Определение по дело №832/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260288
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20203101000832
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№……………./........ 08.2020г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 07.07.2020г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията Томова

частно търговско дело № 832 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №19318/06.03.2020г. на „ШОПОВ ТРАНСПОРТ” ООД, ЕИК *********, гр. Кричим, обл. Пловдив, подадена чрез пълномощник адвокат Х.Д., ПАК, против определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.01.2020г. по гр.д. №14646/2019г. на Варненски районен съд (ВРС), 10-ти състав, с което производството по делото е прекратено в хипотезата на чл.238, ал.2 от ГПК.

Като оспорва като неправилна преценката на исковия съд за наличието на предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК, жалбоподателят твърди, че поради пътен инцидент не е успял да се яви в заседанието, но е направил всичко възможно да уведоми съда и да изрази становище по хода на делото, като молбата му, изпратена по имейл, е била получена в съда в 14.32 часа. Според жалбоподателя, не е възможно удостоверените като извършени в съдебното заседание процесуални действия да бъдат вместени в 9-те минути на заседанието (според протокола заседанието е започнало в 14.17 часа и е приключило в 14.26 часа). Счита, че при провеждане на заседанието са били допуснати нарушения на закона и на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В условие на евентуалност, оспорва присъдените на ответника разноски по основание и размер.

 

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

 

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна – ответника „СПЕДКОМ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез пълномощник адвокат К.С., ВАК, е подаден писмен отговор вх. №38011/17.06.2020г., в който обосновава становище за неоснователност на твърденията на жалбоподателя и се иска частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.

 

С определение №1685/24.06.2020г. съставът на въззивния съд е приел, че част от поисканите от жалбоподателя доказателства са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, поради което е разпоредил разглеждането на молбата да се извърши в открито съдебно заседание.

 

В проведеното открито съдебно заседание на 07.07.2020г. жалбоподателят „ШОПОВ ТРАНСПОРТ” ООД не е взел участие лично или чрез упълномощен представител.

 

Насрещната страна – ответникът „СПЕДКОМ” ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат К.С., ВАК, поддържа заявеното оспорването на жалбата и моли за оставянето й без уважение.

 

Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в нея оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по гр.д. №14646/2019г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав, е образувано по исковата молба на ищеца „ШОПОВ ТРАНСПОРТ” ООД, гр. Кричим, с която ищецът е поискал да бъде осъден ответника „СПЕДКОМ” ЕООД, гр.Варна, да му заплати сумата 1 920 лева, представляваща договорено възнаграждение по сключен между страните договор за международен превоз на товари, за което е била издадена фактура №802/02.09.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница за периода от падежа на задължението - 01.10.2017г., до окончателното плащане, чийто размер до датата на завеждане на исковата молба в съда - 06.06.2019г., се претендира в размер на 327,46 лева. Претендирано е и присъждане на сторените разноски за производството.

 

По възражение на ответника „СПЕДКОМ” ЕООД за местна неподсъдност на спора, обосновано в подадения от него писмен отговор на исковата молба, първоначално сезирания Пловдивски районен съд е прекратил образуваното пред него гр.д. №9525/2019г. и го е изпратил на родово и местно компетентния за разглеждане на спора Варненски районен съд.

 

С оглед приключилата размяна на книжа между страните, на 16.09.2019г. е проведено разпоредително заседание по реда на чл.140 ГПК, в което съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2020г. от 14,15 часа.

 

С призовки по образец – приложение №1 от Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието и двете страни са били надлежно призовани за заседанието. За ищеца същата е получена на 30.09.2019г. от пълномощника му по делото, посочен и като съдебен адресат по смисъла на чл.39, ал.1 ГПК адвокат Х.Д., ПАК (л.7, дело ВРС).

 

Видно от удостовереното в призовката, ищецът е бил надлежно уведомен за насроченото открито съдебно заседание като му е изпратен препис от определението от разпоредителното заседание по чл.140 ГПК и проекта за доклад, изпратен му е и препис от отговора на исковата молба, надлежно е предупреден и за последиците при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото във негово отсъствие. Последното е част от утвърдения образец на призовката.

 

Между страните няма спор, че ищецът не се е явил за участие в съдебното заседание чрез законен или упълномощен представител.

 

От изискания и приложен по делото график на съдебното заседание за 23.01.2020г. на Варненски районен съд (ВРС), 10-ти състав, се установява, че преди процесното гр.д. №14646/2019г. са били насрочени за разглеждане общо шест дела – четири от 13,30 часа и две от 14,00 часа. Делото след него (гр.д. №10091/2019г.) е с начален час 14,45 часа.

 

Видно от представения протокол от открито съдебно заседание на 23.01.2020, последното от делата, насрочени за 14,00 часа (гр.д. №4101/2019г.), е приключило в 14,16 часа, т.е. една минута след обявения начален час на заседанието по настоящото гр.д. №14646/2019г. В протокола за заседанието по гр.д. №14646/2019 е отразено, че именното повикване на страните е започнало в 14,17 часа, като това е сторено „след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1, предложение 2-ро от ГПК. Заседанието е проведено с участието само на представител на ответника като след разрешаване на предварителните въпроси съдът е пристъпил към изясняване на спора от фактическа страна, направил е доклад по делото, произнесъл се е по представените от страните писмени доказателства и по други доказателствени искания. Макар да е настоявал за допускане на поисканите още с отговора на исковата молба свидетели, след напомняне, че ищецът не се явява в съдебното заседание, ответникът е оттеглил това свое доказателствено искане и е поискал производството по делото да бъде прекратено на основание чл.238, ал.2 от ГПК. Това искане е било уважено, като съдът е изложил подробни мотиви по фактическите и правни основания, обуславящи приложението на санкцията по чл.238, ал.2 от ГПК за ищеца. Отразено е в протокола, че заседанието е приключило в 14,26 часа.

 

Следващото дело по списъка за заседанието на 23.01.2020г. - гр.д. №10091/2019г., е започнало в 14,47 часа, като е отразено в протокола, че делото се разглежда в отсъствие и на двете страни, „след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1, предложение 2-ро от ГПК”. Заседанието по това дело е приключило в 14,50 часа. По всяко едно от следващите по графика три дела (с начални часове съответно 15,20, 15,40 и 16,00 ч.) са се явили представители на страните, проведено е редовно заседание, приключило окончателно в 16,50 часа.

 

Междувременно, в 14,32 часа по електронната поща на ВРС е постъпило писмо от адвокат Х.Д., към което е прикачена молба, с искане същата да бъде докладвана незабавно по гр.д. №14646/2019г., 10-състав. В самата молба ищецът е поискал да бъде даден ход на делото в отсъствие на негов представител, изразено е становище по отговора на исковата молба, проекта за доклад и доказателствените искания.

 

Видно от данните от електронната деловодна система на ВРС, молбата е заведена по гр.д. №14646/2019г. в 14,38 часа.

 

 

При така установените фактически положения съдът приема, че е допуснато нарушение на нормата на чл.142, ал.1 от ГПК, довело като резултат до опорочаване на извършените в това заседание процесуални действия, съответно до незаконосъобразност на постановеното прекратително определение.

 

Според посочената законова разпоредба, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото, но съдът следва да пристъпи към неговото разглеждане след като разгледа делата, по които страните са се явили. Целта е да се даде възможност на страните да вземат участие в разглеждането на делото. Това означава, че между първото и второто поименно повикване на страните следва да се осигури достатъчен разумен срок, в рамките на който те да могат да се явят и/или да упражнят процесуалните си права и задължения (лично или в писмена форма), за да избегнат неблагоприятните последици от процесуално бездействие. Не може в тази връзка да не се държи сметка за възникването на реални житейски оправдани ситуации, които биха могли да съставляват обективна причина за несвоевременното явяване на страната в съдебно заседание или за неявяването й въобще. Такова особено непредвидено обстоятелство би могло да бъде природно бедствие, внезапно заболяване, пътен инцидент или каквото и да било друго събитие, чието настъпване не би могло да се предвиди или преодолее по волята на страната.

 

В конкретния случай, с оглед факта, че разглеждането на предходното дело е приключило в 14,16 ч., а отразените действия по проверка на явяващите се страни по настоящото гр.д. №14646/2019г. са с начален час 14,17 ч., не би могло да се приеме, че в случая процедурата по чл.142, ал.1 от ГПК е била спазена. Макар да не е отразен часа на първото повикване на страните, факта, че това е сторено в рамките на само една минута, е достатъчен, за да обоснове извод за допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуалните правила.

 

Както вече беше посочено, за разглеждането на гр.д. №14646/2019г. е било отредено времето между 14,15 и 14,45 часа. До началния час на следващото дело по графика за съдебното заседание на 23.01.2020г. (гр.д. №10091/2019г.) съдът е разполагал с достатъчно време и възможност да изчака явяването на всички страни, едва след което да пристъпи към разглеждане на делото на второ четене. Обосновано в този смисъл може да се приеме, че това е минималния разумен срок по смисъла на чл.142, ал.1 от ГПК, който следва да се предостави на неявяващата се при първото повикване страна, за да може да й се осигури възможност да вземе участие в заседанието (независимо от това как следва да се тълкува нормата на чл.142, ал.1 от ГПК – буквално или корективно). В частната жалба ищецът е навел твърдения, че неявяването му в съдебното заседание се дължи на обективна извинителна причина - настъпил пътен инцидент (за което обаче доказателства не са посочени и представени), като е направил всичко възможно да уведоми съда, изпращайки на електронната му поща писмена молба със становище по делото. Тази молба е постъпила по делото в 14,38 часа, т.е. в рамките на посочения разумен срок по чл.142, ал.1 от ГПК.

 

Макар и със закъснение, процесуалният представител на ищеца е предприел действия, от които е видно, че липсва дезинтересиране от спора и все пак се търси активна защита на предявените субективни права. Това оборва презумпцията за пасивно поведение на ищеца, единствено при наличието, на което е дадена възможност за прекратяване на делото в хипотезата на чл.238, ал.2 от ГПК по искане на ответника.

 

Като има предвид допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, установени с нормата на чл.142, ал.1 от ГПК, и молбата на ищеца, постъпила в периода от време, отреден за заседанието по делото, въззивният съд намира, че в случая предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК не са били налице, поради което и постановеното прекратяване на делото е незаконосъобразно и неправилно. Ето защо частната жалба се приема за основателна. Обжалваното с нея прекратително определение следва да бъде отменено като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етап провеждане на първо редовно съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение на Варненски районен съд, 10-ти състав, постановено в открито съдебно заседание на 23.01.2020г. по гр.д. №14646/2019г. по описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено на основание чл.238, ал.2 от ГПК.

 

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд, 10-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                             

 

 

                                                                               2.