МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 2048/2016г. по описа на ПРС – IX н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Д.Н.Д. – роден на *** ***, живущ ***,
настоящ адрес ***, б., български гражданин, средно образование, разведен, ***, осъждан,
ЕГН **********, за това, че w периода от 12.05.2015г. до 28.05.2015г. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, след предварително
сговаряне с Д.И.П., ЕГН ********** с цел да набави за себе си и за другиго - Д.И.П.,
ЕГН ********** имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у К.К.К., ЕГН **********
като ЕТ «К.К.», със седалище *** и К.К.К., ЕГН ********** и с това е причинил
имотна вреда:
- в размер на 261 216,90 лв. на «Ренус
България» ООД-София и в размер на 14 024 лв. на К.К.К., ЕГН **********, като ЕТ
«К.К.», със седалище ***, като вредата е в големи размери на обща стойност 275
240, 90лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и
Д.И.П. – роден на *** г. в ***, живущ ***,
постоянен адрес ***, б., български гражданин, разведен, висше образование,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, за това, è в периода от
12.05.2015г. до 28.05.2015г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, след предварително сговаряне с Д.Н.Д., ЕГН ********** с цел да набави за себе си и за другиго - Д.Н.Д.,
ЕГН ********** имотна облага е възбудил
и поддържал заблуждение у К.К.К., ЕГН ********** като ЕТ «К.К.», със седалище ***
и К.К.К., ЕГН ********** и с това е причинил имотна вреда:
- в размер на 261 216,90 лв. на «Ренус
България» ООД-София и в размер на 14024лв. на К.К.К., ЕГН**********, като ЕТ «К.К.»,
със седалище ***, като вредата е в големи размери на обща стойност 275
240,90лв.- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец К.К.К. с
ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „К.К.”, срещу подсъдимите Д.Н.Д. и Д.И.П. за сумата от 14 024 /четиринадесет
хиляди двадесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението, за което на същите двама е повдигнато
обвинение съгласно внесения обвинителен акт, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на престъплението до влизане в сила на присъдата.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес и граждански иск, предявения от гражданския ищец „Ренус
България” ООД срещу подсъдимите Д.Н.Д. и
Д.И.П. за сумата от 253 679, 75 лева /двеста петдесет и три хиляди
шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението за
което на същите двама е повдигнато обвинение съгласно внесения обвинителен акт,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от деня на престъплението до
влизане в сила на присъдата.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
описва като установена фактическа обстановка по делото, идентична с описаната в
обвинителния акт. Сочи, че същата фактическа обстановка се установява от
обясненията на подс. Д., съгласно които с процесната композиция е било
извършено неправомерно разпореждане, като в част от обяснения същият дава
уклончиви, неясни и вътрешно противоречиви обяснения относно фактите, които са
се случили. В тази насока се посчват и показанията на свид. К.К., К.К., Ц.Д., И.И.,
З.М., Н.Р., Т.Н., Д.А., назначените и изготвени като такива експертизи, както и
наличните веществени доказателства по делото. Поддържа, че от съгласно
показанията на св. Ц.Д., дадени в съдебното заседание на 06.07.2016г., връзката
между него и подс. П. била осъществена от подс. Д.Д., като през месец април
2015г. подс. Д. запознал св. Д. с подс. П., което било времето, когато двамата
подсъдими обмисляли схемата, при която да бъде осъществено инкриминираното
деяние, а ролята на Д. била да убеди св. Ц.Д. да се съгласи формално да подпише
договора за лизинг на процесната композиция, като камионът да бъде взет
формално на лизинг от името на представляваното от него дружество „СЛ Транс”
ЕООД, в резултат на което св. Ц.Д. взел решение да участва в сделката по
взимането на лизинг на камион и мотивиран именно от подс. Д., с който били
приятели от години и на който имал доверие, на 12.05.2016г. св. Д. подписал
процесния договор, в който ЕТ „К.К.” бил лизингодател и „СЛ Транс” ЕООД бил
лизингополучател. В подкрепа последното се сочи и проведен по - късно разговор
между св. Д. и подс. Д., по време на който Д. отново уверил Д., че след като
двамата с подсъдимият П. продадат влекача с полуремаркето, натоварени с медта,
ще му дадат част от парите като възнаграждение за това, че се е съгласил да
подпише договора за лизинг, както и показанията на св. З.М., който заявил, че в
края на месец април 2015г. по настояване на подс. Д. ***, закарал го до дома подс.
Д. ***, където Ц.Д. пренощувал, с също и го върнал в Пловдив. Сочат се и
показанията на св. И.И., който е заявил, че през месец май 2015 година
разговарял по телефона с подс. Д.П., който му споделил, че планира да вземе
камион, натоварен с мед, с който да се разпореди неправомерно, като го продаде
и спечели пари по този начин, както и че по този случай си помагат взаимно с Д.,
като последният трябвало да му помогне при набелязването на камион. На следващо
място се сочат показанията на свидетелите К.К. и К.К., които разпознават
подс. Д.П. като лицето, представило се с
името „И.”, което е водило преговорите с тях при взимането на лизинг на влекача
и полуремаркето, като в резултат на неправилно създадените от него представи,
че има действително намерение да закупи въпросния камион били мотивирани да му предадат владението на
влекача и полуремаркето, натоварени с мед. Сочи в подкрепа на обвинението и
показанията на св. Н.Р., видно от които ролята на подс. Д.Д. в конкретната
сделка била да убеди св. Ц.Д. да участва в схемата, като подпише договора за
лизинг, отиде при нотариус и изиграе възложената му роля. Обръща внимание на показанията
на св. Т.Н., Д.А. и Г.Д., които споделят, че са били свидетели на разговор
между двамата подсъдими, свързан с извършеното от тях с камион с мед, както и настояването на
подс. П. подс. Д. да каже при разпитите му, че „бащата и сина К.” са си взели
обратно камиона с медта с цел да се „оправят нещата” и за двамата. Посочва и заключението
на авто – оценъчната експертиза съггасно която средната пазарна стойност на
товарен автомобил „Рено Магнум 400.18 СР” с рег. № *** към 15.05.2015г. до
28.05.2015г. е била 11 371 лева, а на полуремарке „Швармюлер СПА 3 Е” с рег. № ***
е била 10 653 лева, или общо 22 024 лева, както и заключението на стоково –
оценъчна експертиза, от която се установява, че към датата на извършване на
престъплението - в периода 12.05.2015г. до 28.05.2015г. средната пазарна цена
на 21 951 кг медни катоди е 261 216,90 лева, поради което общият размер на
причинената от инкриминираното деяние вреда е в размер на обща стойност 275
240,90 лева, който надхвърля 70 пъти установената за страната минимална работна
заплата, което обуславя наличието на квалифициращия признак „големи размери”. Поддържа,
че от изложено следва, че подс. Д.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 210, ал.1 т.5, вр. с чл.209, ал.1,
вр.чл.26, ал.1, вр.чл. 20, ал.4 от НК за това, че в периода от 12.05.2015г. до
28.05.2015г. в гр., Пловдив при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като помагач с Д.И.П. ЕГН **********, действал като извършител с цел
да набави за себе си и Д.П. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у
К.К. като ЕТ „К.К.”, със седалище *** и К.К.К. ЕГН ********** и с това е
причинил имотна вреда в размер 261 216,90 лева на „Ренус България” ООД гр.
София и в размер 14 024 лева на К.К.К. като ЕТ „К.К.” като вредата е в големи
размери на обща стойност 275 240,90 лева, както и че че подсъдимият Д.И.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
210, ал.1, т. 5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за
това, че в периода от 12.05.2015г. до 28.05.2015г. в град Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Д.Н.Д. ЕГН **********,
действал като помагач, с цел да набави за себе си и за Д.Н.Д. имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у К.К.К. като ЕТ „К.К.” и К.К.К. и с това е
причинил имотна вреда в размер на 261 216,90 лева на „Ренус България” ООД -
София и в размер на 14024 лева на К.К.К. като ЕТ „К.К.” със седалище ***, като вредата е в големи размери
на обща стойност 275 240,90 лева. От субективна страна поддържа, че
престъплението е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл, налице
е и общност на умисъла, като помагачът – подс. Д.Д. е съзнавал, че друго лице –
подс. Д.П. осъществява изпълнителното деяние на престъплението, а той го
улеснява, като двамата съучастници са действали съвместно за постигане на общия
престъпен резултат. Сочи, че изначалните
намерения на подсъдимите са били след като подс. Д.П. получи владението на
влекача и полуремаркето, натоварени с мед, да се разпоредят противозаконно с
тях с цел имотна облага за двамата, а също и че е изяснена и ролята на подс. Д.,
който е подпомогнал осъществяването на престъплението, с цел Д.П. в
реализирането на измислената от тях измамлива схема. Поддържа, че са събранидостатъчно
доказателства, че подс. Д.Д. е съзнавал неправомерния характер на придобиването
на процесната товарна композиция, доколкото същият е участвал в намислянето на измамливата схема,
съзнавал е неправомерния характер на получаването на владението на товара от
медни катоди, съзнавал е, че камиона и товара не се предоставят на подс. П. за
целта, обявена пред свидетелите К. и К.К., а че единствената цел след тяхното
получаване е да се разпоредят неправомерно с натоварената с мед композиция с
користната цел. Сочи и че подс. Д.П. е действал с пряк умисъл при извършването
на престъплението, съзнавал е и е предвиждал неговите общественоопасни последици,
като е искал тяхното настъпване, както и че е съзнавал е, че е подпомаган при
осъществяване на престъпната дейност от подс. Д., както и че е съзнавал, че
измамените лица К. и К. К. са въведени в заблуда и с извършените от него действия
поддържа у тях заблудата, а между настъпилия престъпен резултат и обективно
извършените действия на подс. Д.П. съществува пряка причинно - следствена
връзка. Сочи недобри характеристичните данни и за двете лица, както и че Д.Д. е
извършил престъплението в изпитателния срок на предходно осъждане. Подсъдимият П.
към момента на извършване на престъплението е неосъждан, впоследствие е
осъждан. Предлага, вземайки предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението, извършено в условията на продължавано престъпление, високият
размер на нанесената вреда – 275 240,90 лв., които не са възстановени,
користните подбуди за извършване на деянието, на подс. Д.П. да бъде признат за
виноввен и да му бъде определено наказание над предвидената среда в закона за
наказанието лишаване от свобода, а предвид характера и степента на съучастие на
подс. Д.Д., предходното му осъждане, формата на съучастие като помагач, то
същият да бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание лишаване
от свобода под предвидената среда за това престъпление, както и да бъде постановено същият да изтърпи изцяло
и потделно присъдата по предходното осъждане. Предлага още на основание чл.59,
ал.1 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимите били задържани за
срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР, за срок от 72 часа по реда на чл.64
от НПК и времето, през което същите били с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, както и предявените от ЕТ „К.К.” чрез св. К.К. и „Ренус България” ООД
граждански искове да бъдат уважени като доказани по основание и размер. Сочи,
че подсъдимите на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплатят разноските
по делото, а веществените доказателства, приобщени по делото, на основание
чл.53, ал.1 от НК да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Процесуалният представител на гражданския ищец и частен
обвинител К.К., в качеството му на ЕТ „К.К.” – адвокат Д. поддържа посоченото
от прокурора, като предлага при анализ на събраните доказателства, да бъде
обърнати специално внимание на показанията на свидетеля Т.Н., разпита повторно,
който в предишно съдебно заседание дава показания диаметрално противоположни,
като сочи, че причина за това е неговата съвест и желание истината да
възтържествува, както и че знае, че знае, че това, че е излъгал, може да му
коства много - свободата. В тази връзка
посочва, че няма нормален човек, който да има такава съвест, че заради нея да
иска да влезе пак в затвора следва да се обърне внимание на предишните и
последващите му обяснения. На следващо място сочи обясненията на двамата подсъдими, които освен средство за
защита, са и доказателствено средство, като застъпва, че съгласно неговия опит,
то когато двама подсъдими си прехвърлят вината един на друг, то те двамата са
виновни. За всичко останало се присъединява към прокурора, солидализира се
относно размера на наказанията. Поддържа, че предвид доказаността на вината на
двамата подсъдими и тяхното участие в извършване на престъплението, е доказан
и размера на причинената от тях щета,
доказан е гражданският иск, предлага същият да бъде уважен пълен размер, както
и на гражданския ищец и частен обвинител да бъдат присъдени разноските, които
същият е направил за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева. По повод
становището на адвокат К. допълва, чене споделя становището, че неговия подзащитен П. изпълнявал препоръките
на Д., доколкото впечатлението, което оставя П. е, че е умен и комбинативен
човек, който не може да се остави на заповедите на Д., както и че не споделя
становището същия защитник, че липсват доказателства за обвинителната теза.
Процесуалният представител на гражданския ищец „Ренус
България” ООД – адвокат Б. предлага предявения иск да бъде уважен, както е
представен, претендира и разноски. Допълва, че съгласно разпоредбата на чл. 361
от Търговския закон за неуредените случаи за договора за спедциия се прилагат и
отиваме на чл.349, ал.1, съответно яма прехвърлителна сделка по простата причина,
че няма какво да бъде отчетено, поради което рискът и щетите са за „Ренус България”, а „Аурибис” с
натоварването на камиона спира да бъде собственик.
Защитникът на подсъдимия Д. – адвокат С. поддържа, че становището
на обвинението с нищо не се различава от обвинителния акт, като прокурорът
излага факти, които съществуват в обективната действителност, но също така, но
също предлага свои предположения като факти, констатации като съчетание на обективни
факти с предположения. В този смисъл сочи, че безусловно има установен контакт
между единия от подсъдимите - П. с двамата свидетели К., има извършване на
търговска сделка, предаване на товарен автомобил с ремарке заедно с мед близо
22 тона. Сочи, че се установява, че двамата свидетели К. са обявили в сайта
„Мобиле.бг” за продажба собствения си влекач, че може да се приеме, че има
обаждане от страна на единия от подсъдимите да се осъществи среща, която е между
Д.П. и баща и син К., като преговорите за извършване на продажбата под формата
на лизингов договор е осъществена от тези две страни, което е станало при
определен нотариус, при която са присъствали тези трима, както и Ц.Д.. Поддържа,
че докато последното в факт, то първото предположението на прокуратурата за евентуални
взаимоотношения между двамата подсъдими Д. и П., като няма никакви
доказателства, че те предварително са се събрали и решили да измамят ЕТ „К.К.”
в лицето на К.К. и да отнемат тези 22 тона мед, а тези доказателства могат да
бъдат събрани единствено и само от двете лица Д. и П.. Сочи, че няма данни
обявата да е била, че камионът ще се продаде с товар, в който съществуват 22
тона мед, не установено как се станало ясно, ЕТ „К.К.” постоянно се захранва с
товари от „Ренус България” ООД, като предположение е на прокуратурата, че двамата
предварително са се събрали и обмисляли, което не могат да сторят, като
предварително не знаят какво ще купят. Поддържа, че ако се говори за измама тя
е досежно само за влекача, но не и за
ремаркето и товара, като към онзи момент няма никакви доказателства подсъдимите
да знаят, че съществува вариант този камион да е натоварен с мед, което е
предположение на прокурора. Сочи, че свидетелите са повече от посочените от
прокурора, като единственият практически свидетел, чрез който обвинението се
опитва да докаже престъпната дейност е Ц.Д.,
като се пита, защо същият свидетел не е в съдебната зала в качеството на
подсъдим, тъй като е съпричастен, но разказва за някави странични дейности,
извършвани от другия съпроцесник Д.П. за някакви банки, две трети от
показанията му не се отнасят до настоящия предмет на доказване. Обръща
внимание, че в подхода на прокуратурата при анализ на доказателствения материал
има едно смесване между това разговорите, водени от страна на Д. с Д. за
извършване на транспортна дейност и с Д.П. ще се извършва транспортна дейност с
Русия, но точно тези разговори прокуратурата се опита да представи като
подготовка за извършване на измамни действия. Поддържа, че има разговори между Д.
и Д. за закупуване на автомобил, където не става никъде въпрос за измама, в
случая няма доказателства, че предварително подсъдимият Д.Д. е действал като
помагач и е убедил Ц.Д. да подпише този документ, за да се въведе в заблуждение
ЕТ „К.К.” и да се отнеме товарния автомобил. Не оспорва, че Д. се познавал с Д.,
както и че Д. е дал документите, но не приема, че Д.Д. е предал копие от
личната карта на Т., за да се използват данните и да се подпише трудов договор,
за което е почерпено данни единствено от свидетелските показания на свидетеля Т.,
който обаче е заличен. Поддържа, че Д. няма никакво участие за намиране на
копие от лична карта на Т., което не се установява от обстоятелството, че действително
Т. за кратко време е бил назначен в дружеството, представлявано от Д..
