МОТИВИ към Решение № /15.05.17 г. по АНД №
191/17 г. по описа на ИРС
Производството по делото е образувано по
постъпило постановление на РП Ихтиман с предложение за освобождаване на А.Р.С.
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за извършено
престъпление
по чл. 191 ал.1 от НК изразяващо се в това, че през м. ноември 2016 г. в гр. Ихтиман,
в частен дом, находящ се на ул. „…а“ №., в качеството си на пълнолетно лице,
без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст, а именно непълнолетната Т.С.а М..а, родена на ***
г.
В съдебно заседанеи РП Ихтиман не
изпраща представител и не заявява становище по депозираното постановление.
Обвиняемият редовно призован, не се
явява, не дава обяснения по повдигнатото му обвинение, не заявява становище по
постъпилото постановление на РП Ихтиман.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна, следното
:
Обвиняемият А.Р.С., е роден на ***
г., а свидетелката Т. С. М.а
е родена на *** г.,
като и двамата живеят в гр. Ихтиман.
Двамата се запознали в училище, където започнали да дружат.
Постепенно приятелството между тях прерастнало в интимна връзка, като от
началото на м. ноември 2016 г., когато обвиняемият бил 21 годишен, а
свидетелката не била навършила 16 години, те започнали да осъществяват и полови контакти
помежду си. Един ден през същия месец,
двамата избягали от домовете на родителите си, с които живеели съвместно. Вечерта
на същия ден, обвиняемият завел св. М.
при своите майка и баща – свидетелите И. Ст. и Р. С. и им заявил, че двамата с
Т. се обичат и възнамеряват да живеят заедно.
Намерението си да живее с обвиняемия, тъй като го обича, завила и М. на своите родители – свидетелите Н. М. и С.
М.. След заявеното съгласие на родителите на обвиняемия и непълнолетната в тази
насока, двамата заживели в дома на свидетелите И. С. и Р. С.,***. В къщата им
била предоставена отделна стая, където двамата съжителствали фактически, като
отделно домакинство, като продължили да осъществяват полови контакти помежду
си, в резултат на което през м. декември 2016 г., непълнолетната забременяла. Фактическото
съжителство между двамата продължило и в хода на образуваното срещу обвиняемия
наказателно производство и липсват доказателства към настоящия момент да е
преустановено.
Така изложената
фактическа обстановка, съдът намира за установена
от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото в хода на съдебното производство по реда на
чл. 378 НПК. Показанията на свидетелите И.С.а, Р. С., Т.М., Н.М. и С.М. са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират помежду си, поради което
съдът ги намира за истинни, като установяващи действителната подлежаща на
изясняване и изложена по – горе фактология, съдържаща обективните признаци на
деянието, за което е повдигнато и насотящото обвинение. Изнясненото от фактическа страна от
свидетелските показания се допълва и от писмените доказателства по делото –
справка за съдимост, справка за криминалистични прояви.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С действията си, обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
191 ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с
лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено
порицание. Това престъпление се свързва с установяване на фактическо
съжителство между субекта на същото, който може да е само пълнолетно лице, и
пострадалата, която е на възраст между 16 и 18 години. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в
установяване на трайни отношения между извършител и пострадала, като между
съпрузи - съвместен живот в едно общо домакинство,
разпределение на грижи за същото между тях, съвместен принос при формирането и
издържането му, отглеждане и възпитание на родени от същото деца и т.н.
Доколкото родов
обект на защита от това престъпление са обществените отношения, възникващи по
повод правилното физическо, психическо и емоционално развитие на младежите,
криминализирането на деянията от посочения вид, цели именно обезпечаване на
нравственото възпитание и развитие на ненавършилите пълнолетие. Липсата на
достатъчне социален и житейски опит на пострадалите от престъплението, които по
законова дефиниция са „деца“, е предпоставка за невъзможност същите да формират
правно валидна воля, включително и при избора си на брачен партньор, да вземат
осъзнати решения за раждането на деца и до невъзможност да се грижат пълноценно
за тяхното отглеждане и възпитание, именно поради своята ниска възраст и
законовите забрани за полагане на труд, като основане източник на средства за
издръжка. И именно, тъй като съвместно съжителство
обичайно предполага и полово общуване, правната норма приема, че едно такова
съжителсто между пълнолетен и наказателно отговорен индивид и ненавършили
16-годишна възраст лица от женски пол, е обществено неприемливо и в
противоречие на установените морални норми и ценности. Това е така защото, както
бе посочено и по – горе, непълнолетните ненавършили 16 годишна възраст, не са
достатъчно физически, психически и емоционално зрели, така че да създадат свое
семейство.
Ето защо, въз основа на установеното от
фактическа страна - че пълнолетният обвиняем С. от месец ноември 2016 г., живеее заедно с Т.а М., която към този
момент и понастоящем не е навършила
16 години, в дома на своите родители,
устаноявайки със същата отношения, като
тези между съпрузите, се налага извода, че с деянието си същия е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 191 ал.1 от НК.
Осъществяването на състава на продълженото престъпление, не е преустановено и
понастоящем, видно от доказателствения материал по делото.
Дейнието е съставомерно и от
субективна страна, като осъществено от обвиняемия при пряк умисъл – той е знаел, че лицето, с
което живее на съпружески начала не е навършило 16-годишна възраст, но въпреки
това е установил трайно фактическо съжителство с нето.
Съставомерността на деянието от обекивна
и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.191 ал.1 от НК. Същевременно, съдът намира, че са
налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК- за това
престъплението предвиденото от закона наказание лишаване от свобода е до две
години, обвиняемият е пълнолетен, неосъждан, няма настъпили съставомерни
имуществени вреди от деянието, не е освобождаван от наказателна отгворност по
реда на раздел ІV на глава 8 от НК.
При индивидуализацията на следващото се
на дееца административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на
осъщественото деяние и дееца. Същевременно, като смегчаващи отговорността
обстоятелства касаещи личната степен на обществена опасност на подсъдимия бяха
преценени чистото му съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни и признанието
на вината в хода на досъдебното производство. Като смегчаващо отговорността обстоятелство
касаещо степента на обществена опасност на деянието, съдът прецени липсата на
несъставомерни вредни последици от същото. Ето защо и като съобрази имотното
състояние на обвиняемия, който не
реализира доходи и не притежава недвижимо имущество, счита че нему следва да
бъде наложено наказание при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства
в минималния предвиден в закона размер, а именно – 1000 лв. намира, че така
определеното наказание и съответно на тежестта на осъщественото деяние и посредством
него ще бъдат постигнати целите на закона.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