се допълват настоящият съдебен състав прие,че с действията си подсъдимия от  обективна и субективна  страна е осъществил състава на престъплението по  чл. 195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 във вр.с чл.28,ал.1 от НК.

        Относно извършеното престъпление кражба ,следва да се има впредвид,че е налице,когато деецът отнеме чужда движима вещ от владението на другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно. Непосредствен обакт на кражбата са обществените отношения,които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държание върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражабата е отнемане на вещта от владението на другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се упражнява от другиго и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея.Кражбата е типично резултатно престъпление,като престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. Когато промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради това е възможен само недовършен опит,защото промяната във фактическата власт върху вещта настъпва със самото довършване на деянието.Елемент от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта.Извършител на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.От субективна страна престъплението кражба може да бъде извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице, когато субектът съзнава,че лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на престъплението. Законът предвижда редица квалифицирани състави на престъплението кражба,в частност за настоящият случай спрямо подсъдимия А. деянието ,което е извършил и правилно прокурорът квалифицирал е за кражба извършена при условията на повторност, т.к. подсъдимия е осъждан / съгласно приложеното свидетелство за съдимост/. Извършеното от подс.А. деяние следва да се квалифицира като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, от НК. В случая деянието предмет на настоящото производство е извършено преди да е изтекъл и срока по чл.30,ал.1, от НК. Извършеното от посъдимия деяние не може да се разглежда като маловажен случай, независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, тъй като в случая е на лице завишена степен на обществена опасност на дееца -криминално проявен, проявяващ склонност към извършване на противообществени прояви, демонстрира престъпна упоритост и целенасоченост за постигане на съставомерния резултат ,начинът на извършване на деянието ,както и опитът на подсъдимия да се укрие и да набеди друго лице за извършител на деянието,говорят за една престъпна упоритост и липса на превъзпитание на извършителя по предишните му осъждания .Съдът прие че авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,както и  изпълнителното деяние като механизъм на извършване.Причините за извършеното деяние се коренят в ниската правна куртура на подсъдимия , пренебрежителното му отношение към чуждата собственост.  Налице  е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни  елементи от състава на престъплението, както  и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите  общественоопасни последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си. Извършил е деянието в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че тези вещи не са му принадлежали и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това.

          От обективна страна подс.А. *** отнел чужди движими вещи-1 брой  риболовна въдица с прът марка „DAM” и макара с марка „OKUMA”, 1брой риболовна въдица с прът марка  DAM” и макара с марка „SEMPER„ и 1брой риболовна въдица с прът марка ” SPRO „и макара с марка ”GENIC всичко на стойност 138,55 лева от владението на В.М. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно– престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1вр.с чл.28,ал.1 от НК.

        При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство -тежкото социално положение на подсъдимия и ниската стойност на предмета на престъплението ,като съответно отегчаващи вината обстоятелства ,съдът констатира – високата степен на обществена опасност на дееца,лошите характеристични данни на същият , криминалните му прояви ,както и противообществени такива,поради което настоящият състав счете,че така констатираните смегчаващи  отговорността обстоятелства  не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55,ал.1т.1 от НК за която пледира служебният защитник на подсъдимия,поради което прие ,че следва наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.54 от НК.Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност ,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК,подходящо и справедливо наказание на М.А. следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК- при наличие на лек превес на оттегчаващи вината обстоятелства. Доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от една до 10 години и  съобразно разпоредбата на чл.54 от НК,съдът определи наказание Лишаване от свобода в размер на 1 година, което наказание съдъ прие че следва да бъде изтърпяно ефективно с оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от НК Като при определяне на режима ,съдът взе впредвид разпоредбата на  чл.61,т.2 във вр.с. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС ,поради което на подсъдимият бе определен да изтърпи  наказанието „лишаване от свобода” при  Строг” режим в затворническо общежитие от закрит  тип.  

       Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.     

        Съдът констатира направени разноски по делото за вещо лице в досъдебното производство в размер на  100 лева и 20,00 лева в съдебното производство,поради което и на основание чл.189,ал.3 от НПК,осъди подсъдимият М. Ч. Р. да  ги заплати.  

    Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                  

        

                              Районен  Съдия:…………….

 

                                             / Добринка Кирева /

 

                          Съдебни заседатели:1……………………

 

                                                           2…………………….