№ 10501
гр. София, 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110146424 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „А С В“ ЕАД срещу Т. А. Д..
Съдът намира, че са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, както следва:
1. Ищецът твърди, че между „А Т Е Г“ АД и ответната страна бил сключен договор за
потребителски кредит № 253916 от 26.10.2018г., по силата на който бил отпуснат в
полза на ответника кредит за сумата от 300 лв. Поддържа, че договорът бил оформен
съгласно изискванията на общите условия и ЗПФУР. Сочи, че сключването на
договора се осъществило по инициатива на ответника чрез средства за комуникация от
разстояние, като ответникът попълнил заявка за кандидатстване на уеб страницата на
заемодателя, в края на която заявил, че е съгласен с общите условия на кредита. След
подаването й е получил ПИН код под формата на sms и линк на електронната поща.
Ответникът е потвърдил заявката като е активирал линка, който го препраща на сайт
www.smilecredit.bg, на който въвежда изпратения ПИН и потвърждава. Кредиторът е
уведомил длъжника с sms за одобрението, като на електронна поща му е изпратен
формуляр на договора за кредит и стандартен европейски формуляр. След постигането
на съгласие заетата сума била преведена на ищеца по банков път или чрез система
ePay.bg. Завява, че ответната страна не е изпълнявала договора като незаплатени
останали следните суми: 300 лв. – непогасена главница, 96,93 лв. – лихва за забава за
периода от 26.11.2018г. до 09.05.2022 г. и 15,46 лв. – договорна лихва за периода от
25.11.2018г. до 25.12.2018 г. Поддържа, че по силата на договор за цесия, сключен със
1
заемодателя, посочените по-горе суми били прехвърлени в полза на ищеца. Моли за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, ведно със законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване
на заявлението – 09.05.2022г. до изплащане на вземането.
2. Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Отрича
наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит, като изтъква
липсата на подписи на страните. Оспорва реално да е получавал твърдяната от ищеца
сума. Възразява за нищожност по отношение на претендираната договорна лихва
поради противоречие на добрите нрави. Оспорва по основание и размер
обезщетението за забава с твърденията, че е прекомерно, излиза извън присъщите си
функции, поради което води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Противопоставя се на извършената цесия, като се позовава на непълнотата в
представеното по делото копие от договора и приложение № 1 към него. Възразява за
нищожност на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД. Посочва, че в случаите, когато договорът е нищожен ответникът дължи само
чистата стойност на заема, при това не на договорно основание, а поради
неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
3. Предявените установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД.
4. В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по
валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, предаването на
заетата сума на ответната страна, уговорения падеж на задължението, както и че е
налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е
придобил претендираното вземане и ответникът е надлежно уведомен за извършената
цесия. При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
II. 1. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба
писмени доказателства.
2. ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на СРС, 63 с-в.
3. ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото
заверен препис от пълното съдържание на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 06.07.2021 г. и Приложение № 1 към него.
4. ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да
представи по делото молба по чл. 192 ГПК до третото лице „Изипей“ АД, като при
неизпълнение в срок на дадените указания, искането по чл. 192 ГПК може да бъде оставено
2
без уважение.
5. ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза (тъй
като е ненужно установяването на остатъчния размер на задължението, при липсата на
възражение за плащане от ответника, а размерът на дължимата лихва за забава може да бъде
установен от съда и без допускането на експертиза) и на ответника за задължаване на ищеца
да представи договора в оригинал, тъй като се твърди същият да е сключен чрез средства за
комуникация от разстояние.
III. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съгласно ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но
го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
3
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
IV. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.10.2023г. от 09:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4