РЕШЕНИЕ № 67
гр. В**,31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 10 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
И** К** и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело № 164 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № №40 от
18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 679/2018 г. по описа на Видински районен съд, е признато за установено по отношение на Ц.Р.К., ЕГН: **********,***,
че „Р** /Б**/" ЕАД, ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. С**, п. код
1407, район Л**, бул. "Н** В** " №**, „Е**"2**, има вземания
спрямо Ц.Р.К., ЕГН: **********,***, за сумите от : 13 996,06 лева - изискуема
главница, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2017г. до изплащане на
вземането, 1287,20 лева - изискуема редовна лихва за периода 15.01.2016г. до 28.03.2017г.
включително, 1381,32 лева - изискуема наказателна лихва за периода 15.02.2016г.
до 27.04.2017г. включително. Със същото решение е признато, че оспорването на
истинността - автентичност на Договор за срочен банков кредит № 98443/
25.02.2015 г., в частта на подписа положен за Ц.Р.К. не е доказано. Последната
е осъдена да заплати и разноските по производството, както и за заповедното
производство.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата по иска Ц.Р.К., в която
се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния
акт, постановен от ВРС. Твърди, че
първоинстанционният съд е извършил нарушение на
съдопроизводствените правила като не е допуснал тройна съдебнографическа експертиза.
Твърди се, че неправилно съдът не е приел възражението й, че не е била
уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа се
неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът несе е приел
възраженнието за наличието на неравноправни клаузи в договора. Иска
решението да бъде отменено и се постанови здруго
по същество, с което се отхвърли предявеният иск. Претендират се и разноски по
производството.
Въззиваемият
не е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба. С молба- становище оспорва
същата, навеждайки че първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите на чл.
235 и сл. от ГПК и е постановил правилно решение. Иска оспорвания съдебен акт
да бъде потвърден.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният
съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентния
съд.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове , както следва: обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „Р** /Б**/" ЕАД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С**, п. код 1407, район Л**, бул. "Н**
В** " №55, „Експо"2000, против Ц.Р.К., ЕГН: *****.
Твърди се, че ищцовото дружество е образувало ч.гр.д.
№ 1224 / 2017г. по описа на Районен съд гр. В** по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответната страна, за сумите : 13 996,06лева - изискуема главница, 1 287,20 лева
- изискуема редовна лихва от 15.01.2016г. до 28.03.2017г. включително, 1 381,32
лева - изискуема наказателна лихва от 15.02.2016г. до 27.04.2017г. включително.
Сочи се, че по горното дело в законоустановения срок е постъпило възражение от
ответника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поддържа
се, че с разпореждане на съда, получено от ищцовата страна, съдът е предоставил
едномесечен срок за предявяване на искове за установяване на вземането срещу
ответника. Твърди се, че на 25.02.2015г. между ищцовото дружество и „К*-В**"
ООД -кредитополучател, и солидарните длъжници К** В** К**, Г** Й** В** и Ц.Р.К.,
е подписан Договор за банков кредит № 98443 от 25.02.2015г., с който е отпуснат
кредит в размер на 20 156,06лева. Съгласно чл. 1.2. от Договора, целта на
кредита е плащане по международна фактура от 17.02.2015г. на Ш**Б** ЕАД на обща
стойност 24 936,53лева и плащане на сума в размер на 156,06лева за финансиране
заплащането на премията по застрахователен пакет PPI „Злополука". Съгласно чл. 1.4. от Договора
страните са договорили краен срок за погасяване на кредита - 15.02.2018г. В чл.
3.1. от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора, като
кредитополучателя заплаща на банката 1 - месечен SOFIBOR + 10.5 пункта надбавка годишно. Страните отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя
на задълженията за погасяване на главницата. При забава в плащането на дължими
вноски по кредита е дължима неустойка -наказателна лихва, в размер на 1-месечен
SOFIBOR + 24 пункта надбавка годишно.