Акцентира и върху показанията на свидетелите З. и Н.Р. - двамата полицейски
служители работили по този случай, които са имали срещи с подсъдимия Д., който е съдействал изцяло, давайки информация,
което не би правил, ако е участвал в
тази измама. Посочва още, че подсъдимият Д. е сътрудничил на ДАНС, съгласно
справка от ТД „Национална сигурност”, като свидетеля К.Й. полвинчато заявява,
че се е срещал с Д. и той е изразявал съмнение пред него относно подготвяща да
се извърши измама. Изразява съмнение в изнесеното при повторния разпит на
свидетеля Т.Н., доколкото и е преразпитан и З.М., който изяснил каква е била причината
да му се изпраща 100 лева, като повторните показания на Н. следва да бъдат
игнорирани, като противоречиви и неподкрепящи се от никакви други
доказателства. На следващо място поддържа, че посоченото от прокурора, че на
24-ти Д.Д. и П. отпътували в неизвестна посока е класически пример на сериозно
предположение, доколкото никой от разпитаните свидетели, които са били в
различни смени, не могат да каже кой седна зад волана и кой подкара камиона, за
което липсват доказателства, като не става ясно кой се е разпоредил с камиона с
медта, кой е изкарал камиона, кой го е отнел. Поддържа, че я няма и сочената от
прокурора специална цел, защото няма доказателства, че подсъдимия се е
обогатил. Предлага също гражданските
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради недоказаност спрямо подсъдимия Д., а по отношение на гражданския иск на „Ренус
България” ООД счита, че изначално „Ренус България” е посочен неправилно като
пострадал от престъплението, тъй като се прилагат правилата на ГПК, за
обезщетението, за което претедендираше „Ренус България”, следва да се посочат
какви вреди има настъпили -имуществени или неимуществени, товар е излязъл от
патримониума на „Аурубис”, а „Ренус България” са спедитори и имат особена
връзка помежду си, „Ренус България“ не са потърпевши и изначално са
конституирани като граждански ищци неправилно, като не са претърпли никакви
вреди, от патримониума на „Ренус България” не е излязла една стотинка, медта е
на „Аурубис” и няма правно основание „Ренус България” да претендира за обезщетение.
Предлага подсъдимият Д. да бъде оправдан, а гражданските искове да бъдат
отхвърлени.
Защитникът на подсъдимият П. – адвокат К. поддържа,че още
през 2015 година разбрал, че ще има много работа по делото, когато се взема
мярката за неотклонение на двамата подсъдими, в досъдебното производство има докладна
записка от Х.З., който е разпитан в съдебно заседание, на която е отгоре е
написано, че по еди коя си преписка протича Д.И.П., било представено и постановление
за привличане на П., че бил извършил престъпление по чл.144 от НК, което било
размахвано девет месеца при всички обжалвания на мярката за неотклонение.Сочи
обясненията на Д., които са последните по това дело, за да обясни някои въпроси
за неговите ключове, как още същата нощ заедно с трима полицаи отишли в П. и
отворили всичко, но няма оформен протокол за това, трима полицаи отварят всичко
и протокол няма, полицай, разпитан като свидетел, снема обяснения от подсъдимия
Д., който просторно обяснява как всички са виновни, само той нищо не знае, всички други са виновни, включително и З., и
служителите от ДАНС, само той е добрия. Поддържа, че е попитал К.Й. дали може
да разпореди на служител като вземе средства да ги разпределя, отговорът беил
„не”, но в протокола за разпит пред съдия Д. казва, че Д. дал 10000 лева, Д.Д.,
започва една много интересна борба, да се докаже вината на П., стига до там, в разпитан
на 21.08. Д.Н.Д. казвал, че до него се приближил Д.П. и му казал на ухо нещо,
за което после се появяват четирима души свидетели. Явяват се четирима
свидетели, било извършено престъпление по чл.144 НК, със свидетели Т.Н. и Д.А..
Сочат се и показанията на свидетелите И. И. и Х.З., по повод този камион З. бил
заявил на Д., че не го интересува, стига да не е в неговия район, както и че не
подсъдимият П. се обажда на разпитания свидетел Е., за да му поиска 10 000 лева
да му каже къде е камиона и товара, съгласно показанията на З.М.. Сочи, че
прокуратурата се опитва всяка дума, изречена от Д., да я претвори в истина,
както и че независимо от разпоредбите на НПК, преди да бъде извършено това
разпознаване на Д.П. от свидетелите К. -
баща и син, никой не си направи труда да го разпита дали ги познава. Сочи и
показанията на Б.Т. - заличен от списъка на лица за призоваване, на който
директно се показа снимка на П.. Посочва, че *** „СЛ Транс” е Д.Н.Д., при иззетите
и приобщени по делото веществени доказателства се намират документите на Н. Т.,
в която насока сочи, че подсъдимия П. само изпълнява това, което му казва Д. и за
всичко това му се плаща,л което кореспондира
с казаното от Ц.Д. в разпита му пред съдия, дори на който е ясно, че всички са пионки в тази
игра, както и необходимостта да се разследва дейността на К., доколкото в точка
втора на страница втора от договора за лизинг, пише че предаването на вещта се
установява с оформянето на приемо - предавателен протокол, а такъв няма. Посочва,
че К. заявили, че камиона бил на границата, съгласно показанията на свидетелят М.М..
Както и че има друго досъдебно производство с номер 107, все още на фаза
предявяване на досъдебното производство и по същото е видно, че Д. организира
вземането на друг камион, след като камиона пет дни чака да го натоварят и ще
се управлява от З. и И., а П. ги е закарал във Варна и това е неговата роля, но
по онова е привлечен като обвиняем П., който трябва да бъде осъден на всяка
цена. Поддържа становището, че обвинението работи с предположения, че П. видял
публикувана обява, като не е ясно от къде това е установено, както и че се свързал
с К., но те съобщават един телефон, който не е установен и иззет от П., както и
че единствено К. могат да превозват композицията България и да я изведат през
граница. Поддържа, че обвинението е недоказано, и предлага подсъдимия П. да
бъде признат за невиновен.
Подсъдимият Д. заявява, че поддържа казаното от своя
защитник, претендира, че е невинен. В последната си дума посочва, че няма какво
повече да каже.
Подсъдимият П. сочи, че поддържа казаното от своя защитник, няма
какво да добави. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Н.Д.
е роден на *** ***, живущ ***, настоящ адрес ***, б., български гражданин,
средно образование, разведен, ***,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.И.П.
е роден на *** г. в ***, живущ ***, постоянен адрес ***, б., български
гражданин, разведен, висше образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че свидетелят
К.К.К. бил регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.К.” с Решение от 06.04.1993г. на
фирмено отделение при Окръжен съд *** по ф.д. № 458/1993 г. на Окръжен съд ***,
като предметът на дейност на търговеца бил производство и търговия в страната и
чужбина, внос и износ на: автомобили,
селско-стопански произведения, домашни животни и птици, пчели и пчелни
продукти, стоки за масова консумация и всички видове стоки, които не са
забранени със закон. От няколко години ЕТ „К.К.”, представляван от св. К.К.
изпълнявал транспортни заявки, в качеството на превозвач, възложени му от
„Ренус България” ООД, със седалище в гр. София, представлявано от св. А.М.Г..
Като страна – превозвач по сключваните с „Ренус България” ООД договори за
превоз на товар, св. К.К., в качеството му на
ЕТ „К.К.” превозвал стока – рафинирана мед на квадратни листове,
произведени от „Аурубис България” АД, гр.Пирдоп в посока Р. България –
Р.Турция. От своя страна, основната
дейност на „Аурубис България” АД, гр. Пирдоп била производство и продажба на
катодна и анодна мед. Базата, където се произвеждала посочената мед, се
намирала в гр. Пирдоп. За осъществяване на превоза на въпросната мед до
съответния купувач бил сключван
спедиционен договор с „Ренус България” ООД, гр. София, чийто основният предмет
на дейност бил спедиция, транспорт и логистика. По силата на сключвания между
„Ренус България” ООД и „Аурубис България” АД, гр. Пирдоп спедиционен договор,
„Ренус България” ООД се задължавало от свое им, но за сметка на доверителя -
„Аурубис България” АД да сключва договор
за превоз на товар с товарни автомобили по шосе. Съгласно клаузите на
подписвания между „Ренус България” ООД и „Аурубис България” АД спедиционен
договор, спедиторът „Ренус България” ООД носил отговорността за целостта на
предаваната за натоварване стока – мед
за времето на нейното транспортиране до съответната крайна дестинация. Тъй като
посоченото дружество – спедитор - „Ренус България” ООД, гр. София нямало
собствен транспорт за изпълнение на задълженията по съответния спедиционен договор,
„Ренус България” ООД сключвало договори
за превоз на товар с различни превозвачи, един от които бил св. К.К. в качеството му на ЕТ „К.К.”. При извършване
на автомобилния транспорт с товарен пункт
„Аурубис България” АД, гр. Пирдоп не било позволено да се транспортира
друг товар заедно с този на „Аурубис България” АД, гр.Пирдоп. При изпълнение на
съответната транспортна заявка – договор за превоз на товар с възложител „Ренус
България” ООД, превозвачът ЕТ „К.К.”, представляван от св. К.К. натоварвал стоката – рафинирана мед на
квадратни листове от базата на „Аурубис България” АД в гр.Пирдоп, след което я
разтоварвал и предавал на получателя в крайната дестинация в Р. Турция,
посочена от спедитора „Ренус България” ООД. Едно от моторните превозни
средства, собственост на ЕТ „К.К.”, представляван от св. К. К., с които едноличният търговец осъществявал
търговската си дейност и по-специално извършвал международен превоз на товари
били влекач „Рено Магнум 400.18. СР” с рама № *** и полуремарке „Шварцмюлер СПА
3 Е” с рама: ***.
Установява се още, че през месец април
2015г. св. К.К. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „К.К.” решил
да продаде горепосочения влекач „Рено Магнум 400.18. СР”, като за целта
публикувал обява в интернет сайта „Мобиле. бг” за продажбата му и посочил за
връзка телефонния номер на сина си – св. К.К.К.. В обявата за продажбата на
влекача „Рено Магнум 400.18. СР” като фон присъствало полуремарке „Шварцмюлер
СПА 3 Е”. По неустановен начин, подсъдимият Д.П. научил за публикуваната в
интернет-сайта „Мобиле. бг” обява за продажба на горепосочения влекач „Рено
Магнум 400.18. СР”, както и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”, което било част
от визията на обявата. От информацията във въпросната обява подсъдимият Д.П.
разбрал, че собственик на „Рено Магнум 400.18. СР” е ЕТ „К.К.” и споделил това
на подсъдимият Д.Д., с който поддържали приятелски отношения. От своя страна
подсъдимият Д.Д. познавал лично св. К.К., тъй като двамата по-рано извършвали
международни превози на товари, както и знаел, че св. К.К. в качеството му на
ЕТ „К.К.”, превозвал рафинирана мед в
посока Р. България – Р. Турция, като натоварвал медта от базата на „Аурубис
България” АД в гр. Пирдоп, след което я доставял на съответния получател в Р.
Турция, които обстоятелства споделил на подсъдимия Д.П.. Тъй като подсъдимият П.
имал желание да се сдобие по измамлив начин с допълнителни парични средства,
същият взел решение да се свърже с продавача на горецитирания влекач „Рено
Магнум 400.18. СР” чрез посочения телефонен номер в публикуваната в интернет
сайта „Мобиле. бг” обява за продажба му, да се представи с друго име, а именно
с името „И.” и да поиска да купи процесния влекач „Рено Магнум 400.18. СР”, но
заедно с полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”.
Решил бил още, в хода на водените преговори с продавача на горепосочения
влекач подсъдимият Д.П. да му заяви, че има желание и проявява готовност да
купи влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”, но
чрез договор за лизинг. Част от измамливата схема на подсъдимият Д.П. включвала
същият да предложи за процесните влекач и полуремарке плащането на първоначална
вноска, за да бъде по-убедителен пред продавача – св. К.К., в качеството му на ЕТ „К.К.”, и да
създаде, макар и невярна, представа и увереност у него, че ще бъде коректен в
изпълнение на задълженията си в качеството на лизингополучател. Намисли още да
заяви, че тъй като не притежава дружество на свое име, желае не той, а
търговеца „СЛ Транс” ЕООД да е формално и на практика само документално страна
по договора за лизинг. По този начин подсъдимият Д.П. трябвало да убеди св. К.К.
и св. К.К., че „СЛ Транс” ЕООД само формално ще бъде лизингополучател по
договора за лизинг и че в действителност той ще плаща лизинговите вноски и реално
той ще получи владението на влекача и полуремаркето. Идеята за това търговеца
„СЛ Транс” ЕООД, представляван от св. Ц.Д., да е лизингополучател възникнала у подсъдимият
Д.П. след внимателно обмисляне на схемата относно постигането на крайната цел –
предаването от страна на св. К.К. на натоварени с мед влекач и полуремарке,
които впоследствие да бъде продаден и двамата подсъдими – Д.П. и Д.Д. да си
разделят парите, като по този начин се обогатят, получавайки за себе си
неправомерни парични доходи. Всъщност документацията на търговеца „СЛ Транс”
ЕООД, както и печатът на посоченото дружество се съхранявали от подсъдимият Д.Д..
Свидетелят Ц.Д. бил вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията като
едноличен собственик на капитала и представляващ на „СЛ Транс” ЕООД, но
дружествените работи се извършвали под скритото ръководство на подсъдимият Д.Д.,
а св. Ц.Д. само формално пред третите лица представлявал и управлявал „СЛ
Транс” ЕООД. Предвид това подсъдимият Д.П. решил, че може да използва св. Ц.Д.
в хода на осъществяването на планираната измамлива схема, с помощта на подсъдимият Д.,
който фактически съхранявал печата, както и ръководел дружеството, като Д. подпише
договора за лизинг в качеството му на
представляващ „СЛ Транс” ЕООД. За реализиране на намисленото, Д.П. решил да помоли
своя приятел - св. А.С., св. Ц.Д. да отседне във вилата му в с. Б., за да бъде
последния по всяко време на разположение. Подсъдимият Д.П. нямал намерение нито
той, нито св. Ц.Д., който като представляващ „СЛ Транс” ЕООД, реално да се
задължават по договора, а само формално Д. щял да подпише същи, а подсъдимият Д.П.
имал изначално намерение вноските по договора за лизинг, с изключение на
първоначалната такава, да не бъдат изплащани на лизингодателя ЕТ „К.К.”,
представлявано от св. К.К.. Плащането на първоначална вноска по договора за
лизинг щяло да бъде извършено единствено с цел затвърждаване на формираните неверни
представи в съзнанието на свидетелите К.К. и К.К. относно действителното правно
положение, мотивирани от които св. К.К. в качеството му на ЕТ „К.К.” щял да
извърши имущественото разпореждане с влекача и полуремаркето. За изпълнение на
замисленото, Д.П. при срещите си със свидетелите К.К. и К.К. следвало да
предприеме действия и по убеждаването им при предаването на процесната
композиция - влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3
Е”, след сключването на договора за лизинг, тя да бъде натоварена с рафинирана
мед. Подсъдимият Д.П. трябвало да убеди
св. К.К., в качеството му на ЕТ „К.К.”, че ще транспортира товара с рафинирана
мед до получателя в Р.Турция, за да може св. К.К. да се съгласи след сделката
да му предаде влекача и полуремаркето, натоварени с мед. За да бъде
по-убедителен пред свидетелите К.К. и К.К., подсъдимият Д.П., планирал да
помоли св.К.К. за в бъдеще, докато изплати задълженията си по-договора за
лизинг, да му дава да извършва вместо
него курсовете за превоз на натоварената мед от базата на „Аурубис България” АД в гр.Пирдоп в посока Р.
Турция, като използва тир-карнети и лиценза за международен превоз на товари,
издадени на ЕТ „К.К.”, защото той не разполагал с такъв лиценз. В тази връзка подсъдимият
Д.П. щял да заяви на св.К.К. и св. К.К., че
св. Б.Т. е шофьор, който работи за него и да посочи същия като лицето,
което фактически ще транспортира товара-мед до Р. Турция. Подсъдимият Д.П. решил
за тази цел да представи на св. К.К. и св. К.К. копие от личната карта на Б.Т.,
с каквото подсъдимият Д.Д. разполагал, и
да ги убеди ЕТ „К.К.” да сключи макар и само формално трудов договор със Б.Т.,
за да може последният, бъдейки назначен като шофьор в ЕТ „К.К.”, да извършва
безпроблемно превоза на натоварената от ЕТ „К.К.” от базата на „Аурубис България” АД в гр.Пирдоп мед в
посока Р. Турция. Договорката за сключване на договор за лизинг, която
подсъдимият Д.П. трябвало да постигне
със св. К.К., в качеството му ЕТ „К.К.” и убеждаването на последния, че подсъдимият
Д.П. ще изпълни коректно транспортната поръчка, поета от едноличния търговец, в
резултат на което ще достави на получателя
в Р.Турция рафинираната мед,
натоварена на лизингованите влекач и полуремарке, били част от предварително
добре обмислената схема от подсъдимия Д.П., крайната цел на която всъщност било
получаването на фактическата власт върху натоварените с рафинирана мед влекач
„Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”, с които
впоследствие да бъде извърши разпореждане и подсъдимите Д.Д. и Д.П. да получат
имотна облага за себе си.
За осъществяване на това свое намерение
в началото на месец май 2015г. подсъдимият Д.П. се свързал по телефона със св. К.К..
По време на телефонния разговор подсъдимият Д.П. ***, че е видял обявата в
„Мобиле. бг” и проявява интерес да закупи влекача „Рено Магнум 400.18. СР”, но заедно
с полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”.
Тъй като предмет на обявата за продажба бил само влекача „Рено Магнум
400.18. СР”, а полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е” било само като фон на
обявата, св. К.К.К. се замислил над проявения интерес за покупката и на
полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”. Макар, че не бил обсъдил това със св. К.К.,
св. К.К. решил, че баща му – св. К.К. би
се съгласил да продаде и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”, а впоследствие да
вземе друго полуремарке за осъществяване на транспортната си дейност в
качеството му на ЕТ „К.К.”. Поради това св. К.К. казал на подсъдимият Д.П., че
е склонен да продаде влекача „Рено Магнум 400.18. СР”, заедно с полуремаркето
„Шварцмюлер СПА 3 Е”, за общата продажна цена от 24 000 лв. По време на водения
телефонен разговор подсъдимият Д.П.
разбрал от св. К.К., че влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето
„Шварцмюлер СПА 3 Е” са паркирани в сервиз на бул. „Кукленско шосе” в
гр.Пловдив, намиращ се до Митница – Пловдив. От своя страна подсъдимият Д.П.
казал на св. К.К., че принципно е съгласен с посочения размер на продажната
цена за процесната композиция – влекач и полуремарке, че знае къде се намира въпросния сервиз и ще
отиде първо да огледа влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето
„Шварцмюлер СПА 3 Е”, като поискал след това да се чуят допълнително по
телефона, за да договорят условията за продажбата им. На следващия ден подсъдимиятД. П. се свързал отново по
телефона със св. К.К. и му казал, че е успял да види влекача „Рено Магнум
400.18. СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”, паркирани в сервиза на бул.
„Кукленско шосе” в гр. Пловдив, намиращ се до Митница – Пловдив и е съгласен да
ги закупи за цената от 24 000 лв. В хода на телефонния разговор двамата се
разбрали да се чуят допълнително по телефона, за да си уговорят среща, на която
да уточнят по-детайлно подробностите по прехвърлителната сделка. Във връзка с постигнатите уговорки, след
няколко дни подсъдимият Д.П. се обадил за трети път на св. К.К., за да
определят време и място на срещата, при която да детайлизират клаузите на
предстоящата продажба на влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето
„Шварцмюлер СПА 3 Е”. По време на
водения телефонен разговор по между им, св. К.К. и подсъдимият Д.П. се разбрали
срещата между тях да се проведе на 11.05.2015г. в гр. Пловдив.
На така уговорената дата – 11.05.2015г.
св. К.К. се обадил по телефона на подсъдимият Д.П. и му казал, че заедно със
св. К.К. *** до Митница – Пловдив, където били паркирани влекача „Рено Магнум
400.18. СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е” и го очакват да дойде, за да
договорят детайлите на сделката. От своя страна подсъдимият Д.П. му заявил, че
след малко ще пристигне на посоченото място. След около един час подсдъимият Д.П.
***, намиращ се до Митница – Пловдив. В
съответствие с обмисления по-рано план, при срещата си със свидетелите К.К. и К.К.,
подсъдимият Д.П. се представил с малкото
име „И.” и тримата започнали да обсъждат предстоящата покупко-продажба на
процесната композиция - влекач „Рено
Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”. По време на договарянето свидетелите К.К. и К.К.
поискали от подсъдимият Д.П. да заплати
на св. К.К. в качеството му на ЕТ „К.К.” първоначално 10 000 лв. капаро, след
което при финализиране на сделката да му заплати остатъка от продажната цена. Подсъдимият
Д.П. изразил готовност да заплати исканото капаро от 10 000 лева, но в изпълнение на предварително намисленото са
създаде у свидетелите К. убеждение, че желае да закупи влекача „Рено Магнум
400.18 СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е” на лизинг със срок на договора за лизинг от два-три месеца. По
време на проведената среща свидетелите К.К. и К.К. разбрали, че подсъдимият Д.П.
знае, че св. К.К. в качеството му на ЕТ „К.К.” извършва превоз на мед в посока
Р. България – Р. Турция, която натоварвал
от базата на Аурубис България” АД в гр. Пирдоп. Подсъдимият Д.П. също
демонстрирал добро познаване на работата в отрасъла, свързан с международните
превози на товари, дори обяснил, че има и друг камион и шофьор, който работи за
него и извършвал превози на товари. За
да бъде по-убедителен и да формира, макар и невярна, представа у свидетелите К.К.
и К.К., в коректността на намеренията си да се задължи реално по предстоящия
договор за лизинг подсъдимият Д.П. дори помолил св. К.К. след сключването на
договора за лизинг да му помага чрез неговите договорки със съответните
спедитори и да му дава да извършва превоз на товари – мед в посока Р. Турция с влекача и ремаркето, които ще
вземе на лизинг. Подсъдимият Д.П. обяснил, че молбата му в тази насока била
продиктувана от обстоятелството, че не разполага с лиценз за международни
превозни услуги, поради това и с цел да
изплати по-бързо лизинговите вноски по договора за лизинг искал от св. К.К.,
чрез лиценза за превозни услуги и тир-карнетите, издадени на ЕТ „К.К.”, да
извършва курсовете с крайна дестинация в Р. Турция, при които се превозвала
мед, натоварена от ЕТ „К.К.” от базата на Аурубис България” АД в гр.Пирдоп.
При това и в изпълнение на намисленото,
с цел успешното реализиране на измамливата схема, подсъдимият Д.П. умишлено
проявявал задълбочен интерес относно състоянието на влекача и ремаркето по
време на срещата си със св.К.К. и св. К.К. на 11.05.2015г.– питал ги дали
изминатите километри на превозните средства са реални, след което се качил на
влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и запалил двигателя му, за да го изпробва. В
хода на водените преговори свидетелите К.К. и К.К. се съгласили да продадат на
подсъдимия Д.П. влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето „Шварцмюлер
СПА 3 Е” чрез сключването на договор за лизинг.
Подсъдимият Д.П. обаче им споделил, че в момента разполага само с 8 000
лв., като очаква на следващия ден да получи около 2 000 лв. от извършването на
превоз на товар с другия свой камион. Поради това тримата са разбрали да се
срещнат отново на следващия ден - 12.05.2015г., когато подсъдимия Д.П. трябвало
да им заплати договореното капаро и да подпишат договора за лизинг на влекача и
полуремаркето. Тъй като св. К.К. в качеството му на ЕТ „К.К.” преди срещата си
на 11.05.2015г. с подсъдимия Д.П. бил поел транспортна заявка за извършване на
превоз на товар с процесната композиция – влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”, при проведената помежду им среща на
11.05.2015г. той уведомил подсъдимия Д.П., че на следващия ден 12.05.2015г. –
уговореният ден за подписване на договора за лизинг, няма да може да му
предостави фактическата власт върху влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”. Подсъдимият Д.П. се съгласил владението на
влекача и полуремаркето да му бъде
предадено в ден, различен от този на
който ще подпишат договора за лизинг и си тръгнал. Свидетелите К.К. и К.К. също
си тръгнали, а влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3
Е” останали паркирани на горепосочения паркинг.
Междувременно, докато водел преговорите
със св. К.К. и св. К.К., подсъдимият Д.П. общувал с подсъдимият Д.Д., който бил
запознат с обмисления от П. план, предвид необходимостта от осигуряване
присъствието на св. Ц.Д. и реквизитите на дружество „СЛ Транс” ЕООД. В тази
връзка по молба на подсъдимият Д.П. в дома на св. А.С. в с. Б. отседнал св. Ц.Д.. При това, докато се водели преговорите за
продажбата на влекача „Рено Магнум 400.18 СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3
Е” между подсъдимият Д.П. и свидетелите К.К. и К.К., подсъдимият Д.Д. се
срещнал в с. Б. със св. Ц.Д. и му казал, че двамата с подсъдимият Д.П.
обмислили схема да се сдобият по неправомерен начин с пари, като планът им
включвал да вземат на лизинг камион, но не на тяхно име, а решили
лизингополучателя по договора за лизинг да е фирма „СЛ Транс” ЕООД, чийто
управител бил св. Ц.Д.. Подсъдимият Д.Д. обяснил на св. Ц.Д., че той като
представляващ „СЛ Транс” ЕООД само формално щял да подпише договора за лизинг,
както и че за да бъде по убедителен подсъдимият Д.П. пред лизингодателя, същият
следвало да заплати сума в размер на 8 000 лв. капаро за камиона, след което да
мотивира лизингодателя да му предаде съответния камион, натоварен с рафинирана
мед. Подсъдимият Д.Д. казал на св. Ц.Д., че след това той, заедно с подсъдимия Д.П.,
планирали да транспортират натоварения камион извън страната в посока Русия и да го продадат, като по този начин спечелят
пари. Подсъдимият Д.Д. обещал на св. Ц.Д., че след като двамата с подсъдимия Д.П. продадат камиона с товара –
мед ще му дадат и на него част от парите, с които ще се сдобият. Св. Ц.Д. се
съгласил, представляваната от него фирма „СЛ Транс” ЕООД да стане само формално
лизингополучател по предстоящия да се сключи договор за лизинг, още повече, че
той само формално бил представляващ „СЛ Транс” ЕООД, а в действителност
дружеството се управлявало от подсъдимия Д.Д., цялата документация на „СЛ
Транс” ЕООД, включително и печатът на дружеството, се държали и съхранявали от
подсъдимия Д.Д..
В съответствие с постигнатите уговорки
на 12.05.2015г. подсъдимият Д.П. се обадил на св. К.К. и му казал, че в същия ден може да плати капаро само в размер на 8 000 лв., а другите
2 000 лв. до пълния размер на договореното капаро обещал да ги заплати до
23.05.2015г. Въпреки това свидетелите К.К. и К.К. се съгласили да сключат
договора за лизинг с подсъдимия Д.П. и при заплатено капаро само в размер на 8
000 лв., като тримата се разбрали да се срещнат по-късно на същия ден за
плащане на капарото и сключване на
договора за лизинг.
Същевременно, на 12.05.2015г. преди
обяд подсъдимият Д.Д. се срещнал със св. К.К. и св. К.К. *** и тъй като двамата
се познавали отпреди, започнали да разговарят, като в хода на диалога помежду
им св. К.К. се похвалил на подсъдимия Д.Д., че е намерил купувач за влекача
„Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”. Подсъдимият Д.Д.
знаел за какво говори доколкото бил наясно с планираното от подсъдимия Д.П. относно
сделката, за която св. К.К. му говорел. Осъществяването на тази сделка била
целта на схемата, измислена от подсъдимия Д.П., при която св. К.К. следвало да
се разпореди с въпросните влекач и полуремарке, натоварени с мед, които впоследствие
бъде продадени и подсъдимите Д.Д. и Д.П. си разделят парите.
Малко по-късно – следобяд на
12.05.2015г. св. К.К. се обадил на подсъдимия
Д.П. и му казал, че заедно със св. К.К. са на бензиностанция „ОМВ” на
бул.”Кукленско шосе” в гр.Пловдив и го чакат да пристигне, за да подпишат
договора за лизинг на влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето
„Шварцмюлер СПА 3 Е”. Около половин час
след проведения разговор подсъдимия Д.П.
пристигнал на бензиностанция „ОМВ” на бул.”Кукленско шосе” в гр.Пловдив с лек
автомобил марка „Мерцедес”, S-класа, управляван от св. А.А.С.. Подсъдимият Д.П.
слязъл от автомобила и отишъл при свидетелите К.К. и К.К.. В този
момент, отново в съответствие с предварително намисленото, подсъдимия Д.П. им
обяснил, че по свои съображения не желае той в лично качество да бъде страна по
договора за лизинг и тъй като нямал регистрирана фирма на свое име искал, макар
и само формално, лизингополучател да е търговеца „СЛ Транс” ЕООД. Подсъдимият Д.П.
ги уверил, че в действителност той ще ползва влекача и полуремаркето и ще плаща
лизинговите вноски. Свидетелите К.К. и К.К. се съгласили формално в договора за
лизинг да бъде вписан като лизингополучател
търговеца „СЛ Транс” ЕООД. Подсъдимият
Д.П. им дал данните на дружество „СЛ Транс” ЕООД, която трябвало формално да
бъде вписана като лизингополучател, както и данните на лицето, което представлявало
това дружество, а именно на св. Ц.Г.Д.. Освен това подсъдимия Д.П. им
предоставил и ксерокопие на личната карта на Б.Т., която му бил дал подсъдимия Д.Д.,
като казал на св. К.К. и св. К.К., че това са данните на лицето, което да бъде
назначено като шофьор в ЕТ „К.К.”, за да може същото да извършва превоза на
товари – мед към Р.Турция с превозния лиценз и тир-карнетите на ЕТ „К.К.”. Подсъдимият
Д.П. обяснил на св. К.К. и на св. К.К., че в
действителност Б.Т. ще извършва с влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е” превоза на товара – мед в посока Р. България
- Р. Турция. При наличието на курсове за превоз на мед до Р.Турция, св. К.К.
трябвало да предава товара – мед на подсъдимия Д.П., в съответствие с
постигнатата по-рано уговорка между тях, до погасяване на задълженията от
страна на подсъдимия Д.П. по договора за лизинг, а подсъдимия Д.П. след това
щял да предава съответния товар – мед на Б.Т., който реално щял да го
транспортира до крайната дестинация в Р. Турция. От своя страна Б.Т. познавал
лично подсъдимия Д.Д. по повод предишни взаимоотношения между тях във връзка с
осъществявана от него дейност по превоз на товари, но Т. отдавна не контактувал
с подсъдимия Д.Д. и не знаел нищо по повод предлаганото му назначаване като
шофьор в ЕТ „К.К.”, респективно не знаел нищо по повод обещанието, което подсъдимият
Д.П. дал на св. К.К. и св.К.К., че Б.Т. щял да осъществи превоза на
натоварените с мед влекач и полуремарке до Р. Турция. Св. К.К. нанесъл данните
на „СЛ Транс” ЕООД и на управителя на същото дружество в графата за
лизингополучател на предварителното изготвената от него бланка на договора за
лизинг. ПодсъдимиятД. П. обяснил още на свидетелите К.К. и К.К., че е
необходимо да отидат до кантората на
Нотариус М. З., намираща се на ул. ***, за да подпишат договора за
лизинг и да го заверят нотариално, след което тримата се разделили. Веднага
след това подсъдимия Д.П., заедно със св.А.С., отишли до имота на последния в
с. Б., където бил настанен св. Ц.Д.. Последният се качил в автомобила
„Мерцедес”, S-класа, управляван от св.А.С., след което тримата отпътували към
кантората на Нотариус М. З., намираща се в ***
В
съответствие с постигнатите уговорки, около един час след срещата на
бензиностанция „ОМВ” на бул.”Кукленско шосе” в гр.Пловдив, свидетелите К.К. и К.К.
били пред кантората на Нотариус М. З. в ***. На посоченото място при тях дошли
с лек автомобил марка „Мерцедес”, S-класа, управляван от св.А.С., подсъдимия Д.П.
и св.Ц.Д.. След това свидетелите К.К. и К.К., подсъдимия Д.П. и св.Ц.Д. влезли
в кантората на Нотариус М. З., намираща се на ***. Тогава – на 12.05.2015г. бил
сключен договор за лизинг между ЕТ „К.К.”, представляван от св. К.К. в качеството му на лизингодател и „СЛ Транс”
ЕООД, представлявано от св. Ц.Д. в качеството му на лизингополучател. По време
на сключване на договора за лизинг подсъдимия Д.П. се обръщал към св. Ц.Д. с
думата „***”. Съгласно клаузите на договора за лизинг лизингодателят ЕТ „К.К.”,
представляван от св. К.К. предоставял за
ползване на лизингополучателя „СЛ Транс” ЕООД, представлявано от св. Ц.Д.,
влекач „Рено Магнум 400.18. СР” с рама № *** и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”
с рама: *** срещу възнаграждение, което лизингополучателят се задължавал да
заплаща в размера и при условията, уговорени в договора за лизинг.
Лизингополучателят трябвало да заплати първоначална вноска в брой в
размер на 8 000 лв. в срок не по-късно от 12.05.2015г., както и периодични
лизингови вноски в брой в размер на 1334 лв. за всеки от 12-те месеца от
действието на договора за лизинг, но не по-късно от 20-то число на месеца,
следващ периода, за който се отнасят. Договорът за лизинг бил сключен за срок
от една година, считано от датата на подписването му и била постигната
договореност лизингополучателят да върне
на лизингодателя лизингованите влекач и полуремарке – предмет на
договора, освен ако не упражни правото си да ги изкупи. С договора за лизинг
било постигнато споразумение владението на лизингованите влекач и полуремарке
да бъде предадено не по-късно от
19.05.2015г. След подписването на договора за лизинг от страна на лизингодателя
– св. К.К. в качеството му на ЕТ „К.К.”
и св. Ц.Д. в качеството му на представляващ лизингополучателя „СЛ Транс” ЕООД, същият бил нотариално
заверен под рег. № 5017/12.05.2015г. от Т. В. – помощник-нотариус при Нотариус М.
З., с рег.№ *** по регистъра на НК и район на действие – Пловдивски районен
съд. След нотариалната заверка на процесния договор за лизинг ,подсъдимия Д.П.
платил на св. К.К. договореното капаро в размер на 8 000 лв., за което не бил
съставен платежен документ. По време на подписването на договора за лизинг подсъдимия
Д.П. носил със себе си и печата на дружество „СЛ Транс” ЕООД. Тъй като св. Ц.Д.
реално само формално подписал договора за лизинг в качеството си на
представляващ „СЛ Транс” ЕООД, самият нотариално заверен договор за лизинг бил
взет от подсъдимия Д.П.. След подписването на договора за лизинг св. К.К. и св.
К.К. си тръгнали, а св. А.С. и подсъдимия Д.П. отново върнали св. Ц.Д. във
вилата на св.А.С. ***. По време на пътуването до с. Б. подсъдимия Д.П. казал на
св. Ц.Д., че двамата с подсъдимия Д.Д. са планували до две седмици да се
разпоредят с влекача и полуремаркето, които според предварителния им план
трябвало да бъдат предадени от св.К.К. на подсъдимия Д.П. натоварени с мед. Малко
по-късно на същия ден бил проведен телефонен разговор между св. Ц.Д. и подсъдимия
Д.Д., по време на който последният уверил св. Ц.Д., че след като двамата с подсъдимия
Д.П. продадат влекача с полуремаркето, натоварени с медта, ще му дадат част от парите като
възнаграждение за това, че се е съгласил да подпише договора за лизинг като
представляващ лизингополучателя „СЛ Транс” ЕООД.
Междувременно, въведен вече в
заблуждение, св. К.К. изготвил проект на трудов договор под № 017 от
18.05.2015г. между ЕТ „К.К.” в качеството му на работодател и св. Б.Б.Т. в
качеството му на изпълнител – шофьор на
товарен автомобил за осъществяване на международни превози, както по-рано го
склонил подсъдимия Д.П., за да може безпроблемно Б.Т. да осъществява превоз на
мед с влекача и полуремаркето чрез лиценза за превоз и тир-карнетите, издадени
на ЕТ „К.К.”, докато подсъдимия Д.П. изплати задълженията си по лизинговия
договор, без да осъзнава, че е въвлечен в измамлива схема от подсъдимия Д.П..
На 19.05.2015г., в съответствие с
клаузите на договора за лизинг, св. К.К. имал готовност да предаде на
подсъдимия Д.П. влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и на полуремаркето „Шварцмюлер
СПА 3 Е”. Във връзка с това св. К.К. се обадил на подсъдимия Д.П., но
последният му заявил, че е възпрепятстван и няма възможност същия ден да се
срещнат и да приеме владението им. В този момент св.К.К. споменал на подсъдимия
Д.П., че св. К.К. в качеството му на ЕТ „К.К.” е поел поръчка за извършване на
превоз на мед до Р. Турция, която трябвало да натовари от базата на „Аурубис
България” АД в гр. Пирдоп. Тогава подсъдимия Д.П. помолил св.К.К., първо св. К.К.
да натовари композицията – влекача и полуремаркето с мед от базата на „Аурубис
България” АД в гр. Пирдоп, след което да му предаде в гр. Пловдив владението на
натоварения с мед влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА
3 Е”. Подсъдимият Д.П. уверил св.К.К., че след това под негово ръководството Б.Т.,
използвайки лиценза и тир-карнетите, издадени на ЕТ „К.К.”, ще извърши превоза
и доставката на товара – мед до съответната крайна дестинация в Р.Турция.
Свидетелят К.К. се съгласил с подсъдимия Д.
П., след което се обадил на св. К.К. и му казал за проведения разговор с
подсъдимия Д.П..
На 21.05.2015г. св. К.К. отишъл в
базата на „Аурубис България” АД в гр.Пирдоп, заедно с управлявания от него влекач „Рено Магнум
400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”.
Посочената композиция - влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке
„Шварцмюлер СПА 3 Е” била натоварена с рафинирана мед на квадратни листове общо
21 951 кг. Товаренето на медта,
пломбирането на посочените влекач и ремарке
и оформянето на митническите документи
приключило в 15:13 часа, когато влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е”, управлявани от св. К.К. напуснали базата на
„Аурубис България” АД в гр.Пирдоп през Бариера СП-Изход. Товарът с мед трябвало
да бъде доставен в гр.Гебзе, Р.Турция. Междувременно св. К.К. уведомил по
телефона подсъдимия Д.П., че св. К.К. вече е натоварил влекача „Рено Магнум
400.18. СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е” с рафинирана мед от базата на
„Аурубис България” АД в гр. Пирдоп и има
готовност да му го предаде, като двамата се уговорили предаването на
натоварените с мед влекач и полуремарке на подсъдимия Д.П. да стане на паркинга
на Митница – Пловдив. След това св. К.К. уведомил св. К.К., че се е уговорил с подсъдимия
Д.П. предаването на натоварената с мед горепосочена композиция да бъде
осъществено на паркинга на Митница – Пловдив. Поради това св. К.К.,
управлявайки натоварените с рафинирана мед влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”, се насочил в посока към паркинга на Митница
–Пловдив. От своя страна към паркинга на Митница – Пловдив отпътувал и св. К.К.
с автомобил марка „Опел”, с рег. „***, собственост ЕТ „К.К.”. По време на телефонния
разговор по между си, подсъдимия Д.П. и св. К.К. се разбрали на срещата им да
присъства и шофьора – Б.Т., който реално трябвало да осъществи превоза на медта
от Р. България до купувача – крайната дестинация в гр. Гебзе, Р. Турция. Малко
след като св. К.К. пристигнал на паркинга на Митница – Пловдив, на същото място
пристигнал и св. К.К., управлявайки натоварения с рафинирана мед влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке
„Шварцмюлер СПА 3 Е”., след което си прехвърлил личния багаж в лекия автомобил
„Опел”, с рег. „ ***. Малко след това, на същия ден – 21.05.2015г., сам, вървейки пеш, на паркинга на Митница –Пловдив дошъл подсъдимияД.
П.. Св. К.К. го попитал къде е шофьора – Б.Т., който трябвало да осъществи
превоза на товара от Р. България до гр. Гебзе,
Р. Турция. Подсъдимият Д.П. му заявил, че в момента Б.Т. бил
възпрепятстван да дойде и той ще вземе необходимите документи за осъществяване
на превоза на товара в гр.Гебзе, Р. Турция, след което ще ги предаде на шофьора
за извършване на превоза. Подсъдимият Д.П.
уверил св. К.К., че в събота – 23.05.2015г. шофьорът ще потегли с
натоварените с мед влекач и полуремарке за гр. Гебзе, Турция. След това св. К.К.
предал на подсъдимия Д.П. ключа за влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”, както и следните документи: празен
тир-карнет, печата на фирмата ЕТ „К.К.”,
документите за товара – рафинирана мед
от 21 951кг. в посочената
композиция, копие от лиценза на ЕТ „К.К., свидетелствата за управление на
влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”, митническата
годност на полуремарке „Шварцмюлер СПА 3, заедно с пет снимки на същото, които
трябвало да се подпечатат на Митницата. След като св. К.К. предал владението на
натоварените с 21 951кг. рафинирана мед влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е” на подсъдимия Д.П., той заедно със св. К.К.
тръгнали да се прибират в посока ***.
На 24.05.2015г. – неделя, по
неустановен по делото начин, подсъдимият Д.П., който по гореописания начин вече
бил получил владението върху натоварените с 21 951 кг. мед влекач „Рено
Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”, извел същите от паркинга
на Митница – Пловдив, като горните инкриминирани вещи били придвижени в неустановена
в хода на разследването посока. В същия ден – 24.05.2015г. св. К.К. провел
телефонен разговор с подсъдимия Д.П. и го попитал дали натоварените с мед
влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е” пътуват за
гр. Гебзе, Р. Турция. Подсъдимият Д.П. му отговорил, че при потеглянето на
влекача „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремаркето „Шварцмюлер СПА 3 Е” към
Р.Турция възникнал технически проблем с превозните средства и ги оставил за
ремонт на сервиз без да уточни кой е сервиза и къде се намира той. В понеделник
25.05.2015г. св. К.К. отново се обадил на подсъдимия Д.П., за да разбере дали
проблемът е отстранен и съответно дали натоварените с мед влекач „Рено Магнум
400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е” пътуват към гр. Гебзе, Р.
Турция. По време на водения разговор подсдъимият Д.П. казал на св. К.К., че
горепосочената натоварена с мед композиция се намира на границата между Р.
България и Р. Турция и го уверил, че до вторник – 26.05.2015г. товарът ще бъде доставен до местоизпълнението
в гр. Гебзе, Р. Турция. На 26.05.2015г. подсъдимия Д.П. се обадил по телефона
на св. К.К. и му заявил, че отново възникнал проблем с влекач „Рено Магнум
400.18. СР” и полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е”, като гръмнала гума и
възглавница на посочения камион. Подсъдимият Д.П. уточнил, че във връзка с това
е изпратил на мястото на инцидента св. Ц.Д.,
който да отстрани проблема, както отново уверил св. К.К., че до сряда –
27.05.2015г. натоварените с мед влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и полуремарке
„Шварцмюлер СПА 3 Е” ще бъдат на местоизпълнението в гр.Гебзе, Р.Турция. При
проведения на 26.05.2015г. телефонен разговор обаче подсъдимият Д.П.
предварително предупредил св.К.К., че телефонът му на 27.05.2015г. няма да има
обхват, защото щял да ходи на помен в гр.Търново. На 28.05.2015г. св. К.К. се
опитал няколко пъти да се свърже по телефона с подсъдимия Д.П., за да разбере дали товара мед е бил доставен в гр.Гебзе,
Р. Турция, но телефонът на последния бил изключен. Въпреки многократните опити,
св. К.К. не успял повече да осъществи връзка с подсъдимияД. П..
Междувременно св. М.С.М., заемащ
длъжността „***” в „Ренус България” ООД
при извършването на 29.05.2015г. на рутинна проверка на камионите в движение,
които превозват стока-мед от „Аурубис България” АД, гр.Пирдоп в посока Р.
Турция, установил, че натоварените на 21.05.2015г. от базата на „Аурубис
България” АД, гр.Пирдоп с 21 951 кг. мед влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е” не са пристигнали до крайната дестинация в гр.
Гебзе, Р. Турция. При извършената проверка св. М.М. констатирал, че процесните
натоварени с мед влекач и полуремарке не са преминавали през ГКПП „Капитан
Андреево” в Р.България. След направена справка на Митницата било установено,
че влекач „Рено Магнум 400.18. СР” и
полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е” не са минавали границата между Р. България и
Р. Турция. Св. М.М. веднага информирал за това ръководството на „Аурубис
България” АД, гр.Пирдоп, както и св. К.К., като го попитал каква е причината
товара с мед да не е достигнал до крайната дестинация в гр. Гебзе, Р. Турция.
Тогава св. К.К. му обяснил, че няма връзка с шофьора и не може да обясни
причината за това. Започнала поредица от разговори между св. М.М. и свидетелите
К.К. и К.К., при които св. М.М. разбрал, че св. К.К., в качеството му на ЕТ „К.К.
продал въпросните влекач и полуремарке на лизинг, а товара – мед, който
трябвало да бъде доставен в гр. Гебзе, Р. Турция бил предаден на лицето, което
реално взело на лизинг влекача и полуремаркето, а именно: на подсъдимия Д.П. и
трябвало да бъде превозен до гр. Гебзе, Р. Турция от шофьора Б.Т.. Свидетелят К.К.
дал на св. М.М. телефонния номер, от който провеждал разговори с подсъдимия Д.П.,
но въпреки няколкократните опити, св. М.М. също не успял да се свърже с подсъдимия
Д.П., защото телефонът на последния бил изключен. Свидетелите К.К. и К.К. също
правили безуспешни опити да се свържат по телефона с подсъдимия Д.П. и тъй като
товарът с мед, който предали на подсъдимия Д.П., заедно с влекача и
полуремаркето не бил доставен в гр. Гебзе, Р. Турция, а и не било известно
местонахождението им, свидетелите К.К.
и К.К. решили да сигнализират органите
на полицията за случилото се.
При това, след успешното осъществяване
на измамливата схема, подсъдимият Д.Д. решил да се сдобие допълнително с 10 000
евро, като за тази цел осъществи, макар и непряк контакт със служители от
„Ренус България” ООД и им каже, че срещу тази сума може да им бъде предоставена информация кой е отнел
натоварените с мед влекач и полуремарке,
както и къде се намира товара - мед. Подсъдимият Д.Д. разбрал телефонния номер
на св. Е.М.Е. ***, заемащ длъжността „***” в „Ренус България” ООД, който бил
общодостъпен, защото бил публикуван в интернет сайта „спедитор. нет”. За целта подсъдимия
Д.Д. решил да ползва св. З.И.М., който обитавал една стая на втория етаж от
къщата на подсъдимия Д.Д.,***.05.2015г., подсъдимия Д.Д. *** и казал на св. З.М.,
че ще набере телефонен номер, след което св.З.М. трябвало да каже на турски
език на лицето отсреща, че знае кой е
откраднал и къде се намира липсващия натоварен с мед камион и срещу сумата от
10 000 евро би предоставил тази информация. Подсъдимият Д.Д. му обяснил, че
впоследствие ще набере повторно телефонния номер на св. Е.Е. и тогава св. З.М.
ще трябва да му каже отново на турски език, че подсъдимия Д.П. е откраднал
натоварените с мед влекач и полуремарке. След това подсъдимия Д.Д. набрал
телефонния номер на св. Е.Е. и св. З.М. изпълнил указанията на подсъдимия Д.Д.,
като казал на турски език на св. Е.Е. това, което подсъдимия Д.Д. му наредил.
От своя страна св. Е.Е. попитал на турски език кой се обажда, но св. З.М. му
казал, че няма значение. Тогава св. Е.Е.
заявил, че полицията вече е уведомена за случая. След това свидетелят З.М. затворил
телефона, разказал на подсъдимия Д.Д. за разговора и предал телефона на подсъдимия
Д.Д.. След като разбрал, че св. Е.Е. не проявил желание да плати исканата сума,
за да получи информация къде са натоварените с мед влекач и полуремарке, подсъдимия
Д.Д. се отказал да набира повече телефонния му номер и да кара св. Е.Е. да
говори с него по този повод. От своя страна св. Е.Е. веднага уведомил св. М.М.
за въпросното телефонно обаждане.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита
за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели И.А.И., К.К.К., Т.В.Н.,
Н.Д.Р., К.К.К., М.Ц.Ф., Н.М.Н., З.И.М., С.
Е. Ф., Н.Д.П., Г.И.Д., В.М.У., Х.А.З., Д.Н.А., Ц.Г.Д., А. К. Г., А.А.С., К. С. Й.,
Е.М.Е., А.М.Г., М.С.М., С.Г.Г. и А.И.Н..
Свидетелят И.А.И. посочва, че познава добре
подсъдимите П. и Д., докато свидетелят бил в Австрия, търсил камиони за П.,
включително му търсил два камиона дни преди да бъде за задържан. Сочи, че с
подсъдимия П. през 2013г. натоварили един камион, който не разтоварили на който
трябва, а вместо това продали, както и че научил през месец май на 2015г. от
подсъдимия П., че последният сторил същото с друг камион, натоварен с мед.
Посочва още и че познава подсъдимия Д., с който също бил в приятелски
отношения, поддържал връзка с него, докато бил в Австрия, споделял му е и че П.
иска да му търси камиони. Последните показания са уточнени с прочитане
показанията на същия свидетел, дадени в хода на досъдебното производство, по
реда на чл.281, ал.4 от НПК, вр. чл.281, ал.1, т.1 и т.2, предл.II от НПК,
относно посочените дати. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се
установяват признание на подсъдимия П. пред свидетеля И., че осъществил деяние
с камион, натоварен с мед, добре отговарящо не процесното такова.
Свидетелят К.К.К. посочва, че осъществява
дейност като ЕТ „К.К.“, като се занимава с транспортна дейност, притежавал и
влекач „Рено Магнум“ с ремарке „Шварц Мюлер“, като обявил влекача за продажба в
интернет през месец май на 2015г.. При това получил обаждане от подсъдимия П.,
който му се представил с име „И.“***. Подсъдимия П. огледал влекача, запалил го
и се съгласил да го купи за сумата от
24 000 лева, при 10 000 лева първоначална вноска, а останалите 14 000 лева да изплати за
година. Разбрали се още новия купувач да ползва лиценза на ЕТ „К.К.“, понеже
камиона нямало да бъде прехвърлен, както и последния едноличен търговец да му
намира работа, с също и съответния шофьор да се води на работа към ЕТ „К.К.“, като
едва след изплащане сумата собствеността върху да бъде прехвърлена. Описва още,
че на 12 май 2015г. се срещнали с подсъдимия П., на бензиностанция „OMV” на Кукленско
шосе, на която среща присъствал и сина на свидетеля К.К. – К.К., след което
отишли при нотариус в гр.Пловдив и подписали договора, като от страна на
лизингополучателя от лице, представило се като Ц. – „***“, доколкото „И.“
- подсъдимият П. нямал свое дружество.
Посочва, че при подписване на договора му била предадена сумата от 8 000
лева, тъй като П. посочил, че няма останалите 2 000 лева. Свидетелят
поддържа още, че познава подсъдимият Д. от много години и в деня на сключвана
сделката, преди това, го срещнал в АЕБТРИ и му споделил, че продава въпросния
камион, но нямал представа, че Д. бил свързан с въпросната сделка, която
предстояло да сключи, поради лошата слава на последния. Сочи не следващо място,
че лично предал ключовете от камиона на подсъдимия П.,
както и съответните придружаващи го документи, камиона и ремаркето, натоварен с
около 22 тона мед, която бил натоварена в Пирдоп от „Аурубис“, превозвана за
„Ренус България“. Последния подсъдим обаче дошъл сам, без шофьора за който
твърдял, че ще управлява камиона, но посочил, че същият имал проблем и не можел
да дойде, както и отказал да бъде придружен от свидетеля К. по пътя до
границата. След като предал камиона и товара му, К.К. се чувал по телефона с
подсъдимия няколко пъти, като П. обяснявал, че камиона спукал гума, гръмнал
възглавница, както и че влязъл в Турция, след което прекъснал връзката. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установяват предаването на
инкриминираните вещи от свидетеля К.К. на подсъдимия П., както и формираната от
последния у К.К. и К.К. заблуждение, че камина бива предаден за да се извършват
със същия курсове от П. и вещта да се изплаща, както и че товарът му – мед «Ренус
България» ООД се предава на подсъдимия П., за да го достави до крайното
назначение в Република Турция.
Свидетелят Т.В.Н., разпитан пред съда на 15.06.2016г.
сочи, че познава подсъдимите Д. и П., като бил заедно с последните двама в
затвора и докато бил с тях на „карето“, чул че се карали, като Д. искал от П.
да върне камиона и да каже истината, а П. от своя страна отказвал карал Д. да
каже, че бащата и сина взели камиона. Сочи още, че П. разказвал, че Д. бил
доносник на ДАНС, както казал на последния, че ще се случи нещо с дъщеря му. Разпитан
повторно пред съда на 17.11.2016г. свидетелят Н. обаче заявява, че не поддържа
част от изнесеното на 15.06.2016г. и в частност – заявеното, че е имало заплахи
от страна на подсъдимия П. към подсъдимия Д.. Сочи, че подсъдимия Д. го
уговорил да изнесе горната неистина, срещу което му предложил сумата от
5 000 лева, от която Н. получил обаче само 100 лева, докато още бил
задържан в ареста, преведени му от лице на име З.. Потвърждава обаче, че е
вярно вече посоченото, че подсъдимият Д. е искал от П. последния да върне
камиона. Сочи още, че на свидетелят Д.А. също били предложени пари от Д. за да
каже, че бил заплашван от П., на което А. се съгласил. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. В този смисъл следва да се отбележи, че от приложените по
делото писмени доказателства се установява, че действително докато е бил в
ареста Н. получил превод от 100 лева от свидетеля З.М., което добре отговаря на
изнесеното от Н.. Следва да се посочи, че съда не дава вяра на посоченото от М.
като причина за изпратената сума, а именно – да помогне на непознато иначе
непознато му лице – Н., да плати задължения, натрупани при игра на комар,
докато бил задържан в ареста, доколкото подобно поведение на свидетеля М. звучи
житейски съвсем неправдоподобно. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От същите се установява фактът, че след престъплението между
двамата подсъдими били налице пререкания, както и искания на Д., П. да върне
камиона, което от своя страна установява причастността на последния към
инкриминираното деяние. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали е имало
заплахи от страна на П. спрямо Д. е неотносимо към възприетата от съда като установена
фактическа обстановка.
Свидетелят Н.Д.Р.
сочи, че като *** при ОД МВР – Пловдив е работил по случая с изчезнал товарен
автомобил „Рено Магнум“, натоварен с медни листове, с дестинация до Република Турция,
сигнала за което бил подаден от баща и син К.. Преразказва обясненията на К. по
случая, както и било установено, по показания на последните с престъплението било
свързано лицето Ц.Д., който и че случая бил сходен с друг предходен такъв. Свидетелят
посочва, че Ц.Д. се явил и разказал, че познава подсъдимите Д. и П., трябвало
да се представи за купувач с цел камиона да бъде предаден на П., след което щял
да бъде продаден и парите разделени между него и Д. и П.. Описва и изнесеното
пред него от подсъдимия Д., който посочил, че се познава с П., регистрирал му
фирми, П. му споделил за идеята си да обсеби камион с мед, като Д. му
съдействал за последното, осигурявайки свидетеля Ц.Д., който да участва като
контрагент в договора за покупко-продажба, при осъществяване сделката при
нотариуса, като ролята на Д. била да убеди Д. за последното, което сторил,
включително го закарал до мястото на сключване договора. Последните показания
са уточнени с прочитане показанията на същия свидетел, дадени в хода на
досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4 от НПК, вр. чл.281, ал.1, т.1
и т.2, предл.II от НПК, относно посочените суми, които подсъдимите следвало да
си разделят и начина на реализиране на схемата. Съдът преценява показанията на
същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установяват данни относно изнесени от подсъдимия Д. и свидетеля Д.
обстоятелства, които данни потвърждават последователността показанията на
последния свидетел, както и обясненията на Д., в изключение частта, къде
последния твърди, че не той е осигурил и убедил Д. да осъществи своята роля във
връзка възбждане и поддържане заблуждение у К.К.К. и К.К.К. и които показания
показват, че в последната си част обясненията на подсъдимия Д. следва да се
преценят като защитна позиция.
К.К.К. посочва,
че ЕТ „К.К. е транспортна фирма на баща
му, притежавал е влекач „Рено Магнум“ с ремарке „Шварц Мюлер“, като обявил
влекача за продажба в интернет през месец април на 2015г.. При това получил
обаждане от подсъдимия П., който му се представил с име „И.“***. Подсъдимия П. ***,
на Митница Пловдив, огледал влекача, интересувал се от техническото му
състояние и се съгласил да го купи за
сумата от 24 000 лева, при 10 000 лева първоначална вноска, а останалите 14 000 лева да изплати за
година. Разбрали се още новия купувач да ползва лиценза на ЕТ „К.К.“, понеже
камиона нямало да бъде прехвърлен, както и последния едноличен търговец да му
намира работа, с също и съответния шофьор да се води на работа към ЕТ „К.К.“,
като едва след изплащане сумата собствеността върху да бъде прехвърлена. Описва
още, че на 12 май 2015г. се срещнали с подсъдимия П., на бензиностанция „OMV”
на Кукленско шосе, след което отишли при нотариус в гр.Пловдив и подписали
договора, като от страна на лизингополучателя от лице – Ц.Д., доколкото подсъдимият
П. нямал свое дружество. Посочва, че при подписване на договора му била
предадена сумата от 8 000 лева, тъй като П. посочил, че няма останалите 2 000
лева. Сочи също, че на 21.05.2015г. бил с баща си К.К. ***, където фактически
станало предаването инкриминираните вещи на подсъдимия П., както и ключовете от
камиона на подсъдимия П. и съответните придружаващи го документи. Последния
подсъдим дошъл сам, без шофьора за който твърдял, че имал някакви проблеми.
След като предал камиона и товара му, били провеждани няколко разговора с
подсъдимия П., който обяснявал, че камиона спукал гума, гръмнал възглавница,
както и че влязъл в Турция, след което прекъснал връзката. Последните показания
са уточнени с прочитане показанията на същия свидетел, дадени в хода на
досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, т.1
и т.2, предл.II от НПК, относно поведението на свидетеля Д. при подписване
договора пред нотариуса. Съдът преценява показанията на същия свидетел като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите се
установяват предаването на инкриминираните вещи от свидетеля К.К. на подсъдимия
П., както и формираната от последния у К.К. и К.К. заблуждение, че камина бива
предаден за да се извършват със същия курсове от П. и вещта да се изплаща,
както и че товарът му – мед «Ренус България» ООД се предава на подсъдимия П.,
за да го достави до крайното назначение в Република Турция.
Свидетелят М.Ц.Ф. заявява, че работи ***,
стопанисван от дружество на съпруга и , който паркинг е за „тирове“, обяснява
реда за допускане и престояване на същите, както и че след справка в тетрадката
си е установила, че МПС с *** е
престоявало на паркинга през май на 2015г.. Сочи, че в деня на напускането –
събота, не е била на смяна, не може да каже с точност кой служител е бил, нито
кой е заплатил престоя на МПС – то. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява, че МПС с *** е било на мястото, на което същото е
предадено на подсъдимия П., съгласно посочената от съда като възприета
фактическа обстановка.
Свидетелят Н.М.Н. поддържа, че работи като ***
към „Аурубис България“ АД, която произвежда промишлена мед, превозвана от
„Ренус България“ ООД, която от своя страна ползва дружества подизпълнители.
Посочва още, че му е известен ЕТ „К.К.“ като подизпълнител на „Ренус България“.
Описва начина на получаване товарите – медни катоди от спедитора и чрез него –
предаване на шофьорите на дружествата подизпълнители на територията на
предприятието. Посочва също, че процесния случай му е известен, като е разбрал
от представители на „Ренус България“, че един от камионите не достигнал до
крайната дестинация, информирал се от свидетелите К. и за предаването на същия
на продажбата на камиона, както и установил, че същият не е преминавал
държавната граница. Описва и липсващия товар от промишлена мед, както и че се е
свързал с новопосочения шофьор, който се оказал в Република Гърция. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява начина на опериране
„Аурубис България“ АД, „Ренус България“ ООД и подизпълнителите при транспортиране
пратките с мед, получената информация по случая от свидетелите К. както и
констатираното обстоятелство, че процесното МПС не е напускало пределите на
Република България.
Свидетелят З.И.М. сочи, че познава подсъдимите Д.
и П., като през 2015г. е живял в къща на Д. ***. Описва още, че по подсъдимият Д.
го запознал с Ц.Д., който М. ***, а след това и обратно до гр.Пловдив. Посочва
още, че Д. му споделил, че П. искал да направи „далавера“ с камион с мед, при
което медта остане за последния. Сочи също така, че на 31.05.2015г. по искане и
от телефон на подсъдимия Д. се свързал с лице, с което провел разговор на
турски език и му предложил информация за отнетата мед, но последния не проявил
интерес. При повторен разпит пред съда същият свидетел сочи и факта и причината
за превеждане сума пари на свидетеля Т.Н..
Повторно разпитан пред съда на 09.01.2017г. свидетелят М. донавя, че
действително изпратил на свидетеля Т.Н. сумата от 100 лева, докато последния
бил задържан, за да изплати натрупани от същия дългове при игра на комар,
понеже подсъдимия Д. го помолил за последното, но Н. повече не му се обадил. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установява познанството и
отношенията между подсъдимия Д. и свидетеля Д., споделеното и съответно –
знанието от последния подсъдим относно намисленото от подсъдимия П. въвеждане в
заблуждение с оглед отнемане инкриминираните вещи. Данни относно последното
показанията на свидетеля М. внасят и предвид изнесеното от същия за обаждане на
свидетеля З.М., под давление на подсъдимия Д. до свидетеля Е., с предложение за
предоставяне на информация за камиона срещу получаване на парична сума, което
от своя страна установява обстоятелството, че подсъдимият Д. е знаел местонахождението
на инкриминираните вещи, съответно – че е бил запознат с осъществената от
подсъдимия П. измамлива схема. От показанията на свидетеля М. се установява и превеждане
сума пари по сметка на свидетеля Т.Н.. Съдът не кредитира показанията на същия
свидетел единствено в частта им относно причината за последния паричен превод, а
именно – да помогне на непознато иначе непознато му лице – Н., да плати
задължения, натрупани при игра на комар, докато бил задържан в ареста, доколкото
подобно поведение на свидетеля М. звучи житейски твърде неправдоподобно.
Свидетелят С. Е. Ф. посочва, чеработи в ***,
познава подсъдимия Д., тъй като последния идвал да купува ТИР карнети,
включително и през 2015г. Посочва още, че ползваните в нейните офис компютри не
се пазят данни колко тир карнети е купил даден превозвач и за кои страни, както
и не може да каже кога за последно подсъдимия Д. е посещавал офиса или колко
ТИР карнети е купил. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява обстоятелството, че подсъдимият Д. е купувал ТИР
карнети от системата АЕБТРИ.
Свидетелят Н.Д.П. сочи, че от 22.06.2014г. до
06.07.2015г. работел като ***. Посочва,
че осъществява охраната на същия заедно с друг човек, като се редували на 12
часа, а съботните и неделните смени били 24 часа, както и че при влизане се
записвало номерът на „тир“ и ремарке, на излизане се записвала сумата за
заплащане като не се отразявало кой е водачът. Сочи, че не помни подсъдимите
или свидетеля К.К.. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява редът за допускане и излизане от паркинга, от който по
неустановен по делото начин са изведени инкриминираните вещи.
Свидетелят Г.И.Д. посочва, че познава
подсъдимите Д. и П., с които двама заедно пътувал в камионетката от ареста. При
това възприел, че между същите двама имало спор, като подсъдимия Д. искал от
подсъдимия П. да каже истината по случая, а П. му отговарял да бъде спокоен и
че нещата ще се оправят, както и че това, което са си говорели остава. След
уточняване на показанията на свидетеля по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК във вр.
чл. 281, ал. 1 т.1 и т.2, пр. 2 от НПК,
свидетелят Д. сочи, че между същите двама имало и спор относно даване на 200
лв. за докарване на някого, както й че П. искал от Д. последния да каже, че П.
нямало нищо общо със случая. Съдът преценява показанията на
същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява фактът, че след престъплението между двамата подсъдими
били налице пререкания, както и стремеж
на всеки от тях да прехвърли вината за стореното върху другия.
Свидетелят В.М.У. сочи, че работи като ***,
както и че познава подсъдимия Д. като клиент, който купува ТИР карнети и ЧМР,
но не знае за кого ги е купувал, както и че не е идвал и не му е давана
информация, относно обстоятелството дали определена фирма има достъп до ТИР
карнети. Съдът преценява показанията на същия свидетел
като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От същите
се установява обстоятелството, че подсъдимият Д. е купувал ТИР карнети от
системата АЕБТРИ.
Свидетелят Х.А.З. сочи, че работи като *** при
ОД на МВР – гр. Пловдив от около четири години като познава двамата подсъдими,
извършвал е проверка във връзка с изчезнало полуремарке натоварено с медна
скраб за Турция по жалба на баща и син К. от месец май 2015г. По случая
беседвал с подсъдимия Д., но същият казал, че не знае за случая. Посочва, че
са му познати и свидетелите И. И. и З. М. във връзка с горната проверка, които
напуснали България и се укривали в Австрия. Впоследствие подсъдимият Д. го
уведомил, че П. възнамерявал чрез фирма „бушон“ да вземе камион, натоварен с
медни листове в Пирдоп и да изчезне, както вече се е случвало, но не уточнил
фирма или дата. От своя страна баща и син К. посочили лице, представило се като
И., което свидетеля З. оприличил на подсъдимия П.. Свидетелят З. е поставен в
режим на очна ставка с подсъдимия Д.
като отрича да е водил с последния разговор да си разделят 10 000 евро,
които трябвало да им бъдат платени за информацията, затова къде живее
подсъдимия П.. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява обстоятелства относно начина на установяване на
инкриминираното деяние при проверката, както и обстоятелства, че подсъдимия Д.
е бил наясно със замисленото от подсъдимия П.. Що се отнася до въпроса дали З.
е предлагал на подсъдимия Д. да си разделят 10 000 евро, които щели да
получат срещу предоставяне на информация, то съдът намери, че данни за
последното извън заявеното от Д. не се установяват, поради което единственото
основание да се приеме подобно обстоятелство, още повече същото не е във връзка
с разглежданата по инкриминираното деяние фактическа обстановка.
Свидетелят Д.Н.А. сочи, че познава двамата
подсъдими Д. и П., били заедно в ареста като бил свидетел на това, че Д. искал
от П. последния да върне камиона, но П. отказвал, а също и заявил, че ако Д. не
каже, че бащата и синът са си взели камиона ще се случи нещо лошо с дъщеря му.
След прочитане на показанията на свидетеля А. от досъдебното производство по
реда на чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, и т.2, предл. II от НПК същия
свидетел посочва и, че е вярно заявеното от него, че П. е казал, че е продал
камиона и затова няма да го върне. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява фактът, че след престъплението между двамата подсъдими
били налице пререкания, както и изявление на същия, че е продал камиона. Отново
следва да се отбележи, че обстоятелството дали е имало заплахи от страна на П. спрямо Д. е неотносимо към възприетата от
съда като установена фактическа обстановка.
Свидетелят Ц.Г.Д. посочва, че познава подсъдимия
Д. от около десет години, а П. от месец април 2015г., като Д. го запознал с П.
с оглед съдействие за парични преводи, които Д. получавал от Англия по свои
банкови сметки, като след тяхното изтегляне Д. получавал 3 % от сумата, като
описва действията при тегленето на парите. На следващо място сочи, че няколко
дни преди 21.05.2015г. е подписал договор за вземане на камион, който обаче не
прочел, също не може да посочи защо договорът е подписан от него за негова
фирма, както и коя е фирмата, тъй като той имал много. При подписването на
договора бил с подсъдимия П.- лицето, което сочи като „***“ и двамата свидетели
К. при което била заплатената сумата от 8 000 лева, също дадена от П.. Д.
сочи, че П. го представял за негов вуйчо както и му казал да не се съгласява
веднага да подпише договора, а да иска намаляване на цената. Посочва, че не е
разбрал и не е питал с каква стока ще се товари камиона, кой ще пътува с тази
стока и с какви пари ще се купува същата, но вярвал на свидетеля Д., с който
били приятели от много време. На следващо място посочва, че уговорката за
въпросния камион била да „пътува“ за Русия като печалбата щяла да се дели на
три, но не е виждал самия камион, както
и че подсъдимият Д. му прехвърлил две фирми, с по новата от които му бил прехвърлен камиона. На следващо място посочва, че преди
въпросната сделка, в която трябвало да се представя за чичо на подсъдимия П.
били разговаряли с Д. за сделката и какви пари ще получат от нея, на Д. не му
били обяснени подробности, но същия имал голямо доверие на Д. и затова не питал
за парите, а чакал своя дял. В този смисъл Д. му казал, че парите трябва да
дойдат след 10 – 15 дни. След прочитане показанията на свидетеля Д. дадени пред
съдия по реда на чл. 281, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, последният заявява, че е
вярно заявената в досъдебното производство, че подсъдимият Д. му е казал, че
става въпрос за 22-23 тона мед за Русия, печалбата, от които да се дели на
четири, както и че Д. му е казал, че същата печалба ще е 130 – 140 хиляди лева.
Потвърждава на следващо място, че подсъдимият Д. му е предложил сделката и той
му е изпратил подсъдимия П. и лицето, посочено като ***, както и, че причината Д.
да участва в подобна сделка е именно доверието му в Д.. Потвърждава, че
впоследствие П. му посочил, че не могло да стане нищо с медта и не могли да я
продадат, а камиона е закаран за скраб. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява участието на свидетеля Д. в така обмислената измамлива
схема, чрез представянето му по указание на подсъдимия П. за лице, което ще се
ангажира по подписания договор за лизинг, както и начина за реализиране на същата
схема. От показанията на Д. се установява още, че именно подсъдимия Д. го
запознал с П. и го мотивирал да осъществи горното, доколкото Д. му е имал
доверие, както и че Д. бил наясно със замисъла на П., като именно той го
разяснил на Д..
Свидетелят А. К. Г. сочи, че е ***, което се
занимава с търговия на цветни и черни метали. Не познава подсъдимите като се е
случва в хода на дейността на дружеството да се изкупуват цели камиони с по
двадесет тона мед, на което свидетелят не е длъжен да присъства. Обяснява
начина на изкупуване и начина на заплащане, както и сочи, че дружеството „СЛ
Транс“ не му е познато, посочва и пунктовете на дружеството, в които се
изкупуват съответните метали, както и че продава полученото предимно в България
на „Аурубис“, „КЦМ Пловдив“ и др. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От показанията на същия свидетел не се установяват
релевантни по делото факти и в частност начина на разпореждане с
инкриминираните вещи.
Свидетелят А.А.С. посочва, че познава
подсъдимият П., както и свидетеля Д., който за известно време бил градинар на
вилата му в с.Б.. Сочи, че няма общ бизнес с П. или Д., но се е случвало
многократно да превозва подсъдимия П. с автомобила си – марка и модел „Мерцедес
С-класа“, не може да каже по какви работи е превозвал П.. След прочитане
показанията на същия свидетел, дадени в хода на досъдебното производство по
реда на чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, и т.2, предл. II от НПК същият
потвърждава, че П. го в запознал с Д., сигурно го е карал до бензиностанция
„ОМВ“ на Кукленско шосе, доколкото го е карал до много бензиностанции, както и
че е превозил подсъдимия П. и свидетеля Д. ***И. ***. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От същите се установява фактът на
превозване от страна на свидетеля С. на подсъдимия П. и свидетеля Д. до
съответните места – бензиностанция „ОМВ“ на Кукленско шосе и ул.„И. ***,
съгласно описаната като възприета от съда фактическа обстановка.
Свидетелят К. С. Й. посочва, че работи като ***,
като в периода април – май на 2015г. подсъдимият Д. е съдействал на горната
агенция, предоставял е данни за действия на подсъдимия П. и свидетеля Д.,
включително и че последните двама имали намерение да закупят въпросното
тежкотоварно превозно средство, посочил и номера, но не и точно кога, къде и
какво ще бъде извършено със същия, както и изказал предположение, че се цели
измама. Д. информирал още, че камионът е прехвърлен на Д., както и съдействал
на искане да провери дали съответното дружество има издаден лиценз, което той
сторил. Поддържа, че Д. не е получавал указания да получава финансови средства
по повод същия камион. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установява, че подсъдимият Д. е съдействал на ДАНС с информация
относно намерението на П. да извърши измама с конкретната вещ – камион.
Свидетелят Е.М.Е. изнася, че работи като *** в
„Ренус България“ ООД, което дружество работи като превозвач на медни катоди за
„Аурубис България“ АД, както и от ползва услугите на превозвача ЕТ „К.К.“.
Посочва, че му е известен случая с изчезнала пратка от меди катоди – 9
европалета през 2016г., за което получил обаждане от неизвестно му лице, на
турски език, което му предложило да му предостави информация за липсващата
стока, срещу определена парична сума. На последното свидетелят Е. отговорил, че
е сезирал съответните органи. Показанията на същия свидетел са уточнени по реда
на чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, и т.2, предл. II от НПК, като
свидетелят потвърждава датата на натоварване на стоката, номера на влекача,
номера от който е получил обаждането, датата на същото – 31.05.2016г. и размера
на поисканата сума – 10 000 евро. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От същите се установява данни в подкрепа възприетото от
съда като установено обаждане на свидетеля З.М., под давление на подсъдимия Д.
до свидетеля Е., с предложение за предоставяне на информация за камиона срещу
получаване на парична сума, което от своя страна установява обстоятелството, че
подсъдимият Д. е знаел местонахождението на инкриминираните вещи, съответно –
че е бил запознат с осъществената от подсъдимия П. измамлива схема.
Показанията на свидетеля А.М.Г., дадени в хода
на досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.
4, пр.I от НПК. От същите се установява, че Г. е *** „Ренус България“ ООД –
гр.София – предприятие, осъществяващо спедиция, транспорт и логистика, като
извършва превоз на стоки на „Аурубис България“ АД, а също и използва като
подизпълнител ЕТ „К.К.“. Посочва, че в конкретния случай ЕТ „К.К.“ е допуснал
редица нарушения, като е оставил товарния автомобил на паркинг след
натоварването му, предал го е на друга фирма, не е сключил трудов договор с
въпросния шофьор, доколкото изобщо не го е виждал и др.. Сочи още, че съгласно
договора между „Аурубис България“ АД и „Ренус
България“ ООД, последното дружество носи отговорност за целсотта на предаваната
за натоварване стока, за времето на нейното транспортиране. Съдът преценява
показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От същите се установяват отношенията между „Аурубис
България“ АД, „Ренус България“ ООД и ЕТ
„К.К.“.
По реда на чл. 281, ал.5,
вр. ал.1, т. 4, пр.I от НПК са прочетени и показанията на свидетеля М.С.М., дадени
в хода на досъдебното производство, където същият посочва, че работи като *** в
„Ренус България“ ООД, което дружество превозва медни листове на „Аурубис
България“ АД до дестинации в Република Турция, както и че ползват услугите на ЕТ
„К.К.“. Сочи, че на 21.05.2015г. на камион на ЕТ „К.К.“, с водач – К.К., бил
натоварен и напуснал базата в Пирдоп, а при проверка на 29.05.2015г. се
установило, че същият не бил стигнал в Турция. След телефонни разговори с К.
научил, че камиона бил продаден на друго дружество, взел номера на посочения
шофьор – Б.Т., но същият не отговарял. Разбрал също от свидетеля и негов колега
Е., че на 31.05.2015г. непознат мъж му се е обадил и му е предлагал информация
за изчезналата стока срещу заплащане. Съдът преценява показанията на същия
свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.
От същите се установяват отношенията между „Аурубис България“ АД, „Ренус България“ ООД и ЕТ „К.К.“,
обстоятелството, че натоварената стока не е стигнала до своето местоназначение
в Република Турция, както и полученото от свидетеля Е. обаждане с предложение
да му бъде предоставена информация за товара срещу възнаграждение.
Показанията на свидетеля С.Г.Г., дадени в хода
на досъдебното производство, също са прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т. 4, пр.I от НПК. От същите се установява, че бил ***, който стопанисвал
паркинга, нахоящ се до митницата, на бул.„Кукленско шосе“ № 32А. Сочи, че след
справка с тетрадката си установил, че инкриминирания влекач марка „Рено“ влязъл
на паркинга на 21.05.2015г. и излязъл на 24.05.2015г. до 10.00 часа сутринта,
но не е видял нито кой е оставил, нито кой е взел влекача с ремаркето. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От същите се установяват момента на
навлизане и напускане на инкриминираните вещи на паркинга, където станало
предаването на същите от страна на свидетеля К.К. на подсъдимия П..
Също по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 4,
пр.I от НПК са прочетени дадените по досъдебното производство показания на
свидетеля А.И.Н. който сочи, че работил ***, нахоящ се до митницата, на
бул.„Кукленско шосе“ № 32А, но не може да каже нищо относно инкриминираната вещ
– влекач, всеки ден влизат и излизат много камиони, не обръща внимание. Съдът
преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като
кредитира същите като истинни. Въпреки това, от същите не се установяват данни,
относими към предмета на делото.
Горната фактическа обстановка се установява и от
обясненията на подсъдимия Д., дадено пред съда, в които последния сочи, че
познава подсъдимия П. от 2014г., като му е намерил човек – неустановено по
делото лице с име М., на която П. прехвърлил дружеството „СЛ ТРАНС“, което лице
М. от своя страна направила пълномощно на подсъдимия Д.. При това Д. се грижил
за изкарване лиценз на дружеството и регистрация на техниката в КАТ, набавял
документи, по силата на пълномощното си, а дружеството извършило транспортна
дейност до Германия, съгласно обещанията на П., след което камиона бил
продаден, изчезнал. След това през 2015г. подсъдимия Д. регистрирал две нови
дружества на П., за което пак формално използвал трети лица – А. – съпруга на М..
Посочва още, че подсъдимият П. му споделил, че е намерил по интернет камион,
собственост на фирма от Ловеч, за което знае, че превозва мед за Турция, и
смята да „открадне“ този камион, като знаел и номера на влекача, за което
уведомил ДАНС и свидетеля К.Й.. Посочва и че при посещение на АЕБТРИ на Сточна
гара в Пловдив срещнал свидетеля К.К., който познавал и който му споделил, че
намерил купувач за което също уведомил Й.. Посочва, че свидетеля Д. и
подсъдимия П., ходили по банките заедно, като П. теглил пари от сметки на Д.,
като същевременно му осигурявал пари, хотели и др.. Подсъдимият П. отново
споделил на Д., че ще „краде“ камиона с мед, като Д. знаел и номера на същия,
от къде ще се товари стоката, за което уведомил Й.. Разказва, че в деня в който
бил сключен въпросния договор за лизинг, по молба на П. докарал свидетеля Д. ***,
който му разказал, че камиона ще се взема на лизинг, че се плати 8000 лева
първоначална вноска, като ще се ползва лиценза на К.К., след което Д. закарал Д.
***, където го чакал П. и го оставил. След последното му се обадил подсъдимия П.
и споделил, че договора е сключен и камиона е взет на лизинг, а след време в
разговор Д. го информирал, че П. му казал, че камиона е много стар и ще го
продава. За горното бил информиран и З. – ***, който обаче не проявил интерес,
а после започнал да търси П.. Д. информирал П., че го търсят и последния
споделил, че е „направил удара“ – откраднал е камиона. Посочва, че е знаел от Д.,
че става въпрос камион на К. и споделил с П., че последния му е стар приятел,
но П. само се хилел. Твърди още, че докато бил задържан в ареста заедно с
подсъдимия П. ,последния първо му предлагал пари – сумата от 30 000 лева
за да каже, че К. са си взели камиона, а после го заплашвал, че ще прати хора
за дъщеря му и тя ще изчезне. Уточнява, че той срещнал Д. и П., понеже
последния казал, че имал много силни връзки по банките, а Д. получавал пари,
които теглил, били изтеглени около 150 000 лева, както и че П. убедил Д.
за вземат камиона на лизинг. Сочи също, че споделил на свидетеля З.М. да
извършеното от П., като М. звънял на „Ренус“ за да им предлага срещу
10 000 лева да им предостави информация в горния смисъл, като се обадил от
неговия телефон. Подчертава също, че всичко което в правел и било след
предварително докладване и съгласуване със свидетеля Й., като ***. След като
обсъди горните обяснения и като съобрази, че обясненията на подсъдимия съставляват
както доказателствено средство, така и такова за защита, съдът намери, че
същите показания в частта им, в която Д. сочи, че е знаел и то предварително за
намисленото от подсъдимия П., както и че е осъществявал дейности от името на
дружеството „СЛ ТРАНС“ и е съдействал при осигуряване свидетеля Д., напълно
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност и като такива следва да
бъдат кредитирани като истинни. Признава още, че Б.Т. за кратко е бил шофьор в
негово дружество, но последното установил по справки, иначе не помнел. От
последните обяснения се установява, че подсъдимият Д. е знаел за намисленото от
П. и умишлено го е улеснил, чрез осигуряване действията на свидетеля Д. и
реквизитите на дружеството „СЛ ТРАНС“ . Съдът обаче не възприема обясненията на
подсъдимия Д. в частта им, в която последния сочи, че всъщност Д. го е
информирал за случващото се и намеренията на П. – което противоречи на
изнесеното от самия Д., както Н.Р. които
твърдят именно обратното, а също подобно твърдение е противоречиво и
непоследователно, доколкото самият Д. в част от обясненията си твърди, че е
информиран и от П.. Не може да бъде споделено и твърдението, че П. по същество
оперирал с „СЛ ТРАНС“, предвид установената единствено от Д. дейност в полза на
същото дружество и намерени у същия печат и документация на последното, поради
което в тази им част обясненията на Д. следва да бъдат отдадени на стремежа му
да се изнесе обстоятелства в своя защита. Следва да се посочи не на последно място, че
заявеното от подсъдимия Д. обстоятелство, че свидетелят М. се е обаждал на
представител на „Ренус“ да предлага информация срещу заплащане за липсващия
товар се подкрепя от показанията на свидетеля М. в същия смисъл, освен относно
това, по чия инициатива е обаждането. В този смисъл съдът възприемането
изнесеното от свидетеля М. за истинно като далеч по-правдоподобно, доколкото
безспорно данни за горното е имал именно подсъдимия Д., единствено чиято може
да бъде инициативата по съобщаване същите.
Данни относно възприетата от съда фактическа
обстановка се съдържат и в обясненият на подсъдимия П., който заявява, че в
началото на месец май 2015г, подсъдимия Д. му предложил да вземат камион на лизинг,
с който да изкарват месечни доходи, като Д. щял да поеме финансирането, а П. –
организацията, на което П. се съгласил. Сочи, че Д. бил намерил камион, но не
искал лицата, от които вещта щяла да бъде взета да знаят, че Д. участва, тъй
като го познавали и нямали да му дадат вещта на лизинг. Описва, че няколко дни
след това отишъл на паркинга на Митница Пловдив, срещнал се с баща и син К.,
огледал камиона и стартирал, после се съгласил последния да бъде закупен. После
уведомил Д., че камиона не става – бил в лошо състояние, но Д. му казал, че ще
го купуват, той решавал това, изпратил шофьор да го вземе, който му предал и
сумата от 8 000 лева. Сочи, че шофьора го бил виждал няколко пъти преди
това, имало и друг човек – Ц., а след подписване на договора предал сумата от 8
00 лева на К.. Твърди, че след излизане от нотариуса случайно видял на ул.„И.
Вазов“ своя приятел А.С., който от своя страна решил да наеме въпросния Ц. да
поддържа градината на къщата му в с.Б., да има последния къде да живее.
Посочва, че няколко дни по-късно се срещнал с К. на паркинга в Пловдив и
последните му предали ключа и документите на камиона, който П. от своя страна
предал на подсъдимия Д., след което изгубил връзка с последния, той не си
вдигал телефона. Посочва и че Д. лъжесвидетелствал срещу него, отношението към
него в ареста било лошо. При анализа на същите обяснения съдът намира, че
същите напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото
в частта им, в която П. сочи, че е преговарял с К. и се е съгласил да закупи
камиона от тях, посредством сключване договор за лизинг, както и че е
присъствал при изповядване горната сделка пред нотариус, в която участвал и
свидетеля Ц.Д., била заплатена сумата от 8 000 лева на К.. Предвид това
съдът възприема обясненията на подсъдимия П. в тази им част като истинни.
Въпреки това съдът намери, че не може да даде вяра на обясненията на същия
подсъдим в частта им, в която сочи, че инициатор на описаните действия бил
подсъдимия Д., той решавал дали и кой камион ще бъде закупен, той организирал,
макар и оставайки скит, сключване договора за лизинг с едноличния търговец К.,
както и че П. предал добросъвестно ключовете и документите на камиона на Д.,
след което загубил връзка със същия. Последното противоречи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и в частност – показанията на свидетелите К.К.,
К.К., Ц.Д., Н.Р., К.Й. и обясненията на подсъдимия Д., които описват именно П.
като единствен извършител на въвеждането в заблуждение на К., а също и
организатор на измамливата схема, а също и горните обяснения на подсъдимия П.
следва да се приемат като непоследователни и нелогични. Така например житейски
напълно непонятно остава защо е било необходимо свидетелите К. да не разбират,
че подсъдимият Д. има връзка с инициативата по вземане камиона на лизинг, след
като съгласно соченото от П. негово най-добро намерение е било да осъществява
добросъвестно търговска дейност – обстоятелство, за което последния подсъдими
не може да даде обяснение. Следва да се отбележи, че в случая не се обсъжда
субективното впечатление на К.К. от личността на Д., за което първия изнася
показания, а правдоподобността на предположението, че П. добросъвестно би
участвал в една подобна схема. На следващо място, както посочва и самият
подсъдим П., същият лично е огледал влекача и е заявил на К., че иска да го купи,
което по никакъв начин не кореспондира с твърдението, че Д. бил организатора на
дейността и той решавал дали камионът ще бъде купен или не. В този смисъл
неясно е и защо П., както твърди, е разисквал техническото състояние на камиона
с Д., след като вече се бил съгласил да го закупи. Още по-неправдоподобно и
очевидно с цел отрече своето участие в организиране сключването договора за
лизинг е твърдението, че подсъдимият П. и свидетелят Д. били откарани до
нотариуса в близост до улица *** от неизвестно лице, а после на същото място случайно
срещнали свидетеля С., който от своя страна взел решение да подслонява Д. срещу
градинарски услуги. Горните твърдения очевидно са в разрез с елементарната
житейска логика, предвид което съдът ги отдава на стремежа на подсъдимия П. да
се защити, посочи като организатор на измамливата схема друго лице – подсъдимия
Д., поради което и съдът не възприема като истинни обясненията на подсъдимия П.
в тази им част.
Съдът съобрази също и заключението на приетата
по делото авто-оценъчна експертиза, съгласно което средната пазарна стойност на
товарен автомобил „Рено Магнум 400.18. СР” с рег. № *** към 15.05.2015г. –
28.05.2015г. е била 11 371 лв., а на полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е” с рег. № ***
е била 10 653 лв. или общо 22 024 лв.. Съдът приема
заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите
професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено
от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се
установява стойността на товарен автомобил „Рено Магнум 400.18. СР” с рег. № ***
към 15.05.2015г. – 28.05.2015г. е била 11 371 лв., а на полуремарке „Шварцмюлер
СПА 3 Е” с рег. № *** към момента на престъплението.
На следващо място съдът съобрази заключението на
приетата по делото стоково-оценъчна експертиза, от
заключението на която се установява, че към датата на извършване на
престъплението - в периода от 12.05.2015г. до 28.05.2015г. средната пазарна цена на 21 951 кг медни
катоди е 261 216.90 лв. Съдът приема заключението на същата
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо
на събраните по делото доказателства. От същото се установява стойността на 21
951 кг медни катоди към момента на престъплението.
Възприетата от съда фактическа обстановка се
установява и от приложените по делото писмени доказателства – писмо на началник
Затвора – Пловдив с изх.№ 3154 от 30.11.2016г., в едно с приложено извлечение
от банкова сметка, *** сметка, ползвана от свидетеля Н., докато същият бил в
пенетенциарното заведение, както и че на 08.06.2016г. Н. получил сумата от 100
лева с наредител З.И. ***/30.12.2016г. от която се установява, че Б.Т.
е бил сключил трудов договор като шофьор на камион към дружество „КОМПАС - БК“, заверено копие от договор за лизинг между ЕТ „К.К.“ и „СЛ Транс“
ЕООД с предмет - влекач „Рено Магнум 400.18. СР” с рама № *** и полуремарке
„Шварцмюлер СПА 3 Е” с рама: ***, от който се установява факта на сключване на
същия, свидетелство за регистрация на „Рено Магнум 400.18. СР” с рег.№ „***“ и полуремарке
„Шварцмюлер СПА 3 Е” с рег.№ „***“, от които се установява собствеността върху
същите, трудов договор № 017/18.05.2015г. между ЕТ „К.К.“ и Б.Т.,
е едно със справка по същия до НАП, от който се установява намерението същия да
бъде назначен на работа при последния ЕТ, съгласно посочената като възприета
фактическа обстановка, транспортна заявка – договор от 19.05.2015г., от която
се установява предаване това от мед на ЕТ „К.К.“, 16 броя ръкописни изписани
листове, от които се установява момента на влизане и напускане на МПС с рег.№ „***“
на паркинга в близост до Митница Пловдив, писма на „Космо България Мобайл“ ЕАД,
„БТК“ ЕАД и „Мобилтел“ ЕАД в едно с приложени данни на цифров носител и
разпечатки на хартиен носител на същите данни, от които се установява времето и
клетките на комуникация между телефонните номера и устройствата, посочени
подробно в съответните справки.
Съдът съобрази и приложените по делото писмено
доказателствени средства, като от протокол от 04.06.2015г. е видно, че при
претърсване и изземване в ползван от подсъдимия Д. автомобил с марка „Мерцедес“
с рег.№ „***“ са иззети вещи, включително печата на „СЛ Транс“ ЕООД, документи на
дружеството и др., три броя протоколи за разпознаване на лица по снимков
материал от 04.06.,2015г. в които свидетеля Ц. Д. разпознава подсъдимите П. и Д.,
както и свидетелят С. като лицата, за които изнася показания по досъдебното
производство, протокол за разпознаване от 05.06.2015г., от който се установява,
че свидетеля К.К. разпознава подсъдимия Д.П. като лицето „И.“, протокол за
разпознаване от 05.06.2015г., от който се установява, че свидетеля К.К.
разпознава подсъдимия Д.П. като лицето „И.“, протокол за оглед на веществени
доказателства от 07.12.2015г., от който се установява наличие документи на „СЛ
Транс“ сред документите, изземване в ползван от подсъдимия Д. автомобил с марка
„Мерцедес“ с рег.№ „***“
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Д.Н.Д.:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Д.Н.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че в периода от 12.05.2015г. до
21.05.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като
помагач, в съучастие с Д.И.П., ЕГН ********** – последният като извършител, с
цел да набави за себе си и за другиго – Д.И.П., ЕГН **********, имотна облага,
е възбудил и поддържал заблуждение у К.К.К., ЕГН **********, като ЕТ „К.К.”,
със седалище ***, и К.К.К., ЕГН **********, и с това е причинил имотна вреда:
- в размер на 261 216,90 лв. на „Ренус България”
ООД-София,
- и в размер на 14 024 лв. на К.К.К., ЕГН **********,
като ЕТ „К.К.”, със седалище ***, като вредата е в големи размери на обща
стойност 275 240, 90 лв.
От обективна страна следва да се посочи, че
съгласно описаната като установено от съда фактическа обстановка, със своите
действия подсъдимия Д. е подпомогнал подсъдимия П., последния като извършител,
да осъществи изпълнителното деяние на престъплението, като осигурил свидетеля Ц.Д.
и убедил последния да осъществи действията, част от фактическия състав на
извършената от П. измамлива схема, а именно – да се яви на и подпише договор
пред нотариус с ЕТ „К.К.“ за лизинг на процесния влекач и ремарке. Налага се
също извод, че именно Д. е осигурил и копие от личната карта на Б.Т. – бивш
работник в дружество на Д., до която иначе П. не би могъл да има достъп, която лична
карта била представена на К.К.. С тези свои действия подсъдимият
Д. обективно подпомогнал подсъдимия П. да въведе и поддържа заблуждение у К.К.
и К.К..
Причинените от престъплението вреди са в големи
размери по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК,
доколкото общия размер на същите е 275 240,90 лв.. Същевременно, съгласно ПМС №
139/04.06.2015 г. /приложимо като по-благоприятно за дееца от ПМС №
249/31.10.2013 г./, размера на минималната работна заплата за страната към
момента на престъплението е бил 360 лева, или размера на причинените от
престъплението вреди е над 40 минимални работни заплати.
От обективна страна още престъплението е
извършено от подсъдимия в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, а именно с две деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. В случая се установява, че подсъдимият Д. е извършил отделния
деяния в неустановени, но различно периоди от време, а именно - осигурил свидетеля Ц.Д. и убедил последния да
осъществи действията, част от фактическия състав на извършената от П. измамлива
схема и предоставил на П. копие от личната карта на Б.Т..
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е осъществено от подсъдимия Д. от
при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал
противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици
непосредствено е преследвал и е целял настъпването на тези последици. За
последното се съди от обстоятелството, че подсъдимият Д. подробно е описал на
свидетеля Д. осъществяваната от П. измамлива схема, включително и с цел да
мотивира последния да участва в нея.
Установява се също така и общност на умисъла
между двамата съучастници, извод за което се налага от самия характер на
действията с които подсъдимият Д. е подпомогнал подсъдимия П., доколкото е
ясно, че Д. няма как да не осъзнава, че убеждавайки свидетеля Д. да осъществи
намисленото от П., подпомага последния именно в това, съответно П., ползвайки Д.
– че е подпомаган.
Установява се и допълнителния субективен признак
– специалната користна цел, изразяваща се в стремежа на подсъдимите Д. и П. да
се обогатят от сумите, получени в следствие на едно разпореждане с ценностите,
придобити в следствие осъществяване изпълнителното деяние от страна на
подсъдимия П..
Следва да се отбележи още, че макар установено,
обстоятелството че Д. е съобщавал и информация на *** за дейността на П. по
никакъв начин не променя горния извод за осъществяване престъплението от
подсъдимия Д. от обективна и субективна страна, в който смисъл е неоснователно
възражението на защитника, че Д. не би сторил същото, а е участвал в престъплението.
В този смисъл се установи, че Д. е съобщавал данни единствено за намерения,
действия и местонахождение на П. и Д., но не и за собственото си деятелност,
което налага съвсем логичния извод, че същият е целял както да се
облагодетелства от участието си като помагач в дейността на П., така и да
насочи неблагоприятните последици при разкриване на същата единствено към
последния.
Именно в горния смисъл извод налага и опита на
подсъдимия Д. да предостави данни за местонахождението на инкриминираните вещи
на служител на „Ренус България“, след престъплението.
Ето защо, предвид така установеното от обективна и
субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия Д.Н.Д. – роден
на *** ***, живущ ***, настоящ адрес ***, б., български гражданин, средно
образование, разведен, ***,
осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че в периода
от 12.05.2015г. до 21.05.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, като помагач, в съучастие с Д.И.П., ЕГН ********** – последният
като извършител, с цел да набави за себе си и за другиго – Д.И.П., ЕГН **********,
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у К.К.К., ЕГН **********,
като ЕТ „К.К.”, със седалище ***, и К.К.К., ЕГН **********, и с това е причинил
имотна вреда:
- в размер на 261 216,90 лв. на „Ренус България” ООД-София,
- и в размер на 14 024 лв. на К.К.К., ЕГН **********, като
ЕТ „К.К.”, със седалище ***, като вредата е в големи размери на обща стойност
275 240, 90 лв. – престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр.
с ал. 1 от НК.
Същевременно съдът намери, че подсъдимият Д.Н.Д. следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това престъплението да е извършено след
предварително сговаряне с Д.И.П., ЕГН ********** – престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 2 от НК.
В този смисъл следва да се отбележи, че предварителния
сговор, така както е посочен в чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, може да бъде
осъществен само между двама съучастници, всеки един от които, сам по себе си,
участва в изпълнителното деяния като извършител, по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Това е видно от самия текст на разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК,
който предвижда измамата да е извършена от две или повече лица,
сговорили се предварително за нейното извършване. В случая не се установяват,
нито поначало в обвинителния акт не се твърдят каквито и да е действия, с които
подсъдимият Д. да е възбудил и поддържал заблуждение у К.К. и К.К., а само
такива, с които е подпомогнал подсъдимия П. да стори последното. Ето защо престъплението
осъществено от подсъдимия Д., както и съответно – това на подсъдимия П.,
доколкото се касае в за хипотеза на задължително съучастие в условията на
чл.20, ал.2 от НК и за двамата извършители, не е съставомерно по чл. 210, ал.
1, т. 2 от НК.
Извън горното и за пълнота следва да се посочи, че
изложените твърдения в обвинителния акт, за това как двамата съучастници заедно
обмисляли измамливата схема, остават недоказани и могат да се определят като
предположение, което не почива на обективни данни. Безспорно е, че общият
замисъл е съществувал у подсъдимия П., –
предвид обстоятелството, че като извършител същият няма как да не е наясно с
последователността и плана на своите действия. Непротиворечиво се установява
още, че Д. е бил наясно с горния замисъл и то преди неговото осъществяване, с
оглед установеното указано съдействие за реализиране на престъплението.
Последното обаче съвсем не води до логическия извод, че измамливата схема е
била обмислена и от двамата подсъдими, а не единствено от П., който е
информирал и съответно - поискал помощ от Д., в неустановен момент преди престъплението.
На следващо място съдът намери, че подсъдимият Д.Н.Д. следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това престъплението да е извършено в периода от
22.05.2015г. до 28.05.2015г..
Престъплението по чл.210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1
от НК е довършено тогава, когато лицето, въведено в заблуждение осъществи
обективно разпореждане, с което същевременно се причинява имуществената вреда
на съответните пострадали, доколкото имуществените ценности напускат
безвъзмездно и окончателно техния патримониум. В случая процесното престъпление
се явява довършено на 21.05.2015 г. в
гр. Пловдив – когато К.К. предал инкриминираните
вещи на подсъдимия П.. Всички последващи действия на извършителя, макар да
поддържат субективно вече създадената заблуда у пострадалия, са без значение за
съставомерността на престъплението, а само целят да се забави във времето
установяване осъществяване на същото, съответно – да се избягване отговорността
от подсъдимия.
Предвид горното, на основание чл. 304 от НПК съдът оправда ОПРАВДАВА
подсъдимия Д. по първоначално
повдигнатото му обвинение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Д.Н.Д.:
След като намери подсъдимия Д.Н.Д. за
виновен в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК, съдът
отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични данни
за същия, както и високата индивидуална степен на обществена опасност на
деянието, предвид високата стойност на причинените имуществени вреди. Тук
следва да се отбележи, че макар безспорно големите размери да са квалифициращо
обстоятелство по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, то в случая вредите от
престъплението надхвърля и то в рамките на десетки пъти, същите големи размери
по смисъла на закона. Размера на вредите, значително надхвърлящ този,
квалифициращ деянието като такова по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, от своя страна
се явява отегчаващо обстоятелство. Като смекчаващо отговорността обстоятелства
за подсъдимия Д. съдът отчете формата на съучастие, която е акцесорна и в
случая бидейки само помагач, с поведението на подсъдимият Д. обективно е допринесъл
далеч по-малко за общественоопасните последици на престъплението, спрямо
деятелността на извършителя.
Ето защо, при така мотивирания превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, изключително във връзка с
посочената форма на съучастие на подсъдимия Д., съдът на основание чл. 54 от НК
намери, че наказанието следва бъде индивидуализирано по размер в диапазона
между минималния и средния предвиден от закона размер, поради което и наложи наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ като счете, че същото ще бъде
справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Същевременно съдът намери, че не са
налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, доколкото
в случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито
изключително такова. Напротив, конкретният случай се отличава с една степен на
обществена опасност на деянието и дееца, която може да бъде отнесена към
пределите на обичайната за деяние от същия вид.
На основание чл. 61, т. 2 вр. с чл. 60,
ал. 1 от ЗИНЗС съдът намери, че така определеното на подсъдимия Д.Н.Д.
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим в Затвор или затворническо общежитие от „ЗАКРИТ”
тип.
Също така на основание чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1 от НК съдът намери, че така определеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият Д.Н.Д. е бил задържан по настоящото дело, а именно задържане по
реда на ЗМВР за 24 часа със Заповед на полицейски орган рег. № 158/04.06.2015
г., считано от 04.06.2015 г. до 05.06.2015 г., времето, през което същият е бил
задържан с Постановление на прокурора от 05.06.2015 г. по реда на чл. 64, ал. 2
от НПК, считано от 05.06.2015 г. до 08.06.2015 г., както и времето, през което
същият подсъдим е изтърпявал мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”,
взета с Определение от 08.06.2015 г. по ЧНД № 3244/2015 г. по описа на РС –
Пловдив, ХХІ н. с., считано от 08.06.2015 г. до влизане на присъдата в законна
сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РЕДА НА ЧЛ. 68, АЛ. 1 ОТ НК:
След като намери подсъдимия Д.Н.Д. за
виновен в така извършеното на в периода от 12.05.2015г. до 21.05.2015 г. в гр.
Пловдив престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК, съдът констатира, че последното е
осъществено в изпитателния срок на наложеното с Определение № 82 от 25.09.2012
г. по НОХД № 1009/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в сила от 25.09.2012
г., наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което на
основание чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от 25.09.2012 г.
Ето защо и съдът на основание чл. 68,
ал. 1 от НК постанови осъденият Д.Н.Д. с ЕГН ********** ДА ИЗТЪРПИ ИЗЦЯЛО и
ОТДЕЛНО наложеното с Определение № 82 от 25.09.2012 г. по НОХД № 1009/2012 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”.
На
основание чл. 61, т. 2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови така
определеното на подсъдимия Д.Н.Д. наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в Затвор или
затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Д.И.П.:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Д.И.П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че в периода от 12.05.2015 г.
до 21.05.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
като извършител, в съучастие с Д.Н.Д., ЕГН ********** – последният като
помагач, с цел да набави за себе си и за другиго – Д.Н.Д., ЕГН **********,
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у К.К.К., ЕГН **********,
като ЕТ „К.К.”, със седалище ***, и К.К.К., ЕГН **********, и с това е причинил
имотна вреда:
- в
размер на 261 216,90 лв. на „Ренус България” ООД-София,
- и в
размер на 14 024 лв. на К.К.К., ЕГН **********, като ЕТ „К.К.”, със седалище ***,
като вредата е в големи размери на обща стойност 275 240,90 лв.
От обективна страна съгласно описаната като
установено от съда фактическа обстановка се установява, че със своите действия
подсъдимия П. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, а именно
въвел в заблуждение свидетелите К.К. и К.К., в следствие на което получил
владението върху инкриминираните вещи, с което причинил имотна вреда на
посочените пострадали. Същите действия на П. са описани в посочената от съда
като възприета фактическа обстановка и не следва да бъдат повтаряни. Установи
се също, че за да стори горното, подсъдимият П. е бил обективно подпомогнат от
подсъдимия Д..
Причинените от престъплението вреди са в големи
размери по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК,
доколкото общия размер на същите е 275 240,90 лв.. Същевременно, съгласно ПМС №
139/04.06.2015 г. /приложимо като по-благоприятно за дееца от ПМС №
249/31.10.2013 г./, размера на минималната работна заплата за страната към
момента на престъплението е бил 360 лева, или размера на причинените от
престъплението вреди е над 40 минимални работни заплати.
От обективна страна още престъплението е
извършено от подсъдимия в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, повече от две деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. В случая се установява, че подсъдимият П. е осъществил сложна
по характер дейност с оглед възбуждане и поддържане заблуждение у К.К. и К.К.,
изразяваща се в многократни срещи през различни дни, уговаряне на условия по
договор за лизинг, по който подсъдимият П. не смятал да се задължи, подписване
на такъв договор, включително с ползване трето лице. Всяко едно от тези деяния,
разгледано по отделно, е състояние да възбуди и съответно – да поддържа вече
създадена заблуда у К.са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е осъществено от подсъдимия П. от
при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал
противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици
непосредствено е преследвал и е целял настъпването на тези последици. За
последното се съди по обективните действия на П., стремежа му да въведе в
заблуждение К. за намерението му действително да се задължи по предлагания
договор за лизинг.
Установява се също така и общност на умисъла
между двамата съучастници, извод за което се налага от самия характер на
действията с които подсъдимият Д. е подпомогнал подсъдимия П., доколкото е
ясно, че Д. няма как да не осъзнава, че убеждавайки свидетеля Д. да осъществи
намисленото от П., подпомага последния именно в това, съответно П., ползвайки Д.
– че е подпомаган.
Установява се и допълнителния субективен признак
– специалната користна цел, изразяваща се в стремежа на подсъдимите Д. и П. да
се обогатят от сумите, получени в следствие на едно разпореждане с ценностите,
придобити в следствие осъществяване изпълнителното деяние от страна на
подсъдимия П..
В този смисъл съдът намери за неоснователно
възражението на защитника относно начина на разпознаване на подсъдимия П. в
хода на досъдебното производство, доколкото разпознаването по снимков материал
е процесуално допустимо, още повече фактът, че именно П. е било лицето,
договаряло с К.К. и К.К., не се отрича и от самия П..
Що се отнася до възражението липсата на оформен
приемо – предавателен протокол за влекача и ремаркето, то липсата на такъв
означава неизпълнение на залегнало в договора за лизинг изискване, но
последното по никакъв начин не създава невъзможност същото фактическо предаване
да е осъществено, което именно се установява от всички други доказателства по
делото. Още повече подсъдимият П. не е бил страна по същият договор за лизинг,
за да подпише подобен протокол, макар и К. да са смятали, че фактически той е
лицето, което ще изпълнява задълженията по договора.
Следва още да се отбележи, че съдът не може да
коментира данни за действия на подсъдимите, установени във връзка с други
досъдебни производства.
Ето защо, предвид така установеното от обективна и
субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия Д.И.П. – роден
на *** г. в ***, живущ ***, постоянен адрес ***, б., български гражданин,
разведен, висше образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН,
в това, че в периода от 12.05.2015 г. до 21.05.2015 г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Д.Н.Д.,
ЕГН ********** – последният като помагач, с цел да набави за себе си и за
другиго – Д.Н.Д., ЕГН **********, имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у К.К.К., ЕГН **********, като ЕТ „К.К.”, със седалище ***, и К.К.К.,
ЕГН **********, и с това е причинил имотна вреда:
- в размер на 261 216,90 лв. на „Ренус България” ООД-София,
- и в размер на 14 024 лв. на К.К.К., ЕГН **********, като
ЕТ „К.К.”, със седалище ***, като вредата е в големи размери на обща стойност
275 240,90 лв. – престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Същевременно съдът намери, че подсъдимият Д.И.П. следва да
бъде признат за НЕВИНОВЕН в това престъплението да е извършено след
предварително сговаряне с Д.Н.Д., ЕГН ********** – престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 2 от НК
Както вече бе отбелязано относно подсъдимия Д., предварителния
сговор, така както е посочен в чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, може да бъде
осъществен само между двама съучастници, всеки един от които, сам по себе си,
участва в изпълнителното деяния като извършител, по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Това е видно от самия текст на разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК,
който предвижда измамата да е извършена от две или повече лица,
сговорили се предварително за нейното извършване. В случая не се установяват,
нито поначало в обвинителния акт не се твърдят каквито и да е действия, с които
подсъдимият Д. да е възбудил и поддържал заблуждение у К.К. и К.К., а само
такива, с които е подпомогнал подсъдимия П. да стори последното. Ето защо
престъплението осъществено от подсъдимия Д., както и съответно – това на
подсъдимия П., доколкото се касае в за хипотеза на задължително съучастие в
условията на чл.20, ал.2 от НК и за двамата извършители, не е съставомерно по чл.
210, ал. 1, т. 2 от НК.
Извън горното и за пълнота отново следва да се посочи, че
изложените твърдения в обвинителния акт, за това как двамата съучастници заедно
обмисляли измамливата схема, остават недоказани и могат да се определят като
предположение, което не почива на обективни данни. Безспорно е, че общият
замисъл е съществувал у подсъдимия П., –
предвид обстоятелството, че като извършител същият няма как да не е наясно с
последователността и плана на своите действия. Непротиворечиво се установява
още, че Д. е бил наясно с горния замисъл и то преди неговото осъществяване, с
оглед установеното указано съдействие за реализиране на престъплението.
Последното обаче съвсем не води до логическия извод, че измамливата схема е
била обмислена и от двамата подсъдими, а не единствено от П., който е
информирал и съответно - поискал помощ от Д., в неустановен момент преди престъплението.
На следващо място съдът намери, че подсъдимият Д.И.П. следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това престъплението да е извършено в периода от
22.05.2015г. до 28.05.2015г..
Престъплението по чл.210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1
от НК е довършено тогава, когато лицето, въведено в заблуждение осъществи
обективно разпореждане, с което същевременно се причинява имуществената вреда
на съответните пострадали, доколкото имуществените ценности напускат
безвъзмездно и окончателно техния патримониум. В случая процесното престъпление
се явява довършено на 21.05.2015 г. в
гр. Пловдив – когато К.К. предал инкриминираните
вещи на подсъдимия П.. Всички последващи действия на извършителя, макар да
поддържат субективно вече създадената заблуда у пострадалия, са без значение за
съставомерността на престъплението, а само целят да се забави във времето
установяване осъществяване на същото, съответно – да се избягване отговорността
от подсъдимия.
Предвид горното, на основание чл. 304 от НПК съдът оправда
ОПРАВДАВА подсъдимия П. по първоначално повдигнатото му обвинение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Д.И.П.:
След като намери подсъдимия Д.И.П. за
виновен в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство високата индивидуална степен на обществена опасност на деянието,
предвид високата стойност на причинените имуществени вреди. Тук следва да се
отбележи, че макар безспорно големите размери да са квалифициращо обстоятелство
по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, то в случая вредите от престъплението
надхвърля и то в рамките на десетки пъти, същите големи размери по смисъла на
закона. Размера на вредите, значително надхвърлящ този, квалифициращ деянието
като такова по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, от своя страна се явява отегчаващо
обстоятелство. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и
високата степен на конспиративност на изпълнителното деяние, осъществено от
подсъдимия П., което се характеризира с твърде сложна схема, ангажиране на
множество лица, употреба и съставяне на документи и др. подобни, което показва
една определена упоритост у извършителя в преследването на престъпната цел. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия П. съдът отчете липсата на
предходни осъждания.
Ето защо, при така мотивирания баланс на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът на основание чл. 54 от НК
намери, че наказанието следва бъде индивидуализирано в среден на предвидения в
закона размер, поради което и наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер
на ЧЕТИРИ ГОДИНИ като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на
извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване
целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
На основание чл. 61, т. 3 вр. с чл. 59,
ал. 1 от ЗИНЗС съдът намери, че така определеното на подс. Д.И.П. наказание в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно при първоначален
ОБЩ режим в затворническо общежитие от „ОТКРИТ” тип, доколкото на последния за
първи път е определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер до пет години.
Също така на основание чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1 от НК съдът счете, че от така определеното наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде приспаднато времето, през което подс. Д.И.П.
е бил задържан по настоящото дело, а именно задържане по реда на ЗМВР за 24
часа със Заповед на полицейски орган рег. № 159/04.06.2015 г., считано от
04.06.2015 г. до 05.06.2015 г., времето, през което същият е бил задържан с
Постановление на прокурора от 05.06.2015 г. по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК,
считано от 05.06.2015 г. до 08.06.2015 г., както и времето, през което същият
подсъдим е изтърпявал мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета с
Определение от 08.06.2015 г. по ЧНД № 3244/2015 г., по описа на РС – Пловдив,
ХХІ н. с., считано от 08.06.2015 г. до влизане на присъдата в законна сила,
като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
След като призна подсъдимите Д. и П. за
виновни в извършване на престъпление с посочената правна квалификация, съдът
намери,че така предявения от ЕТ „К.К.“ граждански иск е основателен, като
доказан по основание и размер, а именно - гражданския ищец К.К.К. с ЕГН **********
имуществени с оглед въвеждането си в заблуждение и фактическото разпореждане с
вещите –влекач „Рено Магнум 400.18. СР” с рама № *** и полуремарке „Шварцмюлер
СПА 3 Е” с рама: ***, в следствие измамливите действия на подсъдимия К.,
подпомаган от подсъдимия Д.. Иска се явява и доказан по размер, а именно –
сумата на претърпените имуществени вреди е 14 024 лева, съгласно приетото
по делото експертно заключение.
Ето защо съдът осъди подсъдимите Д.Н.Д.
с ЕГН ********** и Д.И.П. с ЕГН **********,
със снети самоличности, да заплатят солидарно на гражданския ищец К.К.К. с ЕГН **********
в качеството му на ЕТ „К.К.” сумата от 14 024 /четиринадесет хиляди двадесет и
четири/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на престъплението до влизане в сила на присъдата.
На следващо място съдът намери за
основателен и така предявения от гражданския ищец „Ренус България” ООД сумата
от 253 679, 75 лева срещу подсъдимите Д. и П.. Установи се, че същият
граждански ищец е претърпял имуществени вреди в размер на от 253 679, 75 лева
с
оглед въвеждането си в заблуждение на свидетелите К.К. и К.К. и предаване от
тях на подсъдимия П. на вещите – медни катоди, владени от „Ренус България” ООД.
Иска се явява и доказан по размер, а именно – сумата на претърпените
имуществени вреди е 253 679, 75 лева, съгласно приетото по делото експертно
заключение.
С оглед на горното съдът намери за
неоснователно възражението, че „Ренус България” ООД не се явява пострадал по
настоящото дело, а такъв е „Аурубис България“. Следва да се отбележи, че при
посочване субектността на пострадалия в наказателното производство, не подлежи
на изследване правото на собственост върху вещта по смисъла на ЗС, нито
облигационни и търговски отношения между отделни субекти, включително и спорове
между тях за същото. Пострадалия, съответно – ощетеното юридическо лице за
нуждите наказателното производство при деянието по чл.209 от НК е субектът, в
чийто патримониум пряко и непосредствено е настъпила имуществената вреда или в
конкретния случай – излязла е имуществената ценност. Като такъв следва да бъде
приет субекта владеел вещта преди въведения в заблуждение да се разпореди със
същата, а това в конкретния случай е „Ренус България” ООД, като спедитор. В
случая е без значение последващи отношения между „Аурубис България“ и „Ренус
България” ООД, който субект би получил една застраховка във връзка с деянието и
др.. Що се отнася до ЕТ „К.К.”, то последния единствено държи инкриминираната
мед за „Ренус България” ООД, не осъществява владение и не може да бъде приет за
пострадал във връзка със същата.
Ето защо и съдът осъди подсъдимите Д.Н.Д.
с ЕГН ********** и Д.И.П. с ЕГН **********,
със снети самоличности, да заплатят солидарно на гражданския ищец „Ренус
България” ООД сумата от 253 679, 75 лева /двеста петдесет и три хиляди
шестстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от деня на престъплението до влизане
в сила на присъдата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимите Д. и П. за виновни в извършване
на престъпление с посочената правна квалификация, съдът на основание чл.
189, ал. 3 от НК определи частта, която всеки от тях следва да заплати от сторените
по делото разноски, съгласно приложените по делото писмени доказателства за
сторените такива, както следва:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Н.Д.
с ЕГН **********, със снета по делото самоличност, да заплати половината от
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 95,00 лева,
а именно 47,50 лева по сметка на ОД МВР Пловдив в полза на Държавата, да
заплати половината от сторените от гражданския ищец ЕТ „К.К.” разноски за
процесуално представител-ство в размер на 950,00 лева, а именно 475,00 лева в
полза на ЕТ „К.К.”, да заплати половината от сторените от граж-данския ищец
„Ренус” България” ООД разноски за процесуално представителство в размер 8772,48
лева, а именно 4386,24 лева в полза на „Ренус България”, както и да заплати
половината сума от държавната такса в размер на 560,96 лева върху уважения
граждански иск на ЕТ „К.К.”, а именно 280,48 лева по сметка на Районен съд –
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, както и да заплати половината сума
от държавната такса в размер на 10 147,19 лева върху уважения граждански иск на
„Ренус България” ООД, а именно 5073,60 лева по сметка на Районен съд – Пловдив,
в полза бюджета на съдебната власт.
Също така, на основание
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.И.П. с ЕГН **********,
със снета по делото самоличност, да заплати половината от направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 95,00 лева, а именно 47,50 лева
по сметка на ОД МВР Пловдив в полза на Държавата, да заплати половината от
сторените от гражданския ищец ЕТ „К.К.” разноски за процесуално
представител-ство в размер на 950,00 лева, а именно 475,00 лева в полза на ЕТ „К.К.”,
да заплати половината от сторените от граж-данския ищец „Ренус” България” ООД
разноски за процесуално представителство в размер 8772,48 лева, а именно
4386,24 лева в полза на „Ренус България”, както и да заплати половината сума от
държавната такса в размер на 560,96 лева върху уважения граждански иск на ЕТ „К.К.”,
а именно 280,48 лева по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт, както и да заплати половината сума от държавната такса в
размер на 10 147,19 лева върху уважения граждански иск на „Ренус България” ООД,
а именно 5073,60 лева по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.