Кредитът следва да бъде погасен на 35 равни последователни месечни вноски в
размер на 560,00лева. Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по договора,
като кредитополучателят и солидарните длъжници не са заплатили месечни
погасителни вноски с падежи от 15.02.2016г. и 15.03.2016г., поради което ищецът
е обявил предсрочна изискуемост на всички суми по кредита. Предсрочната
изискуемост е обявена на настоящия ответник с писмо изх. № ИЗХ-001-
27244/02.03.2017г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 13
996,06лева - изискуема главница, 1 287,20лева - изискуема редовна лихва от
15.01.2016г. до 28.03.2017г. включително, 1 381,32лева - изискуема наказателна
лихва от 15.02.2016г. до 27.04.2017г. включително, ведно със законната лихва считана от
подаване на заявлението по чл. 410 до окончателното изплащане. Искат се
направените по производството разноски.
Ответната
страна е подала писмен отговор. Оспорва основателността на исковете. Въведено е
възражение за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие.
Ответната страна не е подписвала договора като солидарен длъжник. По време на
сключване на процесния договор ответната страна не е била в добри отношения с
бившия си съпруг и неговата майка, които са били съдружници в дружеството -
кредитополучател. Ответната страна не е била уведомявана от ищеца за
предсрочната изискуемост. Въведени са възражения за нищожност на чл. 3, чл. 8 и
чл. 9 от процесния договор, като неравноправни клаузи. Основната лихва по
кредита е определена като 1-месечен СОФИБОР + 10.5пункта годишна надбавка.
Методиката, която използва този индекс, не отговаря на правилата на Регламент
1011 на ЕС от 2016г., разпоредбите на който се прилагат директно за всички държави
от Е**с*.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа
страна следното:
Между ищцовата страна и „К*-В**" ООД - кредитополучател,
и солидарните длъжници К** В** К**, Г** Й** В** и Ц.Р.К., е сключен Договор за
срочен банков кредит № 98443/ 25.02.2015 г. Предмета на договора е предоставяне
на кредит в размер на 20 156,06 лева с краен срок за погасяване - 15.02.2018г.
Съгласно чл. 3.1. от Договора страните са уговорили размер на лихва, като
кредитополучателя заплаща на банката 1 - месечен SOFIBOR + 10.5 пункта надбавка годишно. Договорената
неустойка, в чл. 3.4 от Договора е в размер на 1-месечен SOFIBOR + 24пункта надбавка годишно. В чл. 8 от Договора са
определени правата на ищцовото дружество при неизпълнение от страна на
кредитополучателя - определяне на наказателни лихви и обявяване на предсрочна
изискуемост на сумите по кредита. В чл. 9 от Договора е определена хипотеза при
която настъпва автоматична предсрочна изискуемост на сумите по кредита, без
уведомяване на длъжника. С писмо изх. № ИЗХ-001-27244 от 02.03.2017г. ищецът е
уведомил ответната страна, на адреса посочен в договора, относно обявяване на
предсрочно изискуеми и незабавно платими всички суми по договора. Писмото не е
потърсено в срок.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. В** на 03.05.2017г.
като е образувано гр.д. № 1224 / 2017г. по описа на Районен съд гр. В**. По
делото е издадена Заповед № 1050 - РЗ за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 09.05.2017г., с която са присъдени процесиите суми в полза на
ищцовото дружество. Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок,
възражение от ответната страна. В указания от съда срок заявителят е предявил
настоящите искове.
Вещото лице, по назначената съдебно-счетоводна
експертиза дава заключение , че редовно изискуема главница е в общ размер на 7
840,00лева с дати на падеж от 15.02.2016г. до 15.03.2017г. Предсрочно
изискуемата главница е в общ размер на 6 156,00лева с падежи от 15.04.2017г. до
15.02.2018г.
В заключението по първоначалната съдебно-графическа
експертиза вещото лице е посочило, че подписите положени срещу реквизита
„Солидарен длъжник: Ц.Р.К." намиращи се на всяка страница от процесния
договор, не са изпълнени от Ц.Р.К.. При изготвяне на заключението вещото лице е
използвало експериментално - автентични образци от подписа на ответната страна
към датата на изготвяне на заключението, положени от ответната страна пред
вещото лице.
В заключението по допълнителната съдебно-графическа
експертиза вещото лице е посочило, че най - вероятно е налице идентичност между
спорните подписи, положени в процесния договор и сравнителните образци от
подписи на ответната страна. Като такива вещото лице е използвало
експериментално-автентични и свободни образци от подписа и почерка на ответната
страна, положени в документи през 2015г., 2016г. и 2017г. Почерка отразен в
името „Ц.Р.К." изписано под реквизита „солидарен длъжник" в процесния
договор и представените сравнителни свободни образци от почерк на ответната
страна са идентични.
При
разглеждане на делото пред въззивната инстанция е назначена и изслушана тройна
съдебнографическа експертиза, която дава категорично заключение, че спорният
подпис, положен в документа „Договор за срочен Банков кредит“№ 98443 от
25.02.2015 г. е изпълнен от ответницата Ц.Р.К. , както и ръкописният текст „Ц.Р.К.“
е изпълнен също от нея.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, а разгледано по същество – неоснователна.
По отношение на главния иск
ВРС е приел, че е Предявените искове са основателни. Между страните е бил
сключен Договор за срочен банков кредит № 98443/ 25.02.2015г.
Кредитополучателят по договора не е изпълнил задълженията си по погасяване на
заемната сума, поради което е възникнало задължение спрямо солидарния длъжник
за погасяване на процесиите суми установени от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
Възражението на ответната страна относно нищожност на
договора, спрямо нея, поради липса на съгласие, е неоснователно. Безспорно е
установено, че ответната страна е положила оспорените подписи в договора,
възникнало е облигационно отношение между страните с твърдяното, от ищеца,
съдържание. Подписът е саморъчно изписване на името. Подписът може да се изрази
чрез комбинация от линии, чрез изписване на трите имена, със съкращаване на
първото, с изписване на името, с което лицето е известно, макар то да не
съвпада със законно установеното словесно обозначение на лицето. Времево
относим, подписът на ответната страна в процесния договор и
експериментално-автентични и свободни образци от подписа и почерка на ответната
страна, положени в документи през 2015г. са идентични, поради което съдът
намира, че оспорването на истинността - автентичност на Договор за срочен
банков кредит № 98443/ 25.02.2015 г., в частта на подписа положен за Ц.Р.К. не
е доказано. Неотносимо е твърдяното обстоятелство от ответната страна за
влошени отношения със съпруга си и висящо дело за развод.
Относно
възраженията за нищожност на чл. 3, чл. 8 и чл. 9 от процесния договор, като
неравноправни клаузи. Възраженията са неоснователни. Съгласно чл. 3.1. от
Договора страните са уговорили размер на лихва, като кредитополучателя заплаща
на банката 1 - месечен SOFIBOR + 10.5 пункта надбавка
годишно. Предметът на процесния договор е финансова услуга, съгласно
разпоредбата на & 13, т. 12 от Допълнителни разпоредби на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/. Атакуваната клауза не е неравноправна клауза. В
процесния договор е упоменат конкретния механизъм на формиране на лихвата.
Индексът СОФИБОР е изчисляван и публикуван от Българска народна банка в периода
17 февруари 2003 г. - 29 юни 2018г., като считано от 01.07.2018г. е
преустановено изпълнението на дейностите. Договорът в случая е сключен с
търговец , който не е потребител по смисъла на ЗЗП и следователно не може да се
позовава на нищожност на това основание.
При изложеното до тук, за неоснователни съдът преценява оплакванията във въззивната жалба, че първостепенния съд не е
установил действителната фактическа обстановка, не е извършил задълбочена
преценка на доказателствата по делото и не е обсъдил възраженията на ответното
дружество. Както вече се посочи, фактическата обстановка по делото е правилно
установена, а и липсва спор между страните по отношение на нея. Независимо от
това релевираните от ответника в хода на процеса възражения надлежно са
обсъдени от ВРС. При тези съображения гореописаните оплаквания, представляващи
такива за необоснованост на атакуваното решение, въззивната инстанция намира за неоснователни.
При
всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК се прецени за основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. Районния съд, като е достигнал до
същите правни изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, което не
страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба – да се остави без уважение.
При
този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за въззивната инстанция. По делото не са претендирани такива, поради което не
следва да се присъджат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ №40 от 18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 679/2018 г. по описа на В** районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: